Спомени от казармата

[Б.Богданов]

Колега Атанасов, помните ли ареста в Симитли?

Не съм чувал или видял по другите казарми да има такава гениална в архитектурно отношение постройка.

Представляваше бетонен куб с решетка вместо покрив. През деня караула "измиваше" пода с няколко кофи вода.. Арестантите не можеха да седнат .. да легнат и дума не можеше да става. Арестантите се чувстваха щастливи, ако ги изкарат на работа.

[КГ125]

Кой болен мозък измисли тоя садизъм? В Банско си беше една стая с бетонни стени, прозорец с метален капак без стъкло и дървен нар. Почти никога арестуваните не нощуваха там по простата причина, че караула беше от техни колеги, поделението беше малко и всички се познаваха и арестантите спяха в леглата на свободния караул. Това се отнасяше и за турците, които бяха докарани по време на възродителния процед... Само при някой много остър дежурен не смееха да отварят, но всички страни проявяваха разбиране за това.

[КГ125]

На някои места може да е било по-разпасано, но аз нямах този късмет. След школата в Плевен, службата в Симитли с нищо не ми се видя по-лека.

Докато бях в армията тръгна "Възродителния процес".. Наложиха карантина, спряха отпуски, задръжки по три месеца, постоянно ни вдигаха под тревога .. с една дума - не беше приятно време за служба.

При нас докараха няколко автобуса с турци, взети запас. Сред тях имаше човек с бастун и лапета, които според мен не бяха пълнолетни. Освен всичко друго трябваше да внимаваме и с тях, защото ВКР-тата ни наплашиха да не контактуваме и пр.

[Б.Богданов]

Кой болен мозък измисли тоя садизъм?

* * *

Много точно определение - садизъм!

Лятото - без сянка, зимата - студ! Ненормална работа.

[Atanasov]

В Симитли дадох един караул, тогава само видях ареста, но нямам спомен дали имаше покрив или нямаше. Вътре имаше доста арестанти, вонеше ужасно и като ги видях в каква мизерия ядяха подхвърлената им храна... Точно тогава имаше командировани кечаджии в Симитли и повечето арестанти бяха от тях. А пък старшината, който се падна началник караул, ми беше близък, та ме сложи на най-лекия пост - трети, който в работни дни приключваше сутрин.

Нека ви кажа какво ме изуми на една вечерна проверка. Дежурен беше един подполковник, Ярето го наричаха, защото бил ползвал поговорката "от стара коза яре съм аз" И какво се случва, поздравява ни той, ние отговаряме както си е по устав, но отдясно, откъм строя на старите се чува едно дружно: "Меееееееее". Шок и ужас! Ние се чудим какво става и почваме да си мислим, че сега ще стане лошо. А той, подполковника, без да трепне, казва пак: "Здравейте войници" - отговора е същия. Тогава той се обърна към нас, школниците: "Само младите войници да отговарят, здравейте, войници!" Ние си отговаряме: "Здраве желаем..." "Само полка да отговаря, здравейте, войници!" Следва дружно блеене. И така няколко пъти. Той им казва: "Ще стоите тук, докато не отговорите както трябва." И така скоро взеха да се разколебават и да се навикват: Айде стига бе, няма да висим тука" и накрая отговориха вяло без блеене, та започнахме вечерната проверка. Мен чак ме хвана срам заради човека, такъв друг случай не бях ни виждал, ни чувал да има. Колега Богданов, знаеш ли го този подполковник, по твое време може да и бил майор, танкист беше. За него се носеше слух, че бил спирал коли на пътя да ги глобява, и им давал за квитанции билети от симитлишката баня, която би трябвало да я помниш с добри чувства.

[Б.Богданов]

***

, и им давал за квитанции билети от симитлишката баня, която би трябвало да я помниш с добри чувства.

Не го помня точно този офицер, но имам неясното усещане, че говориш за нещо познато.

....

Симитлишката баня! И аз щях да те питам за нея!

Ходенето на баня в Симитли си беше един малък казармен празник.

Имам много горещи спомени от нея. Басейни с минерална вода! Но водата бе прекалено топла за моя вкус.

