Спомени от казармата

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Amazonski said:

"Как тихичко си капеха листата" ми беше любимата. Само че ние я пеехме по-хубаво - оригинала има малко хомо звучене. По този повод да обогатя/оцапам и аз темета с една казармена история. Пускал съм я и друг път, но не тук. Историята е лекинко поукрасена, но е базирана на съвсем истинска случка и подробности

+ Хубава история, и тъжна и весела.

Да разведря обстановката с малко "тъй рече Старшината":

Може да нема ред ама требе да се спазва!

Ставането е сутрин точно в пет без значение колко е часът!

Можеш и да не блестиш с ум, но обувките ти трябва да блестят!

Защо си толкова брадат? Не са ли те учили като малък да се бръснеш?

Вие може да сте вишисти може даже и да сте среднисти но аз от йедно козарче вище какъв старшина станах и за това отпуска нема да ви пусна!

Иванов, аз от петнайсет минути те гледам как цел час нищо не правиш!

НЕкой не пее в строя, но аз го чувам!

Не доцент, не професор, ако ще и началник влак да си, кат кажа мирно, котка да ти влезе в гащите, нeма да мърдаш !!!

Една кофа и варосваш тоя бордюр черно-бел!

Никой да не се качва в МТЛБ-то преди да е дошло!

Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!;

Не се движите по квадрат с четири страни така че да се образува кръг!

Бегом марш до хоризонта и обратно!

Нема да кажа кой говори само ше го погледна!

Хем ме виждаш че идвам хем продължаваш да спиш!

Сега е тъмно и може би нема да ме чуете!

Кажем ли три ше бегате уместо: три!

 

 

 

[Warlord]

Амазоне, толкова епична история не бях чел от векове! Имаш таланта да напишеш съвременно продължение на Швейк

[Last roman]

Преди 20 часа, Amazonski said:

"Как тихичко си капеха листата" ми беше любимата. Само че ние я пеехме по-хубаво - оригинала има малко хомо звучене. По този повод да обогатя/оцапам и аз темета с една казармена история. Пускал съм я и друг път, но не тук. Историята е лекинко поукрасена, но е базирана на съвсем истинска случка и подробности:

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всико, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали?
 

Стасо, ти ли си това, да те... или само си прекопирал това от статуса му??? :))))

 

Редактирано Декември 1, 2017 от Last roman

[Б. Киров]

Не знам как е било на други места, но по време на моята служба в поделението се крадеше много и редовно от старшините и офицерите и храната никога не стигаше за войниците. Прословутите "медузи" вместо мръвка си бяха задължителни, защото щом се заколеше прасе /имахме собствен свинарник/, месото се разпределяше в кашончета по йерархията - най-голямото и хубавото отиваше за Тато /командира/ и надолу по старшинство, а за войската оставаха медузите. Особено младите войници ходеха вечно гладни.

Имаше два метода за отказване на по-чувствителни новобранци от ядене, когато е нещо по-добро от боб с брат му /ошав от сливи/. Единият беше психологически, разработен от Фуца, наричан още Байко, стар войник от София, който след уволнението стана барабанист на една прочута банда и досега си е такъв. Фуца /викаха му така, защото беше в РТК-то, но го бяха изгонили от там за „фуцове”, демек гафове с техниката и го бяха квалифицирали като свинарят Ивайло на поделението/ имаше добре отработена история, която беше озаглавил „Случая с Лайнарката”. Сюжетът й беше прост, но ефективен: Фуца и шофьорът на командирския джип Курето /редник Корибанков, кинта и 50 висок/ пътували през Петрохан зад една цистерна за фекалии, наричана за по-кратко „лайнарката”. Пътят е тесен и стръмен, изпреварването невъзможно, в един момент капакът на цистерната изхвърчал и цялото й съдържание се изляло върху предното стъкло. Тук Фуца се развихряше, описанието му ставаше перфектно и с тънки подробности. Точно на този етап от разказа му, новобранците ставаха и си тръгваха от столовата. Фуца беше постигнал такова съвършенство, че вече не му се налагаше да разказва цялата история, достатъчно беше да каже само „Случая с Лайнарката”.

