Спомени от казармата

[mitaca]

Има една "премъдрост", която гласи следното:

Този, който не е служил като войник, не е истински мъж.

" .. и жена, която не е раждала не е истинска жена" . Не не я споделям . Но е имало такива времена. Мой приятел с 10-на години по-възрастен разправя, че през 70-те и 80-те години в провинцията не може да се ожениш, ако не си минал през казармата. Идеята е, че щом държавата не го взима та аз ли да го взема .

Сега да напиша и аз нещо.

В казармата влязох на 01.10.1983-та. Участвал съм във всички учения и лагери, нямам нито един ден в лечебницата. Имам към 60 караула. Разчета ми беше една година най добър в 1-ва армия (имам снимка в "Народна армия"). И втората щяхме да бъдем, ама ни снеха от позициите за да отидем на бригада. Не съжалявам за нищо! Там приятелствата са истински. Кум сън на единия си приятел от там, а на другия съм кръстник на 2-рото дете (той веднъж замалко да ме отстреля с оръдието, но за това после).

Та така влязох аз в родната казарма в Благоевград в зенитния полк или Полка. Девиза на зенитната артилерия и на ПВО като цяло: "Ние не летим, но и на другите не даваме". Помня името му, номера на поделението, както имената на командирите си.

В началото всеки новобранец преминава "единично" обучение 40-45 дни до клетвата То преминава о-но в строева подготовка и физ. упражнения. Не е интересно. Затъпяващо е, но е цел. Нямаш време за нищо. Наистина една седмица не ходих до тоалетната, но не защото нямах време за това . Клетвата е фалшива, в смисъл, че се подписваш предния ден, а на площада си е точно "показуха" както казва Торн. Но беше нужно. Тогава. Сега не зная? Вечерта, кой повече, кой по-малко пил се прибрахме по батареите. Набора ни беше от софиянци и благоевградчани (5-ма соиянци в батареята от 30-на човека). "Старите" бяха благоевградчани (в болшинство) дупничани и врачани (от окръзите, от градовете нямаше).

Зенитния полк имаше 4 батарей и БУправления, както и авто-рота. Аз бях в 1-ва б-я, оръдеен номер. 57-ака (оръдието де) има 4 номера. 1-ви мерач (който натиска спусъка, педала т.е.) по азимут, втори мерач, по ъгъл на място, 3-номер оператор за разстоянии и 4-ти пълнач. Освен това командир на оръдие и мех механик водач (на АТ-Л(т.е. лек) верижен транспортьор). Аз бях 3-ти номер. Но поради една трагедия, мой приятел изгоря на гара Карнобат за 1-ва Шабла (и това го има!) станах РПК-ист До преди 10 години му ходехме на гроба. Батареята се състоеше от 2 огневи взвода с 3-4 оръдия, вУправление и вРПК (или радиоприборен комплекс). Командва се от ст. лехтенант или капитан, 1-ви взвод понякога от лейка, 2-ри и свръзките от фазани (старшини школници), нашият от сержант. На всички сержанти (фатмаци) се викаше старшина. На моя не му помня името, може би защото и командира на полка му викаше на прякор - Терк(о). Всяка батарея си има старшина - майката на батареята . Та така станах аз РПК-ист. Радио-локационния взвод има 4 позиции: шофьор (на Урал е станцията), оператори: по азимут, ъгъл на място и разстояние. Аз бях по разстоянието, но ме обучиха на всички позиции, защото следваща година щях да имам само новобранци Разбира се не шофирах, но се оправях с агрегата. Така, че можех да взимам "За бой" от всяко положение за норматив, дори по-добре .

Като вляохме по батареите започна нормална дейност в мирно време . Ставане в 5,30. крос (по усмотрение на фазана дето води), разбира се голи до кръста. Миене и бръснене. Сутрешен развод. Проверка на хигиената и опрятността (няколко пъти проверяваха и ноктите на краката). Обръснат ли си, изгладен ли си, нова якичка имаш ли, зашити ли са ти джобовете (имаше и такава "мода", за да не си държиш там ръцете). Химна и вдигане на знамето. Закуска и учебни занаятия. Ние си учим станцията, свръзките телефоните, цавките оръдието. Учебните занаятия включваха вероятните противници техните самолети, маневри, дори униформи, освен техниката де. Това беше вече интересно. Поне на мен и моите приятели. Знаех всичко за самолетите на НАТО и за вертолетите, като ТТД де и силуети. Знаех обозначенията. Знаех с какви сили разполага гръцката дивизия пред нас (е това от подлепянето на карти при секретните учения на карта, не го казваха, но ако се интересуваш ). Не само летателната техника. Строевата подготовк не секна но намаля значително и на нея се гледаше през пръсти. На физическата обаче не. Разбира се имаше и политпросвета (вече съм забравил как се казваше занятието). При нея спяхме с отворени очи. Много интересни неща научих от лекциите на ВКР (военно контраразузнаване), за Виетнам, за Ливан и т.н. Не на всичко вярвахме обаче и те знаеха . Имаше много практически задачи, заемане на позиция от ход, заемане на о-ната и запасната позиции. Разбира се караули и наряди, както и дежурен в столовата. От 70кг. станах 84, колкото съм и сега, но тогава нямах шкембе, само мускули.

