Спомени от казармата

[КГ125]

Оооо, ма аз те усетих ти, че си от special forces )))

Глишев е патриотичен елемент, доказан.

Иначе активното мероприятие си го бива )

[mitaca]

Глишев е патриотичен елемент, доказан.

Така е, ама в "нашата" (сиреч соц.) казарма пацифисти не ни трябват! То пък и той надали ще се "изтрепе" да дойде .

[DendroaspisP]

ВКР или в РУМНО? Аке е Абвера трЕбе да е РУМНО?

РУМНО - електронно разузнаване. Бяхме "слухарите", а ВКР-та само ни дишаха във врата.

[Михов]

Ей, милитаристи, оставете цивилните да дишат бе! :tooth:

[КГ125]

Ако у нас здравеопазването беше нормално, и не ме бяха докарали до това състояние, с кеф щях да служа нещо по леко, което ми е по силите, ама...

Ти специално струваш колкото трима от някои от бившите колеги!

Така е, ама в "нашата" (сиреч соц.) казарма пацифисти не ни трябват! То пък и той надали ще се "изтрепе" да дойде .

Че те щяха да си го вземат без да го питат в соц.казармата и толкоз )

Ей, милитаристи, оставете цивилните да дишат бе! :tooth:

Сега е демокрация - временно може да се диша!

[mitaca]

Че те щяха да си го вземат без да го питат в соц.казармата и толкоз )

Така е, както и Португалеца . И сигурно щяха да се справят не само прилично, а и блестящо . И аз бях "гнил" интелигент и хилав при това, ама и за пълнач ме готвеха (2-ра специалност). Е не се справих като пълнач (Принципа на творческата некомпетентност, проф. Питър - само един бе по-добър от мен ). Навиваш една ръчка 9 пъти (оборота) да свиеш пружината при зареждане. Аз до 7-мия оборот деянех, после в началото ми помагаха, ама като 2 пъти я пуснах (ръцете горе, че ги троши ръчката, като се завърти обратно, като се разгъне пружината) се отказаха (пускането е*ава м*амата на затвора и на дулото).

[КГ125]

РУМНО - електронно разузнаване. Бяхме "слухарите", а ВКР-та само ни дишаха във врата.

[DendroaspisP]

...Сега е демокрация - временно може да се диша!

Така е - само временно.

[mitaca]

Така е - само временно.

По скоро - наушким .

[DendroaspisP]

Така е, както и Португалеца . И сигурно щяха да се справят не само прилично, а и блестящо . И аз бях "гнил" интелигент и хилав при това, ама и за пълнач ме готвеха (2-ра специалност). Е не се справих като пълнач (Принципа на творческата некомпетентност, проф. Питър - само един бе по-добър от мен ). Навиваш една ръчка 9 пъти (оборота) да свиеш пружината при зареждане. Аз до 7-мия оборот деянех, после в началото ми помагаха, ама като 2 пъти я пуснах (ръцете горе, че ги троши ръчката, като се завърти обратно, като се разгъне пружината) се отказаха (пускането е*ава м*амата на затвора и на дулото).

Португалецът е повече от съмнителен елемент (сега се сещам за няколко бази на НАТО в тоя район, сиреч полуострова, а това вече си е връзка... :hmmm: ). Направо си е за ВКР-та: те ще го накарат всичко да си признае, дори и това, което си мисли, че не знае...

Навремето НАТО имаха много важна база в Сарагоса (сега вече не знам) - там бяха дислоцирани летящите им цистерни KC-135 (в същност на USAF). От там тръгваха да зареждат над Сигонела F-16-те, които излитаха от Инджерлик на бойно дежурство. После Фантомите обръщаха и пак към Инджерлик. Ако ги изтървеш - много лошо ти се пишеше, особено като знаеш, че два от тях винаги бяха с ядрени ракети на борда. Те патрулираха по южната граница на Вършавския договор, сиреч покрай нас и до границата на Турция с Армения. голям "кеф" бе да знаеш, че непрекъснато край теб лети нещо с ядрено оръжие на борда.

В същност, когато Рейгън удари Кадафи, F-111-те от Англия бяха презаредени точно от KC-135-те от Сарагоса.

[Frujin Assen]

Аме какво е това "Мурдар", при нас имаме израз Мундар, дали не е същото?

[DendroaspisP]

Аме какво е това "Мурдар", при нас имаме израз Мундар, дали не е същото?

При нас така викахме на шофьорите на джуганите ни (огромни камиони с апаратура и антени в маскировъчен цвят, даже и маскировъчни мрежи имаха, които трябваше да разгъваме за норматив). Това име го измислиха нашите "турци" и е свързано със следната им характеристика (на шофьорите де, не на "турците" ни): http://en.wiktionary.org/wiki/murdar

В общи линии с бой ги вкарвахме в банята...