Другият метод можеше да се квалифицира като „Бай Иван”. Бай Иван беше фатмак с кротък вид на Дядо Мраз и сини очи на алкохолик. Паметен беше случаят с неговото обяснение защо в манджата на войската плуват множество бели червейчета. „Защото – обясни по научному Бай Иван, - това е полезно и даже деликатес. Холандците защо правят мухлясало сирене, а?!” – аргументира се той.

Този силно нагледен метод беше по-ефективен от психоанализата на Фуца, тъй като работеше директно и сетивно. Когато веднъж влязоха новобранците от единичното да се хранят, един от старите кучета, назначен за мияч, се подаде от миячното с омазани и пропити въшкарници, запретнал мазни мокри ръкави и провеси в ръка умрял плъх над баката с манджа, пожелавайки им добър апетит.

Такива шеги и закачки.

[Amazonski]

Цитирай

Стасо, ти ли си това, да те... или само си прекопирал това от статуса му??? :))))

Кой е тоя Стасо? Това е мое, втората част от трилогията "трънлив е пътят". За пръв път е побликувано в е-бане.нет със същият ник с който съм и тук. Ако някой смотаняк го е изкопирал и представил за свое - да е жив и здрав.

[Amazonski]

Преди 21 часа, Warlord said:

Амазоне, толкова епична история не бях чел от векове! Имаш таланта да напишеш съвременно продължение на Швейк

Хехе - мерси. Обаче извън такива приятни случки, казармата е едно наистина досадно, времеубиващо и изключително тягостно занимание. Поне такава беше в БА. В БНА чета че поне малко са постреляли. Храната в Карловската бригада беше прилична, не се оплаквам. Военните се ядваха, имаше и доста надъхани офицери. Фазаните бяха супер пичове - явно поне втората половина на 90-те подборката е била на ниво.

Иначе какво научих за година и половина в родната казарма:

1. Човек под стрес може да не ходи по голяма нужда в продължение а седмица. По едно време си помислих че съм отвикнал.

2. След цял ден методично удряне с кирка по 70-годишен бетон, зъбите на човек започват леко да омекват.

3. За да се подоготви един истински боец, способен да се справи с всяка армия, боецът е нужно да бъде натрениран в следните дисциплини: маджуниране на прозорци, базово дърводелство, стържене на плац с кюрек(права лопата), косене, лепене на балатум и непременно да изстреля 12 патрона от АКМС. Предполагама че е изчислено че 12 патрона е оптималното за създаване на инстинктивен стрелец - по-малко е много малко, повече - ще претренира боеца.

4. Яка сервитьорка от квартална кръчма, може да помогне на 80 килограмов, маринован с джин боец, да се покатери на 1.80 м висока ограда. Обаче ако никой не поеме боеца от другата страна и боеца се преметне с лицето надолу - тогава боли. Много боли.

5. Казармените приятелства траят до уволджака и нито ден повече.

[Thorn]

Спомен. Столовата на Горна баня. Трикорабна базилика с нартекс. Архитектът е мечтал да проектира църкви, а се е наложило да прави манджарник за кемафи. Закуска. Леща. Айс-леща. Вътре беше толкова топло, че супата беше замръзнала. Чупиш ледената кора с лъжицата и ако искаш ядеш. Ние ядяхме предимно вафли от лавката. 1998 г.

Пиеше се зверски, много, от всички, неприкрито и с инциденти.

 

Плевен. Бившето ШЗО вече се казва ЦУЦПМКН. Обучават ни с модерна техника. Всъщност не ни обучават въобще, в буквален смисъл - всички висшисти даваха дежурства за броене на вилици и лъжици и на занятия почти не ходехме. Но на една показуха ми връчиха далекомер. Великолепен екземпляр - Карл Цайс Йена,1935 г., с вензел на Б III. 

По пода на столовата многогодишна помия. Замеряхме се с ябълки, които не бяха дефицит. Останалата храна беше. Неуспешно се опитвахме да убедим турците да се откажат от свинското. Очевидно не бяха много вярващи.

Пиеше се зверски, много, от всички, неприкрито и с инциденти.

