Спомени от казармата

[КГ125]

Е как да няма. Цялата софра там е все патос на изпращачите. Патос та дрънка. Цялата рода на софрата.

Дрънка ти главата, интелигентската :) В този филм няма войска, а вилна зона.

[Михов]

В този филм няма нищо, свързано с казармения патос, освен един остриган и женещ се новобранец. Останалото по филма е извън темата.

Има, има. Пресъздава характерната народопсихология и около изпращането, и около всички други реалности от живота ни. Защото те са свързани.

[КГ125]

Не е вярно това. Човекът има форма и съдържание и това е предостатъчно. Когато се заклеваш пред държавата, ти се заклеваш най-много пред хората в нея. Ами другите, извън нея? затова написах човекът с голямо Ч. Човекът навсякъде. Това е формата. Много по-голяма от държава.

Айн радн не ми я бутай. както казах, от незадоволени фашизоидни клептоманки съвети не ща.

Нещо надчовешко се нарича Бог.

Да, от Ленин обаче приемаш съвети, нали?

Ти се заклеваш в твоята си държава. Другите в тяхната си. Те са същите като тебе и държавата им е същата като твоята. Това е то. Ако искаш да се кълнеш във всички държави, в коя се заклеваш?

Туй е един празен космополитизъм. Някога, когато Земята стане една държава, тогава можеш да важи това, което казваш. Дотогава е едно нищо, мечти, кръгчета дим от цигарата.

[Frujin Assen]

Алва, дай да не си говорим глупости. Вилна зона е добра комедия, гротеска и преувеличение, дотам, толкоз. Филмът НЕ Е сериозен, отделно страда от болестите на социалистическото кино, които никак не са малко. Малко офтопик. Имаше едно предаване навремето понеделник 8 и половина, пускаха български филми, а преди това разказваха как от кого и т.н. са правени. Разказва Константин Коцев как са правили филма "На малкия остров". Имаше вика той план, тая година толкоз филма, и ние трябва да ги направим, нито идея има, нито нищо и отиваме вика ние на морето да снимаме филм, да изкарат още една отпуска докато снимат как дае кво да е. Обаче вика там забравих на кой му дошла там някаква идея и така направили филма. Помня баща ми разказваше как в Карлово снимали филм. С някаква бъчва там търкаляли на сучурума. Та той значи по това време е пеел в оримака (както той се изразява) стари градски песни. Та ми е разказвал, снимат вика 2 часа на обяд и като дойдат в оримака пият като смоци, никто един вика квартален пияница не можеше да им издържи на темпото.

[КГ125]

Мхм, така, че не дават представа за реалността, а се занимават с художествените си работи.

Алвич, Аливч. Този космополитизъм и унивресализъм просто няма институции. Поради това, когато някой ти казва - цени целия святс, той ти казва всъщност - цени отделните народи. Или ти казва - недей да цениш нищо. Заблуда е, че без частното можеш да достигнеш общото. Първо си Алвич, после си човек.

[DendroaspisP]

В този филм няма нищо, свързано с казармения патос, освен един остриган и женещ се новобранец. Останалото по филма е извън темата.

Ами да - в същност новобранецът е депресиран не защото влиза в казармата, а защото се е оженил по никое младежко време. Казармата ще му се стори рай с това, което го чака в брака особено, когато любовта най-често става... добродетелна привичка.

Амо имаше свястно продължение, момчето като поумнее в казармата би следвало да стане свръхсрочно служещ.

[КГ125]

А и без институции можем да минем.

Мечтай си за липсва на институции, когато дойдат арабите на джихад, свети либерале.

[dedenze]

О тя институцията ще ни защити от джихата, особено ако се състой от хората на Доган !?

[КГ125]

Остави ги ти хората на Доган, той друго има предвид бай ти Алв.

[glishev]

Добре, ОК, прекрасен диалог, а някой казармен спомен не остана ли?

[Б.Богданов]

Ами то арабите нямат никакви институции, ама я виж колко са ефективни.

И колко са ефективни? Разчитат само на тероризъм. Реалните бойни действия от тяхна страна продължаха месец. Опупационни войски ги контролират. . .