[mitaca]

Сега една интересна (според мен) история. Как се ходи на плаж в родната казарма.

Необходима обмундировка (освен формата) бански и пръчка . Ето защо са нужни "старите" те ни го бяха казали предварително (и си взехме бански, и не се учудвахме на пръчката). Та така подава се команда: "Строй се за плаж" (няма го в устава май?). Кратък поход (абе предпочитахме "Марш на скок" ). И събличане на плажа (шабла разбира се, няма море ни в Бл-д, ни в Доброславци). Дрехите на скатка, кепето на главата пръчката 2 педи в дясно от теб (това сега си го измислих, но трябваше да влезе в Устава, абе няма значение къде е пръчката ). Защо? Ами като си по бански как да те рапознаят като солджър, ако нямаш кепе . За какво е пръчката? За "комндата": Стани! Всички в морето. тогава слагаш кепето на пръчката и тичаш . След "Отбой" следва "Наложи", трябва да се преброим, да не би някой да е отплувал за Турция .

[mitaca]

Моята станция "фърляше" на 80 км. ама сигурно беше на 60. Таз на полка 250-300. Не издавам военна тайна, надали има 57-ци сега . Въпроса ми е: Толкова ли са се страхували от АУАКС-а братушките? Ние знаехме лети в четвъртък и всякаква електронна дейност бе забранена. Е имаше мит, че пиян фатмак е изкарал РПК-то в парка, запуснал го е с помоща на разчета и е засякал АУАКС-а хахаха. Под засечка се разбира, че е насочил антената на юг и са светнали всички прибори и екрани (т.е. АУАКС-а е засякъл станцията). Няма начин да е имало и кодови филтри, те се изкарваха и слагаха само под тревога (абе и тогава не се слагаха, само сухи тренировки бяха).

[DendroaspisP]

Моята станция "фърляше" на 80 км. ама сигурно беше на 60. Таз на полка 250-300. Не издавам военна тайна, надали има 57-ци сега . Въпроса ми е: Толкова ли са се страхували от АУАКС-а братушките? Ние знаехме лети в четвъртък и всякаква електронна дейност бе забранена. Е имаше мит, че пиян фатмак е изкарал РПК-то в парка, запуснал го е с помоща на разчета и е засякал АУАКС-а хахаха. Под засечка се разбира, че е насочил антената на юг и са светнали всички прибори и екрани (т.е. АУАКС-а е засякъл станцията). Няма начин да е имало и кодови филтри, те се изкарваха и слагаха само под тревога (абе и тогава не се слагаха, само сухи тренировки бяха).

Много се страхуваха. Особено на времето (първата половина на 80-те) АУАКС-ът бе наистина нещо страховито със способностите си - можеше на огромно разстояние (ако вече не се лъжа над 2000 км) да засича включително подземни цели (стига да излъчват какъвто и да е електронен или друг трафик) и да насочва едновременно атака на над 400 цели (надземни и подземни). Насочването става не само на самолети, но и на ракетни установки и подводници.

АУАКС-ите си имаха специална позивна и като я чуеш и веднага рипаш, защото не знаеш за какъв чеп е във вързуха. Имаха регулярни дежурства, но често правеха и учения, които бяха много интересни, защото разиграваха нападение над хипотетични цели и направляване на самолетите, които атакуват в нашия район. Отработваха и защита при нападение (ракетно или със самолети), защото сам по себе си АУАКСА е един огромен Бойнг - тромав и бавен, но със страхотна за времето си апаратура за "заглушаване" на ракети, изстреляни към него. Отделно, този самолет винаги бе придружаван от няколко изтребители за допълнителна защита.

А това за старшината и РПГ-то е приказки. Този самолет ще прихване старшината от няколко стотин до 2000 километра и изобщо не му е нужно да навлиза във въздушното простраство на България, за да отнесе фуражката на старшината чрез някоя ракета, бомба или изтребител. Не РПГ, а ракета и то много умна е нужна, за да свали такъв самолет.

[Kuna]

С ваше позволение смирено да се включа и аз в хубавата тема със спомени от казармата

Един от двамата ми най-добри приятели става видно, че няма да може да откачи казармата след дипломирането. Действието се развива през 1995-1996 г. Става дума за един неспасяем интелектуалец, хуманитаро-програмист, музикант, разсеян, наивен, добродушен, със значително наднормено тегло, за когото представата за физическа култура или спорт се изчерпва с пребазиране от общежитието до училище и до бара. Определян от собствената си майка като "швейкоподобен."

