Накъде капитализъм

[DendroaspisP]

Китайците, както я карат, с почти 95 процента сигурност в близките 50-100 години ще "докарат" нов миниледников период в Северна Европа, и освен това ще избият десетки милиони африканци, и още - стотици хиляди, или милиони бенгали..

Предполага се, че покачването на въглеродния двуокис до двойно (или един и половина пъти) по-високи от днешните нива, ще прецака океанската циркулация, а повишените вследствие на парниковия ефект, с един-два градуса температури в тропичните и субтропични ширини, ще причинят повече суша в континенталните региони, и съответно -повече дъждове в мусонните региони..

http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/tableA7_mst.xls

http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/ieoreftab_13.xls

Мда, а ако се прецака океанската циркулация (а наченки за това има вече спрямо течението в Атлантическия океан, което точно до Гренландия прави голямата обръщалка от топло към студено) ще стане като през Пермския период - океаните престават да се опресняват, остават с неподвижни води, които се превръщат в едно голямо блато и 95% от всички живи организми измират, начиная от планктона и всичко друго по веригата включително и на сушата, защото океаните дават над 50% от кислорода на Земята. Явно е, че такава опасност съществува и без намесата на човека, защото веднъж се е случило преди 250 милиона години, но днешната икономика значително усилва факторите, които вече изкуствено могат да доведат до това. И тази опасност не е измислена като затоплянето уж на Земята, а пряка последица от икономическия модел на човека в съчетание с други природни фактори.

[nik1]

Мда, а ако се прецака океанската циркулация (а наченки за това има вече спрямо течението в Атлантическия океан, което точно до Гренландия прави голямата обръщалка от топло към студено) ще стане като през Пермския период - океаните престават да се опресняват, остават с неподвижни води, които се превръщат в едно голямо блато и 95% от всички живи организми измират, начиная от планктона и всичко друго по веригата включително и на сушата, защото океаните дават над 50% от кислорода на Земята. Явно е, че такава опасност съществува и без намесата на човека, защото веднъж се е случило преди 250 милиона години, но днешната икономика значително усилва факторите, които вече изкуствено могат да доведат до това. И тази опасност не е измислена като затоплянето уж на Земята, а пряка последица от икономическия модел на човека в съчетание с други природни фактори.

Аналогията с Пермския период я чувам за първи път. Някакви извори?

Това което се случава в момента, наподобява случващото се в края на последния ледников период - маси сладки води се изсипват в океана, на повърхността му и остават там (защото повишаването на съдържанието на въглероден двуокис причинява 2 до 3 пъти по-голямо повишение на температурите в северните и южните ширини, сравнено с повишението на температурите в тропиците, което е причинено от същото това повиваване на съдържанието на въглероден окис)..

Което причинява забавянето (или в най-песимистичния сценарии - спирането) на океанската циркулация..

http://www.nature.com/nature/journal/v468/n7320/full/nature09508.html

http://avgit.blogspot.com/2010/11/20.html

Това не знам как ще убие плактона (някакви извори?), ама със сигурност климатът в Северна Европа няма да е същият какъвто е бил (би бил), защото тази топлинна енергия която се нормално се пренася от Гълфстима на север, се оценява грубо на енергията на един милион хилядамегаватови централи..

--

Най-вероятно в момента сме свидетели на мечешка еволюция, или на изчезване на белите мечки. Белите мечки трудно могат да живеят и да оцеляват в океан без достатъчно продължителна (като наличие през годината) ледена покривка, защото техния лов е устороен, свързано с нея. Те ловуват и се изхранват с морски обитатели (бозайници главно), по начина по които се изхранват и ловуват хората в леда -полярните мечки причакват плячката си над местата за дишане в леда (демек над отворите и празните от лед места), като остават върху леда - т.е те не ловят плячката си в открития океан; необходима им е ледена покривка и площ, и то за достъчно дълъг период от време в годината...Но, ледената покривка не само че изтънява (вследствие на парниковия ефект и повишаването на температурите в северните ширини), но се и изгубва на някои места..

[КГ125]

Много задълбахте в тази амазония. Моната ("Цар" Симеон) съвсем наскоро изсече "наследствените" български гори и ги продаде като дървесина. Той същевременно може да се каже, че е един от най - обучаваните и учили при уникални условия българи с интелигентност над българската. Застъпник за екологията, туризма и "хубостта" на България ? При монетарното, материалното, чисто телесното- изразяващо се с апетит, лакомия и алчност няма и не може да има - екология, безвъзмездна помощ, инвестиции в недоходоносни неща ! Ако все пак това някъде се случва то е с крайно нежелание и съпротива под напора на общественото мнение, стачки, неподчинение и съдебни дела! Капитализма няма човешко лице, ето неговият световен символ и знак $

21 век, социолози и прогностици виждат като век на човешкото, духовно израстване.

Моната, или пропадналият български монарх Симеон Сакс-Кобург Гота е всичко друго, но не е и капиталист!!! Той се нареди гордо сред редиците на българските посткомунистически олигарски, като връчи на историята статута си на монарх и стана просто поредният, който взе нещо от българската държава и го разпродаде.

В случая има известна концесия що се отнася до това, че някои от имотите са си лично тяхни семейни, а човек има право да си прави със сосбтвеността каквото си ще.

Но това не е капитализъм.

Що се отнася за мечтите ти за духовност, Деде, те без материална цивилизация ще представляват нещо като това, дето Ботев му посвети следните стихове:

"Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ща да блея".

Най-смешното е, че природозащитници, хора, призоваващи към запазване на природата, има САМО в тия проклети наистина капиталистически страни

Ако си спомняте, у нас първите подобни прояви бяха, когато Русе беше обгазяван като Западния фронт през 1916 г. Т.е. екопротестите предшестваха предстоящите промени.

Преди това някой да е чул за екопротести в България? Когато строяха Димитровград, или мините в Марица Изток?

Същото нещо е и сега.

Едва ли на бразилските фермери им пука за горите, както не им пука и на китайците - те трябва да станат първа сила в света, а между другото и да изхранват 1 млрд. излишни гърла в тяхната държава.

