Типове гладиатори, според тяхното въоръжение

[ISTORIK]

Типове гладиатори, според тяхното въоръжение (аrmatura)

Видовете гладиатори, според вида въоръжение, са над 25. Най - известните сред тях са:

Thracian,

Secutor,

Retiarius,

Hoplomachus (Samnitus),

Essedarius,

Equitus,

Dimahaerus,

Laquearius (Laqueatorius),

Andabatae,

Myrmillon,

Velite,

Samnite,

Provocator,

Catervarius,

Meridianus,

Ordinarius,

Paegrinarius (Praegenarius),

Bestiarius,

Tertiarius,

Gaulos (Gaulois),

Contra - Retiarius,

Sagitarius,

Pantarius,

Scisso (Scissor),

Pulsator,

Spatarius,

Hastarius,

Venator.

Редактирано Април 3, 2009 от ISTORIK

[Last roman]

Гладиатори (лат. gladiatores) е наименование на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката.

Произход

Гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения. Първите римски гладиаторски борби били проведени през 246 г. пр. н. е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им, като "munus"(буквално "дълг"), или погребален дар за мъртвите. Такива игри се провеждали ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнявал и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за около 7 века. Докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби се биели на Forum Boarium - Пазарът за добитък, то през 183 пр. пр. н. е. игрите включвали 60 дуела. През 65 пр.н. е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално за целта. Една от най-известните арени за гладиаторски битки е Колизеумът. Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни. В Рим са създавани цели школи за обучение на гладиатори. Гладиаторът можел да се бие на арената след тримесечно обучение и само след одобрението на учителя. Самите битки били финансирани от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност. Гладиаторските битки безспорно били най-популярната форма на забавление. Бойците въплъщавали качества като храброст, преследване на слава и презрение към смъртта. В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои. Въпреки че социалният им статус бил почти като на роби, много римски граждани и дори някои императори /Комод/, също излизали на арената - заради любов към войнствения спорт и желанието да бъдат обожавани и да се прекланят пред тях. Данни за жени-гладиатори откриваме при римските писатели. Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри, организирани от Нерон през 63 г., в които участвали жени с различен социален статус. Появата на жени-гладиатори се свързва с Домициан, който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета, но може да се открият и по-ранни сведения. През 200 г. император Север обявил подобни забавления за незаконни. Както и при мъжете, и при жените е имало бедни и богати, роби и свободни, военнопленници и доброволци.

Гладиатор,победил в 40 схватки, бил освобождаван, и от роб, той ставал пълноправен гражданин.

Видове гладиатори

Гладиаторите се отличавали по специализацията си в боравенето с различни типове оръжия и по облеклото си. Най-често срещаните били Thracians, Mirmillones, Retiarii и Secutores.

Andabatae: Облечени с ризници подобно на катафрактите (източните кавалерийски части). Носели шлемове със забрала, но без дупки за очите. Те сляпо се хвърляли в двубой един срещу друг на коне. По тяхно подобие били направени рицарските турнири.

Bestiarii: Въоръжени с копие или нож борели зверовете. В сравнение с останалите групи най-често загивали. По-късно били специално обучавани да се бият с екзотични животни.

Dimachaeri: Въоръжени с два меча, по един във всяка ръка.

Equites: Сражавали са се яхнали коне, въоръжени с копие и гладиус. Облечени били с туники и носели manica (броня обхващаща цялата ръка). Най-често се сръжавали срещу себеподобни.

Hoplomachi (тежко въоръжени) или Samnite: Снабдени с пълно бойно снаряжение подобно на древногръцките хоплити. Гребенът на шлема им представлявал стилизиран грифон. Краката увивали в дебели парчета вълнен плат. Носели копие и малък кръгъл щит. Предпочитан техен противник били Mirmillones или Thraces.

Laquerii: Обхващали противниците си с въже или ласо.

Mirmillones (или murmillones): За разлика от Hoplomachi-те стилизирана риба красяла шлемът им (mormylos - морска риба), ръцете им също били бронирани. Въоръжени били с гладиус и продълговат щит (Gallic style). Най-често се сражавали с Hoplomachi или Thraces.