[Aspandiat]

Симитлишката баня! И аз щях да те питам за нея!

Ходенето на баня в Симитли си беше един малък казармен празник.

Имам много горещи спомени от нея. Басейни с минерална вода! Но водата бе прекалено топла за моя вкус.

Гусин Богданов, ти си бил направо на курорт. Като новобранец ми се полагаха 3 минути под душа веднъж седмично, защото след мен чакаше цял взвод да мине и той за по 3 минути.

[Б.Богданов]

Гусин Богданов, ти си бил направо на курорт. Като новобранец ми се полагаха 3 минути под душа веднъж седмично, защото след мен чакаше цял взвод да мине и той за по 3 минути.

Страхотен курорт! При това съчетан със спорни мероприятия на открито. И за да са по-ефективни упражненията .. носехме .. носехме и по едно бивачно оборудване на гръб + по някоя друга кирка или лопата.

А какви костюмчета даваха само .. - вълнени с бели якички! Носещи звучното наименование - въшкарник.

Редактирано Септември 3, 2011 от Б.Богданов

[Atanasov]

Колегата Богданов е бил фазан, така че може да му се е полагал басейн и неограничено време за плацикане. На мен като школник ми се полагаше да се намокря, след това да се сапунисам и пак под душа за малко, че другарите чакат. И какво следваше, влизаме в поделението и хоп, малко пълзене, малко тичане и си ставаш същия киртак. Така беше в Симитли, ходехме на баня в понеделник, а наряда във вторник. В Банско банята беше в поделението и всяка рота си имаше ден от седмицата за къпане, обаче лошо се пишеше на последните, че топлата вода не стигаше за всички. Подгряваха я с горелки като за парно и старшината когато реши - спира огъня и да се спасяват последните. Виж, в Кюстендил беше друга работа, знаете, курортен град с минерални бани и санаториуми. Та учебния център също беше един курортен център в сравнение с предишните поделения. Ще ви разкажа и подробности, но сега за баните, където ходехме - бяха три. Душа ти е безплатен, но ако си платиш някакви стотинки си вземаш отделна кабина с вана и то за един час. Старшинката не даваше зор, та имаше и време за кафе. Някои търчаха да си купят алкохол от магазините, криеха го в мешките, обаче старшинката да не е паднал от луната. Нищо не казва, и вече преди КПП-то прави проверка и събира алкохола - естествено за него си оставаше.

[КГ125]

В Банско банята беше в поделението и всяка рота си имаше ден от седмицата за къпане, обаче лошо се пишеше на последните, че топлата вода не стигаше за всички.

В едно мазе откъм страната на града, нали? Имаше и на всеки етаж направени цивилизовано съвсем, но на секундата ги бяха обърнали на складове и само името им беше останал. "Къде са брезентите?" "В банята". Да се чуди гръчкият враг, ако ни подслуша, за какво иде реч.

В БНА като цяло, не вземеш ли мерки да се измиеш с подръчни средства, така ще си ходиш около, хм, 29-тина дни да речем.

[Б.Богданов]

Колегата Богданов е бил фазан, така че може да му се е полагал басейн и неограничено време за плацикане.

***

Е така беше, но втората година.

В школата в Плевен имах време да се съблека и евентуално да си сменя бельото .. но често пъти само се събличах и отново се обличах .. за повече време само можеше да се мечтае.

Такива бяха условията в БНА.

[Atanasov]

В едно мазе откъм страната на града, нали? Имаше и на всеки етаж направени цивилизовано съвсем, но на секундата ги бяха обърнали на складове и само името им беше останал. "Къде са брезентите?" "В банята". ***

Точно така, банята беше в голямата сграда, в мазето от източната страна, до столовата. Имаше и перално, та простираха чаршафи до банята. В Симитли идваше кола от някакво химическо чистене да ги перат. А по етажите нямам спомен да е имало бани, така че явно са им махнали табелките. Разкажи как е било разположението на ротите, когато си бил там. По мое време, на първия етаж вляво беше първа рота, вдясно лекарски кабинет, стационар, библиотека, някаква "конферентна" зала. На втори етаж бяха втора и трета рота, на третия - четвърта и пета рота. Както бях писал, в сградата с класните помещения на първия етаж беше 1 МСР, старите войници. В щаба бяха свързочниците и домакинска рота ли, какво точно беше не си спомням.

