Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Наскоро прочетох една статия, в която се споменава едно неочаквано за мен понятие - ъндъргаунд шлагер,

Ставаше въпрос за известната ми песничка "Прощавай София":

Спомня ли си някой във филма „Иван и Александра” един мъж, който пееше: „Във конски вагон,/ подобен на салон,/ пътувах аз от София за Лом…”

Това е ъндърграунд шлагер от 60-те години. Текстът намеква, че вагоните пътуват към лагера в Белене…

Мъжът в този епизод не актьор, не е известен певец. Това е самият автор на шлагера – Матей Стоянов. Всъщност не автор, а съавтор-компилатор, както подчертава сам той. Песента е по-стара, родена по време на репресиите срещу евреите в България. През 60-те години Матей я променя леко и я пее по сбирки в махалата. А махалата е самият център на София, в пространството между „Витошка” и „Ангел Кънчев”.

http://e-vestnik.bg/2730

Сещате ли се за други подобни?

  • Потребител
Публикува

Имаше един,дето пеше "Дай си сърцето,на който искаш ти,виното със отрова на мене остави" :punk:

Та това също може да се нарече ъндърграунд шлагер,разбира се предимно за пролетарската аудитория :tooth:

  • Потребител
Публикува

Еее това е хисарския поп или по-известен като Попенцето :). Ние го променяхме на "Дай си сърцето на който искащ ти/ ракията с мезето на мене остави" :).

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

ОТ: Но кога някой някога е карал евреи с конски вагони за Лом в България? Нещо ме съмнява версията на автора за произхода на песенат.

А за Белене си пасва баш:)

Добър ундърграунд, обаче :)

Впрочем, на видеото реалистично е изобразен т.нар."търкал" - често срещано масово сбиване на младежки сбирки по онова време. Ей, бащите ни са били по-люти от нас :))

Редактирано от КГ125
  • Модератор Военно дело
Публикува

Доколкото аз знам в България наистина е имало концентрационни лагери за евреи. Всъщност, цар Борис ІІІ се е опрвдавал че му трябват евреи за държавните строежи и поради това не може да ги даде на Германия. Не помня къде но гледах интервю с един от тия лагерници (не му помня името), та той твърдеше че условията за живот били лоши, храната малко и лоша, работата много и тежка, НО, никой и никога не ги е бил, физическо насилие не е имало, имали са право на свиждания, болнични (пускали са ги вкъщи ако са тежко болни), даже показваше снимка (това го помня добре) няколко голи до кръста евреи, видимо добре хранени с кирки и лопати, а до тях надзирател в полицейска униформа без бич, пистолет и подобни. Чувал съм, че евреите през зимата са пускани в домашен отпуск за да не ги храни държавата. Според въпросният евреин, било е тежко, но унижения не е имало, охраната се е отнасяла човешки с тях (чанч е имало, но не и изстъпления), дори са ги пускали в близкото село в отпуск за добра работа, евреите са били доволни от това предвид на ставащото в Германия. Не е било цветя и рози, било е горе доло както в трудовите войски с малко по затегната дисциплина.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Дори с по-хлабава. Ами яденето е било същото, като в армията. "Чорба каша/Чорба каша/Боб, фа-суул!" Това е било начин да се шикалкави от немското настояване за депортация.

На наш близък баща му е бил в подобен лагер, чукал е камъни за пътища 1 година. Като фурнаджия го хванали, че грамажът на хляба, който се е взимал с купони, е бил с 10% по-малък, т.е. фирата му е била над допустимата. Няма сериозни оплаквания, освен, че не е бил при семейството си.

Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува (edited)

Тая песен на Хисарския поп изглежда е някаква проточалга. Ъндърграундът според мен трябва да има някакъв социален или политически елемент или най-малко да е против установените официално нравствени и естетически норми.

Намерих едно хубаво текстче,но музиката не можах:

ХАСКОВО

Хасково, затворът,

на криминалните хора

Там са се събрали:

цигани, турци, арменци.

Припев:

И с малки чукчета, чук, чук, чук

ние чукаме чакълчета

и кирки лостове

ний бутаме мостове.