[Kuna]

Съвсем съзнателно се включвам с оффтопик - моля за извинение. Даже, за да не се окепазява все повече и повече готината темичка, защо да не се отделят последните страничка-две от обсъждането в отделна?

Според мен, че мюсюлманските държави вече са постигнали онази структура, която е наднационална, обединена от "универсална църква," условно казано.

[КГ125]

Тази ефективност е много измамна. Накрая така ще го отнесат, че и на улицата няма да могат да излязат.

Но стига ОТ - хората питат за спомени. Спомняйте си, де.

Съвсем съзнателно се включвам с оффтопик - моля за извинение. Даже, за да не се окепазява все повече и повече готината темичка, защо да не се отделят последните страничка-две от обсъждането в отделна?

Според мен, че мюсюлманските държави вече са постигнали онази структура, която е наднационална, обединена от "универсална църква," условно казано.

Интересен въпрос, но наистина си е за отделна тема. Не са постигнали обединението, за което говориш. Обединени са в някои неща, но помежду си имат предостатъчно противоречия. Освен разделянето им на държави, имаме и съществени финансови групи вътре в тях, вътрешнорелигиозни спорове, шиитство и сунитство, и то е най-малкото.

Ако иска някой, да отваря тема, има какво да се напише.

[Kuna]

Не са постигнали обединението, за което говориш. Обединени са в някои неща, но помежду си имат предостатъчно противоречия. Освен разделянето им на държави, имаме и съществени финансови групи вътре в тях, вътрешнорелигиозни спорове, шиитство и сунитство, и то е най-малкото.

Ако иска някой, да отваря тема, има какво да се напише.

Да, това имах предвид. Че има известна степен на обединение, което няма аналог сред християнската общност от държави.

Хубаво да се отвори нова тема, но с какво заглавие? /Спирам вече /

[КГ125]

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227407&start=195 Оттук докрая на темата стана интересен разговор за Щит 84.

Това фото го отрих случайно там и бях много изненадан да видя наши колеги, и един команидир, за съжаление вече не жив.

Казва се кап. Борисов, командир на Втори батальон на танковия полк в гр.Банско, рядко колоритен елемент с вечни проблеми с началството, но и вечно внасящ много енергия във всичко. Все караше войниците си да карат бързо ...

Редактирано Януари 9, 2011 от КГ125

[КГ125]

Всъщност ето малко цитати:

hard:

Представихме се много добре, то при такава подготовка денонощна година преди това бяхме пружинки! Т55 имаше премеждия той ще ви ги разкаже, аз също! Но съм горд , че екипажа ми е екипаж отличник заедно с още един свалихме хеликоптерна мишена с оръдие.То нито една мишена на остана по маршрута ни де, аз карах пълнача да развива капачките на осколъчно-фугасните снаряди, духваха всичко.Един път при поредното развиване снаряда си беше прав, а мерача взе че вдигна оръдието и люнета натисна взривателя......................щяха да ни мият с маркуча от купола ама Оня горе се смили над нас! Не знам ква реакция извадих и блъснах мерача и свалих оръдието за да се вдигне люнета нагоре.

Ако трябва да бъда честен руснаците много зле се представиха, бяха със 72-ки, половината закъсаха по тресавищата.Но има и друг фактор при тях, все пиеха, изкупиха всичкия автършейф от лавката още първите дни)) Аз често бях началник караул в гората при такновете и съответно колегата от руснаците идваше да ме кани на чай, то техния чай..........)

Един път щяхме да се обърнем при връщането след поредната тренировка, защото моя водач беше настървил машината като Шумахер, аз не видях един овраг и преден десен ленивец се заби, добре че не се преметнахме. Нашата артилерия ни правеше "огнен вал" и ние се движим зад огъня, в един момент получавам ппо радиото заповед веднага да спра стелбата.Като се разсея огъня насреща един каминон руснаци идват, ходили да пукат в насрещното село)

Инак жалко за едно момче, не минахме без жертва! Доколкото знам на Щит-82 е имало много, но това нашето момче си беше минало учението и го загубихме на връщане към влаковите композиции.

Много има за разправяне!

