Спомени от казармата

[Frujin Assen]

Правя тази тема по идея на Митака, но честно казано, тя отдавна трябваше да се появи. И така, нека всички, които са служили в българската армия (БНА или БА), да разкажат свои спомени, защото днес вече армията ни не е наборна и това прави тази тема историческа.

Редактирано Декември 8, 2010 от ISTORIK

[ISTORIK]

Изкушавам се да допълня идеята на автора на темата...

Има една "премъдрост", която гласи следното:

Този, който не е служил като войник, не е истински мъж.

Вие споделяте ли я?

А какво (не) научихте в казармата?

Какви бяха плюсовете и минусите по ваше време на това да служиш в армията?

Сетих се и още нещо...

Може да разкажете също и за военното обучение в училище, и за ученията на запасните (тези от резерва).

Редактирано Декември 8, 2010 от ISTORIK

[Galahad]

Този, който не е служил като войник, не е истински мъж.

Залеза на бълг. наборна армия като всеки край си беше печален - зле подготвен команден състав, липса на пари за учения и храна, остаряла база и техника. Тъй че военното обучение се свеждаше в това славните бълг. бойци да се занимават основно с метене, гладене, лъскане на обувки, сервиране, миене, пране и бродиране.

[kramer]

Плюсове - пишлеметата става мъже, а сега няма как да станат, минуси - т.н. "неуставни взаимоотношения", които в много случаи при командири, дето не са си на местата, тровеха казармения живот.

[Frujin Assen]

Направих темата важна, мисля така и трябва, армията е твърде важна в живота на всеки народ и следва да и отдадем дължимото.

Аз не съм служил в армията (по здравословни причини, и не не съм изклинчил), и не зная какво съм изпуснал, но по думите на приятели, това е място през което наистина следва да се мине.

Редактирано Декември 8, 2010 от Frujin Assen

[ISTORIK]

Очаквам Last Roman да разкаже как беше службата в древноримската армия.

Аз пък мога да разкажа каква беше военната служба в средновековна Япония...

[Aspandiat]

Плюсове - пишлеметата става мъже, а сега няма как да станат....

Крамер, не е така, ще прощаваш. Изпитвам огромно уважание към теб като ветеран от Ирак (ако правилно съм се ориентирал), но не смятам, че казармата със сигурност прави пишлемето мъж. И аз съм служил, във вътрешни войски, никак не беше леко, но смятам, че истинският мъж е този, който е отговорен като баща и съпруг/постояннен партньор. Това е изпитание, да направиш дете, но и да го отгледаш, докато стане човек. Отнемането на живот е по-лесно. Особено като си изтрещял, а в ръцете ти е АК с 1-2 пълнителя....

Очаквам Last Roman да разкаже как беше службата в древноримската армия.

Аз пък мога да разкажа каква беше военната служба в средновековна Япония...

Ти кажи каква служба си служил, майната й на службата в Япония или в Рим.

Впрочем Фружин какво иска да споделяме? Простотии, гърч, случки, говорещи добре за армията и офицерите. Да уточни. Щото в България има офицери и офицери. Моят Били беше много точен тип - уставняк и същевременно държеше на войниците си, истински офицер. А Татето беше копеле отвсякъде.

[Frujin Assen]

Това са вашите спомени, не моите. Каквото ви вълнува и считате за важно, него споделете.

[Aspandiat]

Фружине, я си я премести тая тема от Военна техника в Съвремие и геополитика или в Съвременна и обща проблематика (БГ), пък пак си я остави важна. Щото ще почнем с едни спомени, дето ще са доста различни от военната техника.

[kramer]

Aspandiat-е, не е въпрос до пълнителите, разбира се, всичко е до отделния човек, но като разглеждаме общо въпроса, болшинството довчерашни хлапета там ставаха самостоятелни и придобиваха чувство за отговорност.

Редактирано Декември 8, 2010 от kramer

[alvassareiro]

Айде, айде, пълни клишета. Добре, че ми се размина, нямам време да си губя времето. Животът е достатъчно сложен, че да го усложняваме изкуствено и допълнително. Направи ми се повдига от приповдигнатия патос и клишетата на тези "спомени".

