Atheism vs. Religion ;)

[Tyroglyphos]

Наистина, трябва да се прави разлика между философска и религиозна литература. Не мога да повярвам, че на някой ще му хрумне да религиялизира Марк Аврелий или Епикур например. Горкият Буда, бил е пълен атеист, но днес го почитат почти като Бог.

Наистина да се чудиш как хората толкова време са преживявали без религиозна литература, каквато тогава просто не е съществувала. А пък ние сме до такава степен обвързани с религията, че дори атеизмът бива превръщан в подобие на религия и започва да си служи с методите на християнството.

[mitaca]

Напротив, има. Църквите имат най-различни форми, организации, структури и т.н. Самата организация на религията на земята, нейните ритуали, сгради, йерархия и т.н. това е църква. Думата църква идва от гръцкото еклесия, събор, група хора с определени цели и функции и начин на функциониране.

Значи църква има две значения. Тясно и широко. По-горе съм обяснил. Зороастризмът има шанс да стане висша религия и да създаде универсална църква, но това не се случва по специфични причини, същото се отнася и за юдаизма.

Юдаизмът не е висша религия. Ислямът е.

Напритв, прав съм. той налага нещо отгоре надолу, и с неговата смърт и религията му изчезва. Значи нищо не е успял да наложи. Чак 2 600 години след него в Египет отново има монотеизъм.

Всъщност, ехнатон не е пионер в монотеизма. През неолита има нещо подобно - култа към великата богиня майка.

Виж поста на Глишев за Църква с малко и голямо ц. С голямото е институцията с малкото е общността при мюсулманните се нарича умма май. Общност може навсякъде има, но не и институция. След големия разкол при евреите, къде да бъде мястото на Кивота (и единствения храм), Бет ел или Йерусалим (а и преди), дълго време не е имало синагоги, хората са се молели където могат и един е назначаван за равин. Без институции без рангове. Е желателно е да се посети (за по заможните, после за всички Ерусалим). При мюсулманите също е така, но с Мека. Там е Голямото Общество! Но даже и сега кафеджията в Божи (Бежая, Алжир), не е задължен да ходи в джамията, а просто 5 пъти да се моли към Мека (виждал съм го с очите си, кокато тонколоните на мускето (джамията) гръмнаха, той ми каза: Мосьо търговията е важна, но Бога е много по важен", постели си килимчето и почна да се моли към един свещен стих очевидно обозначаващ посоката към Мека). Та каква ми е мисълта . При евреите или може би по-правилно юдеите течения/секти/ереси няма отдавна. При мюсулманите са 2+1+1 шиити, сунити една по-малка и една много малка (тя май и не се смята за мюсулманска). А при християните? Цялата история на християнската религия преди схизмата (така ли беше) през 1066-та е история на борба за изчистване. Ама не на религията или на обществото, а на Църквата (а това води след себе си и църквата). Независимо дали в Сирия и Египет или в Равена и Марсилия. След това не е по-спокойно особено от времето на Хус и след Лутер най-вече. Защо е така? Ами борба за по-правилната догма, канон или "закон". И е кървава, като между институции или подинституции. А и сега е такава, между протестанти, католици и православни.

Та затова универсална Църква не може да има, а църква? За това претендират именно масоните, ненатрапчиво разбира се. А може би все пак институция (защото имат строга организация с всичките му ложи и рангове)? Е аз в такива неща не вярвам. Че са ставали, стават или ще станат.

Ами аз писах именно налага. Но веднага след него идва Мойсей именно от Египет, който не е евреин. Дали е бил брат, роднина или нисш член на египетския "хайлайф" няма да узнаем. Дали въобще е бил египтянин (тази история с кошницата силно "намирисва" ). Но е факт, че както би се изразил ти (отдолу), евреите намерили своя Изход именно от Египет. А за неолита и сведенията са малко, а името Великата Майка богиня, показва, че е имало и не толкоз велики , но пак богини и богове.

