Прабългарите тюрки

[Elemag]

Дори и при максимално стесняване на материала, който ще се използва, т.е. самите имена не се взимат под внимание, а само окончанията, пак окончание -ар (-ир) се среща и при иранските народи.

На този сайт могат да се видят доста примери:

Цагараев М.А. «Славных предков имена»

сборник имен восточно–иранских народов (от киммерийцев до осетин)

http://region15.ru/docs/names/

[Raven]

Да, -ар се среща макар и относително рядко при личните имена , което според мен е по скоро случайно.

Със същата честота се среща и окончанието -ей, -ай , което е характерно за монголските лични имена , но това не означава че сарматите имат връзка с монголите.

От друга страна -ар е колективен суфикс и е характерен за родовите и племенните имена, той е етноопределящ също като -ов за българите, -дзе за грузинците,- иян за арменците и тн.

.................................................

Не е известно как са се самонаричали тохарите, името им е известно от названието което им дават тюрките- — toxri.Гърците ги наричат Τοχάριοι.

[glishev]

Абе сички иранци са пак турци, ве

[miroki]

Горките Арийци

[grifon]

От друга страна -ар е колективен суфикс и е характерен за родовите и племенните имена, той е етноопределящ също като -ов за българите, -дзе за грузинците,- иян за арменците и тн.

Хайде стига с цитатите по Бешевлиев. За коя част от алтайскоговрящите народи е характерен суфиксът -ар? При тюрките е -лар, не е -ар.

Поменателните надписи не са показателни, защото са късни. Нищо не пречи и да са няккави авари, дощли с Крум. Нали за Борис гърците пишат че бил от род аварски и хазарски. То затова именникът е по-важен.

Редактирано Декември 15, 2010 от grifon

[Ka40]

Да, -ар се среща макар и относително рядко при личните имена , което според мен е по скоро случайно.

Със същата честота се среща и окончанието -ей, -ай , което е характерно за монголските лични имена , но това не означава че сарматите имат връзка с монголите.

Мда, "ей" и "ай" са типични за тюрките и монголците - Чагатай, Ногай, Октай, че дори и Алтай.

В този ред на мисли се сещам и за интересните имена като Папай, Таргитай и Колаксай. Особено второто е много интересно, тъй като ми напомня за Тургут Юзал. Обаче има един малък проблем - дадените от мен имена са на скитски богове, а за тях, скитските богове, поне за момента не е доказано че са тюрки, монголи или алтайци (каквото и дазначи това).

[Raven]

Хайде стига с цитатите по Бешевлиев. За коя част от алтайскоговрящите народи е характерен суфиксът -ар? При тюрките е -лар, не е -ар.

Поменателните надписи не са показателни, защото са късни. Нищо не пречи и да са няккави авари, дощли с Крум. Нали за Борис гърците пишат че бил от род аварски и хазарски. То затова именникът е по-важен.

Суфиксът -är с значение човек, мъж, хора го има в повечето алтайски езици

Може и поменалните надписи да са на авари, няма как да знаем.

В такъв случай имаме пет от пет, тоест всичките известни такива надписи са на авари, тоест аварите са били на особено голяма почит.

Тези поменални надписи са изписани на колони и са слагани вероятно на обществени места, може би храмове или площади, места където всички са можели да ги видят.

При това положение ми е малко съмнително че аварите въпреки присъствието си след началото на девети век по нашите земи са били чак на такава почит.

Освен това пак се връщам на достоверността, Именника е от 16-17 век, кога точно е писан оргинала не е ясно.

Голяма част от данните в него са спорни и объркани, при поменалните надписи това е по малко вероятно тъй като те са непосредствен пряк паметник, дори и при ниската грамотност по онова време сбъркано име непременно ще направи впечатление на някой от роднините.

[Пандора]

Мда, "ей" и "ай" са типични за тюрките и монголците - Чагатай, Ногай, Октай, че дори и Алтай.

