Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Нито ги привлича, нито ги отблъсква. Една част заобикалят планетата

Това заобикаляне, тоест промяна на посоката на движение се предизвиква от магнитното поле на Земята. Иначе щяхме да имаме полярни сияния и на екватора. В такъв смисъл магнитното поле отблъсква заредените частици и служи като щит.

едан част се хващат в '"капан" от магнитните лини (и се изтикват към полюсите)
В слънчевия вятър има и по-малка част частици , които се захващат от магнитното поле на Земята в т.н пояси на Ван Алан, които също не са докрай обяснени.

По-сложният момент тук е когато докато дрейфат към полюсите, различните заряди ще се отклонят нагоре и надолу. Тоест перпендикулярно (Тоест вече във верт. напр.) на този ток (по-скоро поток) ще възникне електрически градиент (потенциална разлика).
Ще се отклонят в различна посока, но не нагоре и надолу, а ще осцилират в една област в зависимост от енергията си.

9906_075.2.gif

  • Мнения 96
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Модератор Инженерни науки
Публикува

Това заобикаляне, тоест промяна на посоката на движение се предизвиква от магнитното поле на Земята. Иначе щяхме да имаме полярни сияния и на екватора.

Това го обясних повече от един път...

Понеже показа картинка и аз ще покажа една или две, но малко по-подробни.

post-7686-022986200 1293135159_thumb.gif

post-7686-077928800 1293135166_thumb.gif

  • Модератор Инженерни науки
Публикува (edited)

На картинките са показани посоките на дрейфово движение на електроните и протоните.

Тоест цялата лимбичка (състояща се от силова линия и осцилиращите заредени частици) и много други като нея се движат в указаните посоки и образуват около Земята нещо като тороидални черупки. Е, малко е по-сложно, но ето че го има перпендикулярното на магнитното поле движение, макар и резултантно.

За мен са налични даденостите (не идеални, но достатъчни) за възнкване на лоренцови сили.

В добавка:

Ако все пак приемем, че може да разглеждаме земята като електрическа машинар нали не очакваме да има ефективност, като на направен от човек генератор?

Магнитните силови линии не съществуват реално, приети са за да унагледят магнитното поле. Причината, че се вижда подобнен ефект при железен прах или ферофлуид в магнитно поле се корени в свойствата на праха или ферофлуида. Ако доближим магнит (не правете вкъщи!) до работещ цветен кинескоп yще видим, че порето се визуализира с равномерни цветни петна, в които липсват точки, линии или всякакви други доказателства за наличие на плътностни флуктуации в полето (силови линни, демек). Във връзка с последнотор ми е много интересно как ще се получи осцилирането около линията(лимбичката).

В смисъл - и това е модел.

Редактирано от Joro-01
  • Модератор Инженерни науки
Публикува (edited)

Не, и от двата заряда е. + и - имам предвид.

Редактирано от Joro-01
  • Потребител
Публикува

..............

За мен са налични даденостите (не идеални, но достатъчни) за възнкване на лоренцови сили.

...... Във връзка с последнотор ми е много интересно как ще се получи осцилирането около линията(лимбичката).

В смисъл - и това е модел.

Именно силата на Лоренц: е в основата на всички описани явления. На движещия се електричен заряд q в магнитно поле с интензитет В действа сила с направление, перпендикулярно на направлението на магнитното поле и големина F=q.V.B .

В хомогенно магнитно поле заряд, движещ се перпендикулярно на магнитните линии ще опише окръжност, перпендикулярна на тези мислени линии. Радиусът на тази окръжност се нарича Ларморов радиус и се определя от равенството на центробежната и Лоренцовата сили.

Лоренцовата сила кара по-голямата част от частиците в слънчевия вятър, които са с много висока енергия да се отклонят от Земята, техният Ларморов радиус е по-голям от размерите на Земята.