О, колега, не ни дърпай струната с колегата Hard :)

Трябва май да взема да събера това, дето съм писал в nauka.bg и в Бойна слава, че то едно ли беше )

Представихме се идеално, макар да бяхме с 55-ци. Танкове мисля имаше само съветски и чешки, но всички бяха единодушни, че българите са ударили всички в земята

След школата в края на 1983 г. още като пристигнахме в Банско през март се чуха разни слухове, че ще се ходи на някакво сериозно мероприятие.. Един ден, без предупреждение (който е военен знае какво значи това) в парка се изсипа един съветски генерал с български офицер, само двама мисля бяха, и направиха внезапна проверка ка стоят реално нещата, а не с подготовка. Шашканията беше пълна, удоволствието да се наблюдава - също )

Тръбачът ни, един дребничък юнак от Банско, просто каза: "Това значи Щит" и вече не беше тайна.

Подготовката не беше някаква особена в началото, само при разните учения непрекъснато използваха това, че ще се участва да мотивират хората повече да се напъват. То и началниците ни не знаеха за какво ще става дума, ротният ми викаше: "Изглежда, че ще трябва да се кара внимателно и да се пробира пътя, защото ще има разриви".

Към края на юли 84-та обаче нещата загрубяха, имаше проверки и много стрелби цялото лято, и извадиха МНЗ машини. Отведнъж бяхме учудени да видим, че ремонти не са нужни на всяка крачка.

На собствен ход минахме някъде до една поляна на предела, там се натоварихме се на трайлери, но и в самото Банско се товарехме, не помня вече какво беше... Оттам на гара Симитли на влакове и - на подготвотелен лагер на Сливница, където ние специално усилено тренирахме преодоляване на минно поле.

В Сливница теренът беше такъв камъняк, че гумените бандажи на т-55 се отлепваха и падаха по няколко на ден, омръзна ни да сменяме ролки.

Около 1-ви август се натоварихме на Драгоман мисля на няколко ешелона за нялколко дни и отпрашихме към Русе, после в Румъния, Унгария и за около 4 - 5 дни стигнахме в Чехия.

Следва продължение, че имам малко работа

Редактирано Януари 9, 2011 от КГ125

[КГ125]

Т55:

След учението имаше много събрана техника на едно място. Имаше Чешки САУ Дана, БМП и танкове Т55, руски Т72. От другите армии май само щабове участваха. За НАТОВ-вския самолет чух нещо и аз, но не си спомням детайли. Немците се чуваха по станциите Р-123 на танковете направо. Хич не звучаха притеснени )

Многото техника значи, че освен на нашата полоса е имало екшън и на други места. Изглежда, че учението е обвхванало всички соцдържави и Киевския военен окръг, поне от това, което съм прочел по руския нет.

Нашата част от същинската патаклама протече тъй:

Машините бяха на временен лагер в една гора, там с една греда изправяхме смляния ми надлъжен калник ) и похапвахме, офицерите на походна маса с бяла покривка, войската по танковете. (Един съветски войник ги нарече буржоа, аз му викам - е, какво като могат, ще хапнат, не може всички на покривки, но поне някои )

Оттам следваше тихичко по черни пътища да се заеме изходния рубеж за атака на края на гората. Заставаше се според местността, като после тръгването ставаше с разчет всичко едновременно да излязат на рубежа и при командата "Земя!" да гръмнат залпово по първите мишени (това си беше гледка, трябва да ви кажа) и вече да се тръгва в боен ред напред като се гърмят всички останали мишени. Платото беше равно на около 3- км.,, след което свършваше със стръмно спускане в долчинка с блато и един път през нея.

Пътят се падаше на десния фланг на нашата рота, където се оказа нашият танк. Бяхме оттренирали от един момент нататък, като внимаваме да не ни гръмнат, с мръсна газ и на 4-та да препуснем към блатото, за да може цялата рота да се изнесе надясно след нас и да минем ходом и бързо в колона. Нагоре по баира трябваше да се качим май пак в колона по един път.

Това беше за нашата рота само мисля, останалите бяха в други части от местността, но цялата работа се развиваше основно на това голямо плато. Колегата Хард може да каже повече, те бяха мисля до руснаците.

