Спомени от казармата

[Б.Богданов]

Не е било тормоз това. Старшина-школниците имаха задача да следят и въвеждат в действие политиката на Партията в поделенията, следяха определените им за наблюдение войници, докладваха периодично и получаваха инстрикции.

Не говоря за всички старшини-школници, а за такива членове на БКП и кандидати за членуване в БКП.

Най-опасните агенти на ДС вербувани в Школата за запасни офицери в Плевен умишлено не баха приемани в Партията и оставаха "кандидати", но минаваха обучение в самата школа за дейност прилепена към ЗКПЧ по места и бяха обучавани на специални сбирки в методите на изкопчване на информация или поведенческо моделиране на посочвани войници.

В Симитли имаше само един фазан от типа описан от Котев, но той бе прикачен към ВеКеРето. Помагаше му за вътрешни разследвания .. от типа, кой колко бойни патрона е скатал ... такива работи.

[kotev]

В Симитли имаше само един фазан от типа описан от Котев, но той бе прикачен към ВеКеРето. Помагаше му за вътрешни разследвания .. от типа, кой колко бойни патрона е скатал ... такива работи.

Това с ВеКеРето - фазан е изтъркан мит от онзи период.

Тези слухове се пускаха за надъхване на редовите бойци, че видите ли, държавата бди и нейните органи са видими и действат прозрачно.

Но истината беше по-различна. Човек на ВКР можеше да бъде всеки новопоявил се в поделението, като започнем от новият дърводелец, новият готвач до новият внезапно появил се член на полковия оркестър...

[КГ125]

Не само фазан, имаше и ефрейтори ВКР-та. Ти говориш за агенти, това е друго.

[КГ125]

Фазана е офицерин малко или много, а един офицер има много специфична работа, която не му разрешава да скъсява дистанция с подчинените си. В противен случай, преценката му би била компрометирана.

По бойните части нямаше извращения. Аз не съм чул при нас поне да има.

В танковите части спецификата беше такава, че понякога и с лейтенантите бяхме на ти (само старите, де) без това да пречи на работата. Разбира се, никога публично.

Как да нямаше, чудеса имаше... Ако при вас е нямало, това е бил много интересен феномен.

[kotev]

Не само фазан, имаше и ефрейтори ВКР-та. Ти говориш за агенти, това е друго.

Както е видно, относно ВКР структурата никой от нас с Богданов не използва елементарното уточнение "агент".

Там въпросът е комплексен.

Трето управление на ДС осигурявайки политическата лоялност на армията се маскираше в структурите на Българската народна армия с цел независимост и взаимен контрол между ведомствата и най-често срещани уши и очи на ВКР бяха паралелен агент и агент информатор.

[kotev]

Вътре етажите се сътояха от един дълъг коридор, с три спални и една.. каква беше стая, как й казваха, дето беше телевизора и в която в една стара врата, покрита с шпертплат криехме пиенето (ако някой чете и е там, може да намери археологическа находка някоя отлежала гроздова от социализма...

Наричаше се "Димитровска стая".

след нея - една стая, на която също й забравих името - там държахме навити на рула гащиризоните, имаше печка и се беше пълна с аромат на сушени партенки...

Наричаше се "Битова стая".

[Б.Богданов]

Както е видно, относно ВКР структурата никой от нас с Богданов не използва елементарното уточнение "агент".

Там въпросът е комплексен.

Трето управление на ДС осигурявайки политическата лоялност на армията се маскираше в структурите на Българската народна армия с цел независимост и взаимен контрол между ведомствата и най-често срещани уши и очи на ВКР бяха паралелен агент и агент информатор.

Вярно е, че беше малко сложно. Но за тези за които се знаеше, че пеят, а такива имаше няколко /от всички рангове/ - всички ги игнорираха. При това никой не им бе възлагал подобна задача.

Аз никога не съм бил вербуван за каквото и да е. Колегите също не са споменавали за срещи от третия вид.

...

