"Всичко е литература"

[glishev]

"Всичко е литература" не е мой израз. Преди вече доста години това беше тема на много дълъг спор между мен и гимназиалното ми гадже (понеже бяхме умни деца).

Жените, разбира се, съзряват по-бързо от мъжете и достигат до някои истини по-рано. И тогава, както и сега, обожавах историята и смятах, че когато се представя дадена поредица от събития, особено засягаща действителни личности и процеси, най-важно е да се изложат точно и ясно фактите. Случило се е това и това, причините са такива и такива, поводът е този и този, замесените лица са тези и тези, ефектите са такива и такива. Неизвестните факти следва да се установят по ясни критерии или да се потвърди, че ще си останат неизвестни. По такъв начин разсъждавах на наивните си седемнайсет години, когато не бях трескаво зает с по-приятни занимания, засягащи събеседничката. "Всичко е история", казвах.

Момичето, разбира се, беше на противоположен акъл. Щом трябва да се изложи някаква поредица от събития, трябва от тях да се изведе архетипът. Да се открие нещо общочовешко вътре, да се проследят, а ако трябва - да се дедуцират (сиреч убедително да се измислят) индивидуалните мотиви на замесените лица. Да се търсят принципите на духа (както прави възхитителният Момзен), а не тези на бездушните обществени взаимодействия (както прави Маркс). "Всичко е литература".

Разбира се, онези щастливи времена, когато всичко беше история/литература (а по-скоро трогателни напъни на влюбени дечица да се впечатляват едно друго) отдавна са... история. Така че очевидно тогавашната ми правота се доказва от времето Но пък сама по себе си историята лесно се превръща в литература, както доказва самото ми изложение в момента. И очевидно историята (имам предвид науката история) е много по-достъпна във вид на литература. Нашите представи за миналото на практика са литературни. Познаваме Античността по литературата й - за нас Ханибал, Сципион, Цезар, Цицерон и Александър завинаги ще останат по-скоро категории на духа отколкото изразители на обществени отношения (и слава Богу за това). Познаваме Средновековието през литературата - и то по драматичен начин. Делим се на привърженици и противници на Средните векове поради представите, които наративите са ни създали: от една страна е блясъкът на катедралите, от друга - калта на колибите. Новото време за нас си остава въплътено в героични представи за Географските открития, Реформацията, "Париж си струва една литургия" и революциите. ХХ в.? Сома, Червеният октомври, Сталинград и Хирошима. Помним заглавия от глави на исторически романи, концентрираме вниманието си в детайли, които са най-вече драматични.

Може би начинът, по който изобщо мислим за историята и за обществата, е литературен. В крайна сметка всичко е литература. Но никога не бих признал това пред онова момиче, което със сигурност се е превърнало в отговорна млада дама докато аз си останах... есеист.

Впрочем, това значение на литературата за историческото ни въображение е добър отговор и на един друг въпрос - дали заниманията с изкуствата изобщо си струват на фона на възможността човек да се занимава с история (или с която и да е друга наука). Струват си и още как. Трите най-прекрасни научни дисциплини: историята, философията и теологията са в крайна сметка функции на литературното мислене. Тук някой психолог би се подсмихнал, но и психологията намира най-доброто си приложение именно в литературата. За филологиите няма нужда и да споменавам - не би имало филолози, ако езикът не беше преди всичко инструмент за писане, превеждане и критикуване на романи. "Всичко е литература", наистина.

Редактирано Декември 13, 2010 от glishev

[КГ125]

Малиии, Глишев, страшна тема!!!! Страшна!

Склонен съм да подкрепя съученичката ти. В основата на възприятието на историята е образността. Впоследствие се добавя рационалността и логиката, но в основата са образите. Истории има и в историята, и в литературата. Истории, разказани.

[glishev]

Както казах, вече и аз съм склонен да я подрепя. Човек може великодушно да се съгласи с некои теоретични постановки на прапрапрапрагаджето си

[Б.Богданов]

А семиотиката литература ли е?

[glishev]

Само ако е кадърна

[Doris]

В литературата думите създават един паралелен свят, отразяващ реалния, но движещ се по свои закони. Литературата си има своя логика и живот, хем е свързана с реалния свят, хем не е. Има едно стихче на Радой Ралин за тази особеност :

Ти може да си Шекспир,но Жулиета

е влюбена в Ромео,не в поета.

Пък нека Шекспир измени сюжета,

той не смее. Въпрос е:

Жулиета поради Шекспир ли

е станала велика

или пък той заради нея?