В този ред на мисли се сещам и за интересните имена като Папай, Таргитай и Колаксай. Особено второто е много интересно, тъй като ми напомня за Тургут Юзал. Обаче има един малък проблем - дадените от мен имена са на скитски богове, а за тях, скитските богове, поне за момента не е доказано че са тюрки, монголи или алтайци (каквото и дазначи това).

Ето едно друго предложение :

"Теперь посмотрим, как объясняются эти имена с позиции тюркских языков. «Матерью» сыновей

Таргитая была река, на тюркских языках река обозначается словом чай, сай [317, с. 224].

Поэтому ничего удивительного нет в том, что в их именах фигурирует слово «река»— сай.

Кроме того, в греческом языке звуки ш, ч передаются как кс [314, с. 83—84], поэтому

окончание ксай означает не осетинское хшаи, а просто шай или чай. Арпаксай будет Арпачай

(Арпашай, Арпасай), Кулаксай — Кулакчай и Липоксай— Липокчай. В первом случае мы

можем видеть сочетание ирано-тюркского названия путем сложения иранского слова арф

«глубокий» и тюркского сай, чай «река» и получить имя — Арпачай «Глубокая река». Это слово

можно вознести и к тюркскому Арпачай, т. е. «Ячменная река». Во втором названии слово

кулак в тюркских географических терминах означает «боковая», «рукав» и поэтому Кулакчай и

Кулаксай будет означать «боковая река» или «рукав реки», а может, просто —«приток». Слово

липок на балкаро-карачаевском и других тюркских языках означает лыппык, ял-пак «плоский»,

что, вероятно, передает понятие «разливающейся реки» (Лыппыксай). Нет ли в этом имени

намека на Днепровские (материнские) лиманы — лиманы Борисфена? Имена этих юношей

неотделимы от таких тюркских топо-гидронимов и этнонимов, как Ени + сай (Енисей), Янь +

сай, Бури + чай, Арпа + чай, Кара + чай, Ачи-Ьчай, Кок + сай, Майли + сай, Кин + сай, Одз +

жай, и многих других, где отчетливо читается тюркское чай, сай «река». Имя скифского

Арпаксая очень близко имени княжеского рода тюрок — Арпад, о которых говорит Константин "

Багрянородный [142, с. 140].

[Aspandiat]

Ето едно друго предложение :

"Теперь посмотрим, как объясняются эти имена с позиции тюркских языков. «Матерью» сыновей

Таргитая была река, на тюркских языках река обозначается словом чай, сай [317, с. 224].

Поэтому ничего удивительного нет в том, что в их именах фигурирует слово «река»— сай.

Кроме того, в греческом языке звуки ш, ч передаются как кс [314, с. 83—84], поэтому

окончание ксай означает не осетинское хшаи, а просто шай или чай. Арпаксай будет Арпачай

(Арпашай, Арпасай), Кулаксай — Кулакчай и Липоксай— Липокчай. В первом случае мы

можем видеть сочетание ирано-тюркского названия путем сложения иранского слова арф

«глубокий» и тюркского сай, чай «река» и получить имя — Арпачай «Глубокая река». Это слово

можно вознести и к тюркскому Арпачай, т. е. «Ячменная река». Во втором названии слово

кулак в тюркских географических терминах означает «боковая», «рукав» и поэтому Кулакчай и

Кулаксай будет означать «боковая река» или «рукав реки», а может, просто —«приток». Слово

липок на балкаро-карачаевском и других тюркских языках означает лыппык, ял-пак «плоский»,

что, вероятно, передает понятие «разливающейся реки» (Лыппыксай). Нет ли в этом имени

намека на Днепровские (материнские) лиманы — лиманы Борисфена? Имена этих юношей

неотделимы от таких тюркских топо-гидронимов и этнонимов, как Ени + сай (Енисей), Янь +

сай, Бури + чай, Арпа + чай, Кара + чай, Ачи-Ьчай, Кок + сай, Майли + сай, Кин + сай, Одз +

жай, и многих других, где отчетливо читается тюркское чай, сай «река». Имя скифского

Арпаксая очень близко имени княжеского рода тюрок — Арпад, о которых говорит Константин "

Багрянородный [142, с. 140].

