Любимото от киното

[AciDBurn]

За да не се правят различни теми, нека тук всеки (който желае) да сподели любимците си в киното - актьори и актриси, режисьори, сценаристи, композитори и...филми. Колкото и преувеличена и често дума, с която крайно злоупотребяваме да е "любим", мисля, че всички можем да си изредим любимите/предпочиитани актьори/режисьори/филми и прочие от кино индустрията.

Ето и моите любими режисьори:

Андрей Тарковски - невероятен режисьор, създал редица шедьоври в киното, от които и до ден днешен много други режисьори се учат.

Мартин Скорсезе - освен, че не съм гледала негов слаб филм (а мисля с две изключения съм изгледала цялата му филмография), в стила му има нещо много завладяващо. Скорсезе е ходеща кино библиотека - истински филмов историк, които е изгледал повече филми, от колкото сигурно съществуват. Ако сте гледали филми от 30те, 40те, 50те и 60те години, винаги, почти винаги можете да откриете прилики и/или препратки към тези отминали кино епохи и подхвати в съвременните филми на Скорсезе.

Емир Кустурица - в два часа успява да събере манталитета и културата на един цял народ. Харесва ми и трагично-комичните елементи във филмите му и наситеността от различни емоции.

Стенли Кубрик - без грам угризения бих пренесла в жертва Том Круз, жена му, децата му и всичките му фенове, само ако можеше Стенли Кубрик да направи още един филм.

Акира Куросава - филмите му са като призма, през която западния човек гледа към изтока. Което изисква мнгоо умения и още повече талант.

Никита Михалков - сравнително късно (към 16-17 годишна) започах да се облъчвам с руско кино, тъй като вкъщи много не се тачеше съветско изкуство, било то и бившо такова. Никита Михалков си ми остана любимец измежду руските майстори на киното. Последно гледах 12 (вид адаптация на 12 agnry men ot 57' на Ламет), което за пореден път затвърди мястото му в листата с любими режисьори.

Ингмар Бергман - единственият непрехвален сканднавски режисьор (за разлика от Ларс фон Триер). Но като цяло доста тежък режисьор - никога не съм гледала филмите му с лекота, но пък за сметка на това, винаги са били визуално красиви и с плътен смислов пълнеж. И най-важното - никога притенциозни.

Фатих Акин - след като гледах Gegen die Wand, бях убедена, че всеки следващ филм на този режисьор ще ми хареса. И се оказах права. Документалния Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul, който е едно истинско пътешествие през културното музикално наследство на единствената точка в света, в която Изтока среща Запада. И най-хубавото беше, че гида на пътуването беше не друг, а Alexander Hacke (за феновете на експерименталната музика, препоръчвам Einsturzende Neubauten). Общо взето, малкото филми, които е създал, все качествени са били.

Дейвид Кроненбърг - човекът, който екранизира от страница до страница "Голият обяд" на Бъроуз! И освен него създаде куп други шедьоври като History of violence, Eastern promises и др.

Кристофър Нолън - след Тим Бъртановия Батман, идва Кристофър Нолън. Даже като се замисля неговите Батман филми, много повече ми харесаха. Но аз Нолън си го тача от Мементо насам, да не говорим за последния му филмов шедьовър - Inception, за който гарантирам ви - ще се говори с години!

Братята Коен - тези двамцата ми обраха точките още с Fargo преди много години. А последните им два шедьовъра - A serious man и No country for old men, направо забиха в земята половината холивудски елит. В No country for old men, създадоха възможно най-смразяващия кръвта злодей - хавиер Бардем.

Тим Бъртън - да гледаш филм на Бъртън е все едно да се вмъкнеш във въображението на един ексцентричен творец на висока доза LSD (всъщност не го знам какво друса, но съм почти сигурна, че е нещо!). Аз съм си все още непорастнало дете и обичам приказките. Макар, че не съм сигурна, че бих ги препоръчала на едно истинско дете.

Това са ми любимите - има такива, чийто филми харесвам, но не мога да ги нарека чак любими.

Списък с любими актьори/актриси:

Нека започнем първо с дамите и то с последните ми любимки (или по-скоро актрисите на това поколение)

Marion Cotillard - уникална, буквално уникална трансформация в ролята на Едит Пиаф. Дори да беше прекратила актьорската си кариера с този филм, пак щеше да ми е любимка, защото това, което направи на екрана беше феноменално - повечето актьори, които трябва да играят възрастни хора, играят като възрастни. Докато, Котияр беше в ролята на застаряващата Едит Пиаф, тя играеше възрастна жена, която отчаяно се старае да бъде млада.

