Спомени от казармата

[alvassareiro]

Готви се ти да рецитираш Тойнби под звуците на Азнавур, мечта.....

[КГ125]

Това не е голям проблем. Проблемът ще почне, когато дойде серж.Глишев

[alvassareiro]

Всичките ви очаквам, аз цял паметник спасих, че с вас ли няма да се оправя ехе...

Редактирано Септември 9, 2011 от alvassareiro

[КГ125]

Не използвай думата "паметник" предвид новобранското си бъдеще. Съвет.

[DendroaspisP]

Ето така се раждат добрите идеи! Можем да обмислим и нещо с паметниците, свързано с бойната подготовка на лицето-нестроевак Алва. Опции - колкото искаш.

[В.Павлов]

В казарма също не съм ходил, но имам някои досеци с нея. Учих в морското училище в Бургас, ходих на учебни плавания, а имам и прекарани три месеца в авиационното училище в Долна Митрополия, разбира се и някои разправии с наборната комисия - това е. За сметка на съвсем лекия ми допир с военизираните институции, като бившето ОСО например, спомените ми са много и интересни (поне за мен). Първия ми досег бе когато бях на 14 - прииска ми се да ставам парашутист, добре ама трябвало да имам 16 навършени, така ходих един месец на практическия курс, после се учихме да скатаваме парашутите и накрая седях и гледах тия дето скачаха. На следващия сезон(вече на 15), минах отново през цялата процедура но този път ме пуснаха да се хвърля и аз от самолета. Очаквах го с голямо нетърпение, бях чувал какви ли не истории, но не само самия скок. Бил съм се возил в самолет, като съвсем малкък, но нямам никакви спомени от тогава, та най-истински исках да видя що аджеба е това да литнеш със самолет. Стори ми се много плавно и меко та тогава в ума ми изникна защо му викат "въздухоплаване", наистина си беше като кораб - бавно и плавно. Единствената разлика беше, че усещаш със стомаха когато самолета завива. Тогава за първи път видях и Бургас от 800 метра височина, заобиколен от водни площи, стори ми се, като остров. Не си спомням вече имаше ли лампички в стария Антонов, но си спомням когато Ясен (инструктора) отвори вратата. Ако до този момент си мислих, че се движим някак си плавно и ми беше спокойно, всичко това коренно се промени, когато вратата бе отворена. Настана едно неописуемо бучене и веене, явно трябваше да се готвим за скачане. Когато станахме от седалките всичко ми се обърна, незнам от страх, вълнение или самолета просто се е намествал пак. Бях последен и гледах как един по-един тия пред мен се хвърляха и Ясен гледаше след тях, провесил се през вратата, дали всичко е наред и викаше следващия. Когато дойде моят ред, някак си се добрах до вратата, трябваше да си наместя краката така, че пръстите да стърчат навън. Гледката беше запленяваща, а и не ти остава нищо друго да правиш, просто всичките ми сетива се бяха, като че ли изключили. С периферното зрение видях, че Ясен се опитва да ми говори нещо, но всичко което възприемах е как му се движат усните, изобщо бях забравил че всъщност трябва да скоча. Последно усетих братско "потупване" и вече знаех, че летя и крещя, летенето беше точно три секунди. Не направих абсолютно нищо, от това което учихме, просто парашута се отвори и някак си всичко изчезна. Вече бях в друг свят, сам в тишина.

