Съзнанието ли определя битието или обратното

[luboznatelnia]

Аз мисля че и двете се самоопределят , от една страна това как живеем , се определя от това как мислим , обаче и това как мислим, се определя от това как живеем .

[simeonkk]

Има един социолог -Пиер Бурдийо, който казва, че тези опозиции са фиктивни и измамни. Структурализъм-феноменология, обект-субект и т.н. Той решава проблемът с две основни за неговата теория понятия - поле и хабитус. Полето са обективните структури, които действат на субекта, а хабитусът е просто казано - субективното действие. Интересното тук е, че хабитусът представлява нещо като инстинкт как да действаш и какво да правиш в определена среда и самият хабитус е детерминиран от полето, т.е. структурата. Новото при Бурдийо е, че според него агентите могат да променят структурата, защото могат да действат противно на "практическия усет", който им дава полето.

Общо взето Бурдийо е марксист и структурата надделява при него, но мисля че е интересен като автор, точно защото е единственият, който се опитва да разруши тези изкуствени опозиции.

[Малоум 2]

Аз мисля че и двете се самоопределят , от една страна това как живеем , се определя от това как мислим , обаче и това как мислим, се определя от това как живеем .

Да.

Доколкото съзнанието е отношение, а не - отражение; не е отражение като върху фотографска плака; не е снимка на реалността.

[glishev]

Питието определя съзнанието.

Извън майтапа, все по-често се уверявам в правотата на старата марксистка максима.

[luboznatelnia]

Социалните закономерности определят влиянието на съзнанието върху , битието, а природните , влиянието на битието върху съзнанието . Интересно е обаче кои фактори определят , социалните закономерности , кое ги поражда , дали ги пораждат природни или , човешки фактори ?

[luboznatelnia]

Има един социолог -Пиер Бурдийо, който казва, че тези опозиции са фиктивни и измамни. Структурализъм-феноменология, обект-субект и т.н. Той решава проблемът с две основни за неговата теория понятия - поле и хабитус. Полето са обективните структури, които действат на субекта, а хабитусът е просто казано - субективното действие. Интересното тук е, че хабитусът представлява нещо като инстинкт как да действаш и какво да правиш в определена среда и самият хабитус е детерминиран от полето, т.е. структурата. Новото при Бурдийо е, че според него агентите могат да променят структурата, защото могат да действат противно на "практическия усет", който им дава полето.

Общо взето Бурдийо е марксист и структурата надделява при него, но мисля че е интересен като автор, точно защото е единственият, който се опитва да разруши тези изкуствени опозиции.

От което и следва че в крайна сметка , битието определя съзнанието , обаче чрез пречупване през самото съзнание.

[КГ125]

И двете се взаимоопределят.

[DendroaspisP]

Социалните закономерности определят влиянието на съзнанието върху , битието, а природните , влиянието на битието върху съзнанието . Интересно е обаче кои фактори определят , социалните закономерности , кое ги поражда , дали ги пораждат природни или , човешки фактори ?

Какво съдържание се влага в понятието "социални закономерности"?

[DendroaspisP]

И двете се взаимоопределят.

Битието определя съзнанието. Дори, когато съзнанието не е "съгласно" с битието и ражда идеи за промяната му, то е логически безспорно, че без първопричината "битие" не може да има "несъгласно" съзнание. Т.е съзнанието може да не реагира адекватно на състоянието на битието, но това е вторична реакция, резултат от примата на битието.

Разбира се, някои от плодовете на съзнанието също влият на свой ред върху битието и дори водят до промени в някои случаи.

[КГ125]

И обратно, Деднро, и обратно.

[DendroaspisP]

И обратно, Деднро, и обратно.

КГ,

няма обратно. Дори според Библията битието е преди съзнанието - първо Бог създал света (разбирай материята), а накрая човеците (по-точно един, от чието ребро клонирал половинката му) като носители на съзнание.

