Играе ли ви се още на преход?

[КГ125]

Нима смяташ днешна България за нетолерантна??

[dedenze]

Твоя "риторичен" въпрос ми напомня един стар виц за тримата, български братя, змея и златната ябълка. Те не само опазили ябълката, ами колективно "оправили" и змея, та го довели до болка и сълзи. Един от тях, го милвал по главата за утеха и нареждал:

О, какъв голям гущер, а плаче !

Да , ние сме много далеч от толерантността, особено политическата и докъто съществуват партийте, ще е така.

[Михов]

Михов, с тебе не мислим толкова различно, колкото казваш. С цитираното съм съгласен, но да уточним, че става дума не само за БСП, а за всички партии, където се крие т.н. комунистическо наследство. Време е да се прегледат внимателно не само на парламентарно ниво. Лустрацията е показна мярка, само тя не е достатъчна и не решава днешните въпроси.Да допуснем, даже нещо още по- крайно, че всички 1200000 члена на бившата БКП, ги застреляме на някой стадион, това нищо няма да реши, напротив, ще се самоизбием ненужно и нецивилизовано, ще ги превърнем в светци и герои. Мойсей е водил 40 години народа си през пустинята, идеята е била да умре последният роб с робска психика.( при средна библейска продължителност на живота 400 г.) Сега нямаме толкова време, затова първо трябва да формулираме днешните, човешки добродетели и да се борим за тяхната общонационална значимост. Една от тях е толерантността и зачитане на различията - етнически, религиозни и социални. Няма формулирана и доказана до сега универсална истина, но има общовалидни за всички неща - достатъчни за начало и основа.

Разбира се, за всички партии. Просто трябва да има еднакви критерии. БСП обаче е по-специален случай. Защото тя официално се води наследница на БКП.

Никой не говори за разстрел на бившите членове на БКП. Но лустрация трябва да има. Който е участвал във върхушката на БКП - лустрация. За всички членове на ДС - лустрация. Това е положението.

А т.нар. демократични партии да не издигат на ръководни постове и за кандидат-депутати членове на БКП. Това последното като морално изискване, не законово.

Финтифлюшките на т.нар. толерантност не бива да подменят моралните принципи. Иначе, както виждаш никой не говори за съдебно преследване примерно. Но трябва да има ограничения, ако искаме прочистване.

Ясно ми е и, че това в държава като България е пълна утопия.

[Alexander_Nevski]

Играе ли ви се още на преход?

(Статия на Стояна Георгиева*)

Обявеното намерение за раздяла с посланиците, които са били агенти на Държавна сигурност, е равносилно на метеж. Това означава да се "взриви" фундаментът на българската дипломация такава, каквато е – доминирана от кадрите, идеологията и целите на репресивния апарат на тоталитарната държава. Означава също така 20 години след началото на демократичните промени в България да започне градеж на нова българска дипломация.

Все още не е ясно, дали това намерение ще си остане просто ефектен жест за отклоняване на вниманието, както го изтълкуваха социалистите. Фактът, че премиерът Борисов реши да направи казуса достояние на европейските партньори и да търси подкрепа отвън, показва, че този път на другарите трудно ще им се размине.

А може и пак да им се размине...

Оправданията за това са очевидни - президентът Георги Първанов не желае да отзове назначените от него самия посланици, а всяка законодателна инициатива, която би преградила пътя на агентите на ДС към посланически постове, рискува да бъде препъната от Конституционния съд, който през последните години отмени лустрационни текстове в няколко закона.

Изразената от външен министър в лицето на Николай Младенов решимост да се пререже пъпната връв, свързваща българската дипломация с ДС, е без аналог в историята на прехода.

А репликата му "Гневен съм, защото ми омръзна!" изрази чувствата на измамените и обезверени участници в предречената от другаря Живков "митингова демокрация", статистически пионки в последвалата "фасадна демокрация", при която старата гвардия от антуража на T. Живков просто бе заменена от наследниците й, а "строители" на новия български капитализъм се оказаха шофьорите на Политбюро.

