Спомени от казармата

[Aspandiat]

Aбсолютно. Имаше една книга на Николай Генчев "Българската възрожденска интелигенция". Ако изследването продължи след 1878 г., ще се окажат много интересни данни за произхода на българския елит.

Мен повече че тревожи произходът на сегашния български "елит".

[КГ125]

Много добри клипове, КГ!

И музиката си е съвсем на място!

България, която загубихме...

П.П. Ще съм много благодарен, ако някои ми даде информация за музиката от първия клип, от кое музикално произведение е?

В текста чувам латинското Requiem aeternam, но инак е съвременно. Не знам кой е писал такива неща напоследък???

Мен повече че тревожи произходът на сегашния български "елит".

Такъв има, но не е там, дето изглежда, че е Да не се отклоняваме от войсковата работа, прочее

[DendroaspisP]

... Е това е била най-спокойната аерогара в България) И да е мислел някой нещо, отказал се е на мига )

Мани, мани. Едва ли някога в историята на Софийското летище е имало толкова умиротворяваща въоръжена сила на едно място и по едно и също време...

[Kuna]

Дендро, я кажи що за самолет ще да е този Ил-134? Да нямаш предвид Ил-18?

[DendroaspisP]

Дендро, я кажи що за самолет ще да е този Ил-134? Да нямаш предвид Ил-18?

Уфф, не IL ами ТУ-134. Реактивен си бе, а не витлов. Грешката е моя.

[alvassareiro]

Стига с тая казарма бре, съвсем ме успахте.

[Б.Богданов]

Стига с тая казарма бре, съвсем ме успахте.

Тази тема няма да замре скоро. Всеки който си отдал част от живота в служба ще намери какво да каже.

При мен, впечатленията са били толкова силни, че все още - след двадесет пет години ми се случва да сънувам, че служа.

[alvassareiro]

Е, аз не съм ходил. Не мога да разбера защо настоявате да съм в темата?

[КГ125]

До този момент няма баннат, че не е чел

КУЛТОВО!!! :good:

пП

Баннат не, но Алвата ще го вкарат в ареста за тая работа.

Е, аз не съм ходил.

Ще идеш.

[Б.Богданов]

КУЛТОВО!!! :good:

пП

Баннат не, но Алвата ще го вкарат в ареста за тая работа.

Ще идеш.

До този момент няма, но никога не е късно да се появи подобен прецедент. Не визирам конкретен юзер. Просто разсъждавам на глас /писмено/

[КГ125]

И по устав!

[DendroaspisP]

Е, аз не съм ходил. Не мога да разбера защо настоявате да съм в темата?

Нали ще те натренираме на частно, така да се каже. Та да четеш и да знаеш какво те очаква при подготовката...

[DendroaspisP]

Само говорите вие, да си чешете езиците. Никакво на частно няма да има тука. Никакво. Категоричен съм...

:w00t: Дезертьор!!!

КГ веднага да вземе военно-патриотични мерки!!!

[Б.Богданов]

Само говорите вие, да си чешете езиците. Никакво на частно няма да има тука. Никакво. Категоричен съм.

* * *

А аз останах с впечатление, че искате и аз да съм в темата, за да има изобщо смисъл. Е, заблудил съм се явно.

Определено твоето присъствие в темата е добре дошло, а на мен лично.. и приятно /не обобщавам, а говоря за себе си/, но се съмнявам то да придава основен смисъл на темата.

Смисълът, ти го определи много точно с думите "чешене на език".

Ако четеш тази приказка без край, ще добиеш известна представа, колко силно са заредени с емоция спомените на всеки участвал в армейския живот.

Поздрави Б.Б.

Редактирано Декември 20, 2010 от Б.Богданов

[Frujin Assen]

Да задам един такъв въпрос. Някой има ли книга или някакви разкази за наборната служба преди 1944. Много ми е интересно тогава как е протичало обучението. И забравихте да кажете на Алвата за изпращането. Приеми го като културна особенност и го изследвай). Тогава в България е съществувал обичая "изпращане на войник". За родителите това е било голяма гордост, синът им се превръща от момче в мъж и те празнуват неговото постъпване в армията. На изпращането са канени роднини, приятели съселяни, всички влизки и не толкова. Разбира се, имало е софра, пожелания, майчини сълзи и всичко останало. В по ново време вече не е било така пищно празнувано, заради западането на армията като социален институт. Чувал съм, следния разказ. Преди да отиде в казармата към вуйчо ми живеещ тогава в село Иван Вазово са се отнасяли като към дете. Всеки казва опит да кажа или направя нещо беше пресичан с думите, "много си малак да продаваш, сега само ще купуваш" един вид само ще слуша и гледа. Когато казва се върнах от казармата едно вече бях на друг акъл и не цепех басма никому, второ никой от възрастните вече не се отнася по предишния начин с мен. Разказвал ми е следния случай, значи, дядо е бил нещо комунист, в смисъл за него са казвали че той строи комунизъм докато цялото село още е в социализма. Забранявал е а вуйчо ми да слуша даже Емил Димитров! Щото бил упадъчен). Та значи, като си дошъл от казармата донесъл плочи. Майка ми не смеела да ги пуска защото се страхувала от дядо, но казва той даже и не помисли да ги счупи или да забрани на вуйчо да ги слуша както правел по рано.

[alvassareiro]

Едно хубаво изпращане можеш да видиш във филма "Вилна зона".

[КГ125]

Не, този филм е гротеска, сатира и силно преувеличен.

