За армено-славянския произход на царица Мария-Ирина

[Galahad]

Когато четете българската научна книжнина, често може да попаднете на мита за повизантийчването на българския царски двор от царица Мария-Ирина. Според този мит, тя довела със себе си византийска свита, с чиято помощ като руския цар Петър І и българската царица сменяла дрехите и нравите на българските боляри. Само двама от братята на цар Петър й правели опозиция, като носели старите традиционни български дрехи. Ако търсите в изворите фактите, които да са в основата на тази митология, то определено няма да ги откриете.

Има достатъчно изворови данни, от които се вижда, че след свадбата на цар българския цар Петър не е последвала модна революция на облеклото. Лиудпранд да речем описва българския пратеник, че следва "модна линия", която е различна от византийската (макар същия автор да критикува на друго място и византийското облекло). Когато става дума за облеклото от времето на ПБЦ, то едно от най-популярните сведения е изказването на император Никифор ІІ Фока, че бълг. цар е бил облечен в кожи. Император Константин Багренородни (женен за лелята на царица Мария-Ирина) в съчинението си "За церемониите", също говори, за "собствени дрехи" на българите (ИБИ-9, ГИБИ-5, с.228). Патриотизмът на царевия брат е силно преувеличен - той бяга в Цариград и се жени за родственица на императорите Роман І и Христофор от темата Арменикон). В интерес на истината прочита на пасажа за "българското облекло" не е чак толкова безспорен. Псевдо-Симеон в съответния пасаж говори не за "българско облекло", а за "българско писмо" (ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 182).

Но царица Мария-Ирина не само не е повизантийчила българския двор, но дори тя самата е била от славянски произход. Сведението го дава Константин Багренородни, който е женен за сестрата на император Христофор, т.е. източника е член на семейството. Император Константин казва, че писателят Ефимий нарекъл бащата на императрица София - Никита "многолик пославянчен образ", за да осмее славянския му произход(ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 198). Бащата на царицата имп. Христофор и дядо й Роман І Лакапин пък били от арменски произход. Ше рече, че макар царица Мария-Ирина да била от най-изтъкнатото семейство във Византия, тя съвсем не била вманиачена византийска националистка, какъвто образ й е бил изграден в българския академичен фолклор.

[glishev]

Всъщност сам по себе си смесеният произход не пречи на византийския "национализъм", особено у член на императорското семейство.

[Ka40]

Всъщност сам по себе си смесеният произход не пречи на византийския "национализъм", особено у член на императорското семейство.

Изключително грешно е масовото мнение в България,че Визанития е "гръцка империя". Византия, всъщност това е Римската империя и поради тази причина етническият произход на поданниците й нямал никакво значение. Може да си арменец и ромей в червата (а тези са много), може да си исавър и да си ромей в червата, може да си сириец и да си ромей в червата и накрая може да си славянин и да си най-фанатичният ромей, каквито са братята Кирил и Методий примерно. Лично аз не се сещам до 1054г. да е имало византийски император етнически грък. Така че какъв е бил етническият произход на Ирина е било абсолютно без никакво значение. А на Константин Багренородни, след като бил отстранен от реалното управление на империта, какво друго му останало освен да са занимава с история и да се подиграва с натрапените му роднини - семейството на Роман Лакапин.

Аз съм далеч от мисълта, че Ирина е била живото олицетворение на византийската лукавщина и е била виновна за всичко, глупост която подобно на много други тръгва от П. Мутафчиев, просто била една византийска принцеса, която с радост станала българска царица, а поведението на синовете й показват че били възпитани в здрав български дух. Едвали може да има съмнение, че тя дошла в Преслав с няколко каруци чеиз, част от който вероятно е и преславското съкровище. Едвали може да има съмнение, че и преславските придворни дами като видяли константинополската мода, захвърлили сукманите които носили. Други пък, просто по-консервативни си предпочитали сукманите и овчите кожуси. въпрос на вкус.

