Училището

[dedenze]

Вечна и актуална тема в бита на хората. Знанията, уменията и възможностите са изход и спасение за всяка народност. В най- тежките и безпътни години, човечеството е отделяло време и средства за инвестиции в бъдещето. Отношението към образователната система определя, интелекта и облика на всяка нация. Съвременното развитие на обществените отношения, технологиите и комуникациите, поставят нови, доста по- големи и трудни задачи пред училищата на всички нива. Нека се опитаме да определим, кои са те.

Исторически има един, двуотборен модел – клас,курс, аудитория- насреща учители и преподаватели. Обединяващото между тях в миналото беше крайната цел – повече придобити и предадени знания. Атестацията на добрия учител, беше успеваемостта на учениците и тяхната благодарност и уважение. Неотменна част беше педагогическата подготовка на учителя, способността да заинтригува и принуди да учи и най- слабия ученик. Ученето, особено в по- ранна възраст е насилствен процес, затова бяха въведени задължителни форми, оценки за поведение, строг контрол на отсъствията. Недостатъците се състояха в "монотонно" заучено преподаване и заустено изучаване. Строга програма, конспект и изпит в тази рамка.

Състоянието сега, запазва всички недостатъци. Липсва обаче общата цел, педагогиката, задълженията и дисциплината. Няма да намесвам, това, че училищата станаха център на модни тенденции, дрога и сексуални извращения, демонстрация на техника и финансови възможности. Учителят си изпява заучената от години еднотипна лекция, без особени усилия и ангажименти, защото за да живее и има семейство, работи поне на още едно място. Системата не го атестира по знанията на учениците, не увеличава или намалява символичното заплащане. Така учителя няма необходимата мотивация и въобще не му пука за учениците, той счита, че си е свършил работата перфектно. Той не пише слаби оценки и не влиза в излишни главоболия. Учениците след време плащат лекия си живот и липса на знания, много скъпо. Държавата се лишава от бъдещи кадърни хора и се лумпенизира. В България това е очевидно, но не само тук, така е на всички места с безплатно образование, без обратна връзка по придобити знания. В светът на капитала, заплатата на учителя трябва да е ясно обвързана с успеваемостта на учениците и техните знания ( подобно на треньорите в спорта).

От медицината и психиатрията е известно, че хората притежават различни видове памет- моментна, трайна, визуална, моторна, асоциативна…. В традиционното училище се използува много малка част от човешките възможности и памет. Да не говорим за индивидуални способности и подход. Днешният учител, няма мотивация за индивидуален подход и търсене на нестандартни, интригуващи форми на обучение. Той се страхува и от неудобни въпроси за които няма нужната подготовка, много често изостава от новостите в науката и техниката. Съществува даже и опасност, ако наруши програмите и нормите да бъде наказан. Училището се превръща в каноническа църква и учениците едвам издържат края на псалмите. Купуват си лекции от определен преподавател, който пее от години, едно и също с препинателните знаци. Правилно не си губят времето с присъствие в часовете.

Какво да кажем при тази ситуация за формиране на творческо мислене, евристичен подход, креативност. Така се стига до ситуацията на надлъгването- че учителите учат учениците, а те от своя страна, че възприемат и знаят. Резултата за по-амбициозните – частни допълнителни уроци, за другите огромни пропуски в знанията и тъпота. На пръв поглед, може да се каже, че това са лични въпроси, но не е така. По- късно това рефлектира навсякъде и в политика, държавно устройство, култура, бит, отношения …. Страдат всички . Нужен е нов поход и форми на обучение. Тестовете за интелигентност, ако са направени добре, могат доста точно да определят знанията и възможностите на всеки.

Ученето, не може да бъде нещо, откъснато от реалния живот с цялото многообразие и сложност. Крайно недостатъчно се изучават медицина, право, философия и пр…, това са сякаш прилигировани и скрити територии за бъдещите лекари, адвокати и пр…. Практическте познания се заключават в няколко опита по елементарна физика и химия. Това е крайно недостанъчно даже за един овчар и земеделец, без актуални и добри практически знания и тези професии са невъзможни. Затова вече и храната внасяме от по- знаещите и можещите. Няма никаква връзка между, макар и оскъдния, произвеждащ бизнес у нас и учебните заведения. Българина учи проформа, не знае за какво, няма професионална ориентация, скоро ще ходи в чужбина да види завод и реално производство. Училищата, все още не са приватизирани и имат сграден фонд. Там трябва да се създадат малки, различни, учебни производства. На обменни начала да се ползуват от повече ученици. Произведеното да се предлага на реалния пазар, освободено от данъци и такси, има начини, стига да има държавна воля и политика за това.