Еднна по-малка част от тези частици са с по-малка енергия, те попадат в поясите на Ван Алън, които обаче са много високо високо над земната повърхност - над 17 000 км, за да оказват влияние върху атмосферното електричество.

  • Потребител
Публикува

Абсолютната скорост на молекулите зависи от тяхната температура, а не от концентрацията им. Във вакуум обаче за йоните почти няма удари с други йони и молекули, което е един вид проводимост, при прилагане на поле се получава по-голяма насочена скорост.

Да, малко неясно съм се изразил: Файнман казва, че с увеличаване височината намалява плътността на атмосферата и се увеличава свободният пробег на йоните, така че при удар успяват да отидат по-далеч в електрическото поле. В резултат на това - проводимостта на височина се увеличава значително (както го казваш :biggrin: ).

Друго имах предвид в постинга: заради вакуума, още с "избиването" на нова част (частица)- било незаредена или заредена - скоростта им е голяма - измерено е във вакуум камера за неутрални атоми около 200м/с. Така е при магнетронно разпрашване (известна технология е това- неутрални са избитите частици в голямата си част и заради голямата си скорост се впиват в подложката: хартия, пластмаса, плат - без да я загряват) - затова с внимание се вглеждам в което казва Joro-01 (макар че - той го отдава на МХД- генераторен ефект, ама ги няма "силните" магнити за разделяне на + и - зарядите- обикновено, тежки йони) - то, магнетронното разпрашване, може да бъде допълнителен "механизъм" за увеличаване броя на разпадите както на заредени частици, така и на незаредени, неутрални атоми с висока скорост. При това - леките частици -електроните се ускоряват в кръстосаните магнитно и електрическо полета по винтова траектория и енергията им е достатъчна да "избиват" атоми и/или йони от мишени, изпречили се на пътя им. Затова откъсналите се частици имат голяма относителна скорост (ударени са с голямата енергия, "набрана" заради вакуума :biggrin: ) - не им се предписва "абсолютна" Т, поради вакуумното състояние.

(Знаеш, една частица от космическите лъчи (протон, например) лети с 99% скорост на светлината спрямо земята, но Т в космоса не е милиард градуса. Средната кин енергия в някаква област е пропорционална на Т.)

  • Потребител
Публикува

Все пак е добре да се прави разлика между причината и условията за съществуване на частици с висока енергия. Причина за високата енергия на частиците от слънчевия вятър е това, че те са се образували в короната на Слънцето, където има много високи температури. Вакуумът в космическото пространство е условие те да запазят енергията си и когато приближават земната магнитосфера.

При магнетронното разпрашване атомите от мишената се избиват от аргонови йони, а не от електрони.

sputteredcoatings.jpg

Тези атоми запазват енергията си докато се отложат върху субстратите благодарение на пониженото налягане и малките разстояния.

  • Потребител
Публикува

Все пак е добре да се прави разлика между причината и условията за съществуване на частици с висока енергия. Причина за високата енергия на частиците от слънчевия вятър е това, че те са се образували в короната на Слънцето, където има много високи температури. Вакуумът в космическото пространство е условие те да запазят енергията си и когато приближават земната магнитосфера.

При магнетронното разпрашване атомите от мишената се избиват от аргонови йони, а не от електрони.

sputteredcoatings.jpg

Тези атоми запазват енергията си докато се отложат върху субстратите благодарение на пониженото налягане и малките разстояния.

Не знам откъде ти е информацията за аргонови йони, ама ... такива не се "наблюдават" във вакуум-камерата в голямо количество, съответстващо на разпрашеното. Аргонът като инертен газ се използва за "чистене" на атмосферата в камерата, за да са малки парциалните налягания на другите газове - ако се йонизира (трудно се йонизира), то се йонизира от високоскоростните електрони, получили енергията си в кръстосаното поле. Подложката е по-отрицателна спрямо мишената (около 800 волта). И ако имаше такива йони - биха ударили подложката и би се нагряла (стопила, деформирала след време).

