Джото рисува Рождество Христово

[К.ГЕРБОВ]

Чудих се къде да пусна настоящата тема. Нямам претенции да разбирам от християнска религия, а и не проявявам интерес към теософските въпроси. Но навремето, като се запознавах с ценностите в изобразителното изкуство, разбрах, че много от сюжетите в картините на западните автори са взети от Библията. Тъй като това произведение е много голямо, аз успях по-подробно да се запозная само с четирите евангелия. Както е известно те разказват за живота и деянията на Исус Христос.

Много художници са рисували сцени от евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан. Сцените с участието на самия Христос носят различен емоционален оттенък. В тях се мяркат и подробности от пейзажа или бита. Особено са интересни така наречените „притчи”, които представляват иносказателни разкази, поучителни за новопостъпващите в християнското тайнство. А и не само за тях. Те имат универсална обществена значимост.

Рождество Христово е несъмнено едно от висшите култови събития за християните. Застанали, обаче, пред картина, показваща някакъв детайл от събитията, описани от евангелистите, ценителите на изобразителното изкуство могат да не разберат произходящото на платното. Затова аз реших, че може би ще бъде от полза за такива изкушени от живописта, ако не знаят, да научат подробностите. Надявам се и други, интересуващи се от феномена Рождество Христово, било в исторически, било в културно-познавателен план, да попаднат на темата и тя да им бъде полезна.

Всъщност направил съм най-елементарното: съчетал съм съответните текстове от евангелията с подходящи изображения, дело на един голям майстор. Спрях се на Джото ди Бондоне, защото той е изрисувал по-важните сцени, описани от евангелистите, в малката семейна църква-параклис (на италиански капела) в Падуа, наричана Капела Арена или Капела Скровени.

Първото наименование идва от факта, че преди да бъде построена капелата, на нейно място се е намирала древноримската арена (театърът) на Падуа. Второто название е по името на ктитора на капелата Енрико Скровени. Иначе самата църква е посветена на Богородица и официалното й название е «Света Мария Милосърдна».

Преди години бях в Падуа, влязох в църквата и фреските на Джото просто ме очароваха.. Купих си от всички картички, които имаше там тогава, с репродукции на тези фрески. Това е субективният момент, който ме накара да се спра на Джото. На картичките, които си купих, нямаше репродуцирани всички фрески, но пък днес сюжетите ги има в интернет.

Джото се счита за предвестник на Ренесанса, но някои намират в картините му и елементи на сюрреализъм. Всъщност такава констатация не е далеч от истината, защото религията граничи с мистицизма, а сюрреализмът е на «ти» с това понятие. Още при първия досег с фреските на Джото, ще усетите едно модерно изкуство, ако и да идва от Средновековието.

Джото е предал Рождество Христово чрез две фрески. По този начин е успял да обедини двата нюанса на историята, която е разказана от двамата евангелисти Лука и Матей.

Според евангелието от Лука, малкият Христос се ражда в помещението за животните (яхъра) на една страноприемница и го поставят в една ясла (или ясли?), от която животните пасат сено. Оттам идва и днешното име на бебешкото легло. На поклонение на новороденото идват пастири, водени от Ангел Небесен. Обикновено тази композиция се нарича „Рождество Христово”. Думите, които произнася небесния хор на ангелите са много популярни. С тях, свещениците, които провеждат тържествените литургии благославят присъстващите миряни.

Евангелие от Лука :„Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.”

В евангелието от Матей при новородения Христос пристигат влъхви, водени от появилата се на небето пътеводна звезда, наричана Витлеемска звезда. Тези влъхви някъде се превеждат като мъдреци, другаде като древноизточни царе. Джото като че ли е изобразил вторите - много добре са облечени, имат и корони. Пък и влъхвите поднасят на новородения Христос злато, ливан и смирна . Някак си съчетанието на мъдрост и богатство не изглежда естествена. А, че поклонниците са източни, се вижда от присъствието на екзотичните за Западна Европа камили.

Джото съвсем реалистично рисува пътеводната звезда като комета. Той е живял в периода 1267 — 1337 г., Халеевата комета е минала близо до земята през 1301 г., а фреските в капелата на Скровени са рисувани в годините 1303-1305. Така, че има основание да се приеме за истина предположението, че в композицията на Джото с поклонението на влъхвите, Витлеемската звезда е Халеевата комета.

Срещата на влъхвите със Светото семейство според евангелист Матей става в къща във Витлеем, но за да има връзка това изображение с предходното (което е съседно по разположение на стената в капелата) Джото рисува срещата пак в яхъра на страноприемницата. Сякаш става дума за продължение на първото действие. Композицията, макар да е свързана с Рождество Христово, обикновено се нарича „Поклонение на влъхвите”.

Евангелие от Матей: „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.”

[КГ125]

Поздрави за пореден път!!!