Provocatores (Предизвикатели): Провокатори с неясно въоръжение, дразнели Samnites. Вероятно оръжието им зависело от случая.

Retiarii: Въоръжени с тризъбец, кама и мрежа. Защитното им облекло се състояло от manica, едната от които била удължена и обхващала лявата част от гръдния кош. Противници на secutor-ите и mirmillones. Рядко към бронята им била добавяна част защитаваща врата и долната част от лицето.

Saggitarii: Стрелци въоръжени с възвратни лъкове (Reflex bows) имащи спосбността да зaпращат стрелите на големи разстояния.

Secutores: Въоръжен подобно на murmillo.

Scissores (carvers): Малко или почти нищо не се знае за тези зловещи създания.

Thraces: носели поръбени шлемове покриващи изцяло главите им, квадратни щитове и дебела броня покриваща краката им. Мечовете им наречени sica били извити.

Velites: Пешаци въоръжени с копиe и ремък приспособен за хвърлянето му. Кръстени на първите републикански военни единици.

Venatores: Сражаващи се с диви животни. По принцпип не се броели за гладиатори, но били част от игрите.

Част от игрите били и Praegenarii, които подгрявали тълпите при започването на игрите. Въоръжени с дървен меч.

[ISTORIK]

Гладиаторите били вегетарианци.

Грамадните мъжаги похапвали само (?!) ечемик и фасул!

Римските гладиатори са били вегетарианци, сочи изследване върху останки в гробище в турския гр. Ефес, пише в-к "Дейли телеграф".

Героите на арената се хранели с ечемик и фасул. Антропологът Карл Гросшмид от Виенския университет е анализирал костите на над 70 гладиатори. Той открил в тях високо съдържание на стронции и ниско съдържание на цинк. Това е характерен признак за вегетарианство.

Плътността на костите им се оказала по-висока от нормалната, а стъпалата им били увеличени, защото са се биели боси (без сандали или ботуши).

Гросшмит смята, че те са получавали предостатъчно храна, за да станат дебели и силни. Техните тлъстини защитавали кръвоносните съдове и нервите им, при срязване. Именно заради това, гладиаторите рязко наддавали тегло, преди големи състезания. Затова, римските мозайки ги показват като тежки и дебели мъже. В писмени източници те дори са били наричани с прозвището "дъвкачи на ечемик", което получава своето обяснение.

[Warlord]

Много ме съмнява това.

[Last roman]

Много ме съмнява това.

те и римските легионери рядко вкусвали месо...

[ISTORIK]

http://www.durolitum.co.uk/gladtypes.html

http://www.scribd.com/doc/7775725/Gladiators-Intro

http://www.societasviaromana.net/Collegium...iator_intro.php

http://www.roman-colosseum.info/gladiators...-gladiators.htm

http://legvi.tripod.com/gladiators/id6.html

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Roman_gladiator_types

http://www.unrv.com/culture/roman-gladiators.php

http://www.romanarmytalk.com/rat/

[RIZAR]

Thracian,

Това нещо е КУУЛ!

[Last roman]

Това нещо е КУУЛ!

Разновидност на гладиатора, като самнита и гала. Не е задължително да е бил тракиец по произход, както сам си се сетил, сигурно.

[АПОТЕОЗ]

те и римските легионери рядко вкусвали месо...

още по съмнително при плячкосването на селища едва ли не са си хапвали добре месце

[Б.Богданов]

Много ме съмнява това.

Не правилно да се наричат вегетарианци. Просто, гладиаторите са имали добре балансирана диета, която е била съобразена с нуждите за постигане на високи спорни успехи. В менюто им са присъствали разнообразни зърнени храни, но това не означава, че не е имало месото.

. . .

Като цяло има изградена много неправилна представа за живота на гладиаторите. Проучванията през последното десетилетие опровергаха много от митовете, които се приемаха за исторически верни.

Редактирано Юли 21, 2012 от Б.Богданов

[Last roman]

още по съмнително при плячкосването на селища едва ли не са си хапвали добре месце

едно е плячкосване, друго е ежедневие и походи.