[glishev]

Митак, май си ми приписал твърдения, противоположни на това, което всъщност съм казал. И, моля, поправи си правописа.

[mitaca]

Значи не съм те разбрал . Мислех, че визираш главното Ц като институция, а то било обратното. О.к. да се чете обратното. Но ти ми кажи кога един православен престава да бъде член на общността? Какво е трябвал да не нправи? А при евреите и мюсулманите престава, кокато нещо е направил. Както и какви са санкциите.

Сега ще го прегледам, но имам склонност да прекалявам със запетайките и двойните съгласни. Можеш да го поправиш с червено за да знам къде греша (не, че веднага ще се получи де).

[Incorrectus]

Наистина да се чудиш как хората толкова време са преживявали без религиозна литература, каквато тогава просто не е съществувала. А пък ние сме до такава степен обвързани с религията, че дори атеизмът бива превръщан в подобие на религия и започва да си служи с методите на християнството.

Вероятно защото предметът, обектът на религиозната литература не съществува в битието. Всички хора живеят атеистично, но част от тях мислят религиозно.

[alvassareiro]

Виж поста на Глишев за Църква с малко и голямо ц. С голямото е институцията с малкото е общността при мюсулманните се нарича умма май. Общност може навсякъде има, но не и институция. След големия разкол при евреите, къде да бъде мястото на Кивота (и единствения храм), Бет ел или Йерусалим (а и преди), дълго време не е имало синагоги, хората са се молели където могат и един е назначаван за равин. Без институции без рангове. Е желателно е да се посети (за по заможните, после за всички Ерусалим). При мюсулманите също е така, но с Мека. Там е Голямото Общество! Но даже и сега кафеджията в Божи (Бежая, Алжир), не е задължен да ходи в джамията, а просто 5 пъти да се моли към Мека (виждал съм го с очите си, кокато тонколоните на мускето (джамията) гръмнаха, той ми каза: Мосьо търговията е важна, но Бога е много по важен", постели си килимчето и почна да се моли към един свещен стих очевидно обозначаващ посоката към Мека). Та каква ми е мисълта . При евреите или може би по-правилно юдеите течения/секти/ереси няма отдавна. При мюсулманите са 2+1+1 шиити, сунити една по-малка и една много малка (тя май и не се смята за мюсулманска). А при християните? Цялата история на християнската религия преди схизмата (така ли беше) през 1066-та е история на борба за изчистване. Ама не на религията или на обществото, а на Църквата (а това води след себе си и църквата). Независимо дали в Сирия и Египет или в Равена и Марсилия. След това не е по-спокойно особено от времето на Хус и след Лутер най-вече. Защо е така? Ами борба за по-правилната догма, канон или "закон". И е кървава, като между институции или подинституции. А и сега е такава, между протестанти, католици и православни.

Та затова универсална Църква не може да има, а църква? За това претендират именно масоните, ненатрапчиво разбира се. А може би все пак институция (защото имат строга организация с всичките му ложи и рангове)? Е аз в такива неща не вярвам. Че са ставали, стават или ще станат.

Ами аз писах именно налага. Но веднага след него идва Мойсей именно от Египет, който не е евреин. Дали е бил брат, роднина или нисш член на египетския "хайлайф" няма да узнаем. Дали въобще е бил египтянин (тази история с кошницата силно "намирисва" ). Но е факт, че както би се изразил ти (отдолу), евреите намерили своя Изход именно от Египет. А за неолита и сведенията са малко, а името Великата Майка богиня, показва, че е имало и не толкоз велики , но пак богини и богове.

Митак, църква това е съвкупността от вярващи в една религия. Били двама, или 20 милиона.

Универсална църква не можело да има. Що за лудост. В момента има 4 универсални църкви. Универсалната църква за да притежава универсалност, трябва да отговаря на едно единствено условие. Чето го внимателно.

Да бъде обърната към всички хора, да иска, да се стреми, да претендира да обърне във вярата си цялото човечество, да обедини хората без разлика от раса, пол, етнос, националност, която има послание към цялото човечество. Примитивните религии нямат това качество. Юдаизмът днес също няма това качество. Я се опитай да станеш евреин да видиш какви ядове ще имаш.