Emily Blunt - много ми е на сърце това английско девойче. Влюбих се в актьорските й заложби и чара й веднага след като я гледах в ролята на младата кралица Виктория. Има доста добри попадения във филмовата си кариера, а и освен това е забавна, земна и забележително интелигентна (и забележително красива).

Carey Mulligan - най-новата ми любимка от британската школа. Девойката я гледах в An Education и нямам търпение да я видя в екранизацията на Never let me go.

Eva Green - стана известна като поредното Бонд момиче, но аз за първи път я гледах през 2004 във филма на Бетролучи The dreamers (който де факто беше първият й филм). Направи фантастична роля, хем че й беше за първи път. Да не говорим, че да работиш с режисьор като Бертолучи, който абсолютно безмилостно подлага актрисите на всякакви on set неудобства (помните ли скандала покрай Last tango in Paris с Марлон Брандо?) като например най-нецензурираните голи сцени във филм.

Cate Blanchett - красива, изключително талантлива и смела актриса + интелигентна жена с невероятен глас (с удоволствие бих разговаряла с нея с часове - дори начинът по който се изразява и използва английския език, намирам за много елегантен).

Kate Winslet - една от вечните ми фаворитки. Много любима актриса ми е - с голяма дълбочина потъва в ролите си. Удоволствие е да я гледам на екрана.

Meryl Streep - обожавам да връщам лентата назад и да гледам различната палитра от роли, в които се е въплащавала през годините. И лекотата, с която го прави в днешно време.

Ingrid Bergman - пътувайки назад в историята на киното, тя редом с Хепбърн са ми любимките на екрана.

Tilda Swinton - има много специфичен и уникален чар, който определено я отличава от болшинството актриси. А актьорските й заложби са неуспорими - британската актьорска школа си знае работата.

Juliette Binoche - за пръв път я гледах в цветната трилогия на Кешловски и после набързо изгледах останалата част от филмографията й. Забележителна актриса с уникален чар!

Charlotte Gainsbourg - още една французойка в списъка. Шарлот, малко като Азия Ардженто - с майка Jane Birkin и баща Serge Gainsbourg е малко почти невъзможно да не се роди истински талант.

Любимците ми сред актьорите:

Marlon Brando - не смятам, че има нуджа от коментар.

Jack Nicholson - където е таланта на Брандо, там се мъдри и таланта на Никълсън.

Daniel-Day Lewis - помня го от съвсем мъничкa и през годините ми се е случвало да не мога да го разпозная на екрана. Толкова дълбоко потъва в ролите си.

Al Pacino, Al Pacino & Al Pacino! - сигурно най-любимият ми сред любимите актьори. Актьорската му кариера е като каталог. Дори, когато играе в кофти, комерсиални холивудски мега-продукции пак го прави както трябва. Той е един от актьорите, заради които кината се пълнят и филма, моментално става по-добър, само заради Ал Пачиновото присъствие.

Vincent Gallo - има едно излъчване на открит психопат, което е много харизматично за ролите, които играе.

John Hurt - всеки път като се сетя за ролята му в 1984 по Оруел потръпвам! Да не говорим за ролята му в The Elephant man на Дейвид Линч.

Hugo Weaving - повечето филми, в които съм го гледала (вкл. и Матрицата) не са ми харесали. Но това не го прави лош актьор. Всъщност той е много добър театрален актьор и определено умее да се интегрира в киното. И има много добър и плътен глас, благодарение на който братя Уашовски го избраха за ролята във V for Vendetta.

Benicio del Toro - помня го като малка в емблематичната роля в Обичайните заподозрени, даже Кевин Спейси не ми направи толкова силно впечатление във въпросния филм.

Jeremy Irons - емблематичен актьор с богата палитра от образи, а и като извади английските маниери - съвсем!

Michael Caine - хм, доста британци ми се събраха в листата? Майкъл кейн винаги е имал много енигматично присъствие на екрана, дори когато се появява за съвсем малко в даден филм.

Leonardo DiCaprio - в началото на кариерата му, хич не можех да го понасям, пък и аз бях един от малкото хора на времето, които не бяха толкова ултра-хипер впечатлени от филма "Титаник". Започнах да го харесвам след The Basketball diaries - сигурно единствената възможно най-адекватна и реалистична роля на наркоман в историята на киното. За последното десетилетие е натрупал много опит с много опитни режисьори (Скорсезе, Бойл, Нолън) и е задобрял ужасно много. Възрастта си казва думата (в определени случай).

