За унищожаването на Търновската дворцова библиотека

[Galahad]

Твърденията, че след превземането на Търново дворцовата библиотека или е била изгорена от турците или е била зазидана в черквата „Свети Петър и Павел” (по друга версия в „Свети 40 мъченици” и след това е била изгорена от търновския владика-фанариот Иларион Критски, макар и твърде разнолики и противоречиви се радват на доста широка популярност и се възприемат почти като догмат.

Дали обаче наистина се е случило така. Фактите сочат, че по-вероятно не. В изворите действително се говори за превръщането на патриаршеския храм в джамия (Цамблак и руските летописи). За съдбата на двореца версиите също са различни, но в общи линии се свеждат до това, че е бил щурмуван и в хода на битката е бил опожарен. За опожаряването на двореца изводите вероятно освен на археологическите данни за пожар (който обаче е век по-рано) вероятно почиват и на безпочвена аналогия с превземането на Велики Преслав от войските на Йоан Цимисхий.

Фактите обаче сочат, че дворцовата библиотека може и да е пострадала и ред ръкописи и документи да са били унищожени, но въпреки това не е била унищожена напълно. За съдбата на двореца косвено свидетелство е разказът на Цамблак за пренасянето на мощите на св. Петка от Търново във Видин. От изворите е добре известно, че нейните мощи са се намирали в дворцовия храм „Света Петка”. От разказа за пренасянето на мощите научаваме, че ценностите от ковчега и са били ограбени, но самите са си били запазени и по-късно пренесени във Видин.

В такъв случай възниква въпросът след като има оцелели книги, то кои са те. Книгите са добре известни – става дума за ценните илюстровани ръкописи като Ватиканския препис на Манасиевата хроника, Лондонското четириевангелия, Песнивеца на цар Иван Александър и Томичевия псалтир. Става дума за богато илюстровани книги, които са били предназначени за царската библиотека. Броят илюстрованите ръкописи направени преди ХVв. в световен мащаб не изглежда толкова малък, но ако се обърне внимание на дългия период от време и големия брой страни, то количеството се оказва съвсем не толкова голямо (http://en.wikipedia.org/wiki/Category:Illuminated_manuscripts ). Още по-малко е количеството на илюстрованите ръкописи (наричани още илюминати) с голям брой рисунки. Оцеляването на толкова голям брой български илюминати, които са направени за дворцовата библиотека те би било възможно, ако тя е била изгорена било от турците, било от фанариотите.

Предполагам обаче, че забелязвате нещо изключително особено – илюминатите с богата украса от рисунки са от времето на цар Иван Александър. Възниква въпросът защо няма запазени подобни ръкописи от времето преди управлението на цар Иван Александър? На практика е малък въобще броя на ръкописите принадлежали на дворцовата библиотека в по-ранния период, като понякога запазените най-вероятно са изнесени още при управлението на владетеля, по чието време са били и изготвени.

Отговорът вече бе споменат по-горе: около век преди превземането на Търново дворецът е бил унищожен от пожар. Патриарх Калист в житието на Теодосий Търновски споменава, че църковния събор на който присъствал Иван Александър със синовете си се провел в новопостроения палат. Това ще рече, че дворецът е бил направен към средата на ХІVв. Разбира се възможно е да става дума и за друга сграда, но поне за сега няма открит друг комплекс с толкова просторни сгради подходящи в тях да заседава църковния събор.

Всичко това означава, че дворцовата библиотека не е била унищожена от турците, а най-вероятно заедно с християнските реликви е била разпродадена или използвана за подаръци за християнските васали на султана. Що се отнася обаче до самия дворцов архив, в който са се пазели грамоти, договори и писма, то от него не е останало нищо. Въобще общия проблем с архивите е, че дори и турските такива започват да се появяват през втората четвърт на ХVв. и дори след това. Някои обясняват липсата дори на турски архиви с обстоятелството, че бълг. Държавност се е запазила значително по-дълго отколкото се приема обикновено. Но ликвидирането на архивите вероятно в голяма степен се дълги преди всичко на местното население, тъй като тези документи основно се отнасят до негови задължения към държавата. Затова в крайна сметка са се запазили само тези от грамотите, които са се съхранявали от манастирите, които са били и феодалите, чийто права, привилегии и имунитети са описани в тези документи.

Що се отнася до Иларион Критски, то той съвсем не е чак толкова черен, колкото пишат, че е изглеждало тялото му, когато го изровили от гроба му в "Свети Петър и Павел". Вярно е, че светиня му не е бил стока, но от друга страна при Велчовата завера игумена на Плаковския манастир е отървал бесилото заради неговото застъпничество, а както може да се види и днес над входа на построената по негово време търновската черква "Свети Никола" строителния надпис е двуезичен - на гръцки и на български ( http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_sv_Nikola.html ).

