Цената на будната гражданска съвест

[Kuna]

Минаваме покрай кофите за боклук срещу нас и край едната виждаме изсипани спринцовки. Поне 30. Или повече. Някои от тях без предпазителчетата на иглите. Оставям детето с приятелката по-напред, връщам се с два плика, единият в ръка, другият като ръкавица. И започвам да събирам. Хубаво, ама те много. Някои са голи. Нямам шише от минерална вода под ръка. Постепенно гневът ми към наркоманите леко отстъпва мято на здравия разум. Спринцовките са абсолютно еднотипни, не са като онези, които масово ползват наркоманите и които се въргалят по една-две по земята край площадките. Има и флакончета от медикамент. Наблизо болнично заведение няма, и ми минава през акъла, че може да са на някой, който у дома използва инжекционни медикаменти.

Отказвам се аз да ги събирам, завлачвам детето у дома и хващам телефона. Първо районното. Много любезни и видимо разгневени като мен, но не било тяхна работа. Дават ми телефона на дежурния в Столична община. Звъня там. Много любезни и възмутени, казват ми немедленно да звъня на 112, защото случаят е за тях. Оттам не ме отрязват веднага. Не. Заради моята неотстъпчивост ме оставят на три пъти на изчакване и в крайна сметка ме отсвирват. Дежурната отказва да ми даде името си. /Не че не може да се вземе, но това е друга тема/. Пращат ме да звъня на РИОКОЗ. Звъннвам в пожарната, ей така, като една тетка без работа, обичаща битовите драми. Звъня в РИОКОЗ, оттам, след няколко позвънявания, на които никой от централата не вдига, се свързвам с някакъв отдел, откъдето ме отрязват моментално, че не било за тях. Намирам в мрежата фирмата по чистотата за райноа и звъня там, белким да ги предупредя. Момичето много любезно и оперативно. Вика ще пратя човек. Ама къде били точно? Казвам адреса, описвам къде. Ааааа, ама те били до контейнера за разделно? /Не щеш ли, нали се събират у нас разделно отпадъците./. Значи не било за тях. Викам й, ама то и ваши служители могат да пострадат. Да, ама щом било до разделното, не било за тях. Щяла обаче да провери и да звънне. Затварям аз, вдигам детето от масата, намирам туба от минерална и ръкавица, оставям го при близки в един павилион и отивам като Гюро Михайлов да събирам игли. Излишно е да казвам, че около иглите е разхвърляно стандартното съдържание на кофа за битова смет, извадено от роми и клошари - памперси и пр. Събирам до една иглите и спринцовките. Над 50. От флакончетата установявам, че става дума за ветеринарни ваксини - очевадно някой от близките вет. кабинети не си изхвърля опасните отпадъци по надлежния ред.

Нарамвам бидона и отивам в районното, барем жалба да подам. Чакам 40 минути, приказвам си с разни роми, дето им били разбили гаража /доживях да видя ром да подава жалба, че е обран - само не дочаках да видях кой ще му напише жалбата/ и разни граждани, обрани в автобуса. Идва ми редът. Не ме отсвирват веднага. Първо ме пращат в Общината, в Хеито и при "метадона", щото оттам да видят "кой ги е пратил." Обяснявам, че вече съм изръшкала инстанциите и още 10 минути се опитвам да разбера това с "кой ги е пратил." "Ами нали от Общината са ги пратили тия неща да ваксинират кучетата?!" и "Ми тогава при метадона идете." 20 минути им обяснявам обстоятелствата и желанието си да подам жалба, а те вече да си търсят неизвестен извършител и пр., белким проверят ветеринарните кабинети. Не. Да съм отидела там, откъдето "ги пращали." Накрая една млада полицайка ме вкара вътре, да си пусна жалба, момичето единствено вдяна какво им обяснявам. Хубаво, ама дойде един служител на реда, взе да ми крещи. Казах му най-спокойно да говори по-тихо, за да се разберем като хората и той взе да ми се кара, че му държа тон /те възрастните винаги така правят с мене /, накара ми се едно хубаво, под окуражителните вметки на ромите, висящи над формуляра за оплакването и ме прати в ХЕИ. Не помогнаха нито разумните ми обяснения, нито споменаването на медиите, нито нищо. Не било тяхна работа. Вече почти разревана, им оставих бидона и си тръгнах. В ХЕИ щяха да ме отсвирят отново - идва някаква си, носи бидон със спринцовки и няколко шишенца, които никой няма да си направи труда да разгледа, камо ли да тръгне да търси кой ги е хвърлил.

Е, толкова ми стигнаха силите. До Карбовски не стигнах и оставих светът да си се върти неоправен.

