Относителност

[amigdal]

Преди 15 минути, scaner said:

Ако са при еднаква гравитация и взаимонеподвижни, но раздалечени часовници, има ли друга причина да вървят различно? И ако няма, върху такова поле от часовници, показващи еднакво време, можем да изследваме влиянието на гравитация или движение. Тоест, след като коректно дефинираме глобално 'време'.

Аз ти казвам, да са с различна скорост и гравитация.

[laplandetza]

Няма глобално време, Етерия-Материалното пространство време е  с различни показатели в различните космически сегменти, а и отделно грависмущения. Ако не ви харесва думата етерия, ,Космос доказано се разширява и то прогресивно, как е възможно да има глобално космическо време. Аз предполагам относителност на <гравитационно> космическо ниво, при което наблюдател, подобно на локалната<скоростна> относителност , не може да отчете пряко <различното сивреме> , нито различната <С> , скорости, импулс, енергия и маси на обектите.

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Ще цитирам тук една от любимите ми сентенции:

"Разликата между минало, настояще и бъдеще не е нещо повече от упорита илюзия." А. Айнщайн

Но при това положение какво ли мерят часовниците?

Мерят дължината на мировата линия в пространсто-времето.

[Стелян]

Мерят небивалици измукани от пръстите на Айнщайн и Минковски

[Стелян]

Интересно е как гравитацията ще повлиае на един пясъчен часовник. Такъв поставен в гравитационното поле на Юпитер ще избързва напук на Айнщайновата теория, която казва че по силната гравитация ще забавя и повече времето. 

[gmladenov]

Преди 4 часа, Шпага said:

Но при това положение какво ли мерят часовниците?

Хехе, мерят илюзия.

Иначе принципната роля на часовниците е да дефинират времевата скала на една отправна система.
Без такава скала движението няма как да се определи като равномерно.

[gmladenov]

On 13.11.2019 г. at 6:28, Curiosity said:

Също така се твърди че за обект движещ се със скороста на светлината времето се забавя. Какви доказателства има че това е така?

Измислени доказателства .

[Шпага]

Преди 16 часа, Gravity said:

Мерят дължината на мировата линия в пространсто-времето.

Но за да измерят дължината на мировата линия, часовниците би трябвало да се движат по тази линия. А нали през пространство-времето нищо не се движи - нали то е абсолютно и напълно статично.

[Шпага]

On ‎13‎.‎11‎.‎2019‎ г. at 16:28, Curiosity said:

Също така се твърди че за обект движещ се със скороста на светлината времето се забавя. Какви доказателства има че това е така?

Всъщност за обект, движещ се със скоростта на светлината, времето не се забавя, ами направо спира. Времето спира, а пространството се "свива" в точка. Но доказателства, че това е така, има само в теорията, според която нищо не може да се движи със скоростта на светлината.

[Стелян]

Преди 1 час, Шпага said:

Но доказателства, че това е така, има само в теорията, според която нищо не може да се движи със скоростта на светлината.

Шпага, това са псевдодоказателства.

[Curiosity]

За съжаление много от така наречените доказателства са такива. Не ме разбирайте погрешно, аз не казвам че не е вярно, но винаги е добре да се има едно наум. Да вземем за пример скоростта на светлината във вакум. Според измерванията тя е равна на 299 792 458 m.s. и твърдението е че тя е такава в цялата вселена. Само че измерванията са направени в нашата слънчева система. Ако се направят измервания в междугалактическото пространство, или някъде с по-малко струпване на тъмна материя (ако съществува такава ), може да се окаже че скоростта е по-голяма. Това води след себе си до грешка в измерване на разстоянията и т.н.

[laplandetza]

Преди 1 час, Curiosity said:

За съжаление много от така наречените доказателства са такива. Не ме разбирайте погрешно, аз не казвам че не е вярно, но винаги е добре да се има едно наум. Да вземем за пример скоростта на светлината във вакум. Според измерванията тя е равна на 299 792 458 m.s. и твърдението е че тя е такава в цялата вселена. Само че измерванията са направени в нашата слънчева система. Ако се направят измервания в междугалактическото пространство, или някъде с по-малко струпване на тъмна материя (ако съществува такава ), може да се окаже че скоростта е по-голяма. Това води след себе си до грешка в измерване на разстоянията и т.н.