Аз имах доста задължения ... обслужвах походната метро станция, правех проби за бойни отровни вещества с полева лаборатория, мерех радиационен фон ... с помощта на взвод състоящ се само от шест човека. Пусках рапорти на всеки част за резултатите от изследванията до щаба. Доста сметки направих за движение на въздушните маси през втората година..Постоянно имах в себе си сметачна линия. В БНА калкулатори нямаше! Имах си работа с една дума.. Къде ти да подпитвам тоя и оня какво мисли. Пък и никой не искал това от мен.

. . .

Назначиха един лейтенант завършил в Русия. ЗКПЧто каза - Такива момчета ни трябват! Учили в матушка Рус! - За съжаление на същото това ЗКПЧе само след седмица Ленчето не можеше да излезе на развод - лежеше в стаята на взводните пиян при това в 7:30 сутринта. Толкоз за политиката.

...

В поделения като това в Симитли, където има много и най-разнообразна техника, се ценеше високо професионализма. Политиката някак си стоеше на заден план. Имахме само веднъж седмично полит подготовка на която войската масово заспиваше. Колегата Атанасов не може да потвърди моите думи, защото е служил доста по-късно и при различни условия, но вярвам, че професионализмът е бил на почит и по време на негово служба.

[КГ125]

Наричаше се "Димитровска стая".

Наричаше се "Битова стая".

Да, точно тъй.

[kotev]

Вярно е, че беше малко сложно. Но за тези за които се знаеше, че пеят, а такива имаше няколко /от всички рангове/ - всички ги игнорираха. При това никой не им бе възлагал подобна задача.

Остави "пеенето" на местно ниво.

Въпросният школник още при влизането има принадлежност и дълго след уволнението "работи". А такива подробности, като демонстративно пиянство понякога са част от играта, когато е нужно печелене на доверие от обекта веднага и на всяка цена.

[Galahad]

За стаите - по мое време комсомолът беше взел дал, тъй че "стаята с телевизора" имаше друго име, май беше свързано нещо с динамично менящите се названия на ЗКПЧ-та; стая за морално-психическа подготовка ли беше или "клуб" - вече ми се губи. Но не на всякъде ги е имало. Някъде телевизора си беше просто в спалното.

Иначе подбора на фазаните не беше много ясен (изключая връзкарите), но "командния състав" от училищата не беше идентичен с този от фазанарията.

А това за шашнатите разпределени фазани - то е при самото пристигане, защото в школата са ги плашили много какво ги чака (сапунка за добре дошли и т.н. и т.н.). След това много бързо разбират, че са ги лъгали. Разбира се при демокрацията и по-свободния обмен на информацията разпределението вече се посрещаше с ентусиазъм. А и хората вече почват ди мислят и да си задават въпроса как ще ги чанчат, като при разпределението вече не са новобранци.

А певци в казармата много. Даже си има и думичка във войнишкия жаргон: "дънят". Разбира се ЗКПЧ-та много обичаха да се пробват да прелъжат някой да натопи другите.

[Atanasov]

Темата се пораздвижи и става все по-интересна. За ВКР-то в Банско, с чин капитан - бях го виждал няколко пъти, след него се шушукаше колко бил опасен и т.н. Имаше някакъв страх във войниците, а за командването нямам впечатления. В Симитли май нямаше такъв, поне не съм чул и видял. В Кюстендил ВКР също беше капитан, с него се срещах всеки работен ден последните 3 месеца от службата ми. Но такава ми беше работата, носех пощата, а на него му се полагаше 1 брой вестник "Българска армия" (както го наричахме - "Овча мисъл" ) Само веднъж ме попита дали съм чувал за наркотици в поделението. Аз естествено, не бях чувал, дори не ми се вярваше такова нещо. После разбрах, че са внасяли цигари с марихуана и дори новобранци били пушили на плаца. Нямам идея дали някой си изпати за това. ВКР-то беше приятел с моя комбат в Симитли и си пишеха писма. Така и не се престраших да отворя някое. Та по мое време беше демокрация, след жанвиденовата криза, а вие всички сте служили през комунизма.