Редактирано Декември 8, 2010 от alvassareiro

[Thorn]

Масов алкохолизъм и простотии. Лазерен далекомер без батерии /условно се заместваха от акумулатор от ЗИЛ/. Оптически далекомер от 1935 г. с вензел на Борис Трети. Масов алкохолизъм и простотии. Глад. Простотии. Показуха. Броене на вилици, лъжици, паници. Помия. Урко. Студ. Показуха. Кражби. Корупция. Скатаване. Футболисти с привилегии. Масов алкохолизъм и простотии. НИЩО ПОЛОЖИТЕЛНО!

[alvassareiro]

Торн, какво е показуха?

[Thorn]

показуха разг., неодобр. действия, направленные на то, чтобы произвести как можно более благоприятное впечатление, выставление чего-либо в наиболее выгодном свете, обычно с сокрытием неблагополучных сторон ◆

[Aspandiat]

Айде, айде, пълни клишета. Добре, че ми се размина, нямам време да си губя времето. Животът е достатъчно сложен, че да го усложняваме изкуствено и допълнително. Направи ми се повдига от приповдигнатия патос и клишетата на тези "спомени".

За тебе знаем, че си изнеженичък...

Масов алкохолизъм и простотии. Лазерен далекомер без батерии /условно се заместваха от акумулатор от ЗИЛ/. Оптически далекомер от 1935 г. с вензел на Борис Трети. Масов алкохолизъм и простотии. Глад. Простотии. Показуха. Броене на вилици, лъжици, паници. Помия. Урко. Студ. Показуха. Кражби. Корупция. Скатаване. Футболисти с привилегии. Масов алкохолизъм и простотии. НИЩО ПОЛОЖИТЕЛНО!

Кой където е случил. При мен беше наряд през ден и занятия редовно преди наряд. В общи линии ми се отваряше не повече от 3 часа свободно време на денонощие през работните дни.

Aspandiat-е, не е въпрос до пълнителите, разбира се, всичко е до отделния човек, но като разглеждаме общо въпроса, болшинството довчерашни хлапета там ставаха самостоятелни и придобиваха чувство за отговорност.

Крамер, при теб е било така, при мен слаб беше тоя ефект.

[alvassareiro]

За тебе знаем, че си изнеженичък

такъв съм, разбира се. изнежен и деликатен. не някой разплут плондер.

[Thorn]

Един от старшините така се беше напил, че се насра. Другият беше заспал пиян на пода. Комбатът пиеше бутилка водка ВСЕКИ ден. Третият старшина просеше ракия от войниците. Всички пиеха всеки ден и по много. Пневмонии. НА НИЩО ВОЕННО НЕ НИ УЧЕХА!!!!. Сварка. Бой с дъски и счупен нос след спор на сварка. 40 патрона за цяла казарма, нито една граната. Водех се командир на разузнавателно изчислително отделение /артилерийски наблюдател/ на батарея БМ-21. Не само, че не съм я виждал да стреля, но и не съм виждал машините отблизо. Скатавки. Педерасти. Наркомани /на хероин/. Събиране на есенни листа. Водка и ракия в чудовищни количества. Посещение на лавката по време на учение - имате ли кафе? Не. Имате ли кола? Не. Какво имате? Бира и ракия!

И ние имахме караули през ден. Чудехме се за най удобния начин за носене на калашника. Отначало фаворит беше влаченето за ремъка по снега, но след това установихме, че най хубаво е да си стои в оръжейната и въобще да не го изнасям от караулното. /Бях разводач/.

[kramer]

Ако дори и само физическото развитие. На времето редовно се бягаше крос 3 км. Три пъти седмично, в останалите два дни по 1 км. И това на физзарядка, без да се броят редовните часове по физическа подготовка. Пък през ден следобяд, след занятията по прогама имаше спортно-масова работа. Къде мач, къде някой ентусиаст взводен продължаваше да си тренира "войската". Ако остане време от обслужване на техниката и въоръжението.

Торне, явно си служил през 90-те години.

Редактирано Декември 8, 2010 от kramer

[Thorn]

Торне, явно си служил през 90-те години.

Позна. 98-99

[Aspandiat]

такъв съм, разбира се. изнежен и деликатен. не някой разплут плондер.

Ами аз не съм разплут плондер, но не съм изнежена женичка, отричаща всякаква полза от спорта. От войската например ми остана манията да помпя яко лицеви опори.