Е така беше, но втората година.

В школата в Плевен имах време да се съблека и евентуално да си сменя бельото .. но често пъти само се събличах и отново се обличах .. за повече време само можеше да се мечтае.

Такива бяха условията в БНА.

За Плевен много са ми разказвали близки и познати. Интересно ми е да кажеш за Симитли повече неща, какво и как е било по твое време там. Спомням си, че фазаните спяха в някакви отделни стаи в една сграда, по пътя от КПП-то към щаба. Спомняш ли си имена, кой е бил командир и т.н.? По мое време командир беше подп. Дянков, зам. к-р подп. Манов, бивш командир на санданското поделение. Имаше ли го 6-то спално тогава, това беше най-новата сграда в поделението, за разлика от другите едноетажни бараки. Там бяхме ние, школата. Противотанковия дивизион там ли е бил, намираше се до лечебницата.

[КГ125]

От входа в ляво на първия етаж имаше лекарски кабинет и артилерийски дивизион и свръзки; срещу тях, т.е. вдясно от входа имаше библиотека, някаква канцелария, 1 малко спално мисля за един 6 човека ПВО и стая за съвещания, както и кабинетът на един образ, дето пускаше сигналите от тръбата автоматично.

На втория етаж вляво имаше една танкова рота и МНЗ батальон, срещу нея, друга танкова рота. Същото беше на последния етаж. Вътре етажите се сътояха от един дълъг коридор, с три спални и една.. каква беше стая, как й казваха, дето беше телевизора и в която в една стара врата, покрита с шпертплат криехме пиенето (ако някой чете и е там, може да намери археологическа находка някоя отлежала гроздова от социализма... )) );

Отдясно на входа веднага беше канцеларията на ротния, спалното на старшини школниците, които бяха трима мисля, после празно място с прозорец, до което стоеше дневалния. Следваше умивалник и тоалетни, след тях беше тая баня, дето беше станала на склад, след нея - една стая, на която също й забравих името - там държахме навити на рула гащиризоните, имаше печка и се беше пълна с аромат на сушени партенки, а до нея, накрая на коридора - т.нар. гардеробна, в която беше пълно с всевъзможни вещи, лични и военни. Ключът от нея се държеше от един пич, който я отваряше, когато трябваше нещо да си вземе човек оттам.

От входа надолу на подземния етаж в дясно беше столовата, в ляво - артелни помещения, пълни с ядене и хладилници и кухнята. Там се раждаха "медузите" (това няма да го разшифровам, да държа интереса на аудиторията буден ).

От самия вход на поделението веднага в дясно беше щаба, следващата сграда до нея беше учебен корпус, в който обаче рядко някой влизаше, но се ползваше за склад пак. Срещу него беше спортната площадка, нагоре имаше много складове. Най-вляво беше парка с техниката и една огроомна мивка, в която можеше да се измие цял танк.

Редактирано Септември 4, 2011 от КГ125

[КГ125]

Е така беше, но втората година.

В школата в Плевен имах време да се съблека и евентуално да си сменя бельото .. но често пъти само се събличах и отново се обличах .. за повече време само можеше да се мечтае.

Такива бяха условията в БНА.

От тези първи месеци дълго време, а може би дори и до днес, имах навика да ям бързо. Често времето беше "докато падне лъжицата".

Днес доста хора биха се ужасили от това ужасно ...нещо но аз го намирам за полезно във връзка с научаването на някои неща за природата человеческа.

[Б.Богданов]

Имена на офицери от Симитли .. Тежка задача за човек, който трудно помни имена, а и са минали повече от 27 години.

Сега, когато спомена Дянков, ме се струва, че имаше по мое време, един капитан с това име - командир на школата. Ако говорим за един и същи човек, този офицер беше завършил две военни академии и се ползваше с добро име сред войската. Имаше навик да събира войниците и в неформален разговор да отговаря на въпроси свързани със съвременните средства за водене на бойни действия.

. .