Втрещен съм от лековерието, с което приемаш всяка шизофрения, написана от пантюркистките азербайджанци. На горкия анонимен пантюркист дали му е известно, че -сай значи "син", сиреч Арпоксай, значи син на Арпок, Колаксай - син на Колак и т.н. А пък името Арпок е мидийско-сакско отвсякъде и няма нищо общо с пантюркистките идиотщини на анонимния автор, търсещ връзка с река Арпачай. Мидийско-сакското лично име е Арбак.

Да, -ар се среща макар и относително рядко при личните имена , което според мен е по скоро случайно.

.................................................

Не е известно как са се самонаричали тохарите, името им е известно от названието което им дават тюрките- — toxri.Гърците ги наричат Τοχάριοι.

Въпросното -ар в дадения от Елемаг каталог от лични имена едва ли има нещо общо с нашите. В повечето от имената при Цагараев -ар е причастно окончание от глагол "взимам, добивам", т.е. -ар значи "вземащ, добиващ."

Много добре известно е как са се самоназовавали тохарите - "арши" (arsi).

Поздрави на шефа ти и му предай от мен да не ти наднича толкова в монитора.

[makebulgar]

Дори и при максимално стесняване на материала, който ще се използва, т.е. самите имена не се взимат под внимание, а само окончанията, пак окончание -ар (-ир) се среща и при иранските народи.

На този сайт могат да се видят доста примери:

Цагараев М.А. «Славных предков имена»

сборник имен восточно–иранских народов (от киммерийцев до осетин)

http://region15.ru/docs/names/

Интересни имена имат в Oсетия

Бурджиана [burjiana] «возвышенная», Осет.и.

Амардиак [Αμαρδιακος] «жертвенный» Скиф.и.

Редактирано Декември 15, 2010 от makebulgar

[Elemag]

Да, -ар се среща макар и относително рядко при личните имена , което според мен е по скоро случайно.

Със същата честота се среща и окончанието -ей, -ай , което е характерно за монголските лични имена , но това не означава че сарматите имат връзка с монголите.

От друга страна -ар е колективен суфикс и е характерен за родовите и племенните имена, той е етноопределящ също като -ов за българите, -дзе за грузинците,- иян за арменците и тн.

От толкова малко известни родови прабългарски имена не е ясно до колко -ар е закономерно и доколко случайно.

Въпросът беше дали окончанието -ар може да се счита като доказващо непременно тюркски произход.

Сигурно напълно случайно има и аланско име Дула.

[_magotin_]

Темата за суфиксите е премного дъвкана и там тюркофилите са биле винаги разгромявани. Като се почне от библейския вавилонец Балтасар, мине се през Авеста и се стигне до интересуващите ни степни иранци, навсякъде се срещат суфикси ар, ор и т.н. По-интересното е друго, че в староиранските и славянските езици професии се опразуват пак по тази метода - със суфикс -ар накрая. Така че какво тук значат някакви си турки? За топонимията да не говорим - Арран, Иран, респективно от арии и "ар" - човек. А за аланското име Дула ние нямаме никакво съмнение, че напълно случайно съвпада с управляващия род на българите, ха ха, които съвсем случайно имат аланоподобна керамика. :!!!:

Иначе тези "Славни имена" ги изхвърлете заедно със сайта им. В нета може да се открие далеч по-научното и фундаментално съчинение "Иранише намебух", който знае немски естествено, може да се наслади на особено пълен списък с ирански исторически имена.