Имам 3 Доброславци и 4 Шабли . Във всяко полугодие трябва да има учение. Преди всяко учение има подготвителен лагер. Това е Доброславци (първата зима нямахме Доброславци, защото лагера го направихме направо на Шабла). Товарене на ешалон. Укрепване на машините (комплекса е висок 3 метра). Бегом в конските вагони (но много по-добри от нормалните купета) и напред. Разтоварване (винаги по тъмно). Марш и стоп. Отбой. Мощен рев те събужда. Отваряш вратата на станцията (където си спял) и виждаш, как ей сега вътре ще влезе една 23-ка . Това е Доброславци . Палатки и денонощно засичане. 23-ки, 21-ци даже 19-ки. Но в събота, ако дойдат вашите с кола излизаш гарнизон с преспиване, както си с бойната униформа, кой ще мъкне парадките на учение. Ние бяхме 3-ма софианци в батареята (един загина, другия отиде на курс за командири). Нашите в Алжир, родителите на приятелите ми в Коми и Франция, но идваще леля ми с един ЗАЗ. Жожо виелицата . Аз съм 1.78, но другарите са 1.95 и 2.02. Интересна гледка ще да е било.

После следваха стрелбите в Шабла. Преди това - Допуск. Т.е. "За бой" за норматив . Когато го вземехме (винаги) техниката на "Огледалото" (позицийте за стрелба), и айде и командния с-в на допуск. Хубаво време, 3-4 часа ни една фуражка . Тогава направих първия си турнир по бридж (дето аз съм го организирал де, не дето съм играл). 8 плика за картите, две машини за двойките, двама новобранеца да носят пликовете за карти и един отцепка - за всеки случай .

След допуска стрелби - върха на сладоледа . Стреля се по самолети и по снаряд, както има специална стрелба от ход с/у ниско летящи вертолети. По снаряда е дирекно по 122мм. "трасляк" от гаубица, По самолетите е "на огледало" - два радара са долепени един до дръг със задните си части (спарки). Единия следи самолета, а другия е настроен да отчита попаденията или липсата им .

Брях колко късно е станало! И колко дълго.

Само ще спомена, че 3 пъти съм бил "на косъм" - да и това го има .

1-вия: стрелба по пикираща цел (самолет). При това положение, като го захванеш и почва да пикира в определен момен почваш да стреляш. Във станцията има един бутон. Като го натиснеш стреляш на "огледало", т.е. самолета лети над сушата, а ти пукаш в морето, ако не го натиснеш направо в целта. И така почна пукотевицата

ама по едно време спря, и 4-мата от разчета се хвърлихме през вратата викайки "огън"! И видяхме 4 дула насочени точно в нашата антена, бушона на бутона за "огледало" беше гръмнал и цавките сочеха целта която завършвайки пикирането беше зад станцията.

2-рия: Придвижване от Добрич за Шабла, ама по време на турските събития. 2 урала (нашия и на 2-ра батарея) и помежду им 2-те газки на свръзките, ама в газките гранати и патрони. На едно кръстовище ние спираме газките също, ама втория урал не могъл (абе новобранец ), та ги сплескахме и то така, че шофьорчето на 2-ра батарея беше затиснато. Бензин се лее (може и нафта да е било), а нашия шофьор бие ли бие с лоста по вратата да измъкне колегата и хвърчат яко искри. Дойде КАТ видя ситуацията, попита "в тез съндъци какво има?" Аа гранати какво - отговорихме. За норматив избягаха .

3-я: Стрелба по вертолет: Значи движи си се батареята и отпред изкачат вертолети (две платнени мишени). Трябва да заемеш веднага "за бой", но само оръдията, аз трябва само да запусна станцията и да опъна един кабел без да хоризонтирам и да вадя антената. Та както и да е почвт да гърмат цавките, ама нашите спират. Аз гледам сеира отворил вратата на станцията. По едно време гледам, че всички почнаха да залягат (стреляхме по 2 батареи) и да се крият зад щитовете. Само моя приятел (беше станал командир на оръдие), бие удря по каската редник Салмов викайки: "Щом аз седя тук ще стоиш и ти". Като се понадигнах (мислейки къде да се скрия де) видях на 8-9 метра от оръдието как догаря трасьора на снаряда. Какево се оказа. Същия редник Салмов оператор по разстояние сложил р-ние 0 (а в поход трябва да е 800) и цафката се "изплюла". Да ама на моята станция (включена) и трябва един пирон да забиеш и почват да хвърчат едни 25 киловолта .

За сега толкоз, че верно късно стана.

[mitaca]

Впрочем Фружин какво иска да споделяме? Простотии, гърч, случки, говорещи добре за армията и офицерите. Да уточни. Щото в България има офицери и офицери. Моят Били беше много точен тип - уставняк и същевременно държеше на войниците си, истински офицер. А Татето беше копеле отвсякъде.

Аз исках, Фружин не е служил по понятни причини. Простотии има не само в армията, гърч тоже. А за говоренето добре или зле за армията и офцерите, нека се изкажем! Ми почнахме . Идеята ми беше за соц. казармата, ма Торн показа какво не би трябвало да бъде. Хубавото е, че това е минало. Лошото е, че баланс няма. Ама пак се разфиловствах. И за сегашната армия знам, ама е за друга тема. нека се придържаме към...спомените. Аз имам много, повечето са добри, но и лоши има .

След време .

[Eньо]

При нас физзарядката беше 1,5 км. Плюс лицевките, ама тях не ги броях. Броях ги обаче когато Гецата (л-т Георгиев) като те накажеше, казваше: "127 броя напред, упражнението почни. Командата се повтаря."

Да не е Гецата от школата в Сливница?