Изрових си военната книжка и си спомних много неща. Както бях писал, служих от 03.04.97 до 02.04.98. Службата беше година и половина, но още в учебния център почна да се говори за намаляване на срока и от лятото вече се знаеше, че от 01.01.98 става 1 година. Съответно всички, които бяха влезли по-рано и щяха да се уволяват на година и половина, година и три месеца, много ги беше яд и имаше доста разправии между тях и тези, които щяха да се уволняват на една година служба. Цитирам: "Аз ли да служа година и половина, а?" Аз пък бях още по-доволен, защото бях командир на отделение с най-малко служба в нашата рота, и като се уволниха 3 набора преди мен, рязко остарях. С голям кеф ги изпратих да си ходят.

Поделението в Банско беше с номер 22380, командир п/п Пачеджиев, НЩ п/п Еленков. Началник на учебния център - п/п Иванов. Командири на роти (не си спомням всички): капитан Тодоров (наричаха го капитан Пауър, а трета рота бяха "войниците на бъдещето" ), ст. лейтенантите Дункин, Еланчев, Цуцуманов.

Под. 26300 - 14 МСП Симитли, командир п/п инж. Дянков, НЩ п/п инж. Манов. Командир на 1 МСБ - майор Кльонтов, но тъй като беше в ГЩ Академия, заместваше го капитан Борсучки. КР на 1 рота беше ст. лейт. Хайтов, взводния ми - лейт. Мингов. Старшина на рота - Докузов, имаше още един - Боби Секса му казваха, не му помня фамилията.

Под. 24110 - 88-ми инж. полк Кюстендил, командир полк. Панайотов, ВрИД НЩ инж. м-р Илиев. Имаше и зам. к-р на полка, за разлика от предните две поделения, но не му помня името. Той ни видя без колани докато вървяхме към поделението със старшината. Много често правеше проверки посред нощ на старите войници. Началник на УЦ - п/п Грънчарски, к-р на 2 учебна рота - ст. лейт. Чалъков. Имаше само 1 лейтенант взводен - Николов, малко гадняр си падаше. Другите взводни бяха фазани. Със съкращаването на службата, съкратиха и времето за начална подготовка от 3 на 2 месеца, а заради масовото уволнение бяхме малко отдельонки, по двама на взвод. Но на практика заради мен (пощаджия) и още един на моята служба, който се уреди при Военна полиция, на занятия взводовете ходеха с по един мл. сержант. И като има наряди (деж. по рота, деж. кпп), фазаните поемаха повечето натоварване. Тях също ги беше хванало намалението и от Плевен дойдоха на 9 месеца служба. Сетих се за една шегичка, дето им спретнахме - пратихме един новобранец доброволец да им хвърли във фазанарията една шепа перушина, която извадихме от възглавница. Голям смях падна. Някои фазани бяха връзкари, от Кюстендил, ходеха с камуфлажни униформи и след 17 часа си отиваха вкъщи. Другите, дето бяха отдалече, си бяха с въшкарниците и си стояха в поделението.

[mitaca]

....

Наричаше се "Битова стая".

