Спомени от казармата

[Б.Богданов]

Ми казарма... било е и тежко, и забавно на моменти, но като цяло - пълна загуба на време с изключение на времето прекарано в сън.

[Joro-01]

Съгласен.. Нашият пожар също бе от началническа грешка, ама бе ги виня - че искаха да ни покажат (още преди клетвата) как пуца всичко - трасиращи - 7,62 , РПГ бойни /те и инертни щяха да запалят../..

И.. нямаше помощ от машини по-сложни от лопата и брадва

Всъщност излъгах - логистична подкрепа от машини имаше - носиха ни сготвено ядене и вода с триоз(с)и, докъдето можеха да стигнат. Това защото изкарахме пълни дни или цяло денонощие, не помня вече

Пожарната бе останала на километър по-надолу

Извинявам се ако тези неща ги пиша втори път.

Много си прав за загубата на време, но нямаше начин тогава

Остава ни само сега да разказваме...

[КГ125]

Предвид факта, че цивилният живот не предлага особени възможности за управление на танк, не намирам военният за изгубено време. )

[Б.Богданов]

Предвид факта, че цивилният живот не предлага особени възможности за управление на танк, не намирам военният за изгубено време. )

Не всички имат този късмет.

[Б.Богданов]

Та казваш, че пънове около 20 см стърчащи над земята не може да скъсат верига?

Аз когато чух изявлението на онзи офицер /той беше с кашишки вензели/ бях доста впечатлен, че подобна машина може да получи подобна повреда от толкоз малко препятствие. Това е причината и да съм го запомнил.

. . .

Имахме упражнение за качване в този тип машини за норматив - индивидуално, отделение, взвод и рота.

На задната част машината над капаците има една тръба. Хващаш се за нея и със скок влитащ с краката напред. Ако имаш късмет автоматът те удря по каската, а не по врата или гърба.

Правил съм това упражнение стотици пъти, като аз скачах първи защото се водех старши на машината. Няма да влизам в подробности, как товарехме преносимата лаборатория за установяване на типовете бойни отровни вещества и подвижната метеорологична станция. Явно причината тези уреди да не се чупят бе, че бяха сделани в СССР. Друго обяснение за себе си нямам.

Редактирано Април 28, 2014 от Б.Богданов

[mitaca]

Сега, зависи! За 'изгубеното' време . Аз разбира се танк не съм карал . Обаче смятам, че не съм си изгубил времето. Освен, че попадаш в напълно различна (не чужда, не и враждебна!) среда, трябва да се оправяш без мама и тате, и без Периодичния закон на Менделеев и интегралите да ти вършат работа (това дето разбирах и то добре ). Там се научих да комуникирам с хора дето не са на моето информационно( не интелектуално! не образователно! не хмммм 'класово' ). Верно бях в щаба на дивизията (Джумаята), ама бяхме най чанчените (полка) и от двете години половината бяхме по учения (4 Шабли и 3 Доброславци плюс една Червена могила, на 'бригада' ). Там разбрах какво е истинско приятелство или просто другарство , както и това от къде си и къде си роден няма значение, за нормалните хора имам предвид, без значение дали са приети за студенти, софианци, врачани, макета, кефали или прости овчари (като редника Дудаклиев, който така се представяше, ама имаше изкючително хубав жена ). Там водехме подготовка и смяхме заедно с циганите Пелето ( и той с изумително красива жена от....Перник, българка натурално руса )и брат му , първия стана ком. на разчет, втория едва не ме разстреля (беше по турските събития и вдигнах караула в оръжие, заради едно куфарче ), в опит да ме предпази . Там видяха, че софианци, нищо че бяхме само 4-ма и съответно превзехме всички 'постове' (аз водещ и портоколчик, един приятел дето съм му кум и кръстник на децата шеф, третия постоянен член на 'комисията', четеъртия пеше за малко и дойде после след командирска школа) в Комсомола, са големи пичове, нищо, че са малко по-образовани, въобще не вирят нос и не се слагат на командването (опитаха се да ни направят ушета, при мен го гарнираха с опит за приемане в Партията и уволнение като срочен сержант, даже старшина ), напротив, защитават по всякъкъв начин личния с-в (аз лично съм изключил от Комсомоло поне 5-ма човека, за да ги приема после пак тихомълком малко преди уволнението , аз писах и характеристиките на половината полк (другата половин един друг софианец и съвипосник)), даже с цената на разжалване (скрих две бутилки ракия в батарейната канцелария, където ме бяха 'назначили' като един вид аванс, ако стана уше ). Тм един набор, даже не ми беше приятел му махнаха двете нашивки на младши, защото не позволи лейката да хвърли в печката "Кръстника", книга дето му бях дал да чете . Бойната работа няма да я коментирам, писал съм тук не малко. Два пъти първи разчет РПК в 1-в армия, специално шефа на Добрич (тогава Толбухин) излетя да ни пробва . Е не го засекохме, ама той летя на 17-ка или 19-ка на 5 метра от морето (Огледалото на Шабла е на високо, а станцията може да засича малко по-малко от градус надало).