Училището със своите ученици е нашето бъдеще. Никои отвън няма да ни помогне, напротив, с всички сили ще ни пречи, по понятни причини. В борбата за оцеляване и бедност, трудно се отделят време и средства, но е повече от необходимо. Вече 20 години няма ясна и обща, национална цел, нека това бъде първата.

[mitaca]

Бравос!

Страхотн тема и ще имаш мента от мен.

Ааааа ти какво предлагаш? Надявам се не унифоми и Комсомол? Или лов на уеници след 20,00. Училището учи, но не възпитава! Сега е така, но и по мое време така беше. Липсват ли ти първите седем и следващите 5-6, даже в Бръшляновата лига да влезеш после не става. Разбира се страхотно би било и да възпитава, ма не става и няма начин. Слушах мйката на едн моя пиятелка, която казваше, че били 40 в клас. Ние бяхме 25, сега дъщеря ми (в същото училище) са 29. Как да ги възпиташ? Хем основната цел е да ги научиш. Класната (по основния предмет) какво да прави? Хорариума (така май се казваш по мое време?) е 39 часа. Един е часа на класния. Тук има доста "даскали", вкарах го в кавички не защото не уважавам техния труд, а защото това е една от най-благородните професии не само сега, а и винаги. Та те са доста по-компетентни и да се из....пишат . Но моето мнение е, и си остава същото, че до ниво гимназия даскалото дава много неща. Обучение на първо място. После средата. Но даскалите не могат да "поправят" възпитанието. Даже да изкат. Това е поблем на семейството. Не на д-вата, не на образованието, не на министрите, както и не на специалните части . Тка, че нека отделим аспекта "възпитание" от този на образование .

[Стоедин]

Реално погледнато е невъзможно да възпитаваш човек след една определена възраст. Наблюдавам дъщеря ми. Тя е на 4г. е малка попивателна на хубави и лоши неща. Изключително устойчиви са лошите неща които възприема и е много трудно да я "препрограмирам". Често аз съм виновникът за лошите неща на които се учи, но това не означава, че е достатъчно да и кажа да не прави като мен, защото е лошо. Това е непрекъснат процес, отчаяна борба да възпиташ правилно детето си. Да му дадеш морални устои, ценности на които да стъпи.

Какво мога да направя като учител? Почти нищо. Но все пак мога нещичко да променя. И все пак ако няма поне зрънце добро в детето(ученика), ако няма поне малко душа, ако не всичко е изгнило, нищо не може да се направи. Може ли някой от вас другари форумци да вдигне от земята изгнилата ябълка и да я върне на клона? Аз не мога. Иска ми се, но няма начин!

Опитвам се да давам добър пример на учениците, но се оказва, че много по трайна следа съм оставил в тях не с добрите думи, знанията или усмивката, а с някой див, отчаян крясък, с някоя ругатня, заплаха към тях. Това ги плаши и очарова едновременно. Ето с какво ме помнят повечето ми ученици- лош съм, луд съм и много викам...

Преминах през няколко етапа от професионалното си развитие и вече съм завършен циник, за съжаление...А някога бях ентусиаст, който има едва ли не мисия! Идиотска история!

[dedenze]

Няма по-трудно нещо от това да възпиташ и отгледаш човек , но нямаме друг избор. Да няма гнили ябълки дървото трябва да се подрязва, пръска и т.н....Учителят трябва да е едновременно и актьор, режисьор, манипулатор и приятел. Трудна професия, особено когато всички,включително и родители са абдикиралии скрили сред собствените си проблеми.

А за викането, викай, бъди лош, щом хваща декиш и крайният резултат е добър, те сега се учат на насилие отвсякъде, може това да е тайната на модерния подход. Дано един ден, някой от твоите възпитаници те срешне и искрено ти благодари. Това не се купува с никакви пари.В него е смисъла на работата и живота. Поздрави !