Спомени от казармата

[JImBeam]

Ето една от многото ми случки,за щастие без последици. Вече съм старо куче, началник-караул. Преди тази случка в съставните ни поделения имаше няколко случая на волно или неволно изпразване на пълнителя през дулото на автомата обаче. И тъй като ми се излизаше в отпуска и за да няма такива издънки с моя наряд ми хрумна една гениална идея. След като минем развода и стигнем караулното, събирах от бойците пълните пълнители и ги заключвах в касата. Целия наряд те си движеха с празни пушки. За незапознатите с УГКС ще обясня, че ако засечем нарушител, първо викаш - стой, кой идва, ако няма отговор продължаваш със - стой ще стрелям, ако пак няма резултат - изстрел във въздуха и най-накрая може да стреляш на месо. Пълна тъпотия ама така беше. Нашия командир казваше - стигне ли се до стрелба- първо по нарушителя, после във въздуха, важно е да се чуят повече от 2 изстрела, а къде си стрелял първо, къде после, който иска да го доказва. Та една вечер, караулния на първи пост идва уплашен и рапортува че в района има нарушетел /нали съм им събрал патроните, не може да докара докрай процедурата / Докато вземам пушкалото и му давам патроните ми разказва - Чувам че до оградата някой се промушва и шумоли в храстите, викам с стой кой идва- мълчи, след малко продължава да се промъква, викам - стой ще стрелям - спира и мълчи и аз веднага идвам тук. Взимам с нас и подчасия и събуждаме почиващия да пази караулното и отиваме да видим.Промъкваме се и след малко чуваме шумоленето. Обаче нали старото си е старо, взех и прожектора.Викам си преди да замирише на изгоряло поне видим нарушител на живо. Светвам аз по посока на шумуленето и....... утре ще ви кажа, че сега идват гости в къщи

[КГ125]

Довърши, де. Или още пиете?

[JImBeam]

Eeee ,добре че се обади, бях загубил къде е тази тема ....

.....та така, светвам аз по посока на шумуленето и гледаме едно магаре си провряло главата през бодливата тел и рупа листа . Като му извикаш спира да рупа, върти ушите и се услушва, после пак почва Ами това беше, спасих живота на едно магаре, на другия ден накарах стопанина му да почерпи послучай повторното му раждане

[КГ125]

Разумно, разумно. В други случаи ги плащаха после и ги правеха на луканки.

[КГ125]

пп А реакцията на добитъка много ме разсмя:

Като му извикаш спира да рупа, върти ушите и се услушва, после пак почва

[Atanasov]

Здравейте! Това е първото ми мнение тук, но доста време бях само читател. Темата е много интересна и реших да споделя и аз част от моите казармени спомени.

Влязох на 03.04.97 г. в УЦ Банско, след три месеца ме изпратиха в школата за к-ри на мсо в Симитли, след още три ме разпределиха за УЦ в Кюстендил, където изкарах 6 месеца до уволнението - 02.04.98 г.

Интересни случки много, не на всички съм бил свидетел, но пък съм познавал главните действащи лица. Нека започна с тази за забравения шомпол в ПКТ. Една моя отдельонка в Банско, с не много висок интелект, но пък доста висок на ръст, шестак, т.е. току що сложил нашивките, докато чистили ПКТ-тата в Симитли, забравил вътре един шомпол, явно с парцал. Кой знае, може да не е могъл да го извади и ако са ги подбрали бързо-бързо, в паниката да е пропуснал да каже или нещо друго е станало. Факт е, че на стрелби с ПКТ от МТ-ЛБ, не са могли да заредят и след като сам ротния се е убедил, че не става, свалили картечницата и какво да видят... Какво е последвало след това, можете да си представите. Още като ученик ме плашеха с ротния на школата за мл. сержанти и после късмет - оказах се и аз при него. Пълзене на тактика, пълзене на огнева, с газ и без газ, пълзене на плаца, пълзене по стълбите, ако не пълзешком - на бегом, стълбичките на смъртта, които започват нормални и стават все по-големи, пък с пълно бойно ти изглеждат огромни и тъкмо си се изкачил - остави, на изходно положение...

