Накъде капитализъм

[dedenze]

Затова исках да се прави разлика.

Да личният интерес и желанието за печалба са в основата на капитализма. И това е много добре за икономиката. Щото повечето хора, които са отишли днес на работа не са го направили от голямо желание ами заради пари. И не работят принципно щот трябва да се работи, а заради това че без работа няма пари! И един бизнесмен е създал компания осигурява работни места, компанията създава блага ДА водени от желанието за печалба.

Обратното на всичко това е не нормално!

Ама това се отнася за икономиката. Не за цялостния живот на хората.

И затова е държавата да се грижи за общия интерес. И да забрани изсичането на гората. И затова е културата, морала, възпитанието да се грижат за създаване у човека на нагласи за отговорност спрямо общото благо.

Аз не съм за капитализъм и личен интерес на човека във всичко, което прави. Само в икономическата му дейност. И така и Адам Смит го е измислил.

Ама как да се грижи бе Стинка тази скопена от хитреците, Капиталисти, свръхбедна, посттоталитарна държава с какво- с тъпите теории на Адам Смит, застрашаващи човечеството от унищожение?

Култура, морал и възпитание са категории и неща с които не се правят пари, а ХАРЧАТ много пари. Кого да обложи хипотетичната държава, колко и как - нашите или чуждите бизнесмени плачеши по принцип, че губят и нямат печалби тук. Мериш с двоен аршин, за печелившите производства и неща- държавното участие е комунизъм, за губешите - грижа. За съжаление не си сам, това правят и всички партии, вече повече от 20 години.

[КГ125]

Е, това няма как да стане логически. Тъй като ние сме доста под тях, но вече еднакво чувстваме тежестта надолу, когато в УК стане по-зле, тук става супер зле и е ясно, че все пак ще се предпочете по-малкото зло и едва ли ще видим масово изселване. То ще настъпи в УК, когато захлаждането навзлезе в нова, по-сериозна фаза. Освен ако емигрантите не искат да живеят като ескимоси. За канадците даже не ми се мисли.

В тази връзка се сещам, че днес има два много важни фактора, които вече няма как да пренебрегваме (освен ако не сме пълни олигофрени) и които директно въздействат на икономическите модели - промените в климата и разпада на земната екология. И двете са спирачка за екстензивния "истински" капитализъм, но пък съобразяването с тях все повече се очертава като въпрос на биологично оцеляване. Т.е още неизвестни в уравнението капитализъм минус ресурси минус околна среда е равно на... ???

Няма как да ги взимаме предвид тези неща, докато не изясним и разделим пропагандното им от обективното им съдържание. Слуховете за екологична болест са леко преувеличени.

Хе,хе, че именно свободният пазар предполага екстензивност на капитализма. Ти искаш мебел от орех, съседът ти също, целият квартал също, става модерно, после целият град писва за мебели от орех и... някой предприемчив капиталист изсича, изсича и изсича

и после засажда, засажда, засажда.....

Не бъркай "предприемчив капиталист" с "български бандит".

Капитализъм и култура

Ървинг Кристъл

Най-трудният проблем, пред който свободната инициатива е изправена днес, не е стопански или политически, а културен

Вече стана банално да се повтаря, че най-важното политическо събитие на двадесети век е рухването на комунистическите режими и на вдъхновилата ги социалистическа идея. Глупаво е да се твърди, че неуспехът на една политическа идея се дължи на погрешно тълкуване, грешки или нещастно стечение на обстоятелствата. Ако теорията не може да устои на човешките грешки или непредвидените обстоятелства, то тя не е реалистична политическа идея, а политическа фантазия. А политическите фантазии могат да бъдат налагани в действителността единствено чрез брутална принуда. Такава бе и присъщата участ на социализма: политическа фантазия въплътена в царство на терор - исторически кошмар, от който човечеството се пробуди.

Ала какво му носи това пробуждане? Последиците от рухването на социалистическата идея далеч не са очевидни. Несъмнено светът осъзна предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика. Но това е по-скоро повторно пробуждане. Та нали "Богатството на народите" (1776) на Адам Смит излиза преди повече от два века; в САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Въпреки всичко именно по това време и точно в тези страни се роди социалистическата идея; именно там тя разцъфна и роди теории, от които произтекоха социалистическите тирании, заплашвали света в продължение на години.

Как можа да се случи това? Какво в пазарното стопанство, въпреки усилията на най-добрите икономисти, кара много хора, включително интелигентни, да мислят, че в него има някаква огромна грешка? Какво го прави толкова податливо на неверни и враждебни тълкувания?

Пазарното стопанство страда от три главни слабости. Първата е себичната природа на търговската дейност. Втората - сравнително редките, но болезнени и паметни провали на системата. Третата е засилващата се тенденция съвременната демократична политика да затруднява функционирането на системата, обременявайки я с все по-големи тежести.

Който е преподавал основи на икономиката, знае колко лесно студентите усвояват материала и колко трудно им е да го прилагат на практика. Причината е, че когато става въпрос за личните ни интереси, е трудно да се придържаме към основния принцип на свободната пазарна икономика, според който в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Когато формулира този принцип Адам Смит за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Той се изправя срещу подозрителността на една враждебна интелектуална традиция, обобщена най-добре още през 301 година от римският император Диоклециан. Въвеждайки контрол върху заплатите и цените в цялата империя той заявява: "Нерегулираната стопанска дейност е оскърбление за боговете". Днес повечето хора приемат за нормално да се грижат за личния си интерес, но се отнасят подозрително към другите, които правят същото. Успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а нужното ниво на грамотност може да се постигне с последователна и непрестанна просвета, целяща изясняването на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Задачата е трудна, защото винаги съществува вероятност за връщане към старото мислене, но въпреки това тя не е непостижима. Икономическото мислене на американеца например е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи.

Капиталистически консенсус

Но образованието се препъва, когато икономическата действителност му противоречи, както понякога се случва. Тук стигаме до втората слабост на пазарната икономика - изпадането й в "депресия", или както са я наричали през ХІХ век - "пренасищане на пазара". В урбанизираните общества тези състояния са особено опустошителни и именно проявленията на жестокия и привидно неконтролируем "стопански цикъл" в началото на миналия век, дават основания за критика към капитализма от позициите на социализма. Господстващата в миналото икономическа доктрина не предвиждаше тези "пренасищания" и това правеше социалистическата критика още по-убедителна.

Знам как са реагирали ранните социалисти на първите капиталистически депресии. Ясно си спомням внезапното вдъхновение, което ме превърна в социалист в младежките ми години. По време на юношеството ми през 30-те виждах безработните мъже, които искаха да се трудят, но не можеха да си намерят работа. Виждах бездействието на отлични фабрики. Виждах огромното богатство на неизползваните ресурси. Виждах крещящата нужда на хората от стоки, които можеха да бъдат произведени и си казах: "Защо някой не вземе да оправи тази работа? Да се чака е не само трагично, но и глупаво!" При тези обстоятелства идеята за планова икономика не само, че не ми изглеждаше идеология, за мен дори бе проява на здрав разум.

Голямо щастие е за американците, че през последните 50 години преживяха сравнително слаби и кратки смущения в пазарната икономика. Изглежда винаги са действали правилно, но би било интересно как са постигали това. Ще страдам от натрапчиви съмнения към бъдещето на пазарната икономика, докато икономистите не ме уверят, че са си изяснили поне теорията й, и ако политиците пак объркат нещата, поне ще знам кой е виновен.