Или на африканците? Защо е този глад в Африка? Не е ли пак вследствие на екологична катастрофа?

Може и да е имало някой екопротест срещу Димитровград, изразен, както казват юристите, конкулдентно* между два замаха с лопатата или тоягата на надзирателя в Белене.

Екоорганизациите (или тези за мир, и пр. ) са златна мина за манипулиране на различни ситуации! По време на индустриализацията никой не поставя въпроса с екологията, защото индустрията носи цивилизация. Едва когато нивата пораснтхана твърде много, хората се сетиха за природата и направиха много.

Но само в развитите страни и най-вече в капиталистическите. Така, че.... екологичното бедствие на Африка май се генерира от собственото й население.

----------------

*Конклудентно - изразяване без думи, с различни действия или знаци

[dedenze]

Пак ми приписвате неща които не съм казал. Само духовното не може да съществува в тази форма на живот- наречена хомо сапиенс на планетата Земя. Това е възможно в религиозните тълкувания, задгробния живот (ако има такъв- в което дълбоко се съмнявам) но не и в реалния ! Що се отнася до цитирания от КГ стих на Ботев, той се отнася за съвсем други неща, извън темата?

Въпроса е в хармонията между духовното и материалното. Монетаризма и капитализма не могат да осигурят подобна хармония, колкото и ентусиазирано и наивно да ни се иска ! Липсата на едно от двете, и хармонията води до упадък и деградация.

Без материалното- стигаме до утопичен комунизъм.

Без духовното до -днешния капитализъм.

Следователно е нужен друг модел, може и хибриден, стига да няма ГМО !

[mitaca]

И кой е той? Модела де? Като оставим това, че духовноста не може (и не бива) да се поставя под контрол. Какви закони ще изковеш в областта на спазване на духовноста? Кои ще определят това? И на какво основание? Какво се предлага? Не само ти, а по принцип?

[Alexander_Nevski]

човечеството има склонност да се лута и да изпада в крайности ...

дълготрайната хармония не е присъща за него ...

аз това го възприемам по-скоро като утопия ...

[mitaca]

Аз също, затова за сега няма по-добро от добрия стар капитализъм. Да кризи, да опити за държавно регулиране, но за сега няма по-добро.

[Alexander_Nevski]

Аз също, затова за сега няма по-добро от добрия стар капитализъм. Да кризи, да опити за държавно регулиране, но за сега няма по-добро.

хаха,

къде го намираш тоя добър и стар капитализъм само да ме светнеш да ходя и аз да го търся там ...

[mitaca]

Е не по твоите критерии. Все пак не сме нито 20-ти нито 19-ти век. Под стар не разбирам, че е още от 1640-та или 1789-та, а че се е задържал и няма други опции (за сега).

[КГ125]

Всъщност има - нужни са корекции за да стане капитализЪма пак "добрият стар" - ако вземем за модели икономиките на Япония, на Чили, на запада от 80-тте години.

Т.е. да се изчистят нещата, от които Невски се оплаква.

човечеството има склонност да се лута и да изпада в крайности ...

дълготрайната хармония не е присъща за него ...

аз това го възприемам по-скоро като утопия ...

Присъща е, за някои народи

[DendroaspisP]

Аналогията с Пермския период я чувам за първи път. Някакви извори?

Това което се случава в момента, наподобява случващото се в края на последния ледников период - маси сладки води се изсипват в океана, на повърхността му и остават там (защото повишаването на съдържанието на въглероден двуокис причинява 2 до 3 пъти по-голямо повишение на температурите в северните и южните ширини, сравнено с повишението на температурите в тропиците, което е причинено от същото това повиваване на съдържанието на въглероден окис)..

Което причинява забавянето (или в най-песимистичния сценарии - спирането) на океанската циркулация..

http://www.nature.com/nature/journal/v468/n7320/full/nature09508.html

http://avgit.blogspot.com/2010/11/20.html

Това не знам как ще убие плактона (някакви извори?), ама със сигурност климатът в Северна Европа няма да е същият какъвто е бил (би бил), защото тази топлинна енергия която се нормално се пренася от Гълфстима на север, се оценява грубо на енергията на един милион хилядамегаватови централи..

--

Най-вероятно в момента сме свидетели на мечешка еволюция, или на изчезване на белите мечки. Белите мечки трудно могат да живеят и да оцеляват в океан без достатъчно продължителна (като наличие през годината) ледена покривка, защото техния лов е устороен, свързано с нея. Те ловуват и се изхранват с морски обитатели (бозайници главно), по начина по които се изхранват и ловуват хората в леда -полярните мечки причакват плячката си над местата за дишане в леда (демек над отворите и празните от лед места), като остават върху леда - т.е те не ловят плячката си в открития океан; необходима им е ледена покривка и площ, и то за достъчно дълъг период от време в годината...Но, ледената покривка не само че изтънява (вследствие на парниковия ефект и повишаването на температурите в северните ширини), но се и изгубва на някои места..

Не съм ровил за писмени извори, но има една поредица по Канал едно за ролята на водата за Земята. В неделя филмът бе посветен на морските течения - след голям труд вече са картографирани (отчетено е и влиянието на Луната) и се оказва, че те са една истинска подводно магистрала -нещо като двупистов аутобан като отгоре е топлото, а под него студеното, която обхваща всички океани (затворените морета като Черно, Средиземноморско, Червено и т.н не влизат в схемата). Както казах, отгоре са топлите течения, а отдолу студените - започват от Тихия океан, през Индийския и стигат до Атлантическия като най-малък и затворен. Именно Гълфстрима (който не е самостоятелно течение,а само елемент от магистралата) е основния подменител на топлото със студеното към Гренландия, но топенето на ледниците създава плътен и тежък слой студена вода точно на завърталото и топлото течение не може по естествен начин да се охлади и да падне надолу, снабдявайки дълбините с кислород като поеме пак на юг и през Нос Добра надежда да навлезе в Индийския, а отг там в Тихия океан.