[ISTORIK]

Мисля си, че авторът на темата би могъл да сподели в, как да кажа... по-скоро - в един имагинерен контекст, един вид историческо моделиране...

Как той сам вижда участието си в БА? В смисъл - каква специалност би имал според него самия, в какви войски би служил или би искал да служи?

(Без да питам за звание и длъжност).

Редактирано Декември 9, 2010 от ISTORIK

[КГ125]

Е, доколкото го познвам аз, знам - в тези, които извършват националното обединение! ))

Уфф, чета на Митака текста и ме сърбят пръстите, ама почна ли да си припомням конкретика, няма да се спра ))

Редактирано Декември 9, 2010 от КГ125

[Frujin Assen]

Сигурно всички вече знаят, че съм патриот и обичам родината си. На мен винаги ми е било така малко неудобно като чета за цар Симеон, цар Калоян, балканските войни, ПСВ, ВСВ и си мисля, че аз за разлика от моите героични предци не съм направил нищо за защитата на Родината. Честно казано все ми е тая къде бил служил, дори и да няма нищо общо с военните работи, защото където и да те пратят все едно, значи там си бил нужен. Е, бих пропуснал службата в трудови войски поради известната ми любов към едно малцинство с по тъмен цвят на кожата. Другото се каза, здрав мъжки колектив (който го има не само в казармата де) в който наистина сте приятели, а не просто познати. Да не говорим, че за един млад човек отиването в едно такова място си е нещо като приключение, един вид попадаш в прикъзка. Фродо и задругата на пръстена тръгват на път преживяват приключения за да унищожат всевластния пръстен. Младият човек пък тръгва към непознати места с новите си приятели за да получи нови знания, да заякне и физически и психически, с не по малко отговорната мисия да защитава Родината. Той също ще преживее неприятни усещания като гърч, простотий, тежка физическа работа, но то в едно приключение не всичко е цветя и рози.

Редактирано Декември 9, 2010 от Frujin Assen

[КГ125]

Наистина го има това, за което пишеш. (А службата в Строителни войски също бешее неизчерпаем извор на опит, но, разбира се, не можеше да замести другата)

[alvassareiro]

Е, доколкото го познвам аз, знам - в тези, които извършват националното обединение! ))

Уфф, чета на Митака текста и ме сърбят пръстите, ама почна ли да си припомням конкретика, няма да се спра ))

Чета митака и заспах от скука. Хъркам вече.

[КГ125]

Не думай. Да те поздравя тогава с една армейска неуставна команда:

"Всички заспали - стани!!!"

[alvassareiro]

Брей, брей. Колко оригинално. Войнишки хумор, уби ме направо.

А аз да те поздравя с любимия ми виц - спорят арменската и грузинската академии на науките кой е първият човек - орангутунян или шимпанадзе.

Редактирано Декември 9, 2010 от alvassareiro

[КГ125]

Да, ама се събуди и даже вицове взе да разправяш, нали? БТВ, :)хубав виц. Ако беше попаднал "в редовете" и на други щеше да се смееш.

[Aspandiat]

Брей, брей. Колко оригинално. Войнишки хумор, уби ме направо.

А аз да те поздравя с любимия ми виц - спорят арменската и грузинската академии на науките кой е първият човек - орангутунян или шимпанадзе.

Доволно тъп виц. Явно е интелектуалски хумор.

[alvassareiro]

Ами Аспандиат, трябва да ти кажа, че от теб го знам.

[BGVlach]

БНА. Набор: края на 80-те, първа смяна.

"Бойно поделение" от т.н. "втори ешалон" на сухопътни.

(Това за "втория ешалон" става ясно покрай разразилата се "голяма екскурзия")

Като цяло кадърен команден състав, който обаче не можеше да се надскочи.

Фатмащина. Безмислен "чанч". "стари" издевателстват над "млади"(а.к.а "шуги"(sic)) - по правило на регионален принцип.

При един или два набора преди моя положението е било толкова критично, че само нашият батальон е "произвел" 3 или 4 "дисципаджии". Показваха ни видео от процесите като превенция.

Въпреки това "чанчът" от стари си бе практика - просто нямаше случай за болница, както е било преди това. (Доколко например "шприц"-ът или "полагане"-то не са телесна повреда е тема за друг разговор)

Първо обещание пред себе си: И пари да ти дават, не стъпвй в Кюстендил или Дупница(тогава "Станкето"). Такива животни, каквито се въдят из този край едва ли има някъде другаде. В Перник може, но само при определени условия и подкрепено с определени гаранций и план за евакуация при нужда.

Копане на канали при всяка "отдала" се възможност. Тревоги - в 99,9(9)% се знаеше предварително за тях. Катастрофални битови и най-вече хигиенни условия: на няколко пъти дизинтерия и карантина за цялото поделение. За сметка на това бойната техника се поддържаше постоянно. Отчайващо лошо храна - изключние: по време на учение. Бойна (зимна) иниформа от шаяк(в края на 20век) - абсолютно непригодна и непрактична. "Скатаването" е мото и утвърден поведенчески модел - при все, че работата ТРЯБВА да се свърши и всеки отлично го знае. Ако си гледаш работата си натеглив, натегач, г...лизец и пр. Проблеми с дисциплината: алкохол(вкл. на караул), "бягане", побоища, кражби между войниците, кражби от казармата за офицери и фатмаци и др. подобни.