Настана време за разпределение, идва старшина от Кюстендил, в последствие се оказах в неговата рота. За там сме четирима, но какво се оказва, трябва да сдадем коланите, пък старшинката не знаел, не си взел от неговите. Чудиха се какво да правят и накрая ни пуснаха като арестанти през Симитли, на автобуса за Благоевград и оттам да се прехвърлим за Кюстендил. Докато чакаме обаче на автогарата, ето ти военна полиция. Щеше да стане голям проблем заради тия колани, не знам как се размина. Не вярваха чак на очите си. "Бързо се скрийте някъде, че..." и ни оставиха.

И така, пристигаме в Кюстендил и на път за поделението, един подполковник (после разбрах, зам. к-р на полка) прочете кратко конско на старшинката и продължихме към поделението. След три месеца, гледам - нашия човек слага няколко колана в една мешка и си рекох: ясно, отива да ни доведе нови отдельонки.

Редактирано Септември 1, 2011 от Atanasov

[alvassareiro]

Спомените от казармата трябва да се забранят, както се забрани и самата казарма като ненужно губене на време.

[kramer]

Спомените от казармата трябва да се забранят, както се забрани и самата казарма като ненужно губене на време.

Щом казваш. Тогава излиза че следва да живеят анархията и 9-те живота на Нестор Махно!

Редактирано Септември 8, 2011 от Р. Теодосиев

[ISTORIK]

Спомените от казармата трябва да се забранят, както се забрани и самата казарма като ненужно губене на време.

Как ще забраниш спомените?

Има казарма - има казармени спомени. Няма казарма - няма и казармени спомени.

Има казарма - има проблеми. Няма казарма - няма проблеми.

Аз съм карал казарма - 19 месеца (малко по-дълго, но към края за кратко лежах във военна болница и отпуската от болницата се оказа с месец по-дълга от срока на службата ми).

А брат ми (10 години е по-малък от мен) не е карал. Той замина за чужбина и така военната служба му се размина.

Аз имам спомени, а той няма.

Редактирано Септември 1, 2011 от ISTORIK

[Atanasov]

Докато не са ги забранили, да разкажа още нещо:

В школата в Симитли, бях дневален и някъде около 4 часа сутринта - тревога. Дежурния по рота събуди всички (школници, отдельонки, кемафи), снаряжи ги и ги изпрати при дежурния по полк. Там им дадоха патрони, натовариха ги на камиони и заминаха. После разбрах, че някаква орда цигани искала да пресече държавната граница и след като не могли да ги заловят, защото се пръснали из гората, граничните поискали помощ от нашето поделение. Късмет - пропуснах това весело събитие, само дето ме свалиха от дневалство късно вечерта, когато се прибраха колегите. Поне беше спокойно в ротата, а те така и никой не бяха хванали.

За да стане ясно каква луда кашимерия беше в тази школа за к-ри на мсо, нека спомена факта, че взводния, ротния и батальонния и досега са на служба в благоевградското поделение. Не точно, комбата беше там, сега е на по-висока служба. Та въпросния комбат, по мое време беше в генералщабната академия и се върна накрая преди нашето разпределение. Та не знам защо, беше облекчил положението, малко късно за нашия "випуск". Давам пример - забрани да се пълзи по плаца, а да се преминава само със строева крачка.

[alvassareiro]

Как ще забраниш спомените?

Има казарма - има казармени спомени. Няма казарма - няма и казармени спомени.

Има казарма - има проблеми. Няма казарма - няма проблеми.

Аз съм карал казарма (19 месеца - малко по-дълго но към края за кратко лежах във военна болница и отпуската от болницата се оказа с месец по-дълга от срока на службата ми).

А брат ми (10 години е по-малък от мен) не е карал. Той замина за чужбина и така военната служба му се размина.

Аз имам спомени, а той няма.

Не да забравиш спомените. Да се забранят. Времето е ценно ей, трбява да се развива наука и да се правят пари, не да си чешем езиците.

[Galahad]

Хайде и от мен една случка, тъй като покрай темата за граничарите ми стана ясно, че явно няма много спомени с по-проблемни ситуации. Макар тая да си е направо за паранауки, защото случката е "Полтъргайст напада пост". Лично не съм я наблюдавал, но ще карам по разкази на очевидци.