Другият, по-тесен критерий, е че универсалната църква обединява почти цялата популация на цивилизацията, която я е създала, че и много от други цивилизации.

Това са двата критерия за универсалност.

Сега до каква степен го е постигнала е съвсем друг въпрос. Но християнството доста е напреднало в тази задача.

Митак, май си ми приписал твърдения, противоположни на това, което всъщност съм казал. И, моля, поправи си правописа.

Хаха, ще ме уморите ей....

Редактирано Декември 4, 2010 от alvassareiro

[Lion Queen]

Според мен е чиста загуба на време да се спори по тема "атеизъм срещу религия"...с аргументите на научния реализъм, който е атеизъм дотолкова,доколкото няма отношение към доказване и опроворгаване на съществуването на Бог, тъй като той не е предмет на науката...

Някак си е странно и още от темите в сектора за природни науки ми беше неприятно да се смесват двете културни форми - наука и религия и да се съпоставят относно кое? Относно вяра и безверие... Относно въпросът за началото и произхода? Относно философския мироглед на всеки един? Относно начина на живот, етиката...относно това кой кого ще надговори? Атеизъм не означава безверие, а безбожие. Атеистите не вярват в Боговете, но атеизмът изисква вяра в определени неща и на първо място вярата, че не съществуват богове... Няма данни за съществуването им, няма данни за несъществуването им...да речем будистите са се лишили от проблеми като са се отказали да си губят времето да мислят и доказват нещо, за което данни няма... Защото ако науката извън цялата тази дискусия си борави с факти, то атеизмът и религията боравят с артефакти... - те обслужват други потребности. Сблъсъкът "има бог, няма бог" е извън границите на опитноста, която можем да споделяме един с друг - сетивната опитност око да види, ръка да пипне..(а в съвременността "уред да отчете")... За това защо трябва да се въртите около него като аргументие ви се отнасят до различни културни пластове, до различни практики..до различни опитности - едната сетивна, другата авторефлективна и метафизична, мистична...

Не мисля, че с тази дискусия ще достигнете до някакво трезво решение...

Тя ще се превърне в низ от празни думи, които заобикалят реалностите за които говорят...

Не може да се говори на молещия се и получаващ вътрешно удовлетворение и успокоение от молитвата с езикът на науката как точно е получил вътрешно удовлетворение - колкото и да му се обяснява за хормони, нервни импулси, автосугестия и т.н. за него успокоението и удовлетворението са една чудна, непосредствена опитност, случайното оправяне на проблема се свързва с това състояние...по един нелогичен, мистичен начин човекът просто си получава своето чудо и никой трезвомислещ учен с нормално самочувствие няма да седне да му разваля кефа...

А колкото до истината - ако тука се претендира да се търси някаква истина - за истината всички знаем, че е нещо променливо и зависи от съзнанието, което я възприема.

Излишно е да казвам, че еднакво силно се дразня на вярващи, които се опитват да аргументират вярата си с псевдонаучни изсмукани отнейде глупости...и на "атеисти" вкопчени в идеализма на непреодолимото желание да изтрият с някаква ментална гумичка необходимостта на обществата от религиозните практики и позовавайки това желание на някаква научност, която изобщо не се занимава с божие и безбожие...

Редактирано Декември 4, 2010 от Lion Queen

[lila_va]

Според мен е чиста загуба на време да се спори по тема "атеизъм срещу религия"...с аргументите на научния реализъм, който е атеизъм дотолкова,доколкото няма отношение към доказване и опроворгаване на съществуването на Бог, тъй като той не е предмет на науката...

А, голямо клише е това

Естествено, че е и предмет на науката, която именно се занимава с произхода на вселената. И дали тази вселена има Създател или не, е важен въпрос, по който едва ли богословите са по-компетентни от физиците.

Но е вярно, че науката не се занимава с личната вяра на хората...