Това, че човеците се опитват да променят битието и понякога имат дребни временни успехи вече го посочих.

[MARK]

Бог създал света(демек съзнанието) и накрая човеците (демек материята)?!

Само аз ли не разбрах?

Защо понятието битие се отъждествява с материалния свят?

[DendroaspisP]

Само аз ли не разбрах?

Защо понятието битие се отъждествява с материалния свят?

Прав си. Да уточним какво се има предвид под това понятие, защото то варира в различните философски школи. Най-често го определят като "обективна реалност", което ми прилича малко на "сепуленето на сепулки в сепулкарий" като обяснение що е сепулка (по Йон Тихи, Звездни дневници - Станислав Лем).

[MARK]

Не само тази реалност, която е обект на перцепцията е обективна. Нека наречем тази реалност емпирична, за да я отличим от обективната. Всички душевни процеси, от които можем да се отстраним и абстрахираме също са част от нашата обективна реалност. Затова и лесно можем да ги съобщим на другите, когато казваме неща като: "Гладен съм!", "Студено ми е!", "Обичам те!" Но това не е битието в онтологическото значение на термина. Изобщо, диалектическите материалисти поставят пгрешно основния въпрос на философията, защото обратното на битие е небитие, а на съзнание - несъзнание.

Редактирано Януари 29, 2011 от MARK

[Lion Queen]

Този въпрос е зададен така сякаш съзнанието е нещо различно от битие..., че да го определя... Въпросите от този тип са противоречиви... и губят времето на хората да умуват над бъга в дадена пропозиция, наместо да отстранят тоя бъг и да умуват над нещо по-съществено...

И тъй отделни ли са съзнание и битие едно от друго, различни ли са чак дотолкова, че да се питаме кое, кое определя.

Взаимното проникване на материя и съзнание вероятно е по-разумен път на решаване на подобни главоблъсканици...или поне по-малко главоболен път.

[luboznatelnia]

Този въпрос е зададен така сякаш съзнанието е нещо различно от битие..., че да го определя... Въпросите от този тип са противоречиви... и губят времето на хората да умуват над бъга в дадена пропозиция, наместо да отстранят тоя бъг и да умуват над нещо по-съществено...

И тъй отделни ли са съзнание и битие едно от друго, различни ли са чак дотолкова, че да се питаме кое, кое определя.

Взаимното проникване на материя и съзнание вероятно е по-разумен път на решаване на подобни главоблъсканици...или поне по-малко главоболен път.

Животните са лишени от съзнание , но не и от битие , това недвусмисленно говори че съзнанието и битието са две различни неща , друг е въпросът че битието предшества съзнанието и че съзнанието е продукт на битието ,( според материалистите ) а не обратното. Съзнанието и битието са съвместени едно с друго различни неща , като жилището и обитателят му .

[DendroaspisP]

...Взаимното проникване на материя и съзнание вероятно е по-разумен път на решаване на подобни главоблъсканици...или поне по-малко главоболен път.

Това зависи от подхода. Ясно е, че са две различни категории. От субекта зависи как ще ги изследва: във взаимодействие (съотнасяне) или като противопоставяне.

За да поизчистя малко въпроса от свое гледище, считам че човешкото съзнание е вторично като прозиход спрямо битието. Първо се раждаш като материя и потенциалност за съзнание в неразвит вид и едва след това започва формирането на съзнанието. При раждането ни може и да има наченки на съзнание или по-точно съзнание в потенциален вид, но то още не е проявено и развито до степен, че да придобие характеристиките на това, което обикновено наричаме човешко съзнание. Това става с времето под влияние на всички заобикалящи ни фактори от битието. В същност най-добре психолозите ще се произнесат по въпроса, но може би за съзнание можем да говорим в момента, в който себеосъзнаем, че имаме една такава особеност и престанем да се отъждестяваме със заобикалящото ни битие. Т.е в момента, в който Аз-ът ни започне да се разграничава от всичко останало.