Постъпва в някакво поделение в Северна България. Отивам му за първи път на свиждане, питам го как е, дали свири на китарата и пр. И той, съвсем спокойно започва да изрежда репертоара: "Камъните падат" и пр. любими на народа песни от онова време. Забравила съм цветистите заглавия. Другите много го обичали и никой не го тормозел, щото им свирел и пеел всичко, което го помолели

Редактирано Декември 14, 2010 от Kuna

[alvassareiro]

Именно, гонка по устав докат му дойде акълЯ.

Нищо, че си "цивилен" Глишев, схващаш ситуацията, ще пледирам да си свалиш колана. А Португалеца, ако продължава така, колана през гърдите, закопчан до кукичката с каска и противогаз да рецитира Тойнби на плаца, ходейки патешката разбира се .

хихихи, мечтай си.

[Frujin Assen]

Значи правилно. Произнася се "Мундар", поне при нас това си е нормална дума, знам я от малък. Интересно, а защо в село Зелениково наричат военните "Мийлюзи" ? Нещо ми убягва смисъла на тази дума.

Редактирано Декември 14, 2010 от Frujin Assen

[КГ125]

"Мюхлюзин" - мързел. Неясно защо така са ги наричали. Първият ми командир полк. Минчо Славов Калъпов беше именно от това село.

хихихи, мечтай си.

Всъщност, ти се радвай. Не демокрацията, природата и на всичко

С ваше позволение смирено да се включа и аз в хубавата тема със спомени от казармата

Един от двамата ми най-добри приятели става видно, че няма да може да откачи казармата след дипломирането. Действието се развива през 1995-1996 г. Става дума за един неспасяем интелектуалец, хуманитаро-програмист, музикант, разсеян, наивен, добродушен, със значително наднормено тегло, за когото представата за физическа култура или спорт се изчерпва с пребазиране от общежитието до училище и до бара. Определян от собствената си майка като "швейкоподобен."

Постъпва в някакво поделение в Северна България. Отивам му за първи път на свиждане, питам го как е, дали свири на китарата и пр. И той, съвсем спокойно започва да изрежда репертоара: "Камъните падат" и пр. любими на народа песни от онова време. Забравила съм цветистите заглавия. Другите много го обичали и никой не го тормозел, щото им свирел и пеел всичко, което го помолели

Чуден разказ!!!! "Швейкоподобен" :):)

На един сходен по профил съученик майка му попитала може ли да го извикат на портала. Един от старите войници попитал кой е и жената казала - ами онова пълничкото момче там. И тоя глупак имал наглостта да заяви на майка му, "не се безпокойте, ние тук ще го направим френско гадже" (демек, че ще отслабне, де). Жената си беше изкарала акъла и ходила през 3 дни да види всичко наред ли е...

[Kuna]

О, аз имам още "мои си" спомени

Пак той е главно действащо лице. В началото на службата ги изкарват по едни баири да търсят "турски шпиони." На бегом по нанагорнището, естествено. Ама там ротният или както се води старшият им, по някое време се смилил над нашия да не предаде богу дух, и ревнал: "Редник Петров /примерно/, вие вижте дали ей там в ония шипки няма вражески шпиони!"

Друга случка. След няколко много тежки месеци при много тежки зимни условия в едно топографско поделение, вече към края на службата го местят най-накрая в София, някъде около МО 2. Той на караул. При нашите военни идва делегация от военни от САЩ. Нещо да се обучават, да обменят, предполагам. Към всеки щатски военен бил прикачен по един наш, да му помага, да обяснява и т.н. Едната сутрин, един от американчетата си забравил някакви материали в хотела /х-л "Шипка"/ и от сградата на МО2 тръгнал да си ги взима. На бегом. Човекът в прекрасна физическа форма, в безупречна униформа. Минава покрай нашия герой, отдават си чест и американецът пропява ведро и звучно "Гуд морнинг!," без да спира лекия си бяг към хотела. След него, пъхтейки и сумтейки, в свински тръс се набира съответният наш военен, и минавайки покрай караула, заканително поклаща глава и пропъхтява: "Мамата ми ...ха!"

Пак от него съм запомнила лафа "Да се напиеш като подполковник Христов на 7-ми май." И възгласа на едно от войничетата, на които е пял: "Ей, ама много я обичам тая Миталицъ!" А нашият не само че оцеля, ами се уволни и като ефрейтор

Редактирано Декември 14, 2010 от Kuna

[Б.Богданов]

С ваше позволение, дами и господа, и аз ще се включа в тази прекрасна тема.