[resavsky]

Мутафчиев и Васил Златарски са големи историци но проблема е именно там.Всичко написано от тях се приема за постулат и не се променя.Негативното отношението към цар Петър /символа на българската държавност през Средноковието/тръгва именно от тях.Че и до ден днешен.Загиналият в бой за отстоятване на българската независимост Иван Владислав е набеден за предател и т.н.Това че Ирина напълно контролирала съпруга си цар Петър който под нейно влияние водел провизантейска /съответно антибългарска/ политика не може да бъде определно по друг начин освен като болни фантазии.Нищо подобно няма в изворите.Както и потвърждение на ширещите се твърдения че по времето на Петър се стигнало до разпад на държвата и армията.А прочутият воин Никифор Фока не смее да навлезе в България респектиран от същата тази "разпаднала" се армия.Която после води 50 години битки с византийци,руси,унгарци,сърби и кого ли още не.На същата тази бБлгария която уж се намирала в упадък могъщата Византия 40 години плаща данък по времето на "безволевия" Петър.

Редактирано Декември 15, 2010 от resavsky

[Ka40]

Мутафчиев и Васил Златарски са големи историци но проблема е именно там.Всичко написано от тях се приема за постулат и не се променя.Негативното отношението към цар Петър /символа на българската държавност през Средноковието/тръгва именно от тях.Че и до ден днешен.Загиналият в бой за отстоятване на българската независимост Иван Владислав е набеден за предател и т.н.Това че Ирина напълно контролирала съпруга си цар Петър който под нейно влияние водел провизантейска /съответно антибългарска/ политика не може да бъде определно по друг начин освен като болни фантазии.Нищо подобно няма в изворите.Както и потвърждение на ширещите се твърдения че по времето на Петър се стигнало до разпад на държвата и армията.А прочутият воин Никифор Фока не смее да навлезе в България респектиран от същата тази "разпаднала" се армия.Която после води 50 години битки с византийци,руси,унгарци,сърби и кого ли още не.На същата тази бБлгария която уж се намирала в упадък могъщата Византия 40 години плаща данък по времето на "безволевия" Петър.

Специално за Мутафчиев аз имам много лошо мнение. Много от клишетата и кухите твърдения, с които е пълна нашата историография, са именно негово творение. Също от него тръгва тенденцията, първо си правим тезата, после нагаждаме изворите стрямо нея, т.е. когато изворите противоречат на тезата ни, "коригираме" изворите, а не тезата. С този метод на работа, може да се "докаже" практически всичко. Освен това при Мутафчиев анализа се натоварва прекалено много с философски разсъжния и твърде малко опира на конкретни извори данни. Да не забравяме, че именно той прокарва идеята че не походите на Светослав били "освобождение" на българите и начало българо-руската бойна дружба, че Пловдив през 970г. е бил ромейски и набиването на кол на 20 000 заловени в битката тук е едвали не едно прогресивно дело.

[resavsky]

Аз пък от Златарски не съм очарован.Именно той дели владетелите на добри и лоши като слага началото на една крайно негативна тенденция.А иначе Мутафчиев дори си позволява да твърди че комитопулите подкрепяли Светослав което може да бъде отдадено единствено на фантазията му.......

[Ka40]

Аз пък от Златарски не съм очарован.Именно той дели владетелите на добри и лоши като слага началото на една крайно негативна тенденция.А иначе Мутафчиев дори си позволява да твърди че комитопулите подкрепяли Светослав което може да бъде отдадено единствено на фантазията му.......

Златарски също си поизмисля на места. Друг негов недостатък е че дава прекалено дълги цитати от изворите, с което пък става много тежък за четене, но това пък е нормално като се има предвид, че по негово време до извори са имали достъп крайно ограничен брой хора. Това деление наистита е доста глупаво и опростено представяне на картинта. когато обаче говорим за начина на писане и на Златарски и на Мутафчиев и по-точното тоталното очерняне нав сичко византийско, не трябва да се забравя епохатав която живеят. Те съзнателно или не си носят духа на българското възраждане и вчастност неговите проблеми. А един от основните проблеми била борбата за независима българска църква, борба водена не срещу който и да е, а срещу единствената оцеляла византийска институция - Цариградската патриаршия. При това тази борба продължавала и в тяхно време - в Одринска тракия и Македония, при това борба вадена с оръжие. След това проблемите с Гърция след 1912г., като в Гърция отново се припознава Византия. Всичко това съзнателно или не рефлекира върху пресъдаването на миналото. За техният период е нормално така да се пише. За съвремеността обаче не е. В крайна сметка, ако трябва да сме честни за Византия ние сме нещо подобно на това, което са османските турци.

