Николас Гомес-Давила

[КГ125]

Николас Гомес-Давила е роден през 1913 в неприлично богато колумбийско семейство, че и през целия си живот е неприлично богат. Отишъл си е през 1994 г. За този, който веднага асоциира думите "Колумбия", "пари "и "мафия" ще поясня, че в края на 19 век и в Латинска Америка се забогатява морално и прилично, че и много. И ако има някой, издържал изпитанието на богатството, това е той. Като се изключат някои пътувания в младостта му, животът му преминава в родината му, в отказ от заемане на каквито и да било постове, в отречена и несподелена популярност сред интелектуалния елит на страната и в пълна неизвестност за широкия свят. Библиотеката му наброява 33 000 тома. Творбите му.... .без малко да ги загубим. Водещ мислистел и интелектуалец на 20 век, той никога нищо не е издал, отказал да издаде, забранил е да се издава и едва в края на живота му се съгласява брат му да събере творбите му в нещо като самиздат - в няколко брошури, които са изцяло за семейно ползване. За щастие на всеки в света, който мисли, няколко от тях се промъкват през тихата бариера и, чрез Германия, излизат на широкия свят.

Все още недостатъчно. Имаме рядкото удоволствие и привилегия да открием сега, може би сред първите, този забежелителен интелектуалец и философ, който посвети всичко на духа и преминава в тишина и в пълна свобода пътят на усъвършенстването, така прокламиран и така неспазван.

Няма как да се посочат издания - тях още ги няма. Има сборници на испански, http://www.amazon.com/Notas-Villegas-Filosofia-Nicolas-Davila/dp/958816043X ; http://www.amazon.co.uk/Escolios-Texto-Implicito-Obra-Completa/dp/958815670X . На английски май още няма.

Няма и да смея да рецензирам или обобщавам (та те още не са излезли) нещата му. Само като чета си мисля, че може би в света наистина съществува някой и друг Интелектуалец. (Макар, че точно той мисля, истински, спокойно и благо би презрял тази дума от дъното).

По-добре прочетете сами.

Умният човек не живее никога в посредствена среда. Посредствена среда е онази, в която няма умни хора.

Хиляда са истините, само една грешката.

Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите, вместо със собствената си невинност.

Да имаш право, е още една причина в повече, за да нямаш успех.

Духът расте навътре.

Историята не разкрива безплодието на действията, а суетата на намеренията.

Да възпиташ човека, означава да осуетиш "свободната реализация на личността му"'.

Демонът разбира всичко, но не създава нищо.

Християнството се противопоставя на баналните изисквания на човешкия разум, за да удовлетвори по-добре дълбоките въжделения на неговата същност.

Рангът на нашия противник е онова, което определя мястото ни: победата или загубата са второстепенни.

Техниката осакатява всяко желание, което удовлетворява.

Предубежденията предпазват от глупави идеи.

* * *

Модерното общество си позволява лукса да търпи всички да говорят каквото си искат, защото днес. по същество, всички мислят еднакво.

* * *

Предаността към комунизма е ритуалът, позволяващ на буржоазния интелектуалец да пречисти лошата си съвест, без да се отрича от буржоазната си същност.

* * *

Същностният проблем на всички бивши колонии, тоест проблемът за интелектуалното лакейство, за нищетата на традициите, за верноподаническата духовност, за несвойствената култура, за насиленото и унизително подражателство, се реши за мен по възможно най-простия начин: католицизмът е моята родина.

* * *

Блажени са революционерите, които не присъстват на триумфа на революцията.

Истинското призвание кара писателя да пише само за себе си: първо, от гордост, после - от смирение.

Трябва да се чете само за да се открие онова, което трябва да се препрочита вечно.

Историческата мисия на иителектуалците-революционери е да измислят речника и темите на следващата тирания.

* * *

Към литературата се числят всички книги, които могат да бъдат прочетени два пъти.

Метафората е просветление, а не доказателство. Да искаш да докажеш нещо със сравнение е неприлично.

Реакцията започва в Делфи.

* * *

Глупакът е онзи, който смята, че може да снима мястото, възпято от поета.

На човек му е по-лесно да приеме една нова истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава.

Вулгарно е не онова, което тълпата прави, а онова, което й харесва.

* * *

Реакционерът става консерватор само в епохите, които съхраняват нещо, което си струва да бъде съхранено.

Реакционерът не копнее за нова реставрация, а за ново чудо.

Уважението към всички религии е нерелигиозно. Който вярва, той не почита идоли.