Третата слабост на пазарното стопанство е може би най-важната: социализмът може и да е мъртъв, но различните колективистични пориви са живи. Не е необходимо да се самоопределяш като социалист, за да не вярваш в пазарната икономика.

Джон Адамс - един от първостроителите на Съединените щати, пише, че той и неговото поколение са били принудени да посветят живота си на войни и политика, за да могат потомците им да прекарат дните си в изучаване на философията и изкуството. В днешното американско общество значителна част от тези потомци са вкусили от плодовете на охолството и са получили отлично образование, но въпреки това развиват страстен интерес към политиката и дори вярват, че са по-способни да управляват от други, лишени от техните предимства. Те проявяват огромен, неудържим апетит за политическа власт, дълбоко убедени, че единствени са способни да я упражняват "за общо благо". Действията на тези политически активни личности всъщност представляват "политика на предлагането", при която собствената им инициативност създава пазар за програмите им. Политическият коментатор Алан Ернхолт неотдавна блестящо нарече всичко това Съединени амбициянски щати.

Тъй като за намесата си в икономиката има нужда от голям брой съучастници - често цели професионални общности или институции - властта си създава значителна политическа база. В резултат на това във всички западни демокрации с двупартийна система едната от партиите поддържа свободната пазарна икономика не от дълбоки принципни убеждения, а по сметка, предпочитайки икономика, при която всички стопански организации и корпорации работят или се стремят да работят като държавни предприятия за комунални услуги.

Онези от нас, които милеят за свободното пазарно стопанство и свободното общество, знаят, че опасността от съвременния либерализъм надживя смъртта на социализма. Хубаво е, че Съединените щати се борят с тази заплаха вече половин век и американците все по-успешно се справят с нея, все по-убедително критикуват либералните програми. Ако прибегнем до един от любимите термини на либерално настроените средства за масова информация: критиците на либералните програми успяха да ги накарат да изглеждат все "по-спорни" - определение, употребявано доскоро единствено за консервативните идеи.

Най-хубавото от всичко е, че въпреки подкрепата, която "социалната държава" получава от мрежите на заинтересованите групи и някои медии, американският народ се оказва много устойчив на нейните идеи. Средният американец не се трогва от пропагандата, която се стреми да го убеди, че животът му е куп "незадоволени нужди", с които държавата трябва да се заеме. Средният американец смята, че държавата може да му бъде най-полезна, като внимава какво харчи и като не му вдига данъците. Подобна привързаност към личната свобода не е уникално американско явление. Народите с демократични държави са разбрали, че пазарната икономика е по-добра от всички други системи.

Следователно не икономиката на капитализма е основният и трудно решим проблем на обществото. Проблемът е в културата на американското общество, което напада с обходен маньовър работещата сравнително добре икономика. Обществото е буржоазно, но културата е все повече и по-войнстващо антибуржоазна.

Подриване на устоите

В буржоазното общество мнозинството приема безусловно някои добродетели. Сред тях (днес боязливо ги наричаме ценности) желанието да се работи упорито, за да се живее по-добре, зачитането на закона, готовността да се отлага незабавното задоволяване на желанията, уважението към традиционните религии, чувството за дълг към семейството и общността и пр. Така се създава средното съсловие - почвата на пазарната икономика.

Днес обаче отживялото предубеждение срещу пазарната икономика се превръща в агресивна враждебност спрямо буржоазното общество, което е кръвно свързано с нея. Ако буржоазното общество загуби легитимността си, такава ще бъде - без много шум - участта на пазарното стопанство. Затова крайният феминизъм днес е по-опасен за капитализма от крайния синдикализъм.

В този сблъсък защитниците на капитализма са в много по-неизгодни позиции. Изцяло погълнати от проблемите на икономиката и стопанското развитие, приемниците на Адам Смит са подготвени да се справят с нападките срещу икономиката на капитализма, но се оказаха беззащитни пред критиците на неговата култура. Самият Адам Смит, макар и гении в икономическата мисъл, е бил донякъде еснаф, смятайки, че културните наклонности и мнения, подобно на религиозните са въпрос на личен вкус, на който разумните хора няма защо да обръщат голямо внимание. Вече две столетия тази напълно погрешна преценка преследва западната цивилизация. В резултат на това общопризнатото превъзходство на пазарната икономика над всички други форми на стопанско устройство, буржоазното общество, което е нейна основа, е прицел на невероятно дръзки и успешни нападки.

За защитниците на буржоазното общество и неговата пазарна икономика не е лесно да се справят с това предизвикателство. Буржоазното общество е уязвимо към критиките, защото усилията му са насочени главно към задоволяване на стремежите на обикновения човек - стремежи скромни, а според някои даже ниски. Стремежи, които някога се наричали "домашни грижи": да подобриш материалното положение на семейството си; да се преместиш в "по-добър" квартал и преди всичко да дадеш възможност на децата си да напреднат в материално и обществено отношение. Тъй като успява да задоволи, макари не еднакво тези стремежи, буржоазният капитализъм си осигурява масова подкрепа, а крайните форми на недоволство не намират широка поддръжка.

На света обаче не живеят обикновени хора. Още от зараждането на новия ред някои са го смятали за отегчителен и просташки, тъй като изтъква личния интерес като мотор на икономическото развитие и смята повишаването на общото благосъстояние за своя цел.

Подобни хора - наричани интелектуалци или хора на изкуството - не харесват пазара, а мисълта, че могат да участват в него, ги отвращава. Те обикновено говорят за равенството, но каквото и да казват за това, те никога не се смятат за равни на останалите - те са убедени, че талантът им и тяхната чувствителност ги поставя по-високо над обикновените маси. Оптимистичният, рационален светоглед, характерен за развиващото се буржоазно общество, изглежда твърде "елементарен" и обикновен за хората с тяхното въображение.

В Париж през 20-те и 30-те години на миналия век този бунт поражда обществена контракултура. Докато мислители и групи, които по-късно ще бъдат наречени "социалисти-утописти", кроят планове за радикално преустройство на обществото и човешкия живот, стотици млади хора се заселват в бохемския квартал на Париж и се разграничават от обществото, в което живеят, чрез поредица драматични актове. Те са демонстративно артистични, макар че за мнозина от тях това е по-скоро начин на живот, отколкото творчество, което дава резултати, носят работнически дрехи, водят разпуснат сексуален живот, взимат наркотици (по онова време на мода е опиумът) и се самоубиват често. Сред тях се ражда представата за културен "авангард" със специална мисия. Този военен термин, означаващ войскова част, която се движи пред основните сили, постепенно започва да се свързва с радикалната културна критика към буржоазно-капиталистическите ценности и тяхното "осакатяващо" въздействие върху човешката личност.

Възходът на контракултурата

В наше време понятието "авангард" има значение на "последна мода в изкуството". Това поглъщане на авангарда от пазара на модите успя да го поквари като художествено движение. За съжаление покварени бяха и възприелите го, тъй като самият буржоазен свят изпадна в плен на модите.

Между 1870 и 1950 светът стана свидетел на възхода на "модерното" във всички изкуства, възход поощряван от парите на буржоазията, която започна да утвърждава общественото си положение не само като купува луксозни къщи, но и като придобива и консумира художествени произведения. Но "модерното" изкуство и "модерната" литература по дефиниция са настроени срещу буржоазните условности, нравственост и добродетели. Модерното изкуство бе насочено срещу рационалното общество, формирало стила на политиката преди Втората световна война. От кипежа на тези художествени страсти се родиха такива течения в живописта като импресионизма, експресионизма, кубизма, футуризма, дадаизма, сюрреализма и всички останали "изми". Всеки нов "изъм" намираше нови и нови начини да докосне дълбоките струни на художествената чувствителност, но едно бе общото в тях - въпреки разнообразието си, всички начини за внушение си приличаха в своята несъвместимост с всекидневния свят на обикновения човек. След Втората световна война обаче обществото навлезе в ерата на това, на което сме свидетели и днес. Страстите на "високата" култура започнаха да се просмукват в света на масовото развлечение, и се роди явлението, което днес високопарно наричаме "масова култура".