[Warlord]

Ако някой ден някой от всичките споменати в историята отсвирвачи случайно се нахака на захвърлена спринцовка ще се получи доста поучително.

[Стоедин]

Трудно е, гадно е, понякога е унизително, понякога е болезнено, но винаги е вбесяващо. Трябва да приемеш, че всяко нещо си има цена и да си я плащаш. Иаз понякога се упражнявам на тема буден гражданин звъни на заспалите институции. За сега с променлив успех. Номера е да не се отказваш, да не се отказваме. Днес ще те отрежат, утре ще те наругаят, но след няколко хиляди "безполезни" жалби и обаждания ще се променят нещата.

[Б.Богданов]

Докато четях историята ми минаха няколко брутални идеи за решаване на проблема със спринцовките, но няма да ги споделя... оставям ги на вашето въображение какво може да се направи с използувана спринцовка и служител на който не му пука.

[КГ125]

Даааа, колко илюстративно за днешния ни ден.

90% от споменатите лица са за незабавно уволнение - първо, защото това е работа на РИОКОЗ, и на полицията, и на 112, чиято функция е да насочва към точното ведомство, а не да реализира европари, за каквото всъщност го направиха; второ - заради тона, с който са се държали.

Съветът ми, освен поздравите ми към авторката на темата - следващият път звъниш на 166 и си предаваш съобщението. Ако пускаш писмена информация - по пощата с обратна разписка. Няма да стигне веднага, но ще е доказано получени.

Да се ходи на място при тия тиквеници е повече от изтощително. В спешни случаи поначало реагират, но за съжаление понякога не.

/доживях да видя ром да подава жалба, че е обран - само не дочаках да видях кой ще му напише жалбата/

До Карбовски не стигнах и оставих светът да си се върти неоправен.

:good:

Е, аз пък ще те поздравя специално за текста и стила!!!! ))

ПП

До Карбовски не ходи.

[Frujin Assen]

И аз съм на същото мнение за Карбовски, тоя е толкова долен тип, че няма накъде повече. Стана ми интересно, какви толкова животни са ваксинирали с толкова спринцовки, нима за един ден са 50 кучета! Ако бяха ходили на село да ваксинират овцете или козите на някой човек, едва ли ще мъкнат иглите до градът.

[Skubi]

Минаваме покрай кофите за боклук срещу нас и край едната виждаме изсипани спринцовки. Поне 30. Или повече. Някои от тях без предпазителчетата на иглите. Оставям детето с приятелката по-напред, връщам се с два плика, единият в ръка, другият като ръкавица. И започвам да събирам. Хубаво, ама те много. Някои са голи. Нямам шише от минерална вода под ръка. Постепенно гневът ми към наркоманите леко отстъпва мято на здравия разум. Спринцовките са абсолютно еднотипни, не са като онези, които масово ползват наркоманите и които се въргалят по една-две по земята край площадките. Има и флакончета от медикамент. Наблизо болнично заведение няма, и ми минава през акъла, че може да са на някой, който у дома използва инжекционни медикаменти.

Отказвам се аз да ги събирам, завлачвам детето у дома и хващам телефона. Първо районното. Много любезни и видимо разгневени като мен, но не било тяхна работа. Дават ми телефона на дежурния в Столична община. Звъня там. Много любезни и възмутени, казват ми немедленно да звъня на 112, защото случаят е за тях. Оттам не ме отрязват веднага. Не. Заради моята неотстъпчивост ме оставят на три пъти на изчакване и в крайна сметка ме отсвирват. Дежурната отказва да ми даде името си. /Не че не може да се вземе, но това е друга тема/. Пращат ме да звъня на РИОКОЗ. Звъннвам в пожарната, ей така, като една тетка без работа, обичаща битовите драми. Звъня в РИОКОЗ, оттам, след няколко позвънявания, на които никой от централата не вдига, се свързвам с някакъв отдел, откъдето ме отрязват моментално, че не било за тях. Намирам в мрежата фирмата по чистотата за райноа и звъня там, белким да ги предупредя. Момичето много любезно и оперативно. Вика ще пратя човек. Ама къде били точно? Казвам адреса, описвам къде. Ааааа, ама те били до контейнера за разделно? /Не щеш ли, нали се събират у нас разделно отпадъците./. Значи не било за тях. Викам й, ама то и ваши служители могат да пострадат. Да, ама щом било до разделното, не било за тях. Щяла обаче да провери и да звънне. Затварям аз, вдигам детето от масата, намирам туба от минерална и ръкавица, оставям го при близки в един павилион и отивам като Гюро Михайлов да събирам игли. Излишно е да казвам, че около иглите е разхвърляно стандартното съдържание на кофа за битова смет, извадено от роми и клошари - памперси и пр. Събирам до една иглите и спринцовките. Над 50. От флакончетата установявам, че става дума за ветеринарни ваксини - очевадно някой от близките вет. кабинети не си изхвърля опасните отпадъци по надлежния ред.

