Средновековен български художник - предшественик на Шагал?

[К.ГЕРБОВ]

Направо уникална, сякаш творение на съвременен художник, е една космогонична рисунка от крепостните стени на Плиска. В нея в едно са вплетени очертанията на Слънцето, Луната в последната й четвърт, хора с оръжие и яздещи коне, някакво животно с космата муцуна, май има и дете. Налице са и някои не еднозначно определими елементи, изглеждащи като хълмове или юрти; сграда, приличаща на храм или дворец.

В книгата на проф. Димитър Овчаров „Български средновековни рисунки-графити” изображението е дадено със сигнатура LXXXVІ-1. Посочено е, че е от варовиков блок от западната крепостна стена на Плиска, северно от Западната порта. Височината на рисунката е 0,34 м, ширината - 0,44 м.

Професор Овчаров приема рисунката за инспирирана от практикувания от старите българи соларен култ и изобразява ловна сцена. В изследването си той прави констатацията, че в българската археологическа и изкуствоведска наука средновековните български рисунки-графити не са разглеждани като произведения на художественото изкуство. Привличали са вниманието на специалистите и са били използвани като източници за изучаване на материалната и отчасти на духовната култура на българския народ, но не са били предмет на специални изкуствоведски изследвания.

Не мога да кажа дали след 1987 г., когато е публикувана книгата на проф. Овчаров, са се появили такива изследвания. Затова пък ще изкажа някои свои мисли в посоченото направление. Според мен художникът е имал съзнанието, че създава рисунка или миниатюра, и е очертал изображението в рамка. По усещане той е пантеист, а стилът му на съвременен език можем да определим като сюрреалистически наивизъм.

Вярно, не напълно съпоставими са графичната рисунка с маслената композиция. Но според мен излъчването на средновековната творба от Плиска много се доближава до това, което виждаме на картините на руско-френския художник от еврейски произход Марк Шагал. При Шагал наивизмът е търсен преднамерено, докато на българският художник просто му е липсвала школовка. Сюрреализмът при последният, като похват също очевидно няма философската подплата на подсъзнателното, както е при художниците от ХХ век. Но приликата, мисля, е голяма.

Може да не съм съвсем точен в оценката си, но считам, че въпросната рисунка притежава художествени достойнства и те трябва да се изтъкват. Тя показва, че повечето от модерните изобразителни стилове на практика „не са от вчера”.

При разчитането на средновековната рисунка би следвало да имаме предвид и някои допускания. Например, художникът може и да е византиец, пленник в българската столица. Или пък изображението да е дело на няколко лица: минали покрай стената и драснали по нещо. Тези лица може да са дори и от различно време. Но лимитиращо в случая, като най-ранно време, все пак е Средновековието. Това се документира от човекът с дългата дреха и копието.

Рисунката определено има своите изобразителни достойнства. „Рамката” е преднамерено щрихирана и е поставена не случайно. Творбата, така да се каже, е завършена. Не знам къде се намира днес, но едва ли проф. Овчаров е измислил сам изображението. При тези дадености би следвало в аспекта на предвижданата бъдеща политика за пропагандиране на българското културно-историческо наследство, да се наблегне не само на съкровищата, но и на тези по-малко познати рисунки-графити.

Преди години, когато се честваше 1300 годишнината на Българската държава, ми направи впечатление, че на чужденците много се нравеше една друга рисунка-графит от Плиска, изобразяваща средновековен ездач-воин. Тя даже бе поместена като сюжет на пощенска карта от Полша и на марка от Сирийската арабска република, посветени на нашия юбилей.

[КГ125]

Картината е интересна, но ... просто модерното изкуство деградира до средновековните графити, това е.

[alvassareiro]

Човекът, направил тези драсканици, очевидно не му се отдава изобразителното изкуство. Да кажем, че меко казано е некадърник.