Има основание да се мисли, че в близост до мишената се "раждат" йоните, но пък тогава времето за ускоряването им е много малко (кръстосаното поле е близо до мишената) и не биха получили достатъчна енергия да избиват (под въпрос е това); за отбелязване е, че от мишената се избиват неутрални атоми - затова е възприета хипотезата с електроните. Първо са много (загрява се мишената - стават по-лабилни връзките в нея - охлажда се външно да не се повредят уплътнителните елементи) и второ: енергията при откъсване на метален йон веднага се компенсира от електрон (нали са много), прави този йон- неутрален ... остава му голямата киненергия на откъсването и ... бум на подложката (разпределение на "падането" - по косинусов закон).

Въобще, когато става въпрос за вакуум - може спокойно да се "забрави", че скоростта (кин енергията) определя Т. Дори, ако зачетеш топлотехниката в раздел "изтичане на газове през отвор", след направените приближения в практическите формулки, ще ти направи впечатление, че: ако от външната страна на камера с нормално налягане е абсолютен вакуум, то изтичане на газ през малък отвор в стената, няма; нула дебит на изтичащ газ?!. Не бих се наел да убеждавам космонавтите - въпреки че околоземието не е при абсолютен вакуум - че това е възможно и ... да не се плашат от евентуални пробиви на малки отвори по ракетите им. :biggrin:

В този смисъл, откъде се взема енергия за голяма скорост на частици във вакуум - е анализ на конкретна ситуация - не може да се изходи от общите закономерности, важещи за големи ансамбли от частици - средно статистически величини - грешките ще са големи.

И ... Все пак - не бих пренебрегнал "магнетронният" момент (пък и сте го рисували на картинки :biggrin: ) за бързото увеличаване на броя на заредените частици, щото - преди съм сгрешил - не за 5 минути, а за през 5 СЕКУНДИ било възможно да "праска" нова и нова мълния - (извинявам се!)

...

  • Потребител
Публикува

Малоум2, снощи не можах да схвана логиката на това, което си написал и го отдадох на употребата на разни напитки от моя страна, но сега, като съм на няколко кафета само, пак не ми е много ясно.

Магнетронното разпрашване има връзка с атмосферното електричество доколкото има газов разряд, макар и при понижено налягане. Този разряд може да се създава и управлява от човека, а също и да се изследва. Случвало ми се е да го правя, така че не мога да се съглася с твоето твърдение, че електроните разпрашват мишените, които също се наричат и катоди (- заряд). Може да има и друг газ за разряда и разпрашването, но на на практика най-често се използва аргон. Ролята на магнетрона е да се получат повече Ar+ йони. Не може да се получи разпрашване от удари с е-, защото са с много малка маса.

  • Потребител
Публикува

Малоум2, снощи не можах да схвана логиката на това, което си написал и го отдадох на употребата на разни напитки от моя страна, но сега, като съм на няколко кафета само, пак не ми е много ясно.

Магнетронното разпрашване има връзка с атмосферното електричество доколкото има газов разряд, макар и при понижено налягане. Този разряд може да се създава и управлява от човека, а също и да се изследва. Случвало ми се е да го правя, така че не мога да се съглася с твоето твърдение, че електроните разпрашват мишените, които също се наричат и катоди (- заряд). Може да има и друг газ за разряда и разпрашването, но на на практика най-често се използва аргон. Ролята на магнетрона е да се получат повече Ar+ йони. Не може да се получи разпрашване от удари с е-, защото са с много малка маса.