[КГ125]

Та казваш, че пънове около 20 см стърчащи над земята не може да скъсат верига?

Аз когато чух изявлението на онзи офицер /той беше с кашишки вензели/ бях доста впечатлен, че подобна машина може да получи подобна повреда от толкоз малко препятствие. Това е причината и да съм го запомнил.

. . .

Имахме упражнение за качване в този тип машини за норматив - индивидуално, отделение, взвод и рота.

На задната част машината над капаците има една тръба. Хващаш се за нея и със скок влитащ с краката напред. Ако имаш късмет автоматът те удря по каската, а не по врата или гърба.

Правил съм това упражнение стотици пъти, като аз скачах първи защото се водех старши на машината. Няма да влизам в подробности, как товарехме преносимата лаборатория за установяване на типовете бойни отровни вещества и подвижната метеорологична станция. Явно причината тези уреди да не се чупят бе, че бяха сделани в СССР. Друго обяснение за себе си нямам.

Изключено е пънове да скъсат вериги.

Сега, зависи! За 'изгубеното' време . Аз разбира се танк не съм карал . Обаче смятам, че не съм си изгубил времето. Освен, че попадаш в напълно различна (не чужда, не и враждебна!) среда,

Хм, в началото си е бая агресивна.... като се замисля, направи си е агресивна среда. Нямаш секунда лично време и пространство, не можеш да си легнеш когато искаш или като искаш дори, да не говорим за виковете, крясъците, тормоза, па и физическото въздействие.

Въй, въй.

[mitaca]

Зависи от нагласата! С теб и Богданов, не стига, че сме набори, ами и в една дивиия сме служили , а аз съм бил и в Симитли (два пъти на откриване на учебната година и още един път (не помня защо, ама помня че бяхме само с верижните машини и че заспах на връщане в АТе-еЛ-а (за голямо учудвне на всички )), в Банско също два пъти, първия за имазването на едни казарми през.....февруари (още помня вкуса на печената сланина на шомпъл с лук и чушка ), мажешме ги с ....лопатата, а втория а едни стрелби (тогава за първи и последен път се 'качих' на 'цафка' - оръдие де, като първи мерч (този дето натиска педала за стрелба ) с по половин кило памук във всяко ухо (избегАх след първия пълнител (4 снаряда) , а такива разлики!

От единичното викове не помня, освен по устав. Спомням си първата сутрин когато се нарязах при опита а бръснене с рхаичните ножчета (така ме посъветваха, ама на часа ги хвърлих и си купи БИГ-чета), а младшията Марков (от Оряхово) ми каза да не илизам за равод, че кой нае какво ще си помислят, вечните шах партии в ППС-то и това, че още на първия час 'на фронта' ми лепнаха прякора София-та (като столичанин, не като женско име ), щото бях дошил остриган 1-ви номер, а не нула .

[sirius]

Много неща могат да се възприемат като агресивни ако ни кършат кефа. Но целта на войникуването по него време бе от изнеженото момче да направи що-годе боеспособен човек. Да носи на несгоди. Щото ако не носи, и магарешки бодили могат да го направят негоден да оцелее в бойна обстановка.

Помня, че веднъж се събудих на една кубинка. Явно съм хъркал. Ама баш пък агресия...

Агресия може да се получи към по-неприспособимите или инати или натегачи. Един съученик бе бит от лейтенант в Бояново така, че си даде далака на медицината. Той не обичаше да му казват какво и как да прави и ... не мина между капките.

Ако сега в БГ се получат форсмажорни работи, големите градове ще са най-уязвими ище се получат големи ексцесии между хората. И специално младите дето не са ходили войници.

Казармата дава този форсмажорен стаж в управляема среда. Което може да се окаже решаващо в бойна/форсмажорна обстановка.