[КГ125]

Мда, последни дни на БНА. 

Така е по време на революции. 

 

[Thorn]

Горна баня. 80 човека в две батареи БМ-21. Никой не го е виждал това нещо как стреля. Така се и  уволниха се без да видят. За 80 те човека - един бойлер от 1000 литра. Значи за къпане се полагаше по кофа вода на човек формално. На практика температурите в спалното помещение се движеха между 4 и 15 градуса максимум, пневмониите и бронхитите бяха ежедневие, така, че малко хора се къпеха там. Бягахме редовно през оградата (тя на съответното място беше прерязана с ножица) и се къпехме при приятели. Никой не ни търсеше, защото се връщахме с бутилка за старшината.

На Студена имаше едни складове, които се охраняваха от нас. Караул през ден. Изпробвах иновативни методи за удобно носене на автомата. Един от най добрите беше влачене по земята за ремъка. Най-удобният - оставянето му в шкафа и излизане без него.

Единият от караула беше хероинов наркоман. Никой не го освобождаваше, защото нямаше достатъчно хора за караул, но и никой не му даваше патрони. Така си и караулеше - с празна пушка.

[nik1]

Е вие сега, нали модата на популистите е да правим армия с  "казармен боб и калашници", армия за без пари..
"Боб и калашници" беше "откритието" на Фружина

За какво ви са патрони, за какво са ви пари за армията, или обучения и здраве?

Някой беше се пошегувал, че с пръдните от боба ще гоним врага..

Преди 2 часа, КГ125 said:

Мда, последни дни на БНА. 

1998 г - БНА? Я си помисли пак, драги..

 

 

[Joro-01]

Преди 11 часа, Thorn said:

Горна баня. 80 човека в две батареи БМ-21. Никой не го е виждал това нещо как стреля. Така се и  уволниха се без да видят. За 80 те човека - един бойлер от 1000 литра. Значи за къпане се полагаше по кофа вода на човек формално. На практика температурите в спалното помещение се движеха между 4 и 15 градуса максимум, пневмониите и бронхитите бяха ежедневие, така, че малко хора се къпеха там. Бягахме редовно през оградата (тя на съответното място беше прерязана с ножица) и се къпехме при приятели. Никой не ни търсеше, защото се връщахме с бутилка за старшината.

На Студена имаше едни складове, които се охраняваха от нас. Караул през ден. Изпробвах иновативни методи за удобно носене на автомата. Един от най добрите беше влачене по земята за ремъка. Най-удобният - оставянето му в шкафа и излизане без него.

Единият от караула беше хероинов наркоман. Никой не го освобождаваше, защото нямаше достатъчно хора за караул, но и никой не му даваше патрони. Така си и караулеше - с празна пушка.

Алеле майко! За наркомана без патрони. Кво се учудвам, бил съм свидетел и на по-голми простотии на границата. Бяха ни предупредили, че всичко се плаща, а автомат се лежи. Поне с храната, топлото и къпането нямаше проблем по заставите. Змии били влизали лятото в спалното ама аз една не висях. И без това бълхите и комарите бяха предостатъчно.

Преди 10 часа, nik1 said:

Е вие сега, нали модата на популистите е да правим армия с  "казармен боб и калашници", армия за без пари..
"Боб и калашници" беше "откритието" на Фружина

 

 

Фружин има решение за всички проблеми в държавата, ама няма кой да го слуша. Не казвам, че си казал по-долните неща, Фружине, това е моя интерпретация. Например за

Армията:

1. Въвежда се военната служба отново, 3 години.

2. Въоръжение - Въоръжават се войниците с калашници - тези същите с които аз съм служил пре 93 - 95 г. Още 20 поколения ще изкарат тези калашници. Особено ако не стрелят, а само пълзят с тях  -тактическо обучение да акажем;

3. Изхранване - Войниците могат да ядат боб и всички останали консерви от резерва, дето са с изтекъл срок. Свежа храна може да има ако поделенията си имат стопанство - свинарник и градина. Пробвано е, работи. Аптечките в поделенията по същия начин. Всъщност за какво му е на войник аптечка?