И другото клише - вярата на атеистите, че няма бог. Да не вярваш в нещо не е равнозначно на това да вярваш в несъществуването му.

[makebulgar]

А, голямо клише е това

Естествено, че е и предмет на науката, която именно се занимава с произхода на вселената. И дали тази вселена има Създател или не, е важен въпрос, по който едва ли богословите са по-компетентни от физиците.

Но е вярно, че науката не се занимава с личната вяра на хората...

И другото клише - вярата на атеистите, че няма бог. Да не вярваш в нещо не е равнозначно на това да вярваш в несъществуването му.

Така е, атеистите не вярват в Бог, но знаят, че го има, тоест той съществува единствено в мозъците на хората, които с общуването си са създали една обща представа в която да вярват. Просто всеки има нужда да си обясни и подреди всички неща които се случват в нашия свят. Тези които знаят много си обясняват нещата с науката и съответно логически няма как да вярват в нещо подобно на Бог. Тези които знаят по-малко, за да не живеят постоянно в стрес от неизвестното, вярват, че някой по-виш ги закриля и прави нещата да стават така както трябва.

Факта, че много учени също са вярващи се изтъква от не-изучените вярващи като аргумент за съществуването на бог. Проблемът е че дори и много учените хора, като Айнщайн примерно, и те достигат до определен предел, след който достигат до неизвестни и необясними неща. И съответно за да снемат от себе си стреса от неизвестното говорят, че отвъд науката има нещо свръхестествено!

[alvassareiro]

Вижте, това, далиш има или няма Бог няма никакво значение. Никакво. религията и религиозността имат много по-съществени социални, културни, цивилизационни и какви ли още не функции, които са жизненоважни за оцеляването въобще, нещо повече, те са смисъл на оцеляването.

[Doris]

.....

Факта, че много учени също са вярващи се изтъква от не-изучените вярващи като аргумент за съществуването на бог. Проблемът е че дори и много учените хора, като Айнщайн примерно, и те достигат до определен предел, след който достигат до неизвестни и необясними неща. И съответно за да снемат от себе си стреса от неизвестното говорят, че отвъд науката има нещо свръхестествено!

Без претенции за изученост искам само да уточня, че Айнщайн не е бил вярващ, пожелал е да бъде кремиран без религиозни церемонии. Самоопределял се е като агностик, от работата си е получавал дълбоко удовлетворение, а не стрес, само в детството си е имал период, в който е бил вярващ.

Това са фактите от биографията на Айнщайн, тоест обективната истина, независеща от нашите намерения да доказваме това или онова .

Редактирано Декември 5, 2010 от Doris

[glishev]

Горе Алва се е изразил някак неясно, но пък донякъде вярно.

[Б.Богданов]

Дорис има право..

.....

ЗАЩО БОГ „ИГРАЕ НА ЗАРОВЕ" ИЛИ СРЕДНОВЕКОВНАТА „ТЕОРИЯ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА"

Когато на 4 декември 1926 г. Алберт Айнщайн пише на Макс Борн, че теорията на квантовата механика ни дава много неща, но не ни доближава до тайната на Стареца, обосновавайки се с едно квазирелигиозно съждение „Във всеки случай, убеден съм, че Старият не си играе на зарове." , той има много повече предвид „бога на Спиноза" , отколкото личностния Бог на християнството. По-късно Айнщайн на няколко пъти изразява открито схващанията си за Бога и характеризира антропоморфното му, по негово мнение, [3] авраамитско представяне на Бога, като по-скоро социо-морален конструкт. [4] Той държи на схващането, че Вселената има съвършено определен, т.е. закономерен, ред, в който е трудно, но не и невъзможно, да проникнем, защото тъкмо според взетия от него за пример философ – Барух Спиноза – в природата не е възможно да има елемент на случайност (contingens), [5] поради което няма как да приемем, че Бог се прави на „телепат, както се твърди във въпросната квантова теория". [6] За нас е важно да наблегнем на последното, за да е ясно, че настоящият текст не е насочен срещу изказването на Алберт Айнщайн, а се стреми по-скоро да обясни защо в рамките на средновековната християнска спекулативно теологическа мисловност допускането на неопределеност в света, при това тъкмо по свободната волята на Бога и в съгласие със свободната воля на човека, не само не е неправомерно, но е дори задължително.