Мислех си, че добре съм го описал, ама, явно не е така. Не е толкова "виновен" махморлукът - и аз не съм описал подробности. :biggrin:

Хитростта, електорните да отнасят (отскубват, избиват) неутрални атоми от единия от катодите или от мишените и подложките, е голямата им енергия, която се трупа поради дългия път по пространствена винтова линия (при вакуум) в кръстосаното Електрично и Магнитно поле. Изобщо може да няма "тлеещ" разряд в камерата. Никакъв газов разряд не е нужен за "работа" на магнетрона (сам съм конструирал един магнетрон - работещ). Верно е, че има случайни йонизирания (тлеене в областта около кръстосаните полета) и на аргонови атоми, но те не са основните разпрашвачи. Механизмът не е добре изучен (по времето, когато правех магнетрон, беше така), но едно от предположенията беше, че в свързан йон от мишената се поглъща електрон - атомът става неутрален и полетата вече не му действат - излита по посока на удари от другите, по-вътрешни йони, които трептят бясно, заради ударите на електроните по "електронния газ" на метала с голямата енергия.

Въобще - доста бяха спорните моменти, но принципно - няма противоречие с това, че атом от кристална решетка може да се неутрализира, ако и бил в "разтеглен дипол" или йон. И тъй като съществува вероятност да е придобил голяма скорост (над средната) - нормално е да излети от структурата. По-твърдите метални мишени, по-добре се разпрашват - имат иглесто-дендритна структура, все едно са готови разтеглени диполи. И още - само в зоната на кръстосаните полета става разпрашването, а не въобще - т.е., там където са електроните се разпрашва.

Сега, да оставим вакуум-камерите;

За атмосферата, на високото. Има ги тия кръстосани електрично и магнитно поле. Завихряйки електроните - те успяват да йонизират частици по пътя си. Тези частици са заряди, вече. Горе, на високото са бързите електрони от хоризонталните токове (на по-ниско са при буря). Те привличат положителните йони, нагоре. Отблъскват отрицателните, надолу. Мълния! Светенето е заради ре-йонизацията на множеството частици по пътя на лидера (светенето затова е отдолу-нагоре). Освобождаването на част от отрицателните заряди отдолу, директно "освобождава" положителните йони да се катерят нагоре с още по-голяма скорост, увличат и неутрални, тези неутрални попадат в кръстосаните полета, донаждат заряди и пак - отрицателните политат надолу. Мълния!.. и т.н., до изчерпване на възможността за създаване на заряди. :biggrin:

Виждаш - няма голяма нужда от газов разряд (коронен), за да е възможна йонизацията при кръстосани полета. А и без това -много рядко се е наблюдавал коронен разряд и то - в ниското, което си е обяснимо с наличието на голяма "замърсеност" и не много бърза ре-йонизация.

...

  • Потребител
Публикува

Това, че си конструирал магнетрон е интересно, може той да работи на друг принцип. Тези, които аз знам са за катодно разпрашване във високочестотен разряд и нанасяне на тънки слоеве. Разпрашването става от бомбардирането с йони. Така е описано навсякъде:http://www.arzuffisrl.it/eng/sputtering.htm

Възможен е поток от електрони без газов разряд. Такъв се използва при електронно-лъчевото изпарение във вакуум. Електроните, когато са ускорени от няколко кV поле, предизвикват загряване и изпарение на труднотопими материали, но не и разпрашване.

В атмосферата наистина имаме кръстосани електрично и магнитно полета. Но на практика могат ли те да предизвикат йонизация на атмосферата на някаква височина?

Горе, на високото са бързите електрони от хоризонталните токове (на по-ниско са при буря). Те привличат положителните йони, нагоре. Отблъскват отрицателните, надолу. Мълния!...

Какви са тези хоризонтални токове? Мълниите са свързани с буреносните облаци. Значи процесите в облаците са причина за съдаването на заряди, а не просто йонизиране на атмосферата заради съществуващите полета.

  • Потребител
Публикува

Това, че си конструирал магнетрон е интересно, може той да работи на друг принцип. Тези, които аз знам са за катодно разпрашване във високочестотен разряд и нанасяне на тънки слоеве. Разпрашването става от бомбардирането с йони. Така е описано навсякъде:http://www.arzuffisrl.it/eng/sputtering.htm

Възможен е поток от електрони без газов разряд. Такъв се използва при електронно-лъчевото изпарение във вакуум. Електроните, когато са ускорени от няколко кV поле, предизвикват загряване и изпарение на труднотопими материали, но не и разпрашване.