Та пост като пост, поделение на прилично място - между града и вилната зона. По едно време през ноща, се чува пукотевица. Тъй да се каже, девиците от града и вилната зона още не са се прибрали от нощна разходка, пък в поделението вече е почнала стрелба. Оказва се, че се появил полтъргайст. Пък то времето беше едно такаво - то не бяха кашпировски, не бяха Чокита, не бяха екстрасенси, Джуни и кой каквото му дойде на ум. И човек а да си каже, че времето на чудесата свършило, ей ти нова звезда. Та въпросният полтъргайст започнал да хвърля камъчета по постовия. Той дига паника в караулното и при намиращите се наблизо дневални по парк. Който пак си мисли за магаре - греши. Камъните падат почти като в песента, а няма никой. Вадят дежурния влекач да освети с фарове района - пак нищо. Даже погърмели по полтаргайста, но нищо. Доколко ефективно са стреляли обаче не знам. Щото единия от шефовете (или началник караула или дежурния по парк) като се шашнал, предимно презареждал пистолета и повечето му патрони просто си изпаднали на земята. После 1-2 дни имаше подсилен наряд. Тъй и не се разбра какво точно е било станало.

Та ето как една особена ситуация променя възгледите. Иначе по празници на този пост малко му удължаваха периметъра и стигаше до една паднала част на оградата, през която се прибираха отпускарите. Тъй че постовите уж навикнали някой да им навлезе в охраняваната зона по тъмно, ама няколко камъчета променят доста възгледите.

[КГ125]

Спомените от казармата трябва да се забранят, както се забрани и самата казарма като ненужно губене на време.

Ти първо иди, пък тогава кажи. Готвим те, нали заеш. Ей го Глишев вече и униформа има. Готви се! Тичай сутрин, калявай се, конспектирай теориите за краят на класите, защото после ще имаш други занимания.

[КГ125]

Чудиха се какво да правят и накрая ни пуснаха като арестанти през Симитли, на автобуса за Благоевград и оттам да се прехвърлим за Кюстендил. Докато чакаме обаче на автогарата, ето ти военна полиция. Щеше да стане голям проблем заради тия колани, не знам как се размина. Не вярваха чак на очите си. "Бързо се скрийте някъде, че..." и ни оставиха.

Това да беше през социализма, комендантските щяха да кажат само: "А, ето ги готови идват" и дотам щеше да е пътешествието ви.

[КГ125]

Хайде и от мен една случка, тъй като покрай темата за граничарите ми стана ясно, че явно няма много спомени с по-проблемни ситуации. Макар тая да си е направо за паранауки, защото случката е "Полтъргайст напада пост". Лично не съм я наблюдавал, но ще карам по разкази на очевидци.

Та пост като пост, поделение на прилично място - между града и вилната зона. По едно време през ноща, се чува пукотевица. Тъй да се каже, девиците от града и вилната зона още не са се прибрали от нощна разходка, пък в поделението вече е почнала стрелба. Оказва се, че се появил полтъргайст. Пък то времето беше едно такаво - то не бяха кашпировски, не бяха Чокита, не бяха екстрасенси, Джуни и кой каквото му дойде на ум. И човек а да си каже, че времето на чудесата свършило, ей ти нова звезда. Та въпросният полтъргайст започнал да хвърля камъчета по постовия. Той дига паника в караулното и при намиращите се наблизо дневални по парк. Който пак си мисли за магаре - греши. Камъните падат почти като в песента, а няма никой. Вадят дежурния влекач да освети с фарове района - пак нищо. Даже погърмели по полтаргайста, но нищо. Доколко ефективно са стреляли обаче не знам. Щото единия от шефовете (или началник караула или дежурния по парк) като се шашнал, предимно презареждал пистолета и повечето му патрони просто си изпаднали на земята. После 1-2 дни имаше подсилен наряд. Тъй и не се разбра какво точно е било станало.

Та ето как една особена ситуация променя възгледите. Иначе по празници на този пост малко му удължаваха периметъра и стигаше до една паднала част на оградата, през която се прибираха отпускарите. Тъй че постовите уж навикнали някой да им навлезе в охраняваната зона по тъмно, ама няколко камъчета променят доста възгледите.

Най-вероятно някои местни са се бъзикали, добре скрити. А полтъргайста е в духа на онова време.