Признаци за предстоящата беда имаше още в началото на 50-те. Докато родителите гледаха на новите си телевизори старомодния комик Милтън Бърли, децата слушаха по старите радиоапарати рокендрола на Елвис Пресли. Откровената сексуалност и особено невижданата откровена сексуалност на жената, измести от сърцата на младите романтиката на певци като Синатра. След това се появиха рок концертите, така че буржоазните родители, учещи дъщерите си на скромност и целомъдрие, безпомощно ги изпровождаха на дионисиеви празненства.

Големият пробив дойде с Битълсите. При първото им турне в Америка лондонскят "Обзървър" поиска да интервюирам мениджъра им Брайън Епстейн и да предскажа дали американските младежи ще посрещнат групата така възторжено, както английските. Направих интервюто, здрависах се с момчетата от Ливърпул и написах, че Битълсите няма да имат подобен успех в САЩ (правил съм и по-добри прогнози).

Ограниченията на рационализма

Значението на Битълсите беше двояко. За първи път младежи правеха собствена музика: композираха мелодиите, съчиняваха текстовете и ги изпълняваха. Второ - пазарът за този вид популярна музика, обслужван от бурно развиващата се сфера за производство на грамофонни плочи, бе превзет от заможно младо поколение. Плочата с класическа музика оцеля, но остана далеч от събитията. Грамофонната промишленост стана част от процъфтяващата младежка култура, развила се благодарение на растящото охолство на американското общество. Десет години по-късно същото се случи и с филмовата промишленост - пазарът бе превзет от родените между 1946 и 1964 г., които оставиха родителите си в ръцете на телевизията.

След Втората световна война преживяхме културна революция, която в един момент бе готова да прерасне в политическа - точката на възпламеняване бе достигната по време на студентските вълнения през 60-те. В Съединените щати тази революция до голяма степен наложи изтеглянето от Виетнам. На нея се дължеше и извоюваното бързо надмощие на лявото крило в Демократическата партия през 1972 година, довело до трайна поляризация на американския политически живот. В областта на културата, енергията на революцията се изяви в движението, което днес наричаме "постмодернизъм", който имаше за мото, лаконично изразено в надпис издраскан върху стените на Сорбоната по време на студентските бунтове през 60-те: "Цялата власт - на фантазията!" Днес този академичен рационализъм е господстващ интелектуален стил не само в изкуството, но и в хуманитарните науки и висшите учебни заведения.

Важно е да се вникне в радикалността на новия етап в модерното мислене. Модернизмът прие спокойно Ницшевото: "Бог е мъртъв", прие го като констатация, че институционализираната религия бере душа. Шепа модернисти направиха ницшеанското заключение, че щом Бог е мъртъв, всичко е разрешено. Това се подразбираше в модернизма, а онези, които се смятаха за негов авангард, си го знаеха, ала едва при постмодернизма това отношение стана войнстващ, господстващ мотив в цялата култура.

Докато в течение на векове блясъкът на религията като център на човешкия опит помръкваше, интелектуалният свят запазваше удивителното си самодоволство. Смяташе се, че ролята на религиозните ритуали един ден ще бъде заменена от естетическите преживявания, предлагани от изкуството. Колкото до нравствените норми, по традиция осигурявани от религията, приемаше се, че тъй като модерният човек е рационално нравствен субект, рационалната философия ще предложи нравствен кодекс, ако не идентичен, то поне достатъчно близък до религиозния, което ще гарантира същия практически резултат.

Но тази вяра се оказа негодна. Светският рационализъм се оказа неспособен да създаде завладяващ нравствен кодекс. Философията може да анализира нравствените закони, но не може да ги създава. Цялата сграда на светския хуманизъм - идеята, че човек може сам да дефинира човешкото у себе си и да гради бъдещето си единствено чрез разум и воля, започна да губи убедителността си.

В началото буржоазният капитализъм се отнасяше към религията с благосклонна търпимост и бе здраво свързан с юдейско-християнската нравственост. По този въпрос Адам Смит и първостроителите на Америка имаха еднакви мисли и чувства. Основната им грешка, дължаща се несъмнено на техния рационализъм, бе нехайното им отношение към въпроса за връзката между тази нравственост и религиозните й корени.

Буржоазно-капиталистическата революция от ХVІІІ век успя, защото бе вградила юдейско-християнските нравствени традиции в светския си, рационален светоглед. Грешките дойдоха, когато нравствената традиция бе откъсната от животворния религиозен контекст. Така през ХІХ век мнозина Западни писатели и философи бяха поразени от така наречената "криза на вярата." Но това не бе още криза на нравствените убеждения. Джордж Елиът написа тогава, че Бог е "неовъобразим", безнравствеността "немислима", а дългът "безусловен". Няколко години по-късно Ницше обяви, че дългът е илюзия, подхранвана от юдейско-християнската "робска нравственост".

Духовно обновление

В академичните и интелектуалните среди Ницше и последователят му Хайдегер, се смятат за титани на модерната философия. Трябва да се знае обаче, че техните теории подкопават не само буржоазното общество и юдейско-християнските традиции, но също и светския хуманизъм, светския рационализъм, буржоазния морал и в крайна сметка западната цивилизация.

Политическите последици от този културен нихилизъм засега се ограничават, освен ако Западът не преживее голяма и дълга икономическа криза. Причина за неговата безперспективност е, че демократичното капиталистическо общество произвежда собствени антитела, които до голяма степен го имунизират срещу безумието на левите интелектуалци и артисти. В това общество обикновеният човек не се смята за мъдър, но все пак е разумен. Съвременните буржоазни демокрации са изградени и съществуват благодарение на обикновените хора. Само разумните обаче не стигат на обществото. За да преуспява, то има нужда от творческите сили на религията и изкуството. Всеки човек, трябва да влиза в досег със световете придаващи смисъл на човешкия живот. Нищо не е по-дехуманизиращо и нищо не води по-сигурно към криза на мисълта, от идеята че животът ни е безсмислено събитие в безсмислен свят.

Адам Смит бе убеден, че моралните закони никога не ще бъдат оспорени и отхвърлени. За добро или за зло буржоазното общество наистина се движи по неговите закони, пазарната икономика наистина създаде свят на невиждано благоденствие, но и свят, който все повече обеднява духовно. Голямата задача днес е войната с духовната бедност. Бъдещето на капитализма е невъзможно без нейното решаване.

Copyright American Enterprise Institute for Public Policy Research

http://www.mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php

---

НИК, чудесно попадение!!!!

Ама как да се грижи бе Стинка тази скопена от хитреците, Капиталисти, свръхбедна, посттоталитарна държава с какво- с тъпите теории на Адам Смит, застрашаващи човечеството от унищожение?

Култура, морал и възпитание са категории и неща с които не се правят пари, а ХАРЧАТ много пари. Кого да обложи хипотетичната държава, колко и как - нашите или чуждите бизнесмени плачеши по принцип, че губят и нямат печалби тук. Мериш с двоен аршин, за печелившите производства и неща- държавното участие е комунизъм, за губешите - грижа. За съжаление не си сам, това правят и всички партии, вече повече от 20 години.