Изводите за Перската катастрофа бяха направени на база много богат геологически материал. С химически анализ на слоя (на няколко десетки места по Земята), установяващ масово измиране на почти целия живот на земята (включително и растенията - морски и сухоземни) без да са налице следи за метеоритна или друга физическа катастрофа. По физичен път е изчислен ефектът на морските течения да раздвижват водата (само Луната не може да го направи, от нея резултататът е само хоризонтални повърхностни движения - приливи и отливи, но не и в дълбочина), защото без тях всички океани ще са само едно почти неподвижно блато, долните слоеве ще са лишени от кислород, фитопланктонът (който се оказва много чувстквителен) също измира (точната причина не мога сега да ти я възпроизведа - беше нещо свързано със сероводорода), а от тук спада производството на кислород, защото той е океанския генератор на този газ. Последицата е пълно измиране на всичко живо - първо в океаните, а след това и на сушата. Между другото точно това се наблюдава в една или друга степен в затворените морета, където липсват тези активни течения. Живот има само на повърхностния горен слой, а отдолу е царството на смъртта - всичко е наситено със сероводород (и червенее заради микроорганизмите, които се хранят с него). Същото е положението и на Черно море - почти мъртво море без един много тънак повърхностен слой. Средиземно море е по-добре, защото се намира по-близо до Атланика и през Гибралтар получава повече прясна вода. (в същност точно през този период Средиземно море и Черно море са били пресушени, защото не идва вода през Гибралтар, а и той май се затваряше и Европа и Африка се съединяват за известне период от време - под морското ниво има няколко десетки метра плътен слой морска сол, която днес добиват в Сицилия)

Морските течения пък определят основно климата на Земята - и вятъра и дъждовете, а без дъждове водата започва масово да се изпарява, защото се оказва, че слънцето съвсем не е толкова слабо и т.н. и т.н.

След Пермския период, само 5% от живите организми се срещат в другите геологични ери, което не се наблюдава в никоя друга епоха (т.е приемствеността по принцип е много, много по-голяма дори и при измирането на динозаврите през Креда-Терциер). Но май се отклонихме от темата. Ако ти попадне тази поредица - гледай я, направена е много сериозно и професионално с изчисления, схеми и т.н.

Тук има подавки за Пермската катастрофа:

http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=11584.0 (с препратка към оригиналната статия)

[nik1]

Не съм ровил за писмени извори, но има една поредица по Канал едно за ролята на водата за Земята. В неделя филмът бе посветен на морските течения - след голям труд вече са картографирани (отчетено е и влиянието на Луната) и се оказва, че те са една истинска подводно магистрала -нещо като двупистов аутобан като отгоре е топлото, а под него студеното, която обхваща всички океани (затворените морета като Черно, Средиземноморско, Червено и т.н не влизат в схемата). Както казах, отгоре са топлите течения, а отдолу студените - започват от Тихия океан, през Индийския и стигат до Атлантическия като най-малък и затворен. Именно Гълфстрима (който не е самостоятелно течение,а само елемент от магистралата) е основния подменител на топлото със студеното към Гренландия, но топенето на ледниците създава плътен и тежък слой студена вода точно на завърталото и топлото течение не може по естествен начин да се охлади и да падне надолу, снабдявайки дълбините с кислород като поеме пак на юг и през Нос Добра надежда да навлезе в Индийския, а отг там в Тихия океан.

Изводите за Перската катастрофа бяха направени на база много богат геологически материал. С химически анализ на слоя (на няколко десетки места по Земята), установяващ масово измиране на почти целия живот на земята (включително и растенията - морски и сухоземни) без да са налице следи за метеоритна или друга физическа катастрофа. По физичен път е изчислен ефектът на морските течения да раздвижват водата (само Луната не може да го направи, от нея резултататът е само хоризонтални повърхностни движения - приливи и отливи, но не и в дълбочина), защото без тях всички океани ще са само едно почти неподвижно блато, долните слоеве ще са лишени от кислород, фитопланктонът (който се оказва много чувстквителен) също измира (точната причина не мога сега да ти я възпроизведа - беше нещо свързано със сероводорода), а от тук спада производството на кислород, защото той е океанския генератор на този газ. Последицата е пълно измиране на всичко живо - първо в океаните, а след това и на сушата. Между другото точно това се наблюдава в една или друга степен в затворените морета, където липсват тези активни течения. Живот има само на повърхностния горен слой, а отдолу е царството на смъртта - всичко е наситено със сероводород (и червенее заради микроорганизмите, които се хранят с него). Същото е положението и на Черно море - почти мъртво море без един много тънак повърхностен слой. Средиземно море е по-добре, защото се намира по-близо до Атланика и през Гибралтар получава повече прясна вода. (в същност точно през този период Средиземно море и Черно море са били пресушени, защото не идва вода през Гибралтар, а и той май се затваряше и Европа и Африка се съединяват за известне период от време - под морското ниво има няколко десетки метра плътен слой морска сол, която днес добиват в Сицилия)

Морските течения пък определят основно климата на Земята - и вятъра и дъждовете, а без дъждове водата започва масово да се изпарява, защото се оказва, че слънцето съвсем не е толкова слабо и т.н. и т.н.

След Пермския период, само 5% от живите организми се срещат в другите геологични ери, което не се наблюдава в никоя друга епоха (т.е приемствеността по принцип е много, много по-голяма дори и при измирането на динозаврите през Креда-Терциер). Но май се отклонихме от темата. Ако ти попадне тази поредица - гледай я, направена е много сериозно и професионално с изчисления, схеми и т.н.

Тук има подавки за Пермската катастрофа:

http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=11584.0 (с препратка към оригиналната статия)

Ок, но ставащото сега, според мен не е аналогично със пермската катастрофа. (ако се приеме че тя е резултат от глобално затопляне, което е едно от няколкото разбирания )..Ти сам се досещащ,вероятно, че дори океанската циркулация да спре, ще се увеличи изпарението и атмосферната циркулация и топлопренос; Такива събития като случващите се сега (такова развитие) вече са се случили - ако не в края на последния ледников период, то в средата на холоцена, когато средните температури са били с около 3 градуса по Целзии по-високи от днешните..

http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1996_3/pdf_files_1996_3/05_Shopov_1996_BGD_3.pdf

..Проблемите и така не са малко..Достатъчно е това, че повишаването на морското равнище ще остави без дом стотици милиони, или милиарди хора в света, и немалка част от тях - без препитание ..В Щатите със същото са заплашени около 140 милиона човека, живеещи на крайбрежната ивица..По интересно за мен е, какви промени ще настъпят в културата, и няма ли да се роди нова цивилизация и идеология/религия (вледствие тези драматични промени в средата, които със сигурност ни чакат)..?