В атмосферата наистина имаме кръстосани електрично и магнитно полета. Но на практика могат ли те да предизвикат йонизация на атмосферата на някаква височина?

Какви са тези хоризонтални токове? Мълниите са свързани с буреносните облаци. Значи процесите в облаците са причина за съдаването на заряди, а не просто йонизиране на атмосферата заради съществуващите полета.

Е, да, магнетронът не работеше с вискочестотен разряд. Почти постоянни напрежения се ползват. При високи честоти, йоните "стоят" на място, щото са тежки и не сварват да реагират на полето. Това съм го ползвал пък, за почистване отворите на многослойни печатни платки (сам конструирах цялата система и на съвет беше одобрена, но с "идването" на демокрацията - не се реализира на практика :laugh: ) Между слоевете в отворите се "замазва" със свързващото вещество (органични лепила, органична платка) и не може да се запоява "мостче" за свързване на частите в отделни слоеве - не хваща калая. Електроните, като бързаци във високочестотното поле, удрят и през отворите и откъсват тези налепвания с органичното, без да повреждат пътеките и слоя.

Споменавам го това, защото голяма трудност представляваше "запалването " на разряда; още тогава си я имах хипотезата и на малкия лабораторен стенд (малка камерка) им препоръчах- да направят разстоянията между платките кратни на честотния сигнал. За тяхна радост, без допълнителни мощности - винаги с лекота започнаха да "запалват" разряда. Просто, използвах резонанс.

Ясно ти е, че бомбандиране с йони е неефективно, при висока честота - не може да има - няма да са ефективни ударите. На много хора и тогава не им беше ясно (само физиците ме подкрепяха), че не е необходимо непременно "удар" с тежък йон, та да изскочи неутрал. Първо - загряването на подложката е важно, щото води до възбуждане на изпарителен процес и ... много малко енергия още е нужно, та да се откъсне повърхностен атом, при положение, че "стане" неутрален атом (обикновено е положителен йон в решетката си, ако е метал). За да не се стопи материалът на подложката, се охлажда и така се поддържа равновесие: твърдо --се изпарява (в този момент, взема от енергията на подложката) и ... пак остава твърдо. Без да преминава в течно състояние имаме изпарение (сублимация). Нагряват го "щуравите" електрони, заради кръстосаните полета. По хипотезата ми: електроните заварват частиците на подложката неподготвени спин-спиново за "правилен" отклик - взаимодействие с мин. енергия. Така, се получава излишък на полета, които, заради кристалната структура на подложката, са в областта на ИЧВ - зърната по размер отговарят на тяхната дължина на вълната.

За хоризонталните токове говорихме в по-раншни постинги. Нали те изравняват земния потенциал- за да могат с такава скорост да изравняват, значи са леки заряди, електрони - нависоко са, ама са много; те "дърпат" положителните нагоре (по-малко са положителните и локално са, в горната част на облака).

Ако бяха създавани САМО в облаците зарядите, нямаше как на 5 сек да има повторение на упражнението "мълния". Извикал съм на помощ и магнетронния ефект, и "кондензатора", съставен от хоризонталните токове+горна част на облака. :biggrin:

...

  • Потребител
Публикува

Ако си успял да премахнеш само органични наслоявания, то това вероятно е станало от загряване и изпарение, а не от разпрашване, защото органичните материали кото цяло се изпаряват при по-ниска температура, която с понижаване на налягянето става още по-ниска.