Peter O'Toole - любимият ми дърт ирландски алкохолик! Този ще ни надживее всичките и ще продължи да прави невероятни роли.

Kevin Spacey - много, наистина много добър актьор. Наскоро си обсъждахме, че във филма на Финчър - Se7en - Спейси се появи за 15 минути и направи целият филм!

Alan Rickman - след като го гледах и в пиеса на Бекет, за пореден път се убедих колко много ме кефи (може би е заради гласа му, явно имам фетиш към гласове).

Може и за други любимци да се сетя...

[fixxxsers]

Даа, Фатих Акин на мен също ми е любим и заслужава да споменем и други негови филми - Im Juli (2000) и Auf der anderen Seite / The Edge of Heaven (2007).

Не бих пропуснал и Алехандро Гонсалес Иняриту, Клинт Истууд и Шон Пен като режисьори.

Опита на Робърт Де Ниро с The Good Shepherd според мен беше доста сполучлив.

Джонатан Ауф Дер Хейд - само един филм съм му гледал - Van Diemen's Land, но бях разтърсен ...от "безбожни мъже в земите на дявола, над които Бог танцува с брадва в ръцете". Препоръчвам ви го, макар че съм сигурен, че не на всеки ще се хареса.

[AciDBurn]

Auf der anderen Seite ми скъса сърцето - настроението на целият филм е една безизходица, която много дълбоко попива в порите.

Последният на Акин също си е попадение - Soul Kitcken. Препоръчвам!

А, добре, че спомена Иняриту - Babel нещо не можах да го усетя. Но за сметка на това бях безкрайно очарована от Amores Perros и 21 grams!

Ето, кое е хубавото на подобни дискусии - за пръв път чувам за Джонатан Ауф Дер Хейд и въпросният филм. Ще го прегледам, а ако се хареса - дължа почерпка

[mitaca]

Да знаете от къде мога да "дръпна" "Военно-полева болница"? Извинете за ОТ .

[Mochana]

Auf der anderen Seite ми скъса сърцето - настроението на целият филм е една безизходица, която много дълбоко попива в порите.

Последният на Акин също си е попадение - Soul Kitcken. Препоръчвам!

А, добре, че спомена Иняриту - Babel нещо не можах да го усетя. Но за сметка на това бях безкрайно очарована от Amores Perros и 21 grams!

Ето, кое е хубавото на подобни дискусии - за пръв път чувам за Джонатан Ауф Дер Хейд и въпросният филм. Ще го прегледам, а ако се хареса - дължа почерпка

Вижв замунда или в арена, там би трябвало да намериш

[resavsky]

http://www.youtube.com/watch?v=i42YNbV-DU8

Един от най великите български филми

[К.ГЕРБОВ]

На 85-годишна възраст е починал големият руски артист н. а. Юрий Яковлев. Вероятно това име не е познато на по-младите кинолюбители. Аз го знам от 1958 или 1959 г., когато по нашите кина се появи съветския филм „Идиот” на режисьора Иван Пирьов. Той беше първа серия, режисьорът не направи друга. http://dariknews.bg/kino.php?show=movie&city_id=1&kino_id=9&date=2011-02-06&movie_id=6552

Интересно е, че в днешните съобщения за смъртта на актьора този филм се пропуска. А той е кинокласика, направен е по едноименния роман на Фьодор Достоевски. Яковлев играе в него княз Мишкин – един фин, чувствителен, интелигентен човек, заобиколен от хора груби, алчни и кариеристични. Разбиращите руски език могат да го гледат тук: http://video.yandex.ru/users/alekx2016/view/486/?cauthor=alekx2016&cid=6#

Може би си спомняте „Ирония на съдбата или Честита баня!”. Там Яковлев играе отхвърления мъж, който разбира, че няма място в живота на жената, в която е влюбен и се оттегля. В този филмов кадър, тя – бившата любима - с поетична песен му обяснява, че не го обича. http://vbox7.com/play:3897e6c7

Несъмнено комедията „Иван Василич сменя професията си” са гледали повече от участниците във форума. Има музикален видеоклип с характерни сцени от този филм, където Яковлев играе домоуправителя Иван и руския цар Иван Грозни, които по чудодеен начин сменят времето, през което живеят. Големият актьор успява да „влезе в кожата”, както на тихия домоуправител, така и на страшния цар Иван. Песента е на Елена Ваенга и името й „Ванечка” е накарало създателите на клипа да се насочат към филма за двамата Ивановци.