[Б.Богданов]

Да задам един такъв въпрос. Някой има ли книга или някакви разкази за наборната служба преди 1944. Много ми е интересно тогава как е протичало обучението.

***

Имам книга, ако трябва да съм точен - учебник - "Учебник на младия войник", издаден през тридесетте на двадесети век.

[Михов]

Не, този филм е гротеска, сатира и силно преувеличен.

Що да е гротеска? Доста реалистично са пресъздадени българските еснафски нрави.

[dedenze]

Алвасарейро, когато се уволних на 21 години, ненавиждах казармата и военните. Чествувах се жестоко ограбен и унизен - 2 години от най-добрата част на живота ми бяха отнети. След време, гледната точка става друга, особено когато всички мъже по онова време минаваха през нея. Сред всичките идиотщини има нещо изключително важно и понеже имаш добра философска, социална подготовка и ангажираност ще ти подскажа скритият, спонтанен смисъл на темата. Остави политиканстващите КГ и компания, времето и историята ще дадат оценка наистина .

Та смисъла е следният : Всяка национална армия се създава с цел защита на Родината. Не искам да влизам в подробности що е Родина, за съжаление в съвременният живот това понятие се размива и изчезва, независимо, че дълбоко в нас е заложено още от детството. Именно защитата на националните интереси и близките обединява хората, кара ги да правят саможертви . Не са важни униформите, оръжията, политическите структури и строеве - царски, капиталистически, "комунистически". Важна е обединяващата и единствена цел - защитата на Отечеството.

Хората живеят в социални общности, нужен им е и социален живот с общи цели и ценности. В 21 век, нещата са други, глобализацията обезмисля ролята на националните армии. Сегашните средства за масово унищожение изключват нова съвременна война, защото ще доведе до самоунищожение на човечеството. "Военните" средствата сега са други, основно в сферата на интелекта и икономиката. Националното обаче, не може да бъде размито и унищожено, то се е натрупвало с векове. Сега в колапсираща и ограбена България няма общи цели и интереси, няма инационална армия. Остатъците от нея, са елемент от НАТО, който също скоро, ще се преструкторира и смени заглавието и целите. Явния враг изчезна !?

Хората тук пишат, защото дълбоко в душите си помнят общата цел и клетвата която са дали пред България, независимо от обществения строй. Това е явна и добра носталгия по общите цели и интереси в името на Родината, независимо от извращенията, безумията и безмислието на казармата. Основната причина е липсата на обединяваща цел и ясен път пред нас, хората вече рядко общуват помежду си, мислят си, че ще оцелеят индивидуално, семейно, но уви ! Смешен лозунг стои над "Народното" събрание, политиците явно не разбират съдържанието му: "Обединението прави силата"

[dedenze]

Прав си в общочовешки план, но сега тук в България е нужен и малко национализъм с цел да се запази нашата идентичност и спре разграбването. Необходимост свързана с достоен живот и оцеляване, нищо повече. Доста по-напреднали европейски страни с зъби и нокти бранят националните си интереси, затова живеят и по-добре . Мисля, че трябва да се съобразим с моментната ситуация, а бъдещето принадлежи на общочовешките ценности без оглед на етност и нация.

Редактирано Декември 20, 2010 от dedenze

[КГ125]

Напротив, много е точен и реалистичен. Показва цялата патология на казармения патос.

В този филм няма нищо, свързано с казармения патос, освен един остриган и женещ се новобранец. Останалото по филма е извън темата.

[alvassareiro]

Е как да няма. Цялата софра там е все патос на изпращачите. Патос та дрънка. Цялата рода на софрата.

[КГ125]

Ами аз говоря чисто теоретично, и тази теоретична база ми оформя и отношението към разни изкуствени концепции. Това не значи, че съм за някой да дойде тука и да си прави каквото си иска. Трябва да играем играта на другите, но мислех, че разговорът ни е принципен.

А аз лично смятам, че култът към местната държава е абсурден. Ако нещо трябва да бъде боготворено, това е минимум човекът, а максимум нещо надчовешко, което свързва хората. В момента обаче ние възприемаме Държавата като удухотворен субект, като Майка, Девица, и тн. Ние канонизираме, одухотворяваме, боготворим, издигаме в култ, една изкуствена институция, клеем се пред нея като светица, а това е абсурдно. Държавата не е човек, не е майка. Аз си имам майка. Държавата е изкуствен концепт, който организира живота на живите хора. Да боготворим държавата е все едно да боготворим разписанието на влаковете, което е горе-долу същото. това, освен, че е абсурдно, е и опасно.

Тука се клеем през разни знамена, гербове, и тем подобни инсигнии.

А кога ще се заклеем пред Човека бе, мама му стара? Да попитам?

Алвич. Всяко нещо има форма и съдържание. Заклевайки се пред държавата си, всъщност се заклеваш пред Човека, точно това, за което говориш ти. Без национална форма то е едно нищо. Както казва Айн Ранд - да обичаш всички значи да обичаш никого. Същотъо е и с държавите.

"Нещо надчовешко". А какво?

[Михов]

Аз лично живея в един широк свят и се чувствам еднакво добре и в Португалия и тук. И чисто теоретично, много бих се радвал, ако хората не се обединяват от националната идея, а от наднационални такива...

Алва, аз също се чувствам навсякъде добре по света. Но национализмът (моля да не се бърка с патриотарство, национал-комунизъм, нацизъм и пр.) е средство да запазим идентичността си. Аз все пак бих искал и след 100 години примерно, тук да живеят българи и да се говори български език.