Деде, радвам се да прочета това! Ти се присъединяваш към Айн Ранд. Така е, едните "взимат" пари, другите ги "печелят".

Ето тези, вторите, са истинските капиталисти!

[DendroaspisP]

и после засажда, засажда, засажда.....

Не бъркай "предприемчив капиталист" с "български бандит".

Сигурно е тъй. Засажда, та чак кънти. Е, ако ми посочиш с примери колко дървета са засадени от западните капиталисти в Амазонка (мисля, че няма смисъл да обяснявам защо точно те и защо точно там), ще го призная. Или където и да е другаде де - не държавата, а частникът капиталист, нали за това иде реч?

[dedenze]

и после засажда, засажда, засажда.....

Това за саденето ми идва малко в повечко КГ и бих продължил така: А наоколо голи надарени хубавици, пееха чалга мотиви и предлагаха разхладителни напитки. Амин!

[КГ125]

Идва ти, защото тук с това си свикнал, в розовите букви....

Дендро, в Амазонка не западните компании секат.

[DendroaspisP]

...Дендро, в Амазонка не западните компании секат.

Сигурен ли си? Дори и на концесия? И по-голямата част от добива за къде отива? Но, за спора, дори и да приемем, че не са западни компании, то и латиноамериканските са капиталистически, нали?

[Alexander_Nevski]

Можеш да си конкретен, описвайки нечия мизерия, което разбира се не е пълната картина. Ще ти повярвам когато видя как имигрантите напускат Англия, ти се връщаш в БГ на слънце, а англичаните отиват на работа другаде масово.

Разбира се, че ще има сериозни затруднения днес в кризата. Но я дай данни с източник за поскъпването на храните и застраховките? Колко беше преди една застраховка и колко е днес?

драги ти си едиснтвения дето прави сравнения с БГ и соца ...

никой не го интересува това и това е твой проблем ...

хората сравняват с това как са живяли сам ти те приди 5-10-20г. или как са живяли бащите и майките им ...

никой не го интересуват банутстанските измислице соц кап и БГ емигрантите ...

интересува ги че в момента им е много трудно на потомствените местни и стандартът на живот трайно пада сравнен със следвоенния период ... без никакви изгледи за подобрение ...

само днес ми мрънкаха подробно 2 рецепционистки какво им се случва и мога подробно да ти опшиа защо са в затруднение и как става така че двама души работят и се мъчат и накрая на месеца или няма нищо или има минус ...

[nik1]

Сигурен ли си? Дори и на концесия? И по-голямата част от добива за къде отива? Но, за спора, дори и да приемем, че не са западни компании, то и латиноамериканските са капиталистически, нали?

По скоро никъде. В Амазония гората се губи наи-вече от обезлесяването, което се извършва от фермерите - за целите на фермерството (говедовъдството), при строителтството на селиша, пътиша, магистрали, и за нуждите на добиващите минерали компании..В най-голямаата обезлесяването е дело на главно на самите фермери латиноси, и е тяхна отговорност (безотговорност). Около 10 пъти е нараснала площта на пасищата (за говеда) в Амазония за последните 35-40 години, и тяхната площ в момента е вероятно повече от 10 процента площта на амазонската гора.

Иначе, в интерес на истината годеждото, произведено от амазонските фермери се изнася главно за Япония (това е според което съм чел от книги на изследователите), защото в Япония това месо се продава с печалба и има пазар)

--

Описаните мисля са "тежки" случаи, за разлика от дърводовиба, които принципно се стреми да си възобнови ресурса като засади нещо си на местата на изсечените гори (обикновено някакви бързорастящи видове дървета)..Излиза че след около 100 години, гората в Амазония може и да я няма..Кофтито е, че гората няма и да може да се възстанови, и при най-добро желание (ако такова се прояви), защото в Амазония почва практически няма, а има само кисел латерит, покрит с тънък слой хумус, които хумус се губи за няколко години след обезлесяването.

*Дърветата в Амазония са с корени, които са плитко разположени и разчитат на тази фертилизация, която идва отгоре, над земята: от/на падналите и гниещи продукти от самата гора; на прашоляците, довлечени от Африка; и на азота, фисксиран при атмосферните изпразвания, и разтворен /съединен до азотна киселина в дъждовете..

[DendroaspisP]

Ник1,

че тези фермери не са ли капиталисти? За селското стопанство не важат ли принципите и правилата на пазарната икономика, ерго не са ли също капиталистически в наши дни? Сам казваш - изсичат безогледно горите, защото им трябват пасища, тъй като говеждото, което произвеждат има някъде пазар, харчи се и се прави печалба. Че това не е ли капитализъм? Защо трябва да го свеждаме само до индустриализацията или добивната промишленост?

Правилата в днешното селско стопанство са също капиталистически само че от различен мащаб както навсякъде - едро земеделие или животновъдство или средно фермерство. И едните и другите секат без да им мигне окото, защото има търсене и пазара предполага печалба в техния бранш. За другото и пет пари не дават.

[КГ125]

И от множество културни фактори, Стинка, и от множество културни фактори.

Сигурен ли си? Дори и на концесия? И по-голямата част от добива за къде отива? Но, за спора, дори и да приемем, че не са западни компании, то и латиноамериканските са капиталистически, нали?

Има хищници и създатели на блага... Латинска Америка, като изключим Чили и Аржентина, трудно се справя с първите в редовете си. Спомнете си каучуковото начинение на Хенри Форд как пропада там, а той почва да строи градчета, болница, пътища...

За да упрекнеш капитализма в унищожение, трябва да има реална алтернатива в лицето на строй, който съхранява. Всъщност няма такъв - зависи дали в системата ще доминира разума.

Добре, и аз съм против сеченето на дървета, но тогава цели отрасли няма да същестуват. И впрочем, от какво ще бъде библиотеката ти?

Работата е в това да има съзидение, да има хармония с природата. Постижимо е - съвременността изобилства от примери за научнообоснована сеч, за възстановяване на гори.. Всяка цивилизована държава, и то най-вече капиталистическите, го правят.

Да не смесваме диващината с икономиката като цяло.

Ник1,

че тези фермери не са ли капиталисти?

Просто са диваци и варвари. Капитализмът или социализмът нямат нищо общо с това.

[DendroaspisP]

До Деденцето,

Ти просто си ги оплел нещата много. Това българското бившеченгесарско- мафиотско състояние на държавата е много далеч от истински капитализъм,свободия пазар и конкоренцията.

До Дендро,

Хайде сега пък! Мръсните капиталисти, които секът Амазонската джунгла. Ами жертвата Дендроаспис колко хартия е рециклирал? колко дървета е посади?

И разбира се това е метафора колко от обикновените хора милеят за природата и се грижат за нея като енергоспестяват, рециклират и т.н. А? То много е хубаво така мръсните капиталисти да са виновни за всичко, а пък хората са само жертва.

Вии искате и х*я до края и душата в рая.

Нема такова нещо държавата да се грижи за екологията. Тя затова я има да се грижи за общото благо. Да регулира там където икономиката не е способна. Ама не и държавата да прави бизнес (просто е неспособна няма го личният интерес).

Много от проблемите, за които говорите не са породени от капитализма, а като цяло от съвременния човешки прогрес.

Хайде да не политизираме нещата и да не изпадаме в някаква идеологическа истерия. Никъде не съм казвал или говорел за "мръсните" или "чистите" капиталисти - те, за да са капиталисти трябва да са просто и само прагматични. Затова темата ми е интересна само от прагматична гледна точка, защото всякакво политиканстване или идеологизиране я обезмисля - със същия успех мога да слушам от архива на БР речи от комунистическите конгреси и прочие ала-бала. Или да слушам глупостите в Народното събрание, които минават уж за висша политическа "мъдрост" на политическия ни "елит".