Един от нашите екипажи, не на ротата ни, се оказа на такова стартово място, че му се налага да се спусне по една стръмнина 2-3 метра. Когато всичко почва, дават мръсна газ и направо излитат с полет пада в полето танка!!! Направо всички като кацнаха вече бяха сержанти.... Помня само името на механик водача мл.серж. Литов от някоя от Родопските села беше, все разправяше, че отглеждали техните тютюн.

На тренировката точно при това препускане което трябваяше да ни прекара през блатото, се забих в един овраг, вдигна се пръст, даже някой видял и помислил, че е взрив, но по-лошото беше, че пръстта се надяна между водоотбивната дъска и призмите, от което последните заприличаха, погледнати отвътре, на аквариум, пълен с пръст. Викам на командира: "Казвай пътя!" Той не може да рзбере и вика нещо в смисъл: "Ти не го ли знаеш, бе!". После разбра и взе да вика - наляво/направо, газ, намали и пр.

По едно време се отвори малко гледка отляво, и оттам до финала съм карал танк, гледайки през вертикален процеп от около 5 см. Става, ако залепиш зъркела на призмата... ) Оттогава помня тоя път и днес да ме пуснете, ще го мина със затворени очи :lol:

Самото същинско учение от търгването ми е малко като в сън. Нашият взвод стоеше накрая на гората, трите танка един зад друг. Първият имаше време да напълни от тръгването, до залпа, но средният трябваше да бърза. По тая причина пълначът му, по прякор "Трапера" да вземе да сложи снаряда предварително, да не се гърби после. Хубаво, ама на предния танк на взводния ни лейтенант сме застанали няколко човека, елегантно подпряни на оръдието, като си подавахме лейтенантския бинокъл.

Над нас профучаха самолети ниско, според мен СУ-22, но тогава не ги знаех и като стигнаха над баира, които трябваше да е крайната ни цел, изсипаха отгоре нещо като кошове с орехи (така изглеждаше отдалеч) и долу земята завря и се чу барабанна поредица от взривове - дан-дан-дан-дан-дан-дан-дан стотици пъти, разхвърча се всичко. До нас стигна ударна вълна, подобна на силно духване в лицето и дребни камъченца.

Гледката си струваше

След това имаше въртолети, мисля чешки Ми-8 (всички модели съм ги научил после от списание Криле , тогава не ги знаех), които пускаха от тези.. НУРС-вете май, а може и нещо друго. Имаше и артилерийска стрелба, да.

Докато гледахме, какво нещо е шестото чувство, лейтенантът на няколк пъти пита Трапера: "Трапер, да не сте направили нещо" (7-8 човека стоим пред оръдието, а на всичко отгоре аз влязох и излязох 1-2 пъти да търся нещо в задния танк, сещата се на колко съм бил от педала за механично задействане на изстрела :shock: )..... Нищо не стана, но след като търгнахме и гръмнахме, в ефира се разнесло неуставното "Трапер, мамичката ти ще ..... " )

На привърпване на артилерийската подготовка наредиха да влезем и да запалим и тука аз поне бая се напрегнАх. Стегнахме шлемофоните, сложих на малко над 500 оборота да не вземе да угасне, нагласих се на седлката долу, залепих се за призмите, но друго освен предния танк не виждах (това с тия призми винаги ме е дразнело).

Чувайки командата на "куфара" си "напред" включих и тръгнах, като веднага щом предния танк отвори възможност , завих надясно и се юрнах напред, подканян от командира на танка: "Газ, газ, газ!" та да можем бързо да стигнем до мястото си в строя, оттам чувам Ляво! Право! и Намали!

Следва залпа. Танкът винаги подскача при щатен изстрел, отпред се задимява, давам газ да изляза от дима, обаче куфара отгоре вика Намали, намали, ще излезем много напред. Не видях какво е станало със мишените напред, но имаше много пушек.