Един от старшините така се беше напил, че се насра. Другият беше заспал пиян на пода. Комбатът пиеше бутилка водка ВСЕКИ ден. Третият старшина просеше ракия от войниците. Всички пиеха всеки ден и по много. Пневмонии. НА НИЩО ВОЕННО НЕ НИ УЧЕХА!!!!. Сварка. Бой с дъски и счупен нос след спор на сварка. 40 патрона за цяла казарма, нито една граната. Водех се командир на разузнавателно изчислително отделение /артилерийски наблюдател/ на батарея БМ-21. Не само, че не съм я виждал да стреля, но и не съм виждал машините отблизо. Скатавки. Педерасти. Наркомани /на хероин/. Събиране на есенни листа. Водка и ракия в чудовищни количества. Посещение на лавката по време на учение - имате ли кафе? Не. Имате ли кола? Не. Какво имате? Бира и ракия!

И ние имахме караули през ден. Чудехме се за най удобния начин за носене на калашника. Отначало фаворит беше влаченето за ремъка по снега, но след това установихме, че най хубаво е да си стои в оръжейната и въобще да не го изнасям от караулното. /Бях разводач/.

Братле, явно си случил кофти поделение и кофти време. При мен беше много строга дисциплината и плътно запълнен график.

Ако дори и само физическото развитие. На времето редовно се бягаше крос 3 км. Три пъти седмично, в останалите два дни по 1 км.

При нас физзарядката беше 1,5 км. Плюс лицевките, ама тях не ги броях. Броях ги обаче когато Гецата (л-т Георгиев) като те накажеше, казваше: "127 броя напред, упражнението почни. Командата се повтаря."

[КГ125]

Хех, това ми е било винаги интересна тема.

Според мен всички са спечелили - и тези, които са отишли, и тези, които не са. Наскоро обаче един познат от силовите структури ми каза: "Почнаха да постъпват хора, които не са били в казармата и нещата се промениха".

И наистина, доста помага. Дава възможност за създаване на нагласа към повече сдържаност и към по-трудно предаване. Макар, че познавам хора, които не са ходили и така или иначе си имат достатъчно и от двете качества.

А инак ако се отплесна на армейски спомени доста ще поразкажа. Разбира се, ще има хора, които ще могат да споделят много повече. За да не се повтарям, ето една тема от "Традиция":

http://www.traditsia.com/forum/showthread.php?t=2577&highlight=%EA%E0%E7%E0%F0%EC%E5%ED%E8+%E8%F1%F2%EE%F0%E8%E8

Редактирано Декември 8, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Ами аз не съм разплут плондер, но не съм изнежена женичка, отричаща всякаква полза от спорта. От войската например ми остана манията да помпя яко лицеви опори.

Братле, явно си случил кофти поделение и кофти време. При мен беше много строга дисциплината и плътно запълнен график.

При нас физзарядката беше 1,5 км. Плюс лицевките, ама тях не ги броях. Броях ги обаче когато Гецата (л-т Георгиев) като те накажеше, казваше: "127 броя напред, упражнението почни. Командата се повтаря."

Като отвори дума за спорта, искам да ви кажа моето мнение, че това явление е вредно и трябва да се забрани, защото влияе зле на мозъка.

Не виждам никаква връзка между изнежената женичка и отричането на спорта. Това ми мирише на комплекс.

Редактирано Декември 8, 2010 от alvassareiro

[ISTORIK]

Ще започна оттам, че като дете исках да стана танкист. По време на военната ми служба се запознах с група танкисти по време на учебни стрелби и видях колко са задружни. Много съжалих, че не съм станал танкист.

Като ученик много харесвах часовете по военно обучение - изучавахме устройството на пистолети и пушки, на автомати "Калашников" и на базука. Имах един дебел учебник по военно дело (не помня заглавието му). Занесох го в казармата и там някой ми го открадна.

През 1991 ме отложиха за по-добри времена и аз станах студент.

В казармата служих през 1995-1996 (по времето на правителството на Жан Виденов). По това време научих за кризата от вестниците. В казармата криза нямаше. Плащаха ни по 20 лв. месечно. Аз служих почти година и 7 месеца (три пъти лежах по военни болници; разболявах се по време на военните учения). Службата ми се считаше за стаж доскоро, май вече ще важи само при определянето на пенсията ми, ако доживея да ползвам такова нещо...