[Galahad]

Доста рисковано бъзикане, защото са постреляли в посока на идващите камъни. Можело е да стане от играчка - плачка и щеше да има още една тема да се обясняваме дали били криви майтапчиите, демокрацията или от наряда.

[Б.Богданов]

Здравейте! Това е първото ми мнение тук, но доста време бях само читател. Темата е много интересна и реших да споделя и аз част от моите казармени спомени.

Влязох на 03.04.97 г. в УЦ Банско, след три месеца ме изпратиха в школата за к-ри на мсо в Симитли, след още три ме разпределиха за УЦ в Кюстендил, където изкарах 6 месеца до уволнението - 02.04.98 г.

***

И аз съм служил в Симитли, но малко повече от десет години по-рано от теб.

Като слушам спомените ти от Симитли, ми се струва, че няма кой знае каква промяна.

[Atanasov]

По всеобщо мнение на служилите преди мен и командния състав, положението в школата в Симитли е било доста кофти за школниците. Както знаете, преди да въведат начално обучение от три месеца в учебни центрове (като Банско, Кюстендил, Враца и т.н.), което се случва някъде около 1995 г., дотогава във всяко поделение са приемали новобранци само март и септември. След 45 дни са полагали клетва и са продължавали службата в същото поделение или са заминавали за школи. Тогава школата за командири на мсо в Симитли е била 6 месеца и е била "пълна програма" - всякакви тактики, стрелби с АК, ПК, ПКТ, РПГ, кормуване на МТ-ЛБ и т.н. военно обучение плюс допълнителен почти денонощен гърч - както писах, пълзене навсякъде. По спомени на един колега, по-възрастен с 4 години, пълзели са срещу течението на потока, пълзели са по почти отвесни баири. Така те събуждат, че по-добре да не спиш и т.н. И след всичко това - елате ми, новобранци, само да сложа нашивките... Та след реформата школата става три месеца и съответно няма време за всичко. Пропуснахме карането на МТ-ЛБ и други неща. Школата подготвяше отдельонки основно за учебните центрове в Банско, Кюстендил и Враца, а преди това е била само за мотострелковите подразделения на 3 МСД - в Гоце Делчев, Симитли, Кресна и Сандански, предполагам и в Банско е имало мотострелковаци към танковия полк - нека КГ125 да каже. В Петрич бяха разузнавачи, така че там беше друга система. Естествено, най-добрите школници оставаха на място в Симитли, на мястото на уволняващите се мл. сержанти. Тук се сетих да разкажа и за войниците сержанти, които видях при пристигането си в школата. Слизаме ние от камиона, беше жега, около обяд, явно нямаше шапкари и отдельонките се бяха поразсъблекли до кръста. Обаче все едни рамбовци и ние си казваме - е, тука ще ни правят командоси. Стоим и се чудим какво да правим, един припадна. Облякоха се, защото почнаха да идват шапкарите и какво да видим, трима с войнишка униформа, пък с по три нашивки. После разбрах, че са ги произвели в сержанти, искали да ги оставят на служба, но не знам защо не се появиха изобщо след уволнението. Те бяха най-страшните в школата и младши сержантите ги слушаха като новобранци. Та как да се почувстваме ние, леле, като ни подбраха, все едно не бях изкарал три месеца в Банско, а сега бях влязъл, така се чувствах. Много се отплеснах, дано да ви е било интересно. Очаквайте продължение.

[КГ125]

Тези, които оставаха след школата веднага за старши на следващите, по начало не бяха зле подготвени, не не бяха "най-добрите", а тези, които имаха връзки. За съжаление това далеч не бяха много подготвени, но за сметка на това с голямо удоовлствие тормозеха курсантите по всички параграфи; Виждал съм точно от тях "страшните" пратени след няколко месеца служба като сержанти в бойните части и без изключение бяха много зле. Едно е да се разхождаш сред тумба стреснати новобранци, друго е да влезеш в калта...

Редактирано Септември 2, 2011 от КГ125

[Atanasov]

За школата в Симитли ли пишеш или за школата за механик-водачи, която си изкарал, в Асеновград ли беше? В Симитли определено не оставаха връзкари, че си беше зле за командирите на отделения, в сравнение с учебните центрове. Е, всеки връзкар предпочита да служи близо до вкъщи, та всичко е било възможно. Например единия от войниците сержанти живееше срещу поделението, а баща му беше виден старшина.