[КГ125]

Книги не може да е имало само в двореца. Намерените по пазарищата в Бейрут от английски лорд и на други разни нестандартни места показват, че пътищата на книгите са разнопосочни. Едни са намерени в потънала в горски храсталак църква в ломско и са отнесени от Виктор Григорович нейде към Казан, други на други места.

Това, че Иларион Критски е спасил някого не значи, че не е подпалил книгите. Зазиждане в стената на църквата е логичен начин за скриването им..

Най-ме е страх от един много житейски и исторически логичен вариант......

Попадналите тук или там в някоя къща книги след едно две поколения, преценяни вече като ненужни, са изоставени, зарязани, унищожени или изгорени за подпалки.....

[Galahad]

Наистина книги не е имало само в двореца, но Лонд. четириевангелие, песнивеца и Манасиевата хроника както се вижда от миниатюрите и бележките са писани за царя, пък и са доста скъпички за ширпотреба.

Ако е горено нещо, то най-вероятно са били самите библиотеки на "СВ. Петър и Павел" и "Св. 40 мъченици". За "Св. 40 мци" евентуално събаряне на стени може да е имало при преустройството й от хаджи Юмер в ср. на ХІХв. ( http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_sv_40_mzi.html ). Няма запазени книги от библиотеката на Великата Лавра, макар да сред най-известните манастири на средновековна България. Но пък по-стария препис на Бориловия синодик е от края на ВБЦ, което показва, че може да са се били запазили и книги, макар и разпраснати и от патр. библиотека. Но това е по-малко вероятно, тъй като запазените послания на патр. Евтимий са все до лица извън Търново. Но пък са и до различни лица и наличието на малка сбирка предполага, че Владислав Граматик е ползвал за преписа в сборника нещо на куп.

[Thorn]

Това за Иларион Критски е националистическа пропаганда.

[mitaca]

Хммм книги са горени, но доколкото ми обясниха в Търново в св.св. "Петър и Павел" е била зазидана патриаршеската, а не царската библиотека. И книгите са били горени по времето именно на Велчовата завера.

[КГ125]

Това за Иларион Критски е националистическа пропаганда.

Сигурно ли е това?

http://www.sibir.bg/index.php/Диети-и-фитнес/blog/yuliya2006/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=71947

За самият Иларион може да е пропаганда, но не е невъзможно зад тази легенда да има някаква опашка, съдейки по изложеното тука.

Редактирано Януари 4, 2011 от КГ125

[Galahad]

В интернет има снимка на "библиотеката", по-точно на това, което е останало до днес, но не намерих от къде съм я смъкнал. Версията е, че стената е избита за да се направи врата и тогава Иларион попаднал на библиотеката. Освен книгата, там бил и черепът на св. Михаил Воин от Потука, чиито мощи наистина са били сред реликвите на патр. храм "Св. Спас" (средновековната, а не тази на Колю Фичето).

Най-вероятно и в други черкви е правено. Обърнете внимание на западната стена на наоса на черква № 8 на Трапезица - http://historicalcities.narod.ru/photo_VTern_Trapeziza_church_8.html

На плана се вижда, че между притвора и наоса има врата, но на снимката пък се вижда, че врата няма, като ясно обаче се отличава зидарията, с която е зазидан отвора на вратата. Действително е възможно в "Свети Петър и Павел" да са били пренесени някои книги и реликви от патр. храм. При аналогични обстоятелства когато царигр. патр. Генадий изоставя принуден от обстоятелствата втория по големина царигр. храм "Св. Апостоли", той пренася в манастира Памакаристос и реликвите. Тъй че е напълно възможно Иларион действително да е попаднал на ръкописи на Търн. патриаршия и да ги е унищожил, но не толкова като някаква антибългарска акция, колкото като разчистване на помещението. Все пак ориенталския отдел на НБ се е сдобил с богата колекция тур. документи (вкл. преписа за портата от делото срещу Левски) заради разчистване на помещение в Цариград. Втори вече е въпросът за унищожаването от търновци на билиотеката на "Куршум-джамия" въпреки ширещите се слухове, че сред книгите има и сведения за превземането на Търново от турците. Макар вероятността да е малка заради обичайните за миналото пожари в Търново и в частност по Царевец в епохата на тур. робство, но е напълно възможно в библиотеката да са се пазели някакви документи от рода на тези във Фируз-беговия сборник или ползваните от Мехмед Нешри при описването на похода на Али паша през 1388г. срещу Шишман или Иванко. Но при всички случаи е имало нещичко за по-късно време, което днес като информация може и да е в тъмния период. Тъй че със сигурност са били унищожени ценни сведения за миналото на Търново, но заслугата за това е изцяло на българите.