По едно време трябваше да включим ТДА-то и цялото поле се покри с бяла мъгла, лошото е, че вятърът я носеше малко напред. Отзад се чува картечницата, танкът няколко пъти подскача от стрелба с оръдието, чувам как падат и дрънчат по пода изстреляните гилзи. Отпред дим и прахоляк, а аз съм се втренчил в четири борчета напред на края на полето, които стават все по-големи, зашото между тях трябва да се гмурна в долинката. Чуват се тътени и картечници. Зад нас караха МТЛБ-та, уж с пехота, но май нямаше вътре или не се спешаваше.

Приближаваме гората, полето започва леко да се спуска надолу. Командира вика отгоре: "Давай!", аз включвам на трета, после на чертвърта и газ надолу към добре познатия ми път, че зад мене са се скупчили още 10-тина танка, а се карат, ако купчината стои на вражески прицесл. Пътят е хубав , с коловози, вижда се накъде се кара.

Спускането беше първо наляво, после направо, от двете страни на най-ниското имаше блата, пътят прави десен завой плавен и започва да се изкачва по един много стръмен баир с шубраки и разни борчета, като го заобикаля отдясно, т.е. завили сме като цяло надясно от общата посока на движение, по която атакувахме. В колона сме, нашия танк е начело.

Дотука добре, ама тука става вече шоу )

За красота и реалистичност чешките братя бяха наслагали по баира противотанкови ежове и пр. неща. Добре, ама бомбите на СУ-тата намятали всичко наляво и надясно и един еж, грозно изкривен се е клопнал точно на пътя. Наляво стръмнина надолу, надясно стръмно нагоре.

И ето тука направих една яка грешка, която се корени в буквалното четене в моя случай запомняне на устави.... Как се минава противотанков еж? Ми с едната верига, пък с другата не и не знам си какво си... Това,което трябваше да напарвя беше да се кача на баирчето отгоре и да го заобиколя, ама аз го направих недостатъчно. Танкът се хлъзна наляво и се надяна право на ежа. Газ, газ - отдясно се чува само едно трополене, ама не върви танка, отива донякъде и спира и се връща. Командираът се развика, аз давам на първа и пак напред, но същата работа - ""лум-лум-лум-лум-лум" от дясната страна и дотам.

Викам си, е ся си еба мамата, задържах 10 танка, може и повече пропада работата.... Паника, честно казано, немалка, изпотих се три пъти.

И тука почна пък третата серия на шоуто. Зад мен кара същия тоя пич Младенов, който излезе на пътя на Сливница. Гледам през призмите, танкът му минава отляво, по стръмнината, буквално навирил оръдието вертикално нагоре, гази някакви храсти, ама направо имам чувството, че ще се обърне назад, застава на нещо като кантар за секунда и "пада" назад зад храсталака. Храстите са начупени, а "оцелелите" се клатят и само това се вижда. Команидра вика "пускай назад и по него!". Давам назадна, минавам няколко метра, надявайки се да не се ударя в задния танк, хващам спасителния коловоз, оставен от първия вече танк, давам на първа и газ до изтръпване на крака......

Танкът тръгва с рев нагоре, изправя се все повече...почвам да виждам само небето през призмите, не знам вървим ли или не вървим и от страх, че ще се върнем и ще нагазим някого, правя последното , което мога - дърпам лостовете на т.нар."първо положение", натискам газта до немай къде и вече каквото ще да става. ...

Танкът "пада" напред, преодолял височината, пък аз изпитвам такова облегчение, че повече не може да бъде...... Караме напред леко, стигаме до крайната цел - зад билото на баира, всичко е свършило успешно. Гася, излизаме от люковете, танковете са застанали безразборно кой както е спрял на нещо като малка полянка. Височко сме и е доста красиво....

Всички гледат към мен с едни такива изоптнати физиономии.... И хладни погледи )) Все надясно към танка. Слизам и ми причернява - цялата дясна страна, калника предния го няма, страничния калник е деформиран до безобразие по цялата му дължина открай докрай, от резеровара щурти нафта и масло, целия корпус отдясно е издран и блести яката, та по куполата чак имаше дебели драскотини!!!

Пристига ротния ми, аз чакам да се стоварят гръмотевици на главата ми, обаче той казва само: "Видях всичко, не беше виновен ти." Аз не се разбирах много с този човек, но тогава той се оказа на висота, че даже и няколко пъти повтори пред всички: "Не е виновен, на пътя имаше еж. Никой няма вина!"