[Пандора]

Втрещен съм от лековерието, с което приемаш всяка шизофрения, написана от пантюркистките азербайджанци. На горкия анонимен пантюркист дали му е известно, че -сай значи "син", сиреч Арпоксай, значи син на Арпок, Колаксай - син на Колак и т.н. А пък името Арпок е мидийско-сакско отвсякъде и няма нищо общо с пантюркистките идиотщини на анонимния автор, търсещ връзка с река Арпачай. Мидийско-сакското лично име е Арбак.

Първо цитатът не е азербайджански,а дали е пантюркистки не знам.Може би не е най-доброто предложение,все пак аз не мога да преценя,понеже не съм профисионалист.Ще приведа още два цитата и ако имаш желание ,кажи какво мислиш за това:

"Сопоставляемый Геродотом с греческим Зевсом «бог» скифов – Папай. Имя, которого на тюркских языках означает предок, старший, старейший. Грозное существо Бабай, которым до сих пор иногда пугают детей у некоторых тюркских народов, вероятно, тот же Папай-громовержец.

Апи – имя супруги Папая, означает на тюркских языках мать, матушка.

Имя языческого «божества» Солнца у скифов, по Геродоту, Гойтосир, что с некоторыми метатезами и искажениями созвучно имени языческого «божества» Солнца у карачаево-балкарцев – Кюн тейриси – «бог» Солнца, или как ещё назывался - Кюй тейриси – «бог» пламени, «бог» огня. Кюй, гюй (тюркск.) – гореть. (И.М.Мизиев, К.Т.Лайпанов, 1993).

Обращает на себя особое внимание совпадение в языческом пантеоне древних греков и карачаево-балкарцев: «бог» войны у греков - Арей, а у карачаево-балкарцев наличествовало в языческом пантеоне «божество» - Эррей/Эрирей. Этот персонаж в карачаево-балкарской мифологии трансформировался в «божество» ветра. Вероятно, что в 15-18 вв., с завершением милитаристского этапа истории, в восприятии народа произошла «переквалификация сферы деятельности» этого «божества». Но, наверно, неслучайно то, что в одном из диалогов Лукиана, скиф Токсарис говорит: «Клянусь мечом и ветром…» - поскольку Эрей являлся «богом» ветра и войны, и олицетворялся в образе меча. И потому, Арей, скорее всего, тот же карачаево-балкарский Эрирей, которого, в краткой форме, именуют Эрей. Это имя, вероятнее всего, происходит от архаического названия меча - эрек, эрей, откуда и один из терминов, обозначающих дружинника, воина - «эрейчи», «ирейчи», буквально, «мечник». Ученые-эллинисты также отмечают, что культ Арея не греческого происхождения, и в олимпийской религии занимает второстепенное место. И, к примеру, в Троянской войне Арей «участвует» на стороне троянцев, а не греков. (М.Ч. Джуртубаев, 2005). "

"У Геродота записана скифская легенда, согласно, которой некогда на их землю с неба упали золотые творения: плуг, ярмо, бердыш /топор/ и чаша (скифская легенда, от которого и произошел скифский народ) . К этой легенде обращаются многие поколения учёных-индоевропеистов, строят на её основе различные концепции о религиозных верованиях, мировоззрении, хозяйственном укладе, социальном строе скифов ( Б.А.Рыбаков, Д.С.Раевский, А.Хазанов и др.) Но никто до сих пор не смог обнаружить и увязать праобразы этих предметов в астронимах индоевропейских народов. Ведь прежде, чем упасть с неба там должны же были пребывать праобразы золотых предметов?

По исследованиям фольклористов балкарцы

Созвездие Малой Медведицы называют:

-Мырыт джулдузла ( в краткой форме Мырытла), (Мырыт –это сошник, лемех, возможно, прежде так назывался и сам плуг.)

Созвездие Ориона называется:

-Гида джулдузла (кратко Гидала). (Гида –это боевой топор с обоюдоострым лезвием. Подобные топоры довольно частая находка в археологических памятниках скифов.)

Группу из семи звёзд в созвездии Северной Короны, напоминающей по своей конфигурации чашу, балкарцы называют:

-Чёмюч джулдузла (или Чёмючле). (Чёмюч- это небольшая чаша.)