Сега не разбрах кой трябва да се грижи за екологията - държавата или никой? И ако е държавата, принципно с какви средства ще трябва да го прави при условие, че капитализмът (в това число и аз като участник в тези отношения) иска ниски данъци? И не разбрах - принципите на пазарната икономика помагат ли на екологията или й вредят? Екологията не е химера, а елемент от ресурсната система на Земята, т.е елемент от системата, касаеща икономическите отношения. Отделно е нашата жизнена среда, ама това е друга тема за "зелените".

[DendroaspisP]

И от множество културни фактори, Стинка, и от множество културни фактори.

Има хищници и създатели на блага... Латинска Америка, като изключим Чили и Аржентина, трудно се справя с първите в редовете си. Спомнете си каучуковото начинение на Хенри Форд как пропада там, а той почва да строи градчета, болница, пътища...

За да упрекнеш капитализма в унищожение, трябва да има реална алтернатива в лицето на строй, който съхранява. Всъщност няма такъв - зависи дали в системата ще доминира разума.

Добре, и аз съм против сеченето на дървета, но тогава цели отрасли няма да същестуват. И впрочем, от какво ще бъде библиотеката ти?

Работата е в това да има съзидение, да има хармония с природата. Постижимо е - съвременността изобилства от примери за научнообоснована сеч, за възстановяване на гори.. Всяка цивилизована държава, и то най-вече капиталистическите, го правят.

Да не смесваме диващината с икономиката като цяло.

Просто са диваци и варвари. Капитализмът или социализмът нямат нищо общо с това.

КГ,

естествено, че природните богатства са за това да се потребяват от нас, за да съществуваме. Въпросът е точно в баланса, но пък именно пазарната икономика не предполага такъв баланс. Точно тук е противоречието и вече е наложително да се обмислят нещата сериозно в тази насока. Каквото и да се измисли обаче, то ще рефлектира върху чисто стихийният характер на пазара и ерго ще го промени в някаква степен. А това дали ще е още капитализъм или какъв вид капитализъм ще е - не се наемам да кажа.

[КГ125]

Но как така!? Страните с напреднала икономика постигат точно този баланс! С наука, екология, будно гражданско чувство, висока и повишаваща се култура.

Ако бедните страни имат природа, то е, защото нямат капацитета да я докопат цялата. Нима очакваш в Африка някой да се грижи за природата...

Не, че е важно, но наскоро един моряк ми каза нещо интересно - океанът е най-мръсен, с бутилки и пр. плаващи боклуци край бреговете на... ?

На Индия.

Преди много много дни и теми Невски ни говореше за замърсения Токийски залив. Заинтересувах се и се оказа, че това са данни отпреди 35 години, които циркулират и до днес. Днес обаче той е чист като сълза заради богатата екологична програма на Япония.

Не може да се вини капитализмът за това. Ниската култура - О, ДА.

Всъщност, ходът на темата и статията на НИК, а и една реплика по-горе мисля твоя, за един много, много съществен проблем, който икономистите забравят така, както философите и културолозите забравят икономиката.

Адам Смит има две книги - "Богатството на народите" и "Теория на нравствените чувства". Втората се занимава с втория компонент на стопанската система - човека! Няма напредък без културно общество.

Светът познава всичко, но напредък без култура не познава!

Това са двете страни на една и съща монета - свободно стопанство и културен народ!

ПП

(Сега един Приятел ще ме упрекне пак в лозунгописание, обаче не е ли верно? Верно е.. )

[Alexander_Nevski]

голяма част от този 'баланс' е постигнат като първо всичко възможно е изсечено и изкопано, после и минато през период на замърсяване, а най-накрая всички мръсни производства са изнесени в развиващия се свят, за да може богатите хем да консумират стока, хем да не тровят от това дето се изълчва при прозвеждането и ... индия в частност е едно от любимите им места за износ на мръсни производства ...

[nik1]

Ник1,

че тези фермери не са ли капиталисти? За селското стопанство не важат ли принципите и правилата на пазарната икономика, ерго не са ли също капиталистически в наши дни? Сам казваш - изсичат безогледно горите, защото им трябват пасища, тъй като говеждото, което произвеждат има някъде пазар, харчи се и се прави печалба. Че това не е ли капитализъм? Защо трябва да го свеждаме само до индустриализацията или добивната промишленост?

Правилата в днешното селско стопанство са също капиталистически само че от различен мащаб както навсякъде - едро земеделие или животновъдство или средно фермерство. И едните и другите секат без да им мигне окото, защото има търсене и пазара предполага печалба в техния бранш. За другото и пет пари не дават.

Ясно е че са капиталисти, но какъв извод си правиш от това? Не те разбирам.

Човекът (човечеството) е еволюирало и развило социално, демографски и културно от поне 6-8 хиляди години насам, така че да развива това, което днес наричаме търговия и бизнес. Може би малко хора знаят, но търговията (размяната на стоки) съществува и при най-древните общества (култури), във времената преди възникването на първите цивилизации и идеологиите им. Да не се заблуждаваме - антимеркантилните идеологии и религии, създадени от човека са малко или повече "мъртвородени". Те се развиват и еволюират, следвайки икономическата логика (съвременен Китай с предишните му конфуцианство, и най-вече комунизъм от Маоски тип; Западна Европа по времето на Ренесанса/Реформацията), дори виждаме че последната универсална религия не е антимеркантилна, а набляга на някакъв вид справедливост и регулация (заб. вижте разбирането за лихвата, в исляма)

..Икономиката и бизнесът са подчинени и се развиват по свои собствени правила. Едно от които е това, че за да постигнем напредък (качество) - трябва да влагаме повече (пари,усилия, или както пише "Невски" - "енергия"). Вероятно ще дойде и моментът (приемаме че все още не дошъл) когато, само за да задържим качеството (на живот) на същото равнище ще се налага да "вливаме"..

/тук учените глави дават примера с трактора: първия трактор прави качествен скок, сегашните трактори практически не се различават от първия, само са по-мощни, и по-производителни/

Така че, мисля, няма за какво толкова да се тревожим от развитието на капитализма .Каквото ни е писано да стане, като човешка раса (или само цивилизация) - ще стане...Нищо не е вечно и постоянно.

--

PS

Мога да предположа че и без капитализъм, положението нямаше/няма да е коренно по-различно. В Северна Корея практически горските масиви са се "стопили". Горите са изсечени, за да се освободят обработваеми площи за изхранване на хората, и дори предполагам че това нямаше да се случи, ако през последните 50 години при тях имаше капитализъм, и те търгуваха със света, с технологии, ресурси и стоки, и имаха достатъчно валута да внасят необходимите им храни /Малко хора може би знаят, че корейците системно гладуват почти до ръба на оцеляването, по време на суша и неблагополучия (средно на 10-12 години има суша във всяка страна св света)/..

..Япония едва ли е изсекла горите си в последните сто и двадесет (или колкото там) години години (по времето на капитализма)..

[bratilov]

Ако развитите страни изнасят производствата си в развиващите се, къде тогава попада Китай? Немалко икономисти смятят, че в 2020 г. Китай ще бъде първата икономика в света.

Намерих интересни снимки, свързани с подема на братски Китай... Предупреждавам, че не са за чувствителни хора...

http://l1ve-journal.livejournal.com/13934.html#cutid1

[DendroaspisP]

Ясно е че са капиталисти, но какъв извод си правиш от това? Не те разбирам.

