John Exarches за Симеон Велики

[d@40]

Ето какво пише един британец за Симеон I Велики .

THE idea of a man coming from abroad or somewhere obscure to save Bulgaria is not new. According to historical events, it appears that this country is destined to be ruled by people who were not originally expected to rule it. If Simeon Saxe-Coburg appears to be the most obvious example, the king who became a prime minister, we should take a look at the history of Bulgaria to find another appropriate case, that of another Simeon, called the Great, who ruled Bulgaria 11 centuries ago.

Simeon was born in 863 (864 according to some historians) and was son of Prince Boris I, the ruler that converted Bulgarians to Christianity. One can imagine the responsibility of the man that inherited the throne from Boris I, who was considered sacred by Bulgarians and in later times was proclaimed a saint.

However, as he was the third son of Boris, Simeon was never expected to be the new king. In fact, he was supposed to become a patriarch, or head of the newly established Bulgarian church. Therefore he was sent to be educated in the Byzantine Empire, at that time the most developed part of the world's civilisation.

At the beginning of the ninth century, the model of that time, the Magnaura School, had been established in Constantinople. It was named after the palace of Magnaura where its classes were held. There they taught everything known at the time: grammar, rhetoric, logic (trivium), and mathematical sciences like arithmetic, geometry, astronomy, as well as music (the subject was called quadrivium). In the Middle Ages those were the so-called "seven liberal arts".

Ninth century culture had a specific purpose. Magnaura was the place of education only for those involved in government: top officials in the imperial and church administration. Among them was Simeon, who studied to become a patriarch but eventually became a king and emperor.

After 37 years on the throne, in 889, Boris I voluntarily abdicated in favour of his oldest son Vladimir, called Rasate. When the latter tried to reintroduce paganism in Bulgaria, however, he was overthrown by Boris himself in 893 and blinded. Simeon, who came to replace his punished and blinded brother, received a rich legacy from his father, a legacy that gave uncountable fruit during his long reign, but - unlike most great people's descendants - he did not remain in his father's shadow.

Simeon was educated in the traditions of the new religion. The first decade of his rule saw the integration of the Slavs into the Bulgarian state. Leading four wars against Byzantium, the young Bulgarian ruler proved skilful enough both with strong Bulgarian weaponry and the superb Byzantine diplomacy acquired in the Constantinople school. In 904 the Bulgarian army reached Solun (Thessaloniki), and the Byzantine Empire had to recognise its defeat, to sign a peace treaty, as well as to recognise Simeon's rule over lands in Thrace and Macedonia annexed by him to Bulgaria.

The achievements in the tenth century made it known in history as the Golden Age of the Bulgarian (namely Slavonic Christian) culture. The writings created at that time were of major importance in the history of Bulgaria. Simeon spared no efforts to build schools and libraries, collect whole armies of translators, and improve the alphabet. His goal was Constantinople. Simeon wanted to rule over the whole Christian world. He established unions with Serbians, Pechenegs and others in the hope of securing victory on all sides.

When the Bulgarian and Byzantine armies met on August 20, 917 along the Acheloi river (near the town of Pomorie on the Black Sea), the Byzantines suffered a terrible defeat. Simeon decided to take for himself the title that he deserved after realising that Byzantium would never give up the emperor's crown. In 918 he called a meeting in Preslav (at that time the capital of Bulgaria) nominating a Bulgarian patriarch. Shortly after that, the newly nominated patriarch crowned the Bulgarian ruler as Emperor of all Bulgarians and Byzantines at a festive ceremony. Only a few months later, Simeon the Great died.

Simeon's rule, very often referred to as "pax Simeonica" (Simeon's peace) opened the cultural-symbolic heritage of Byzantium to Bulgarian rival claims. It marked the beginning of long-lasting attempts to replace or imitate the Byzantine Empire, which outlined the unique specific features of the orthodox Bulgarian Middle Ages.

At the end of the ninth and the beginning of the tenth centuries, having lost a great deal of its mystic powers, Byzantium still remained for Bulgarians a golden dream, the real centre of the universe, and Constantinople remained the magic capital, full of treasures and riches, a bright symbol of power, beauty and glory. The adoption of Christianity and the sincere orthodoxy of Bulgarians gave them an incredible boost and turned Bulgaria into one of the most powerful empires of the Middle Ages.

To mark his success, Simeon the Great built a new capital in the town of Preslav. The entire complex of churches, palaces and other buildings was considered a real wonder of these lands.

"When a mortal and poor man, or a stranger comes from far away to reach the fortress towers of the prince's palace (the capital Preslav) and sees them, he astounds himself. And when he reaches the gates, he wonders and asks. And when he enters inside, he sees many buildings, decorated with stone, and wood and others. And when he goes inside the palace and sees the high courts and churches, richly decorated with stone and wood and colours, with marble and copper, with silver and gold; he does not know what to compare them with, as he has never seen in his own land anything else but straw huts. The poor begins to lose his mind and to astound himself..."

- John Exarches

П.П. Очаквам вашите коментари

[Frujin Assen]

Дачо,какъв коментар да ти дам като и думичка не разбирам от тоя език.

Барем едно обобщение на български да беше турил.

[Galahad]

Дачо,какъв коментар да ти дам като и думичка не разбирам от тоя език.

Барем едно обобщение на български да беше турил.

Ито един бърз превод с Бултрата. Не ми се оправя текста, но мисляче и така се разбира достатъчно.