Освен което сте споменали за близки локални различия, предполагам различна <С> в по далечните космически области, сегменти, на стотици милиони светл.години. Там Гравимеханизъм, гравитация е с различна <плътност>, има различнам гравинапрегнатост, допускам да е по <слаба> . От тук и Константа <С> е в тези далечни сегменти с други стойности, вероятно различни в направленията, анизотропия, някъде е с по високи, другаде с по ниски.

[scaner]

Преди 1 час, Curiosity said:

За съжаление много от така наречените доказателства са такива. Не ме разбирайте погрешно, аз не казвам че не е вярно, но винаги е добре да се има едно наум. Да вземем за пример скоростта на светлината във вакум. Според измерванията тя е равна на 299 792 458 m.s. и твърдението е че тя е такава в цялата вселена. Само че измерванията са направени в нашата слънчева система. Ако се направят измервания в междугалактическото пространство, или някъде с по-малко струпване на тъмна материя (ако съществува такава ), може да се окаже че скоростта е по-голяма. Това води след себе си до грешка в измерване на разстоянията и т.н.

Има една константа, константата на фината структура. Тя свързва в себе си скоростта на светлината, константата на Планк и зарядът на електрона. Тази константа определя силата на електромагнитните взаимодействия, и по спектъра на веществата може да бъде определена чрез наблюдения навсякъде във вселената, сега и в миналото.

Наблюденията сочат, че тази константа в цялата наблюдаема вселена запазва стойността си, включая и далечното минало, с точност по-добра от 2%. Предвид характера на влизащите в нея величини, тя е добра отправна система каква е скоростта на светлината другаде, и в миналото.

Науката не работи с "ако", "може да се окаже". Може и Баба Яга да дойде, може и морето да се закваси, но ще стане важно чак когато се случи, дотогава не може. А като се закваси, ще сменим теориите с по-добри, ако се налага.

[laplandetza]

Преди 13 минути, scaner said:

Има една константа, константата на фината структура. Тя свързва в себе си скоростта на светлината, константата на Планк и зарядът на електрона. Тази константа определя силата на електромагнитните взаимодействия, и по спектъра на веществата може да бъде определена чрез наблюдения навсякъде във вселената, сега и в миналото.

Наблюденията сочат, че тази константа в цялата наблюдаема вселена запазва стойността си, включая и далечното минало, с точност по-добра от 2%. Предвид характера на влизащите в нея величини, тя е добра отправна система каква е скоростта на светлината другаде, и в миналото.

Науката не работи с "ако", "може да се окаже". Може и Баба Яга да дойде, може и морето да се закваси, но ще стане важно чак когато се случи, дотогава не може. А като се закваси, ще сменим теориите с по-добри, ако се налага.

С нищо няма да помогне финната конмстнта. Нямаш научна мисъл и въображение.
За големи разстояния имаме <червено отместване> , което се дължи точно на промени в Материалното пространство-време, Етерия, т.е. основно, поне така предполагаме на Гравимеханизъм. При различни стойности на маса , много вероятно и заряд, константа на Плсанк и <С>, което за<миналото> дава по силно електромаг.взаимодействие, с <пътуването> на информацията,т.е. фотони, светлина, изходните данни се променят, и като ефект, освен на реално космическо разширяване се прибавя и лъжливо такова, дължа;о се точно на различията в сегментите, което , говори за нужда от корекции в космическата константа, коригиране на ускорението в това разширение, корекции в разстоянията и т.н.т.  Неизменна, непроменлива и Глобална за Космос Константа<С> инертна маса и пр. другите свързани би изглеждало меко казано научнофантастично и абсурдно относно сегашната научноцивилизационна логика.