[RIZAR]

По пътя на войната . Ето ви един казус бели -

Штаб-квартира Народного банка Китая. Фото ©AFP

Китай посоветовал США продать золотой запас

Эксперт Народного банка Китая (ЦБ КНР) Ся Бинь предложил США снизить расходы и продать часть своего золотого запаса, сообщает Bloomberg. Таким образом страна может частично решить проблему двойного дефицита - государственного бюджета и торгового баланса, отмечает аналитик. "У США более 8 тысяч тонн золота. Почему бы им не продать часть запасов, если они хотят получить средства на восстановление экономики, но не увеличивать бремя бюджета?", - задался вопросом Ся. Он не сказал, захочет ли сам Китай покупать золото у американцев.

Сейчас США владеют самыми большими запасами золота в мире - 8143 тонны. Для сравнения, Китай имеет только 1054 тонны. Правительственные эксперты считают, что КНР должна наращивать свой золотой запас. Китай держит в американских казначейских обязательствах около 880 миллиардов долларов. По текущим рыночным ценам на эти деньги можно было бы купить около 20 тысяч тонн золота.

По словам Ся, США не сможет решить свои экономические проблемы, если будет полагаться на печатание денег. Он отметил, что с ликвидностью на американских финансовых рынках и так все в порядке, однако в реальную экономику деньги попасть не могут.

Ранее стало известно, что Федеральная резервная система запускает новую программу так называемого "количественного смягчения", суть которой состоит в покупке у банков гособлигаций на сумму 600 миллиардов долларов. Китай и ряд развивающихся стран выразили недовольство принятием этой программы, поскольку, по их мнению, средства пойдут не на восстановление американской экономики, а на спекуляции на фондовых рынках.

Китай, в свою очередь, сейчас страдает от чрезмерного притока "горячего" капитала, в том числе и из США. Этот приток разгоняет инфляцию внутри страны, провоцируя неадекватный рост стоимости активов.

[Alexander_Nevski]

да пусна един стар анализ, много моменти, в който са интересни, най-важното е да се разбере, колко неплодотворен е съвременния капитазлиъм с модата започнала от Тачър и Рейгън всичко да се помпма с кредити и населението да задлъжнява жестоко, без да се прави нищо смислено в икономиката:

Проф. Майкъл Хъдсън и проф. Джеф Съмърс пишат: Световната икономическа криза: неолибералната Лудост на Латвия - Докато по-голяма част от световния печат се фокусира върху Гърция (а също и Испания, Ирландия и Португалия), като най-евро-размирни райони, много по-тежка, по - опустошителна и откровено смъртоносни криза в пост-съветските икономики, които са планирани да се присъединят към Еврозоната по някакъв начин избегна широкото обществено внимание.

Няма съмнение, че това е така, защото това което им се случва в момента е обвинителен акт за разрушителните ужаси на неолиберализма, а също и на европейската политика на отношение към тези страни, която се различава съществено от обещаното и ни им помага да се развиват в Западно- Европейска насока, а биват третирани и като области, които да бъдат колонизиран като експортни пазари и банковите пазари, лишени от тяхната икономическа предимства и от квалифицираната им работа и въобще от население в трудоспособна възраст, от техните недвижими имоти и сгради, както и всичко, което бе наследено от съветската епоха.

Латвия преживява една от най-лошите икономически кризи на света. Тя е не само икономическа, но и демографска. Нейният БВП преживя срив от 25,5% в само за последните две години (почти 20 процента само през миналата година), което представлява статистически двете най-лоши последователни години на спад. Собствени оптимистични прогнози на МВФ предвиждат още 4 на сто спад, което би поставило латвийски икономически преди колапса в САЩ от Голямата депресия. Лошата новина не свършва дотук, обаче. МВФ очаква, че през 2009 г. ще донесе общо дефицит по капиталовата и финансовата сметка от 4.2 млрд. евро, а допълнителни 1,5 млрд. евро, или 9 на сто от БВП, ще напуснат страната през 2010 година.

Освен това, правителството на Латвия бързо натрупва дълг. От само 7,9% от БВП през 2007 г., дългът на Латвия се очаква да бъде 74% от БВП за тази година, вероятно стабилизирането на 89% през 2014 г. според най-добрия сценарий на Международния валутен фонд. Това ще постави страната далеч извън дълговите граници от Маастрихт за приемане на еврото. А именно постигането на целта за влизане в еврозоната е бил главен претекст на централната банка на Латвия за болезнените по строгост мерки, необходими за да запазят фиксирания курс на валутата. Поддържането на валутния борд е коствало опожарени планини на валутните резерви, които иначе биха могли да бъдат инвестирани във вътрешната икономика.

Но никой на Запад още не си задава въпросът защо Латвия е претърпяла тази съдба, толкова типична за Балтийските страни и другите бивши постсъветски икономики, че дори и малко по-екстремни. Почти двадесет години след като тези страни постигнаха свобода от стария СССР през 1991 г., само съветската система едва ли би могла да бъдат обвиняванаи като единствената причина за проблемите им. Не само и корупцията дори може да бъде обвинявана - едно наследство от късния период на разпадане на Съветската епоха. Това беше една практика, която си възвеличи, задълбочи и дори беше насърчавана в нейната клептократска форма, която осигури поглъщането на богати тлъсти парчета за западните банкери и инвеститори. Именно Западните неолиберали бяха тези, които финасовизираха тези икономики с "приятелски към бизнеса реформи", така силно аплодирани от Световната банка, Вашингтон и Брюксел.

