Накъде капитализъм

[КГ125]

Това с изчерпването на ресурсите и огромното потребление на ресусри от развитите страни е поредната вариация на мита за "ужасното потребление" (деморализиращо, създаващо хаос, а ето, че сега изпиват и петрола!) и нищо друго!

Кой ви каза, че свършват ресурсите?

[Alexander_Nevski]

Това с изчерпването на ресурсите и огромното потребление на ресусри от развитите страни е поредната вариация на мита за "ужасното потребление" (деморализиращо, създаващо хаос, а ето, че сега изпиват и петрола!) и нищо друго!

Кой ви каза, че свършват ресурсите?

а кой казва, че не свършват, аз на очите си ли да вярвам, или на някой, който казва нещо ...

[КГ125]

Че ти да не мериш на кладенците дълбочините? И кой пък казва, че ресурсите в света са нещо, чиято експлоатация е константа? Ами ако минем на ядрени централи? Ами ако развием още възобновяемите източници? Ами ако ДВГ-то стане с друго гориво, коет хамен-хамен ще се получи?

Пък и наистина, какво му е на петрола? Като гледам, не свършва. Само поскъпва, но то е по други причини...

[Alexander_Nevski]

Че ти да не мериш на кладенците дълбочините? И кой пък казва, че ресурсите в света са нещо, чиято експлоатация е константа? Ами ако минем на ядрени централи? Ами ако развием още възобновяемите източници? Ами ако ДВГ-то стане с друго гориво, коет хамен-хамен ще се получи?

Пък и наистина, какво му е на петрола? Като гледам, не свършва. Само поскъпва, но то е по други причини...

айде сега фантазии ... до там ли я докарахме ...

[КГ125]

значи краят на ресурсите не са фантазии, а това е? В Германия започва например възраждане на ядрената енергетика..

[Alexander_Nevski]

не сме 88г. и да се разправяш с някой дядо в кварталната кръчма, както много пъти съм ти казвал, давай конкретно ...

кое се е увеличило - рибните запаси на глава от населението?

или може би количеството гори на глава от населението?

или залежите от мед на глава от населението?

или доказаните залежи петрол на глава от населението?

отговрът е прост и елементарен - нищо не се е увеличило напротив всичко е намаляло ...

точно за това цената на петрола в реално изражение е била по-висока от сега само за около 2г. около 1979-1980г. и никога друг път ...

аз живея в държава в която всичко е опустошено - горите, рибата, мините, сега идва и редът на северно море ...

това е реалността ... а всичко друго са фантазии ... и надежди в светлото бъдеще ...

[Aspandiat]

капитализмът е икономика на експанзията ... експанзия на капитал, експанзия на търговия, експанзия на стоки, експанзия на територии, експанзия на мислене ... спре ли експанзията ... той не само започва да буксува, а започва да се изражда ... защото няма ли достатъчно ресурс всякак система започва да набляга на преразпределението за да не се избият хората помежду си ... да де ама преразпределението от държавата противоречи на совбодното движение на капитала и свободната му работа ... и така спиралата се затваря ...

хората в момента, от които се очаква, да гласоподават са разглезени от една среда на дългосрочна предивидимост и възход, която скоро няма да се повтори ... те обаче са се вкопчили в нея и смятат, че като дават повече валст на правителството то ще ги спаси от неизбежното пренапасване ...

ако подходим към икономиката от гледна точка на физиката ... тя в момента няма достатъчно приток на енергия за да поддържа структурата си и е подложена на ентропия ... единственото, което обаче правят правителствата е да взимат енергия назаем от където могат - друг държави, от земята пък дори и от децата, като ги обременяват с неизплатими заеми в бъдеще ... нищо практично и прагматично не се е случило до момента и не се очертава да се случи ...

аха, вечен напредък има и така и не разбрах, защо не може нормалния човек, вече да изплаща къща, две коли и да храни жена и три деца ...

малко като соц-пропаганда звучат твоите повтарящи се излияния ... всичко е наред ... вървим напред ... дърн-дрън ... това е единствения начин ... бля-бля ...

а всички знаем, че вървим назад и животът става все по-труден ...

технологиите се били развивали ... ами що хората са задлъжняли до козирката в западния свят и са обречени на робство десетилетия напред ...

не сме 88г. и да се разправяш с някой дядо в кварталната кръчма, както много пъти съм ти казвал, давай конкретно ...

кое се е увеличило - рибните запаси на глава от населението?

или може би количеството гори на глава от населението?

или залежите от мед на глава от населението?

или доказаните залежи петрол на глава от населението?

отговрът е прост и елементарен - нищо не се е увеличило напротив всичко е намаляло ...

точно за това цената на петрола в реално изражение е била по-висока от сега само за около 2г. около 1979-1980г. и никога друг път ...

аз живея в държава в която всичко е опустошено - горите, рибата, мините, сега идва и редът на северно море ...