Човекът (човечеството) е еволюирало и развило социално, демографски и културно от поне 6-8 хиляди години насам, така че да развива това, което днес наричаме търговия и бизнес. Може би малко хора знаят, но търговията (размяната на стоки) съществува и при най-древните общества (култури), във времената преди възникването на първите цивилизации и идеологиите им. Да не се заблуждаваме - антимеркантилните идеологии и религии, създадени от човека са изкуствени, и в този смисъл - са мъртвородени..Икономиката и бизнесът са подчинени и се развиват по свои собствени правила. Едно от които е това че за да постигнем напредък (качество) - трябва да влагаме повече (пари,усилия, или както пише "Невски" - "енергия"). Вероятно ще дойде и моментът (приемаме че все още не дошъл) когато, само за да задържим качеството (на живот) на същото равнище ще се налага да "вливаме"..

/тук учените глави дават примера с трактора: първия трактор прави качествен скок, сегашните трактори практически не се различават от първия, само са по-мощни, и по-производителни/

Така че, мисля, няма за какво толкова да се тревожим от развитието на капитализма .Каквото ни е писано да стане, като човешка раса (или само цивилизация) - ще стане...Нищо не е вечно и постоянно.

--

PS

Мога да предположа че и без капитализъм, положението нямаше/няма да е коренно по-различно. В Северна Корея практически горските масиви са се "стопили". Горите са изсечени, за да се освободят обработваеми площи за изхранване на хората, и дори предполагам че това нямаше да се случи, ако през последните 50 години при тях имаше капитализъм, и те търгуваха със света, с технологии, ресурси и стоки, и имаха достатъчно валута да внасят необходимите им храни /Малко хора може би знаят, че корейците системно гладуват почти до ръба на оцеляването, по време на суша и неблагополучия (средно на 10-12 години има суша във всяка страна св света)/..

..Япония едва ли е изсекла горите си в последните сто и двадесет (или колкото там) години години (по времето на капитализма)..

Това, което искам да кажа е следното: преди хората са унищожавали природата поради незнание за последиците и за да оцеляват чисто биологично.

Днес, природата (като ресурсоносител) се унищожава не поради незнание за последиците, а заради печалбата, когато говорим за по-развитата част от човечеството, където има капиталистически отношения. Заради печалбата САЩ отказа да подпише Протокола от Киото за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Защото това щяло да удари икономиката. В същност има си начин да се спазва изискването за вредните емисии без това да удари толкова икономиката - като се направят вложения за инсталации за пречистване на тези емисии. Вярно, че те струват пари и тези пари трябва да се избият от някъде. Но в съзнанието на капиталиста-инвеститор това никога не е от неговата печалба. Той или ще увеличи стойността на продукта (като на всяка цена се опитва да запази нормата си на печалба) или ще пристъпи към съкращения и така ще се оправдава, че ето на екологията "вреди на бизнеса". Същото обаче може да се каже за екологията - че бизнесът също й вреди, но не околната среда е важна в случая, а бизнесът като божествен елемент от капиталистическата система на икономически отношения. Просто става дума за различни акценти.

Това, което казвам е, че въпросът не е лесен за разрешаване - той сложен и комплексен, но пък нормалното възприятие на капитализма като икономическа система е изобщо да не се замисля по въпроса за околната среда, защото това му вреди и най-вече засяга златната му кокошка - печалбата. И ако капитализмът като икономическа система и принципи е прав за себе си, то и околната среда е права също за себе си, защото ако така вървят нещата за какъв чеп ще ни е печалбата, ако няма къде да живеем (ако западните капиталисти си мислят, че като изсичат без обмисляне горите в Амазонка и защото това е на няколко хиляди километра от тях то ефектът не се отразя и в собствените им страни - такова мислене е не само невежо и глупаво, то е опасно за всички нас). Околната среда все повече става нежелан, но необходим елемент от икономичесдката ситема на капитализма и тя по необходимост ще трябва да се съобразява с него. Но това ще промени исконните принципи на капитализма, затова въпросът е това, което ще се получи - капитализъм ли ще е и ако е, все пак какъв. Ако не се съобрази, мисля че за всеки средно интелигентен човек е ясно какво ни чака. Чудеса не стават, а и понякога с много пари при условията на "дъжд - качулка" резултатът може да е нулев. Ако той обаче е нулев... пак питам за какъв чеп ще ти е печалбата?

Ако развитите страни изнасят производствата си в развиващите се, къде тогава попада Китай? Немалко икономисти смятят, че в 2020 г. Китай ще бъде първата икономика в света.

Намерих интересни снимки, свързани с подема на братски Китай... Предупреждавам, че не са за чувствителни хора...

http://l1ve-journal.livejournal.com/13934.html#cutid1

За тези, които не са разбрали - това е резултатът от екстензивният капитализъм (съвършено прав за себе си според принципите и правилата си като икономическа систима и модел). Този истински капитализъм, който идвал от Изток и щял да ни спаси. От какво ще ни спаси - наистина не ми е ясно при тези последици.

[nik1]

Това, което искам да кажа е следното: преди хората са унищожавали природата поради незнание за последиците и за да оцеляват чисто биологично.

Днес, природата (като ресурсоносител) се унищожава не поради незнание за последиците, а заради печалбата, когато говорим за по-развитата част от човечеството, където има капиталистически отношения. Заради печалбата САЩ отказа да подпише Протокола от Киото за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Защото това щяло да удари икономиката. В същност има си начин да се спазва изискването за вредните емисии без това да удари толкова икономиката - като се направят вложения за инсталации за пречистване на тези емисии. Вярно, че те струват пари и тези пари трябва да се избият от някъде. Но в съзнанието на капиталиста-инвеститор това никога не е от неговата печалба. Той или ще увеличи стойността на продукта (като на всяка цена се опитва да запази нормата си на печалба) или ще пристъпи към съкращения и така ще се оправдава, че ето на екологията "вреди на бизнеса". Същото обаче може да се каже за екологията - че бизнесът също й вреди, но не околната среда е важна в случая, а бизнесът като божествен елемент от капиталистическата система на икономически отношения. Просто става дума за различни акценти.

Това, което казвам е, че въпросът не е лесен за разрешаване - той сложен и комплексен, но пък нормалното възприятие на капитализма като икономическа система е изобщо да не се замисля по въпроса за околната среда, защото това му вреди и най-вече засяга златната му кокошка - печалбата. И ако капитализмът като икономическа система и принципи е прав за себе си, то и околната среда е права също за себе си, защото ако така вървят нещата за какъв чеп ще ни е печалбата, ако няма къде да живеем (ако западните капиталисти си мислят, че като изсичат без обмисляне горите в Амазонка и защото това е на няколко хиляди километра от тях то ефектът не се отразя и в собствените им страни - такова мислене е не само невежо и глупаво, то е опасно за всички нас). Околната среда все повече става нежелан, но необходим елемент от икономичесдката ситема на капитализма и тя по необходимост ще трябва да се съобразява с него. Но това ще промени исконните принципи на капитализма, затова въпросът е това, което ще се получи - капитализъм ли ще е и ако е, все пак какъв. Ако не се съобрази, мисля че за всеки средно интелигентен човек е ясно какво ни чака. Чудеса не стават, а и понякога с много пари при условията на "дъжд - качулка" резултатът може да е нулев. Ако той обаче е нулев... пак питам за какъв чеп ще ти е печалбата?

За тези, които не са разбрали - това е резултатът от екстензивният капитализъм (съвършено прав за себе си според принципите и правилата си като икономическа систима и модел). Този истински капитализъм, който идвал от Изток и щял да ни спаси. От какво ще ни спаси - наистина не ми е ясно при тези последици.