В този текст, разбира се, няма да става дума за „теория на неопределеността" в собствения й смисъл в съвременния контекст на науката физика. През Средновековието понятието за случайност – contingentia – същото, против което се изказва Спиноза, и което най-често се свързва със съвременната теория на неопределеността, както и понятието за предположение – coniecto, от което произлиза наименованието на съвременната теория на вероятностите [7], се употребяват изключително в мета-физичен план, т.е. са онтологически натоварени понятия, а не са термини от частни науки. Тъкмо занимаващите се със спекулативна теология, достъпна единствено за достигналите най-висшата степен на образование в университетите, са през средните векове онези, които боравят с понятия с такава висока степен на абстракция, тъй като частните науки са представени главно в изучаващите се още в бакалавърската степен седем свободни изкуства [8] и на практика косвено са включени в метафизиката като поддисциплини.

.....

Статията може да бъде намерена тук!

Enjoy it!

[makebulgar]

Без претенции за изученост искам само да уточня, че Айнщайн не е бил вярващ, пожелал е да бъде кремиран без религиозни церемонии. Самоопределял се е като агностик, от работата си е получавал дълбоко удовлетворение, а не стрес, само в детството си е имал период, в който е бил вярващ.

Това са фактите от биографията на Айнщайн, тоест обективната истина, независеща от нашите намерения да доказваме това или онова .

Доколкото си спомням Айнщайн се опитва да докаже съществуването на Бог по научен път и неуспява. Това именно към края му малко го стресира, и май научните среди започват да не го приемат много на сериозно. Тоест и той въпреки че доказва много неща, накрая достига до много неизвестни.

[Б.Богданов]

Доколкото си спомням Айнщайн се опитва да докаже съществуването на Бог по научен път и неуспява. Това именно към края му малко го стресира, и май научните среди започват да не го приемат много на сериозно. Тоест и той въпреки че доказва много неща, накрая достига до много неизвестни.

Това пък къде /статия/ се е случило? Аз нямам подобни спомени.

Научните среди, ако не го приемат, то е защото отказва да повярва в резултатите от реални експерименти свързани с Квантовата Механика. Но всъщност, научните среди го приемат до края на живота му доста на сериозно. Даже екип от учени, години след смъртта му са се ровили в записките му.... С надеждата да открият нещо гениално.

[Lion Queen]

А, голямо клише е това

Естествено, че е и предмет на науката, която именно се занимава с произхода на вселената. И дали тази вселена има Създател или не, е важен въпрос, по който едва ли богословите са по-компетентни от физиците.

Но е вярно, че науката не се занимава с личната вяра на хората...

И другото клише - вярата на атеистите, че няма бог. Да не вярваш в нещо не е равнозначно на това да вярваш в несъществуването му.

Не ми харесва етикетът клише. Научния език относно произхода на Вселената е доста метафизичен и най-вече - теоретичен. Науката има за задача не да обяснява произхода на всичко съществуващо - до което няма достъп и за което няма данни(нека не се наема да изземва тази задача на философията) а да описва и обяснява реални процеси. Ако на базата на някакви теоретични решения относно тези именно процеси някой теоретик, повече математик или философ, отколкото примерно физик, реши, че може да формулира някаква теза относно произхода на Вселената (самият въпрос за произхода е съвсем метафизичен и остава отвъд границите на съвременната модерна наука - именно за това относно произхода на Вселената се пишат не научни, а научно-популярни и дори съвсем не достатъчно добре обосновани публикации)проблем няма..идеята е там, че науката няма средства и не й е позволено да дава решение на този проблем, което да се приеме за перманентна истина поради естеството на научните правила, а те са строги. Ако днес Вселената се разширява, утре може да се окаже че просто нещо видиш ли я разтяга "отвън" - зависи от постъпилите данни, работещите върху тях учени и тяхнат нагласа. Толкова относно произхода... Според мен произход не би трябвало да се търси, но това си е проблем на научната парадигма и светогледа на хората, които работят в теоретичната сфера.