това е реалността ... а всичко друго са фантазии ... и надежди в светлото бъдеще ...

Невски, спестил си ми писането. От мен имаш 3 ментички. Само пиши с главни букви, че се дразня да гледам добри постове намятани небрежно.

[КГ125]

Не се заблуждавайте. Темпът на нарастването на населението такъв ли е, че тези ресурси да свършват? Да сте видяли някъде дефицит на нещата, за които пишете, освен в Куба, С.Корея и СССР? Дефицит - липса, демек. Няма го на пазара.

?? Къде, че не се сещам.

Щампиии, щампи, пропаганди и вие се ловите като шаран на чадър.

Впрочем, дори да допуснем, че това беше вярно - пак капитализмът ще спаси положението и никой друг. Защото само той пести ресурсите. Качете се на един Урал и на едно Волво и открийте десетте разлики

Пести ги, защото си прави сметката.

[Alexander_Nevski]

Не се заблуждавайте. Темпът на нарастването на населението такъв ли е, че тези ресурси да свършват? Да сте видяли някъде дефицит на нещата, за които пишете, освен в Куба, С.Корея и СССР? Дефицит - липса, демек. Няма го на пазара.

?? Къде, че не се сещам.

Щампиии, щампи, пропаганди и вие се ловите като шаран на чадър.

Впрочем, дори да допуснем, че това беше вярно - пак капитализмът ще спаси положението и никой друг. Защото само той пести ресурсите. Качете се на един Урал и на едно Волво и открийте десетте разлики

Пести ги, защото си прави сметката.

айде сега глупости,

при свободен или относително свободен globalen пазар няма дефицит, стига го вади тоя соц пример, и обратното това, че има дефицит при соца, не значи, че има недостиг на ресурси ...

има ценови разлики и доказани залежи ... и в момента всичко е доста скъпо ... толкова скъпо, че не можеш да гледаш 3 деца и жена и да плащаш къща и две коли ... и това не е щампа а реалност отново ...

по отношение на населението то не само нараства по-бързо от откритите ресурси ... напротив в повечето държави добивът на съответните ресурси намалява защото лесно достъпните са изчерпани ...

иначе за пестеливостта на капитализма знаем, както казах, на очите си да вярвам или на теб ... никаква риба няма в морето до мен, горите са изсечени до дупка и т.н. и т.н. ... все от пестеливост ...

[КГ125]

Това ще да е неевклидова геометрия. Там, където няма дефицит, има недостиг, а там, където има дефицит няма недостиг. Забележително.

Никаква риба няма в морето до теб, дрън-дрън ярина! Точно тези думи могат да коментират казаното от тебе. Как го измери, че няма? И като няма до теб, значи всички риби измряха?

Волга е пълна с риба, нали?

Скъпо е, защото няма капитализъм всъщност. Упорито наричаш дефицита изобилие, а социализма - капитализъм.

[Alexander_Nevski]

Това ще да е неевклидова геометрия. Там, където няма дефицит, има недостиг, а там, където има дефицит няма недостиг. Забележително.

Никаква риба няма в морето до теб, дрън-дрън ярина! Точно тези думи могат да коментират казаното от тебе. Как го измери, че няма? И като няма до теб, значи всички риби измряха?

Волга е пълна с риба, нали?

Скъпо е, защото няма капитализъм всъщност. Упорито наричаш дефицита изобилие, а социализма - капитализъм.

сега на глупави ли ще се правим,

дефицитът е мерило на потребителя, а ресурсите му трябват на прозиводителя, ама даден производител може да няма недостиг на ресурси и да не произвежда за тоя потребител и неговите нужди, както например често ставаше по соца ...

кво му е забележителното ...

сега пък например някаква стока недостига повече хора искат да си я купят или това и цената и скача, няма дефицит защото е достъпна за по-малко хора ...

сега елемнтрани динамики на пзараите ли ще си обясняваме само и само да не паднем по гръб ... пак да питам дотам ли я докарахме ...

а за морето няма кво да меря, аз живея в район, където са били най-големите пристанища за риболов и обработка на треска в северно море ...

90та година официално канадците успяват да си съсипят морето ... за данни моля те към сайотовете на техните риболовни агенции а не с безкрайни повторения към мен ...

2000г. треската е вече застрашен вид ...

преди това през 70те се провеждат т.нар Cod Wars ...

а има или няма риба ... днес бях до рибните докове на най-голямото риболовно пристанище в света през 50те ... само като видиш каква разруха е и ти става ясно има ли или няма риба ...

[КГ125]

Защо разделяш потребителя от производителя? Кой потребява суровия нефт, ти и аз ли? Или производителите?

Коя е тая стока, която е все по-малко достъпна в капиталистическа среда? Няма таква. Напротив, все повече стоки стават достъпни при капиталистите, поради простия факт, че се гони оборот и печалба, пазар...