Всъщност се наричаше Сушилня . По отношение на ушетата, т.к. бяхме 3-ма софианци (4-тия отиде на школа за ком. на оръдие и го нямаше първите 6 месеца), а мойте стари (местни от Бл-д и РазлоЧ , ама много културни момчета) бяха завзели 'комсомолската власт' и решиха аз да ги заместя, пък аз разбира се предложих вдамата авери за да попълним бройката (5 човека по норматив за батарея). И така аз станаш вечния водещ комсомолски събрания и портоколчик (к'ви ги пишех, батарейния охкаше и ахкаше как културно и добре се е изразил , често 'цитирах' командира на полка, веднъж командира на дивизията), моя приятел Боев ком. секретар (един път седмично 'цивилизаия' в Бл-д под формата на обучение), а Михалев член. Като станахме стри батарейния реши да ни прави ушета . Аз бях 'назначен' за 'ординарец' т.е. за батареен канцеларист щото ординарци официално нямаше, длъжност яко скатана (щото нямаше ни тактика, ни физическа подхотовка), Михалев за печкар (да пали печката през зимата) на командира на полка. Беше ни 'намекнато', че това ще ни донесе 'големи облаги', като уволнение с чин сержант (при ефрейтор за моята длъжност на РПК-ист, и мл. сержант за техните съответно 1-ви и 2-ри мерач), влизане в БКП-то и голямо Ве нулево (начална скорот де) след уволнението. Веднага взехме мерки . Оказа се, че Михалев не се е научил да пали печки за една годин новобранство , (а пък тъй като баща му беше шеф на завода за лети с противоналягане джанти на България, ма в Колмар Франция, че в Търново нещо не можеше, а полковия се опита да си изпроси и получи достоен отговор: Добре, баща ми ще докара 4 джанти, които са на стойност еди колко си долра, които трябва да се приведат предварително ) аз пък вкарах две бутилки в батарейната канцелария малко преди проверка, ракия разбира се . Изхвърчахме моменталически, което и беше целта на занаятието. Наборите оцениха жеста . Освен нас останалите бяха от Бл-д и региона.

Ще спомена още една случка. Аз бях единствения който получаваше колети с...книги всеки месец (даже две тенис ракети си поисках и ми пратиха), та бях дал "Кръстник" на един авер мл. с-т Тодоровски кореняк маке Та по време на занаятия в клсната стая той кротко си четял, ама командира на БатареяУправление (той беше свръзка и там си провеждаха занаятията всички свръзки от батареите) Бебето му викахме, че беше кинта и педесе и найстина с бейби фейс го хванал и понечил да хвърли книгата в печката. Та Тодоровски му скочил т.е. налетял. Книгата ми спаси, но загуби нашивките официално пред строя. А аз много се кефех като водещ, умирах да кажа на батарейния (ст. л-т Георгиев или Гецата или Жос Бомон ), - не съм ви давал думата др. Георгиев затова млъкнете - е излизаше ми понякога през носа (веднъж ми даде 5 пъти по 3 ден арест (щото не можеше повече). Но пък и полезна работа вършехме, стане издънка свиквам ком. събрание и изключвахме издънилия се и после пледирахме, че не може две наказания (дисцип например) за едно провинение. После месец преди уволнение си го приемахме пак. Никой не влезе в дисципа при нас, а имаше и заспали на пост и то знамето, загубен автомат и какво ли още не, това Бебе даже го биха, гепиха командния пунк на полка (на Шабла) за да отидат да купят пиене, рабира се пияни и т.н. В останалите батареи беше същото. В 4-та беше един съвипустник (като трябваше да си пишем характеристиките а писах неговата, а той моята, че не върви да се хвалим, а по принцип ние трябваше да я пишем), във 2-ра царуваще френската, в ПВО на дивизията пак наши и френската, в 3-та и БУ не си спомням, ама май бяха от квартала.

[Atanasov]

mitaca, за какво ПВО на дивизията говориш, не мога да се сетя. Ти си бил в зенитния полк, преди да бъде превъоръжен, нали? По мое време имаше ракети на склад в Симитли, горе на погребите. При нас в школата, в малкото спално беше настанена техническа (или обслужваща?) батарея, за 2-3 седмици правеха някакво обслужване на ракетите и си заминаха за Благоевград. Освен 49 ПВО полк в Благоевград беше щаба на дивизията и школа за свързочници (и ВП, разбира се). Когато ти си служил, имаше ли други подразделения?

[mitaca]