[КГ125]

И това е вярно, макар, че лейтенант, който е бил войник не става за офицер, а за надзирател.

Иначе да, средата в началото беше полезно - агресивна, съгласен съм.

[rumcaiz]

Разправят, че било истина:
Кърджали, 70-те, в гарнизинния духов оркестър (където по-късно служих като музикантски ученик), назначават нов диригент – майор Точков.
Той решава да „вземе страха” на оркестъра, в смисъл, че е „голямо ухо” и нищо не може да му убегне.
Преди първата репетиция взима една от партитурите на 3-та валдхорна и преправя една нота от сол на сол диез. Разбира се никой не го вижда.
Започва репетицията. Подхващат нов марш, несвирен до този момент от оркестъра.Идва момент в който всичко гърми и трещи, чинели се праскат, тромпети на „тути”, изобщо „праскандо”... В този момент майор Точков започва да чука с палката по катедрата и прави знак да спрат. Когато алармата утихва се обръща към един от музикантите:
- Колега на 3-та валдрорна, кой тон свирите на 68-ми такт 3-то време?
Колегата прекарал поглед по партитурата и се усмихнал:
- Тук някой педал ми е сложил сол диез, ама аз тоя марш съм го свирил и си знам че е чисто сол.

[Galahad]

На някои представите за казармата са твърде идилични. Пък недоизкараната казарма е като недолюбената мома - хем мерак, хем гняв, че тая няма да я бъде.

Казармата е нещо, което струва на бюджета много пари, а ползата е никаква. Никой не се научава на нищо, просто пропиляно време на човека и пари на данъкоплатците.

Понасянето на несгодите, макар оправдано в кризисна ситуация, е твърде неразумно в друго време. Защото благодарение на "каляването", доста хора, ако не инвалиди отнасят от казармата някое заболяване. Примерно мярках по улиците едно момче - много хубаво, а и родителите му са били с добри позиции. Можеше примерно да ми стане началник, но в казармата "нещо станало" и сега вместо всички да му завиждат, буди само съжаление. След война и след казарма остават доста проблеми, които обаче ги няма в бутафорните картини и филми.

В интерес на истината обучението в родната казарма едва ли е направило някой годен да оцелее дори в доста по-ежедневна ситуация, като напр. изгубване в гората. Защото лъскането на обувки, бродирането на якички и събирането на листата от градинките, т.е. основните занимания в родната казарма, са толкова полезни за по-критична ситуация, колкото и кисненето по кафенета.

Когато в България се случат форсмажорните обстоятелства, то е много добре, че я няма масовата казарма, защото щеше да има много недоволни хора с автомати и танкове под ръка. Пък много хора, много идеи. Много сериозно се подценява какво може да направи една голяма въоръжена маса, ако дълго е потискана, а в един момент усети силата и свободата да прави каквото иска.

[КГ125]

Не съм съгласен. Военния опит на народа си е много полезно нещо. Много!

[angelmr]

Не съм съгласен. Военния опит на народа си е много полезно нещо. Много!

Интересното в случая е че казармата и военния опит са две взаимоизключващи се понятия. Иначе аз бих бил на 100% съгласен, ако ги нямаше именно казармените глупости. Взимат новобранците и няколко месеца само на полеви условия без тия простотии със строева подготовка. Само директно военно обучение в условия максимално близки до военните, без дори веднъж да влязат в казармени помещения, само на палатки. Тия глупости с легла бельо и заяждания кой как си е изпънал одеялата са абсолютно ненужни във едно военно обучение. Както и останалите тъпи битовизми запълващи 99.99% от времето прекарано в казармата. Аз лично съм голям привърженик на военното обучение и точно това е причината да съм голям противник на казармата. Сигурно за 5-ти път ще трябва да пиша че по време на моята казарма военното обучение беше сведено до буквално дни, ако не и часове. Ако един футболен отбор се занимава в 99% от времето си със караници кой си е изгладил по-добре екипа, а само един процент от времето се занимава със реални тренировки, не само няма да достигне до до шампионска лига, а от селските групи няма да излезне. Та същото важи и за родната армия. Дано скоро не и се налага да участва в реални бойни действия. Имам сериозното подозрение, че ентусиастите, които се ровим във нета по военни теми и се занимаваме с някакъв вид стрелково хоби, бихме били по-подготвени от една такава армия.

[Joro-01]

Като цяло съм съгласен с тебе. Но с някои нюанси - тези глупости ако изчезнат съвсем, армията ще стане сбирщина талибани. Те последните даже се обучават и на друго - вероучение през половината време. Талибан май значи студент между другото.