Обратно, при не-капиталистите потреблението пада и хората почват да носят дочени костюми. Като в Китай на Мао.

[Alexander_Nevski]

Защо разделяш потребителя от производителя? Кой потребява суровия нефт, ти и аз ли? Или производителите?

Коя е тая стока, която е все по-малко достъпна в капиталистическа среда? Няма таква. Напротив, все повече стоки стават достъпни при капиталистите, поради простия факт, че се гони оборот и печалба, пазар...

Обратно, при не-капиталистите потреблението пада и хората почват да носят дочени костюми. Като в Китай на Мао.

няма какво да разделям, аз съм гражданин на света и знам много добре, че стадартът на живот пада от десетилетия ... в САЩ и в Европа ...

за някое ергенче дето се радва на потребителска електроника и евтини китайски парцалки може и да не пада ... ама за сериозният човек който храни семейство и плаща данъци става все по-трудно ... няма и логика хората да са затънали в дългове до гуша щом всичко е толкова достъпно ...

[КГ125]

Е от петрола на семейния бюджет отиде.....

Днешните затруднения се дължат на кризата и на отстъплението от капиталистическите принципи, което се наблюдава на запад в последните 20 г. Това е песимистична тенденция и ако тя продължи, и проблемите ще продължат.

[bratilov]

Няма как да не вържем цените на петрола с бюджета на семейството

Тезите на Невски вече съм ги чувал - от мои познати, живеещи в Канада. Навремето, когато чакаха за зелена карта или както се нарича разрешителното, бяха доста надъхани с реклама на канадския живот - то не бяха приказки за яхти (или айде, лодки, да сме по-скромни), самостоятелни къщи с басейни, вили край красиви езера и т.н. След като заминаха, всеки път ги питам, докъде са стигнали в придобивките...

Накрая един (след няколко изпити ракии) си призна, че си е купил апартамент на изплащане в 20 етажен блок с басейн в избите...

И това е при положение, че тези мои познати са все хора с претенции, а и с образование... Питах го за къщите и вилите - оказа се, че такива все още имат "старите" канадци, които работят във фирмата като охрана и чистачи)) Останки от благополучния живот от 80-те))

[КГ125]

Е, няма кой да ти изсипе това от едно емигриране... Има такива, които го направиха, но те са емигранти отдавна.

Интересни са ми мненията ви за алтернативата? Накъде?

[Alexander_Nevski]

ами то не е само петролът ...

цената на живота като цяло е по-висока ...

както казах има изключения като потребителската електроника и китайските дрешки, но всеки знае, че в момента харчи повече пари отколкото преди 10-20-30-40г. ...

в УК за 10г. хлябът струва двойно, бензинът се е вдигнал с 40%, билетчето за градски транспорт в 2та града, вкоито най-много джиткам се е вдигнало тройно ...

газ, ток, вода ... същата история ...

застраховките на колите скочиха с 20-30% само за последната година и са достигнали астрономически цифри ...

ами къщите и наемите ... да не говорим, че къщите са им смешни, с килими, влага и мухъл и пак струват страшно много ...

и т.н

и т.н.

аз за разлика от КГ мога да бъда конкретен ...

причините за скока на всяка една от тези цени са различни, но те устойчиво си скачат дълготраен аспект, и показават, че икономиката е по-неефективна, а ресурсите по-ограничени ...

[КГ125]

Можеш да си конкретен, описвайки нечия мизерия, което разбира се не е пълната картина. Ще ти повярвам когато видя как имигрантите напускат Англия, ти се връщаш в БГ на слънце, а англичаните отиват на работа другаде масово.

Разбира се, че ще има сериозни затруднения днес в кризата. Но я дай данни с източник за поскъпването на храните и застраховките? Колко беше преди една застраховка и колко е днес?

[nik1]

Капитализъм и култура

Ървинг Кристъл

Най-трудният проблем, пред който свободната инициатива е изправена днес, не е стопански или политически, а културен

Вече стана банално да се повтаря, че най-важното политическо събитие на двадесети век е рухването на комунистическите режими и на вдъхновилата ги социалистическа идея. Глупаво е да се твърди, че неуспехът на една политическа идея се дължи на погрешно тълкуване, грешки или нещастно стечение на обстоятелствата. Ако теорията не може да устои на човешките грешки или непредвидените обстоятелства, то тя не е реалистична политическа идея, а политическа фантазия. А политическите фантазии могат да бъдат налагани в действителността единствено чрез брутална принуда. Такава бе и присъщата участ на социализма: политическа фантазия въплътена в царство на терор - исторически кошмар, от който човечеството се пробуди.