За съжаление в разказа ми ще присъства по някоя друга не предназначена за по-нежни уши дума, но това е неизбежно в настоящата историйка.

Имах ротен, чиито речник беше доста изпъстрен с полунецензурни .. полуцензурни изрази, с които той заменяше онези малки частички в речта, които обикновено наричаме междуметия. Освен този си навик, капитан К. притежаваше способността да смята бавно, но за сметка на това и леко грешно. С една дума, той бе типичен представител на онова поколение военни, чието присъствие в Българска Народна Армия е причината за сътворяването на толкоз много вицове.

. . .

В ротата имаше 9 зачислени гранатомета - РПГ 7, съответно същия брой гранатометчика. На учебни стрелби, обикновено всеки гранатометчик стреляше от една до три учебни гранати /стрели както ги наричахме/. Три умножено по девет обикновено е равно на двадесет и седем или най-много тридесет, но за нашият ротен резултатът от това пресмятане е равен най-малко на четиридесет гранати. Като резултат от прецизните му пресмятания обикновено, надхвърляме времето заделено за стрелби. Тогава той казваше на заобиколилите го взводни и помощник взводни командири /включая моя милост/ - Трябва да "пострелят" момчетата! Така се придобива точност в боя!

. . .

Преди стрелби, капитан К. хвърляше по един поглед на оръжието, но пълната инспекция я оставяше на взводните.

При поредните стрелби /ние стреляхме много често/ , един от гранатометчиците си бе загубил оптичния мерников прибор.

Ротния се изправи пред него, драпайки се по слабините и започна да го гълчи...

- Сега през оная ми работа ли ще се мериш, бе момче? През оная ли ми работа, бе? Тя може да е дълга, ама не мери на петдесет метра, бе момче! Кой ще плаща оптиката, бе момче?

..

Здраве желае на всички ..

П.С. Всяка една дума е истина и всяка прилика с действителни лица не е случайна!

Редактирано Декември 14, 2010 от Б.Богданов

[КГ125]

Ха, забавна история)) . И в същото време се запитах, а един царски офицер ще направи ли тъй? Ще го каже - хич няма да му пука. Но такива жестове дали щеше да прави? Фелдфебелите да, ама офицерите?

[Б.Богданов]

Ха, забавна история)) . И в същото време се запитах, а един царски офицер ще направи ли тъй? Ще го каже - хич няма да му пука. Но такива жестове дали щеше да прави? Фелдфебелите да, ама офицерите?

Не мога да кажа, че всички офицери бяха като този за който разказах.

Началник щаба на поделението в което служех минаваше за интелигентен мъж. А дали е такъв - нямам идея...

Той събираше войската веднъж седмично и в неформален разговор с него, предъвквахме военни теми. Няма да забравя как отговори на въпроса за предимствата и недостатъците на Томсъна ... Та според него, този автомат е с приемливи показатели при водене на бойни действия в градски условия. За окопна метла е прекалено едро габаритен /с прекалено дълга затворна рама/ и би ограничил движения на боеца в тесни пространства, съответно доста бавен. Другият основен недостатък е, ако няма монтиран дулен компенсатор с завъртане на огъня долу / ляво - разсейката би била много голяма. Това се оказа факт! Проверих го в ерата на Интернет. Тези компенсатори стават стандартен аксесоар на оръжието поне десет години след пускането му в серия. Полковникът от артилерията - Джон Томсън не е предвиждал такъв при създаването му.

Много се отклоних да пиша за оружиье.

Този същият началник щаб, /рангът му беше капитан/ веднъж хвърли по мен автомат с нож с цел да ме провери - ще го хвана ли или не.. Аз го хванах и си спечелих доволно ухилване от негова страна. Ако го бях изпуснал - е.. ареста през лятото не е най-неприятното място на земята!

Та исках да кажа, че когато Господ е минавал по земята да раздава мозък и минал по един мост, не всички военни са дебаркирали реката под същия мост..

Поздрави Б.

Редактирано Декември 15, 2010 от Б.Богданов

[Aspandiat]

Алвасасейро и другите малодушни цивилни да почерпят.

http://www.dnevnik.b...elnata_kazarma/

А за нас, милитаристичните динозаври, един поздрав:

[alvassareiro]

Алвасасейро и другите малодушни цивилни да почерпят.

айде бре, нищо няма да черпя. Откъде накъде. Трябва много да се постараеш, че да те черпя.

Това, дето си го пуснал, изобщо не ме грее, защото брат ми го взеха тази година да служи последен випуск девет месеца, така че нямам аванта от падането на казармата в германия.

Редактирано Декември 15, 2010 от alvassareiro