Иначе швейцарският модел не е лош /зачислявам се одма ако ме приемат за гражданин :)/, но в днешно време сякаш по-близка до истината е системата с кадрови военнослужищи.

От всяко дърво свирка не става. Лично мнение.

[sirius]

Е различни са, но определено не са изключващи се.

Има принципни неща. Живота не е розов и ако искаме да не ни закачат трябва да знаят, че има отпор. Това на индивидуално ниво. И на държавно. Където отпора е армията. Физическа/военна разправа често определя кой крив и кой прав. Най-ниското ниво на "комуникация". Когато всички мъже са минали казарма е доста по-лесно да се мобилизират и станат армия. Както и всеки ходил два месеца на бойно изкуство ще може да даде отпор на такъв без опит. Разбирасе не винаги работи, но определено е предимство. На държавно ниво, държавата трябва да има капацитета да мобилизира. В днешно време е малко трудничко. Другото основно е дисциплината. И на лично и на военно ниво. Армия без дисциплина е по-слаба. А дисциплината започва от изпънатите легла. Както и в залата за бойно изкуство има дисциплина. Изобщо дисциплината е първото оръжие на една армия. Е, има простотии, ексцесии и пр. Ама то ги има и на пътя ама не върви за махнем автомобилите.

Отделно дали можем да подържаме такава армия.

[angelmr]

Малоумната дисциплина не е дисциплина, а обучение в малоумие. Съжалявам но не можеш да ме убедиш, че заяждания за изпънати легла и гладко бръснене имат каквото и да е общо с военни действия. Неслучайно дадох примери със спорта, където именно отборните действия печелят победите. И не съм чул за дори един единствен случай в отборен спорт да се коментира трениране на дисциплина посредством дребнави битовизми. Дисциплина се тренира чрез обиграване на отбора в изпълнение на присъщите му задачи. Дали ще е рота тренираща атака на укрепен пункт, или батарея тренираща стрелба е все едно, важното е че тренировката на присъщите за военна част задачи мотивират, а битовизмите и дребнавите заяждания демотивират войниците. А мотивацията е най-важния елемент от ефективната работа на даден човек.

Като цяло съм съгласен с тебе. Но с някои нюанси - тези глупости ако изчезнат съвсем, армията ще стане сбирщина талибани. Те последните даже се обучават и на друго - вероучение през половината време. Талибан май значи студент между другото.

Защо да стане сбирщина от талибани? В смисъл, ако гледаме само бойната им ефективност, не виждам нищо лошо. Ако изключим религиозната индоктринация естествено. В противен случай получаваме армия като настоящата ни сбирщина от манекени специалисти по художествена гимнастика с оръжие вместо бухалки или обръчи. Всичко е въпрос на приоритети. А според мен визията трябва да е с най-нисък приоритет, ако коментираме подготовката за една критична за живота ситуация като военните действия.

Иначе швейцарският модел не е лош /зачислявам се одма ако ме приемат за гражданин :)/, но в днешно време сякаш по-близка до истината е системата с кадрови военнослужищи.

От всяко дърво свирка не става. Лично мнение.

Друго нещо с което съм много съгласен. По възможност армията трябва да е доброволна. Човек трябва да има вътрешна мотивация че служи на родината си, за да е истински боеспособен. А не всеки има такава мотивация, нито има потенциала да е ефективен войник.

[КГ125]

И все пак изискванията за стегнатост, външен вид и т.н. в армията са много смислени! Първо унифицират, второ - приучават към, извинете за шаблона, дисциплина, т.е. съзнание, че няма лабаво. Дори когато после като стар войник съзнателно ги нарушаваш, ти пак имаш вътрешната готовност да се мобилизираш моментално!!!

БНА беше прекалила с натиска и то безсмисления натиск върху войниците - нещо като рефлексия на диктатурата на държавата беше. Това именно и я деформира.

Трябваше вместо да се заяждат с черните и бели бордюри, да искат от хората и частите едно нещо - РЕАЛИ ВОЕННИ РЕЗУЛТАТИ. Стрелба, стрелба стрелба и т.н. всеки според специалността си.

А пък преднамереното поставяне на младия войник под силен стрес си е практика на всяко обучение. Защото там, НИЩО не е като навън. Нищо!