Ала какво му носи това пробуждане? Последиците от рухването на социалистическата идея далеч не са очевидни. Несъмнено светът осъзна предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика. Но това е по-скоро повторно пробуждане. Та нали "Богатството на народите" (1776) на Адам Смит излиза преди повече от два века; в САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Въпреки всичко именно по това време и точно в тези страни се роди социалистическата идея; именно там тя разцъфна и роди теории, от които произтекоха социалистическите тирании, заплашвали света в продължение на години.

Как можа да се случи това? Какво в пазарното стопанство, въпреки усилията на най-добрите икономисти, кара много хора, включително интелигентни, да мислят, че в него има някаква огромна грешка? Какво го прави толкова податливо на неверни и враждебни тълкувания?

Пазарното стопанство страда от три главни слабости. Първата е себичната природа на търговската дейност. Втората - сравнително редките, но болезнени и паметни провали на системата. Третата е засилващата се тенденция съвременната демократична политика да затруднява функционирането на системата, обременявайки я с все по-големи тежести.

Който е преподавал основи на икономиката, знае колко лесно студентите усвояват материала и колко трудно им е да го прилагат на практика. Причината е, че когато става въпрос за личните ни интереси, е трудно да се придържаме към основния принцип на свободната пазарна икономика, според който в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Когато формулира този принцип Адам Смит за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Той се изправя срещу подозрителността на една враждебна интелектуална традиция, обобщена най-добре още през 301 година от римският император Диоклециан. Въвеждайки контрол върху заплатите и цените в цялата империя той заявява: "Нерегулираната стопанска дейност е оскърбление за боговете". Днес повечето хора приемат за нормално да се грижат за личния си интерес, но се отнасят подозрително към другите, които правят същото. Успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а нужното ниво на грамотност може да се постигне с последователна и непрестанна просвета, целяща изясняването на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Задачата е трудна, защото винаги съществува вероятност за връщане към старото мислене, но въпреки това тя не е непостижима. Икономическото мислене на американеца например е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи.

Капиталистически консенсус

Но образованието се препъва, когато икономическата действителност му противоречи, както понякога се случва. Тук стигаме до втората слабост на пазарната икономика - изпадането й в "депресия", или както са я наричали през ХІХ век - "пренасищане на пазара". В урбанизираните общества тези състояния са особено опустошителни и именно проявленията на жестокия и привидно неконтролируем "стопански цикъл" в началото на миналия век, дават основания за критика към капитализма от позициите на социализма. Господстващата в миналото икономическа доктрина не предвиждаше тези "пренасищания" и това правеше социалистическата критика още по-убедителна.

Знам как са реагирали ранните социалисти на първите капиталистически депресии. Ясно си спомням внезапното вдъхновение, което ме превърна в социалист в младежките ми години. По време на юношеството ми през 30-те виждах безработните мъже, които искаха да се трудят, но не можеха да си намерят работа. Виждах бездействието на отлични фабрики. Виждах огромното богатство на неизползваните ресурси. Виждах крещящата нужда на хората от стоки, които можеха да бъдат произведени и си казах: "Защо някой не вземе да оправи тази работа? Да се чака е не само трагично, но и глупаво!" При тези обстоятелства идеята за планова икономика не само, че не ми изглеждаше идеология, за мен дори бе проява на здрав разум.

Голямо щастие е за американците, че през последните 50 години преживяха сравнително слаби и кратки смущения в пазарната икономика. Изглежда винаги са действали правилно, но би било интересно как са постигали това. Ще страдам от натрапчиви съмнения към бъдещето на пазарната икономика, докато икономистите не ме уверят, че са си изяснили поне теорията й, и ако политиците пак объркат нещата, поне ще знам кой е виновен.

Третата слабост на пазарното стопанство е може би най-важната: социализмът може и да е мъртъв, но различните колективистични пориви са живи. Не е необходимо да се самоопределяш като социалист, за да не вярваш в пазарната икономика.

Джон Адамс - един от първостроителите на Съединените щати, пише, че той и неговото поколение са били принудени да посветят живота си на войни и политика, за да могат потомците им да прекарат дните си в изучаване на философията и изкуството. В днешното американско общество значителна част от тези потомци са вкусили от плодовете на охолството и са получили отлично образование, но въпреки това развиват страстен интерес към политиката и дори вярват, че са по-способни да управляват от други, лишени от техните предимства. Те проявяват огромен, неудържим апетит за политическа власт, дълбоко убедени, че единствени са способни да я упражняват "за общо благо". Действията на тези политически активни личности всъщност представляват "политика на предлагането", при която собствената им инициативност създава пазар за програмите им. Политическият коментатор Алан Ернхолт неотдавна блестящо нарече всичко това Съединени амбициянски щати.

Тъй като за намесата си в икономиката има нужда от голям брой съучастници - често цели професионални общности или институции - властта си създава значителна политическа база. В резултат на това във всички западни демокрации с двупартийна система едната от партиите поддържа свободната пазарна икономика не от дълбоки принципни убеждения, а по сметка, предпочитайки икономика, при която всички стопански организации и корпорации работят или се стремят да работят като държавни предприятия за комунални услуги.