Созвездие Весов балкарцы именуют:

-Боюнса джулдузла (или Боюнсала), т.е. «созвездие Ярма». (Боюнса- это ярмо.) "

[Aspandiat]

Първо цитатът не е азербайджански,а дали е пантюркистки не знам.Може би не е най-доброто предложение,все пак аз не мога да преценя,понеже не съм профисионалист.Ще приведа още два цитата и ако имаш желание ,кажи какво мислиш за това:

"Сопоставляемый Геродотом с греческим Зевсом «бог» скифов – Папай. Имя, которого на тюркских языках означает предок, старший, старейший. Грозное существо Бабай, которым до сих пор иногда пугают детей у некоторых тюркских народов, вероятно, тот же Папай-громовержец.

Апи – имя супруги Папая, означает на тюркских языках мать, матушка.

Имя языческого «божества» Солнца у скифов, по Геродоту, Гойтосир, что с некоторыми метатезами и искажениями созвучно имени языческого «божества» Солнца у карачаево-балкарцев – Кюн тейриси – «бог» Солнца, или как ещё назывался - Кюй тейриси – «бог» пламени, «бог» огня. Кюй, гюй (тюркск.) – гореть. (И.М.Мизиев, К.Т.Лайпанов, 1993).

Обращает на себя особое внимание совпадение в языческом пантеоне древних греков и карачаево-балкарцев: «бог» войны у греков - Арей, а у карачаево-балкарцев наличествовало в языческом пантеоне «божество» - Эррей/Эрирей. Этот персонаж в карачаево-балкарской мифологии трансформировался в «божество» ветра. Вероятно, что в 15-18 вв., с завершением милитаристского этапа истории, в восприятии народа произошла «переквалификация сферы деятельности» этого «божества». Но, наверно, неслучайно то, что в одном из диалогов Лукиана, скиф Токсарис говорит: «Клянусь мечом и ветром…» - поскольку Эрей являлся «богом» ветра и войны, и олицетворялся в образе меча. И потому, Арей, скорее всего, тот же карачаево-балкарский Эрирей, которого, в краткой форме, именуют Эрей. Это имя, вероятнее всего, происходит от архаического названия меча - эрек, эрей, откуда и один из терминов, обозначающих дружинника, воина - «эрейчи», «ирейчи», буквально, «мечник». Ученые-эллинисты также отмечают, что культ Арея не греческого происхождения, и в олимпийской религии занимает второстепенное место. И, к примеру, в Троянской войне Арей «участвует» на стороне троянцев, а не греков. (М.Ч. Джуртубаев, 2005). "

"У Геродота записана скифская легенда, согласно, которой некогда на их землю с неба упали золотые творения: плуг, ярмо, бердыш /топор/ и чаша (скифская легенда, от которого и произошел скифский народ) . К этой легенде обращаются многие поколения учёных-индоевропеистов, строят на её основе различные концепции о религиозных верованиях, мировоззрении, хозяйственном укладе, социальном строе скифов ( Б.А.Рыбаков, Д.С.Раевский, А.Хазанов и др.) Но никто до сих пор не смог обнаружить и увязать праобразы этих предметов в астронимах индоевропейских народов. Ведь прежде, чем упасть с неба там должны же были пребывать праобразы золотых предметов?

По исследованиям фольклористов балкарцы

Созвездие Малой Медведицы называют:

-Мырыт джулдузла ( в краткой форме Мырытла), (Мырыт –это сошник, лемех, возможно, прежде так назывался и сам плуг.)

Созвездие Ориона называется:

-Гида джулдузла (кратко Гидала). (Гида –это боевой топор с обоюдоострым лезвием. Подобные топоры довольно частая находка в археологических памятниках скифов.)

Группу из семи звёзд в созвездии Северной Короны, напоминающей по своей конфигурации чашу, балкарцы называют:

-Чёмюч джулдузла (или Чёмючле). (Чёмюч- это небольшая чаша.)