Никъде няма заявена амбиция на сериозен учен по света, който да каже че се занимава с проблема "има ли вселената създател", поне не и в научна публикация - ако издава философска книга това е друг въпрос. Ето как пробемът има ли вселената създател е избишкан извън науката от самата наука. Би било направо смешно в Science да излезе съобщение "екип от учени доказа, че няма Създател като откри първата причина на всички неща (което е реално невъзможно и недопустимо да се случи, тъй като свидетел на тази "първа причина" няма" За това нека не си слагаме етикети, че говорим клишета а да се замислим кое точно ни мотивира да се заяждаме с религиозните доктрини - мен ме мотивира фактът, че се опитват да говорят на научен език за ненаучни проблеми... Теб кое? Че тяхната истина не съвпада с твоята или че вярата ти в научната теория е толкова силна, че се надяваш тя да ти обясни смисълът на живота, Вселената и всичко останало!? Не случайно хората се занимават не само с наука, но и изповядват религии, философстват върху смисълът на нещата, правят ритуали, медитират, действат заедно, правят изкуство дори бойно и кулинарно, щуреят по митинги и концерти, пият заедно и какво ли още не... Именно защото науката е просто един от аспектите на знанието ни за света, но е достатъчно ограничена, за да не й е достъпен отговорът на въпросите ЗАЩО. Тя не може да ни каже "защо има Вселена?", "ЗАщо се е пръкнала именно такава?","Дали някой я е направил или ей тъй на се е пръкнала"....

Един богослов не се интересува от механизмите на пръкване на Вселената а от своето личностно израстване и личностното израстване на хората около него...доближаването до неговия бог, който и да е той... Обяснението на света е алегорично, метафорично и именно поради това е смешно когато религията се намеси в науката или науката се хване за религиозния текст и почне да вади от него "истини", "неистини" и "пълни глупости"...

Относно това за атеистите в какво вярват... ето на ти доказа, че вярваш че науката може да ти даде отговор на Въпроса има ли Вселената Създател, което било въпрос важен...ерго те вълнува, вълнува те и още как Вярата е от два типа - вяра в някакво знание, че е истина и вяра че можеш да се довериш на нещо неосезаемо, че всичко ще е ок... Атеиста се лишава от втория тип вяра, но пък особено много се привързва към истината и самоидентификацията чрез която се дискриминира сам от всички останали, за които Боговете са някакви реалии...

Смесването на религия и наука в едно философско обсъждане на проблем свързан с началата на нещата..винаги води до боза. Особено когато не се дефинират границите на термините и смесват понятия.

А колкото до тезата ти, че атеистите са безверници...ем тогова да си сменят етикетчето, защото атеизъм не означава безверие..пък и човек, който не се опира на нищо освен на себе си вярва в егото си прекалено силно... Което според някои богослови, особено Източни е много по-кофти за самия човек, от това да вярваш в богове. Пък и най-важни са отношенията между самите хора и начините, по които те общуват а не теоретичните конструкции... За това и новите религии вероятно ще отпуснат каноните по отношение на обяснителните си модели, но вероятно трябва да затегнат "дисциплината"

[Б.Богданов]

Удоволствие е да се четат мненията на Lion Queen!

Поздрави Б.

[alvassareiro]

Горе Алва се е изразил някак неясно, но пък донякъде вярно.

Неясно е, защото не съм казал всичко. А то е следното и се готвя да го кажа от доста време.