Нарамвам бидона и отивам в районното, барем жалба да подам. Чакам 40 минути, приказвам си с разни роми, дето им били разбили гаража /доживях да видя ром да подава жалба, че е обран - само не дочаках да видях кой ще му напише жалбата/ и разни граждани, обрани в автобуса. Идва ми редът. Не ме отсвирват веднага. Първо ме пращат в Общината, в Хеито и при "метадона", щото оттам да видят "кой ги е пратил." Обяснявам, че вече съм изръшкала инстанциите и още 10 минути се опитвам да разбера това с "кой ги е пратил." "Ами нали от Общината са ги пратили тия неща да ваксинират кучетата?!" и "Ми тогава при метадона идете." 20 минути им обяснявам обстоятелствата и желанието си да подам жалба, а те вече да си търсят неизвестен извършител и пр., белким проверят ветеринарните кабинети. Не. Да съм отидела там, откъдето "ги пращали." Накрая една млада полицайка ме вкара вътре, да си пусна жалба, момичето единствено вдяна какво им обяснявам. Хубаво, ама дойде един служител на реда, взе да ми крещи. Казах му най-спокойно да говори по-тихо, за да се разберем като хората и той взе да ми се кара, че му държа тон /те възрастните винаги така правят с мене /, накара ми се едно хубаво, под окуражителните вметки на ромите, висящи над формуляра за оплакването и ме прати в ХЕИ. Не помогнаха нито разумните ми обяснения, нито споменаването на медиите, нито нищо. Не било тяхна работа. Вече почти разревана, им оставих бидона и си тръгнах. В ХЕИ щяха да ме отсвирят отново - идва някаква си, носи бидон със спринцовки и няколко шишенца, които никой няма да си направи труда да разгледа, камо ли да тръгне да търси кой ги е хвърлил.

Е, толкова ми стигнаха силите. До Карбовски не стигнах и оставих светът да си се върти неоправен.

Ужас. Но типично. Ако си дрогист можеш на определени места да си смениш безплатно спринцофки. даваш Х ползвани и за тях получаваш толкова нови. От както бачка това няма вече толкова много разхвърлени спринцовки по-парковете...Но това са дрогисти, несигурни лица....

Но вет лекар или асистент да борави така безсъвестно с този опасен материал....Това е, и морално престъпление...Разрешението им бих взел.

Какво беше станало ако безимено се убадиш и кажеш, че тук и тук има дилър или лаборатория на наркотик потаен като вет лекар....или терористи и има изхвърлен антракс със спринцовки....

Аламинут антитеростични джиайджота щяха да окупират махалата....

:unsure:

[Kuna]

И аз съм на същото мнение за Карбовски, тоя е толкова долен тип, че няма накъде повече. Стана ми интересно, какви толкова животни са ваксинирали с толкова спринцовки, нима за един ден са 50 кучета! Ако бяха ходили на село да ваксинират овцете или козите на някой човек, едва ли ще мъкнат иглите до градът.

Хора, хораааа. Ужас.

Фружине - ми то не е чудно, че са много спринцовките - ако са отпадъци от ветеринарен кабинет, нещата се връзват. Не е казано, че са от един ден. Те си се събират. Освен това флакончетата бяха няколко, т.е. не всички спринцовки са от ваксинации, спокойно повечето са си от други инжекционни манипулации. Кой знае как са ги събрали и изхвърлили, в какъв вид, отделно че кой знае кой циганин /писна ми от "роми," ей, изчерпа ми се политкорекността/, ги е извадил и разсипал. Това са контейнерите, които са вторите най-близки до кабинета, ако изобщо е работа на кабинета. Т.е. логично е да подминат най-близкиите и да ги изхвърлят в следващите, ако не им се занимава по надлежния ред за опасни биологични отпадъци да ги изхвърлят.