[Стелян]

Преди 22 минути, scaner said:

Има една константа, константата на фината структура. Тя свързва в себе си скоростта на светлината, константата на Планк и зарядът на електрона. Тази константа определя силата на електромагнитните взаимодействия, и по спектъра на веществата може да бъде определена чрез наблюдения навсякъде във вселената, сега и в миналото.

А откъде се знае че, скоростта на светлината, константата на планк и зарядът на електрона, са константи за цялата вселена. Нима някой е мерил тези величини из цялата вселена? А спектърът на веществата не може да определи дали тези константи са валидни за цялата вселена. Ъхъ.

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

Науката не работи с "ако", "може да се окаже".

Така, както си "рекъл и отсекъл", излиза, че науката работи само с догми. Но всъщност именно "ако" и "може да се окаже" доста често са били двигателите на прогреса.

[scaner]

Преди 10 минути, Шпага said:

Така, както си "рекъл и отсекъл", излиза, че науката работи само с догми. Но всъщност именно "ако" и "може да се окаже" доста често са били двигателите на прогреса

Науката работи с факти и доказателства. Когато няма такива, как наричаме ситуацията? Какъв прогрес без факти? Особено когато наличните (не измислени, предположени и т.н.) факти показват, че не сме пред смяна на парадигма? Защо да се завъртаме в параноя някаква?

Редактирано Ноември 15, 2019 от scaner

[Шпага]

Преди 9 минути, scaner said:

Науката работи с факти и доказателства.

А какви са фактите и доказателствата за наличието на тъмната материя или за Големия взрив? За верността на Струнната теория какви са фктите и доказателствата? Или за скъсяването на дължините в СТО?

В теоретичната физика просто няма как да се работи само с факти и доказателства. Нужни са и предположения, допускания, догадки... -- без такива дори не би я имало науката Физика.

Впрочем, ако се работеше само с факти и доказателства, не би имало и толкова много спорове между физиците.

 

[laplandetza]

Закъсняли сме със смяната, повече от четвърт век.

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

А какви са фактите и доказателствата за наличието на тъмната материя

Поведението на галактиките и галактичните купове, както и гравитационните лещи около тях.

Цитирай

...или за Големия взрив

Например реликтовото лъчение и раздалечаването на галактиките.

Цитирай

За верността на Струнната теория какви са фктите и доказателствата?

За нея не се твърди че е вярна, а само че е перспективна (да бъде вярна).

Цитирай

Или за скъсяването на дължините в СТО?

Всички останали доказателства на СТО. Те няма да работят, ако не се скъсяват дължините.

Цитирай

В теоретичната физика просто няма как да се работи само с факти и доказателства. Нужни са и предположения, допускания, догадки... -- без такива дори не би я имало науката Физика.

Теоретичната физика работи, свързвайки факти и създавайки модели, даващи предсказания.

Има огромно количество най-странни хипотези - "ако това е така, то онова ще е иначе", и т.н. Въпросът е, че цялото това огромно множезтво стои един вид замразено - до тогава, докато не се появят факти за/против. От столетие има хипотези, че зарядът може да е променлив във времето, че законът за запазване на енергията се спазва само статистически, че ентропията може самоволно да намалява, че планковата и гравитационната константи се променят с времето, и т.н. Но всичко това не е доказано, и ние нямаме право да се съобразяваме с тези предположения като с факти, защото фактите са други. Така е и със всяко друго предположение. Има си определени правила за научната и теоретичната дейност. тези правила придават устойчивост на науката, може би даже излишна, но с това и полезна консервативност.

[Малоум 2]

Ето за константата на фината структура:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otgovorat-ne-e-42-a-1-137_123907.html

Отговорът не е 42, а 1/137

Едно тайнствено число определя как работи физиката, химията и биологията

Това е добре пазена тайна, но ние знаем отговора за живота, Вселената и всичко останало.

Не е 42 - той е 1/137.