[Skubi]

Направо уникална, сякаш творение на съвременен художник, е една космогонична рисунка от крепостните стени на Плиска. В нея в едно са вплетени очертанията на Слънцето, Луната в последната й четвърт, хора с оръжие и яздещи коне, някакво животно с космата муцуна, май има и дете. Налице са и някои не еднозначно определими елементи, изглеждащи като хълмове или юрти; сграда, приличаща на храм или дворец.

В книгата на проф. Димитър Овчаров „Български средновековни рисунки-графити" изображението е дадено със сигнатура LXXXVІ-1. Посочено е, че е от варовиков блок от западната крепостна стена на Плиска, северно от Западната порта. Височината на рисунката е 0,34 м, ширината - 0,44 м.

Здрасти!

Подобни ще намериш при шаманските тъпани или окуневските стели...

Има които могът да разгадаят подобни рисунки и да дадът съвсем точно описание....

:post-70473-1124971712:

[каскадьора]

Много хубава картинка

Повече ми прилича на място, оградено с ограда тип "стобор". Може даже да е изобразен укрепен дървено-землен лагер.

Изпълнението е много добро, правено със замах и от опитен майстор. Очевидно не са ползвани скулпторни инструменти, а само обикновено острие.

Затова е разбираема схематичността и наивността на изображението, но не е възможно нещо по-добро през ранното средновековие.

Няма смисъл да се привеждат някакви шамани и окуневци, много близки са сарматските пещерни изображения до Керч.

[Galahad]

Ако човек си напъне въображението може да види в графита и комбинация от изображенията от съкровището от Наг Сент Миклош

Но не трябва да забравяме, че може и да е детска рисунка, на която е изобразено как тати се връща в Плиска без да се обади ...а мама си има гостенин (лъчите на слънцето да са дърветата от честокола на най-външната укрепителна линия на Плиска)

[Миролюбив]

Здравей К.ГЕРБОВ ,

Направо уникална, сякаш творение на съвременен художник, е една космогонична рисунка от крепостните стени на Плиска. В нея в едно са вплетени очертанията на Слънцето, Луната в последната й четвърт, хора с оръжие и яздещи коне, някакво животно с космата муцуна, май има и дете. Налице са и някои не еднозначно определими елементи, изглеждащи като хълмове или юрти; сграда, приличаща на храм или дворец.

В книгата на проф. Димитър Овчаров „Български средновековни рисунки-графити” изображението е дадено със сигнатура LXXXVІ-1. Посочено е, че е от варовиков блок от западната крепостна стена на Плиска, северно от Западната порта. Височината на рисунката е 0,34 м, ширината - 0,44 м.

Професор Овчаров приема рисунката за инспирирана от практикувания от старите българи соларен култ и изобразява ловна сцена. В изследването си той прави констатацията, че в българската археологическа и изкуствоведска наука средновековните български рисунки-графити не са разглеждани като произведения на художественото изкуство. Привличали са вниманието на специалистите и са били използвани като източници за изучаване на материалната и отчасти на духовната култура на българския народ, но не са били предмет на специални изкуствоведски изследвания.

Не мога да кажа дали след 1987 г., когато е публикувана книгата на проф. Овчаров, са се появили такива изследвания. Затова пък ще изкажа някои свои мисли в посоченото направление. Според мен художникът е имал съзнанието, че създава рисунка или миниатюра, и е очертал изображението в рамка. По усещане той е пантеист, а стилът му на съвременен език можем да определим като сюрреалистически наивизъм.

Вярно, не напълно съпоставими са графичната рисунка с маслената композиция. Но според мен излъчването на средновековната творба от Плиска много се доближава до това, което виждаме на картините на руско-френския художник от еврейски произход Марк Шагал. При Шагал наивизмът е търсен преднамерено, докато на българският художник просто му е липсвала школовка. Сюрреализмът при последният, като похват също очевидно няма философската подплата на подсъзнателното, както е при художниците от ХХ век. Но приликата, мисля, е голяма.