Далеч по-ниски нива на корупция очевидно трябва да се желаят (но кому другиму би вярвал Западът), но едно драстично намаляване само би подобрило малко нещата до нивото на Естония по пътя и към дълговото евро крепостничество. Тези Балтийски съседни области също са претърпели драматична безработица, намаляване на растежа, намаляване на здравните стандарти и емиграцията, в рязък контраст с Скандинавия и Финландия.

Джоузеф Стиглиц, Джеймс Тобин и други икономисти, радващи се на обществето внимание на Запада започнаха да обясняват, че има нещо коренно сбъркано в установените порядки, доминирани от тотално финансовизиране на отношенията и внесени в тези страни от западните идеологически търговци в началото на разпадането на СССР. Неолибералната икономика със сигурност не е пътят, по който пое Западна Европа след Втората световна война. Това е нов експеримент, чиято първа репетиция беше наложеното от Чикагските момчета първоначално на огневия рубеж в Чили. В Латвия, съветниците са от Джорджтаун, но идеологията е една и съща: разбиване на правителството и прехвърляне власта към други местни политици.

За пост-съветското пространство беше предвидено прилагането на този жесток експеримент, като идеята беше да се даде на западни банки, финансови инвеститори, както и привидно принадлежащи на "свободния пазар" икономисти (използват се кавички защото те раздаваха публична собственост свободно, без данъци и дадоха нов смисъл на понятието "безплатен обяд") карт бланш в голяма част от съветския блок за препроектиране на цели икономики. И както нещата излизат наяве, окозва се , че този проект е бил винаги един и същ. Имената на хората са различни, но повечето бяха свързани и финансирани от Вашингтон, Световната банка и Европейския съюз. И спонсорирани от финансови институции на Запад, при което човек едва ли трябва да се учудва, че те дойдоха с икономически проекти, които са в техен собствен финансов интерес.

Това беше план, който нито едно демократично правителство на Запад нямаше да може да наложи. Публични предприятия са прехвърлени на доверени физически лица, които трябваше бързо да продадат на западни инвеститори и местни олигарси, които биха преместили парите си в безопасните Западни офшорни убежища. За реализиране на задачата, местните данъчни системи са така създадени, че двата основни типа клиенти на Западните банки, а именно собствениците на недвижими имоти и на естествената монополна инфраструктура – те са оставени почти без данъци. Това оставя техните наеми и приходите от монополното ценообразуване "свободни", като се изплащат лихви на западни банки, а не се използва като вътрешен данъчна основа да помагат за преструктурирането на тези икономики.

Почти е нямало търговски банки в Съветския съюз. Вместо да помогне на тези страни да създават свои собствени банки, Западна Европа насърчава собствените си банки да раздават кредити и да създават натоварване на тези икономики с разходи за лихви - в евро и други твърди валути за защита на банките. Това нарушава основната аксиома на финансите: никога не деноминирайте дълговете си в твърда валута, когато приходите са деноминиран в една по-нестабилна валута. Но както в случая с Исландия, Европа обеща да помогне на тези страни да се присъединят към еврото чрез подходящи и полезни политики. Т.Н. "реформи" се състояха в това да се показва как да се свалят данъци от извъшване на бизнес и управление на недвижимите имоти (основни клиенти на Банката) и да се натовари труда, не само като плосък данък общ доход, но плосък данък "социална услуга", така че да се плащат социално осигуряване и здравеопазване чрез налагане на Потребителска такса върху наемния труд, а не чрез финансирани от общия бюджет в голяма степен чрез подоходно облагане на по-високите категории доходи.

За разлика от Запада, не е имало значителен данък върху собственоста. Това задължава правителството да облага труда и промишлеността. Но за разлика от Запада, не е имало прогресивно подоходно облагане или данък богатство. Латвия има едно еквивалентно на 59% натоварване на труда чрез плосък данък в много случаи. (Ръководителите на Комитетите в Американския Конгрес и техните лобисти могат само да мечтаят за такъв наказателен данък върху труда, а това е такъв безплатен обяд за основните дарители на техните кампании!)

С данък като този, европейските страни няма от какво да се страхува от икономиите, възникнали без данъци и без такси върху собствеността, натоворващи собствената си работна сила с данъци, с ниски разходи за жилища, с ниски разходи за дълг. Тези икономики бяха отровени от самото начало. Това е, което ги прави днес такъв "свободния пазар" и "приятелски към бизнеса" от гледна точка на ортодоксалната западна икономическа доктрина.

Поради Липса на правомощия за облагане с данък на недвижими имоти и друга собственост - или дори да се наложи прогресивно облагане на доходите в по-високи групи - така правителствата бяха задължени да облагат труда и промишлеността. Тази обърната обратно фискална философия, предизвика рязкото увеличаване на цената на труда и капитала, превръщайки промишлеността и селското стопанство в неолиберализираните икономики в отрасли с толкова високи разходи, така че да са неконкурентноспособни със "Стара Европа". В резултат на това пост-съветските икономики са превърнати в зони за износ на стари промишлености на Европа и предлагане на банкови услуги.

Западна Европа се разви чрез защитата на своята промишленост и наемен труд, чрез облагането на рентата на земята и на други приходи, които не са съотносими с необходимите разходи за производство. Пост-съветската икономика "освободи" тези приходи за да може същите да бъдат платени на Западно-европейски банки. Тези икономики - без дълг през 1991 г. - са били натоварени с дълг, деноминиран в твърда валута, а не в техните собствени валути. Западните банкови заеми не са били използвани за модернизиране на своите капиталови инвестиции, публичните инвестиции и жизнения стандарт. В голяма част от тези заеми бяха използвани за налични активи, наследени от съветския период. Новото строителство на недвижими имоти наистина е полетяло нагоре, но поради падащи цени голяма част от него вече е потънал в вид на отрицателно екуити (собствен капитал). И западните банки взискват Латвия и балтийците да платят за това чрез едно изстискване на икономически ресурси и с още по-неолиберални "реформи", които заплашват да подгонят извън страната дори останалите трудови ресурси, а техните икономики да се свият и бедността да се разпространи още повече.