След Освобождението у нас се вихри един доста голям нихилизъм. Да речем разкопките на Трапезица са направени по доста съсипващ начин и в чуждите списания може да се видят призиви, ако разкритите стенописи не могат да се консервират по друг начин, то страдите да се засипят отново с пръст. Или пък един друг пример. Тези, които са влизали в сайта на НБ в раздела за ръкописи, може да са видели, че там са качени снимки на кондиката на Сомоковската митрополия. Но в историята на града Христо Семерджиев цитира и предната кондика, която я е ползвал за написването на книгата си, но ... по-старата кондика вече я няма. Тъй че примери за немърливост от онова време бол.

Но темата е за дворцовата библиотека, а от нея се вижда, че има запазени книги, което ще рече, че не е била унищожена напълно.

Освен това трябва да държим сметка, че патр. Евтимий е наредил да се унищожат религиозните книги, които са били преведени или преписани със сериозни грешки. Това разбира се важи само за религиозните книги.

[Щекн Ичр]

Аз също вярвах в историята за гръцкия владика изгорил библиотеката на Евтимий.

Тогава толкова по-зле за нас, значи наистина сме били безисторичен народ, нямащ нито една собствена история!

Ако погледнете съвр.българи са същите, само с какво удоволствие синчетата и дъщеричките изхвърлят библиотеките на баща си или дядо си на "вторични суровини" или ги разпродават на колекционери (което все пак е по-добър вариант).

Редактирано Януари 11, 2011 от Щекн Ичр

[resavsky]

А защо търсим книги само в Търново?Къде е библиотеката на видинските царе?

[glishev]

На колко видински царе?

[Стоедин]

На Йоан и на Срацимир. Това в кръга на шегата. Аз се сещам за двама, Глишев. Можеш ли да се сетиш за кои иде реч?

[glishev]

Де да знам, то има нещо като местен сепаратизъм още в ХІІІ в. Но царе? Според мен само Срацимир. Константин не бих го нарекъл "видински цар". Или?

За библиотека в града не бих могъл да кажа нищо - освен ако не смятаме, че около Йоасаф Бдински има скрипторий и пр.

[Стоедин]

Баш за император(цар) Константин става на въпрос. Тези от XIII , век не ги броя.

Редактирано Януари 11, 2011 от Стоедин

[Galahad]

А защо търсим книги само в Търново?Къде е библиотеката на видинските царе?

С Видин въпрасът е доста по ясен. При влашките нападения градът е бил опожарен още през ХVв, при което тимариотите не успели да спасят дори документите за предоставените им тимари. Положението било толкова окаяно, че се наложило на гарнизона на Видин султана да отпусне помощи. В крайна сметка Вид. крепост била така съсипана, че се наложило при Баязид ІІ да бъде възстановена. Но и от там е останало нещичко - Бдинския сборник. Разбира се като културен център Видин трудно е можел да се мери с Търново. При Освобождението видинци не само за опазването за крепостта, но и за опазването на книгите се оказали по-предвидливи - те си запазали библиотеката на Пазвантоглу. Но преди Пазвантоглу Видин неколкократно е пострадвал изключително тежко от войните, тъй че за тамошните книги шансовете за оцеляване били минимални.

[Last roman]

Баш за император(цар) Константин става на въпрос. Тези от XIII , век не ги броя.

Май и тогава четенето не било популярно занимание

[hristo_serafimov]

А какво ще кажете за библиотеки в някои от манастирите покрай Плиска и Велики Преслав?

Дали там има такива и дали е оцеляло нещо от тях?

[Thorn]

Че имало - имало е. Но всички тези манастири са разрушени още през средновековието. Сградите им не са оцелели, камо ли кнгите им.

Колкото до библиотеката в св. Петър и Павел в Търново - прочетете това:

ПРЕДАНИЕТО ЗА ИЗГОРЕНА СТАРОБЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕКА В ТЪРНОВО

Юрдан Трифонов

[КГ125]

Явно Иларион Критски няма общо, но легендата е упорита... Да видим.

[КГ125]

Фактическите неточности в много разкази са обясними и логични. Толкова много хора и нито един да не отрече, че е имало такова нещо - дали е Иларион, дали е друг, но се е случило нещо такова, останало упорито в паметта на търновци.

Оборването в статията на Ю.Трифоновна разказа на местните жители, поместен в статията на Славейковата "Гайда" не е убедително. Сега защо би решил умен човек като владиката да отвори врата - кой го знае защо е решил. От друга страна,хората, особено неизкушените от наука, какъвто е разказвачът на Славейков, не измислят такива подробности.