Домашната отпуска за 3 дни(4 и 5 много по-рядко) е голямо събитие, въпреки че половината отиваше за път. Заплата 2 кинта и нещо като мл.сержант. Елементарен "учебен процес" предъвкван до полуда, който въпреки това затрудняваше немалка част от наборния аскер.

И много други работи за прекараните 2 години в "служба на Родината".

Заключние:

Абсолютно ненужно губене на време. 2-те, може би най-хубави години от живота на един млад мъж си отиват зян,

бидейки си наврян в среда, в който никой нормален(според моите разбирания) не би се пъхнал доброволно.

Редактирано Декември 9, 2010 от BGVlach

[Galahad]

Да не говорим, че за един млад човек отиването в едно такова място си е нещо като приключение, един вид попадаш в прикъзка.

Ами няколко думи за това приключение. Човек отива в казармата съвсем не по свое желание и обикновено без никакво желание. Прекарваш дълъг период там с месечна заплата 2-20лева. Когато излезеш не си изкарал достатъчно за да си купиш дори комплект обикновени цивилни дрехи. При записване в бюрото по труда, обещетението можеше да се получава за по-малък срок, от този дето трябваше да мине от записването до първата помощ (сиреч на практика не се получава нищо). В замяна на това след някоя година се оказва, че ще имаш удоволствието да гласуваш Георги Пирински да стане президент - човека бил негоден да е войник, но съвсем годен за главнокомандващ. Е, удоволствието се размина, щото човека малко беше поизлъгал и за гражданството си. Но да се върнем на приказката "Казарма". Та оказва се също, че свръхсрочнослужещите (щатните военни) за времето на службата са получили категория на труд, която ще позволи да се пенсионират по-рано. За теб е нямало заплата, работно време и почивни дни, но също така се оказва, че няма да споделиш и за съответния период категорията труд. Така като излезеш от казармата си с трудов стаж "0" и безработен. На първо време ти идва на ум, че докато в казармата са се опитвали да превърнат мозъкът ти в мускул са се поизпарили доста от придобитите в училище знания, пък ти смяташ да кандидатстваш във ВУЗ.

Лошото е, че войнишкият фолклор е доста циничен, иначе можеше да се приложи и част от популярните изрази и сказки на родната казарма, та да се долови какъв аромат се е носел там.

[КГ125]

Обективни постове са последните два - всичко това го има и не отричам на никого правото да счита това време за загубено.

Дрехите не бяха непрактични, напротив, доста добре си играеха ролята, но наистина в края на 20 век да се носи униформа от началото на 20-ти..

В това отношение БНА беше ужасна. Имаше нови и то много добри, направени според всички модерни изисквания и възможности дрехи, но не ги даваше!!! Да се износели старите... Това е заради факта, че в БНА царуваше една така леко репресивна и силно пренебрегваща обикновения войник атмосфера.

Последният, а особено новобранецът си беше твърде безправно и твърде страдащо създание.

Но какво пък - чуството, че си преминал през това и то вече не може да те уплаши е нещо, което си заслужава да се изпита.

Може би 2 г. да бяха много, но от друга страна, не гледам песимистично на тях, в никакъв случай!

[Thorn]

За кражбите почти бях забравил. Как старшината, дежурен по хранителен блок вика войници да му помагат да натовари открднатото - ПИТА кашакавал /едновремешните огромни пити/, доста сирене, консерви и т.н. А ние буквално гладувахме.

Леща за закуска. Замръзнала отгоре. Чупиш леда ако искаш да ядеш. Повечето не искаха.

За тревогите предупреждаваха предварително, но избягваха да ги правят, защото положението с машините в парка беше зле - много от тях нямаше да изпълзят от него.

Бръснем се /естествено със студена вода/. По тръбата с крановете тича плъх.

Не съм копал окоп, не съм виждал някой да копае. На военното обучение се гледаше през пръсти.

Слънчеви удари при маршируване по плаца.

2 градуса в спалното помещение зимата. С четири одеяла и всички дрехи - може да се спи. Но някои хванаха пневмонии.

[BGVlach]

Всичкото може да се преглътна и даже забрави: от "въшкарниците", през пълната мизерия, простотия, та до "чанча".

Това, което не може да се преглътне и забрави е, как като 18-19 годишен келеш си бил затворен за 2г. сред професионално изкривени фуражкаджий и немалък процент дегенерати на твоя възраст.

А иначе всеки 18-19г. келеш си мечтае за приключения, подвизи, нови места, нови хора и др.

Аз си мечтаех за следното:

Понеже е "перестройкаджийско" и както ни уверяваха всеки ден "разоръжаването върви с пълна пара", сега както са ме и приели, да не ме и вземат войник.

Планът за приключения включваше едни изключително миловидни, паметни, възпитани, дискретни, сресани и винаги закопчани до горе моми от моя випуск, които след приема във ВУЗ също бяха на приключенска вълна.

Но "Съдбата нам е отредила" 2 г. да пием липов чай, за който се носеше мълва, че е подправен с бром.

Aaaa, viata.

[Panzergrenadier]

Повечето спомени от казармата са положителни. Служил съм 1997 г. в ШЗО Плевен и после си дослужих в 61-ва Стрямска механизирана бригада. От кашик, та на танков гренадир.