Онези от нас, които милеят за свободното пазарно стопанство и свободното общество, знаят, че опасността от съвременния либерализъм надживя смъртта на социализма. Хубаво е, че Съединените щати се борят с тази заплаха вече половин век и американците все по-успешно се справят с нея, все по-убедително критикуват либералните програми. Ако прибегнем до един от любимите термини на либерално настроените средства за масова информация: критиците на либералните програми успяха да ги накарат да изглеждат все "по-спорни" - определение, употребявано доскоро единствено за консервативните идеи.

Най-хубавото от всичко е, че въпреки подкрепата, която "социалната държава" получава от мрежите на заинтересованите групи и някои медии, американският народ се оказва много устойчив на нейните идеи. Средният американец не се трогва от пропагандата, която се стреми да го убеди, че животът му е куп "незадоволени нужди", с които държавата трябва да се заеме. Средният американец смята, че държавата може да му бъде най-полезна, като внимава какво харчи и като не му вдига данъците. Подобна привързаност към личната свобода не е уникално американско явление. Народите с демократични държави са разбрали, че пазарната икономика е по-добра от всички други системи.

Следователно не икономиката на капитализма е основният и трудно решим проблем на обществото. Проблемът е в културата на американското общество, което напада с обходен маньовър работещата сравнително добре икономика. Обществото е буржоазно, но културата е все повече и по-войнстващо антибуржоазна.

Подриване на устоите

В буржоазното общество мнозинството приема безусловно някои добродетели. Сред тях (днес боязливо ги наричаме ценности) желанието да се работи упорито, за да се живее по-добре, зачитането на закона, готовността да се отлага незабавното задоволяване на желанията, уважението към традиционните религии, чувството за дълг към семейството и общността и пр. Така се създава средното съсловие - почвата на пазарната икономика.

Днес обаче отживялото предубеждение срещу пазарната икономика се превръща в агресивна враждебност спрямо буржоазното общество, което е кръвно свързано с нея. Ако буржоазното общество загуби легитимността си, такава ще бъде - без много шум - участта на пазарното стопанство. Затова крайният феминизъм днес е по-опасен за капитализма от крайния синдикализъм.

В този сблъсък защитниците на капитализма са в много по-неизгодни позиции. Изцяло погълнати от проблемите на икономиката и стопанското развитие, приемниците на Адам Смит са подготвени да се справят с нападките срещу икономиката на капитализма, но се оказаха беззащитни пред критиците на неговата култура. Самият Адам Смит, макар и гении в икономическата мисъл, е бил донякъде еснаф, смятайки, че културните наклонности и мнения, подобно на религиозните са въпрос на личен вкус, на който разумните хора няма защо да обръщат голямо внимание. Вече две столетия тази напълно погрешна преценка преследва западната цивилизация. В резултат на това общопризнатото превъзходство на пазарната икономика над всички други форми на стопанско устройство, буржоазното общество, което е нейна основа, е прицел на невероятно дръзки и успешни нападки.

За защитниците на буржоазното общество и неговата пазарна икономика не е лесно да се справят с това предизвикателство. Буржоазното общество е уязвимо към критиките, защото усилията му са насочени главно към задоволяване на стремежите на обикновения човек - стремежи скромни, а според някои даже ниски. Стремежи, които някога се наричали "домашни грижи": да подобриш материалното положение на семейството си; да се преместиш в "по-добър" квартал и преди всичко да дадеш възможност на децата си да напреднат в материално и обществено отношение. Тъй като успява да задоволи, макари не еднакво тези стремежи, буржоазният капитализъм си осигурява масова подкрепа, а крайните форми на недоволство не намират широка поддръжка.

На света обаче не живеят обикновени хора. Още от зараждането на новия ред някои са го смятали за отегчителен и просташки, тъй като изтъква личния интерес като мотор на икономическото развитие и смята повишаването на общото благосъстояние за своя цел.

Подобни хора - наричани интелектуалци или хора на изкуството - не харесват пазара, а мисълта, че могат да участват в него, ги отвращава. Те обикновено говорят за равенството, но каквото и да казват за това, те никога не се смятат за равни на останалите - те са убедени, че талантът им и тяхната чувствителност ги поставя по-високо над обикновените маси. Оптимистичният, рационален светоглед, характерен за развиващото се буржоазно общество, изглежда твърде "елементарен" и обикновен за хората с тяхното въображение.