[Galahad]

Работата е там, че след като обучението в родната казарма се свежда не до стрелби, а до лъскане на обувки, бродиране, гладене и др. под. то нашата армия би била ефективна само ако бъде нападаната от личния състав на някой пансион за благородни девици.

Не по-малко съществен е и бюджетния проблем. Сега въпреки тежкото финансово положение на държавата, тъй като не се хвърлят пари за обучаване на шивачки и гладачки е възможно да се заделят средства, макар и не много да се пообнови малко техниката. Пък както се видя от войната в Ирак високите модерни технологии решават всичко и дори тактовете вече играят доста по-малка роля. Тъй че файдата от лъснатата, избръсната и с белеещи якички родна армия е единствено да направи по-сладка победата на анадолския аскер. Но пък с лъснати кубинки и автомати една голяма наборна армия със сигурност би успяла да отблъсне нападение на войските на Шака Зулу например.

Та затова предпочитам вместо оскъдните пари в бюджета да се хвърлят за оправяне на легла, да се заделят за модернизиране на техниката. Защото усвоените навици за изпъване на легла може и да не се от полза на бойното поле, но модерните самолети определено дават много по-големи шансове на държавата ни да се защити.

[sirius]

Ангеле, именно бойната ефективност зависи от дисциплината. Приучването на изпълнение на заповед. На първо място. После критичния и анализ. Много битки са зависели от бързина, впезапност и пр. неща свързани с бързо и точно изпълнение на заповед. Ако трябва и. .. нали... Командирите би трябвало да са по-наясно какви и защо заповеди издават.

И това, според мен, тръгва от якички и обувки. Както и дожото като се влезе се поздравява покланя и пр.

Интересно нещо гледах преди време. Английската армия набирала гурки ли бяха, курки ли. От хималаите някъде. И към тях прилагали съвсем различна методика за дисциплиниране. Именно както ти и аз (на мен ми трябваше време да я проумея) я разбираме - без крясъци и обиди. Те просто били различни и методиката за англичаните не ставала за гурките. Те гурките отиват там с огромно желание и имат нужда само от език и военна подготовка. От дисциплина просто нямало нужда защото те си идвали с нея. Много интересно филмче.

[Joro-01]

Попадал съм на такава новина.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6331-%C3%F3%F0%EA%E8%F2%E5-%D7%F3%E6%E4%E5%F1%F2%F0%E0%ED%ED%E8%FF-%EB%E5%E3%E8%EE%ED-%ED%E0-%C2%E5%EB%E8%EA%EE%E1%F0%E8%F2%E0%ED%E8%FF

Офттопик - форумът е интересен, може да се види доста информация дето липсва другаде в БГ УЕБ простраството. Преди мноого вроме попаднах на информация за ШКВАЛ /тоорпедото, не школата/, сега тук може да има повача, но там се водеше дискусия.

[КГ125]

Ангеле, именно бойната ефективност зависи от дисциплината. Приучването на изпълнение на заповед. На първо място. После критичния и анализ. Много битки са зависели от бързина, впезапност и пр. неща свързани с бързо и точно изпълнение на заповед. Ако трябва и. .. нали... Командирите би трябвало да са по-наясно какви и защо заповеди издават.

И това, според мен, тръгва от якички и обувки. Както и дожото като се влезе се поздравява покланя и пр.

Интересно нещо гледах преди време. Английската армия набирала гурки ли бяха, курки ли. От хималаите някъде. И към тях прилагали съвсем различна методика за дисциплиниране. Именно както ти и аз (на мен ми трябваше време да я проумея) я разбираме - без крясъци и обиди. Те просто били различни и методиката за англичаните не ставала за гурките. Те гурките отиват там с огромно желание и имат нужда само от език и военна подготовка. От дисциплина просто нямало нужда защото те си идвали с нея. Много интересно филмче.

От обувките почва, но не бива да свършва там. Армията трябва да се занимава с наистина военни неща. БНА го беше ударила на фатмащина и затова така зверски се разпадна в началото на 90-тте години.

Ако се занимават с истински неща, войниците ще са мотивирани от самосебе си. Българите в това отношение са като гурките - обичат я военната работа и това си е. Справка - царската армия.

От гледна точка на духа и мотивацията България никога не е постигала по-големи висоти, а там фатмащината е била в рамките на допустимото. За съжаление българските комунисти, залагайки на строгия диктат и принудата, извратиха БНА в това отношение много силно.