Можех да се наслаждавам на гледката колкото си искам. Първото което ми хрумна е, че мога да се опитам да направлявам парашута. Модела с който скачахме беше някакъв учебен-германски (не си спомням името), но той нямаше управление. За да го направлявам трябваше да хвана двата основни колана и да ги осуча в обратна на желаното завъртане посока, направих го но в следствие се осуках аз, а парашута изобщо не помръдваше, така бързо се отказах от идеята за управление, оставих просто да ме свали където си иска. Докато падах и истински съжалих, че не съм си взел някое хартиено "самолетче" да го хвърля. Колко ли щеше да лети? По едно време съзрях един зевзек, като мен да виси от парашута си малко встрани, виках махах - никакъв успех. Накрая осъзнах, че е малко скучно, след като парашута се отвори. Какво ли не си мислих, стори ми се изключително дълго приземяване, още повече, че с тая скорост и височина, визуално изобщо не можеш да се ориентираш падаш ли, вдигаш ли се, дали изобщо се движиш. Неочаквано твърдото приземяване, беше последвано от едно доста изморително вървене, с парашута в ръце, обратно до полосата за излитане, до която скътавахме парашутите. Това ми беше първия и последен скок за тази година, бяха ме пуснали малко извън протокола и явно не смятаха да рискуват пак с мен. Останалите скокове ги направих в продължение на следващите два сезона.

Редактирано Септември 10, 2011 от В.Павлов

[КГ125]

Добре! Добро описание и добър опит. Явно е трябвало да тренираш това... дето летят свободно и отварят в последния момент, щом ти е било скучно след отварянето. :)

Изобщо не знам дали бих могъл да скоча или ще трябва да ме приземят заедно със самолета, закован на вратата

[В.Павлов]

В клуба изобщо нямаше такива сложни техники. За тренировка имаше една стълба от която скачахме и тренирахме приземяване, едно нещо като люлка от която тренирахме отцепване и едно колело в което влизаш, вързваш си ръцете и краката подобно на Х и обикаляш с него, въртейки се като умпобъркан. Принципно при новобранците първите 8 скока паршута ни се отваряше автоматично, буквално изтеглящото въже беше вързано за самолета. Иначе аз имам "цели" 12-13 скока но никога не ми се случи да скачам с "ръчка" винаги парашута ми беше вързан за самолета. На "ръчка" пускаха само най-старите, тъй като наскоро имало смъртен случай с едно момиче, което не успяло да си изтегли дръжката навреме. Най-страшното което ми се е случвало е, че на два пъти малко се попревъртях и фактически при отварянето бях надоло с главата, гледах как парашута ми минава между краката и като се разтвори се изсипвах със страшна снила в нормалното си положение А има много случаи с разни, дето се спичат в самолета и отказват да скочат, страшничко си е, но аз лично тогава не замислях за последствията. Има и хора дето само за адреналина ходят. Нашите имаха една много полезна машинка - КАП (каквото и да значи), по същество това беше хронометър с някаква пружина, която отваря закопчалката на парашута след определено време. Така, ако забравиш да си го отвориш или по някаква причина не можеш, КАП-чето е животоспасяващ инструмент. Имаше един, дето скачаше на ръчка и веднъж като кацна, разправяше, че КАП-чето сработило преди него. Незнам по каква причина обаче, не ги ползваха много много, можеха да спасят маса хора. Примерно много често при състезания скачат от въртолети, аз лично съм скачал и от малък самолет. При такива скокове е опасно да не си удариш главата в колесника, понеже може да загубиш съзнание. Така се уби един дето скачаше с нас от старите, но не при нас, а на някакво състезание в Чехия мисля, че беше. Та мисълта ми беше, че този човек и момичето дето го споменах преди малко, можеше още да скачат, ако го ползваха това нещо.

Изобщо с тия дето скачаха "на ръчка", имаше разни ексцесии. Най-често от стрес ли от какво си отваряли парашутите още в самолета. Последното и на нас веднъж ни се случи, като скачахме от малкия самолет. В самолета бяха двама парашутиста + инструктора, който скачаше последен и пилота. Като ги гледахме отдоло, обаче скочи само единия, оказа се че като скачал, без да искал се закачил за ръчката на запасния парашут на колегата си и той се отворил в самолета. Хубаво, че трябва да си държим ръцете върху запасния в самолета, иначе ако го хване въздушната струя, може да стане "весело".

[КГ125]

Чувах, че допускането до скокове в съответните части на БНА е било доста строго. Един приятел не го допуснали само защото имал стара травма на окото и едното му око просто е с различен цвят.