Или човекът има права, или народът е суверенен. Едновременното утвърждаване на две взаимно изключващи се тези е това, което наричат либерализъм.

Вярващият превъзхожда невярващия, тъй като безверието е решение, а вярата проблем. Никое минало не е идеално.

Няма отговор, който да е по-умен от въпроса, който предизвиква.

Във всеки утопист дреме полицаят.

Бог не произлиза от съзнанието за нашите ограничения, но той умира от това. че ги забравяме.

Една ръка, която не умее да гали, не може да пише.

Разстоянията между нации, обществени класи, култури и раси са незначителни. Истинската бездна е онази между възгледите на плебея и на патриция.

Чувствеността е културно наследство от античния свят. Общества, в които гръко-римската следа се е заличила или никога не е съществувала, познават само сантименталност и сексуалност.

* * *

Против доминацията на естетическото мнение протестират онези, които не знаят, че естетическото не е усещане, а богоявление.

Да се греши е човешко, да се лъже - демократично.

Мракът на някои души е сянката на божествена светлина.

* * *

Учтивостта е позицията на онзи, който няма нужда да бъде високомерен.

В епохата на аристокрацията онова, което има стойност, няма цена; в епохата на демокрацията онова. което няма цена, няма стойност.

Властта корумпира ио-скоро този. който се стреми към нея, отколкото онзи. който я упражнява.

* * *

Гностикът е роденият революционер, тъй като тоталното отрицание е идеалната прокламация на божествената му автономия.

* * *

Когато даваме ценностна оценка, никога не трябва да се позоваваме на авторитети. Ценностната оценка говори сама за себе си. Всяка обосновка я принизява.

* * *

Ако деелинизираме християнството, то ще се превърне в секта.

^ * *

Христос е истината. Всичко, което се казва за него, са само приближения към нея.

* * *

Винаги е по-умно да се съмняваме в реалността на онова, което не изглежда абсурдно.

* * *

На онзи, който живее в модерния свят, му е по-малко трудно да повярва в безсмъртието на душата. отколкото просто в съществуването й.

* * *

Идеи. чиято възраст не надхвърля хиляда години, не вдъхват особено доверие.

* * *

Фрагментът е изразното средство на онзи, който е разбрал, че човекът живее сред фрагменти.

* * *

Левицата се смята за преследвана, когато не е заета с това да преследва някого.

Порядъчният човек се отнася към пацифизма с одобрение и с антипатия.

Да изслушаш ближния си. е едно от най-мъчителните задължения на милосърдието.

Богатият се обезпокоява само от онзи, който не му завижда.

Гръцката литература е била по същество колониална литература.

Нека запазим терминологическото смешение между естетика и етика. Така че грозното винаги да означава нещо лошо. а лошото - нещо грозно.

Глупакът губи надеждите си, но никога илюзиите си.

* * *

Глупакът е едно почти неудържимо изкушение.

* * *

Народът никога не избира. В най-добрия случай само ратифицира.

* * *

Никоя градина не може да се сравнява с думите, които я описват.

Убеден съм, че само свободното убеждение струва нещо, и че мнозинството свободни убеждения не струват нищо.

* * *

Йерархията е синтаксисът на обществения дискурс.

Вероятно и в други епохи е имало също толкова свинщини, колкото и в нашата, но никога преди словата, които ги оправдават и възхваляват, не са се радвали на подобна популярност.

Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.

Трансцендентното в света е онова, което трансцендира техниката.

Човек рядко проумява, че няма трайни неща, ала има безсмъртни неща.

Красотата е красотата на нещо земно. Но това, че има красота, не е земна работа.

Който не вярва на митове, вярва на лъжи.

* * *

Посланието на изкуството не е в това, което казва, а в това, което е.

* * *

Обикновено талантът стои по-високо от своя носител.

На писателя е позволено да нарушава всяко езиково правило, стига да знае защо го прави.

Човек трябва да пише едновременно така сякаш никой няма да го чете, и така сякаш всички ще го четат.

Само доброто и красивото не се нуждаят от граници. Нищо не е прекалено красиво или прекалено добро.

Както пред лицето па историята, така и пред лицето на смъртта реакционерът може само да повтори думите, казани от Буркхардт на Гаймюлер:

* * *

Йерархията е синтаксисът на обществения дискурс.

Вероятно и в други епохи е имало също толкова свинщини, колкото и в нашата, но никога преди словата, които ги оправдават и възхваляват, не са се радвали на подобна популярност.

Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.

Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.

* * *

Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.

* * *

Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.