4. Битови условия - печките в отряда бяха направени от варели. Кво му плащаш? ЗаваркаЖийска работа. Гориво - войниците да си секат и доставят дървата. Нарязани на метровки, ако искаш по-ситни - с брадвата. Така беше по мое време, така може да бъде и сега;

5. Заетост - войниците могат да строят сгради, пътища, мостове, да копаят канали и да чистят пътищата в бедствени ситуации. Могат да се пращат да гасят пожари в гори, химически производства, рафинеррии и заводи за (рециклиране на) вксплозиви;

И така ...

Редактирано Декември 3, 2017 от Joro-01

[nik1]

Преди 56 минути, Joro-01 said:

3. Изхранване - Войниците могат да ядат боб и всички останали консерви от резерва, дето са с изтекъл срок. Всежа храна може да има ако поделенията си имат стопанство - свинарник и градина. Пробвано е, работи.

 

Така не се краде от боба, ha-ha-ha-ha-ha, остава поне боб за простия войнишки състав, ha-ha-ha-ha

В поделението имахме овце и шилета, но за 2-те години (27 месеца) не съм опитвал нито един път шилешко или овче, ha-ha-ha-ha.

А сега се сещам че имаше една рецепта/ ястие от чревца. Да чревца, помня ги защото ми бяха много странни, ha-ha-ha-ha-ha.

Визирам добрите години на т.н. "развит социализъм", ha-ha-ha-ha

 

 

Редактирано Декември 2, 2017 от nik1

[Skubi]

Имам колега, навремето се уредил да води кантината в казармата.....Освен български консерви от праскови и цигари друго много е нямало....Уредил с главният готвач и едното готварско ремъркеда  го преспособили за върене на ракия....И до свинарника си варили праскова ракия...И ракия като има, всичко има....

[Warlord]

Нация техническа.

[Thorn]

Като стана дума за крадене,веднъж старшината ни привика да товарим продукти в ладата му. Много бяха, но си спомням една цяла пита кашкавал, която доста тежеше. Предполагам, че държавата е осигуравала на хартия достатъчно храна за войниците, но тя до тях не стигаше. Крадливо племе се старшините.

[КГ125]

А фелдфебелите - не. Странна работа ) 

[Amazonski]

On ‎12‎/‎2‎/‎2017 at 16:55, nik1 said:

Е вие сега, нали модата на популистите е да правим армия с  "казармен боб и калашници", армия за без пари..
"Боб и калашници" беше "откритието" на Фружина

Сарказмът ти е на място. Знам че е антиитуативно, но за нашите условия наборната армия ще е значително по-скъпа от професионалната. И на порядък по-неефективна. Безмислено е и чисто демогравски. В следващите няколко години, годните за служба донаборници, от мъжки пол и от българския етнос, няма да са достатъчни да попълват дори сегашната 30 000 армия.

[nik1]

Преди 5 часа, Amazonski said:

Сарказмът ти е на място. Знам че е антиитуативно, но за нашите условия наборната армия ще е значително по-скъпа от професионалната. И на порядък по-неефективна. Безмислено е и чисто демогравски. В следващите няколко години, годните за служба донаборници, от мъжки пол и от българския етнос, няма да са достатъчни да попълват дори сегашната 30 000 армия.

Интуицията на много хора може да им докара неприятности

Всяка година се обучават по шест месеца механик-водачи, шофьори, радисти, санитари и десетки други специалисти ,които  служат още шест месеца, след което се обучават нови ..Неадекватност от към финанси... и от към ефективност на армията.

За да станат полезни и ефективни армейски специалисти, тези умения трябва да бъдат развивани поне 3 години..

Професионалната армия превъзхожда наборната в пъти по мотивация (наборната  армия дори не може да се мотивира, може само да се стимулира с наказания), обученост и професионализъм..