Разпрашването става с положителни йони, които се образуват в газов разряд. Ако някой се интересува, ето още обяснения:

http://www.uccs.edu/~tchriste/courses/PHYS549/549lectures/sputtertech.html

Високочестотното е още по-ефективно, конструкцията е такава, че мишената пак се оказва катод, ако се усредни напрежението.

http://aultimut.com/aultimut/details.asp?itemid=11

Електрическите токове в атмосферата, за които се сещам, са вертикални . Те се появяват заради потенциалната разлика между атмосферните слоеве и земната повърхност и слабата , но все пак съществуваща проводимост на въздуха зарядите на тези токове са от двата вида.

  • Модератор Инженерни науки
Публикува (edited)

Здравейте!!!

За Мнооого години! Живи, здрави и успешни!

Нека 2010 Ви донесе много щастие и късмет,

и не на последно място и във финансовия аспект!

Редактирано от Joro-01
  • Модератор Инженерни науки
Публикува

Именно силата на Лоренц: е в основата на всички описани явления. На движещия се електричен заряд q в магнитно поле с интензитет В действа сила с направление, перпендикулярно на направлението на магнитното поле и големина F=q.V.B .

В хомогенно магнитно поле заряд, движещ се перпендикулярно на магнитните линии ще опише окръжност, перпендикулярна на тези мислени линии. Радиусът на тази окръжност се нарича Ларморов радиус и се определя от равенството на центробежната и Лоренцовата сили.

Лоренцовата сила кара по-голямата част от частиците в слънчевия вятър, които са с много висока енергия да се отклонят от Земята, техният Ларморов радиус е по-голям от размерите на Земята.

Еднна по-малка част от тези частици са с по-малка енергия, те попадат в поясите на Ван Алън, които обаче са много високо високо над земната повърхност - над 17 000 км, за да оказват влияние върху атмосферното електричество.

Значи сме ОК за Лоренцовите сили...

Да, знам за окръжносттар която ще опише заряд в хомогенно мат;гнитно поле. Не знаен термина "Лармонов".

Най -много този ефект се използва в магнетрона и циклотрона. Не споменавам редица др. прибори, в които се ползва само отклонението на е- от магнл поле.

Лоренцовата сила кара по-голямата част от частиците в слънчевия вятър, които са с много висока енергия да се отклонят от Земята, техният Ларморов радиус е по-голям от размерите на Земята.Еднна по-малка част от тези частици са с по-малка енергия, те попадат в поясите на Ван Алън, които обаче са много високо високо над земната повърхност - над 17 000 км, за да оказват влияние върху атмосферното електричество.

Точно поради това смятам, че не образуват такива малки окръжности (по-скоро имат някакви назъбени, дори хаотични траектории в по-малък мащаб - да кажем елентронен или йонен облак), иначе останалото допускам, че е така (за поясите).

Докато частиците се движат по тази траектория (на дрейф), в-ху тях ще продължав да действа земното магнитно полe, което ще ги отклонявя нагоре и надолу в зависимост от знака на заряда (това може да се случва с много малко частици, но е достатъчно). В един по-малък мащаб имаме праволинейно движение на заредени частици перпендиклярно на магнл поле.

Описаният механизъм може да се повтори дори във високите части на атмосферата, навсякъде, където имаме йонизация. Няма пречки поясите на ВА да влиаят в-ну атм. електричествол Ако не с утечки, то с електрическа индукция. Щом магнитното поле може, защо електрическото да не може?

  • Модератор Инженерни науки
Публикува (edited)

Малоум, поздравления, че си направил магнетрон... Както разбирам, професионално.

Е аз до магнетрон не съм стигал. Правил съм (някога, като ученик, преди около 20) газоразрядна тръба (силно казано) от полиетилен (сламка, спринцовка...), до триод във въздух) стигнах - тези глупости дето ги гледате сега в Ytbe, (и много други полезни и не толкова, но много ефектни неща) но магнетрон ми се стори излишна работа само за да видя процеса и дори не се пробвах. Нямаше микровълнови печки в БГ тогава, иначе лесно - щях да взема развален и да го "пусна" да работи...