Созвездие Весов балкарцы именуют:

-Боюнса джулдузла (или Боюнсала), т.е. «созвездие Ярма». (Боюнса- это ярмо.) "

Моля за извинение, сбъркал съм с около 300 км. Ето, поправям се:

Втрещен съм от лековерието, с което приемаш всяка шизофрения, написана от пантюркистките карачаевци?

Написаното от автора показва само едно - че в етногенезиса на карачайците има сериозен ирански пласт. Естествено в пантюркистките глави подобна мисъл не може да се роди, в тях винаги връзката е обратната - че паралелите се дължат на тюркската природа на скитите и сарматите.... без значение, че тюрките са с поне 1000 години по-млади от тях като етнически и исторически факт, а азиатските хуни към V век пр.Хр. са вършеели някъде северно от пустинята Гоби.

Иначе опитите да се изкарат скитите и сарматите тюрки датират още от последното десетилетие на ХІХ век и днес единствено са продължавани от пантюркистите в Азербайджан, Поволжието, Турция, Кавказ.

Как да коментирам например твърдението "Имя языческого «божества» Солнца у скифов, по Геродоту, Гойтосир, что с некоторыми метатезами и искажениями созвучно имени языческого «божества» Солнца у карачаево-балкарцев – Кюн тейриси – «бог» Солнца, или как ещё назывался - Кюй тейриси – «бог» пламени, «бог» огня. Кюй, гюй (тюркск.) – гореть. (И.М.Мизиев, К.Т.Лайпанов, 1993)."? Освен, че по времето на Херодот името се е произнасяло Гойтосюр/Гойтосур, нещо явно умишлено пропуснато от Мизиев и компания, за да може да си нагласи връзката с Кюй тейриси. С "некоторыми метатезами" може да се получи всичко...

Впрочем преди 20 години Тургут Йозал твърдеше, че Омир бил турчин, щото името му приличало на Омур.

[Aspandiat]

По-интересното е друго, че в староиранските и славянските езици професии се опразуват пак по тази метода - със суфикс -ар накрая.

Можеш ли да дадеш примери? Особено за славянските. Защото имам впечатление, че -ар е типичен български суфикс за професия, и вероятно е наследен от балканския латински.

В българския ономастикон обаче е имало имена, окончаващи на -ар, в които този суфикс няма нищо общо с този за професия и занаят. Например:

Стою Васар (1494–1503 г.), съставено от Васо + -ар, в което -ар не е суфикс за професия.

Цветин, син на Корсар (1692–1693 г.), съставено от Корс + -ар, в което -ар не е суфикс за професия.

Нени, син на Панчар (1468 г.), съставено от Панчо + -ар, в което -ар не е суфикс за професия.

Яно, син на Чакар (XV век), съставено от Чако/Чака + -ар, в което -ар не е суфикс за професия.

Радослав Пандар (третата четвърт на XV век), съставено от Пандо + -ар, в което -ар не е суфикс за професия.

[_magotin_]

На санскрит например някои от основните професии завършват на "ара", например дърводелец/архитект - sUtradhAra.

В средноперсийските титли има доста на ар - например фрамадар, амаргар и др. Разбира се, може да се спекулира, че тук по-скоро става дума за "владея" - от "дар" или други варианти /сравни с "Господар"/.

В славянските езици да кажат филолозите, но ми се струва, че не само в българския професии се образуват с "ар". Ако обаче това е така, това само би доказало особеностите на българския език спрямо останалите славянски езици.

[grifon]

Суфиксът -är с значение човек, мъж, хора го има в повечето алтайски езици

Според въпросната теза маджарите и шиптарите би трябвало да алтайско говорящи народи, но на са.Как не разбра, че това е чиста проба фантасмагории, целящи да се "докаже", че прабългарите са тюрки. Погледни имената на алтайските народи и забележи колко често се среща -ар. А иначе буквите а и р се срещат в много езици по света, не е само при алтайските.