Хайде сега - едните от незнание, и за да оцелеят, другите - за печалба? Японците по времето на феодализма, да не би да не са знаели що е то ерозия на почви? Ами хората от Източните Родопи, по времето на Осмалъка (феодализъм), когато са изсекли горите в Източните Родопи, да би да не са знаели какво е това ерозия?

Китайците в "библейските" времена, когато са горили изкопаеми въглиша (те са първите които правят това), да не би да не виждали, че земята не е направена от въглища?

Ти или аз да не би да не знаем, че токът, циментът и тухлите се прави с газ? Сигурно живееш в панелно или тухлено жилище (като всеки друг "цивилизован" човек), но не в палатка от дървесна кора, от кожа или от плат?

--

Действията и логиката на едните и на другите е същата..Едните правят-струват за се издържат, другите правят - струват за да се издържат. Едните употребяват и продават на други хора, другите продават на други хора (и така се издържат), които го употребяват..

---

Според твоята логика излиза, че ако се забрани капитализма, всичко ще е наред. Да видим тогава алтернативата на капитализмма каква е?

---

Западните капиталисти не изсичат горите в Амазония..Някои от тях дават пари са възстановяването и.. (Норвегия)

http://www-wds.worldbank.org/servlet/WDSContentServer/WDSP/IB/2004/02/02/000090341_20040202130625/Rendered/PDF/277150PAPER0wbwp0no1022.pdf

This study aims to stimulate and provide inputs to the debate on these themes, particularly between the government and the main agents of deforestation identified here (especially medium and large ranchers).

-----

In this context, the study conducted a critical examination of a number of conventionallyaccepted theses about the causes and dynamics of deforestation in Brazilian Amazonia. To a large extent they reflect a “common vision” about the deforestation process in Amazonia, for example:

The agents of deforestation operate with short-term planning horizons and their activities are mainly based on forest “nutrient mining”;

Cattle ranching is a low-profit activity in Amazonia and continues only because it benefits from government credits and subsidies or because of prospective speculative gains;

Small producers are important agents in the deforestation process;

Timber extraction is one of the main causes of deforestation in the region;

Roads are also causes of deforestation, and not consequences of the high agricultural and livestock potential of the region;

Soybean cultivation is increasing rapidly in the cerrado, causing the agricultural frontier to expand into forest areas;

Environmental costs measured locally, nationally and globally are so high that any activities which lead to deforestation are irrational;

Numerous alternative activities could substitute cattle ranching and generate more substantial and sustainable social, economic and environmental benefits.

---

1970 1975 1980 1985 1995

Deforested areas 3.0 4.0 6.2 7.7 9.5

Total cropland 0.3 0.6 1.0 1.2 1.1

Planted pastures 0.7 1.4 2.6 3.8 6.6

Unused and fallow areas 2.0 2.0 2.6 2.7 1.8

Non-deforested areas 97.0 96.0 93.8 92.3 90.5

Public and protected areas 87.9 84.5 79.6 77.3 76.3

Natural pastures 4.0 4.5 5.1 4.7 3.6

Private forests (a) 5.1 7.0 9.1 10.3 10.6

---

[DendroaspisP]

Кой ги дава тези пари, че не разбрах - частният бизнес или държавите на някои от тези страни?

А това да се твърди, че хората в миналото са знаели за въздействието на бизнеса върху природата е меко казано невярно (в същност кога се появява понятието "екология" и всичко свързано с него???). Това, че са виждали определени последици е едно, но дали са ги вързвали в цялостна картина е друго. Днес няма такова извинение. А и какво са знаели преди време няма отношение към темата. Това какво общо има с новите идеи и начин на мислене (за съжаление, по скоро с почти пълната им липса) във връзка с днешната икономическа система и ресурстната база на тази система?

[nik1]

Кой ги дава тези пари, че не разбрах - частният бизнес или държавите на някои от тези страни?

А това да се твърди, че хората в миналото са знаели за въздействието на бизнеса върху природата е меко казано невярно (в същност кога се появява понятието "екология" и всичко свързано с него???). Това, че са виждали определени последици е едно, но дали са ги вързвали в цялостна картина е друго. Днес няма такова извинение. А и какво са знаели преди време няма отношение към темата. Това какво общо има с новите идеи и начин на мислене (за съжаление, по скоро с почти пълната им липса) във връзка с днешната икономическа система и ресурстната база на тази система?

Държавата представлява всички, включително и капиталистите, и се издържа от техните пари..

----

Що, ти си живял в миналото и знаеш какво са знаели хората, или?

----

Какво има толкова за свърване: ерозиралите склонове не стават за нищо, и това мисля е очевидно за всеки, които ги е видял (да не говорим за тези които разчитат на земята и гората). Практически за мен няма разлика между това, че бай Петър е решил да изсече гората за да си направи дървени въглища, или да си постори хамбар или къща, и това че бай Иван е решил изсече гората, за да продаде трупите, клоните или пъновете на бай Петър..

---

Е, ще перефразирам...Ако ти предложат жилище направено от пет кола, офлянкани на кръст, и покрити с кора, ще си купиш ли? Примерът е за да подсети, че ти си този (ние потребителите), който е на "върха на хранителната пирамида" , или че "търсенето определя предлагането"..

[DendroaspisP]

Здравейте на всички ,

Искам да кажа първо това, замислялили сте се че цветните метали и пластамасата на компютрите, на които в момента пишем идват от точно тези заводи от снимките, и всичко около нас като се огледаме също?

Повечето проблеми, за които говорите не са породени от капитализма като икономическа система, а прогреса. Да се обвиняват компаниите, че работят за печалба е като да се обвинява работника, че работи за заплата. Направо е абсурдно! А давате ли си сметка колко от акционерите на големите международни компании са обикновени хора?

Аз също смятам, че екологичната загриженост трябва да е много по-голяма от страна на всички - хора, държава и бизнес.

Но това е главна задача на държавата да регулира това. Да налага забрани, санкции дори и еко данъци, за най-големите замърсители. Да създаде среда, която да стимулира щадящите екологията производства.

И да Американците като не подписаха протокола от Киото, беше защото искат да си продължат да си живуркат като преди 20 30 години както и Невски си мечтае.

И какъв е Дендро тоя екстензивен и интензивен капитализъм, че се немога да те разбера.

Че кой обвинява компаниите, че работят на печалба? Какви са тези капиталистически отношения, ако не се работи за печалба?

И къде ги виждаш тези "обвинения"? Това са просто факти.

Не била виновна икономическата система, ами прогреса. Този прогрес на какво е продукт в наши дни? И какво му е прогресивното, ако унищожава мястото ни на живот?

Американците искали да си живуркат както преди. То начинът на живуркане не е въпрос на гол мерак, а на философия на икономически модел - в случая, американският капитализъм.

"В завимост от начина на постигането му разграничаваме екстензивен, интензивен и деинтензивен ИР.

Екстензивен ИР. Той се постига чрез количественото нрастване на производствените фактори. В производството се включват допанителна работна сила, допълнителни работни мощности, нови земи, претежаващи качествата на вече действащите в него. За това темповете на нараствне на резулататите на производството съвпадат с темповете на нарастване на производствените фактори. Следователно икономическата ефективност се запазва не изменена.

Интензивен ИР. Той се постига чрез качественото усъвършенстване на производствените фактори. Това означава прилагането на по-ефективни средства за производство и технологий, по-квалифицирана работна сила, по-съвършена организация на труда. За това темповете на нарастване на резултатите на производството са по-високи от темповете на въвлечените в него производствени фактори. Следователно икономическата ефективност нараства.