Фазанарията се намираше от западната страна на плаца. Бяха заделени две стаи с по шест до осем легла за фазаните. Войската населяваше едноетажни бараки. В всяко спално помещение имаше по едно легло на патрон. Имаше и една съвсем наскоро завършена сграда, но по мое време не бе населена. Тя се намираше близо до сградата на щаба.

[Б.Богданов]

***

, как й казваха, дето беше телевизора и в която в една стара врата, покрита с шпертплат криехме пиенето (ако някой чете и е там, може да намери археологическа находка някоя отлежала гроздова от социализма... )) );

* * *

Как и викаха, КГ! Димитровска стая - разбира се!

А на другото помещение - сушилня. Там си гладехме въшкарниците преди наряд.

Редактирано Септември 3, 2011 от Б.Богданов

[КГ125]

Точно!!! )) Гледай какво нещо, помян къде са ми стояли обувките, и колкото топло е било в стаите, но името им не помня ))

[КГ125]

Имена на офицери от Симитли .. Тежка задача за човек, който трудно помни имена, а и са минали повече от 27 години.

Сега, когато спомена Дянков, ме се струва, че имаше по мое време, един капитан с това име - командир на школата. Ако говорим за един и същи човек, този офицер беше завършил две военни академии и се ползваше с добро име сред войската. Имаше навик да събира войниците и в неформален разговор да отговаря на въпроси свързани със съвременните средства за водене на бойни действия.

. .

Фазанарията се намираше от западната страна на плаца. Бяха заделени две стаи с по шест до осем легла за фазаните. Войската населяваше едноетажни бараки. В всяко спално помещение имаше по едно легло на патрон. Имаше и една съвсем наскоро завършена сграда, но по мое време не бе населена. Тя се намираше близо до сградата на щаба.

Хм, че аз когато преспах там след хита с танка, българомохамеданина и партенката, спах в някакво чисто, просторно, светло помещение на втория етаж, което имаше в дъното стая с ТВ и да, май че застлано с червено легло на патрона... (Какви глупости само! легло на патрона... дивотии. Ми турете му един релеф или паметник на патрона отпред в тревата и толко!)

[Atanasov]

Значи си бил на хотел в голямото спално на школата, което беше за 70 човека. В дъното в ляво беше вратата за телевизионната. Малкото спално беше за 30 човека.

А описанието ти за Банско е точно, само че бъркаш ляво и дясно.

[Galahad]

За фазанарията в Плевен съм чувал много лоши неща, които обаче изглеждат съвсем верни съдейки по шашнатия вид на възпитаниците й когато ги докарват на ново място. То това пък тъй като се знае добре беше използвано от някои недобросъвестни типове, да страскят още повече и без това доста наплашените новоразпределени фазани.

Та в школата заради дългия период на обучение на практика старите войници са само обучаващите, тъй че след работно време може да се каже, че не е имало чанч. Но пък в работно време са влизало в пълно действие онова, дето се обобщава с изразите: "изпиване на мозъка", "правене на диви и щастливи", "превръщане на мозъка в мускул" ... В смисъл усилено обучение, при което се използват всички научни постижения на изтънчения съдизъм.

[КГ125]

Значи си бил на хотел в голямото спално на школата, което беше за 70 човека. В дъното в ляво беше вратата за телевизионната. Малкото спално беше за 30 човека.

А описанието ти за Банско е точно, само че бъркаш ляво и дясно.

За столовата и щаба, да, обърнал съм ги. Оправих го.

Значи в малкото е било, защото не беше за 70, точно 30-тина бяха. БТВ много чисто и подредено беше.

[Б.Богданов]

За фазанарията в Плевен съм чувал много лоши неща, които обаче изглеждат съвсем верни съдейки по шашнатия вид на възпитаниците й когато ги докарват на ново място. То това пък тъй като се знае добре беше използвано от някои недобросъвестни типове, да страскят още повече и без това доста наплашените новоразпределени фазани.

Та в школата заради дългия период на обучение на практика старите войници са само обучаващите, тъй че след работно време може да се каже, че не е имало чанч. Но пък в работно време са влизало в пълно действие онова, дето се обобщава с изразите: "изпиване на мозъка", "правене на диви и щастливи", "превръщане на мозъка в мускул" ... В смисъл усилено обучение, при което се използват всички научни постижения на изтънчения съдизъм.