ИДЕЯТА за произход на  мъжа вън от страната или някъде затъмнява да спаси България не е нова. Според исторически събития, оказва се, че тази страна предназначи да бъде управлявана от хора кой не бе по произход очакван да управлява това. Ако Симеон Saxe-Coburg се оказва бъде най-много очевидния пример, кралят който стана премиер-министър, ние би трябвало да вземем, че поглед в историята на България сме другия подходящ случай, това на другия Симеон, викна Големият, който управлява България 11 столетия преди.

Симеон е роден в 863 (864 според някои историци) и бе син на Княз Борис I , граничната линия която преобразува Българи на Християнство. Единият може да си представи отговорността на мъжа която наследи трона от Борис I , която бе разгледана посветена от Българи и в по-късните времена бе провъзгласена Сент.

Обаче, толкова той третия син на Борис, Симеон никога не бе очакван да бъде новия крал. Всъщност, той трябваше да стане патриарх, или глава на наскоро установената Българска черква. Следователно той изпрати бъде образована в Византийската Империя, в това време най-много развитата част от civilisation на  света.

От начало на деветата столетието, моделът на това определя време, Magnaura Училище, бе установено в Константинопол. Това бе наречено на двореца на Magnaura където неговите класове бе въздържано. Там те научиха всичко известено в това време: граматиката, риторика, логика (тривиум), и математически науки харесват аритметика, геометрия, астрономия, също като музика (предметът бе наречен quadrivium). В Средните векове онези бяха така нареченото "седем свободни изкуства".

култура на  Деветото столетие има специфична цел. Magnaura бе мястото на образование само за онези замесени в правителството: най-горни представители в имперският и черковната администрация. Между тях бе Симеон, кой изучен да стане патриарх но евентуално стана крал и император.

След 37 години на трона, в 889, Борис I voluntarily абдикира в услугата от неговия стар син Владимир, наречения Rasate. Когато последният се опита на езичество на  reintroduce в България, въпреки това, той бе повален от Борис себе си в 893 и ослепен. Симеон, който достигна замени неговия наказан и ослепен брат, получи богато завещание от неговото баща, завещание което даде безчислен плод през неговото дълго царуване, но - за разлика от болшинство големи народни потомъци -  той не  остава в неговата сянка на  бащата.

Симеон бе образован в традициите на новата религия. Първото десетилетие на неговото правило погледа интеграцията на Славяните в Българската държава. Ръководство четири войни срещу Византия, младата Българска гранична линия доказаха сръчна достатъчна и с силно Българско въоръжение и превъзходната Византийска дипломация придобита в Константинопол училище. В 904 Българския армейски достигнат Solun (Солун), и Византийската Империи трябваше да разпознава неговото поражение, да подписва мирен договор, както и да разпознава правило на  Симеон над земи в Тракия и Македония анексирана от него на България.

Постиженията в десетото столетие успяха известени в историята като Златния век на Българина (а именно Славянски Християнин) култура. Писанията създадени в това време бяха на главно значение в историята на България. Симеон не щади усилия да построи училища и библиотеки, с наложен платеж цели армии на преводачи, и подобрява азбуката. Неговата цел бе Константинопол. Симеон иска да управлява над целия Християнин свят. Той установи съюзи с Сърби, Pechenegs и други в надеждата за обезпечаване на  победа на всички страни.

Когато Българските и Византийските армии се срещнаха с Август 20,917 покрай Acheloi река (наближете град Поморие на Черно море), Византийците търпяха ужасно поражение. Симеон се реши да помисли за себе си титлата което той заслужи след реализиране което Византия никога не би оставила императора корона. В 918 той викна събрание в Preslav (в това време столицата на България) назоваване на  Български патриарх. Скоро след това, наскоро назования патриарх коронясван Българската гранична линия като Император на всички Българи и Византийци в празнична церемония. Само няколко месеците по-късни, Симеон Големият умряха.

правило на  Симеон , много често именува "pax Simeonica" (мир на  Симеон) отвори културното-символично наследство на Византия на Български конкурентни претенции. Това отбеляза началото на продължително се опитва да замени или имитира Византийската Империя, коя очертана уникалните специфични отличителни черти на ортодоксалните Български Средни векове.

Накрая на деветата и началото на десетите столетия, имане изгубено голяма работа на неговите мистични власти, Византия все още оставена за Българи златна мечта, истинския център на вселената, и Константинопол останаха вълшебната столица, пълна с съкровища и богатство, ярък символ на власт, красота и слава. Възприемането на Християнство и искреното православие на Българи даде на тях невероятно подпомагане и обърната България в едната от най-много силните империи на Средните векове.

За да отбележете неговия успех, Симеон Големият построи нова столица в град Preslav. Целият комплекс на черкви, дворци и другите сгради бе разгледан истинско чудо на тези земи.

"Когато смъртен и беден мъж, или странник произхождат далече да достигнат крепостта кулите на двореца на  княза (главния Preslav) и ги гледат , той поразяват себе си. И когато той достига вратите, той се удивява и пита. И когато той влиза вътрешния, той гледа много сгради, украсени с камък, и гора и други. И когато той отива вътре в двореца и гледа високите съдилища и черкви, богато украсени с камък и гора и оцветява, с мрамор и мед, с посребрява и злато; той знае какво да сравни тях с, като той никога не има посрещнат неговата собствена земя всичко още но сламка хижи. Бедният започва да загуби неговия ум и да поразява себе си.. ".

-Джон Exarches

А кой е този британец защото това в края не е подпис на автора, а показва кой е автора на последния цитат - Йоан Екзарх. Иначе излиза, че и Симеон ІІ си има свой Йоан Екзарх.

[byzantiner]

Еми нищо особено, преведени на английски традиционни твърдения за Симеон в българската историография, кво толкова.....