Кажи все пак за танковия полк в Банско, имаше ли мотострелковаци по твое време. По мое време имаше 1 МСР в сградата с класните помещения, на първия етаж. В голямата сграда бяхме 5 роти новобранци. Танкисти нямаше, но танковете си стояха по парковете.

[Б.Богданов]

* * *

Танкисти нямаше, но танковете си стояха по парковете.

По мое време имаше танкисти - малко хора бяха, но имаше. И САУ имаше.. При откриване на учебната година изкарваха по два - три танка .. изстрелваха по няколко учебни снаряда и толкоз.

Войниците обслужващи градовете си бяха най-добре. Изкарваха три града на плаца и по цял ден смятаха траектории.

Имаше и една рота въоръжени с фаготи. Те не бяха за завиждане. Доколкото помня - един разчет се състоеше от четири човека. Командир, мерач и още двама носачи с по една ракета на всяко рамо. По цял ден носеха тези кюнци по баирите. А баири около Симитли - дал Господ.

Редактирано Септември 2, 2011 от Б.Богданов

[Atanasov]

За танкистите, имах предвид Банско, и ставаше въпрос за войници. Иначе повечето офицери и сержанти бяха танкисти. На откриването на учебната година на полигона Бетеловото имаше един Т-55, моя ротен стреляше с него за демонстрация. И това беше, други танкове не видяхме.

А в Симитли, като всеки нормален МСП си имаше танков батальон, трийсетина T-55AM2 седяха кротко в парка, но войници наборници за тях нямаше, имаше на хартия - запасняци. Градовете са ги махнали някъде в началото на 90-те и са ги преместили доколкото разбрах в Разлог. По принцип полк се казваше на 20-30 войници, които бяха в едно спално и не знам какви се водеха. Освен да дават караул, друго не знам да правеха. Ние в школата се водехме 1 МСР към 1 МСБ. На развод идва ротния - рота мирно, застава той до нас, идва батальонния - батальон мирно, а сме си все същите. Освен 14 МСП в Симитли беше и противотанков дивизион като отделно поделение в същия район. Оръдията бяха 100 мм буксируеми. Караула се даваше така - 1 ден дивизиона, 1 ден полка, после пак дивизиона и 1 ден школата. Така че и в дивизиона дали виждаха оръдията някога, не знам.

[КГ125]

За школата в Симитли ли пишеш или за школата за механик-водачи, която си изкарал, в Асеновград ли беше? В Симитли определено не оставаха връзкари, че си беше зле за командирите на отделения, в сравнение с учебните центрове. Е, всеки връзкар предпочита да служи близо до вкъщи, та всичко е било възможно. Например единия от войниците сержанти живееше срещу поделението, а баща му беше виден старшина.

Кажи все пак за танковия полк в Банско, имаше ли мотострелковаци по твое време. По мое време имаше 1 МСР в сградата с класните помещения, на първия етаж. В голямата сграда бяхме 5 роти новобранци. Танкисти нямаше, но танковете си стояха по парковете.

Навремето това си важеше за всички школи.

[Galahad]

Ами със школите се правеше едно голямо прецакване. Набиваха в главите първо колко е хубаво да си старшина-школник, а пък за тези за отдельонни, колко е хубаво да останеш там. Хубаво, като чест и слава. Само дето старшините-школници по-често ги викаха в запас. Тези пък, които останат в школата за командири на отделения не само нямат разпределение, ами си остават бойци до уволнение. В смисъл, че в школите до уволнение има гърч незавосимо колко старо куче си, а по другите поделения е по-разпасанко и може спокойно да прилага правилото: "В казармата единственото време, което не е загубено е проспаното".

[Б.Богданов]

На някои места може да е било по-разпасано, но аз нямах този късмет. След школата в Плевен, службата в Симитли с нищо не ми се видя по-лека.

Докато бях в армията тръгна "Възродителния процес".. Наложиха карантина, спряха отпуски, задръжки по три месеца, постоянно ни вдигаха под тревога .. с една дума - не беше приятно време за служба.