И така, приеха ме в Хасково и ме дадоха в ръцете на някакъв майор. Ама той си имал един висшист вече, за какво му били още двама (аз и още едно момче)? Да си правят компания, му отговори началникът на хасковската дивизия.

Заведоха ме в Пловдив в т. нар. АДРУ (Артилерийски дивизион за разузнаване и управление). О, изненада! Аз ще бъда разузнавач!... Към артилерията обаче. Предстоеше ми да науча и, че специалността ми ще бъде артилерийски метеоролог. По-конкретно - радиосондист. По-късно се преквалифицирах и в метеоизчислител (на ден решавах по 50-60 метеобюлетина). Военно-отчетна специалност (или ВОС) - 53 се води. ВОС 64 са метеоролозите към авиацията.

В пловдивското поделение ме харесаха командващите и искаха да ме оставят там, за да обучавам новобранците. Но се оказа, че съм разпределен за малко поделение в Димитровград. Мъка, мъка, мъка...

В Пловдив бяхме няколко поделения (може би - около 10) - метеоролози, звукомери, химици, еколози, картографи... Имаше едно много интересно поделение - парашутна разузнавателно-диверсионна рота. После ги преместили при летците - в най-западния портал, както разбрах по-късно. Аз играех шах с войнииците и с командния състав, събрахме се една бойна група и тренирахме различни бойни изкуства - кой каквото беше тренирал. В интерес на истината, преди да вляза в казармата сънувах, че съм в някакъв двор, ограден с високи стени и показвам техники от бойните изкуства на някакви хора и те ги повтарят след мен. Нещо такова:

http://www.youtube.com/watch?v=IwgF4AnC-Xs&feature=related

Така и стана - е, не беше същото, но пак беше нещо. С момчетата от моето поделение, с момчетата от парашутистите и с едно момче от химиците се събирахме да тренираме. След "работно време (след 17:00 ч.) аз прекарвах повече време в поделението на парашутистите. Странно, ама и нашите командири се бояха да влизат при тях и пращаха някой войник да ме извади оттам.

Веднъж играехме карти, шахмат и табла и влиза един от капитаните ни, и казва: "Я излезте да тренирате навън! Превърнали сте поделението в клуб на пенсионера!"

Друг път старшината-оръжейник ме изпитва за частите на АК-47 и аз, вместо да кажа мерни прибори, казвам, незнайно - защо, "оптически прибори". Като побесня този човечец, като се разкрещя: "Ти имаш оптически прибори, не - автомата!" Смях в залата!

По това време даваха интересен рицарски сериал, ама не помня заглавието му. Беше за някакъв феодал, който има син и дъщеря. Майката е починала. И много батални сцени. Ентусиастите да го гледаме чистехме автоматите си в телевизионната зала, вместо - в оръжейната.

Нашият подполковник говореше така: "Моето поделение, моите войници, моята оръжейна, моите калашници..."

Най-неприятно ми беше да тичам гол до кръста (и в сняг, и в дъжд) и да обикалям плаца с другите войници. Тичането никога не е било моя силна страна. По-късно бях съгласен да тичам по три пъти на ден, ама да си остана в Пловдив.

Днес - толкова. За поделенията в Димитровград и в Хасково - следващия път.

Редактирано Декември 8, 2010 от ISTORIK

[Aspandiat]

Като отвори дума за спорта, искам да ви кажа моето мнение, че това явление е вредно и трябва да се забрани, защото влияе зле на мозъка.

Не виждам никаква връзка между изнежената женичка и отричането на спорта. Това ми мирише на комплекс.

Съвсем не, просто си правя някои изводи за ултраинтелектуалщината и вредата й върху нормалното възприемане на околния свят...

[КГ125]

Един от основните ми спомени от първите месеци в БНА беше огромната работа, в повечето случаи мръсна и тежка и имаща малко общо с военното дело. Или може би не.... Вторият е чувството за вечно недопспиване, третото е постоянен лек глад.

Другото е учудващата за хлапе като мен тогава атмосфера на абсолютна неприемливост на това нещо да не се свърши или с нещо да не се справиш.

"Няма "Не мога"!!"

Съвсем не, просто си правя някои изводи за ултраинтелектуалщината и вредата й върху нормалното възприемане на околния свят...

Полезно е ултраинтелектуалщината и здравата фатмащина да се срещат и заменят

Редактирано Декември 8, 2010 от КГ125