Това неизменно число определя как горят звездите, как се случва химията и дори дали въобще съществуват атоми. Физикът Ричард Файнман, който знаеше някои неща за него, го нарече „една от най-големите мистерии на физиката: магическо число, което идва при нас, без да знаем защо“, разказва NewScientist.

Сега тази мистерия се задълбочава. Вече има, макар и противоречиви, намеци, че това число може и да не е универсалната константа, а да се променя с течение на времето и пространството. Ако бъде потвърдено, това би имало дълбоки последици за нашето разбиране за физиката, принуждавайки ни да преразгледаме основни предположения за структурата на реалността. Докато за аргументите за истинската значимост на констатациите още се разгорещено се спори, експериментите, гледащи дълбоко в космоса и на фината структура на реалността в лабораториите, сега може би са готови да дадат окончателна присъда.

Идеята, че природните константи - неща като скоростта на светлината, силата на взаимодействията и масите на различните частици - може да не са толкова постоянни, има знакова история. През 1937 г. физикът Пол Дирак пише на списание Nature, подлагайки на съмнение опитите на астронома Артур Едингтън да изчисли константи от самото начало на Вселената, зададе въпроса: Как можем да сме сигурни, че не са се променили в космологично време?

Константата на фината структура, известна също като алфа, е пример за това. Алфа се намира в центъра на една теория, която Дирак започва и Файнман доработи: квантова електродинамика или QED (quantum electrodynamics). Това е квантовата теория на електромагнитната сила и описва взаимодействията между светлината и материята. Алфа определя тяхната сила. Самата тя е конструирана от скоростта на светлината, заряда на електрона, pi - малко физически теории се справят без пи - и няколко други основни константи, внимателно подредени така, че тя е просто чисто число, независимо от човешкото влияние: 0.00729735, или приблизително 1/137.

Ако промените това число, ще промените Вселената. Увеличете го и протоните ще се отблъскват толкова силно, че малките атомни ядра ще се разпаднат. Отидете малко по-далеч и фабриките за ядрен синтез в звездите ще се спрат и вече няма да могат да произвеждат въглерод, елементът, върху който се основава животът. Ако алфа е по-малка, молекулярните връзки ще се разпадат при по-ниски температури, като променят много процеси от съществено значение за живота.

Голямата грешка на физиците е начинът, по който нашите теории за природата изискват от нас да вкараме набор от произволни числа, които да отразяват реалността. Изглежда няма причина за съществуването на тези числа: те са просто там и ние трябва да ги измерим в експерименти.

• Стандартният модел на физиката на частиците изисква най-малко 19 такива числа, включително константата на фината структура, известна също като алфа, масата на бозона на Хигс и набор от  други характеристики - масата и силата на взаимодействие на частиците.

• За да се възпроизведе физиката като цяло, трябва да се добави гравитационната константа (известна още като „голяма G“) скоростта на светлината и константата на Планк, която дава основния размер на квантовите частици.

• Стандартният космологичен модел изисква още 12 параметъра, включително константата на Хъбъл, която описва скоростта на разширяване на Вселената и фактори, свързани с тъмната материя и плътността на тъмната енергия.

Поне на Земята алфа се държи в строги граници. Лабораторните експерименти показват, че може да варира най-много от порядъка на 0.000 000 000 1 (едно на 10 милиарда). Това я прави 100 000 пъти по-прецизно фиксирана от "голямата G", константата, която определя силата на гравитацията.

Но, както намекваше Дирак, може би електромагнитните взаимодействия са били по-слаби или по-силни в миналото, или са различни в далечните части на Вселената. Това може да е важно във време, когато физиците изглежда са достигнали до задънена улица в усилията си да разкрият по-дълбоките истини за реалността.

„Имаме основен набор от уравнения, които са на половин век и никога не са се разминавали с измерванията“, коментира Карло Ровели (Carlo Rovelli) от Университета в Екс-Марсилия във Франция.

"Ако намерим измерване, което се различава, би било голямо събитие: накрая нещо наистина ново."

„Ако има вариации, те ще разкрият нова физика“, обяснява Паоло Моларо (Paolo Molaro), който изследва вариациите в константите в Астрономическата обсерватория в Триест.