Толкова почупен танк не бях виждал, освен един, който горя. Техническия на батальона обаче само го погледна и каза: "Е.и му мамата, ще го оправим! Калника се реже целия, заваряваме нов, нищо й няма на машината". Имаше хора с размах в БНА, танкът си имаше вид аха-аха на ударен иракски Абрамс. Почти, де. )

Е това беше. Останалото беше прибиране в България, сбиване със най-лютия стар войник в едно купе и такъв тържествен марш пред един съветски генерал и бай Добри Джуров, че говореха, че руснака бил казал, като ни гледа как чаткаме с нарочно раздадени цинтове, да вдигат шум:

"Мать честная, искри летят!"

Е горе долу това беше, колега Т72, историята с ЩИТ 84.

Българите се справиха много добре и общото мнение беше, че са най-добри във Варшавския договор. Като чета мемоари сега, в частност на ген. Мутафчиев и на полк. Стоян Петров, се уверявам, че това е така.

БАЙ ГАНЬО:

Да, напълно съм съгласен с мнението, че БНА беше на висота. Не веднъж е отбелязвано, че в България нямаше Съветски войски. За съжаление, в днешно време много хора се опитват да покажат БНА не като напълно боеготова армия, а като сбирщина от полупияни фатмаци. За това и съм подкарал цикъла статии "Варшавският договор срещу НАТО" в който се разказват случки от учения на БНА. За да се знае, че хора като нас не са си бъркали в носа, а както беше казал някой от горепишещите, без много замисляне бяхме готови да тръгнем с танковете.

Извинявам се за известната доза патос в писанието ми.

[DendroaspisP]

КГ,

няма какво да се лъжем - преди сме имали армия (и не визирам само соц времената, на които сме свидетели) с хубавото и с нетолкова положителното в нея. Днес нямаме нищо такова. Не знам дали е хубаво или лошо - само времето по своя си начин ще покаже.

Лошото е, че геополитически не се намираме в Дания или Холандия, ами тук, където сме си и където се срещат Изтокът и Западът. А това винаги е било проблемно за цивилизациите още от времето на Гръко-персийските войни, че може и от преди това.

[КГ125]

Ами аз мисля, че след не много време ще се наложи съживяване на българската армия, разбира се, не в онова количество, но пак увеличено в сравнение със сега. Дотогава ще е добре, ако се повиши още и още качеството.

Мисля, че така ще стане.

[Frujin Assen]

Не съм съгласен че българската армия в момента е слаба. Там служат професионалисти които си обичат работата и са в общи линии патриоти.

Просто нашите политици са решили че няма нужда от многобройна армия, но понеже са страхливци и не желаят да носят отговорност си намират оправдания като митичното "няма пари".

[Last roman]

За файдата от казармата:

http://www.facebook.com/Last.Roman#!/note.php?note_id=186560618030756&id=100001709404134

[КГ125]

Тц тц, а при други условия паникьосания новобранец трябваше да получи ордени за действията си. Ами ако верно бяха чалми?!

Може да са били овце с чалми!!!

[Ka40]