Може да не съм съвсем точен в оценката си, но считам, че въпросната рисунка притежава художествени достойнства и те трябва да се изтъкват. Тя показва, че повечето от модерните изобразителни стилове на практика „не са от вчера”.

При разчитането на средновековната рисунка би следвало да имаме предвид и някои допускания. Например, художникът може и да е византиец, пленник в българската столица. Или пък изображението да е дело на няколко лица: минали покрай стената и драснали по нещо. Тези лица може да са дори и от различно време. Но лимитиращо в случая, като най-ранно време, все пак е Средновековието. Това се документира от човекът с дългата дреха и копието.

Рисунката определено има своите изобразителни достойнства. „Рамката” е преднамерено щрихирана и е поставена не случайно. Творбата, така да се каже, е завършена. Не знам къде се намира днес, но едва ли проф. Овчаров е измислил сам изображението. При тези дадености би следвало в аспекта на предвижданата бъдеща политика за пропагандиране на българското културно-историческо наследство, да се наблегне не само на съкровищата, но и на тези по-малко познати рисунки-графити.

Преди години, когато се честваше 1300 годишнината на Българската държава, ми направи впечатление, че на чужденците много се нравеше една друга рисунка-графит от Плиска, изобразяваща средновековен ездач-воин. Тя даже бе поместена като сюжет на пощенска карта от Полша и на марка от Сирийската арабска република, посветени на нашия юбилей.

Какъв Шагал ? Какви торби с цимент ? Рисунката е един примитив който повече прилича на пещерна рисунка на първобитния човек .

[DendroaspisP]

Картината е интересна, но ... просто модерното изкуство деградира до средновековните графити, това е.

Да не обиждаме средновековните графити. По-скоро деградацията е до нивото на опитност и майсторство на първите пещерни първобитници.

[Skubi]

Здравей К.ГЕРБОВ ,

Какъв Шагал ? Какви торби с цимент ? Рисунката е един примитив който повече прилича на пещерна рисунка на първобитния човек .

FYI

http://www.lascaux.culture.fr/#/fr/02_00.xml

:hmmm:

[Миролюбив]

FYI

http://www.lascaux.culture.fr/#/fr/02_00.xml

:hmmm:

В кадрите на http://www.lascaux.culture.fr/#/fr/02_00.xml се виждат скални рисунки която някои хора биха ги оприличили на творби на Шагал

[Skubi]

Или

Шаманизъм

Българската страница е доста бедничка.

:117:

[Миролюбив]

Или

Шаманизъм

Българската страница е доста бедничка.

:117:

Така си е !

Я гедай пак там в Шаманизъм

какъв Шагал са изпраскали :

[Nike]

Рисунката е един примитив който повече прилича на пещерна рисунка на първобитния човек .

Само да отбележа приликата между една от фигурите в графита и човекът от аватара ти (сиреч, Алберт Айнщайн).

Впрочем, като се вземе предвид, че това е изсечено в камък, а не просто рисувано, бих казал, че си е доста сносно. Аз самия вероятно бих се справил не по-добре (е, то и хич ме няма като художник де).

[Kuna]

По първия постинг в темата: Много интересно. И ми харесва. Представям си на живо да се види тръпката. Ще я разгледам по-подробно.

[alvassareiro]

Да не обиждаме средновековните графити. По-скоро деградацията е до нивото на опитност и майсторство на първите пещерни първобитници.

Да, споделям това мнение. Това е шедьовър на кроманьонското изкуство, макар че за почитателите му сигурно би било обидно.

[К.ГЕРБОВ]

Това е по-близо до Анри Матис. Сходно е с това:

[Kuna]

Скуби, какво пише в статията на унгарски под тази рисунка?

[Skubi]

Скуби, какво пише в статията на унгарски под тази рисунка?

Рисунка на шамански тъпан от тетрадката Изкуствата на Сибир.

http---www.federatio.org-tkte-Paros_kepek_2.pdf - Adobe Reader.bmp

:post-70473-1124971712:

[Kuna]

Страхотно, благодаря.