Малко е пресилено това мнение. В школата не бе много лошо. Чанчът е по устав, а такъв чанч се понася.

Девет човека ни изпратиха в Симитли след школата. Само един беше шашнат, но той си беше такъв по природа.

Редактирано Септември 4, 2011 от Б.Богданов

[КГ125]

За фазанарията в Плевен съм чувал много лоши неща, които обаче изглеждат съвсем верни съдейки по шашнатия вид на възпитаниците й когато ги докарват на ново място. То това пък тъй като се знае добре беше използвано от някои недобросъвестни типове, да страскят още повече и без това доста наплашените новоразпределени фазани.

Та в школата заради дългия период на обучение на практика старите войници са само обучаващите, тъй че след работно време може да се каже, че не е имало чанч. Но пък в работно време са влизало в пълно действие онова, дето се обобщава с изразите: "изпиване на мозъка", "правене на диви и щастливи", "превръщане на мозъка в мускул" ... В смисъл усилено обучение, при което се използват всички научни постижения на изтънчения съдизъм.

Шашнати в началото, но фазаните си бяха много добре подготвени за всичко. Дори и най-смотания, който съм виждал на едно място, беше на достатъчно ниво. При тях лошото беше, че нито с войниците войник, нито с офицерите офицер...

И в школите ставаха проблеми, след работно време, но не в такава изродена форма, каквато в частите. След клетвата бяхме 20 школника и около 20 стари, водачите на учебните танкове в едно помещение. Последните никога не са си позволили нещо повече от полубезобидни шеги. Много им беше добра службата, за да я рискуват.

За разлика от самонадеяните сержанти, които много си бяха повярвали, но, както видях после, когато 2-ма от тях попаднаха с нас в частите, се оказаха по-"сдухани" от който и да било друг. Имаше само един, който владееше строевите хватки до съвършенство и беше роден за гвардеец явно.

От школник на 6 месеца остава сержант и като дойдат следващите, светът почва да се върти около него. Би трябвало за такива да вземат хора, минали през бойните части, щото тия не знаеха нищо освен как се прилага изтънчен тормоз...

[Б.Богданов]

Фазана е офицерин малко или много, а един офицер има много специфична работа, която не му разрешава да скъсява дистанция с подчинените си. В противен случай, преценката му би била компрометирана.

Ако трябва да възложи на подчинените си опасна задача и е по-близък с някои от войниците, той би избрал други /неподходящи/ за изпълнението и, а това може да повлияе върху вероятността да бъде изпълнена успешно.

. . .

Като станах дихател /мл. л-т/ по време на три месечната задръжка, връщал съм фатмак да ми иска разрешение да остане... при това го върнах няколко пъти... толкова бях шашнат..

...

По бойните части нямаше извращения. Аз не съм чул при нас поне да има.

Редактирано Септември 4, 2011 от Б.Богданов

[kotev]

От школник на 6 месеца остава сержант и като дойдат следващите, светът почва да се върти около него.Би трябвало за такива да вземат хора, минали през бойните части, щото тия не знаеха нищо освен как се прилага изтънчен тормоз...

Не е било тормоз това. Старшина-школниците имаха задача да следят и въвеждат в действие политиката на Партията в поделенията, следяха определените им за наблюдение войници, докладваха периодично и получаваха инстрикции.

Не говоря за всички старшини-школници, а за такива членове на БКП и кандидати за членуване в БКП.

Най-опасните агенти на ДС вербувани в Школата за запасни офицери в Плевен след като вземаха изпитите и бяха произведени в старшина-школник не баха приемани умишлено в редиците на Партията и оставаха "кандидати", но минаваха обучение в самата школа за дейност прилепена към ЗКПЧ по места и бяха обучавани на специални сбирки в поделенията в които бяха изпращани в методите на изкопчване на информация или поведенческо моделиране на посочвани войници под координация и наблюдение на съответният ЗКПЧ.

Редактирано Септември 4, 2011 от kotev