Метаморфозите на обикновения повет

[К.ГЕРБОВ]

Едва ли има някой, който да не познава обикновения повет (Clematis vitalba). Това е многогодишно растение - пълзящ увивен храст, близък до лианата и лозата. Руското му наименование, например, е лозоволистен повет. Немското пък буквално е горска лоза.

Счита се за плевел и може да се види по огради, носещи стълбове, изкачва се по дърветата, а храстите направо биват изцяло покрити от него. Поветът на снимката вляво е покрил един храст или малко дърво и се е образувала сборна растителна конструкция с височина около 2,5 м. Вдясно, пък, повет е скрил изцяло една ограда от телена мрежа, като й е придал вид на произведение на декоративното градинарско изкуство. Може би именно от склонността да „повива” със стъблата, листата и цветовете си предметите, идва и българското наименование на повета.

Катерещите способности на повета се дължат на гъвкавото разклонено възлесто стъбло и дългите дръжки на листата му. Тези дръжки са особено чувствителни и щом се докоснат до даден предмет се увиват около него. На дясната снимка се вижда един храст с цветове на повет. Последният просто е използвал храста, за да се изкачи по него и само при внимателно вглеждане отблизо се вижда кои стъбла и листа са на повета и кои на храста.

Тъй като за повета има много статии в интернет, аз не се спирам на ботаническите подробности на растението и на неговите приложения в медицината, за озеленяване на градината и балкона, за плетене на кошници. Целта ми е да илюстрирам любопитните метаморфози, които претърпяват цветовете му, от появата на първите пъпки - до превръщането им в хвърчащи пухчета, носещи надалеч семената на узрелия плод.

Това са цветове и цветни пъпки на повета. Растението цъфти от края на май до края на август - началото на септември. Цветовете са бели, с диаметър около 2 см, с дълги дръжки, събрани в метлицовидни съцветия, разположени по цялото протежение на растението, но от външната му страна, за да имат достъп до светлината.

Като започнат да прецъфтяват, цветовете се свиват и заприличват на конусовидни свещички. По същия начин прецъфтяват и глухарчетата.

В един момент прецъфтелите цветове започват отново да се отварят, като в тях започват да се оформят отделни сборни плодчета - орехчета. Те представляват отделни семена, сраснали помежду си. От всяко семе тръгва тънка, дълга няколко сантиметра хвърчилка.

След появата на първите плодове-пухчета, цъфтежът на повета не престава. Снимката вляво, горе, е на повет, на който едновременно се намират цветове в няколко междинни фази от цъфтене до образуване на семена.

След като се оформят, хвърчилките постепенно се окосмяват и стават пухкави. Орехчетата от зелени, стават червени.

Накрая съцветията се превръщат в нещо като „бабина къделя”. Така могат да изкарат цялата есен. Когато съвсем узреят и придобият кафяв цвят, семената в плодчетата се отделят едно от друго. Вятърът ги подхваща и благодарение на хвърчилките им ги разнася, къде по-близо, къде по-надалеч.

На тази снимка редом с образуващите се орехчета с хвърчилки, се виждат плодове на повет с необичаен вид - пухкави топчета. Аз не успях да открия какво представляват те. Дали не става дума за някакво отклонение в растежа? Под тези „топчета” е видно, че листчетата на цвета са изсъхнали и той явно не е успял да се затвори.

[К.ГЕРБОВ]

"Катерещите способности на повета се дължат на гъвкавото разклонено възлесто стъбло и дългите дръжки на листата му. Тези дръжки са особено чувствителни и щом се докоснат до даден предмет се увиват около него."

Вече мога да илюстрирам този момент от развитието на повета. На следващите снимки се вижда как растението образува нещо като рибарски или моряшки възли, с които се закрепя към съседно по-здраво стъбло.

Това може да бъде храст или дърво, както е на първите три снимки. Клончетата, около които са се увили младите листни дръжки, са на една черница - виждат се и още неузрелите плодове. Особено сложен е „възела”, „изплетен” на третата снимка.

На последната снимка имаме „авто” закрепване. Покълващите листа са се увили около вече развило се друго стъбло на растението.