Това може да включва например наличието на допълнителни измерения. Струнната теория, една добре подкрепена заявка за теорията на физиката от следващо поколение, предлага съществуването на малки, нагънати измерения, които не можем да видим. Това ще има ефект върху неща като константата алфа.

"Стойността на величините, които наричаме константи, е донякъде снижена, ако предположим, че има допълнителни измерения", отбелязва космологът Джон Бароу (John Barrow) от Университета в Кеймбридж. "Ако има наистина девет или десет измерения на пространството и само с три големи, тогава истинските неизменни константи обитават в общия брой на измеренията и триизмерните сенки, които наблюдаваме, не са истинските константи."

За физика Джон Уеб (John Webb), възможността за различна алфа става почти мания преди две десетилетия. През 1996 г. като млад изследовател от Австралия посещава Бароу, тогава в Университета в Съсекс, Великобритания. Двамата увлечено обсъждат размишленията на Дирак за непостоянните константи. Уеб се пита дали светлината, събрана от някои от най-мощните ни телескопи, може да реши въпроса.

Важна опорна точка

Част от тази светлина пътува много и много дълго време. Телескопите „Кек” (Keck) на върха на Мауна Кеа, най-високата точка на Хавай, могат да уловят светлината на изключително ярките обекти на галактиката - квазарите, излъчена преди около 12 милиарда години. По време на пътуването си към Земята част от тази светлина  преминава през облаци газ, които поглъщат определени дължини на вълните. Това дава ключова опорна точка за определянето на алфа.

"Ако промените алфа, променяте степента на привличане между електрона и ядрото", отбелязва Уеб. Това променя дължините на вълните, погълнати от даден атом - което означава, че спектърът на абсорбция създава един вид баркод, уникален за стойността на алфа за времето, когато е бил създаден спектърът.

Уеб разработи с колеги от Университета в Нов Южен Уелс нов метод за анализ на тези комплексни спектри на абсорбция и го приложи към данните на квазар. До 1998 г. той и неговите сътрудници, включително и Бароу, получават първите си резултати: преди 12 и 6 милиарда години алфа е била по-висока средно с шест части на един милион. Това не е достатъчно, за да повлияе на физиката по онова време. Но това е промяна.

Това бе сензационен резултат и много малко хора повярваха - може би за това си има добро основание.

„Търсенето на доказателства за различна алфа е технически много трудно“, разказва Бароу. Имаше само 23 спектъра в анализа и всички идват от телескопа Кек, което повишава вероятността за наличието на систематична грешка в апарата, която да изкривява данните.

Това бе началото на една продължителна игра на котка и мишка. Уеб и променящата се група от сътрудници публикуват нов анализ, показващ вариация, използвайки нови или различни данни, а друга група опровергава резултата. Всеки път екипът на Уеб опровергава тези опровержения, докато работи за намиране на източници на системна грешка. В същото време получават достъп до данни от друг телескоп - Very Large Telescope, VLT („Много голям телескоп“) - високо в чилийските Анди.

Последното им твърдение за алфа е, че тя се променя постепенно и приблизително линейно с разстоянието от Земята.

"Ако пътуваме на разстояние, съответстващо на разстоянието, което светлината е изминала от големия взрив, ние се намираме в част от Вселената, където физиката просто започва да бъде забележимо различна", заявява Уеб.

Вселената обаче се разширява от времето на Големия взрив, така че космосът се простира още по-далеч. Линейната прогресия предполага, че в тези невидими региони алфата може да варира достатъчно, така че самата Вселена да започне да изглежда много различно.

"Може да е толкова различна, че животът, какъвто го познаваме, да не може да съществува", отбелязва Уеб.

Той признава, че това все още е много спекулативно. Границите на грешките в данните са големи, а вариацията може да изчезне с по-добри измервания.