Да 34-ти Зен.АП (май това беше номера иначе поделението бе 34 310, ма може и да бъркм, отдавна беше). ПВО на благоевградската дивизия, как за какво! Това бе малко подразделение, поддържащо връзка м/у ПВО на страната и ПВО на дивизията. Една друга случка, моя съвипустник беше заспал, когато фантом на гърците беше навлязъл (само две влизания имаше по мое време 83-85-та) и 'шефа' на КГ от танковия полк в Банско го беше видял (обажда се той в ПВО на дивизията и пита: - Има ли нарушение? - Отговарят му Не - Да ама аз го виждам!). Е спестихме си едно излизане на позициите . Командир на ПВО-то бе п/к Бумбаров (с корем поне половин метър пред него), но бе пред пенсия. Нашия полкови бе м/р Василев с нач. щаб. к/н Кастрев. Нач. щаб на дивизията бе к/н Градинаров, зам м/р Василев много луд танкист (разжалван поне 2 пъти), ма не съм сигурен дали беше танкист, викахме му Петлето. Освен Полка имаше си и комендантска рота както е по устав с едно МТ-ЛБ свръзки и май и други имаше, ма не помня веч' . Ние бяхме на 57-ци, имше и 100-ци в дивизията, както и ЗУ-та в Кресна и гара Пирин (заедно бяхме по учения). Полка го превъоржиха година две след като се уволних. То това беше най-голямата заплаха към мен от м/р Бележков (той ми викаше София споменал съм по-горе защо), че след превъоръжението ще ме викне запас три месеца в Астрахан.

[Atanasov]

Всеки ден от много години минавам покрай благоевградското поделение, но не знаех почти нищо за неговата история. В интернет намерих инфо, че полка е бил 49-ти ПВО полк, превъоръжен 1988-1989 година със ЗРК. Един мой познат, по-голям набор ми беше разказвал, как са процедирали на стрелби на Шабла, разказа му приличаше на твоя, с огледалните мишени и т.н., но вече с ракети. Техниката се е придвижвала винаги нощем. Къде са ви били позициите, на които сте излизали при тревога? А Кресна и гара Пирин е едно и също.

След разформирането на цялата трета МСД, в Банско създадоха 14-ти механизиран батальон, а в Благоевград се водеше мобилизационна база. 2008 предислоцираха батальона в Благоевград. Вече няма поделения, а военни формирования, тук е ВФ 26400

[Atanasov]

В Симитли имаше само един фазан от типа описан от Котев, но той бе прикачен към ВеКеРето. Помагаше му за вътрешни разследвания .. от типа, кой колко бойни патрона е скатал ... такива работи.

Както писах, в Симитли ВКР не видях, но пък след стрелби ако не излезеха бройките гилзи, се почваше претърсване на тревичките, а след това се стигаше и до разсъбличане до голо, да не би някой да си гепи гилза за спомен. Фазаните бяха само двама, единия към школата, другия към полка. Спяха в една стаичка в сградата, която беше южно от плаца. В същата сграда се намираше и артелната. Столовата беше в ремонт, та се хранехме в палатки, голяма мизерия беше. До кухнята имаше фурна за хляб, която беше дадена под наем на частна фирма. Веднъж дадох помощник дежурен по КПП и ми разказаха играта да отварям и затварям портала заради микробусите с хляб. В същото време на нас ни даваха сух хляб да папкаме. Добре, че някой се беше оплакал на Дянков, та той въведе ред.

[mitaca]

Самураново бяха стотаците ся се сетих. На знамето (имам поне 20 краула там) пишеше ЗенАП, като номера беше закрит, ма си мисля, че беше 34-ти. Позициите бяха на

юг от Бл-д, ама как се казваше не си спомням. Ракетите щяха да бъдат на юго-запад върти ми се Бялата висота, ама не съм сигурен. '86-та бях там и мисля, че бяха вече превъоръжени. На Шабла стреляха 2-ки и 10-ки (като първта година отцепваха за 10-ките, но втората не). По големите ЗРК-та ходеха в Астрахан. Може, ама при нас имше подразделения водещи се гара Пирин и Кресн, но може и да бъркам. На Шабла върха беше целкането на снаряда (122мм гаубица с трасьор), за мерачите се знаеше, целнт ли го имат 15 дни от 'царството' (така викахме на полигона ), отделно от дивизията, полка и батареята. Но за 4-ри Шабли съм виждал ссамо 2 пъти и то не от 10-ки, а от Стрела 2М. 2 такива се полагаха на всяко РПК от Полка за да го пазят от РЛССнаряди, ама бяха в Кресна или гара Пирин .