Развитието на един обществен модел с водещо място на управляваща клептокрация и дълбоко задлъжняла работническа класа – без наличие или пък слаби профсъюзи, със слаба Защита на работното място – всичко това беше аплодирано като един бизнес-приятелски модел, достоен за подражание от останалата част от света. Пост-съветските икономики са основно "недоразвити," генериращи стоки и услуги при безнадеждно-висока цена и обикновено не могат да се конкурират на приблизително равни начала със своите западни съседи.

Резултатът е един икономически експеримент привидно полудял, един дистопия, чиито жертви сега биват обвинявани за случилото се. Неолибералната идеология за закопаване на икономиката очевидно сега се подготвя за приложение в Европа и Северна Америка като се използва еднакво оптимистична реторика - а в действителност беше толкова икономически разрушителна, че резултатът щеше да е почти същият ако тези народи са били обект на военна агресия. Така че наистина е време да започнете да се притеснявате дали надянатата на Балтийските страни рокля за репетиция може да е същата, която се очаква да видиме и в Съединените щати.

Думата "реформа" понастоящем е натоварена с изключително отрицателно съдържание в Балтийските страни, какъвто е случаят и в Русия. Тя се е превърнала в нещо означаващо дегенерация и обратно движение към феодална зависимост. Но докато старите феодали от Швеция и Германия са управлявали някога техните латвийски имения чрез силата на собственост върху земята, сега те контролират Балтийските страни чрез чуждестранни заеми във валута срещу ипотека върху недвижими имоти в региона. Дълговото Крепостничество си е направо заменя на робството. Ипотеки далеч над реалните пазарни стойности на имотите, които са паднаха с 50-70 на сто през изминалата година (в зависимост от типа жилище), също са далеч над възможностите на латвийски собственици да плащат. Обемът на дълга деноминиран в чуждестранна валута е далеч отвъд това, което тези страни могат да спечелят от износ на продукти от техния труд, индустрията и селското стопанство в Европа (рядко този износ не изисква предшестващ внос) или други региони на света, в който са поставени демократични правителства, които целят да защитават своята работна сила, не да я продавам навън или пък да я подлагата н а безпрецедентни програми на ограничения - всичко това в името на "свободния пазар."

Няколко десетилетия вече изминаха от въвеждането на неолибералния ред и резултатите са катастрофални, ако не и почти престъпление срещу човечеството. Икономическият растеж не се случи. Активите, които са наследени от Съветската епоха просто са били натоварени с дълг. Това не е начинът, по който Западна Европа осъществи развитието си след Втората световна война като по-раншно историческо събитие, както го реализира Китай в наши дни. Тези страни преследват класическия път на защита на местното производство, обществени инфраструктурни разходи, прогресивното данъчно облагане, общественото здраве и безопасността на работното място чрез разпоредби, правни забрани срещу търговията с вътрешна информация и грабежите – всички, което се посреща с анатема от неолибералната идеология на свободния пазар.

Това, което се поставя за (пре)разглеждане в актуалния дневен ред, са залегналите постулати, които лежат в основата на икономическия ред в света. В основата на днешната криза на икономическата теория и политика са всички позабравени категории и водещите понятия на класическата политическа икономия. Джордж Сорос, професор Стиглиц и други направиха описание на глобалнаото икономическо казино (Сорос със сигурност се обогатява играейки), в което финансите придобиват статута на отделно място от процеса на създаването на богатство. Финансовият сектор отправя големи, дори неподрежащи на плащане високи вземания към реалната икономика на стоки и услуги.

Това е било притеснение и на класическите икономисти, когато те се съсредоточили върху проблема с рентиерите, собствениците на имоти и групи със специални привилегии, чиито приходи (без естествена връзка с всички необходими разходи за производство) е довело до де факто данък върху икономиката - в този случай, чрез налагане на дълг върху нея. Класическите икономисти признават необходимостта от отреждане на подчинена роля на финансовия сектор по отношние на потребностите на реалната икономика. Това е една философия, която ръководи процесите на извършване на банковото регулиране в САЩ през 1930-те и който Западна Европа и Япония следват от 1950-те години през 1970-те години в посока за насърчаване на инвестициите в производството. Вместо да се проверява способността на финансовия сектор за участие в допълнителни спекулативни дейности, Съединените щати извършват едно преобръщане на тези правила през 1980г. От малко под 5 на сто от общата печалба, която е генерирана в САЩ през 1982 г., делът на финансовия сектор в печалба след облагане с данъци нараства до безпрецедентните 41 на сто през 2007 година. В резултат на това извършването на някаква дейност, която представлява нула полезна работа налага един "данък" режийни разноски върху икономиката.

Заедно с финансово преструктуриране, основният елемент в класическия набор от инструменти е и данъчната политика. Целта винаги е била да се възнагради труда и създаването на богатство, а за заплащане на "безплатния обяд" да се осъществи едно засмукване на ресурс от „външни" социални икономики, на които е гледано като на естествен източник на данъчна основа. Това е данъчната политика на намаляване на силата на тежестта върху получения доход (заплати и печалби). Земята е била разглеждана като предоставена от природата, без необходими трудови производствени разходи (и по тази причина без стойност). Но вместо тя да бъде превърната в естествена данъчна основа, правителствата разрешават на банките да я товарят с дълг, превръщайки покачване на стойността на рентата за земя в лихва. На основа на класическия понятиен апарат, резултатът от това третиране на нещата е налагането на един финансов данък върху обществото, който отива в приход на банката, а това са приходи, които обществото е трябвало да се събира като данъчна основа и да се инвестира в икономическата и социална инфраструктура, да направи обществото по-богато. Алтернативата е да се събира данък данък върху земя и промишлен капитал. И това от каето бирниците на данък са се отказали, сега банките го събират под формата на растящите цени на парцелите земя - цена, за които купувачите плащат лихви по ипотеки.