[glishev]

Мда, шантава работа. Публиката едновременно не може да спре да мисли в литературни клишета за историята, а същевременно презира (и не познава) литературната теория. А тя е важна.

Уловката със стихчето на Ралин е, че все пак и то е само литература

Редактирано Декември 16, 2010 от glishev

[Doris]

Аз го разбирам буквално - Жулиета е станала неуправляема като дух, изпуснат от бутилка. Впрочем, със сигурност много повече хора са чували за Жулиета, отколкото за Шекспир.

[glishev]

На мене това ми е много сложно. Дай ми там да броя грам/секунда/хекзаметър, па ми гледай сеира

[alvassareiro]

Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи в тази област, е да се спре пиенето.

[glishev]

Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи в тази област, е да се спре пиенето.

Че то каква литература без пиянщини?

[alvassareiro]

Хубава, качествена.

[Last roman]

Хубава, качествена.

Ето цитат от един качествен литературен алкохолик:

Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;

Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;

отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък;

всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество;

и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..."

Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")

Редактирано Декември 16, 2010 от Last roman

[glishev]

Писателите са пиячи. Е, на, Стайнбек, Хемингуей (правилно посочен от другаря Романофф), Рабле. И те така. Да не се занимаваме с повече глупости.

[alvassareiro]

Но пишат, когато са трезви. А пият, не защото са добри писатели, а защото имат сериозни проблеми.

[Б.Богданов]

Но пишат, когато са трезви. А пият, не защото са добри писатели, а защото имат сериозни проблеми.

Влиянието на алкохола върху писателите, читателите им, дори потребителите на настоящия форум се преекспонира и ни отдалечава от основната идея на настоящата тема.

Темата е така добре написана от многоуважаемият колега Глишев, че мен лично не ме касае степента на алкохолното му опиянение или липсата на такова. Нима има някакво значение, ако я писал търкаляйки се по пода с над пет промила акохол в кръвта?

Просто не мога да разбера защо точно този аспект от поведението на хората пишещи в форума трябва да се коментира...

Редактирано Декември 17, 2010 от Б.Богданов

[alvassareiro]

Ами ако не те касаят различните аспекти от тази тема, не виждам защо пишеш тук. Стой си във физиката, и не се набутвай в хуманитаристиката.

[Б.Богданов]

Ами ако не те касаят различните аспекти от тази тема, не виждам защо пишеш тук. Стой си във физиката, и не се набутвай в хуманитаристиката.

Не различните аспекти, а точно определен такъв!

. . .

Моля за разрешение да остана още малко "набутан" в хуманистиката, да потърся качествен скок в развитието на темата с постовете относно този аспект, а само количествен такъв . . . както ми се стори на първо четене.

. . .

Хм . . .предложението да стоя във физиката е доста примамливо . . . от гледна точка на липсата на коментари относно количеството алкохол съдържащо се в кръвта на потребителите на форума.

. . .

[Last roman]

Айде още един цитат от любима моя книга /дето пак нещата се въртят около алко'ола/:

"ако в една история няма поука, тя не е никаква история"!

Това според Дани от "Тортила Флет" на Джон Стайнбек.

[Doris]

.... Стой си във физиката, и не се набутвай в хуманитаристиката.

При достатъчно вдъхновение може да се докаже, че всичко е физика, дрУгарю хуманитарист.

Редактирано Декември 17, 2010 от Doris

[alvassareiro]

Има го и това, наистина, уважаема Дорис

[glishev]

Бих казал, че всеки човек може да стои набутан в литературата. Дори и толкова плашещите ни физици (които не са виновни за това, че мислят по-ясно от нас).

И еднократно ще настоя да се ползва любезен тон, Алва.

[Doris]

Има го и това, наистина, уважаема Дорис

Бих казал, че всеки човек може да стои набутан в литературата. Дори и толкова плашещите ни физици (които не са виновни за това, че мислят по-ясно от нас).

И еднократно ще настоя да се ползва любезен тон, Алва.

Тук нещо не мога да схвана хумора, както казваше един бивш съфорумник.

Съвсем съм наясно, че за пълноценното възприемане на дадена сфера от културата са необходими специфични познания и колкото повече ги имаш, толкова си по-навътре в нещата, разбираш това, за които по-непросветените хал-хабер си нямат. Но дори и по-повърхностните познания, когато се преосмислят и изразят в словесен вид са от по-голяма полза отколкото многото натрупано, но непреосмислено знание.

Редактирано Декември 18, 2010 от Doris