Като си говорим за разпрашване - във всички газоразрядни лампи (от глим до луминисцинтни) може да го видите - само че там е катодно. Електродите с врмето се отлагат по стъклото - онова почерняване след дълга употрева, дето добива с времето метален блясък.

А като си говорим за магнити и високочестотни генератори, в мощните клистрони (онези в радио телевизионните рилийни станции) също се ползват магнити - но за "фокусиране" на електроните.

Редактирано от Joro-01
  • Потребител
Публикува (edited)

Честита Нова година и на теб, Joro-01!

.......

Като си говорим за разпрашване - във всички газоразрядни лампи (от глим до луминисцинтни) може да го видите - само че там е катодно. ...

Разпрашването, за което писахме по-горе - магнетронно и високочестотно в основата си е катодно с допълнения за по-голяма ефективност.

....

Точно поради това смятам, че не образуват такива малки окръжности (по-скоро имат някакви назъбени, дори хаотични траектории в по-малък мащаб - да кажем елентронен или йонен облак), иначе останалото допускам, че е така (за поясите).

Докато частиците се движат по тази траектория (на дрейф), в-ху тях ще продължав да действа земното магнитно полe, което ще ги отклонявя нагоре и надолу в зависимост от знака на заряда (това може да се случва с много малко частици, но е достатъчно). В един по-малък мащаб имаме праволинейно движение на заредени частици перпендиклярно на магнл поле.

Описаният механизъм може да се повтори дори във високите части на атмосферата, навсякъде, където имаме йонизация. Няма пречки поясите на ВА да влиаят в-ну атм. електричествол Ако не с утечки, то с електрическа индукция. Щом магнитното поле може, защо електрическото да не може?

Траекторията на заредените частици в магнитно поле в общия случай е спирала. Как магнитното поле ще ги отклони нагоре и надолу?

Поясите на Ван Алън както писах вече са на много голяма височина - над 17 000 км. Това е една тяхна количествена характеристика, която е известна и която е пречка за влиянието им върху атмосферното електричество.

Редактирано от Doris
  • Потребител
Публикува

Малоум, поздравления, че си направил магнетрон... Както разбирам, професионално.

Е аз до магнетрон не съм стигал. Правил съм (някога, като ученик, преди около 20) газоразрядна тръба (силно казано) от полиетилен (сламка, спринцовка...), до триод във въздух) стигнах - тези глупости дето ги гледате сега в Ytbe, (и много други полезни и не толкова, но много ефектни неща) но магнетрон ми се стори излишна работа само за да видя процеса и дори не се пробвах. Нямаше микровълнови печки в БГ тогава, иначе лесно - щях да взема развален и да го "пусна" да работи...

Като си говорим за разпрашване - във всички газоразрядни лампи (от глим до луминисцинтни) може да го видите - само че там е катодно. Електродите с врмето се отлагат по стъклото - онова почерняване след дълга употрева, дето добива с времето метален блясък.

А като си говорим за магнити и високочестотни генератори, в мощните клистрони (онези в радио телевизионните рилийни станции) също се ползват магнити - но за "фокусиране" на електроните.

ЧНГ!

Благодаря за поздравленията. Може би трябва да уточня, че магнетронът като лампа за високочестотни трептения не е магнетронът за разпрашване на метална подложка във вакуум камерите, за нанасяне на покрития от разпрашения метал, върху мишена (плат, хартия, мрамор, дърво и т.н.). Демек, малко по-лесна ми е била задачката, отколкото прецизните изчисления на магнетронната лампа (много сложни за машинж! :biggrin:, но благодарение на тях прозрях смисъла на проблема). В лампата и микроните между стените са важни, щото "играят" кондензатор. Само се съблюдава принципът на кръстосаните магнитно и електрично полета, та затова и във вак-камерите се нарича магнетрон - доста по-свободни са параметрите - не се "гони" точна и устойчива честота.