КГ125 - ми то от вчера само за това мисля. Как и що да се реагира по-адекватно, какво друго можех да направя. Работа е най-вече на полицията и на РИОКОЗ, макар че чисто формално погледнато, ресорът е на вторите - санитарен контрол и пр. От адреналина и яда си не снимах - хич не ми дойде на акъла. Бързах да направя нещо, за да не стане беля. Едното дете беше за деня при гледачката, ама другото беше при мен и се чудех кво да го прая, не исках и излишно да му привличам вниманието върху тия работи, за да не му изострям любопитството. Не че успях де. Ако знаех предварително, че така ще реагират всички, щях да извикам веднага репортери и да вардя мястото дотогава. Все пак основната ми грижа беше да се обезопаси мястото възможно най-скоро - я деца ще ги видят, я друг, това е съвсем до детските площадки и е на улица с доста пешеходци, една от централните улици на квартала. Може някой да реши да ги използва повторно - то всякакво безумие има. От друга страна, като съответните органи не удостоверят на място нещата, нищо не е доказуемо после. Те после полицаите не смееха мене да ме доближат, като носех бидона, гаче ще ги убода от разстояние, камо ли някой да вземе да ги пипа, разглежда или събира. Не можело да им ги оставя спринцовките. Аз и не исках да им ги оставям, исках да си упражня правото да подам жалба, но се оказа, че и това не позволиха. Разбира се, винаги може да се направи мегасцена, но понякога човек просто го връхлита безсилието, или пък не е в подходящата хормонална кондиция за това . Не че ми е смешно, напротив. Сега моята приятелка ще звъни в РИОКОЗ, поне да има още един обадил се.

А това с циганите и жалбите беше просто върхът, и изобщо пълното безумие в приемната на районното. На тия състезатели им разбили гаража и от колата в него им задигнали телевизора. Жената от полицията, дето отсява жалбите вика "къв телевизор"? "Ми тоя от колата." "Ама е имало телевизор в колата?" "Ми даааа, имаааме си телевизор у колата." Тях ги пуснаха да се жалват, мене не. То хем смешно, хем все едно си едновременно в пиеса на абсурда и филм от поредицата на Дан Акройд.

ОК, за Карбовски го отчитам

[Doris]

Kuna, грешката ти е че не си се възползвала от присъствието на ромите. Трябваше да се съюзите, ти да им напишеш молбата, те да ти придвижат въпроса. Защото ромите са много печени в отношенията с институциите и винаги постигат своето. Само в попълването на формуляри много не ги бива за сега.

[Kuna]

Kuna, грешката ти е че не си се възползвала от присъствието на ромите. Трябваше да се съюзите, ти да им напишеш молбата, те да ти придвижат въпроса. Защото ромите са много печени в отношенията с институциите и винаги постигат своето. Само в попълването на формуляри много не ги бива за сега.

Хаха. Преди се смилявах и им попълвах формуляри, от няколко години обаче отказвам. Лошото е, че нямаше никакъв шанс да пробия с жалбата, с или без привличането на ромския електорат. Първо цивилната леля, после униформените твърдо ме спряха. То е логично - приемат се само жалби, по които може последа се отчете дейност, правата на гражданите да вървят ясно къде. Хайде, да ни е честита демокрацията на днешния празник!

[Kuna]

Такааа. След около 50 минути сумарно разговори по телефони, след сума служби и институции, отдели и прехвърляния, мисля, че има положителен резултат и попаднахме на хора, които знаят за какво иде реч, приеха сигнала веднага и ме нахокаха защо не съм се свързала направо с тях. /Е, такова нахокване мога да го понеса/. Има огромна вероятност от Столична община да направят необходимото.

С две думи, идеята е следната: ветеринарномедицинските кабинети са длъжни да имат съответните контейнери за разни такива отпадъци и да имат договори със съответните фирми, които да ги събират и обезвреждат. Ако нямат такива договори, сещате се как се изхвърлят.

[КГ125]

А тези, на които първо си звъннала - те са тези, които е трябвало да те насочат - полицията, и особено тоя 112...

[Kuna]

А тези, на които първо си звъннала - те са тези, които е трябвало да те насочат - полицията, и особено тоя 112...

Разбира се. Вярно, че тогава не се знаеше, че става дума за ветеринарни отпадъци, но специално им наблегнах, че са медицински. Не е работа на един гражданин да прекара два дни в нерви, търчане и разправии, за да се стигне донякъде. И добре, че приятелката ми подхвана вчера отново нещата. Иначе аз се бях отказала, ама бях решила да кажа на тия ветеринари. От РИОКОЗ я държали 10 минути буквално на мобилния, докато се чудят какво да я правят, защото, разбира се, не било за тях, нямали нищо общо. Пратиха я към НВМС /Нац. ветеринарномедицинска служба/. Оттам продължих аз да звъня, щото поне имам и стационарен. И така. Всяко едно от тези места още първия ден би трябвало не само да знае кой точно отговаря, но и да приеме сигнала и после служебно да си действат. Но все пак, най-накрая когато отговориха адекватно, просто се зарадвах. Това малко като разновидност на Стокхолмския синдром