Единственото истинско развитие, същностно, стойностно, значимо, стабилно, е в областта на религията, по конкретно това е преходът от примитивните религии на земеделския цикъл към зачатъчни висши религии от типа на култа към Кибела, Ищар, Изида, Изас, до техният апотеоз в завършени висши религии от типа на християнството и исляма. Само тази еволюция има значение за човечеството. Научното развитие бледнее пред този духовен прогрес, който може да бъде сравнен по мащаби и значимост само с еволюцията на хомо сапиенс от ниандерталци и кроманьонци.

Редактирано Декември 6, 2010 от alvassareiro

[Kuna]

Е, хайде пък ти сега.

[lila_va]

Именно защото науката е просто един от аспектите на знанието ни за света, но е достатъчно ограничена, за да не й е достъпен отговорът на въпросите ЗАЩО. Тя не може да ни каже "защо има Вселена?", "ЗАщо се е пръкнала именно такава?","Дали някой я е направил или ей тъй на се е пръкнала"....

Напротив, точно такива са амбициите и целите на физиците, както и на една евентуална теория на всичко.

А защо е необходимо заяждане с религиозните доктрини? Не е ли по-добре всеки да изкаже аргументирано мнението си по въпроса и толкоз (аз поне това се опитвам да правя и очаквам същото от останалите)? Всяка страна в един спор търпи критика и нито една не бива да е привилегирована в това отношение, така мисля аз

[kravolok]

И науката и религията са еднакво далече от отговора на въпроса - "Защо има вселена? ". Този въпрос няма смислен отговор, а няма и да има. Защото колкото и да отговаряте, винаги ще има друго "Защо....".

[glishev]

Един даскал навремето ми обърна внимание, че хората често питат "защо", когато всъщност имат предвид "как". Това са два отделни въпроса

[makebulgar]

Неясно е, защото не съм казал всичко. А то е следното и се готвя да го кажа от доста време.

Единственото истинско развитие, същностно, стойностно, значимо, стабилно, е в областта на религията, по конкретно това е преходът от примитивните религии на земеделския цикъл към зачатъчни висши религии от типа на култа към Кибела, Ищар, Изида, Изас, до техният апотеоз в завършени висши религии от типа на християнството и исляма. Само тази еволюция има значение за човечеството. Научното развитие бледнее пред този духовен прогрес, който може да бъде сравнен по мащаби и значимост само с еволюцията на хомо сапиенс от ниандерталци и кроманьонци.

Разбира се това е само една гледна точка. Можем да кажем също, че въпросната еволюция е регрес. Ако хората още през 5 в.пр.Хр. бяха прегърнали някое от философските атеистични и научни учения от Гърция(Сократ), Персия(Зороастър) и Индия(Буда), но не като учения в които да вярват, а като средство за научно и социално развитие, каквито те реално са били, то сега можеби нямаше да строим разрушените небостъргачи в Ню Йорк, а щяхме да сме заети с култивиране на планети от системата Алфа Центавър.

[alvassareiro]

А кое ви кара да мислите, че култивирането на Алфа Кентавър е белег за развитие? Изобщо трябват критерии за развитие.

Трите учения, които посочвате, са бити категорично от християнството, исляма или хиндуизма по съвсем естествен път, защото са по-примитивни от тях. В историята побеждава най-добрият. Ако зороастризмът беше обещаващ, нямаше да има християнство.

Редактирано Декември 6, 2010 от alvassareiro

[makebulgar]

А кое ви кара да мислите, че култивирането на Алфа Кентавър е белег за развитие? Изобщо трябват критерии за развитие.

Трите учения, които посочвате, са бити категорично от християнството, исляма или хиндуизма по съвсем естествен път, защото са по-примитивни от тях. В историята побеждава най-добрият. Ако зороастризмът беше обещаващ, нямаше да има християнство.

Култивирането на планети не е белег за развитие, а е средство за оцеляване!

Кой е по примитивен е въпрос отново на гледна точка. Защото докато при философските и социални учения хората мислят с главите си, при религите хората са водени като стадо! При религиите на където водача (овчаря) поведе стадото, там гърмят бомби и самолети удрят небостъргачи!

Редактирано Декември 6, 2010 от makebulgar