(Връх на цинизма тези дни отбеляза изявлението на Първанов, че евро-атлантическите успехи на България били извоювани не от друг, а - от агентите на ДС.)

Тези хора отдавна са изгубили надежда, че "матрицата" на прехода може да бъде разбита и да се постави някакво ново начало. Но не - защото са минали 20 години от падането на комунизма и е късно за каквито и да било усилия. Това пак е теза на ченгетата и на техните креатури, които успяха за изперат пари и биографии, да се позиционират като политически и бизнес лидери и да прокламират, че преходът е свършил, а каквото било – било.

Българите просто свикнаха да живеят в това déjà vu. Може да са недоволни от управлението, от корупцията, от лошите условия за бизнес, от мизерията, но най-тежкият провал се оказаха надеждите им за смяна на модела. Защото неизменно се оказва, че се сменят само креатурите, които го възпроизвеждат.

Ето защо, ако мнозинството приеме закон, който лишава свързаните с ДС от правото да представляват България пред света, това би било прецедент с ефекта на огромна разчистваща крачка напред. Безсмислено е да се изреждат проблемите пред осъществяването й. В действителност те се свеждат до един основен. И той е, че откакто е тръгнало по пътя на т.нар. демокрация, българското общество няма стабилен ценностен "компас" и ясни ориентири за избраната посока и за нейния смисъл.

Ако някой непрекъснато се препъва в един и същ камък, със сигурност не върви нито напред, нито назад, а по-скоро се върти в кръг като със завързани очи. В този смисъл ехидната забележка на Георги Първанов по адрес на Бойко Борисов как може Тодор Живков да е добър, а посланиците от ДС - лоши, е стрела право в целта. Защото разкрива механизма на вътрешните блокажи през всичките 20 години на прехода.

Нито комунизмът като идеология, нито неговите неотменни "реквизити" и проявления като репресивния му апарат, лагерите, т.нар. възродителен процес, тоталитарните му методи и прийоми бяха еднозначно и категорично осъдени и отхвърлени. Затова няма и никакви гаранции срещу възможността отново да бъдат "практикувани", макар и в мутирали форми.

А това именно е големият смисъл на осъждането на определени исторически феномени, на истинското покаяние и оттам – на помирението с миналото.

Най-яркият пример е със заклеймяването на нацизма в Германия. Десетилетия след краха на Хитлер германското общество е с будно чувство и съзнание за престъпленията на националсоциализма. Това се изучава в училище, за това не спират да говорят политиците, това е нескончаема за изследователите и документалистиката тема – тоест тема на съвремието.

И независимо дали Германия е управлявана от десницата или левицата, независимо кой е нейният канцлер, за самите германци и за целия свят едно е сигурно – историческите уроци са живи, грешките няма да се повторят.

Днес Германия е най-голямата икономика в ЕС и страната е смятана за политически лидер на 27-членния съюз. Може ли обаче някой да си представи нейният канцлер да се възхити от строителните постижения на Хитлер? И да подеме дебат дали нацизмът е бил лош само по отношение на човешките права, но пък какви магистрали, мостове и инфраструктура са били изградени?

За разлика от германците, а и почти всички бивши комунистически държави в ЕС, българското общество вече 20 години живее в нескончаемия шизофренен сериал на прехода. В него доброто и лошото не са устойчиви ценностни величини, а сменят местата си според случая, според това кой го казва и - в какъв момент. Достатъчно е да припомним, че вчерашните "патриоти", клеймящи религията като "опиум за народа", са и днешните "патриоти", целуващи страстно кръстове и ковчежета с мощи.

Тук чужди посланици от време на време повдигат въпроса: Защо в България се чества Тодор Живков, а - не жертвите на комунистическите репресии?, а българските държавници им отвръщат да не се месят във "вътрешната ни политика".

Тук продължава да има знак за равенство между комунистическата Държавна сигурност и националните интереси. Останало е и необятното поле за демагогия и манипулации, на което всеки пореден управленец може да жонглира с имена, хора и факти, изваждайки едни, скривайки други, да раздава индулгенции на едни и да опозорява други...