...

  • Модератор Инженерни науки
Публикува

Усетих се аз, макар и по-късно...

За лампата - зависи за какво се използва. Магнетронът за MW печки например, също не е чак толкова перцизен, срязвал съм такъв. Или поне общото впечатление е такова. Обемните резонатори (ВЧ трептящите кръгове) са радиални стени (ти точно се изрази) в кух меден цилиндър, а не цлиндрични кухини, както го дават по дебелите книги. За целите на комуникациите не съм видял за да коментирам, но май клестрони и се ползат по-често

Doris,

Ясно за разпрашването.

За раделянето на зарядите... Айде после или утре, че в момента ми е досадно. Може да си помогна с рисунка.

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува (edited)

Земните мълнии раждат антиматерия:

http://www.infox.ru/science/planet/2011/01/12/V_molniyah_na_Zyemly.phtml

Нашата планета е в състояние сама да създава частици антиматерия. Това регистрирал гама телескопът Fermi , когато от околоземна орбита наблюдавал далечната вселена.

Сложният процес започва благодарение на силното електрическо поле, възникващо между слоевете на атмосферата при буря. Отначало това поле ускорява електроните до околосветлинни скорости. При сблъскването им с атомите от атмосферата се излъчват високоенергетични фотони - гама кванти. Понякога тези гама кванти също срещат по пътя си атомни ядра, в елекрическото поле на които се превръщат в двойка частици. Едната от тях е отрицателно зареден електрон, втората -представител на антиматерията, положително зареден позитрон.

Новите частици се движат усуквайки се около магнитните силови линии на Земята. Движейки се по тези траектории, частиците маогат да достигнат височината на околоземните спътници, сред които е обсерваторията Fermi. Сблъсквайки се с напълно материалния телескоп, позитроните анхилират и се появяват гама-фотони.

Повечето частици продължават движението си по магнитните линии, отразяват се от така наречената огледална точка и летят обратно. За това 23 милисекуди след първото регистриране на гама кванти следва второ.

Според Майкъл Бригс "Тези сигнали са първото доказателство че в бурите се ражда антиматерия". Преди учените са наблюдавали антиматерия или в състава на космическите лъчи или в лабораторни условия. За откритието Бригс докладвал на срещата на американското астрономическо общество в Сиатъл.

Редактирано от Doris
  • Модератор Инженерни науки
Публикува

Възможно е. Двойка електрон-позитрон може да се създаде и с големи енергийни плътности.

Например смята се, че лазер с плътност 10^22 W/cm^2 (извиения, че не ползвам инструмента) може да направи пробив във вакуум - квантът да се превърне в електрон-позитронна двойка. За пробив във въздуха достигат и 10^13W/cm^2 и това вече отдавна е постигнато. Явлението е известно като лазерен разряд или лазерна искра.

Doris,

Оттеглям "претенциите" си за магнитното разделяне на зарядите. :)

  • Потребител
Публикува (edited)

Всъщност си прав, има магнитно разделяне на заряди, но по-скоро по енергия и на голяма височина над земната повърхност. Разграничават се два пояса на Ван Алън, като във вътрешния има предимно високоенергетични протони и електрони, а във външния - предимно електрони с по-ниска енергия.

Дали явления, които са на хиляди километри над Земята могат да повлияят на електричеството в атмосферния слой - на пръв поглед -не, но може пък да има нещо.

И на големи височини има разряди, така наречените мълнии спрайт:

Sprites.jpg

Редактирано от Doris
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

***

И на големи височини има разряди, така наречените мълнии спрайт:

***

Явлението е открито случайно, преди около двадесет години с фотокамера.

В настоящия момент са направени доста опити в лабораторни условия. следствие на тях са моделирани формите и причините довеждащи до различните им типове.

На база на това явление е изградена хипотеза за преноса на ел. заряди през атмосферата до земната повърхност.

Редактирано от Б.Богданов

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!