Сириус поставя интересен въпрос. Дали нашите мисли, чувства, идеи, "състояния" (явно има предвид психически състояния) са битие, дали са част от него щом "стават"? Тъй като нашият свят е материален (във философския смисъл на думата), дали можем да кажем, че те са част от битието преди да бъдат обективизирани по един или друг начин или е достатъчно това, че се осъзнават от Аз-ът ни чрез функциите на мозъка ни? Вие как мислите?

Редактирано Януари 30, 2011 от DendroaspisP

[КГ125]

Стар съм вече за философски въпросиии, стар съм.

[DendroaspisP]

Сириус,

наблягаш повече на психологията. Нека ти задам въпроса по този начин:

Ако решиш, че някой трябва да бъде убит и дори обмислиш всичко по този въпрос, включително кога, къде и как, но никога не го направиш (т.е обективираш в една или друга степен дори като опит), това което съзнанието ти е създало по въпроса битие ли е или не? И защо (да или не)?

[DendroaspisP]

Стар съм вече за философски въпросиии, стар съм.

Да бе стар. И аз така разправям като ме мързи да мисля за нещо.

А жените казват пък, че ги боли главата...

[luboznatelnia]

Това зависи от подхода. Ясно е, че са две различни категории. От субекта зависи как ще ги изследва: във взаимодействие (съотнасяне) или като противопоставяне.

За да поизчистя малко въпроса от свое гледище, считам че човешкото съзнание е вторично като прозиход спрямо битието. Първо се раждаш като материя и потенциалност за съзнание в неразвит вид и едва след това започва формирането на съзнанието. При раждането ни може и да има наченки на съзнание или по-точно съзнание в потенциален вид, но то още не е проявено и развито до степен, че да придобие характеристиките на това, което обикновено наричаме човешко съзнание. Това става с времето под влияние на всички заобикалящи ни фактори от битието. В същност най-добре психолозите ще се произнесат по въпроса, но може би за съзнание можем да говорим в момента, в който себеосъзнаем, че имаме една такава особеност и престанем да се отъждестяваме със заобикалящото ни битие. Т.е в момента, в който Аз-ът ни започне да се разграничава от всичко останало.

Сириус поставя интересен въпрос. Дали нашите мисли, чувства, идеи, "състояния" (явно има предвид психически състояния) са битие, дали са част от него щом "стават"? Тъй като нашият свят е материален (във философския смисъл на думата), дали можем да кажем, че те са част от битието преди да бъдат обективизирани по един или друг начин или е достатъчно това, че се осъзнават от Аз-ът ни чрез функциите на мозъка ни? Вие как мислите?

Съзнанието е социален фактор и нищо повече , от най примитивните племена до най развитите цивилизации , социалният фактор определя съзнанието , един човешки индивид , дивак който е оцелял и израсъл без общество , не би имал каквото и да било съзнание.

[DendroaspisP]

Съзнанието е социален фактор и нищо повече , от най примитивните племена до най развитите цивилизации , социалният фактор определя съзнанието , един човешки индивид , дивак който е оцелял и израсъл без общество , не би имал каквото и да било съзнание.

С оглед на темата, "социалният фактор" към битието ли спада или не?

И малко неясно стана. От една страна "съзнанието е социален фактор", а от друга "социалният фактор" определя съзнанието. Излиза, че съзнанието се самоопределя без участието на битието? Или не схващам правилно?

[Б.Богданов]

И двете се взаимоопределят.

КГто го каза.. Двете са свързани и неделими.

[DendroaspisP]

КГто го каза.. Двете са свързани и неделими.

Това е ясно. По-важните въпроси в отношението са:

1. по-равно ли се определят?

2. има ли първопричина между тях?

[DendroaspisP]

Първопричината според мен е съзнанието, но се страхувам да обсъждам щото Глишев (да е жив и здрав) не спи.

Искаш да кажеш, че съзнанието определя битието?