[mnogoznaiko]

Тези фрази са част от живота на всеки българин. Смешни, умни, култови - наречете ги както искате, но не може да не почувствате топлота и носталгия, когато ги прочетете!
- Риба, ама цаца...
- Цаца, ама риба!

Кит (1970)

- А какво е командировка?
- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.

С деца на море (1972)

Имам да спя още 10 минути и идвам.

С деца на море (1972)

Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.

С деца на море (1972)

Няма да е делфин това. Любов ще е.

С деца на море (1972)

Ай, ожени се, че да има време да се разведеш.

Момчето си отива (1972)

Хубав край, хубави хора!

Преброяване на дивите зайци (1973)

Турското ни кафе е виетнамско.

Селянинът с колелото (1974)

- Въх, уби мъ!

Криворазбраната цивилизация (1975)

Е ти къф искаш? От нибету, със зюмбюли ли да дойди?

Криворазбраната цивилизация (1975)

- Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.

Вилна зона (1975)

Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.

Мъжки времена (1977)

Вашият ентусиазъм е алкохолен!

Топло (1978)

Ей, голям човек е дакелът!

Топло (1978)

Чиче, дай 20 стинки, ша ти пея!

Топло (1978)

- Аз винаги съм разглеждал организъма като съвкупност от клетки.

Двойникът (1980)

Като говориш с мен, ще мълчиш!

Дами канят (1980)

Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи!

Дами канят (1980)

Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.

Дами канят (1980)

Телефонирва ли някой?

Дами канят (1980)

- Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!

Оркестър без име (1982)

Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!

Оркестър без име (1982)

- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?

Оркестър без име (1982)

Млад съм бе! Живее ми се!

Оркестър без име (1982)

Ти знаеш ли как е почнал Луис Армстронг? При това негър, при това в Америка.

Оркестър без име (1982)

Хората си имат договор още от миналата година, някакви холандци и три мадами за бара... Ню Джърси Систърс от Полша.

Оркестър без име (1982)

Момент, да покажа на другарката певица Рени тоалетната.

Оркестър без име (1982)

- Ники...ще ти скъсам ущите....
Нииики...щи скъсам главата.. гад мръснаа!

Оркестър без име (1982)

Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?

Оркестър без име (1982)

Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!

Куче в чекмедже (1982)

- Я, какво смешно куче!
- Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно!

Куче в чекмедже (1982)

- Ама и между софиянците имало големи серсеми.
- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.

Баш Майстора - На море (1982)

А, обвивка от бонбонче "Лукс".

Бон шанс, инспекторе! (1983)

- Таз наглед бистра водица, може да тръшне два тибетски яка! Два тибетски яка - да!
Но инспектор Тюхчев - никога!

Бон шанс, инспекторе! (1983)

Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не!

Господин за един ден (1983)

Парите са тор, от която изникват красиви цветя.

Опасен чар (1984)

Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.

Опасен чар (1984)

- Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!

Опасен чар (1984)

- Роднина, милиционер, роднина, милиционер...

Опасен чар (1984)

Стига простотии бе, тате.

Опасен чар (1984)

Икономията е майка на мизерията.

Опасен чар (1984)

Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.

Опасен чар (1984)

- Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!

Опасен чар (1984)

- Вярвате ли във възкресението?
- Умерено. Като всеки марксист.

Опасен чар (1984)

- Сиси боата тази вечер да излиза без змията.
- Тя боата избяга... то всъщност беше смок.

Опасен чар (1984)

- Това какво е?
- Куче. Куче-касичка.
- Куче? Старомодно...
- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
- Това куче защо е зелено?
- Това е крокодилче!
- Така ли? Защо не пише?
- Заяжда. От влагата...
- Лошо! Лошо, другарю...
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо!

Опасен чар (1984)

Като е чичо, защо няма коса?

Търси се съпруг за мама (1985)

Не знам, аз съм късоглед и пея в хора.

Васко да Гама от село Рупча (1986)

- Аз съм само един прост магьосник. И то много прост!

13-та годеница на принца (1987)

- Казва ли ти някой... Пък и смее ли човек да пита.

13-та годеница на принца (1987)

Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!

Вчера (1988)

Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище.

Вчера (1988)

Не съм казвал, но пак повтарям.

Вчера (1988)

То от кино не се забременява!

Вчера (1988)

Само от добър приятел става качествен предател.

Вчера (1988)

Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!

Вчера (1988)

ОТ: http://www.obekti.bg/chovek/8090-%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8

[Шпага]

В памет на тази чудесна актриса:

 

Редактирано Януари 17, 2023 от Шпага