В Париж през 20-те и 30-те години на миналия век този бунт поражда обществена контракултура. Докато мислители и групи, които по-късно ще бъдат наречени "социалисти-утописти", кроят планове за радикално преустройство на обществото и човешкия живот, стотици млади хора се заселват в бохемския квартал на Париж и се разграничават от обществото, в което живеят, чрез поредица драматични актове. Те са демонстративно артистични, макар че за мнозина от тях това е по-скоро начин на живот, отколкото творчество, което дава резултати, носят работнически дрехи, водят разпуснат сексуален живот, взимат наркотици (по онова време на мода е опиумът) и се самоубиват често. Сред тях се ражда представата за културен "авангард" със специална мисия. Този военен термин, означаващ войскова част, която се движи пред основните сили, постепенно започва да се свързва с радикалната културна критика към буржоазно-капиталистическите ценности и тяхното "осакатяващо" въздействие върху човешката личност.

Възходът на контракултурата

В наше време понятието "авангард" има значение на "последна мода в изкуството". Това поглъщане на авангарда от пазара на модите успя да го поквари като художествено движение. За съжаление покварени бяха и възприелите го, тъй като самият буржоазен свят изпадна в плен на модите.

Между 1870 и 1950 светът стана свидетел на възхода на "модерното" във всички изкуства, възход поощряван от парите на буржоазията, която започна да утвърждава общественото си положение не само като купува луксозни къщи, но и като придобива и консумира художествени произведения. Но "модерното" изкуство и "модерната" литература по дефиниция са настроени срещу буржоазните условности, нравственост и добродетели. Модерното изкуство бе насочено срещу рационалното общество, формирало стила на политиката преди Втората световна война. От кипежа на тези художествени страсти се родиха такива течения в живописта като импресионизма, експресионизма, кубизма, футуризма, дадаизма, сюрреализма и всички останали "изми". Всеки нов "изъм" намираше нови и нови начини да докосне дълбоките струни на художествената чувствителност, но едно бе общото в тях - въпреки разнообразието си, всички начини за внушение си приличаха в своята несъвместимост с всекидневния свят на обикновения човек. След Втората световна война обаче обществото навлезе в ерата на това, на което сме свидетели и днес. Страстите на "високата" култура започнаха да се просмукват в света на масовото развлечение, и се роди явлението, което днес високопарно наричаме "масова култура".

Признаци за предстоящата беда имаше още в началото на 50-те. Докато родителите гледаха на новите си телевизори старомодния комик Милтън Бърли, децата слушаха по старите радиоапарати рокендрола на Елвис Пресли. Откровената сексуалност и особено невижданата откровена сексуалност на жената, измести от сърцата на младите романтиката на певци като Синатра. След това се появиха рок концертите, така че буржоазните родители, учещи дъщерите си на скромност и целомъдрие, безпомощно ги изпровождаха на дионисиеви празненства.

Големият пробив дойде с Битълсите. При първото им турне в Америка лондонскят "Обзървър" поиска да интервюирам мениджъра им Брайън Епстейн и да предскажа дали американските младежи ще посрещнат групата така възторжено, както английските. Направих интервюто, здрависах се с момчетата от Ливърпул и написах, че Битълсите няма да имат подобен успех в САЩ (правил съм и по-добри прогнози).

Ограниченията на рационализма

Значението на Битълсите беше двояко. За първи път младежи правеха собствена музика: композираха мелодиите, съчиняваха текстовете и ги изпълняваха. Второ - пазарът за този вид популярна музика, обслужван от бурно развиващата се сфера за производство на грамофонни плочи, бе превзет от заможно младо поколение. Плочата с класическа музика оцеля, но остана далеч от събитията. Грамофонната промишленост стана част от процъфтяващата младежка култура, развила се благодарение на растящото охолство на американското общество. Десет години по-късно същото се случи и с филмовата промишленост - пазарът бе превзет от родените между 1946 и 1964 г., които оставиха родителите си в ръцете на телевизията.

След Втората световна война преживяхме културна революция, която в един момент бе готова да прерасне в политическа - точката на възпламеняване бе достигната по време на студентските вълнения през 60-те. В Съединените щати тази революция до голяма степен наложи изтеглянето от Виетнам. На нея се дължеше и извоюваното бързо надмощие на лявото крило в Демократическата партия през 1972 година, довело до трайна поляризация на американския политически живот. В областта на културата, енергията на революцията се изяви в движението, което днес наричаме "постмодернизъм", който имаше за мото, лаконично изразено в надпис издраскан върху стените на Сорбоната по време на студентските бунтове през 60-те: "Цялата власт - на фантазията!" Днес този академичен рационализъм е господстващ интелектуален стил не само в изкуството, но и в хуманитарните науки и висшите учебни заведения.

Важно е да се вникне в радикалността на новия етап в модерното мислене. Модернизмът прие спокойно Ницшевото: "Бог е мъртъв", прие го като констатация, че институционализираната религия бере душа. Шепа модернисти направиха ницшеанското заключение, че щом Бог е мъртъв, всичко е разрешено. Това се подразбираше в модернизма, а онези, които се смятаха за негов авангард, си го знаеха, ала едва при постмодернизма това отношение стана войнстващ, господстващ мотив в цялата култура.