Деинтензивен ИР. При него темповете на нарастване на производствените резултати са по-ниски от темповете на нарастване на въвлечените производствени фактори. Днес за единица резултат се влагат повече ресурси, от колкото вчера. Това е следствие от устаряване на производствените мощности, деквалифицирана на работната сила, влушаване на организация на труда в националното стопанство.

Нито една държава не може да си позволи икономиката й продължително време да фукционира с намаляваща икономическа ефективност. Нещо повече, поради ограничеността на ресурсите пред всяка страна рано или късно възниква проблемът за преминаване от Екстензивен към Интензивен тип на развитие." - разсъжденията по въпроса оставям за теб: след като имаме задълбочаваща се ресурсна недостатъчност, до колко днешният икономически модел, базиран само на пазарната икономика е достатъчно интензивен, за да отговори на тези реалности?

И сега, ако оставим на страна емоционалните пристрастия и погледнем трезво по темата, то е ясно това, за което говоря на последните страници: на лица е обективна необходимост да се въведат нови условия в икономическия модел (който в случая исторически се явява капиталистическия) - ресурсна недостатъчност, глобални промени в климата, екология (тези три поне са безспорни обективни фактори). И трите обаче имат една особеност - въздържащо и забавящо влияние и въздействие върху днешния класически модел на икономика от гледище на досегашните принципи и постулати на капитализма, възникнали в едно време, когато тези три фактора не са били нито значими, нито въздействащи. И това възпиращо влияние, което пряко рефлектира върху свободния пазар, как ще се отрази на този настоящ икономически модел. Тези разсъждения са по темата, а не да викаме "Алилуя, капитализъм" или "Разпни го този капитализъм".

Държавата представлява всички, включително и капиталистите, и се издържа от техните пари..

----

Що, ти си живял в миналото и знаеш какво са знаели хората, или?

----

Какво има толкова за свърване: ерозиралите склонове не стават за нищо, и това мисля е очевидно за всеки, които ги е видял (да не говорим за тези които разчитат на земята и гората). Практически за мен няма разлика между това че бай Петър е решил да изсече гората за да си направи дървени въглиша, или да си осводи място за нива, или да си постори хамбар или къща, и в това че бай Иван е решил изсече гората, и да я продаде на бай Петър..

---

Е, ще перефразирам...Ако ти предложат жилище направено от пет кола, офлянкани на кръст, и покрити с кора, ще си купиш ли? Примерът е за да подсети, че ти си този (ние потребителите), който е на "върха на хранителната пирамида" ..

Да де, но точно капиталистите от това общество искат най-ниските данъци, а от там основно държавата си набавя средствата, за да ги дава за екология.

Е, аз и на Луната не съм бил (предполагам, че и ти), но надявам се, че нямаме спор, че я има и съществува.

И точно за това, че сме на върха на хранителната верига, ние вземаме решенията как да продължим да се изхранваме. И тъй като това става с икономиката (така е построено човешкото общество), въпросът включително и на тази тема е - как да постъпим с икономическия модел, а не да го оплюваме заради политическия спорт.

[dedenze]

Много задълбахте в тази амазония. Моната ("Цар" Симеон) съвсем наскоро изсече "наследствените" български гори и ги продаде като дървесина. Той същевременно може да се каже, че е един от най - обучаваните и учили при уникални условия българи с интелигентност над българската. Застъпник за екологията, туризма и "хубостта" на България ? При монетарното, материалното, чисто телесното- изразяващо се с апетит, лакомия и алчност няма и не може да има - екология, безвъзмездна помощ, инвестиции в недоходоносни неща ! Ако все пак това някъде се случва то е с крайно нежелание и съпротива под напора на общественото мнение, стачки, неподчинение и съдебни дела! Капитализма няма човешко лице, ето неговият световен символ и знак $

21 век, социолози и прогностици виждат като век на човешкото, духовно израстване. Старта с безкръвната ликвидация на соц. лагера е добър пример. Предстои ликвидацията на капитализма. Без тази ликвидация не може да има духовно израстване ! Това обаче е повече от сложно и иска огромни общи усилия, отпадане на държавните интереси и граници. Звучи фантастично- но това е пътят. Трябва да се създадат и приемат от всички- общовалидни, човешки закони. На първо място, ще бъде екологията. На второ, формулиране на ясни и общи отговорности, права и задължения при създаване на нов живот, неговото отглеждане, обучение и възпитание.( възможно е някои да нямат или изгубят това право).На трето, не по-маловажно създаване на обща система, за заетост, за оценка и възнаграждение на труда. На четвърто обща система за наказания и елеминиране на престъпността.

Милиони ще кажат - това е невъзможно. След първите екокатастрофи и пандемии ще се замислят. Тъжно е, безмислено, да си милиардер в изчезващ вид и свят, когато някои умират от глад и са готови на всичко. Така житейската спирала ще се затвори на по-високо ниво и ще продължи до безкрайност. Дано до тогава, хората не деградират до нивото на първобитно-общинния строй и не се самоунищожат.

[eMGeto]

Какви ги дрънкате? За какво ми е само духовното или само материалното? Двете вървят ръка за ръка! А стой гладен и бъди силен духовно или бъди пълен с пари, но депресиран. Никое не върви!

Капитализмът няма да се промени! Просто не е измислено и не може да бъде измислено нищо по-добро!

[bratilov]

Най-смешното е, че природозащитници, хора, призоваващи към запазване на природата, има САМО в тия проклети наистина капиталистически страни

Ако си спомняте, у нас първите подобни прояви бяха, когато Русе беше обгазяван като Западния фронт през 1916 г. Т.е. екопротестите предшестваха предстоящите промени.

Преди това някой да е чул за екопротести в България? Когато строяха Димитровград, или мините в Марица Изток?

Същото нещо е и сега.

Едва ли на бразилските фермери им пука за горите, както не им пука и на китайците - те трябва да станат първа сила в света, а между другото и да изхранват 1 млрд. излишни гърла в тяхната държава.

Или на африканците? Защо е този глад в Африка? Не е ли пак вследствие на екологична катастрофа?

[nik1]

Най-смешното е, че природозащитници, хора, призоваващи към запазване на природата, има САМО в тия проклети наистина капиталистически страни

Ако си спомняте, у нас първите подобни прояви бяха, когато Русе беше обгазяван като Западния фронт през 1916 г. Т.е. екопротестите предшестваха предстоящите промени.

Преди това някой да е чул за екопротести в България? Когато строяха Димитровград, или мините в Марица Изток?

Същото нещо е и сега.

Едва ли на бразилските фермери им пука за горите, както не им пука и на китайците - те трябва да станат първа сила в света, а между другото и да изхранват 1 млрд. излишни гърла в тяхната държава.

Или на африканците? Защо е този глад в Африка? Не е ли пак вследствие на екологична катастрофа?

Китайците, както я карат, с почти 95 процента сигурност в близките 50-100 години ще "докарат" нов миниледников период в Северна Европа, и освен това ще избият десетки милиони африканци, и още - стотици хиляди, или милиони бенгали..

Предполага се, че покачването на въглеродния двуокис до двойно (или един и половина пъти) по-високи от днешните нива, ще прецака океанската циркулация, а повишените вследствие на парниковия ефект, с един-два градуса температури в тропичните и субтропични ширини, ще причинят повече суша в континенталните региони, и съответно -повече дъждове в мусонните региони..

http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/tableA7_mst.xls

http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/ieoreftab_13.xls