За мен тази любов на Мутафчиев към Светослав е необяснима. Че то е все едно да изпитваш симпатии към Баязид.

[glishev]

Може би Златарски имитира Осокин с неговите дълги личностни характеристики. То при Тиери и Момзен също има такива. Дан на времето.

[resavsky]

По принцип е много трудно да правиш личностни харектеристики на лица за които не знаем почти нищо.Какво знаем за Аспарух,Крум, Симеон та да им правим характеристики.

[resavsky]

Но да се върнем по темата.Ако трябва да търсим пряк проводник на византийско влияние то такъв в най голяма степен е несъмнено цар Симеон който тръгва да прави от България образно казано Византия 2.Във всяко едно отношение.Не е пресилено да се каже че Симеон унищожава до голяма степен самобитността на българската държава.А едниственото което отличава Мария Ирина е може би факта че за пръв път българска царица е представена заедно със съпруга си едва ли не като негова съвладетелка.Но това не е доказателство че Петър е бил мъж под чехъл а своеборазно модернизиране на врадетелската институция.

[T.Jonchev]

Но да се върнем по темата.Ако трябва да търсим пряк проводник на византийско влияние то такъв в най голяма степен е несъмнено цар Симеон който тръгва да прави от България образно казано Византия 2.Във всяко едно отношение.Не е пресилено да се каже че Симеон унищожава до голяма степен самобитността на българската държава.А едниственото което отличава Мария Ирина е може би факта че за пръв път българска царица е представена заедно със съпруга си едва ли не като негова съвладетелка.Но това не е доказателство че Петър е бил мъж под чехъл а своеборазно модернизиране на врадетелската институция.

Напълно подкрепям това становище, още повече че то ясно показва, че т.нар. византийско влияние не е никаква смъртоносна болест или заплаха за съществуването на България, както обичат често да твърдят редица историци.

[resavsky]

Най сериозните обвинения на Златарски към Ирина са че посещавала Цариград.Едва ли повече от три - четири пъти за 15 години.Аз не виждам нищо в тези посещания но за Златарски те са част от някакъв антибългарски заговор - в Константинопол Ирина докладвала какво ставала в Преслав и получалава нови инсрукции как да действа.Абе странна работа Ирина е можела да убеди мъжа си поне да опрости данъка който Византия плащала ежегодно.

Редактирано Декември 15, 2010 от resavsky

[Galahad]

Изследователите родили се преди Освобождението носят товара на българо-гръцката църковна разпра, а след това и заради руско-турската война са настроени да търсят корените на руско-българската дружба. Що се отнася до последното, то наистина при управлението на цар Петър І се появява културно влияние, но то е с обратна посока на тази, която заварва някои изтъкнати наши историци. Войната със Светослав наистина е неуспешна за България, но от друга страна именно тогава се поставят основите на едно огромно българско културно влияние върху Русия, което продължава няколко века.

За самата България управлението на цар Петър І е емблематично и не случайно по време на големите въстания за отделяне от Византия на Константин Бодин, а после на Теодор и Асен прогласените за владетели приемали именно неговото име.

Българските длъжности си се запазват до края на ПБЦ, тъй че няма преструктуриране по византийски модел.

