Какво са си пожелавали предците ни някога?

[ISTORIK]

Какво са си пожелавали предците ни някога? И за празник, и за делник, и за черни дни, и за бели, българинът е използвал словото, придавайки му такава невероятно богата образност, която днес ни се струва малко причудлива.

Дори с насмешка понякога гледаме над старите обичаи, над благословиите, пожеланията и клетвите от нашето минало. Истината обаче е, че те са осмисляли бита народа ни. С богатата образност на тези словесни форми ни запознава книгата на ст. н. с Лилия Крумова - Цветкова "Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство". Изданието бе представено като едно от постиженията на учените от БАН през изтичащата вече година. Проф. Крумова е учен, занимаващ се с езикознание от над 40 години и експерт, участващ в списването на речника на българския език. В навечерието на Нова година тя прие екип на БГНЕС в дома си и даде специално интервю за читателите ни, в което разказа за своя труд и българските традиции в пожеланията, клетвите и благословиите. "Колкото и да се глобализираме и да се изравняваме с другите европейци, ние сме си южен народ и не можем да не изразяваме своята положителна емоция, да изразяваме външно, това което виждаме, което чувстваме. Не можем да сдържаме радостта си, желанието си да направим добро на другия. Пожеланията не може да не съществуват, защото българинът е емоционален", каза тя.

Проф. Крумова решава да напише своята книга, подтиквана от постоянното говорене за глобализацията, европейските културни ценности, евроатлантическите ценности. В БАН тя поставя въпроса за националните ни ценности и културното наследство на нашия народ. Благословиите, пожеланията и клетвите не са разработвани в цялост преди това и за тях има само отделни статии от етнолози и фолклористи, но лингвистичен анализ не е правен. Провокирана от новото течение в лингвистиката, наречено лингво-културология, което изследва връзката между език и култура, проф. Крумова приема предизвикателството да анализира словесните форми. "Книгата е насочена към миналото", обясни авторката, която използва за своя труд материали от 19 век, от сборниците с народни умотворения на БАН, сборника на П. Р. Славейков, речника на Найден Геров и др. Във втората част на книгата й, която представлява речник на словесните форми, тя включва 3500 пожелания, благословии и клетви.

Проф. Крумова отбеляза, че клетвите са три пъти повече. "Това, че не говори добре за нашия народ и за неговата съдба е факт, но въпреки всичко не мога да не отбележа, че благословиите са много по-тежки, по-пространни, с много по-голямо значение в живота на обществото, на българина. Всички празници – семейни и календарни, са били съпроводени от съответна благословия", обясни езиковедът. Това е свързано с вярата на предците ни, че думата има тежест, че словото има сила и въздействие, и че, когато го произнесеш, то просто се случва. "Тази вяра днес е намаляла в голяма степен и въпреки всичко я има като някакво предубеждение. И човек си вярва, че като пожелае нещо хубаво, може и да стане", добави проф. Крумова. Според нея, затова толкова често българите отправят пожелания помежду си. И макар да не се благославяме толкова много, все пак си спомняме тези слова особено по празниците. Предпочитаме обаче да си пожелаваме – от нова дреха и нови обувки до почивки и екскурзии, весело прекарване на вечерта и др. Това, което си пожелаваме всъщност е изява на нашата представа за доброто, а клетвите ни изобразяват представата ни за зло.

"Кое е доброто?! В цял свят, за всички, на първо място е здравето и живота", подчерта тя. За патриархалния българин изконна ценност и пожелание е било да има семейство и в него да има разбирателство, да има имот, животни, да полага труд, от който да добива блага. Селяните например са били привързани изключително към своите ниви, добитъка си и затова в неговите пожелания, на първо място е плодородието. "Не мога да кажа, че сега си пожелаваме по-материални неща. Ние обобщаваме – да сме щастливи, да имаме много усмивки, да е весела, светла и плодотворна годината", смята езиковедката. По думите й, българинът ще продължи да поддържа една част от тези словесни форми от уважение към традицията. В кратката благословия "Да сте здрави и дълговечни като дъба" например откриваме съпоставка с природата на някогашния българин. "Да даде Господ и под праг, и над праг, и под път, и над път!", си е казвал, когато си е пожелавал изобилие.

Особено развита и многостранна е образността в клетвите на българина. "Кога тъпан прах сбере и ти дом да събереш". Тази клетва е била много тежка за предците ни, които в някогашния патриархален дух на времето са ценели високо семейството и дома си. "Да ти духа кон зад врата" пък се е пожелавало на човек, за да бъде арестуван. Възрастните особено са се засягали в случаите, когато им кажат, че са стари. В такива случаи те са отговаряли: "Да ти остареят кокошките". Друга забавна благословия, използвана от търговците е "Колкото стои петелът на кокошката, толкова да ти спре стоката в дюкяна". Сериозна клетва обаче е за обесване – "Да се махаш на моста". Навремето хората са били бесени предимно на мостове. Доста жестока е клетвата за смърт – "Да се засмееш под платно". Клетва от народното творчество на българите е "Девет си годин' полежал, още девет да лежиш, в гърне турски да сядаш. С игла да се подпираш". С нея се кълнели хората да слабеят, да се разболяват.

И все пак, доброто е повече. При наздравици, се е произнасяла следната благословия: "Колкото капки останаха в чашата, толкова душмани да останат". При сватба, майката на момичето, сипвайки във вино казва: "Както не може тия капки и това просо да се съберат и преброят, така и вам никой да не може зло да ви стори". "Вижте каква образност има в това", казва с възхита Лилия Крумова. Тя разказа и за традициите на сурвакарите. Когато хвърлят камъчета казват: "Както тече реката през тез' камъчета, тъй да потекат парите в кесията. Както тежат тез' камъчета в реката, тъй да тежат и парите в кесията".

http://www.dnesplus.bg/

[emilia_n]

Гледах презентацията на този труд по едно от историческите предавания. Сигурна съм, че ще е доста интересна . Има какво да се научи.

[Tedi]

наистина е така... трябва да се погледне