Всички въшки от мойта риза

аз ще изчукам с моя галош.

Ти ще ми лъснеш лачените буйки

аз ще ти хвърля един мангиз.

Пр.:

Фаса бе, фаса бе

немой го хвърля по земи

дай ми го аркадаш,

стори на мене бирхаир.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=family&Number=1939090330&page=&view=&sb=&part=1&vc=1

Редактирано от Doris
  • Потребител
Публикува

"Черно фередже" имат страхотни песни. Някои са си техни, а други са народно творчество. Песничката за затвора я пеят малко видоизменена.

Например:

"Рашо фукарата-сигън от маалата"или

"Що ма бийш, бате? Ний не сме ли ора, ора от народа?

Вий сте от ресора, дет е за затвора" и пр.

Имат една култова песен за София. Ннещо от сорта:

"Деветстотин първата година сиганите станахме мнозина!

О-о-о-о, сиганино, да живее сичкото сиганин, аркадаш!

София вече е наша, турците заминаха за Анкара.

О-о-о-о, сиганино, да живее сичкото сиганин, аркадаш!

Сиганката сиганчета ражда, сиганския род, за да възражда.

О-о-о-о, сиганино, да живее сичкото сиганин, аркадаш!

и т.н." :biggrin:

  • Потребител
Публикува

Да, тука вече може да се каже че има социално-етнически елемент :tooth: , тая песен си я спомних, даже и мелодията.

Из интернет се върти един цитат "Тошо комуниста забрани туиста" но само толкова. Това каква песен е било? Има го и като част от поезията на Трендафил Акациев, но явно не е тръгнал от него.

  • Потребители
Публикува

По онова време по бригадирските лагери пеехме тази песен за конския вагон до Лом, но не съм чувал да се свързва с Белене. Иначе повече харесвахме руските белоемигрантски (блатные) песни. (То други подобни български нямаше!) Свързвахме ги със съветските филми, въпреки, че в тях белоемигрантите бяха врагове. От филмите все пак разбирахме за какво става дума.

Най-популярна беше песента за Мурка. Той Матей Стоянов изглежда оттам е взел мелодията.

http://vbox7.com/play:a7bf0287

  • Потребител
Публикува (edited)

Хората в Съветския съюз бяха под много по-строга диктатура от нас и може би за това тяхното ъндърграунд творчество беше доста по-богато. Ние пък използвахме задължително научения руски за да се насладим на това духовно богатство. Спомням си един надпис на стената в кабинета по руски - "Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин. Маяковский", каква пародия.

Само че белогвардейските са различни от т.н блатные (от престъпния свят).

Ето една белогвардейска:

http://blog.mslazarov.net/?p=4644

Редактирано от Doris
  • Потребители
Публикува

От нашия ъндърграунд може би най-ярки са вицовете, "Шуми Марица за другаря Червенков", няколкото тарикатски песни като "В конски вагон" и, то се знае, волностите на Радой Ралин и Константин Павлов. Има и тук-там по някой по-свободен поплак на стария Иван Радоев, както научих днес :) Не е много, но пък е качествено.

  • Потребители
Публикува

Ето какво пише в един руски едноименен сайт за «Поручик Голыцин (песня)»: Известно, что её нет ни в каких сборниках аутентичных белогвардейских песен, эмигранты старшего поколения в 1970—1980-е годы её не знали. Докато в друг за „Мурка” се отбелязва: Музыка легендарной песни была написана в 1923 году Оскаром Строком. Этого композитора не зря называли «королем танго»: «Мурка» - классическое танго. Автором первоначального варианта текста был одесский поэт Яков Ядов. Его же перу принадлежит текст известной песни «Бублики». Оказывается, в первоначальной «Мурке» не было даже намека на блатную романтику. Позже из трагической любовной истории сделали блатной хит. Народ переиначил строки, и в тексте песни появились урки, шулера и легавые. Но знаменитая версия песни звучала уже в 70-е годы.