Целия вътрешен ред, носенето на дневална и караулна служа, отговорностите като часови и помощник дежурен по поделение, докладите по позивната в МО2, обхождането на постовете…Полевите и кабинетните занимания по тактика на ниво взвод… Това си е много сериозна житейска школа – приучава на ред, уважение към авторитетите, отговорност при боравенето с оръжие, караулната служба. Три дни бяхме на хляб и консерви на полигона в Николаево! Спане на пода в едни спални блокове. Скъсахме се там от стрелба с Макаров, АК, картечница „Владимиров” и РПГ, хвърляне на нападателни ръчни гранати. Курсовете по тактика с МТЛБ-та, или стрелбите на полигона на Анево… Не съжалявам за нищо, нищо не съм изгубил, а научих много!

Казармата приучава на навици – шиене, пране, гладене, режим на ранно ставане и т. н. т. Отговорност за подчинените, когато станах взводен командир и започнах да водя строева подготовка и тактика. Това си е задължение, дълг към Родината, а че имаше извращения – имаше, но потърпевши ставаха шматките и слабите, а не обикновените войници, били те стари или млади. А неудобствата – та те именно каляват и култивират характера!

Създадох си едно-две приятелства, които поддържам и до днес.

[КГ125]

Мда. 90-тте години, криза и разпад. Е тогава да ни беше нападнал някой, че да видиш поражение. През 80-тте не беше така, макар, че тогава имаше пък режим на тока, но цареше социалистическото спокойствие, което някои днес бъркат с просперитет.

Студове помня и аз - след упорити слухове за тревога, и то дебела, една нощ се чу, че ще е на сутринта. Във всяка танкова рота имаше известен процент учебни машини, т.е. такива, които непрекъснато са в движение, за разлика от другите, които се изкарват само на големи учения и се пазят здрави. Учебните, разбираемо, бяха вечно с някакъв технически проблем, а водачите им, сред които бездушната и обективна военна комисия засили и мен, поради идеални за тя категория ръст и пр., ходеха вечно мръсни като миньори и вечно изморени. За сметка на това се трупаше добър технически опит. (След години минах близо покрай няколко танка, изкарани пред "Хемус" в София за снимките на някакъв филм. Войникът реши да форсира точно тогава, чудовището изрева, а аз най-сериозно се зачудих карал ли съм го някога това нещо или не....Но тогава, след няколко месеца от това, което така цветисто се описва по-горе, 36 тона, 600 и кусур коня, два тона вериги, един тон нафта и 60 кила масло са ти нещо едно такова близко и познато ) ).

Та поради такава причина с тримата ми колеги здраво се бяхме изгърбили през деня. Отнякъде се беше появил един майор от София, докарал с камион една нова верига, която трябваше да се изпита. Кой знае защо, беше една и половин следобед се въртяхме да я разтоварват, сглобяваме и закачаме на танка. Това, разбира се навън, а температурата около -5-10 гр., но шаяците (т.нар, неоснователно, разбира се,"въшкарници"), от които се оплакват по-горе колегите, дебелите шапки и омазаните с масло танкови гаширизони, не ти даваха да замръзнеш. Пък и как ще ти е студено, като си навън от 8 сутринта, до 8 вечерта, с кратки прекъсвания, а сутринта в 5.30 тичаш навън къде облечен, къде по тениска, къде гол до кръста в по-топли или по-наситени с гнева на дежурния офицер утрини... Полезно беше, кой каквото да казва!

Тъй, ама това измаря. Привършили към 8 вечерта, ядохме набързо и се прибрахме да спим. Вътре в помещенията обаче ни посрещна новината за сутрешната тревога, посрещната с глухи псувни и лягане с дрехите и чорапите.

Студът беше такъв, че парното не можеше да го надвие, поради което се спеше така: отдолу одеяло (едни сиви, груби но топли, отгоре две и собственият ти шинел, а посредата ти, измит надве - натри и облечен с дебелите кафяви дрехи, да благослови в такъв момент Господ създателят им)) ) Ако шете вярвайте, някои си бяха легнали с кепетата върху стриганите глави.

Поначало в БНА цареше доста строг ред и ако те видят да спиш по този начин, можеше да имаш проблеми,като например да миеш коридорите или WC-тата, да метеш посред нощ, да товариш камион с боклук и други такива... и това след тежък ден и умрял за сън, в ръцете на някой фатмак, забравил или нарочно не помнещ къде си бил през деня..

Мнозина ще се учудят на странното правило например, че в 9:00 трябва да си легнеш, каквото и да е станало, и имаш право да станеш след 1 час. Ако всички тия неща се спазваха, хората щяха да станат кукли, и те, естествено не се спазваха, но ако някой решеше да се заяде, имаше чудесно изобили от поводи.

В този студ и в очакване на бъдещата тревога никой не се занимаваше с глупости, обаче.

Таман затворих очи и ми се стори, че съм дремнал само 5 минути, когато тръбата изврещя отвън познатият динамичен сигнал, светнаха малки сини лампички в помещенията и се чуха напрегнатите гласове на дежурните колеги (наречени "дневални"), забравили хлапешките бъзици и празните приказки (тогава не им викахме "колеги"):

"Внимание, внимание, внимание. Тревога, тревога, тревога. Изпълнявай "Струма 2"!" - и пак, като грамофонни плочи/

Опп-аа, взехме да се споглеждаме, сънени, мрачни, съдрити, наскачали в обувките. (Обикновено е "Струма 3" - т.е. учебна тревога, излизаме, отиваме си по местата и се прибираме. Тоя път работата е по-дебела).

За секунди връзваш връзките, навличаш гащиризона, отгоре шинела (гледката е смешна, но това после те спасява) и хукваш по коридора, всеки на определеното му място. "Струма 2", ако не ме лъже паметта, значеше, че трябва да се изнесе всичко - оръжие, боеприпаси, сандъци с пистолети, патрони, и хиляди други неща, като канчета, противогази, ядене, каски... абе "лудница - 2", с други думи.

Ако службата ни като водачи беше по-трудна от тази на останалите, в този хаос бяхме облегчени - задачата ни беше моментално да хукнем към парка (гаража, демек) и да запалишм машините. Колегите пристигаха след малко, всеки носещ по нещо. В такива моменти има смешни сцени на хаос, но хората са така обучени, че вървят по начин да не се блъскат с другите, всеки грабва точно това, което му е определено и хуква точно там, където му е казано предварително.

Идеята е, голямата маса хора от спящи в креватите солдати да напуснат моментално казармата, с техниката и цялото имущество и да се превърнат в боеготова (уж, де, все пак беше късния соц) войска в специални райони извън населеното място.

Няма да се смеете, но този процес е така измислен, че дори един човек става още докато спите и започва да командва как да се обличаш! "Обувай клина! Обличай куртката! Обуй обувките" и т.н.

За секудни тихата и до болка заспала сутрин се превръща в лудница, тропот на десетки крака, шум, трясък от отварящи се врати и сандъци. В мижавата синкава светлина на "дежурното" осветление (нормалните светлини са угасени навсякъде) гледаш познати и непознати силуети търчащи насам натам, някой нещо забравил, някой нещо изтървал...

Изскачаш навънка и първото, което винаги, ама абсолютно винаги ми е правело впечатление е красотата на утрините - студ, или не, но въздухът в 4 сутринта си е кристален и с удоволствие хукваш като луд напред да си вършиш работата. Хората се стягат в такива моменти, военната тъпотия и простотия изчезва, нещата стават истински, усещаш войската. /Поне така мисля аз./

Изскачаме, палим, отваряме гаражите, и дестки танкове, камиони ЗиЛ 131, джипове, УАЗКИ и пр. техника бръмва и започва да излиза през няколко врати и в различни посоки, на "къси светлини".

След "Струма 2" обаче тука още едно нещо ме накара да се понапрегна. Паркът беше пълен с непознати офицери. Обикновено офицерите в казармата викат по войниците. Няма как иначе. "Иванов, Петров, не там, бе, п..ка майна, наляво, вземи това, грабвай онова!" и т.н. В случая обаче тия помагаха. и то с едни сериозни изражения... Значи имаше хора от дивизията или от армията, а това вече е наистина дебело.

Тъй като Струма 2 значеше, че танковете трябва да се напълнят със снаряди, се позабавихме 20-тина минути и другите излязоха. Търгнахме и ние, и стана нещо като задръстване. И то в пълен мрак, тъмнина, мижави фарове къде светнал, къде не.... И в този момент отнякъде изскочи един капитан с интелигентна физиономия и замръзнал нос. В такива случаи очакваш викове и крясъци - "Къде ходите, бе, какво правите!!!" и т.н., обаче човекът много делово и много майсторски започна да ни насочва, като смешно, но делово подскачаше пред танковете и притичваше от машина на машина, и с властни жестове показваше коя да търгне и коя не и за 2 минути задръставането свърши.

На излизане в мразовитото поле (беше поне - 10) за малко не прегазих човек. Танка бръмчи, ти напрегнат, на моменти губиш контрол, и като завих на вратата, буквално под носа си видях лицето на един войник, покрай който танкът мина на 50 см. сигурно. Още се кръстя....

Целият следваш ден прекарахме в т.нар. "района", т.е. на няколко километра от града в планината. Имаше заповед да се копят окопи, но беше така замръзнало, че някак си всички се отказаха и шефовете не настояха. (По норматив, уважаеми г-да, 4 човека трябва да изкопаят за 8 часа окоп, който да скрие танк с размери 10/3/2.70 м. така, че оръдието му да стърчи само. Това е убийство и не съм виждал да го правят... във война обаче спасява живот и ти позволява да опукаш поне три - четири цели, преди да те усетят, ако не са те видяли предварително, де).

Там стояхме цял ден, имаше слънце и се стоплихме. Имаше слънце, ама немаше ядене. От 4 сутринта, до 6.30 вечерта никой не донесе нищо. Който има нещо скрито в танка, добре, ами който няма? Студ, слънце, бездействие. Като се скри слънцето обаче мене взе да ме тресе леко, та отидох за малко и се намъдрих при офицерите (те бяха край един ръждив варел с огън в него в една полусрутена барачка на едно баирче) да се стопля. Хубаво, ама ме видяха и ме изгониха да съм си ходел в танка. Отидох.

Дойде старшината ни на рота, с един Зил пълен с ядене... мазно, да си ... мамата, ама го изядохме. Старите войници му се сопват "Аре, бе, др.с-шина, къде ходиш, измряхме!".

Отговор, с усмивка: "Ви какво искате, бе! А! Ако сте на война! Върху зила е паднала бомба и аз съм убит! Какво ще ядете. Х.. ще ми ядете!"

Бурен смях ))) и тракане на лъжици.

Редактирано Май 19, 2012 от КГ125

[alvassareiro]

Абе аз каквито дълги постове пиша с научни анализи, синтези и хипотези за историите на цивилизациите, вие дваж по-дълги пишете със спомени.

[КГ125]

Продолжение продолжает: (край, отприщих се, исках само да ви кажа, че съм спал в студена стая, пък какво стана то...)

Следващата нощ излезе нещо като виелица. Седин свряни по танковете, отвън вие вятър, ама вие, та се чува и вътре. Снегът е синкав и замръзнал, около 50-60 и нагоре сантиметра. Студ!

Танковете, докато вървят, са много топли, после изстиват за 10 минути. Вътре си като в хладилник. Трябва отвън да стои човек да пази и да се сменяме на 30 мин. В танка сме трима стари войници и един новобранец. Отначало го "избичиха" него да стои отвън, но след 15 мин. го прибрахме, защто вероятно щяхме да го убием. Върна се вътре със замръзнал и висящ, извинете за натурализма, ще го кажа по-научно, секрет от носа...

Всеки се е свил на седалката и мърда. Говорим си мърсотии и простотии, каквато фантазията няма да роди навън. Никаквъ шанс да заспиш, всичко те боли, лудница. Облечен съм с тениска, дебел пуловер, войнишка куртка, гащиризон с подплата и шинел и ушанка и умирам от студ, просто ме изпива.

Единственият заспал е мерачът ни Петко, който спи и хлипа от студ!! Такова нещо не бях виждал - спи и зъзне с глас..

Чудим се какво става. Някои изказва предположение, че ще нападаме Гърция. Разсмивам се - все пак новините не ги изпусках по телевизията. "Добре, де, а защо са тия снаряде?" - пита един юнак със селски акцент. Ми де да ги знам. Явно е нещо дебело, но не се знае какво.

Чак на следващия ден вечерта тръгваме, в дълга и мрачна колона на юг. Караме по шосе, а такова решение не може да се вземе лесно. Това са 30-40 тежки и два пъти по толкова леки верижни машини, отдолу става мазало. Някой казва: "Това може да го реши само командира на полка."

Караме, караме, караме, отвреме навреме в колоната се набутват цивилни коли и опулени помакини и деца гледат към нас, а аз умирам от шубе и намалявам, да не намеря някой Москвич, че ше го направя на ваденка...

И тука започва истинското шоу: Танкът започва самосиндикално да завива надясно!!! Без да го насочваш, дърпа надясно и дърпа. Започвам да го изправям, т.е. да го държа в положение леко да завива наляво, та да се движи всъщност направо. Командирът ми на танк се обажда в слушалките: "Кво става, бе?"

"Не знам".

"От веригата е!"

Сещам се какво става - денят преди тревогата поставяхме новата верига, но тя е само една, не си пасва с другата и затова танкът "дърпа".

Караме, караме, и точно на един мост танкът не ще вече да ми се подчинява и тръгва към Места. Селото се казва Господинци и там мисля, че имахме шанса да не цопнем в реката... Натискам спирачката и стискам очите. Спрели сме на половин метър от парапета.

От непрекъснатото изправяне на танка, т.е. държането му в ляв завой, лентата, която осигурява завиването (казва се ПМЗ) е прегряла и не може да стяга един барабан.

Хвърляме сняг, правим опит да коригираме веригата, ама къде ти в тоя студ. Мен впрочем пак си ме тресе, освен всичко друго.

Изоставаме, задминават ни. Оставаме сами с едно още счупено МТЛБ и с един танк, чиито водач е толкова муден и изплашен, че не може да кара бързо (не си готвеше кадрите БНА, ама хич).

Караме в снега, то вали, ние караме, времето омеква и става мокро. Още по-зле, поне като е сух студа се търпи. Аз съм и изпотен като в сауна и става дебела работата.... Тресе ме още повече.

Обаждат ни се накъде да караме, завиваме навътре в планината, караме по някакви щури завои и стигаме до някакво село. Минаваме го, стигаме до второ. Малко сме, другите са някъде другаде явно. Влизаме в селото, няколко танка и се намърдваме на площада. Мирише на пушек, пълен марк и пълна тишина. Няма жив човек.

Слизаме от танковете, събираме се на площада. Оправни пичове се разтичват, влачат някакво дърво и палят огън. Почваме да се топлим, войници, офицери, старшината със Зила си - всички се скупчват като глутница вълци карй огъня и мълчат.

Аз обаче ставам яко зле. Не казвам на никой, па и какво ще стане, като кажеш.....

И в този момент ми идва нещо на ума, което май, заедно с младостта и това, че бях изял половин хляб и една буца сланина почти, ме оправи.

Отворих т.нар.МТО, т.е. капака на мотора на танка, навярх се вътре като куче и започнах да се топля. А той си беше яко топъл... .чак съм заспал, блажен и обвит в такава топлина, каквато оттогава не съм усещал... Събудих се призори, моторът беше почти изстинал, а на мене ми беше минало.

Оказа се, че са ни закарали в селата Лъжница и Корница. Стояхме там 2 дни, никой не дойде, освен едни любопитни деца. Това село беше сякаш празно, а комините димяха и стъклата бяха изпотени.

Върнахме се по-рано от другите и тогава, защото бяха спряли парното, спахме в такъв студ, вътре в казармата, в нашето си помещение, че една китара се счупи сама!! Огъна се и си се счупи, както си стоеше оставена на масата.

После разбрах, че това са две "проблемни" българомохамедански села и че в България е почнал т.нар. "Възродителен процес".. Цялата тая работа е била хем да се пазим от НАТО (дрън-дрън ярина, ма знай ли човек), хем да се респектират жителите на тия села...

Чудна работа, как се сеща човек едно след друго ))

Абе аз каквито дълги постове пиша с научни анализи, синтези и хипотези за историите на цивилизациите, вие дваж по-дълги пишете със спомени.

Тъй, тъй, ... помня аз, още помня...дядовата ))))

Повечето спомени от казармата са положителни. Служил съм 1997 г. в ШЗО Плевен и после си дослужих в 61-ва Стрямска механизирана бригада. От кашик, та на танков гренадир.

Целия вътрешен ред, носенето на дневална и караулна служа, отговорностите като часови и помощник дежурен по поделение, докладите по позивната в МО2, обхождането на постовете…Полевите и кабинетните занимания по тактика на ниво взвод… Това си е много сериозна житейска школа – приучава на ред, уважение към авторитетите, отговорност при боравенето с оръжие, караулната служба. Три дни бяхме на хляб и консерви на полигона в Николаево! Спане на пода в едни спални блокове. Скъсахме се там от стрелба с Макаров, АК, картечница „Владимиров” и РПГ, хвърляне на нападателни ръчни гранати. Курсовете по тактика с МТЛБ-та, или стрелбите на полигона на Анево… Не съжалявам за нищо, нищо не съм изгубил, а научих много!

Казармата приучава на навици – шиене, пране, гладене, режим на ранно ставане и т. н. т. Отговорност за подчинените, когато станах взводен командир и започнах да водя строева подготовка и тактика. Това си е задължение, дълг към Родината, а че имаше извращения – имаше, но потърпевши ставаха шматките и слабите, а не обикновените войници, били те стари или млади. А неудобствата – та те именно каляват и култивират характера!

Създадох си едно-две приятелства, които поддържам и до днес.

Хмм, това, сравнено със разказите за началото на 90-тте, ми показва положително развитие.

Да, шиене, кърпене, пране, разни чалъмчета - абе какъвто си бях вързан в ръцете такъв си останах, но 1-2 неща се научават )

ПП

Какво е "танков гренадир"?

[BGVlach]

А да, почти бях забравил за уволнението.

Около половината от изпиталите благотворното и възпитателно влияние на БНА уволнявки бяха след напускане на поделението за има-няма 2 часа пияни. Откъде се намери този алкохол и досега не ми е ясно. Времената бяха такива, че комендантски и милиция имаше на всички "възлови" места. Нищо подобно в деня на уволнение на "Н"-ското ми поделение.

На ж.п. гарата се изсипва от някакъв регионален влак поредна партида солидно алкохолизирани български юнаци.

Суматоха, викове, бои, кръв, мисля ломска група някъде наблизо прегракнало пее "Отдоле иде видинска влак, а я че ти таковам-таковата па'"

По време на пътуването влакът за Видин бе буквално потрошен.

Контрольори: йок. Транспортна милиция(ходеше по него време въоръжена с АК): чок йок.

Бе жалка, грозна и не съвсем безопасна картинка - не съвсем убедителна като резултат от предполагаемата "житейска школа".

Абе аз каквито дълги постове пиша с научни анализи, синтези и хипотези за историите на цивилизациите, вие дваж по-дълги пишете със спомени.

Не си и помисляй, че си загубил нещо.

Липсата на такъв вид спомени е безспорно преимущество.

Редактирано Декември 9, 2010 от BGVlach

[КГ125]

Отде се намери алкохол ли?

Ще ти кажа.

Късна нощ близо до нова година. Връщаме се с камион от нощни стрелби. Още на тръгване сме купили каса с гроздова. Скрита е в камиона под брезента. Мъгла, ама мъгла - камионът едва едва върви и честичко гази банкета. Лейтенантът излиза навън да го води, обаче с думите: "П.ка ви лелина, ще ме сгазиш", се прибира и се тътрим така.

Докато камионът пъпли в мъглата, като във филм на Стивън Кинг, ние отзад препразваме касата гроздова в празни баки от храна, пълни с немити чинии, вилици, лъжици и пр.

Един голям тарикат ни инструктира, да скрием шишетата в една бака, която е без капак, и да ги покрием с чиниите. На портала дежурния проверява баките, и, разбира се, отваря и рови в тези, които са затворени, а в отворената само поглежда отгоре и вижда чинии....

Психология називаеться. Погледът на хитрецът ни е лукав и притворен като на византийски патриарх.

Ето оттука се взима алкохола

[BGVlach]

Отде се намери алкохол ли?

Ще ти кажа.

Късна нощ близо до нова година. Връщаме се с камион от нощни стрелби. Още на тръгване сме купили каса с гроздова. Скрита е в камиона под брезента. Мъгла, ама мъгла - камионът едва едва върви и честичко гази банкета. Лейтенантът излиза навън да го води, обаче с думите: "П.ка ви лелина, ще ме сгазиш", се прибира и се тътрим така.

Докато камионът пъпли в мъглата, като във филм на Стивън Кинг, ние отзад препразваме касата гроздова в празни баки от храна, пълни с немити чинии, вилици, лъжици и пр.

Един голям тарикат ни инструктира, да скрием шишетата в една бака, която е без капак, и да ги покрием с чиниите. На портала дежурния проверява баките, и, разбира се, отваря и рови в тези, които са затворени, а в отворената само поглежда отгоре и вижда чинии....

Психология називаеться. Погледът на хитрецът ни е лукав и притворен като на византийски патриарх.

Ето оттука се взима алкохола

Абе аз знам откъде се намира, и колко от какво хваща в една мешка, но понеже не съм пил в казармата не го и одобрявам.

Значи, пиеш ракия, ползваш руски словосъчетания, и се имаш за хитрец, а?