Наборна армия има място и роля - при война, или непосредствена опасност от нея (пример е Израел), и забележете при войните до края на 20 век, където изходът на войната зависи от броя на щиковете (или ако войните са срещу  египтяни, въоръжени с остаряла морално техника, или срещу палестинските милиции и терористични организации)

А ако говорим за България, и някакъв вариант който уж ще се случи (вариант и филм който се върти главите на много хора) - че ще воюваме самостоятелно  срещу Турция, то на нас ще ни трябва населението на десет Българии за да създадем наборна армия адекватна по брой на турската,
Апропо чл 5 на договора за НАТО , задължава всяка от страните членки да окаже помощ на нападнатата членка, независимо от кого е нападната, така че този филм не е по действителен  случай

=====================

 

Ако някой управляващ реши да засили армията ни (без да увеличава числеността на професионалната), то един възможен вариант е "милицията" (пример за такава е Армията на Националната гвардия в САЩ, тя е милиция) и/или доброволната армия , при която се гарантира висока степен на обученост на персонала..

Аз лично  съм твърдо "за" - имаме достатъчно хора с военен опит за да съставим резервистка армия, която може да бъде обучавана перманентно със сборове и тренировки.
Биха се намерили и доброволци,предполагам. Лично аз бих се записал  като доброволец, /Вече съм минал възрастта, в която съм годен за военна служба, но бих се записал, ако бях в подходяща възраст./

================================

Разбира се, това са само варианти. Можем да си увеличим числеността на професионалната армия, като увеличим средства за нея,  по-точно средства за заплати и се увеличи заплащането на състава..

 

 

 

Редактирано Декември 5, 2017 от nik1

[Amazonski]

Подписвам се под всичко което си написал. Аз също съм изтъквал същите арументи, но по някаква причина за доста хора, това никак не са очевидини неща. И то за съвсем нормални хора, не пиша за изперкалите носталгици.

Много често се изтъква фалшивият аргумент, че професионалният войник не е патриот. Защо? Какво пречи да е патриот? И какво пречи патриота да получава от обществото средства за достойно съществуване? Много от морските пехотинци са там защото е семейна традиция, нищо че родителите им са милионери.

Мотивацията била по-важна от обучението, по три на нож и подобни небивалици. Първо, мотивацията и обучението не са свързани, второ необучен войник, спещу професионаист е пушечно месо. Вижда се болезнено ясно от всички съвременни конфликти. Взвод наборници попаднали в засада е равно на купчина пресни трупове. Взвод професионални войници попаднали в засада означава тежка битка, включая за тия от засадата. Примери не е да няма.

Освен което си написал за скъпото обучение отиващо навятъра има и нещо друго. Дори да дадеш кофа пари и да обучиш един танкист, мотострелковак, артилерист, не ги ли научиш да действат заедно това няма да е армия а сбирщайн. А да създадеш сработен батальон и бригада в една наборна армия - ами трудна работа. Да не кажа малко вероятна.

Иначе нещо като полкове национална гвардия по места е нещо много хубаво. По-леко въоръжени, хем резерв при война, хем да сложат по някой мускул уикенда и да посвалят шекембето, хем ще имаш организирана сила при природни бедствия, бунтове и т.н.. Хубаво ще е ако имат и някакви привилегии. Примерно предимство при кандидатстване за държавна работа, намалени здравни вноски, купони за храна(българско производство) - някакви такива работи. В американската национална гвардия има пилоти изтребители, които през седмицата са хирурзи.

 

[Frujin Assen]

Нямаше да се намеся в разговора, но вие ме споменахте.

Ето как изглежда съвременната война. И една огромна молба, престанете да се държите така, сякаш САЩ е община във Врачанска област.

 

България в момента няма пари да купи модерно оръжие- не се и предвижда да има. България няма пари да плаща и обучава професионална армия. Това са фактите!

Всички ние знаем, че е добре да си богат и здрав, но България е болна и бедна.

Наскоро пуснах новина, която вие не сте прочели разбира се. След въвеждането на професионалната служба в Испания се оказало, че това излиза много по скъпо. Не достигат 30% личен състав, тъй като заплатите се струват на местните малки. А не могат да ги увеличат, тъй като и така излиза скъпо. Затова са принудени да вземат в армията емигранти, предимно от Латинска америка, които поне знаят испански. Щом Испания няма пари за професионална армия, вие откъде искате България да има?