Майкъл Мърфи (Michael Murphy) от Университета Суинбърн в Австралия работи по алфа в продължение на години, а Уеб е негов докторант. Освен Уеб, никой друг не знае по-добре хардуера, данните или аналитичните техники. През 2014 г. Мърфи съобщава, че най-накрая е открил грешката, която отменя твърденията за променливата алфа.

Той и колегата му Джонатан Уитмор (Jonathan Whitmore) разбират, че светлината от лампата, използвана за калибриране на техния инструмент за анализ, не е преминала през същите усуквания и изкривявания като космическата светлина. Когато калибрират отново инструмента със светлина от близки астрономически тела като Слънцето, подобни на Слънцето звезди или светлоотразяващите астероиди, резултатите се променят.

През 2017 г. Винсънт Дюмон от Калифорнийския университет в Бъркли, Уеб опроверга това. Анализът на данните е погрешен, твърдят двамата и се прилага само към подгрупа от резултатите, получени от VLT, а не с оригиналните резултати от Keck. Мърфи признава това, но твърди, че неговата увереност в тези резултати е “подкопана”.

 „Все още не разбираме основните константи: тази мотивация не се е променила”, коментира Мърфи. „Трябва да се опитваме да измерим тези неща по най-добрия възможен начин и където можем. Просто трябва да правим нещата по различен начин - и по-добре - в бъдеще.”

Промяна на фона

Колкото и да е противоречива, пионерната работа на Джон Уеб за вариациите на константата алфа внася в мейнстрийма идеята, че универсалните закони на природата може да не са постоянни, а да варират в пространството и времето.

През юни тази година Чарлз Кларк (Charles Clark) от Американския национален институт за стандарти и технологии и неговите колеги изложиха схема на лабораторни експерименти, които биха могли да намерят промени в константите на физиката. Единият е просто синхронизиране на два атомни часовника и да се наблюдава дали тази синхронизация се променя с течение на времето.

Експериментите биха могли да осигурят златен стандарт, спрямо който може да се сравняват всякакви бъдещи претенции за вариации, и да дадат подсказки, които да помогнат на физиците да излязат извън рамките на Стандартния модел на физиката на частиците, нашето най-последователно описание на начина, по който работи Вселената.

“Ние знаем, че Стандартният модел трябва да се провали някъде”, заяви Кларк. „Вариациите биха били в противоречие с преобладаващите теории за физиката”.

По-рано тази година експериментите предоставиха най-точното измерване на алфа на Земята. Холгер Мюлер (Holger Müller) и колегите му от Калифорнийския университет в Бъркли наблюдават взаимодействията между фотони и атомите на цезий, за да определят стойността на алфа с по-голяма точност от порядъка на една милиардна.

Това е близо до изключването на някои предложения за физиката отвъд Стандартния модел. И има още какво да се случи.

„Изграждаме нов експеримент и вярваме, че ще можем да постигнем този порядък през следващите няколко години“, коментира Мюлер.

Но Уеб смята, че наземните експерименти не търсят където трябва. Промените в алфа вероятно се откриват само в космологични времеви скали, вярва Уеб.

„Може би например промените са били бързи в ранната Вселена, но днес няма голяма или изобщо някаква промяна“, отбелязва Уеб. "Ако е така, наземните експерименти никога няма да открият промяна, без значение колко са точни".

...

...

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Науката работи с факти и доказателства.

Като например, че слънцето се върти около земята. Или че светлината се разпространява в етъра.
Или че топлинното излъчване на всяко нагрято тяло става безкрайна при големи честоти.
Все научни "доказателства", които в последствие се оказват невярни.

Нищо не се е променило в науката откакто свят светува:
Първо се прави най-очевидната ... и най-конесенсусната ... хипотеза, след което тази хипотеза се проверява.
В много случаи хипотезата се оказва правилна, но в достатъчно голям брой случаи тя се оказва невярна.

Сегашният вариант на консенсусни хипотези без доказателства  са големият взрив и разширението на вселената.
Естествено, че имаме улики да направим подобни хипотези, но тези улики по никакъв начин не доказват хипотезите.

