Модно шоу на буболечки

[К.ГЕРБОВ]

Една случайност ми даде възможност да проследя близо месец от живота на насекомото Nezara viridula. Вероятно то има и конкретно българско наименование, но не можах да го открия. В словенската интернет-статия за него, то е наречено Зелена смръдливка, но така македонците наричат сродния вид Palomena prasina, която на български пък е само Миризливка или Вонещица. На английски Nezara viridula някъде е дадена Southern green stink bug, т. е. Южна зелена смръдлива буболечка, а другаде - Southern Green Shieldbug, което трябва да е Южна зелена буболечка-щитоносец.

Трудно ми е да определя на популярен български език как трябва да се наричат този вид насекоми. Nezara viridula са от семейство Pentatomidae. Последната дума няма точен превод. На гръцки език тя означава „пет дяла” или „пет части”, но не се знае кои пет елемента от анатомията на насекомите конкретно се имат предвид. Затова руснаците наричат семейството Истински щитоносци. В българската статия в Уикипедия не е указано българското наименование на семейството. Иначе то се причислява към подотряда Дървеници (Heteroptera), които са Полутвърдокрили насекоми (Hemiptera). Затова и наричам Nezara viridula буболечка. На обикновената миризливка-смръдливка (Palomena prasina) македонците й викат Зелена смърдибубачка (както словенците на Южната миризливка?). Английското bug, пък, е хем буболечка, хем дървеница. Гугъл преводачът не намери подходящата дума и остави „буг”.

Според писаното в един английски сайт, ареалът на Nezara viridula е Африка, но отскоро те се появили и в Обединеното кралство, където се внасяли чрез хранителните продукти. Сочи се, че широко разпространение този вид насекоми имали в Южна Европа, но не е ясно дали те се явяват типични за района или също се появяват инцидентно. Като се имало предвид климатичните условия и тенденцията към затоплянето на климата и по-меките зими, се предполагало интензивна популация на вида в Европа.

Проследих живота на едно поколение Nezara viridula, защото той протече върху един повет, обвил някакъв малък храст и една къпина, и когато минех от там, ги виждах, накацали или криещи се на сянка по листата на лиано-лозовидното растение. На повета пребиваваха и други насекоми, та в продължение на две-три седмици редовно минавах от там.

Nezara viridula преминават в няколко преобразования през своя период на израстване, и това отначало ме заблуди: снимах няколко наглед различни 5-6 буболечки, мислейки, че са от различен вид. Едва като отмина сезона и почнах да подреждам снимките, търсейки вида на различните насекоми, установих, че той е един и същ!

Успях да заснема яйцата, които беше снесла някоя буболечка-майка. Те бяха от долната страна на един лист повет. Понеже скъсах листа, за да заснема по-добре яйцата, той остана обърнат и след ден-два, когато пак го забелязах, видях, че някои от яйцата вече бяха празни, а от други се излюпваха така наречените „нимфи” (недоразвити насекоми). Нимфите от фазата на излюпването (1-ва възраст) бяха оранжеви на цвят, след това стават черни.

В ранната си фаза на развитие (2-ра, 3-та и 4-та възраст) нимфите са с преобладаващо черен или кафяв цвят, като постепенно по тях се появяват точки и петна оцветени бяло, жълто, оранжево, червено, накрая и зелено.

Към края на своето развитие (5-та възраст) нимфите стават преобладаващо зелени, но върху тях пак фигурират множество петна и фигурни елементи с различна конфигурация, оцветени в черно, бяло, оранжево, пурпурно. Това прави южните зелени миризливки уникални: всяка буболечка се показва като на модно шоу с различна, стилно оформена премяна. Обърнете внимание на втория индивид от долната лява снимка: буболечката сякаш има очи, вежди и нос. Шоуто е с маски! Дали пък буболечките не са преродили се хора?

Преминали през междинните фази, накрая нимфите на Nezara viridula стават изцяло зелени и на гърба им се оформя нещо като щит, което дава основание на руснаците и англичаните да ги наричат щитоносци. Развитието от яйце до възрастен индивид изисква около 35 дни, но варира в зависимост от температурата. Големината на „възрастните” миризливки е към 11-16 мм.

Южната зелена миризливка има и разновидност, която рядко ще срещнете заснета в някой сайт в интернет. На повета, който посещавах редовно, такива буболечки имаше доволно много. При това едни бяха с бял кант отпред около главата и началото на гърба, а на други тази украса бе кремава. Възможно е белите в един момент да стават кремави, но и това следва да го причислим към уникалността на буболечките Nezara viridula.

Насекомите се наричат миризливки, защото имат миризливи жлези, разположени на гръдната им част, между първия и втория чифт на краката. Отделяните от тези жлези алдехиди имат характерен, неприятен за човека мирис. Няма единно мнение, дали това се прави, за да се пропъдят враговете или обратно, за да се разпознаят еднаквите видове. В последният случай секретите се наричат феромони.