Нещата се крепяха на простия факт, че голямото мнозинство от офицерите, въпреки насаждания от висшето ръководство дух на диктат, си оставаха нормални хора и фатмаците по дух бяха малцинство. Но отгоре се спускаха именно такива сигнали. Неуважението към подчинените летеше надолу с космическа скорост и се стоварваше върху главата на последното винтче - новобранеца.

По тормозен човек от него се срещаше сигурно само в комунистическите затвори...

Обаче - това нещо се преодоляваше и никой, освен с малки изключение, не пускаше жалби и не ревеше за щяло и нещяло.

Като дойде демокрацията, вестниците откачиха и на тая тема.

Редактирано Май 2, 2014 от КГ125

[angelmr]

И все пак изискванията за стегнатост, външен вид и т.н. в армията са много смислени! Първо унифицират, второ - приучават към, извинете за шаблона, дисциплина, т.е. съзнание, че няма лабаво. Дори когато после като стар войник съзнателно ги нарушаваш, ти пак имаш вътрешната готовност да се мобилизираш моментално!!!

БНА беше прекалила с натиска и то безсмисления натиск върху войниците - нещо като рефлексия на диктатурата на държавата беше. Това именно и я деформира.

Трябваше вместо да се заяждат с черните и бели бордюри, да искат от хората и частите едно нещо - РЕАЛИ ВОЕННИ РЕЗУЛТАТИ. Стрелба, стрелба стрелба и т.н. всеки според специалността си.

А пък преднамереното поставяне на младия войник под силен стрес си е практика на всяко обучение. Защото там, НИЩО не е като навън. Нищо!

Точно това имам и аз предвид. Натиска (обаче точно примерен) е основен елемент от тренировката. Обаче не безсмисления натиск и самоцелните извращения. Чрез тях основната функция на казармата се отдалечи на светлинни години от военното обучене по мое време.

[angelmr]

Ангеле, именно бойната ефективност зависи от дисциплината. Приучването на изпълнение на заповед. На първо място. После критичния и анализ. Много битки са зависели от бързина, впезапност и пр. неща свързани с бързо и точно изпълнение на заповед. Ако трябва и. .. нали... Командирите би трябвало да са по-наясно какви и защо заповеди издават.

И това, според мен, тръгва от якички и обувки. Както и дожото като се влезе се поздравява покланя и пр.

Интересно нещо гледах преди време. Английската армия набирала гурки ли бяха, курки ли. От хималаите някъде. И към тях прилагали съвсем различна методика за дисциплиниране. Именно както ти и аз (на мен ми трябваше време да я проумея) я разбираме - без крясъци и обиди. Те просто били различни и методиката за англичаните не ставала за гурките. Те гурките отиват там с огромно желание и имат нужда само от език и военна подготовка. От дисциплина просто нямало нужда защото те си идвали с нея. Много интересно филмче.

Това е вярно. Обаче има дисциплина и дисциплина. Много е важен начина по който се налага. Методите използвани от нашата казарма включват психическо пречупване на волята на индивида с цел той да стане част от механизъм. Но вместо да подтикват към израстване по-слабите от групата и да търсят позициите където най-способните да са най-полезни, въпросните по-способни се подлагаха на стимули целящи тяхното унижение и приравняване към най-некадърните. Целта на военното обучение беше всеки да може колкото един полуграмотен циганин и нито милиметър повече. Индивидуалните качества на войника са без значение, той трябва да бъде пречупен и способностите му превишаващи минималната норма-изтрити. От такава казарма нямаме нужда, повярвай ми. Имаме нужда от коренно противоположен принцип стимулиращ индивидуалните способности на войника и търсещ мястото където специфичните му псособности да са най-полезни, а не малоумните напъни някой да кажем инженер да бъде натискан да марширува с кашиците, когато примерно е готов полуобучен оператор на радар. Или някой състезател по спортна стрелба да бъде засилен в ремонтна рота и единственото с което да се занимава е да мете. Именно това дебилско пренебрежение на личните качества ме отвращава в модела, който беше използван навремето.

[Alexander_Nevski]

сега като съм почнал в едната тема, да продължа в другата

Изключено е пънове да скъсат вериги.

не е изключена, напротив това е класическа и изключително срещана повреда при Т-34 например, веригите му са се късали и от по-малки неща и даже от само себе си, което е многократно описано от очевидци

това, че при друга, по-модерна машина с по-здрави вериги нещо такова се случва рядко, не значи, че е невъзможно

Редактирано Май 3, 2014 от Alexander_Nevski