Докато в течение на векове блясъкът на религията като център на човешкия опит помръкваше, интелектуалният свят запазваше удивителното си самодоволство. Смяташе се, че ролята на религиозните ритуали един ден ще бъде заменена от естетическите преживявания, предлагани от изкуството. Колкото до нравствените норми, по традиция осигурявани от религията, приемаше се, че тъй като модерният човек е рационално нравствен субект, рационалната философия ще предложи нравствен кодекс, ако не идентичен, то поне достатъчно близък до религиозния, което ще гарантира същия практически резултат.

Но тази вяра се оказа негодна. Светският рационализъм се оказа неспособен да създаде завладяващ нравствен кодекс. Философията може да анализира нравствените закони, но не може да ги създава. Цялата сграда на светския хуманизъм - идеята, че човек може сам да дефинира човешкото у себе си и да гради бъдещето си единствено чрез разум и воля, започна да губи убедителността си.

В началото буржоазният капитализъм се отнасяше към религията с благосклонна търпимост и бе здраво свързан с юдейско-християнската нравственост. По този въпрос Адам Смит и първостроителите на Америка имаха еднакви мисли и чувства. Основната им грешка, дължаща се несъмнено на техния рационализъм, бе нехайното им отношение към въпроса за връзката между тази нравственост и религиозните й корени.

Буржоазно-капиталистическата революция от ХVІІІ век успя, защото бе вградила юдейско-християнските нравствени традиции в светския си, рационален светоглед. Грешките дойдоха, когато нравствената традиция бе откъсната от животворния религиозен контекст. Така през ХІХ век мнозина Западни писатели и философи бяха поразени от така наречената "криза на вярата." Но това не бе още криза на нравствените убеждения. Джордж Елиът написа тогава, че Бог е "неовъобразим", безнравствеността "немислима", а дългът "безусловен". Няколко години по-късно Ницше обяви, че дългът е илюзия, подхранвана от юдейско-християнската "робска нравственост".

Духовно обновление

В академичните и интелектуалните среди Ницше и последователят му Хайдегер, се смятат за титани на модерната философия. Трябва да се знае обаче, че техните теории подкопават не само буржоазното общество и юдейско-християнските традиции, но също и светския хуманизъм, светския рационализъм, буржоазния морал и в крайна сметка западната цивилизация.

Политическите последици от този културен нихилизъм засега се ограничават, освен ако Западът не преживее голяма и дълга икономическа криза. Причина за неговата безперспективност е, че демократичното капиталистическо общество произвежда собствени антитела, които до голяма степен го имунизират срещу безумието на левите интелектуалци и артисти. В това общество обикновеният човек не се смята за мъдър, но все пак е разумен. Съвременните буржоазни демокрации са изградени и съществуват благодарение на обикновените хора. Само разумните обаче не стигат на обществото. За да преуспява, то има нужда от творческите сили на религията и изкуството. Всеки човек, трябва да влиза в досег със световете придаващи смисъл на човешкия живот. Нищо не е по-дехуманизиращо и нищо не води по-сигурно към криза на мисълта, от идеята че животът ни е безсмислено събитие в безсмислен свят.

Адам Смит бе убеден, че моралните закони никога не ще бъдат оспорени и отхвърлени. За добро или за зло буржоазното общество наистина се движи по неговите закони, пазарната икономика наистина създаде свят на невиждано благоденствие, но и свят, който все повече обеднява духовно. Голямата задача днес е войната с духовната бедност. Бъдещето на капитализма е невъзможно без нейното решаване.

Copyright American Enterprise Institute for Public Policy Research

http://www.mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php

---

[dedenze]

Днешните затруднения се дължат на кризата и на отстъплението от капиталистическите принципи, което се наблюдава на запад в последните 20 г. Това е песимистична тенденция и ако тя продължи, и проблемите ще продължат.

Не са затруднения КГ, а доста масивен инфаркт. Спасението е точно в разумното отстъпление от нехуманните капиталистически принципи !Тенденцията за оцеляване на капитализма, особено от американски тип (какъвто се налага и у нас) е крайно песимистична и то с пълно основание. Този път води до бавна агония и е без изход. Американците дори го разбраха, КГ не ?

Не забравяй мантрата на нашето спасение: Голямо държавно участие в печелившите производства и сектори. Забрана на политическите партии. Пълни мажоритарни избори.

[DendroaspisP]

Можеш да си конкретен, описвайки нечия мизерия, което разбира се не е пълната картина. Ще ти повярвам когато видя как имигрантите напускат Англия, ти се връщаш в БГ на слънце, а англичаните отиват на работа другаде масово.

Разбира се, че ще има сериозни затруднения днес в кризата. Но я дай данни с източник за поскъпването на храните и застраховките? Колко беше преди една застраховка и колко е днес?