[В.Павлов]

Как е сега незнам, възможно е. На нас, преди скоковете само кръвно ни мереха и някакво медицинско носихме, общо взето ала-бала. Но за летци беше наистина строго, всяка сутрин ходихме на преглед и веднъж ме спряха от полети, щото ми бил запушен носа

Редактирано Септември 10, 2011 от В.Павлов

[КГ125]

http://edinzavet.org/2011/09/15/спомени-на-летеца-камен-найденов-от-66-в/

[sirius]

Изключителен текст! На изключителен българин! Заслужава да се копира целият тук.

[Warlord]

Сега чета спомените на Стоянов. "Ние бранихме теб София" се казва книгата - също задължително четиво.

[alvassareiro]

като имам проблеми със съня ще попрочета спомените ви от казармата и ще захъркам от скука хахаха

[Last roman]

тея казарми не ги ли забраниха вече?

[КГ125]

Бе не е ли останала някъде някоя повиквателна с печат, да го призовеме тоя на указаното място?

[alvassareiro]

хихи печат на куково лято.

леле как са ви прекарали с тая казарма хаха голяма прецаквация.

Редактирано Юли 31, 2013 от alvassareiro

[Joro-01]

Ще изработим само да го има сканиран някъде

Прецаквация, ама съм ходил на лов за диви прасета с калашник.

Превъртал съм километраж на УАЗ-ка с дрелка, карал съм без книжка, крал съм бензин от триоз/с/ (да има за джипа) и прочие щуротии.

И съм правил опити за заглушаване на изстрели и всякви други, и тн и тн...

Бях в ако не в най то почти най-върховата си форма като физическа сила..

И някоя книга прочетох там

Редактирано Август 1, 2013 от Joro-01

[alvassareiro]

Брей, брей. Голяма полза викаш.....

[Joro-01]

Щях да си остана прос, бре

[КГ125]

Аз прочетох 2 (Кланица 5 и Вино от глухарчета) и зачетох трета - Политико-географски справочник, Америка, 1980 г. Много моля!

хихи печат на куково лято.

леле как са ви прекарали с тая казарма хаха голяма прецаквация.

А на теб ти предстои. Скоро, като се забрани липсата на военна служба, ще те призоват за начално обучение.

[mitaca]

Е как само две бе Наборе, аз не съм ги броил, но поне 20-ина (спмням си че прочетох L'Etranger, на француски там ), но по-скоро ги препрочитах. "Кръстника", "Лисици в лозето", "Лявата ръка на мрака" (тази не я препрочитах). "Де Гол" и още една там ме наградиха (за добра служба разбира се ). То и сега като дойдоха камарадите от Булхарско, ми донесоха по кило сирене и кашкавал, подправки и люти чушки, две бутилки ракия (едната изпихме, другата е за подарък), 4 мазни софийски банички (две за други българчета) и 7 книги . А в казармата по разбираеми причини много четях втората година.

Бе вас в танковия полк в Банско много са ви чанчили май !?

[КГ125]

Щот си буржоа, затуй си четял. Къде време за четене в танков полк! То там ръководството по експлоатация на Т55 не можеш прочете. Моите и трите ги прочетох в кеча в Ботевград

Редактирано Август 1, 2013 от КГ125

[sirius]

хе хе, алвата такова влизане в казармата мога да му спретна, че никога повече няма да се хвали, че не е влизал. хехе В казармата може да има много простотии, но определено разчупва някои представи за реалноста и някои рамки на въобръжението.

[mitaca]

Да бе, аз не бях буржоа...тогаз , не че сега съм де . Твоите, трите к'во? Това пък съвсем не го разбрах!? Нововобранци ли? Че моите, така и не разбраха, къде е ръководството. Аз така им казах де, нямаше смисъл, важното беше бойната работа, да разберат отметката самолет ли е (излязал от двойката) или ракета насочена право в антенката ни (25 киловолта, пирон да забиеш, изгаряме ).

А сега се сетих, ти си се разхождал по Чешко и то втората година , не сам де .