[Atanasov]

Гара Пирин е старото име на Кресна, до 1978 г. Там имаше 3 поделения: първото, най-близо до жп гарата, точно на главен път Е-79, беше 3 дивизионен сапьорен батальон. Северозападно от него се намираше 19 МСП. Третото поделение не знам какво точно е било, намирало се е на пътя за Брезница, баща ми е бил там запас - преквалификация за минохвъргач. Там обаче става инцидент, новобранец караул, почва да стреля по пияни запасняци, прибиращи се в поделението. След това, явно уплашен, че е застрелял някого, се самоубива. Заради това, запасняците били преместени в Симитли.

За Самораново, наистина там имаше две поделения - противотанков и зенитен полк, все 100 мм. оръдия. Ходил съм на свиждане в едното поделение, май противотанковото беше.

[mitaca]

Стрелите (2-ките де) бяха от там както и ЗУ-тките, двойки, четворки нямаше (23мм за тез дето не знаят). А какви ЗРК-та сложиха в Бл-д знаеш ли, че ми е любопитно. Не ще да са 10-ки, че сериозно си се говореше за Астрахан.

[КГ125]

Поделението в Банско беше с номер 22380, командир п/п Пачеджиев, Началник на учебния център - п/п Иванов.

Таман тъй. Падчеджиев по мое време беше капитан, този Иванов мисля, че беше началник щаб на батальон, ако не се лъжа, другите са някакви нови. На Пачеджиев баща му беше голяма клечка из Варшавския договор.

[DendroaspisP]

Ти първо иди, пък тогава кажи. Готвим те, нали заеш. Ей го Глишев вече и униформа има. Готви се! Тичай сутрин, калявай се, конспектирай теориите за краят на класите, защото после ще имаш други занимания.

Абе на Глишев наистина много му ходи униформата. Направо си е роден за пехотинец с тази осанка!

Само трябва да му спрем вечерната мастика, че по ранина може да се самонарани като изпълнява на мътна глава различни команди, включващи щик (или боен нож).

А Алвата ми го дайте на мен. За един месец от него ще стане или Швейк или първокласен командос!

А ако не се държи прилично и ми се прави на префърцунен пацифист нестроевак, съм замислил да го емна на марш на скок (за начало 15 километра) с окопаване и обезвреждане на противотанкови мини в почивките. Няма нужда да споменавам, че той ще носи през цялото време по две такива във всяка ръчица! Ако имате и други полезни съвети за военното му превъзпитание, считайте се поканени да ги споделите. Ще се отнеса с преголямо разбиране.

[mitaca]

За Португалеца има много кандидати. Аз обаче обещавам освен първокласен батареец да го направя и първокласна скатавка. Фен е на Тойнби, предполагам, че и "Принципа на Питър" е чел. В условията на соц казарма е най-важното четиво. Специално раздела с творческата некомпетентност. Така аз като за първи път ми дадоха шанцов инструмент, за малко не си отнесох крака с него (абе мотика беше ). Веднага скокна батарейния и ме смени, като не забрави да каже, повече такви неща да не се дават на софианци (наборите бяха благодарни). Е до уволнението се пазех да не ме види с бойния чук на цафките (20 или 25кг.) щеше да припадне сигурно.

[DendroaspisP]

Митак,

да разбирам ли, че предлагаш да снаряжим Алвата и с ръчен шанцов инструмент от по-голям калибър и да се опита да възпроизведе системата от полеви укрепления на съветската армия в района на Куркс... например, де?

В крайна сметка, така той ще получи и необходимата закалка, за да изпълни повелите на днешния Министър-председател, който преди време заяви, че след като цените на зеленчуците са високи, тогава гражданите сами да си копат картофите и да си ги отглеждат вместо да се оплакват.

[alvassareiro]

Какво тук пак се намесва августейшото ми име? Я да изполвам отново тази висока трибуна и да призова за пълна забрана на спорта, спомените от казармата и химията!

Редактирано Септември 9, 2011 от alvassareiro

[КГ125]

Ти се готви, готви се. Повиквателната иде а сержантите са без работа сума време вече.