Идеята за "свободното развитие на личността" изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.

В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.

Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.

Интелигентността се стреми към глупостта, както всички тела се стремят към центъра на земята. Тъкмо за вкуса трябва да се спори. Останалите заблуждения са второстепенни.

Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.

Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.

Всяка победоносна революция завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.

Ние, реакционерите, сме злощастни хора: левите ни крадат идеите, а десните - речника.

Всеки индивид с "идеали" е потенциален убиец.

Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.

* * *

Ценността е това. което волята утвърждава, когато утвърждаващата воля е волята на Бога.

* * *

Да бъдеш реакционер означава да проумееш, че човекът е проблем без човешко решение.

Полицията е единствената социална структура в безкласовото общество.

Няма революция, която да не ни кара да съжаляваме за предишната.

Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това. което имат, и доволни от това. което са.

Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризмът.

Разум, прогрес, справедливост са трите геологически добродетели на глупака.

Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.

* * *

Обществото на бъдещето: робство без господари.

* * *

Обикновено се забравя, че обратното на романтика не е класикът, а глупакът.

* * *

Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.

Или скептик, или католик: останалото ще погине с времето.

Провидението е решило да присъди на демократа победата, а на реакционера - истината.

* * *

Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.

* * *

За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.

* * *

Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога. другият вярва, че е Бог.

Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.

Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.

* * *

Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.

* * *

Хората са по-малко равни, отколкото твърдят, и повече, отколкото си мислят.

* * *

Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.

* * *

На човек му е по-лесно да приеме една нова истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава.

Нищото е сянката на Бога.

Всички цитати са оттук:

http://yoly-vixx.blogspot.com/2008/03/blog-post_2920.html

Редактирано Декември 21, 2010 от КГ125

[glishev]

Ти го спомена вчера. Пусни и линка от ЛитерНет, дето си ми го пратил. Човекът има чудесни мисли. Има и не толкова чудесни, но пък кой знае - може нещата, които не съм разбрал, да са божествени.

[КГ125]

http://liternet.bg/publish12/n_davila/kompaniata.htm

[Стоедин]

По скоро ми напомня на Чоран. Някой чел ли е нещо от този луд румънец? Великолепен е! А този колумбиец е имал наистина бръснач остър като ум в главата си.

[КГ125]

Направо на Конфуций и Лао-Дзъ. )

[glishev]

Чоран е някак по-мрачен. Има отчаяние в него. Този тук е по-скоро овладян отколкото безутешен.

[Стоедин]

Чоран е много силен. Пристрастява. И е някък отблъскващо-привлекателен и отвратително красив. В света на литературата и философията той е като хероина, а Гомес-Давила е аналог по-скоро на кокаина. Изтънчено удоволствие за богати(духовно ) хора...

[alvassareiro]

Писател-ерудит. Един от големите интелектуалци на америките. Чел съм го преди години на испански. Езикът и афоризмите му са хубави. Иначе малко консерватор си пада, философски малко е противоречив. Също е кабинетна личност, изолирана от реалността.

Редактирано Декември 21, 2010 от alvassareiro

[Стоедин]

Сетих се за още един подобен мракобесник. Розанов. И той е доста жлъчен понякога, но Боже каква мисъл само! Като топор! Горещо го препоръчвам. Едно голямо томче събрани съчинения има издадени у нас с твърди корици. Четете и плачете...

[КГ125]

Я дай нещо по-подробно?

Писател-ерудит. Един от големите интелектуалци на америките. Чел съм го преди години на испански. Езикът и афоризмите му са хубави. Иначе малко консерватор си пада, философски малко е противоречив. Също е кабинетна личност, изолирана от реалността.

Откъснат от реалността? Или голям неин познавач

[glishev]

Навремето четох неща на Чоран, но не ме привлече. Чудесен е, но твърде песимистичен за мен. У Давила намирам нещо по-жизнено (или може би аз съм си такъв и го чета посредствено).

Не е по темата, но не мога да се сдържа: от всички полуморалисти-полуписатели Лабрюйер ми остава най-любим. В неговата злъч има нещо, оправдаващо чуждите (пък и собствените) греховце. Извинителна усмивка, припомняне, че всичко е човещинка. Обичам Лабрюйер. Но изглежда, че и Давила си струва.

[КГ125]

Да прочетем, ще видим

[КГ125]

Наистина ли нищо още не са издали?

[glishev]

Тегли, народе, чети и разпространявай Афоризмите на Давила на английски:

Davila-Nicolas-Gomez-Don-Colacho-s-Aphorisms-in-English.pdf