Е, това няма как да стане логически. Тъй като ние сме доста под тях, но вече еднакво чувстваме тежестта надолу, когато в УК стане по-зле, тук става супер зле и е ясно, че все пак ще се предпочете по-малкото зло и едва ли ще видим масово изселване. То ще настъпи в УК, когато захлаждането навзлезе в нова, по-сериозна фаза. Освен ако емигрантите не искат да живеят като ескимоси. За канадците даже не ми се мисли.

В тази връзка се сещам, че днес има два много важни фактора, които вече няма как да пренебрегваме (освен ако не сме пълни олигофрени) и които директно въздействат на икономическите модели - промените в климата и разпада на земната екология. И двете са спирачка за екстензивния "истински" капитализъм, но пък съобразяването с тях все повече се очертава като въпрос на биологично оцеляване. Т.е още неизвестни в уравнението капитализъм минус ресурси минус околна среда е равно на... ???

[DendroaspisP]

Ник1,

статията е много добра според мен, но е малко в страни от истинските причини за, така да го нарека, икономическия упадък на днешния капитализъм, за който си чешем езиците тук. От друга стнана, визира други причини, за които не мога да споря по принцип, защото са добре изложени като цяло.

[nik1]

Ник1,

статията е много добра според мен, но е малко в страни от истинските причини за, така да го нарека, икономическия упадък на днешния капитализъм, за който си чешем езиците тук. От друга стнана, визира други причини, за които не мога да споря по принцип, защото са добре изложени като цяло.

Възможно е, не споря.

Показах една гледна точка, в която видях мисля обобщени и изказани (в "примирим" вид и по начин) някои от идеите и мненията, изказани в темата..

[DendroaspisP]

значи държавно участие в печелившите производства?

пък непечелившите за частните ццццццццццц брей!

50 години комунизъм не стигнаха ли да се осъзнае, че така не става.

И т.нар. социални капиталистически страни не го правят това, не се заемат с бизнес, а просто му вземат парите с данъци, дядо !!!!!!

Няма такова нещо като екстензивен капитализъм!

Свободният пазар (основата на капитализма) регулира всичко! Ако има недостиг на ресурси цените им се повишават и тяхното потребление се ограничава това е!!!!!

Икономиката не осигорява благоденствие и просперитет. Тя задоволява потребностите с наличните ресурси.

Хе,хе, че именно свободният пазар предполага екстензивност на капитализма. Ти искаш мебел от орех, съседът ти също, целият квартал също, става модерно, после целият град писва за мебели от орех и... някой предприемчив капиталист изсича, изсича и изсича докато има орехи и печалба в цялата работа. А, че утре няма да има орехи, ами да му мислят другите. Ако на такова мислене му викаш интензивно - здраве му кажи. Утре решаваш, че ти се ядат орехи и... се оказва, че няма или са на такива цени, че ум да ти зайде. И какво в същност регулира този пазар по тази схема, което да е осъзнато и осмислено като мотив, подтик, концепция, последици, отражение?

И кои потребности задоволява всичко това - необходимите, присъщите, луксозните? И как се формира свободния пазар - екстензивно или интензивно? Ти когато искаш нещо и допринасяш за търсенето като елемент от този свободен пазар, винаги ли си даваш сметка, това което търсиш до какви последици води? Или се интересуваш преди всичко от цената му, за да можеш да си начешеш крастата, да си задоволиш текущия интерес и потребност? А от другата страна на предлагането, капиталистът винаги ли си дава сметка до какво води това търсене или се интересува само какви ще са му печалбите?

[dedenze]

значи държавно участие в печелившите производства?

пък непечелившите за частните ццццццццццц брей!

50 години комунизъм не стигнаха ли да се осъзнае, че така не става.

И т.нар. социални капиталистически страни не го правят това, не се заемат с бизнес, а просто му вземат парите с данъци, дядо !!!!!!

Икономиката не осигорява благоденствие и просперитет. Тя задоволява потребностите с наличните ресурси.

Да Стинка правилно си разбрал , но неправилно тълкуваш.

Държавата това сме ние и бедни и богати, работещи и работодатели. Добрата държава не си дава природните ресурси в частни, най-малко в чужди ръце. Не лансира конкретни частни интереси за обща сметка- като кариерни материали , рудни изкопаеми, енергиини и водни източници, паркинги и гаражи даже. Не е мащеха за едни, за други източник на нерегламентирани богатства. В нашата обрулена държава не е така - всичко е раздадено под масата и се знае персонално на кого. Ако си в групата на облагодетелствуваните, ще защитаваш и още как подобна политика. Икономика която задоволява нуждите само на малка група хитреци не е нужна на хората и тя няма бъдеще. Затова няма да има здравеопазване и образованиие и пр... И стига с този комунизъм който не е бил реално никъде и една година.:lightbulb: