Спомени от казармата

[BGVlach]

Оф, оф, КГ125. "изстрадана дреха", направо къртиш мифки.

Облеченият в Gore-Tex и Бог знае още какви "special tex" враг пасти да яде - той ще замръзне.

(Гледам разните му полярни експедиций все с гъбини облечени)

Това за сравнително лесното боравене с оръжие можеш да го разправяш само на някой, който не е носил (и) това недоразумение.

В най-добрият случай можеш да пукаш "сватбарската" от ремък.

А, че е нямало нападение, не значи че твоят пост няма да бъде нападнат.

На войници ли си играем или служим?

Нали феновете това твърдите за казармата: учи, житейска школа, отговорност, бла, бла, бла

Айде малко по-сериозно.

[КГ125]

Е говорим за 80-тте години на 20-ти век. Кой ни е крив, че армията ни беше облечена като през Първата световна война. Комунизъм, ко да праиш. Защо не ги сравниш дрехите с тези на Дарт Вейдър?

Аз разказвам как е било. Поне 5 пъти съм стоял облечен с това по 2 часа в снега и си ми беше бая добре. Ако бях свидетел на Априлското въстание, щяхме да говорим за навущата, нъл тъй?

Тъй.

Гъбината е велика дрешка. Особено в сняг до кръста и виелица е перфектна, въпреки че си като тромав мечок с нея. Не можеш да бягаш с нея, но наистина няма проблем да стреляш.

И КГ, не си прав за това, че нямало нападения. По мое време като бях началник караул едно магаре, една крава и четири-пет овце (всички загубили се) минаха през дупка в кльона, където се работеше и "атакуваха" плаца с байряка, защото само там бе светло и те диванетата по навик се запътили, където има хора и светлина. Само че, един паникьосан новобранец в тъмното ги взел за атакуващи чалми и като се почна една пукотевица... добре че само кравата застреляхме, а не и половината рота, която се бе изтъпанила на плаца за вечерна проверка.

Що мастило изхабих после и що обеснения писах - все едно описвах като мемоари участие в цяла война. Но този новобранец най си изпати, защото го накарах няколко дена да лази в тревата и между дърветата, за да събира гилзите една по една, че трябваше да ги отчитаме.

А, такива нападения да ))) Една година преди нас застреляха един кон на погребите в ... как се казваше, едно село в Родопите. После пък един юнак изпразни пълнителя по някаква въображаема цел, макар, че вкр-тата после били открили стъпки там, ама слух ли беше или не не се знае.

Редактирано Декември 10, 2010 от КГ125

[Frujin Assen]

Гъбината я знам, имахме такава на село. Ползваше се само в най критични случаи като завивка. Свиваш кратата, ръцете към тялото и се завиваш. И наистина топли като за световно, с нея е по топло отколкото с пълен кат дрехи, юргани и одеяла.

[Warlord]

И КГ, не си прав за това, че нямало нападения. По мое време като бях началник караул едно магаре, една крава и четири-пет овце (всички загубили се) минаха през дупка в кльона, където се работеше и "атакуваха" плаца с байряка, защото само там бе светло и те диванетата по навик се запътили, където има хора и светлина. Само че, един паникьосан новобранец в тъмното ги взел за атакуващи чалми и като се почна една пукотевица... добре че само кравата застреляхме, а не и половината рота, която се бе изтъпанила на плаца за вечерна проверка.

Що мастило изхабих после и що обеснения писах - все едно описвах като мемоари участие в цяла война. Но този новобранец най си изпати, защото го накарах няколко дена да лази в тревата и между дърветата, за да събира гилзите една по една, че трябваше да ги отчитаме.

Тц тц, а при други условия паникьосания новобранец трябваше да получи ордени за действията си. Ами ако верно бяха чалми?!

[Last roman]

Очаквам Last Roman да разкаже как беше службата в древноримската армия.

Аз пък мога да разкажа каква беше военната служба в средновековна Япония...

Е, понеже нямам като вас спомени от Българската армия, тъй като не счетох за нужно да постъпвам там и да се наливам ударно с алкохолец половин година, че и да пропуша /в смисъл това и дома мога да си го правя/, ще кажа две три думи за живота на древните в легиона, пред който даже СА бледнее.

Та за редовна римска армия можем да говорим след реформата на Марий в края на 2 век пр. н. е. Тогава римската армия станала наемна. Легионната пехота се формирала само от римски граждани, докато помощните войски се състояли от жителите на покорените провинции. След гражданските войни през първи век преди новата ера на всички италийци, живеещи на юг от пека По било дадено римско гражданство. Постепенно гражданските права започнали да се даряват на западните провинции /Испания, Южна Галия и т.н./.

Наборът на войската бил вече на доброволен принцип и понеже интересът на римските граждани, желаещи да постъпят на служба не бил особено висок, властите скоро започнали да свикват под знамената жителите на по-романизираните региони /Далмация, Галия/.

В началото на 2в. император Адриан заповядал да се приемат в легионите и провинциалите, с което започнала варваризацията на армията. Изгодите от обогатяване по време на война привличали последните повече от римляните. Вероятно през 2в. около 70% от легионерите били от западните провинции.

Преди да стане легионер доброволецът трябвало да получи поне някакви препоръки от някой чиновник или член на семейството, намиращ се вече в армията. С този документ доброволецът отивал при "наборната комисия" /probatio/, съставена от офицерите на легиона. Проверявали се не само физическите, но и личните качества на наборника. Подборът бил прецизен, защото мощта на легиона зависела от всеки един войник. Новобранецът /tiron/ трябвало да е с минимален ръст 1,75 см., да разполага с прилична външност и да е физически здрав. Любопитното е, че италийците не се отличавали с висок ръст, така че за тях изискванията имали по-формален характер. След преминалите изпитания новобранецът /най-често на възраст около 18 години/ произнасял клетва /sacramentum/. Тя се отличавала от съвременната с религиозното си значение - била нещо като мистическа връзка между новобранеца и императора. Например клетвата от времената на Калигула гласяла следното:

"Iuramus per Iovem conservatorem et divum Caesarem Augustum et patriam virginem sanctam benevolos nos futuros esse erga Gaium Caesarem Augustum et universam domum eius et amicos iudicaturos, quos ipse elegerit, et hostes, quos ipse censuerit. Vere iurantibus autem nobis bene eveniat, periurantibus vero contra. Si sciens fallo fefellerove, tum me liberosque meos Iuppiter Optimus Maximus ac divus Augustus ceterique omnes di immortales expertem patria incolumitate fortunisque omnibus faxint."

"Кълнем се в името на Юпитер Пазител, божествения Цезар Август и святата дева на отечеството, че ще бъдем доброжелателни към Гай Цезар Август и цялото му семейство и ще смятаме за приятели тези, които той определи, а за врагове - онези, които той определи за такива. На тези, които съблюдават клетвата, нека им се случват хубави неща, а на клетвопрестъпниците - обратното! Ако съзнателно не сдържа клетвата си, сега или в бъдеще, нека Юпитер Всеблаг Всемогъщ, божественият Август и всички останали безсмъртни богове ме лишат от родина, от безопасност и от всяко щастие!"

Пропусналите годишната клетва могли дори да бъдат наказани със смърт. След полагането на клетвата бъдещият войник се записвал в легиона. Тук го разпределяли в някоя центурия, а неговите лични данни се нанасяли в списъците на подразделението. След това започвал изнурителният етап на обучението. Висшето командване и императорът лично следяли за състоянието на легионите и качеството на обучението.

Първоначално то не било системно, но от началото на 1в. станало задължителен елемент от живота на всеки войник. Докато новобранецът не опознаел дисциплината и начина на водене на бой той не бил допускан в строя. Новобранецът не носел колан и по това се отличавал от останалите войници.

Три пъти месечно легионерите марширували по 30 км. Войниците били обучавани да пазят строя и да извършват най-различни тактически маневри. Легионерите трябвало да маршируват в два различни ритъма. Военната крачка позволявала да се преодолеят 30 км. за 5 часа по равен терен. Удължената крачка позволявала да се преодоляват над 35 км. за същото време.

Строевото обучение било допълвано от физически упражнения, включващи скокове, бягане, мятане на камъни, борба и плуване. Новобранците се обучавали и на езда. Главното ударение обаче се правило върху построяването на лагера. За тази цел новобранците правели учебни лагери два пъти на ден - сутрин и вечер.

Именно благодарение на високата строева дисциплина римският легион оставал непобеден на протежението на толкова векове. Разбира се докато войниците постигали съвършенство доста лозови пръчки се похабявали.

По-късно започвало и обучението с оръжие. Мечът и щитът за тренировки били дървени, но два път по-тежки от стандартните.

Отработвали се удари както с меч, така и с щит. Основата цел при упражненията била при нанасянето на удара дясната незащитена страна на войника да не се изнася прекалено напред. Отработвало се и хвърлянето на пилума.

Следващият етап от обучението на новака се наричал аrmatura. Той получавал меч, един или няколко пилума. Провеждали се двубои между легионерите, като остриетата на мечовете били прикрити с дървени калъфи. Широко се използвал принципа за награда на победителя с двойна порция, а победеният получавал за храна овес вместо зърно. Иосиф Флавий описва упражненията като "безкръвни сражения или кървави тренировки".

След завършването на този етап войниците се разделяли със статуса на новобранци и се вливали в състава на легиона. Въпреки това през останалия си период на военна служба ги чакали все същите упражнения...

Кавалеристите се упражнявали в скокове с препятствия /което без стремена си е забележително постижение/ и атака срещу пехотата.

Практиката по обучение била дотолкова характерна черта в римската армия, че дори Сенека отбелязал: "Войниците в мирно време отиват на поход, макар и не срещу враг, насипват валове, изтощават се с ненужна работа, за да им стигнат сили за необходимата...."

Всички тези тренировки създавали непоклатима дисциплина. Нито една друга антична армия нямала такава строга дисциплина. Основният й императив бил безусловното изпълнение на заповедите. Поддържането на строг ред било възможно благодарение на заетостта на войниците дори и в мирно време. Те строяли пътища, акведукти, градове, допринасяйки за романизацията на провинциите повече от която и да е било административна институция.

Военните закони наказвали със смърт не само за дезертьорство и изоставяне на строя по време на бой, но и за напускането на поста, загуба на оръжието, кражба и лъжесвидетелстване. По незначитените провинения санкционирали с понижение в званието, намаляване на заплатата, тежък физически труд, телесни наказания. Ако провинението било извършено от цялата манипула или легиона, можело да се прибегне и до най-тежкото и позорно наказание - децимацията. По жребий бивал екзекутиран всеки десети войник.

Поощренията също били разнообразни - похвала, повишаване в чина, увеличаване на възнаграждението и дела при раздялата на трофеите, освобождаване от лагерна служба. Заслужилият войник бил награждаван и със златни или сребърни гривни /armillae/. Съществували и специфични награди за различните родове войски - верижки /torques/ за конниците и златни или сребърни фалери с изображение на боговете или императора /за пехотинците/ носени върху бронята, както и венци, за отличилите се в сраженията легионери.

За службата си в армията легионерът редовно получавал заплата /stipendium/.

За първи път заплатата била установена от Цезар /226 денария/, тъй като допреди него нямало определена фиксирана сума на възнагражденията. След 150 години Домициан отново я увеличил. А след още сто години заплатата пак била повишена.

Центурионите получавали два пъти повече от легионерите, като заплатите били изплащани на всеки 4 месеца.

Пехотинците от помощните войски получавали три пъти по-малко от легионера, а кавалеристът - 2 пъти по-малко. Големи възнаграждения и подаръци /donatives/ се давали на войниците след победи или при възкачването на престола на нов император /затова през трети век честата смяна на властта станала доходен бизнес/. Това правело службата в легиона доста привлекателна.

Войниците трябвало сами да си плащат за прехраната, облеклото, оръжието

/с намаления естествено/. Освен това трябвало да заделят пари и за "новогодния обяд" на трибуните и центурионите, а също и за "погребалния фонд". Част от парите неизбежно отивала за рушвети. Нито един император не могъл да премахне "традицията" да се плаща на центуриона за предоставяне на отпуска. Отдавайки "кесаревото на кесаря" на бойното поле, центурионът си взимал "центурионовото" в лагера.

Половината от всяко възнаграждение се съхранявало до деня на отставката на войника. За съхранението му отговаряли знаменосците.

За храна войниците получавали месечно зърно и сол. Зърното се смилало с ръчни мелници и от тестото се изпичал хляб. Само служещите във флотата получавали хляба опечен /на кораба паленето на огън било опасна работа/.

Месото играело второстепенна работа. Зеленчуците, плодовете и другите храни се давали само при недостиг на зърно. Провинциите били длъжни да предоставят храни и пари за издържане на гарнизоните. При поход провинциите предварително се запасявали с провизии за армията.

Главният интендант на войската бил квесторът /quaestor/, отговарящ за стопанството и касата на войската. Той командвал ковчежниците и писарите.

Срокът на служба бил доста по-дълъг от тази в родните ни армии. Първоначално легионерът служил 16 години. След това за четири години минавал в разред ветеран. До окочателното уволняване ветераните влизали в състава на самостоятелни отряди със собствени знамена /оттам и наименованията - vexillarii, vexilla veteranorum/. При необходимост те били длъжни да участват във военни действия. Стремейки се да съкрати разходите за уволняване на войниците, Август увеличил срока на служба до 20 години плюс 5 години като ветеран. За войниците от помощните войски срокът на служба достигал до 30 години.

След завършването на службата си, ветеранът излизал в пълна отставка /missio honesta/. Отслужилите войници /emeritus/ бил заселвани в колонии.

Ветераните се ползвали с редица привилегии. Те били освободени от някои данъци, имали редица облаги при започването на търговска дейност например.

Официално нито легионерите, нито помощните войници не могли да се женят легално. Постъпването в легиона се считало за форма на развод. Фактически обаче войниците сключвали бракове, от юридическа точка незаконни, но властите се съобразявали с това. Така че войникът можел спокойно да остави на жена си имуществото, дори и само със устно заявление. Статусът на децата бил обаче проблемен. Ако легионерът се женел за неримлянка, децата му също не получавали римско гражданство. Синовете на легионера ставали римски граждани, ако постъпили на служба в легиона. През 197г. император Септимий Север легализирал браковете на войниците.

При отставката си войникът получавал документ /diploma/ - две съединени бронзови плочки с имената на командира, подразделението и свидетелите на прощалната церемония.

Документът на помощния войник свидетелствал и за получаване на римско гражданство. Ветеранът получавал и солидно възнаграждение /praemia militiae/. През първи век паричните суми били заменени от раздаване на земя, като войниците избирали в коя провинция да се заселят.

Много често войниците, служили в един легион, се заселвали в една колония /обикновено на територията на която служили/. Това било оптимално решение за властите, защото при нужда жителите на колониите могли да подсилят местните войски.

Редактирано Декември 11, 2010 от Last roman

[mitaca]

Като споменахте гъбина, едно ми идва на ума - караул . Аз се опитвам да обясня 'о-ните понятия" в соц. казармата, подплатени с мои истински случки . Нали това е целта на занаятието?

Та - караул:

Та това най-ощо казано е охрана на поделението, на лагера, на погребите или на подразделението, ако е самостоятелно. Носи се с патрони (няма да споменавам бойни, ние не бяхма "кашици" (мотострелковаци или просто пехота ) и имахме само бойни. Снарядите ни тоже. Бил съм на 3 места караул: Благоевград, "Бялата висота" (погребите на дивизията" и Шабла. На Доброславци не си спомням да съм бил? Когато бяхме в Банско на стрелби или на други места "местните" носеха караулната служба. Ще дам за пример Благоевград. 4 часа след обяд, развод на нарядите и караула (наряда е малко по-различно). Трябва да си опрятен т.е. изгладен и с нова якичка (през зимата), оръжието трябва да е готово и чисто. Случвало се е и мен да ме проверявт с парцалче. След съответните проверки от новия дежурен по полк - офицер с помошник фазан, караула отива в дежурната стая да пълни патрони. Изнасят се няколко шперплатови плота с дупчици в които са наредени патроните. За всеки 60 патрона или 2 пълнителя. Пълним и отиваме да "приемем". Тъй като това ставаше при входа на дивизията си беше по устав. С пароли набивания и т.н. И после започваше приемането и сдаването. Стария нач. караул мл. сержант обикновенно, развеждаше новия (и той такъв) с описа в ръка. Караулното трябваше да е измито, да няма буклук, абе да е опрятно. Е имаше дразги от типа 1-ва с/у 4-та батарея или аз с/у някой, който ми е направил мръсно. Тогава работата се закучваше . Формализирахме и се е случвало, да се приемат постовете и в 8 часа вечерта. Ама после сдаващия правеше същото при случай. Такива случаи обаче бяха рядкост. А втората година, когато вече се познавахме и ако не се случи наистина някакви "неприятели" като началници, всичко минаваше бързо (абе третите постове чакат!). Какво се предаваше/приемаше? Освен караулното (чистота и т.н.), инвентара пожарогасители (по-точно коф помпи) и арестантите. След което стария началник тръгва да снема своите 3-ти постове, а новия да назначва своите първи. При нас една "стойка' (времето дето си на пост) траеше 2 часа. Нямаше го това при гвардейците при силни студове 1 час. После се прибираш и следващите 2 часа постовете си делят "подчасито" (поста пред караула). После спиш 2 часа и опять . В дивизията имаше 3 поста: 1-ви Знамето (на полка и дивизията), 2-ри - складовете и 3-ти - парка (там дето са машините с оръдията, снарядите и ГСМ-а (гориво-смазочните материали). По тази причина имхме само един "разводач" (ефрейтора (най-често) дето сменя смените освен в началото и кря при приемане и сдаване). Общо взето (както съм чувал) на 3 поста един разводач. Аз началник караул не съм бил никога (в Благоевград в Шабла бях ведъж). Разводач бях. Но доста често през втората половина на 2-та година. Най-"ветровития" пост беше 1-ви, случваха се хората да заспят там (между знамената) и по устав това бе за съд. Тук беше моята 2-ра "мисия" , но за това после. Сега за гъбината . На 1-ви пост никой никога не я е носил, на 2-ри и 3-ти (особено на трети, дето стърчиш на една вишка) през деня при големи студове няма начин да издържиш. Както и подчаси, дето стоиш под един заслон , един колец с покрив.

Сега малко спомени . Първия караул няма да забравя никога, няколко старшини тоже . Бях на 2-ри пост и малко след 9 видях 3-ма, 4-ма да се движат по "периметъра". Носеха торби! Залегнах разкрачих се, калашника изтрака (заредих) и ревнах: "Стой кой идва". Отсреща се видя как торбите паднаха, и се чу глас: "Чакай бре момче, прибираме се в къщи". След като дойде разводача се оказа, че това са старшини дето за по-пряко минават от там. В торбите имаше зеле, картофи, но нищо от поделението. Ейййй, разказаха ми играта после, на батарейно ниво и полково. Но само майтапи и подигравки - я какъв уставен новобранец си имаме .

Втория спомен е няколко месеца след това, след 1-ва Шабла. В складовете бяха докарали чисто нови кубинки (ние бяхме още с цинтари) и "старите" казаха, ще трябва да откраднете! И направиха така, че и 3-мата софиани да сме на тоз 2-ри пост. Аз казах на аверите, че аз няма да се справя и по-добре те да влязат докато съм на пост. Не съм мислил, че аз отивах под съд, докато те нямаше. Та минава 12 през нощта, идват приятелите. ключове няма, ама вратата е с верига и те се промъкват и почват да светят с фенерче (имахме списък с бройката и номерата). Малко след тов идва войника отговорник за склада (вече не се дънех да викам "Стой ще стрелям") и пита как е? Ми викам добре е ама малко по-силно . Погледна катинара и синджирите и си легна. А аз го проследих и прошепнах: Аре бе бързо! Решихме, че някой може да ги види и оставиха "плячката" при мен на поста (имаше едни гуми там и там ги скрихме). Изчезнаха те и гледам 15 минути остават. И гледам цяла кавалкада се носи начело с командира на караула. Абе изтръпнах (не си спомням той дали беше "в играта"). Веднага "стой кой идва"., ама без зареждане. Каза си паролата и се оказа, че след него е началник щаба на дивизията. За добра служба ми дадоха 15 дни, отпуска рабира се. А крадените кубинките бяха на метър от него.

Последния случай когото ще разкажа беше от пролет/лято 85-та (не си спомням точно кога), на следващия ден щях да излизам отпуска. Бях на 3-ти пост (парка) не ни сменяхе разводач, даже и оръжието не мъкнехме (е и такива случаи е имало), и то защото аз имах автомат с приклад 9много неудобен), а моя приятел десантен. Та аз дойдой без автомат взех го от Мишо и той замина на долу към караулното. Качих се на вишката, огледах, нямаше нищо екстраординерно. Слязох. хвърлих автомата до мен и запуших (грубо нарушение на устава, не можеш да носиш нищо щом си караул, но цигарите намирахме къде да сложим ). И в този момент през портала нахлу една ...тълпа. Първата ми реакция (след като хвърлих цигарата) беше автомата, все пак всяко оръдие разполагаше с по 50 кутии снаряди по 4 в кутия, а и бензин и нафта имаше доста. После разпознах Мишо (без пушка) и еднин новобранец (ама с автомат) - малкото Пеле (чист циганин, а брат му голямото Пеле стана и командир на оръдие - страхотни бойи, нищо, че бяха игани ). Какво се оказа Мишо докат се прибирал в караулното видял човек с куфарче дето правел 10-2а крачки оставял куфарчето и гледал към поделението. И така няколко пъти. Не се бавил връхлетял в караулното и вдигнал подчасите, не взел пушка (трябваше да вземе моята с приклада) и дошли при мен. 2 пъти съм вдигал "Караул в оръжие" и тоз беше 2-рия. Имайте предвид, че караулен да вдигне караула "В оръжие" е различно от "показуха". Следващите 3 часа проверихме всеки печат на парковете, поставихме пост на ГСМ-а, и продължихме да проверяваме всеки квадратен сантиметър. При походните кухни аз се наведох (малкото Пеле ме прикриваше) и нещо изшумоля и чух металически звук от зареждането. Слава Богу нищо не се случи . За сега толкоз утре ще продължа с дневалните .

[КГ125]

Ласт Роман, поздрав!!!! Историческо богатство са си твойте текстове, направо статии. Изобилие от информация и една излишна дума няма - истински военен стил!

Наборе, и кое беше последната точка от описа на стената?

"...Опис в рамка".

След изреждане на всичко в караулното, описът описваше сам себе си. Тъй, де, ин и ян трябва да се затворят и ред да има )

Редактирано Декември 11, 2010 от КГ125

[miroki]

Спомени ей до сутринта сте изкарали

Гъбината наистина беше хубава и вършеше работа. Като се сетя на коледа как пазехме свинарника до летището (и махлата)

Беше опасно по коледа за прасетата брачедите краднеха и се стрелваше от време на време

Иначе и учения имаше, и окопи, и тротил и димки , бойни и хаостни, пластичен взрив , и шнурове разни, та събаряхме дъвета с тях и стари мостове. но по ученията само де.

Естествено пропуших , добре че после ги спрях, сега припалвам по повод само и на аванта

Промиваха мозъка на хората и ни правеха послушници, най-полезните работници за в бъдеще. И сега сме полезни де.

Жалко, че с този промит мозък човек трудно се намества в сегашните условия. Късмет какво да се прави

В момента си спомням предимно хубавото обаче.

[DendroaspisP]

Опити за промиване на мозъка винаги е имало и винаги ще има във всяка армия. Това си е елемент от обучението, свързано с мотивировката и дисциплината.

При нас това промиване хич не минаваше. Бяхме една сбирщина от английска, немска и класическа гимназия плюс няколко мурдари от Автото като въпреки интелектуалния потенциал на последните, нашето общо интелектуално ниво бе около три пъти по-високо от това на офицерите и над пет пъти това на старшините и другия подофицерски шапкарски състав. Това понякога създаваше проблеми в оперативната комуникация, но в армията всичко се преодолява по един или друг начин.

Като новобранец съм дневален като плюс всичко останало (което се води второстепенни задължения), основното задължение бе да разузнаваш района около спалните и да предупреждаваш старите ако се зададе враг под формата на офицер или фатмак. Та на едно от първите си дежурства, телефонът звъни, вдигам и се представям по устав, при което чувам гласа на дежурния по поделение, фатмак и шеф на мурдарите, който ми излайва кратка и високо съдържателна заповед: "Таковай таковата!!!" и прас, затваря телефона...

Признавам си, че бях силно озадачен какво ще значи тази заповед, а от тук имах още по-малката представа как да я изпълня. Затова намерих дежурния по рота, старо куче и от класическата и надлежно му съобщих, че сме получили шифрована заповед. Той се почеса по главата, погледната си часовника и разшифрова без специална апаратура заповедта - Абе изкарвай ротата за вечерна проверка.

Римлянино,

описанието на старата ти служба наистина бе много интересно и занимателно за четене. Я, сподели и малко военни подвизи от това ти битие в същия стил. Е, ако тайната го изисква не споменавай в кой легион си служил, ние и сами ще се досетим по събитията.

[Frujin Assen]

Един разказ от брат ми, кадрови военен. Една вечер ми поиска да му дам тетрадка малък формат че му трябвала в службата. Обаче аз нямам и почваме да търсим из нас нещо да му свърши работа. Намира той останал от време оно някакъв дневник, наричаше се "Моята градинка с мечета". На корицата детски рисунки, иначе става, твърди корици, луксозна хартия, дебел с много листове. Къса значи брат ми първите страници (където има детски рисунки) и подвързва дневника с амбалажна хартия (едно време в училище ни караха така да подвързваме всички тетрадки и учебници).

Та значи, трябвала му за някакви секретни работи. Сидим казва в клас, пишем в тетрадките и после ги прибират в каса. Един път обаче (разказва брат ми) командира като вадел тетрадките хартията се скъсала, " И като видя корицата направо полудя, стана син зелен и като се разкрещя, Това тук детска градина ли е или армия, какви са тия мечета". Накарали го да купи друга тетрадка и да препише всичко наново.

[Aspandiat]

Я да споделя и аз нещо. В моята служба пиянски и прочее идиотски истории нямаше, че много изкъсо ни държаха офицерите и фатмаците, само веднъж успях да се натряскам като новобранец. Ама си имаше други прелести.

Значи, тъкмо сме положили клетва, още сме новобранки пресни в Жандармерийско поделение "Разград" ("ний сме черните орли, ний сме вътрешни войски"). Някаква сборна групичка от 1 и 3 взвод на нашата рота един от младсержантите я хванал да се скатава при уборка на двора, накарал ги юнаците да помпят лицеви и за разнообразие им понастъпил по няколко пъти пръстите на ръцете, докато помнят. И тогава глупаците кво направили. Вместо да се оплачат от настъпването на правата им на взводните си командири или дори на ротния, те се изсипали да циврят направо при шефа на поделението, а той беше леко луд. С чин майор, въпреки че имаше и полковник в поделението, за него от набор в набор се носеха разни истории и (може би) апокрифи. Една зима например нещо бил изтрещял, бил строил на плаца всичко живо и бил карал шапкарите да помпят в снега лицеви пред редниците. Ама не го вярмам много аз това, то във войската действа правилото "офицер офицеру око не вади, особено пред редниците".

Да да се върна на случката. Оплакали се тия на комбата, той естествено и да е трил сол на ротния, не се разбра, но ротният после пък избесня, че са го издънили пред началството, че не ме може да си въведе ред в ротата. И като дойде понеделникът след тая случка, ето какво започна.

След обяд, на развод, ротното парче бай Ради излиза и нарежда: "От 14 до 15,30 чистене на оръжие на плаца, от 15,30 до 17,00 втори взвод в класното, 1 и 3-ти самоподготовка физическа подготовка на ФП площадката". Бай Спандю беше като карък естествено 3 взвод, а не 2-и.

Отиваме на ФП площадката, младсержантът, който ще води самоподготовката, командва "бегом" и почваме да бягаме около площадката с уредите. След някое време следва команда "стоооой, положение за лицеви опори, заеми". Помпаш 20, следва команда "стани, бегом". След някое време бягане следва команда "положение за патешко ходене, заеми". Вървиш патешката еди колко си време, следва "стани, бегом". Бягаме пак еди колко си, следна нова команда "положение за заешки подскоци, заеми" (демек скачаш от място и така се придвижваш напред). След това отново "стани, бегом". По едно време следва команда "положение за американски подскоци, заеми". За тези, които не знаят що за чудо е това, пояснявам. Американският подскок е падаш на лицева, правиш 1 брой, скачаш, правиш дъга във въздуха с високо вдигнати ръце над главата, после пак падаш на лицева, пак скачаш и правиш дъга... На 7 или 8 брой вече почва да ти се вие свят, а ако си бягал и редувал преди това други "екстри", на 8-я брой вече ти тръгват черни кръгове пред очите.

Та направихме по 10 американски подскока, подследва вече познатото "стани, бегом". По едно време дойде отново "положение за лицеви опори, заеми".Падаме, и се почна едно особено броене. Брои се бавно: "1 долу".... пауза от 7,10,15 или дори 30 секунди (по усмотрение на командващия)... "2 горе". После "1 долу"... пауза 10 секунди.... но не "2 горе", а следва команда "Х (хикс)", тоест заставаш на междинно положение между горе и долу и чакаш нова заповед..... а тя се бави. Следва "2 горе". После имаш 1-2, 1-Х, но не 2, а пак 1 (1-Х-1), после 2-Х-2, 1-2-Х, Х-2-1, 1-2, 2-Х-1.... Изобщо никакъв ритъм не можеш да хванеш. Еле, само не ни караха да помпим лицеви като в бойно приложната подготовка, че там се правят само на юмруци, а на ФП площадката няма тревица, където ако имаш късмет при кръговото бягане можеш да се паднеш, а само бетон. То на бойната приложна колко пъти съм целил чакълеца за лицеви, после една години кожата на кокалчетата ми беше като шкурка.

Та след около час и 10 минути редуване (без почивка, ей, вие кво си мислите) на лицеви, бягане, американски, бягане, заешки, бягане, 1-Х-2, бягане, патешко, бягане, почва да праска порой. Викаме си "ей сега младшият ще ни прибере от ФП-то в корпуса на сухо", ама нъцки. В пороя се чу командата "На изходно положение за 1600 метра крос строй се". Търчим около поделението в пороя, колкото можем де, то силиците вече на изчерпване (оттам ми остана споменът към войнишкия отговор "служим на република България" да добавяме на тих глас "ама колкото можем").

Приключихме с 1600-те метра крос, викаме си "това беше". Да, ама не. Остават ти още 10 минути до 17 ч. Айде пак на ФП-то и подновяваме редуването на "компонентите".

Отмъщението на бай Ради спрямо 1 и 3 вдвод продължи един месец. И то не за друго, ами щото приключи новобранската ни "кариера" в Разград. Иначе можеше да се самоподготвяме до края на службата. Първият път с пороя беше най-страшно, накрая вече не ти дремеше. Единственото лошо беше, че към края на месеца бяхме толкова сгрухани, че и да спиш по 8-9 часа на денонощие, организмът ти не може да се възстанови. Щото освен самоподготовката, сутрин си имаш редовните занятия по ФП, бойна приложна подготовка и тактика. Тактиките бяха най-добре, правиш засада, демек се опваш в храсталаците над поделението, палиш цигарка и като индианец гледаш са поддържаш нисък дим, че да не те видят по него, че пушиш. Разминахме се без щурмуване на Цицата (остър цицоподобен връх над Разград).

Дадоха после полагаемата отпуска и като изтече - айде в София. Там сформираха нова рота от хора от нашите 1, 3 и малко от 2 взвод и доста народ от другия новобрански център в Кърджали. Те си бяха живяли доста курортно в Кърджали и веднага на физзарядките лъсна кой е преминал през "школата на бай Ради"

А на самия бай Ради нашата рота се оказа последната. След като си заминахме, проверка от централата в София го хванала в някакви нарушения, надчетоха ли го, какво ли, не знам, но предсрочно го пенсионираха....

[mitaca]

Брях при нас патешкото ходене бе забранено, смяташе се за извращение.

[BGVlach]

Aspandiat, партенката беше на ли на мода по твое време във вътрешни войски?

[Aspandiat]

Митак, при нас никак даже. Ходехме си патешката редовно. Едно момче от съседната рота получи някакво скъсване на сухожилие или нещо от тоя род, останалото време от службата прекара все куцащ, освободиха го от занятия, но не и от служба, лежа и по болницата на МВР, накрая го оперираха (ама не помня след като се уволни ли, преди ли, разбрах го от баща ми, щото се познаваха с бащата на това момче) и много време, около 2 години общо му трябваха докато се оправи.

При нас поне имахме късмет, че ни емваха с патешкото не веднага на ФП-то, а след като сме позагряли.

Иначе от преките си офицери не мога да се оплача, не бяха лоши хора, на моменти дори беше забавно с тях. Имахме един старши лейтенант в София по прякор Топито или Топсъна, щото много обичаше да топи за провинения войниците пред ротния. След едни занятия му излезе и прякорът "Топи Димката" (мамка му, как гори сълзотворният газ върху потна кожа в горещо лято ).Та Топсъна имаше едно такова особено чувство за хумор, дето требе да си малко по-акъллия, че да го схванеш. Ротният ни, старши лейтенант Маринов, пък не му се връзваше особено на снасяната злепоставяща редниците информация, той беше пич. Търновлия, хипертоник, кипваше много лесно и за нищо, припълзявахме по плаца 5 минути, отнасяхме порой от "де@ба вашта п@чка лелина", но след 2 часа все едно нищо не е било, бъзикаше се с нас. Свестен човек, 100 пъти предпочитам такъв началник, дето крещи и псува до небето, ама бързо му минава и не трупа злоба вследствие на което да те гърчи по устав седмици или месеци наред.

Само веднъж ротният изтрещя наистина. Беше маниак на тема чисто оръжие, в караулното имаше куп грамоти-награди. И на едни стрелби някакъв идиот от нашите взел чужд автомат (имахме свободни, щото ротата беше маломерна, със 6-7 души по-малко) и го оставил непочистен. Това става в петък, а в понеделник минава от МВР инспекция за поддържането на оръжието. По някакъв луд късмет този автомат не го видяли, ама ротният разбрал и откачил. На другия ден ни строи на плаца, гледаме го един такъв буреносен, каза ни с две думи какво е станало и после като ревна "кировиии (с търновско потъмняване на неударено Е до И), де@ба вашта мамка, взрив бе, де@ба вашта п@чка лелина, пълзешком напред". Въргаляхме се еди колко си време, после ротният вика на л-т Георгиев: "Геца, тия кирови го водиш на тактика в края но поделението, намираш им най-трънливата поляна и 2 часа само пълзене". А имаше едни тръни там, майката си тракаше. Тръгваме като осъдени на смърт, строява ни Гецата пред тръните, чакаме са каже "падни, пълзешком напред" и в същия момент Гецата вика "като бях с вас началник на караул бяхте железни, отлично носехте службата. Затова сега отиваме в съседната горичка, кротваме се там, може да запалите, ще водим теоретични занятия." Ската ни човекът, точно момче беше, макар че с него постоянно си имах вземане-даване, още от Разград когато той беше част от инспектиращ екип и най-много наказания от него съм отнесъл.

Имахме и един капитан, по фамилия Павлов, войниците му бяха лепнали прякора Били (от Били хлапето), щото беше най-младият капитан в жандармерията. Та Били беше як уставняк, на развод преди караул като почнеше едни речи, всеки път почти едно и също, можеше да говори и 40 минути, побърквахме се от досада. Обаче пък си гледаше войниците, той беше едиственият, който като дежурен по поделение влизаше в столовата, за да провери дали всеки войник си е получил порцията и тежко им на дневалните и готвачите, ако нещо са объркали. Та Били си го обичахме въпреки дрънканиците му на плаца.

Имаше един друг образ, полковник Хранов, който също беше един такъв мега досаден оратор. От него ми остана един израз, който му беше дежурен и може да мине и за анекдот: "Оперативната обстановка за момента е спокойна, но бързо променяща се!"

Aspandiat, партенката беше на ли на мода по твое време във вътрешни войски?

Чи как иначе. Къде без партенки. Това е най-великото откритие на руско-българския военен гений. Всички, които бяха с чорапи, краката им смърдяха на умиране, някои и гъбни инфекции с гной и рани развиха. Които бяхме с партенки, крачетата ни ухаеха на бебешки подмити и напудрени дупета.

[BGVlach]

"Оперативната обстановка за момента е спокойна, но бързо променяща се!"

Подсеща ме на:

"Врагът спи с отворени очи".

Автор: Изтрещял майор от "свръзките" на инструктаж преди караул.

Партенката имаше обаче недостатък - "мат'ряла" се взимаше директно от чаршафите на "шугите".

В рамките на около една седмица след клетвата горният ми чаршаф намаля на дължина до около 40см - колкото да се вижда ивицата на "оправеното" легло.

На практика една година спях без горен чаршаф. Имаше новобранци чиите даже долен чаршав бе отишъл за партенки на старите, та спяха дирекрно на дюшека.

Инак си прав за другите преимущества, но според мен проблемите с чорапите се свеждат/свеждаха основно до качеството им, което по мое време клонеше към 0.

Въпрос към служилите в БА, други родове войски след 1989г. или тези които знаят:

Каква е съдбата на т.н. "патрон" на ротата?

Имаше ли и при вас нещо подобно?

По мое време:

"Патронът", бе някакъв местен, но не общоизвестен шумкарин, "геройски загинал" за каквото там му е било писано да бъде гътнат.

В спалното имаше отделно легло на "патрона", което си стоеше оправено на видно място с портрет над леглото, което придаваше леко гробищарски вид на обстановката.

По този повод се сещам та следния случай:

С един също латионоезичен набор като "шуги" си правехме майтапи, че след като си имаме "патрон", е редно да му правим и ежегодно "светец", с произтичащите от това начинание ядене и пиене.

Или, "чу ли нещо за помана на патрона" или "и пак нема помана" и др.

Та споделил набора тези работи с друга една "шуга", ама не латиноезична. И понеже не са му ясни някои работи, онова като взе та изтърси в един час по "политическа подготовка" - "А, защо не направим на 'патрона' 'светец'?" и BGVlach както отегчено слушаше за "перестройката, партията, идеите отдолу и др. словоблудствания" само където не подскочи с мисълта "Те сега вече видя Бермудския триъгълник отвътре".

Добре, че ЗКПЧ-то бе един симпатяга, току-що завършил "престройкаджийски" настроен лейтенант, та не го взе на сериозно, иначе можеше да си имаме доста сериозни неприятности.

[Aspandiat]

Партенката имаше обаче недостатък - "мат'ряла" се взимаше директно от чаршафите на "шугите".

В рамките на около една седмица след клетвата горният ми чаршаф намаля на дължина до около 40см - колкото да се вижда ивицата на "оправеното" легло.

На практика една година спях без горен чаршаф. Имаше новобранци чиите даже долен чаршав бе отишъл за партенки на старите, та спяха дирекрно на дюшека.

Инак си прав за другите преимущества, но според мен проблемите с чорапите се свеждат/свеждаха основно до качеството им, което по мое време клонеше към 0.

Явно съм служил в други времена и на друго място. При нас такова нещо да вземеш чаршафа на новобранеца ("хун" на жандармерийски жаргон) и да си направиш партенки от него не минаваше. Дисциплината беше на ниво. Например като ни докараха в София новобранци, ги пазеха като орлици. Един от нашите за малко да отнесе наказание и то само защото се беше приближил до новобранката и го питаше откъде е. Дори и цигара не му беше искал.

Бай дъ уей, на нас постоянно леко и тънко ни се внушаваше, че сме една класа над армията и особено над кашимерията, че не сме като тях разпищолени гащници, а наследници на елитнити вътрешни войски отпреди 1989 г.

[DendroaspisP]

Абе, майтап си правите, но там където служех всеки ден си знаехме, че работата си е бая опасна. В "международен" план де. Добре че, човешкият фактор издържа на желязната завеса. И от двете страни.

[BGVlach]

Бай дъ уей, на нас постоянно леко и тънко ни се внушаваше, че сме една класа над армията и особено над кашимерията, че не сме като тях разпищолени гащници, а наследници на елитнити вътрешни войски отпреди 1989 г.

О, тези внушения ги имаше и преди 1989.

Въпреки това: Не пожелам и на най-изпечанато и здраво жандармерийско подразделение от било то коя държава батално "face to face" съприкосновение с кашишки батальон от мое време.

[Стоедин]

Аз бях в един от последните набори и цареш някъква вялост и обреченост. Извращения и гърч нямаше като цяло, но ясно си спомням, че седмица преди да вляза в казармата един пиян старшина прегази с камион спящи войници по време на някъкво учение. Карах шофьорски курс и инструктура ме погледна, поклати глава и вика нещо от сорта- Къде ще ходиш и ти!!???

Ротния ми в Сливен беше ст.л-т и имаше много мил прякор-Акулата. Очите му бяха безизразни, синкаво-сиви, общо взето като на убиец. Имаше нос като перка на акула и горе-долу толкова мил нрав. лошо не съм видял от него, но винаги бях натръни когато е наблизо. Това важеше за всички войници в ротата. Айде после пак...

[Aspandiat]

О, тези внушения ги имаше и преди 1989.

Въпреки това: Не пожелам и на най-изпечанато и здраво жандармерийско подразделение от било то коя държава батално "face to face" съприкосновение с кашишки батальон от мое време.

Хехе. Такива ли джедаи ли бяхте?

На глад бяхте ли обръгнали? Щото аз месец преди уволнението си бях 5 кила по-лек отколкото влязох. И това от наряди нон стоп и слаба храна. С чиния боб, 2 тънки филии и чиния скапан ошаф наряд не се дава нощна стойка 4 часа.

[Aspandiat]

Аз бях в един от последните набори и цареш някъква вялост и обреченост. Извращения и гърч нямаше като цяло, но ясно си спомням, че седмица преди да вляза в казармата един пиян старшина прегази с камион спящи войници по време на някъкво учение. Карах шофьорски курс и инструктура ме погледна, поклати глава и вика нещо от сорта- Къде ще ходиш и ти!!???

Ротния ми в Сливен беше ст.л-т и имаше много мил прякор-Акулата. Очите му бяха безизразни, синкаво-сиви, общо взето като на убиец. Имаше нос като перка на акула и горе-долу толкова мил нрав. лошо не съм видял от него, но винаги бях натръни когато е наблизо. Това важеше за всички войници в ротата. Айде после пак...

И в нашия батальон имаше един старши лейтенант, прехвърлен от антитерористичния спец. отряд. На тях корпусът им беше до нас, понякога играеха с нас мач. Та въпросният старши лейтенант беше адски здрав тип, една вечер ни шашна колко коремни направи на лоста, с дълбоко поставени сини очи, почти не говореше, кръгъл сирак, на вечерна проверка оглеждаше мълчаливо небето както Вейдър гледаше космоса от мостика на своя звезден разрушител. Само не дишаше тежко и беше облечен в камуфлаж. Е, от тоя и от Татето наистина ни беше страх всички.

[КГ125]

Мда, това последното описва сериозен кадър.

Има една руска комедия "о добром хусаре замолвите слово", та да взема аз да кажа 2 добри думи за офицерите от БНА. Поначало ги псуваха зад кадър, обаче мисля, че не се отчитаха няколко неща - първо, само си представете, че ви дадат 30 човека с акъл от 7-ми до 11-ти клас, от които трябва да направите военни. Второ, когато има диктаторска атмосфера, а в БНА "отгоре" се спускаше такава, някои ексцесии са неизбежни.

Но третото е най-важно. За 2 г. и 5 дена не видях офицер, който да не си разбира от работата и да не може да се справи с армейските ситуации, а пък те са колкото уникални, толкова и внезапни. С 1-2 статистически пренебрежими изключения. Случи ми се да видя по работа някои от тях след години и трябва да ви кажа, че поведението им беше безупречно и коректно.

Винаги ме е впечатлявало странното спокойствие, с което повечето от военните посрещаха ситуации, които за цивилния човек биха предизвикали паника. Това е трудно да се разкаже, но мисля, че всички са го видели.

Първата вечер в поделението, всички сме изкарани на един плац и стоим на него вече 6 часа. Вече облечени и свидетели на невероятен хаос, свързан с приемането на 1000 човека, с връшането на багажа, с прощаването с разреваните майки и девойки (на последните окото им вече гледаше назад ), обличането от глава до пети, стригане на нестриганите, подреждане в строй, запомняне на номера и т.н. и т.н. и т.н.

Стана вече към 12 ч., и по едно време един пич припадна. Това се случва когато дълго време стоиш прав сред много хора, не знам защо. Просто си падна долу на земята и това е. Настана суматоха, младежите се завъртяха около него, развикаха се и т.н. Дойдоха двама лейтенанти, единия го погледна, оня лежи жълт и зелен и каза на най-близките с равен тон:

"Я вие четиримата го взимайте и го носете ей там в дъното, където има табелка с червен кръст, там ще го оправят."

и после, вече към колегата си, със същия равен:

"Бахти, майна, кво ще правим. Припада, а един от мойте реве от половин час. Ко ша праим с таз рота хич ни знам."

Втора случка - развод, т.е. цялото поделение от около 350 човека е строено отвън и слуша разни напътствия. Отпред е командира на полка, а това служилите знаят какво значи.

Пълна тишина, човекът нещо говори. Гърми се - единичен изстрел с Калашник. Идва от караулното, което е на около 200 м. Новобранец се връща от пост с началник-караула и трябва да изпразни автомата си пред едно място за ловене на курпшуми, т.е. да махне пълнителя, да зареди контролно празния вече автомат и да даде т.нар."контролен изстрел, т.е. натискане на спусъка на заредения, но празен автомат (всичко това се разбра после). Трябва да се чуе едно щракване, след което си сигурен, че пушката е празна и можеш да я прибереш в помещението без риск да гръмне вътре. Така, ама пичът първо заредил, след това свалил пълнителя и дал контролен после, т.е. гръмнал. За тази цел пред него има един сандък с пясък, да всичко да свърши добре.

Народът се стресна и напрегна, заместник-командирът, който си беше с холеричен характер и картечна реч, взе да се готви да подскача. Командирът на полка, завидно хладнокръвен субект, само погледна нагоре видя, че всички участници, т.е. нач. на караула и новобранецът стоят прави и гледа към нас като на.кани, обърна се и каза:

"После двамата при мене. Продължаваме."

Трета случка - ротно занятие с три танка. Ротният ни, с който бяхме в перманентен тих неизказан конфликт непрекъснато, решава да показва действие при заразена среда. За целта слагаш противогазите, а той мята димка вътре в танка и седите така малко, да видите как е. Ходи от танк на танк, чука по люка, отварят и той мята вътре димката.

Тъй, ама нашият командир на танка стара хиена, знае, че ако отвори оня ще ни изтрови и просто не отваря. Отвънка офицерът чука и вика "отваряй, ще ти а@а мамата!", обаче тц. Това си е доста дръзко, но ето на, случи се.

След две секунди се чува трясък отвън и самият наш командир на танка изведнъж се разкрещява: "Пожар, пожар, всички вън, гасете!!!"

Изскачаме - две ролки от едната странна на Т-55-цата горят! Тоя елемент ротния ни, като видял, че няма да отворим, просто метнал един "Молотов" на веригата и стои с хронометър в ръка. Без да му мигне окото.

Ние хвърчим и там с едни брезенти и пръст гасим. 29 секудни. Пораженията никакви, малко чернилка по ролката, гумения бандаж даже не е сварил да се запали.

Коментар, със същия равен тон: "П//ка ви лелина, ако не се бяхте вместили за 30 сек., щях да ви влача пред танковете от тука до града."

Редактирано Декември 11, 2010 от КГ125

[BGVlach]

Аз бях в един от последните набори и цареш някъква вялост и обреченост ...

Недей така, че току виж Frujin се разплакал.

Хехе. Такива ли джедаи ли бяхте?

На глад бяхте ли обръгнали? Щото аз месец преди уволнението си бях 5 кила по-лек отколкото влязох. И това от наряди нон стоп и слаба храна. С чиния боб, 2 тънки филии и чиния скапан ошаф наряд не се дава нощна стойка 4 часа.

Глад нямаше. Мойте спомени са за изключително лоша храна. Разкладките(мисля така бешеи този русизъм) не бяха малки, но беше помия.

Но, в "бойно" винаги и без проблем имаш достъп до консерви.

Вярно, че втръсваха, но беше по-добро от столовата. После като "стара капа", ако не си хептем задръстен си уреждаш връзки в артелната.

Апропо, консерва от риба вървеше 4 или 5 "кюфтенца с доматен сос", но предлагане почти нямаше.

Та, любезний, Аспандиат, по мое време откъм продоволствие(аман от тия русизми) си бяхме като на война: Консерви и хляб, което като калорий не е малко.

Аз, а и доста други, като новобранец в началото бях напълнял, но според мен това бе някаква стрес реакция на организма.

След някои и друг месец нещата се канализираха и бързо си възстанових теглото - "марш на скок"-ът е гениален "fat burner".

При цялото ми отвращение към БНА(заради въпиющите неуредици и загубата на време), откъм бойна подготовка си бяхме "джедай на 6".

[Aspandiat]

Има една руска комедия "о добром хусаре замолвите слово", та да взема аз да кажа 2 добри думи за офицерите от БНА. Поначало ги псуваха зад кадър, обаче мисля, че не се отчитаха няколко неща - първо, само си представете, че ви дадат 30 човека с акъл от 7-ми до 11-ти клас, от които трябва да направите военни. Второ, когато има диктаторска атмосфера, а в БНА "отгоре" се спускаше такава, някои ексцесии са неизбежни.

То затова е войската, да е гадно на редника и това не е направено ей така от каприз. Идеята е, че ако стане наистина война или друга свинщина, ако войникът е някакво изнежено моме (да не давам конкретен паралел в тукашния форум), ще се шашне, може и за изперка даже. А като е видял и опаката страна на живота, е психически и физически по-пригоден.

Глад нямаше. Мойте спомени са за изключително лоша храна. Разкладките(мисля така бешеи този русизъм) не бяха малки, но беше помия.

Но, в "бойно" винаги и без проблем имаш достъп до консерви.

Вярно, че втръсваха, но беше по-добро от столовата. После като "стара капа", ако не си хептем задръстен си уреждаш връзки в артелната.

Апропо, консерва от риба вървеше 4 или 5 "кюфтенца с доматен сос", но предлагане почти нямаше.

Та, любезний, Аспандиат, по мое време откъм продоволствие(аман от тия русизми) си бяхме като на война: Консерви и хляб, което като калорий не е малко.

Аз, а и доста други, като новобранец в началото бях напълнял, но според мен това бе някаква стрес реакция на организма.

След някои и друг месец нещата се канализираха и бързо си възстанових теглото - "марш на скок"-ът е гениален "fat burner".

При цялото ми отвращение към БНА(заради въпиющите неуредици и загубата на време), откъм бойна подготовка си бяхме "джедай на 6".

Като новобранец в Разград, особено до клетвата, ни тъпчеха яко. Четири яденета на ден, като хобити, мамка му. Сутрин на закуска - баничка/тутманик, мляко/чай, яйце, маргарин, сладко или тахан халва, сирене...плюс хляб. Абе, рахатолсун, както казват турците. Гледах да ям по-малко, че на ФП-то после тежи. След клетвата пак беше достатъчно яденето, само към края на новобранския период явно се изпразниха складовете, та ограничиха кльопачката. Особено се радвах на неделните дни, когато камара народ имаше свиждане и оставаше много ядене. Веднъж се пробвах колко мога да поема - 3 телешки супи, 1 порция телешко печено с гарнитура от грах и лютеница, хлябът не го броя и 4 порции макарони на фурна. Като бремена жаба се надух.

В София обаче беше глад. Не даваха помии, просто малко. А и си се отървал от новобранския стрес, един стомах се е отворил... Добре че беше лавката, колко пари сме оставили там, а заплатата ни беше по 20 лева.

[BGVlach]

То затова е войската, да е гадно на редника и това не е направено ей така от каприз. Идеята е, че ако стане наистина война или друга свинщина, ако войникът е някакво изнежено моме (да не давам конкретен паралел в тукашния форум), ще се шашне, може и за изперка даже. А като е видял и опаката страна на живота, е психически и физически по-пригоден.

Абсолютно несъгласен. В западноевропейските армий, практиката и тогава и сега е съвсем друга.

Груба грешка на БНА бе да възприема моделите на СА, свързани с осигуряване и обучение на аскера.

Доста хора направо си изперкаха и определено имаха нужна от специализирана помощ, виждайки тази опака страна.

От ограничен ресурс, какъвто е лчния състав трябва да се вади максимум, а това не става като третираш хората като животни.

Примерът ти "(да не давам конкретен паралел в тукашния форум)" не е добър, защото ако той(примерът) бе "шуга" на мл.серж. BgVlach, то той(примерът) 100% "щеше да си падне на онази работа", както беше лафа едно време. А на такъв акъл не бе само BgVlach, а и доста други.

Като новобранец в Разград, особено до клетвата, ни тъпчеха яко. Четири яденета на ден, като хобити, мамка му. Сутрин на закуска - баничка/тутманик, мляко/чай, яйце, маргарин, сладко или тахан халва, сирене...плюс хляб. Абе, рахатолсун, както казват турците. Гледах да ям по-малко, че на ФП-то после тежи. След клетвата пак беше достатъчно яденето, само към края на новобранския период явно се изпразниха складовете, та ограничиха кльопачката. Особено се радвах на неделните дни, когато камара народ имаше свиждане и оставаше много ядене. Веднъж се пробвах колко мога да поема - 3 телешки супи, 1 порция телешко печено с гарнитура от грах и лютеница, хлябът не го броя и 4 порции макарони на фурна. Като бремена жаба се надух.

...

Че вие сте били по-добре и от ракетните дивизиони на НРБ, бре.

Тцъ, тцъ, тцъ, милиционерска държава и преди 1989, милиционерска и след това.

Редактирано Декември 11, 2010 от BGVlach