Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Здравейте! Имам въпрос относно миналото страдателно причастие и прилагателното име в българския език. Думи като "заровен", "изяден", "стопен", "уголемен" са в минало стр. пр., което означава, че обектът е претърпял съответното действие и в момента се намира в съответното резултатно състояние. Думи като "отворен", "разположен", "открит", "закрит", "наклонен" имат двойно значение - на такива в мин. стр. пр., но също и на прилагателни, т.е. "отворен" в смисъл "претърпял отваряне", но също и на "който се намира в такава позиция, независимо дали е претърпял "отваряне" или е създаден отворен, т.е. никога не е бил затворен". Въпросът ми е има ли правило, чрез което се разбира дали дадена дума със структурата на мин. стр. пр. има и второ значение на прилагателно име или просто трябва да се запомни кои думи са само в това причастие и кои имат и прилагателно значение? Думата "вдлъбнат" е в минало стр. пр., не съм виждал да се дефинира като прилагателно, но се използва за обекти, имащи вдлъбнатини, въпреки че просто така са създадени или обрзувани, без да е настъпило вдлъбване като процес. "Ятаганът е закривен на едната си страна" означава , че е претърпял закривяване, въпреки че може просто да е създаден крив. Правилно ли е това? Вторият ми въпрос е относно думи като "заспал", и "хлътнал" в минало деятелно причастие - означава ли това , че съответната структура задължително е извършила съответния процес (заспиване и хлътване в случая)? Медицинкската диагноза "Хлътнал гръден кош" означава ли в лингвистичен аспект, че е претърпял процес на хлътване, при условие, че гръдната клетка така се е формирала, никога не е била нормална та да претърпи деформиране? Доколкото съм проверявал, не съм виждал тези думи да се дефинират като прилагателни, а само като глаголни форми, т.е. не би трябвало да могат да се използват за обекти, които не са извършили съответното действие, но всъщност се използват за такива, които се намират в състояние ,все едно че се е извършило даденото действие.

  • Потребители
Публикува

Нищо не пречи едно формално страдателно причастие на практика да изпълнява функцията на прилагателно. Дали ще кажеш "закривен" или "крив" често е все тая. А и "крив" също произхожда от стара причастна форма.

Дали даден предмет е претърпял "вдълбаване" в хода на съществуването си или е създаден с вдлъбнатина от гледна точка на схващането ни и на езиковия ни рефлекс е едно и също. И в двата случая ще използваме причастие с функция на прилагателно: "вдлъбнат".

Интересна е разликата между значенията на "вдлъбнат" и "вдълбан", да речем. Тоест, можеш да си бъдеш роден с "хлътнал" гръден кош, защото в случая без да се замисляме ползваме причастието като обикновено прилагателно.

Всъщност немалко прилагателни произхождат от причастия (те пък от глаголи, разбира се, но с времето губим рефлекса да мислим за това). А и понякога прилагателни се субстантивират и ги ползваме вместо съществителни. Общо взето, езикът си върви така: глагол-причастие-прилагателно-съществително. А има и преки отглаголни съществителни, естествено.

Любопитно пък, че на английски има глаголи (и причастия), образувани от съществителни - значи точно обратният процес. Примерно от tower, "кула" - to tower, "извисявам се" - towering, towered, "извисяващ се", "извисен".

Отплеснах се :)

Добре дошъл/дошла във форума!

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

Добре заварил! Забавих се. Да, използват се минали страдателни причастия еквивалентно на прилагателни, но има такива, които не могат да се използват като абсолютни прилагателни, напр. увеличен, подсилен, стеснен - означават съответно с по-голям размер, по-силен и по-тесен вследствие на прогрес или регрес, т.е. имало е изходно положение. В израза "Тази порода е с намален ръст" или "Тази кола е издължена" всъщност не се е осъществило намаляване и издължаване съответно, а са си такива по природа, така са създадени. Но не може и да се каже, че "намален" и "издължен" са синоними на "малък" и "къс" съответно. Какво тогава е обяснението, за какво става въпрос? Като чета спеицализирана литература просто ми пише, че мин. стр. пр. има функцията на нещо повече от прилагателно - прилагателно вследствие на глагол. Ясно, но на практика не е така, защото го изпозлваме и без реално предшестващо действие. Приемливо обяснение е да означава такъв, който се получава при съответното действие, независимо дали го е претърпял или не. Уголемен - по-голям спрямо предшестващия модел, подсилен - по-силен от стария и т.н. Въпросът ми е това обяснение официално признава ли се? Не искам сам да си създавам правила.

  • 1 year later...
  • Потребител
Публикува (edited)

Според съвременните правила, няма(ло) никакъв проблем едно причестие да се ползва като прилагателно.