Класическа икономика можеше да предвиди проблемите на Латвия. При липсата на прагове в областта на финанси или регулирането на монополното ценообразуване, липса на промишлена защита, приватизация на публичното пространство за създаване на "функциониращи икономики" и данъчна политика, която разорява труда, че дори и индустриалния капитал, докато възнаграждава спекулантите, естествено икономиката на Латвия е осъществила малко икономическо развитие. Това което е постигнато - и това спечели през годините бурни аплодисменти от Запада – е само готовността да се натовари страната с огромни дългове, които имат единственото предназначение да субсидира нейната икономическа катастрофа. Латвия има твърде малко индустрия, твърде малко земеделска модернизация, но за това пък над 9 млрд. Läti в частен дълг - сега с риск да бъдат прехвърлени върху баланса на правителството, както вече се случи със Спасителните планове за банките в САЩ.

Ако този кредит е бил усвоен продуктивно за изграждане на икономиката на Латвия, той би бил приемлив. Но той е бил предимно непродуктивен, предоставен за да подклажда инфлацията на цената на земята и да стимулира потреблението на луксозни стоки, което води до изпадане на Латвия в състояние на дългово робство. Това е нещо, което Сара Пейлин би нарекла "hopey-джаджа за промяна”, Националната банка на Латвия предполага, че дъното на кризата е било достигнато. Износът най-накрая са започнал да расте, но икономиката е все още в състояние на отчаяна нестабилност. Ако сегашните тенденции продължат, то няма да останат латвийци, които да бъдат свидетели на едно бъдещо икономическо съживяване. Безработицата продължава да стои на повече от 22 на сто. Десетки хиляди са напуснали страната, а десетки хиляди други не са решили да имат деца. Това е естествената реакция на натоварването на страната с милиарди Läti обществен и частен дълг. Латвия не е на траекторията на западните нива на охолството, а и няма начин при сегашната си регресивна данъчната и антитрудова политика, но също и политика анти-индустрията и селското стопанство, нещо което неолиберализмът налага така насилствено от Брюксел, като условие за спасяване на Латвийската централна банка, така че тя да може да плати на шведски банки, които са предоставили такива непродуктивни и паразитни заеми.

Алберт Айнщайн е казал, че "лудост [е] да правиш едно и също нещо отново и отново и очакват различни резултати." Латвия е използвала същия саморазрушителен, анти-правителствен, анти-трудов, анти-промишлен, анти-селскостопански и изцяло "прозападен " и Про-Вашингтонски консенсус за период от почти 20 години, а резултатите отиват от зле на по-зле. Задачата на страна сега е да се освободи икономиката на Латвия от неолибералната и път към нео-крепостничество. Някой би помислил, че избраният път ще бъде един от начертаните от класическите икономисти от 19-ти век, които ръководят просперитета, който сега виждаме на Запад, а напоследък и в Източна Азия. Но това ще изисква промяна на икономическата философия, а това ще изисква промяна на правителството.

Въпросът е, как ще реагират Европа и Западът. Ще си признаят грешката? Или нагло ще я търсят извън себе си? Признаци днес не са обещаващи. Западът казва, че наемният труд не е обеднял достатъчно, индустрията не е погладувала достатъчно и икономически пациентът не е достатъчно обезкървен.

Ако това е, което Вашингтон и Брюксел казват на Балтийските страни, представете си, какво те са на път да направят за своите местни популации!

Майкъл Хъдсън е бивш Уолстрийт икономист, а сега и Уважаем професор в Университета на Мисури, Канзас Сити (UMKC) и президент на Института за изследване на дългосрочни икономически тенденции (ISLET). Той е автор на много книги, включително и Супер империализъм: за икономическа стратегия на американската империя (ново изд., Pluto Press, 2002) и "търговия, развитие и външен дълг: История на теории на Поляризацията срещу Сближаване "в световната икономика. Той може да бъде контактуван чрез своя уебсайт, mh@michael-hudson.com

Джефри Съмърс е съ-ръководител на изследователска група в ISLET и гост преподавател в Стокхолмския училище по икономика в Рига. Той може да бъде контактуван jeffrey.sommers @ fulbrightmail.org

Майкъл Хъдсън е чест автор в Глобални изследвания. Global Research членове от Майкъл Хъдсън

© Copyright Майкъл Хъдсън, Global Research, 2010

[КГ125]

Помпането с кредити ги почнали Рейгън и Тачър ли?!?!?! Що за щуротии?

Алоооу, не се ли казваше Бил един с пура, който пусна необезпечените социални кредите за имотите?

Тази статия е една добра, но частична критика на посткомунистическите икономически практики и на западната търпимост, а и участие в тях.

Тя няма нищо общо с кредитирането, а третира недотам удачното кредитиране. При това междудържавното такова.

Каквото е станало в Латвия, е станало в среда, която не неизбежна за малките като нас и тях. Къде да ходят, какво да правят? Да не правят приватизация? Или да правят?

Да оставят икономиката държавна? Да оставят направо КПСС? Или все пак да приватизират? ОК, ами как? С твърда диктатура, като в Чили? Ами ЕС? Че нали именно левите либерали и радикали от ЕС квичат като настъпено прасе при всеки намек за твърдост на държавата и непрекъснато генерират разхлабване на социалната система?

Значки "ко стаа ся"? Хем искат свръхдемокрация, хем искат силно участие на държавата в икономиката? Е как ще да стане тая работа в 90-тте години на 20 век? Това да не ви е Китай?

Всъщност тази статия съдържа много рационално нещо - тя критикува "финансизма" (терминът си е неин, на авторите), който надделява над "класическата икономика".

Какво обаче разбират авторите под класическа икономика, каква е алтернативата, май не става много ясно.

Тогава каква е тая критика, която не изхожда от алтернативи, ами само вика "не знам аз как е, ама и така не е....".

Това е шопска критика, другарки и другари, а шопът с критика не е стигнал до никъде.

Аз лично разбирам статията така:

"ЗАЩО НЕ ПРОИЗВЕЖДАХМЕ, А САМО ТЪРГУВАХМЕ?"