[Frujin Assen]

 

[Dobri_I]

Фружине, хубаво защитаваш наборната армия, обаче наборите сега не са тези от преди 40-50 години.

За 2016 година родените деца са около 64-65 000. Към 2034 годни за служба ще са максимум 30 000, но половината няма да са етнически българи. Каква армия ще формираш от този набор? При 2 години служба ще имаш 30 000 наборници немотивиран редовен аскер и още 30 000 разкапващ се КЕЧ. Дори и да въведеш казармата от 2018 година момчета родени 2000 ще са не повече от 35 000 (от тях около 12 000-15 000 не са етнически българи).

[nik1]

Преди 59 минути, Frujin Assen said:

Нямаше да се намеся в разговора, но вие ме споменахте.

 

За това има доброволна армия, много по-мотивирана и по- евтина от наборната, и по-евтина от. професионалната..

Една забележка: нито си бил бил в казарма, нито си бил в запас, нито си помиривал партенка, за да ми казваш кое как е.. А икономиката си е крайно висока топка. 

Така че по-възпитано и по-леко я карай.

Редактирано Декември 5, 2017 от nik1

[nik1]

Преди 8 минути, Dobri_I said:

Фружине, хубаво защитаваш наборната армия, обаче наборите сега не са тези от преди 40-50 години.

За 2016 година родените деца са около 64-65 000. Към 2034 годни за служба ще са максимум 30 000, но половината няма да са етнически българи. Каква армия ще формираш от този набор? При 2 години служба ще имаш 30 000 наборници немотивиран редовен аскер и още 30 000 разкапващ се КЕЧ. Дори и да въведеш казармата от 2018 година момчета родени 2000 ще са не повече от 35 000 (от тях около 12 000-15 000 не са етнически българи).

Проблемите с наборната армия не свършват с това, Една голяма част от младите ще гледат да я избегнат, емигрирайки в чужбина,..При тази демографска и обща криза се  добавея още един негативен фактор - загуба на млади и на квалифицираната работна ръка.

 

 

[nik1]

Преди 4 часа, Amazonski said:

Подписвам се под всичко което си написал. Аз също съм изтъквал същите арументи, но по някаква причина за доста хора, това никак не са очевидини неща. И то за съвсем нормални хора, не пиша за изперкалите носталгици.

Много често се изтъква фалшивият аргумент, че професионалният войник не е патриот. Защо? Какво пречи да е патриот? И какво пречи патриота да получава от обществото средства за достойно съществуване? Много от морските пехотинци са там защото е семейна традиция, нищо че родителите им са милионери.

Мотивацията била по-важна от обучението, по три на нож и подобни небивалици. Първо, мотивацията и обучението не са свързани, второ необучен войник, спещу професионаист е пушечно месо. Вижда се болезнено ясно от всички съвременни конфликти. Взвод наборници попаднали в засада е равно на купчина пресни трупове. Взвод професионални войници попаднали в засада означава тежка битка, включая за тия от засадата. Примери не е да няма.

Освен което си написал за скъпото обучение отиващо навятъра има и нещо друго. Дори да дадеш кофа пари и да обучиш един танкист, мотострелковак, артилерист, не ги ли научиш да действат заедно това няма да е армия а сбирщайн. А да създадеш сработен батальон и бригада в една наборна армия - ами трудна работа. Да не кажа малко вероятна.

Иначе нещо като полкове национална гвардия по места е нещо много хубаво. По-леко въоръжени, хем резерв при война, хем да сложат по някой мускул уикенда и да посвалят шекембето, хем ще имаш организирана сила при природни бедствия, бунтове и т.н.. Хубаво ще е ако имат и някакви привилегии. Примерно предимство при кандидатстване за държавна работа, намалени здравни вноски, купони за храна(българско производство) - някакви такива работи. В американската национална гвардия има пилоти изтребители, които през седмицата са хирурзи.

 

Проблемът е че наборната армия у нас никога не е била мотивирана..Ще имаме не само слабо обучена армия, но и скъпа и немотивирана войска

Най-лошият вариант от всички възможни, с негативната  тенденция,  младите да емигрират, за да избегнат такава служба!

 

 

Редактирано Декември 5, 2017 от nik1