Аз мисля, че Мурка дойде у нас през Париж. То и песните на Висоцки първо там бяха записани на плоча. Затова и съм останал с впечатлението, че е белоемигрантска. Но текстът, който пеехме, действително се различава от сегашните варианти. В него даже не се уточняваше, че Мурка е Маруся Климова. А и мелодията беше по-друга. Започва бавно и след това забързва, както при „Ех, раз”. Имаше и някаква музикална интродукция между куплетите, която пеехме с „ла, ла, ла...”

Това, че тази песен е от така наречените „блатные”, ми го каза преди 15 години една рускиня. Но аз гледах в един руски сайт, че „блатные” водят и много руски романси. Явно термина трябва да се разбира не като „бандитски песни”, а като „хулигански”. Изглежда за блюстителите на СССР такива са били всички песни, които са се различавали малко или много от „Широка страна моя родная”.

  • Потребител
Публикува

Руската уикипедия подкрепя моето определение за "блатная" песен.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8F

Възможно е Поручик Галицин да се е появила доста късно - през 70 -80 години, но все пак носи всички белези на градския фолклор и е най- популярната на белогвардейска тематика.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BA_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D1%8B%D0%BD_%28%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8F%29

  • Потребители
Публикува

Във втория линк има много интересен стих:

О, русское солнце, великое солнце!

Мне режет глаза ослепительный луч

Поручик Голицын, а может, вернемся?

Туда, где меня запирали на ключ.

Много е точна тази пародия. В нея ясно е казано: как ще се върне емигранта там, където го чака най-лошото. Руснакът-комунист, който е съчинил „Поручик Голицин” направо се е подиграл с белогвардейската емиграция, като е написал:

Поручик Голицын, а может вернемся?

Зачем нам, поручик, чужая земля?

За белогвардейците не е имало по-чужда земя от Съветска Русия. Е, днес може и да се възторгваме от мисълта, че белогвардеец ще се върне и ще стане колхозник или работник във фабрика (ако не го пандизят). На това му казват фалшиви чувства.

  • Потребител
Публикува (edited)

Първият цитат е вариация, появила се през 90-те години и се отнася, както пише, за третата вълна емигранти, а не за белогвардейците. Тъй като промяната вече е настъпила, няма да има вече кой да ги прави колхозници и да ги затваря.

Има разлика между земя (родина) и държава (управление). Ако я нямаше тази разлика и не я чувствахме щяхме да загубим всякакво самоуважение и надежда като народ и общество през много периоди на българската история. Същото се отнася и за Русия.

Според мен тази разлика е една от причините за съществуването на неформалното творчество - ъндърграунд музика, градски фолклор, вицове...

Редактирано от Doris
  • Потребители
Публикува

Веднъж си лафех с една рускиня и осъзнах огромна разлика в мисленето между двама ни. Жената се чудеше как така българите ругаем правителствата си - та нали все пак са правителства на Родината. А аз се чудех как така руснаците не ругаят своите - та нали съсипват Родината. Поговорихме за това и определено се оказа, че като стане дума за родната страна и държавата ние сме много повече индивидуалисти. И най-големият патриот тук не би могъл да бъде безкритичен. А и най-критичният там все пак си остава патриот.

Баща ми навремето разказваше нещо подобно. Сдрапал се с някакъв руснак относно путинщината и му казал, че Путин потъпква личната свобода или нещо такова. Онзи заключил: "Да, вие сте личности. А ние сме държава".

Не знам кое е по-добро. Все пак в мирно време индивидуализмът е за предпочитане (пък и също може да бъде държавнотворчески, доказано е).

Струва ми се, че и руснаците, и българите схващаме "държавата" винаги като "власт", тоест като нещо извън собствените ни личности. В този смисъл нито руснаците, нито българите се справяме с идеята за гражданско общество. Само дето българите придаваме по-голямо значение на частното си добруване и отсвирваме държавата, когато не ни уйдисва.

Може би античният и германският модел са по-добри - там държавата не е нещо външно спрямо личностите, а е общност. А вече донякъде започват да я схващат и като обслужващ сектор (което е малко прекалено). Има още дълъг път да изминем до това състояние на нещата.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!