Правилна постановка. Обаче питам - какво да произвежда една разсипана от социализма и пратена в каменната ера икономика, с ужасяващо технологично ниво, декапитализирана, дебалансирана, с огромни мастодонти, ръждиви и скърцащи в буквалния смисъл на думата? Кого да конкурира Кремиковци, с немските и австрийски стоманопроизводители ли?

(Защо фалира Кремиковци? Защото при цена 400$ за тон неговата стомана излизаше на себестойност 600$; защо така - защото Кремиковци е соцзавод, той е строен по други съображения, не за печалби; той можеше да прави печалби само когато не си плащаше дълговете - състояние, което трая години наред).

Не им ли хрумва на авторите, че все пак страните белязаха икономически възход. Не им ли хрумна, че тези финансови операции все пак вплетоха икономиката на Латвия, пък и на останалите изт. евр. страни, в световната, че много хора направиха пари (а нали това е крайната цел на стопанството).

И тези много хора не бяха само мафиоти. Това е у нас, в БГ. И в Русия. В Унгария и Полша и Чехия изобщо не беше така....

В заключение:

1/ Статията няма нищо общо с Тачър и Рейгън, нито с кредитирането по начало;

2/ Статията не ни предлага алтернатива в реалността;

3/ По същество тя критикува някои некапиталистически практики. Класическа икономика според авторите явно значи добрият стар капитализъм. Аз поне тъй го разбрах.

ПП

И още "two parts":

1/ Нима авторите предлагат Московски консенсус на Латвия?

2/ Какво лошо сториха Чигакските момчета в Чили? Че това днес е едно от най-добрите места за живеене в света!!!

3/ Дали ако нямаше световна криза, подходите на 90-тте нямаше да дадат изобилни плодове? Дали нямаше да стане като в Чили? Дали точно в сегашния момент тези доскорошни шампиони на Изт. Европа не бяха заварени от виелицата на кризата, /която не тръгна от тях!!!/ просто като стават сутрин "по пижами"?

[КГ125]

а/ всеки, който се занимава с финанси и икономика, или познава финансовата история на западния свят,

знае, кой дерегулира финансовия сектор и му позволи да прави всякакви врътки и да кредититира куцо и сакато на каквито си ще лихви и по какъвто иска начин ...

б/ едно въпросче за домашно, на което съм сигурен, че никога няма да отговориш, какъв процент от общия обем кредитиране извършено от 80та година досега са въпросните кредити дето си споменал горе ...

По-горе изтрих едно мнение на Александър Ярославович Невский, заради тона и глупостите му. Но в това мнение има рационално нещо, или по-точно две неща, та ги цитирам само тях.

Отговарям:

а/ от времето на Рейгън са изминали точно 20 /двадесет/ години, а от времето на Тачър - 18 /осемнадесет/. Кризата стана чак сега. Няма повече нужда от коментари.

б/ кои кредити?

Обща забележка: Ако имате да казвате нещо, казвайте го - твърдите някакъв факт - заявявате го, ясно, точно, ако може с източник, ако не - не. Риторични въпроси от сорта на "хайде кажи сега кога цъфнаха налъмите?" не ще да се толерират.

Което не значи, че не може да се задават въпроси, напротив. Но дискусиите следва да са позитивни и (как беше...) конструктивни.

[Alexander_Nevski]

Ако дам точни и общопритети източници какво точно са направили тачър и рейгън ще си изтриеш ли глупостите и ще ми възстановиш ли мнението КГ? ... сигурен съм, че не ... котка по гръб не пада ...

ако искаш да се допитаме до експерт по въпроса?

пиша за общоприет в западния свят факт ... сред финансистите ... кво мислят лаиците си е тяхна работа ...

ти го наричаш щуротия ... като ти отговоря в тон с щуращината хващаш и го триеш ...

[КГ125]

Просто напиши фактите и източниците. Какво значи "общоприет?" Че не може да се оспори или разгледа ли?

Тачър, Рейгън, и др. дерегулираха не само финансовия сектор, а цялата икономика. В резултат на което тя дръпна така.

Повтарям, това беше преди 30-35 години. Тачър идва през 1978 г., Рейгън през 1980 г. Ако ще обвиняваш някого за кризата от 2008, защо не почнеш с Джордж Вашингтон?

[Alexander_Nevski]

каквото и да напиша колкото и линкове да дам, ако ще и самата Тачър да признае, от горния ти постинг е очевидно, че теб това не те интересува, ти ще тролиш до дупка за да ни обясняваш как Тачър и Рейгън са причина за възхода през 80те, но не носят никаква вина за сегашните проблеми, които просто са разплата за банковата дерегулация, пряко следствие, на която е неудържимото кредитиране и казино-капитализма ...

мисля, че очевидно, че мога да ти изброя закон по закон какво точно за направили и какви последствия има то и до какво натрупване води след 20г. ... теб обаче това не те интересува ... както се казва на български едно си баба знае едно си бае ...

[КГ125]

Напротив, направи го и се опитай да обосновеш причинна връзка между законите на Тачър и кризата от 2008 г. Обясни тогава и паузата от 20 г.

Като отправяш голословни твърдения, те са "общоприети", като те питат за нещо конкретно - решаваш, че всъщност питащия не се интересува??

[AciDBurn]

Като например?

Човечеството е способно да качи човек на Луната, но да балансира хармония - не.

А Рейгън и Тачър са пример за това, колко зло има по този свят. И тук вече не визирам само икономиката.

[КГ125]

Хм. Вероятно техните противници Леонид Илич Брежнев и Фидел Кастро Рус са въплъщение на "доброто", според теб?

[RIZAR]

Хм. Вероятно техните противници Леонид Илич Брежнев и Фидел Кастро Рус са въплъщение на "доброто", според теб?

Ами по са ми готини от оня баровски ковбой , дето ни наричаше част от империята на злото.

[КГ125]

Кого е нарекъл част от империята на злото?

Е, то на вкус и цвет товарищ нет, а также на политическими пристрастиями )

[RIZAR]

А я виж тук империята на доброто къде си прави "пикниците" извършвайки ритуални жертвоприношения. "Чичко Рони" и "Чичко Буши" са там.

http://www.vbox7.com/play:d02f3bdb&start=80