Съзнанието ли определя битието или обратното

[luboznatelnia]

Най общо казано съзнанието е проява на мислене , което зависи от битието , променя се мисленето от средата на битуване , но и мисълта , от своя страна променя битуващата среда . Въпросът кое е първопричината , отговорът не е известен.

[luboznatelnia]

И тук някъде е съзнанието...

Аз не мога да го свържа с мисленето, защото по същия начин и фантазирането може да се свърже. А съзнание и фантазиране са различни среди на "обитаване" от човека.

Ако съзнанието е доминиращо, мисленето няма да зависи от битието, а битието ще е зависещо от мисленето.

Ако съзнанието не е доминиращо, мисленето ще зависи от битието, а битието няма да зависи от мисленето.

А кое е първо причина ... няма никаква връзка със съзнанието. Нито с битието.

Напротив , фантазирането е част от съзнанието , по този начин то създава " макети " на действителната реалност , които чрез логика , анализ , синтеза ги опровергава , да си чувал за евристичното мислене? Жул Верн е фантазирал навремето със своят роман "Капитан Немо" но само около столетие по късно , първата подводница става реалност. Редактирано 4, 2011 от luboznatelnia

[DendroaspisP]

Съзнанието МОЖЕ (но не задължително) да определя интерпретацията на външните сигнали и да осъществява Адекватна логистика за съществуването ни.

Но при пиянство, филмиране и пр. се наблюдава и неадекватност.

Според мен, тук говориш за съзнанието с оглед на неговата характеристика да отразява битието. От гледище на това качество, съзнанието може да си измисли "битие" (или го интерпретира по един доста неадекватен начин), но това не означава, че съзнанието е определило битието, схванато като обективна реалност.

[luboznatelnia]

Любознателен, що се заяждаш

Жул Верн е точно олицетворение на нещо, което ти отричаш - виждането на нещо, което другите не виждат.

Както и Ванга. Както и много други.

Но има и "Алиса в страната на чудесата" и "Хари Потър"...

За нас, не виждащите, остава само да си напъваме мозъка и да се мъчим да отделим зърното от плявата. А за тази цел, чистото отричане, както и чистото приемане, не са добри инструменти.

Мой човек никой не се заяжда , нима романът " Капитан Немо " не е бил научна фантастика на 19-век?

[givan6]

Има една широко разпространена представа за това как се превръщаме в това което сме.

Сетивата ни дават възможност да възприемаме света около нас и да учим.

Някои учени твърдят, че ако имаме човек без абсолютно никакви сетива, то той ще бъде в голяма степен досущ като растение и няма да има никакво самосъзнание.

Ако някой се е занимавал с искуствен интелект, може да знае, че има програми които учат по същия начин, чрез опит и грешка.

По въпроса на темата, бих казал че светът, видян и усетен чрез нашите сетива определят съзнанието и битието. Тоест общо взето светът около нас е водещото, но всеки би го видял през леко различаващ се мироглед и затова не мисля че 100 човека преживяли абсолютно едно и също по един и същи начин няма да са пълни дубликати, а просто близки по съзнание индивиди.

[mecho1]

Съзнанието е всичко. Светът е като матрьошка. Съзнание в съзнание в съзнание... и така до безкрайност, както от голямото към малкото, така и от малкото към голямото.

[mecho1]

Има една широко разпространена представа за това как се превръщаме в това което сме.

Сетивата ни дават възможност да възприемаме света около нас и да учим.

Някои учени твърдят, че ако имаме човек без абсолютно никакви сетива, то той ще бъде в голяма степен досущ като растение и няма да има никакво самосъзнание.

Ако някой се е занимавал с искуствен интелект, може да знае, че има програми които учат по същия начин, чрез опит и грешка.

По въпроса на темата, бих казал че светът, видян и усетен чрез нашите сетива определят съзнанието и битието. Тоест общо взето светът около нас е водещото, но всеки би го видял през леко различаващ се мироглед и затова не мисля че 100 човека преживяли абсолютно едно и също по един и същи начин няма да са пълни дубликати, а просто близки по съзнание индивиди.

И аз до преди няколко месеца мислех така. Докато не осъзнах, че не можем да научим обективната истина, не защото са ни несъвършени сетивата, а защото тя не съществува. Истината е субективна и относителна. Всеки си има своя истина. Не съществуват обекти, а само субекти. Всичко е субективно.

Няма нищо абсолютно с изключение на свободата, защото абсолютната свобода е отрицание на абсолютния закон, на абсолютната истина.

Единствения метод за опознаване на света е метода проба грешка.