Кои са върховете и кризите в Средновековна България?

[plamen_starbov]

Видях, че срещу мен има в една друга тема основателна критика. Ето защо реших да се поправя. Мисля, че сега ще има малко по-солидна теза.

Нека да кажа обаче какво разбирам под заглавието на темата. Имам предвид малко известни кризисни моменти. Не става въпрос за общоизвестните събития като: падането под византийско и турско робство, кризата от VIII век, кризата от втората половина на XIII и следващия го век. С други думи: кои са били кризисните моменти, които ни убягват, които не са известни при големите български владетели, кои са били слабите им страни?

Ставало е вече дума за цар Симеон и неговите завоевания, за Ивайло, за Иван Асен II и така нататък. Умишлено не са в хронологичен ред. Затова предлагам да видим и силни страни, ако е имало, при по-неизвестните владетели.

Като първи момент ще посоча управлението на хан Аспарух. Наистина, той е добър владетел. Негов основен недостатък обаче е проблемът с хазарите. Той се справя с далеч по-силен съперник като Византийската империя, но с тези племена има проблем. Предполагам, че този конфликт и военна загуба се дължат на начина на водене на битки и умората след войната в 680-681 година. Това показва, че България все още не е укрепнала достатъчно.

Втори случай: Хан Телериг. При него обаче проблем са боилите. Докато българският владетел се справя доста добре с шпионите на Константин V и успява малко да стабилизира държавата, то отново се намесват първенците. Това принуждава Телериг да избяга от Плиска.

Трети момент: Иван Владислав - тук са политическите му качества. Може би е бил добър воин, но да решаваш ситуацията с дуел ми се струва доста необмислено, рисковано.

Четвърти случай: Михаил III Шишман - голяма грешка му носи поражение при Велбъжд и собствената му смърт в 1330 година.

Пети случай: Иван Срацимир и Иван Шишман - доста са се мразили, след като не се разбират, за да действат заедно срещу турците.

Последните са по-известни, но реших да ги включа. От изброените се вижда, че действат във важни за България моменти, да не кажа - крайно важни. Трима от тези владетели имат качества, но обстоятелствата, при които действат, са от по-важно значение.

Може би са пропуснал нещо, не съм се изразил много добре... Да видим обаче. Това ли са върховете и кризите при по-неизвестните наши владетели?

[Galahad]

Ами те кризите биват различни и не може да се даде еднозначен отговор.

ПОЛИТИЧЕСКИ:

Между края на управлението на династията Дуло и Кардам;

Вероятно има някаква малка криза при управлението на Маламир

Периада между пленяването на Борис ІІ и бягството му

Превземането на Преслав и Оприд са си направо катастрофа, а не криза.

Управлението на Борил (отцепват се Стрез и Слав, води се война с Иван Асен ІІ, въстание във Видин)

Между управлението на Иван Асен ІІ и Константин Тих, а след това до Тодор Светолслав, даже може направо да си го сложим от Иван Асен ІІ до Тодор Светослав (татарската криза през целия този период, междуособни борби и преврати, въстанието на Ивайло)

Кратка криза след смъртта на цап Георги ІІ, тъй като няма законен наследник

Кратка криза между битката при Велбъжд и идването на власт на Шван Александър с преврат.

Превземането на бълг. земи от турците пак си е катастрофа

ИКОНОМИЧЕСКА:

При Борис І има проблем с прехраната, което за онова време на малък стопански оборот може да се таксува като ик. криза

РЕЛИГИОЗНА:

Между края на управлението на династията Дуло и Кардам - партиите се делят освен всичко на християни и езичници;

При Борис - борбите с езичници, както и между представителите на Рим и Цариград

При Владимир-Расате

При Петър І - богомилите

При Калоян - вероятно е имало проблем с униатството

При Борил - пак богомилите

При Константин Тих - заради Лионската уния

При Иван Александър и Иван Шишман - там вече ересите са много - богомили, адамити, освен това общоевропейските гонения на евреи

[plamen_starbov]

Галахад, благодаря за отговора. Да, напълно съм съгласен с теб. Но бих добавил и една друга криза, която е свързана с политическите - демографската. Изглежда, че тя не е толкова малка. А икономическа криза, според мен, има и при Симеон I, защото това разслоение сред обществото в последните години от властването му, може да е довело и до това.

[КАЛОПЕТ]

За кризите е лесно - почти при всяка насилствена смяна на кан/цар или узурпиране на трона, а обикновено това е ставало при сериозни политически или военни гафове от тяхна страна и примери много...Убийството на КАЛОЯН и смяната му с Борил, смъкването на Борил от Йоан Асен ІІ и така е било преди тях и след тях