И така вече 20 години публичният живот се мята "напред" и "назад" като някакъв полудял ветропоказател. През това време отрасна ново поколение, което няма спомен за комунизма, но по същия начин му бяха пробутани фалшива история и фалшиви герои. А като цяло обществената чувствителност към прегазването на демократичните норми и ценности е на път да достигне точката на замръзване.

По същата причина и дебатът за националните интереси не успява да излезе от рамките на "турското робство" и "спасителката Русия".

Това семпло "символ верую" на Държавна сигурност продължава да триумфира и може да бъде проследено в цялата логическа нишка на българския преход.

Трудно е да си представим, че толкова ключов елемент от системата, какъвто е дипломацията, може да бъде дезактивиран, без това да повлияе на цялата система. Затова след изявлението на Николай Младенов всичките й защитни постове са под тревога. Към момента едва ли и самият Борисов, който подкрепи външния министър, е наясно с мащаба на ангажимента да бъде прочистена външната политика от наследството на ДС.

Този мащаб включва неизбежния въпрос: А защо не - и вътрешната?

А отговорът ще покаже дали ще започне нова игра, или ще продължи фарсът на досегашния "преход". Преход с известна начална точка, но с неизвестни посока и цел.

* Авторът е главен редактор на електронното издание "Медиапул"

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/12/21/1015301_igrae_li_vi_se_oshte_na_prehod/

хората загубиха вяра, че нещо може да се промени и за пореден път се спасяват по единично ...

когато в един народ/държава всеки се спасява по единично всички знаем какво става ...

[dedenze]

хората загубиха вяра, че нещо може да се промени и за пореден път се спасяват по единично ...

когато в един народ/държава всеки се спасява по единично всички знаем какво става ...

В това е проблемът и той не е от вчера. В нашето микрофорумче се вижда ясно. Този който предлага нещо рационално се обявява за утопист и комунист. Не се предлагат никакви решения, освен система от лозунги и надежди. Счита се, че партийна парламентарна република, без държавно участие в икономиката е единственото решение . Почти никой не се замисля какво е масовото настроение и желания на хората. Партиите, скриха резултата и подписите, на 500000 българи за ЯЕЦ - Козлудуй !? Явно трябва да падне тавана и да настъпят тектонични изменения за да се направи нещо. Тъжно !

[Михов]

Е, кое е рационалното на твоите предложения бе, Деде?

Че и си вярваш...

[dedenze]

Предложенията не са мой Михов, ще ме накараш да се възгордея, тук във форума има тема за пряката демокрация, дал съм и някои по-съвременни препратки и виждания, чети! Ако те смущава забраната на политическите партии, този въпрос ще оставим за малко по- късно. Питай хората около себе си, биха ли гласували за забрана на политическите партии и статистически обработи резултатите.

Много неща, които днес ти се струват невъзможни, утре може да се случат. "Електоратният" комфорт на политическите партии приключи, идва ред за отчет и равносметка.

[КГ125]

Хубаво де, и какво се предлага конкретно? Нещо ми не е ясно - критика има, оферта нема.

[Стоедин]

Пряката демокрация не изключва партиите, Дедо! С какво ще ги замениш тези пусти партии? С "независими" депутати? Ако ги няма партиите вероятно властта без проблем ще е в големите корпорации, и местни феодали като бай Петко Матеев, например. Партиите като всяко човешко изобретение са нещо чудесно, но си имат и дефекти. Въпрос на правилна употреба. Като си режеш суджука може да се порежеш с ножа, нали? Е, дайте да унищожим ножовете и да ръфаме като псета...

[dedenze]

Много варианти има Стоедин в темата за пряка демокрация тук във форума на Галахад, има много информация и препратки. Нашите партии не са нормални и нямат дефекти - те са неработоспособни в полза на хората, неремонтируеми, счупени, затова и трябва да бъдат отстранени. В противен случай, съвсем скоро няма да има суджук, хляб и нужда от нож въобще !