Петър І наистина избягва да воюва, но още при управлението на цар Борис ІІ виждаме резултата от приемането на "освободител" с разтворени обятия. Докато Петър успявал ловко да лавира. Той схванал, че мераците на маджарите да воюват с България се разпалват от Цариград и направил така, че два потенциални негови противници да воюват помежду си. Със Светослав също търси гъвкав подход - прави опит за династичен брак с императорите Василий ІІ и Константин VІІІ, а същевременно печенегите нападат Киев. Смъртта на цар Петър І обаче и преврата срещу Никифор ІІ във Византия променят развоя на събитията. Борис ІІ обаче допуска грешката да попадне в ръцете на "освободителя" Цимисхий. Ако това не беше станало, този виз. поход можеше да е една от многото виз. разходки на север от Балкана. А след като Светослав бил ликвидиран, Киевска Рус нямала вече владетел с толкова авантюристичен дух.

[Ka40]

Най сериозните обвинения на Златарски към Ирина са че посещавала Цариград.Едва ли повече от три - четири пъти за 15 години.Аз не виждам нищо в тези посещания но за Златарски те са част от някакъв антибългарски заговор - в Константинопол Ирина докладвала какво ставала в Преслав и получалава нови инсрукции как да действа.Абе странна работа Ирина е можела да убеди мъжа си поне да опрости данъка който Византия плащала ежегодно.

Е на това му се вика свърхинтерпретация. Златарски доста е по пресолил манджата. Всъщност Ирина е ходила да си види роднините (да не забравяме че е човек), да си обнови гардероба в съответствие с най-новата константинополска мода (да не забравяме че е жена) и да използва дипломатическия си имунитет за да прекара нелегално през границата малко не декларирана стока - някой друг топ басма, торба с черен пипер, амфора със зехтин, каца с маринован октопод по цариградски (да не забравяме че нашенка, па макар и натурализирана).

И да не е била луда да убеждава мъжа си да опростява данъка, който Византия, т.е. дядо й, плащал. Петьо може да е взимал парите, ама кой ги харчил? Ами жена му. Крайна сметка, ако не ги вземе под формата на данък, любимите роднини, които се навъртали около дядо й (Роман Лакапин), са щели да ги профукан и тя нямаше да види от тях дори и пукнат фолис.

[resavsky]

За Златарски и Мутафчиев Византия е "империя на злото".Затова са склонни на крайни оценки които в конкретния случай са абсолютно незаслужени.

[Galahad]

Отношението на бълг. историография към времето на цар Петър І е изтъкано от анахронизми.

Разглеждането на Византия като "фанариотската империя", която погърчвала неразумните българи е само една от страните.

Днес гледаме на света не като от империята ПБЦ, а като малка, бедна и слаба държавица, която трябва да се умилква на Великите сили. По онова време българите се имали имперски поглед и не са правели сметката, че едно нещо щом идва от чужбина винаги е по-хубаво. Така не се оказали в тъпото положение при доста по-суровия климат в тяхната държава да зъзнат по копринена ризка, защото така ходели в Цариград. Просто друг манталитет.

Концепцията за държавата, която съществува в света след освобождението е различна от тази през Средновековието. През Средновековито в Европа господства патримониалната теория за държавата. Ще рече, че държавата е фирмата на владетеля. Тъй че няма място за патриотизъм, ако брат ви наследи семейната фирма, а вие с брак уредите конкурентната фирма за децата си.

Друга особеност е, че при Петър завършва формирането на бълг. нация, докато в Европа се случва доста по-късно. Затова и те времево ни изолеждат някак твърде близки до днешните и като че ли забравяме, че живеят в свят, в който мисленето е друго.

Пак такава особеност е схващането, че брака на цар Петър с виз. принцеса си е нещо обичайно като династичните бракове в последващите векове. Но истината е, че макар в този период често да говорим за бракове и преговори за бракове между двата двора. Но дори и за герм. имп. Отон І Велики си било голям успех да уреди сина си Отон ІІ с второразрядната императорска роднина Теофано. За сравнение когато Василий ІІ изпратил при цар Роман и Комиторулите за съпруга вместо сестра си природна дама, то водача на виз. дипломатическа мисия макар и епископ моментално се озовал на кладата. Ще рече, че появата на царицата на монетите отразява едно много престижно за цяла тогавашна Европа събитие.