Атинската демокрация

[Apofis]

Разцвет на Атинската демокрация

Периодът на петдесетилетието е най-блестящ в историята на Атина. Тя става просто една Елада в Елада и което е още по-важно, нейните граждани съзнават това. По време на краткотрайното господство на аристокрацията намалява много ролята на народното събрание и значението на останалите демократични институции. Възвърнати и увеличени прерогативи на ареопага, който пази консервативните традиции, го правят владетел във всяко едно отношение. Борбата срещу него се оглавявя от Ефиалт. Той бил справедлив и неподкупен в държавните работи. За да сломи могъществото на ареопага и се сведе до минимум привилегиите му, демократичните среди започват да използват съдебните процеси като средство за политическа борба. Те обвиняват отделние ареопаги в различни длъжностни престъпления и водят срещу тях дела за различни злоупотреби, подкупност, незаконно присвояване на държавни суми. Логичен завършек е реформата на Ефиалт от 426 - 461 г. пр. н. е. На практика тя премахва съществуването на ареопага. Актът е от изключително значение. Той унищожава окончателно отживелиците на родовия строй, господството на старата аристокрация и датира началото на разцвета на атинската демокрация. Въпреки че Ефиалт е убит почти веднага, положението в Атина не се променя. Полисът продължава да върви по пътя на демократичните преобразувания , а политическата му система изцяло се подчинява на идеята за народен сувернитет. От този момент за върховен съдия във всички дела се, които засягат държавата или отделните граждани, се признава самият демос. Не случайно се въвежда и институцията "графе параномон", т. е. тъжба, жалба или иск срещу противозаконието. След смъртта на Ефиалт начело на атинската демокрация застава Перикъл - племенник на Клистен по майчина линия. Перикъл е забележителна личност с изключителен авторитет. Способен дипломат и добър пълководец, високо образован и културен човек. Този талант в борбата за установяване на демокрацията се огражда с възможно най-културните хора на епохата. В това общество влизат философите Анаксагор и Зенон, историкът Херодот, трагикът Софокъл, скулпторът Фидий, мъдрецът Сократ. Една от най-важните реформи е влизането в сила на системата за заплащане на гражданите за изпълняваните от тях обществени задължения. Постепенно тази практика се прехвърля и в-у длъжностните лица, които служат на Атина вътре и извън нея, и в крайна сметка се разпространява и върху тези, които са на военна служба. Сумата от два обола, която се нарича диета, се получава от всеки и се равнява на стойността на минималната дневна издръжка за обикновения атинянин. Интересно е, че атинските съдилища не допускат адвокати. Всеки гражданин е длъжен да се защитава сам. По тази причина се множат специални лица, вещи в юриспруденцията. Те съставят умели оправдателни или обвинителни речи, които се наизустяват. Мащабната външна политика на Перикъл отговаря на интересите не само на робовладелския елит, но и на широките кръгове на демоса. Въпросът е кое по-силно в Елада: дали това са ценростремителните тенденции, които олицетворяват Атина, или пък са центробежните сили, които изразяват стремежа на всеки полис, на всяка отделна област към самостоятелност и независим живот.