Затова аз лично с нетърпение чакам новия телескоп Джеймс Уеб.
Въобще няма да се изненадам, ако той открие галактики, които са по-стари от реликтовото излъчване.
Ще бъде много интересно.

Редактирано Ноември 15, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Колкото и да е противоречива, пионерната работа на Джон Уеб за вариациите на константата алфа внася в мейнстрийма идеята, че универсалните закони на природата може да не са постоянни, а да варират в пространството и времето.

Мислил съм си за тези неща и червеното отместване на далечните галактики може да се обясни както  с разширение
на вселената, така и с вариране на скоростта на светлината или силата на гравитацията с времето.

Това в същност са еквивалентни обяснения: и в двата случая става дума за промяна на физически свойство с времето.

[Стелян]

Преди 1 час, scaner said:

Преди 2 часа, Шпага said:

А какви са фактите и доказателствата за наличието на тъмната материя

Поведението на галактиките и галактичните купове, както и гравитационните лещи около тях.

Това са интерпретации а не доказателства.

 

Преди 1 час, scaner said:

Цитирай

.или за Големия взрив

Например реликтовото лъчение и раздалечаването на галактиките.

също интерпретации. Реликтовото излъчване, може да не е непременно от голям взрив. Например представи си че лъчението на всяка по отдалечена звезда се “ разстяга “ докато пристигне до наблюдателят, от какво е това за сега не се знае но за в бъдеще може да се разбере.

 

Преди 1 час, scaner said:

Цитирай

Или за скъсяването на дължините в СТО?

Всички останали доказателства на СТО. Те няма да работят, ако не се скъсяват дължините.

Никакви “доказателства“ няма за СТО, само има нагаждане на СТО спрямо експерименталните факти.

 

Преди 1 час, scaner said:

Има огромно количество най-странни хипотези - "ако това е така, то онова ще е иначе", и т.н. Въпросът е, че цялото това огромно множезтво стои един вид замразено - до тогава, докато не се появят факти за/против. От столетие има хипотези, че зарядът може да е променлив във времето, че законът за запазване на енергията се спазва само статистически, че ентропията може самоволно да намалява, че планковата и гравитационната константи се променят с времето, и т.н. Но всичко това не е доказано, и ние нямаме право да се съобразяваме с тези предположения като с факти, защото фактите са други. Така е и със всяко друго предположение. Има си определени правила за научната и теоретичната дейност. тези правила придават устойчивост на науката, може би даже излишна, но с това и полезна консервативност.

Също няма доказателства, че времето и пространството се криви, че няма настояще, че времето се забавя, че скоростта на светлината е константа и ред други релативистки глупости

Няма и еднозначни доказателства , че времето на мюоните се удължава, няма и еднозначни доказателства че съществуват  и гравитационните вълни. Гледайте канала на Олег Акимов.https://www.youtube.com/user/MsAlexey1979/videos

Редактирано Ноември 15, 2019 от Стелян

[Малоум 2]

Преди 22 минути, gmladenov said:

Преди 38 минути, Малоум 2 said:

Колкото и да е противоречива, пионерната работа на Джон Уеб за вариациите на константата алфа внася в мейнстрийма идеята, че универсалните закони на природата може да не са постоянни, а да варират в пространството и времето.

Мислил съм си за тези неща и червеното отместване на далечните галактики може да се обясни както  с разширение
на вселената, така и с вариране на скоростта на светлината или силата на гравитацията с времето.

Това в същност са еквивалентни обяснения: и в двата случая става дума за промяна на физически свойство с времето.

Не, константите няма да варират в границите на възможните измервания, според мен. Може някоя неправилно да е посочена за константа, но да е като коефициент - примерно, в някакви граници от обстоятелства - може да си променя стойността. (например "ламбда" на Айнщайн)

(Алфа е отношение на сили от инертност, заради "изкривяване"  на формата на обвивката на водороден атом в слабо магнитно поле. Обемите са различни "със и без" поле, а това се отразява на масата, като цялостно движение.)

...