Като гледам със Стоедин и Михов сме служили горе-долу по едно и също време, затова и аз мога да кажа "службата беше, кратка, но за сметка на това лека". Нещо като пионерски лагер - ВВС свръзка, като изрично искам да уточня че не съм връзкар, просто стечение на обстоятелствата. Лично аз с радост влязох и с радост излязох. Единственото за което съжалавам, е че не съм стрелял. Да, може да изглежда странно, но даже и не съм чул как стреля било пистолет, било автомат. Още на втория-третия ден в школата в Ямбол ни казаха че ще ни водят на парад в София - за Гергьовден, така че казаха - ще стреляте като идите в бойните поделения. Месец и половина само набиване на крак. Обаче имаше проблем - цялата школа бяхме около 65 души, а едно каре за парада е 64. Както и да ни строяваха не става и не става, накрая бяхме най-смешното каре - първата редица високи 1,8м и нагоре, а последната 1,6 и надолу. Разбира се освен маршировката във въпросната школа нищо друго не научихме. Бяхме три взвода - 1 на радиостанции и 2 телеграфисти. И поредната армейска глупост - два месеца ги мъчат телеграфистите да научат морза и тамън го научиха, дойде заповед, че се морза излиза от употреба. Аз защастие бях на радиостанция - обучавахме се на някакви съветски допотопни радиостаниции. Изрично е да казвам, че в учебния център радиостанциите неработеха, а обучението се водеше от ефрейтори, келеши на по 19г., които естествено незнаеха как работят. То и лейтинанта, който ни беше взводен, и той не знаеше, ама това не е важно. Както ни казаха - и радиостанциите ще ги научите в бойните поделения. Иначе в Ямбол добре си прекарах - хубаво и обилно ядене, мотане, дремене и все такива приятни занимания, когато нямаше строева. В София на парада също беше забава - като ни опънаха на плаца пред Националния исторически музей над 1000 души - 13 карета по 64 души и отделно останалите, напред - назад, една седмица. Лично за мен това беше доста полезно, защото придобих представа какво значи примерно армия на куп от 1000 души - едно е да гледаш на филм, друго е на живо. Парадът, както всичко в нашата Родина, е измама. Отиваме предпоследния ден в поделенията до моста на Цариградско шосе - има и ВВС и на гвардейците, да се изкъпем (цяла седмица не се бяхме къпали - спахме в Божурище, но нямаше топла вода и ни забраниха да се къпем със студена, лично за мен това не е проблем, щото можело някой да настине и нашето участие пропада - както казах карето беше 64 човека, цялата школа бяхме 65) и гледаме някви войници се разнасят моряшки униформи. Питаме ги "откъде сте", а те ""оттука", а кво се ебавате с нас - тук, в София няма моряци, а те - ние сме гвардейци, и когато трябва за паради ставаме я моряци я каквото трябва.

Малко след това софийско приключение, ни изпратиха в бойните поделения. Отивам аз в с. Труд, до Пловдив и се оказвам най-дъртият. Цялото поделение беше от около 40 души и в този момент бях единственият вишист. Трябва да си призная, че като се изключи храната, която беше малко и отвратителна, а лавка нямахме, в бойното си изкарах битер като на пионерски лагер. Тъй като не съм стрелял, не давах наряди, на радиостанцията си имаше стари войници (доколкото това понятие е адекватно за условията през 2002г.)и единствената ми задача общо взето беше да разнасям тетрадката със заповеди за подпис и от време на време да стоя в командния пункт при планшетистите и да записвам кооридинатите на самолетите в една тетрадка без начало и край и без дата - т.е. едно абсолютно безсмислено упражнение. Когато отидох в бойното поделение, след няколко дена дочух че ще има стрелби, обаче никой нищо не казва. Един ден - тръгват, а мен не ме викат, що така? - ами имало списък, в който всеки, който искал да стреля е трябвало да се запише. А аз, като току що дошъл не съм знаех, че такава е системата и така си останах, без да съм стрелял.

Както казах храната в бойното беше отвратителна - малко и гадна. При това въобще не съм претенциозен към храната (след пет години школа в Мензата на СУ, трудо може да наречеш някоя храна гадна). Нямахме лавка, а от селото беше забрането да се внася - то потова време имаше някакви епидемии по разни поделения та затова. Бях научил всички джанки. Най-тъпото обаче беше, за което просто нямам обяснение, на закуска сутрин ни даваха към юфката половин полузелен домат или някаква смарангясана чушка, а поделението се намира насред Пловдивското поле, пълно в този момент с най-хубавите домати, които се продаваха на смешни цени!

ПП. Преди казармата "Швейк" ми беше любима книга, след казармата разбрах, че всъщност това не е художествена, а документална книга.

[kramer]

Е, ти си хванал наборната служба баш при крайния стадий на разложение

Редактирано 7, 2011 от kramer

[Михов]

Нямахме лавка, а от селото беше забрането да се внася - то потова време имаше някакви епидемии по разни поделения та затова.

А аз колко съм висял на лавката в бригадата...

Все още обаче се чудя дали онази лавкаджийка беше наистина толкова хубава? Или просто я гледах с очите на войника?