Редактирано Декември 16, 2010 от grifon

[Пандора]

Освен, че по времето на Херодот името се е произнасяло Гойтосюр/Гойтосур,

Впрочем преди 20 години Тургут Йозал твърдеше, че Омир бил турчин, щото името му приличало на Омур.

И от къде се вижда,че така се е произнасяло и кой го е произнасял така? Сори - Тургут Йозал не го чета,явно ти си губиш времето.Сега измисли нещо и по втория цитат .

[Ka40]

Тъй като днес съм добро в настроение, ще направя един малък подарък на тюрковъдите и ще дам един извор, който доказва хуно-тюркския произход на прабългарите:

"техните шатри, направени от плъст, са вързани за колите, в които прекарват живота си; а около шатрите са стадата, които осигуряват млякото, сиренето и месото, с което преживяват; и те следват пасящите стада, като отвреме навреме отиват на други места, където има трева; зиме живеят само в блатистите ливади около езерото Меотида, а лете и в равнините."

признавам, си въпреки претенциите ми да съм запознат с материята, този извор досега ми беше убегнал и това ме кара да се замисля , да ли пък казионната теза, че прабългарите били номадска орда довлякла се от Монголия и произхождаща от тюрки и хуни, в крайна сметна не е вярна?

Почти съм склонен да се върна в лоното на светата тюрковъдна теза, което напуснах когато бях млад и наивен, подмамен от гибелната иранска ерес и нейния пророк - Счетоводителя.

[resavsky]

Качо дори тюрколозите няма да захапят въдицата..........

[Пандора]

Можеш ли да дадеш примери? Особено за славянските. Защото имам впечатление, че -ар е типичен български суфикс за професия, и вероятно е наследен от балканския латински.

Ето един пример

http://slovnik.seznam.cz/?q=%D0%BA%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%86&lang=ru_cz

http://slovnik.seznam.cz/?q=mlekar&lang=cz_ru

http://slovnik.seznam.cz/?q=%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80&lang=ru_cz

http://slovnik.seznam.cz/?q=%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%89%D0%B8%D0%BA&lang=ru_cz

За съжаление лингвистичните познания са ми ограничени,а и нямам време да търся още

[Raven]

Природните условия определят начина на живот.

Няма много начини да издоиш една кобила без значение дали са хуни или хипемолги.

[Aspandiat]

И от къде се вижда,че така се е произнасяло и кой го е произнасял така? Сори - Тургут Йозал не го чета,явно ти си губиш времето.Сега измисли нещо и по втория цитат .

Намираш си българския превод на Херодот (в 2 книги е, от 1986-1988 г.) и четеш. Името е записано с буквата υ, а не с ι.

На втория цитат съм ти отговорил: "Написаното от автора показва само едно - че в етногенезиса на карачайците има сериозен ирански пласт.". Чети по-внимателно предишния ми пост.

В моя милост почва да се загнездва едно особено чувство, че напоследък е почнал да се обръща на бюро справки за запълване на липсващи знания.

[Elemag]

Така.

До сега беше оборен доводът, че българите вземат наготово титулатурата си от тюрките и това е доказателство за техния тюркски произход.

След като беше редуциран целия ономастичен материал и бяха взети само окончанията -ар на няколко родови имена, като доказателство за тюркски произход, това пак не се оказа убедително. Още по-неубедителна е тюркската теза, ако се разглежда от гледна точка на целия ономастичен материал, където иранските имена са твърде много, а някои от тях се срещат дори в Боспорското царство.

Давайте още доказателства.........

[Aspandiat]

Природните условия определят начина на живот.

Няма много начини да издоиш една кобила без значение дали са хуни или хипемолги.

Имам чувството, че Ка40 си бие майтап с тебе. Цитираният от него откъс е точен преразказ на сведение на китаеца Съма Циен за хуните в Централна Азия, той само за майтапа е добавил една Меотид накрая.