Но на практика има голям проблем.

Проблема е, че причестията в съвременния български език (доколкото ги има) са много компрометирани и показват явна склонност да се изясняват или като прилагателни, или като глаголи.

Ето един пример с мин. св. деят. пр. ("еловото"), който според книжните правила е напълно правилен:

"Там имаше едни накапали круши."

На причестието "накапали", значи, граматиците му дават пълни права на прилагателно, щом като стои зад това, което определя.

Но в действителност е много по-веримо да се чуят следните варианти:

"Там имаше накапали |едни круши..."

"Там имаше едни круши |накапали..."

по-силно изясняване към глагол:

"Имаше едни круши |там накапали..."

и вече като чист глагол (с време):

"Имаше едни круши, накапали бяха там".

Любопитното тука е, че глагола се ползва в индикатив, въпреки че тоя, дето говори, не е длъжен да е бил свидетел на накапването на крушите, а само констатира факта. Значи причестието формално става глагол, но все пак си пази функциите на прилагателно. Иначе, ако имаше само глаголни функции, трябваше да е в преразказно наклонение (ако тоя, дето говори, не е бил свидетел на накапването на крушите):

"Имаше едни круши, накапали били там".

За стр. пр. пък работата е, че или се изясняват като прилагателни, или си стоят като причестия, но само в стр. залог. - т.е. като глаголи, само че в пасивна конструкция. Примерно:

"Тая кърпа е шарена (т.е. боядисвана)." = "Тая кърпа са я шарили".

Но в "шарена кърпа" "шарена" има (вече) само прилагателни функции.

Общо взето, повечето стр. пр. си имат отговарящо прилагателно и между тях се прави разлика.

Тия "проблемните" са новообразувани, затова не е ясно рак ли са, щука ли са.

Но ще им дойде времето и на тях (ако оцелят дотогава).

Редактирано от Pluskvamperfekt
  • Потребител
Публикува (edited)

Има ли смислова разлика между следните изречения и ако има, каква е?

"Моля те, дръж тези думи скрити в сърцето си." (книжно)

"Моля те, дръж тези думи да са ти скрити в сърцето."

Второто изречение е в повелително и в подчинително накл.

А първото?

Редактирано от Pluskvamperfekt
  • Потребител
Публикува (edited)

изобщо не мога да разбера какво питаш. ако си наясно изобщо с терминологията, която използваш.

изречението няма наклонение.

единствено глаголът има наклонение.

за причастията:

причастието е отглаголна форма ПО ПРОИЗХОД. може да изпълнява и функция на прилагателно име В РЕЧТА.

прилагателни като ЛАКОМ, ЗЕЛЕН и ЧЕРВЕН са по ПРИЗХОД причастия.

ЗЪЛ, ДОБЪР, ЯБЪЛКОВ са прилагателни (от ИМЕНЕН произход).

Редактирано от Perkūnas
  • Потребител
Публикува

изобщо не мога да разбера какво питаш. ако си наясно изобщо с терминологията, която използваш.

изречението няма наклонение.

единствено глаголът има наклонение.

Така де, глаголите в изречението в кое наклонение са.

Именно.

Само глаголът има наклонение.

Причестието е безлично.

То не може да изрази отношението на тоя, който говори, към това, което говори.

Та сега да си повторя въпроса:

Има ли смислова разлика между следните изречения и ако има, каква е?

"Моля те, дръж тези думи скрити в сърцето си." (книжно)

"Моля те, дръж тези думи да са ти скрити в сърцето."

  • Потребител
Публикува

Каква е синтактичната връзка между простите изречения в сие изречение:

Пристигнал късно на гарата, аз изпуснах влака. (книжно)

(буквален превод от френски: Arrive tard a la gare, j'ai manque le train.)

  • Потребител
Публикува (edited)

Всъщност не само глаголите имат наклонение.

Прил. и същ. (и гл.) имат умал. накл.

Но не знам дали го признават на такова.

Редактирано от Pluskvamperfekt
  • Потребители
Публикува

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд.

И се пише "причастие", а не "причестие".

  • Глобален Модератор
Публикува

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд.

Маноле, граматиката толкова много ли се е променила, откакто ние сме я изучавали?

По наше време нямаше такива неща. Сега в кирилицата и в латиницата са вмъкнати даже цифри - за по-голямо азбучно богатство.

Какви неща доживяхме да видим, а?... То бива иновативност, ама това е отвъд всички разумни граници.

post-20645-1121105496.gif

  • Потребител
Публикува

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд.

И защо така?

А глаголите имат ли умалително наклонение?

  • 7 years later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!