БЪЛГАРСКО ХАНСТВО НА ДОЛНИ ДУНАВ

[Apofis]

БЪЛГАРСКО ХАНСТВО НА ДОЛНИ ДУНАВ. Новото начало

Изграждането на Първата българска държава в земите на Долния Дунав в края на VІІ в. е резултат от съвместните действия на славяни и прабългари*. Първият български владетел, чието име е споменато в най-стария български исторически паметник - „Именник на българските ханове", е хан Аспарух (668-700) от рода Дуло. След многобройни набези (678-680) от местността Онгъл в района на Долни Дунав, където прабългарите се заселват, към византийските територии в Малка Скития (Добруджа) войските на хан Аспарух достигат Константинопол. Византийският император Константин ІV Погонат организира поход срещу Онгъла (680), но е принуден да напусне панически полесражението. Българите завладяват цяла Добруджа, подчиняват местните славяни, обединени в съюза на Седемте племена и племето севери, стават пълновластни господари на земите на юг от р. Дунав и основават първата столица на новата държава - Плиска. Година след битката при Онгъла Византия подписва мирен договор с хан Аспарух - акт, който се възприема като признаване на българската държава.

Наследникът на хан Аспарух - Тервел, поема властта през 701 г. През 705 г. той помага на византийския император Юстиниан II да си върне престола, за което получава титлата „кесар" (първият човек след императора и главнокомандващ войските). Издигането му за кесар е прецедент в политическия живот на Византия.

През август 717 г. Константинопол е обсаден по суша и море от арабите. Император Лъв III моли хан Тервел за помощ и двамата подписват договор. Още през есента на същата година нашествениците са притиснати от българите под стените на византийската столица. В решителното сражение те са разбити и търпят огромни загуби. Арабската експанзия в Европа през Балканите е спряна по същото време, когато арабите нахлуват от запад, завладяват днешна Испания и преминават Пиренеите.

След смъртта на хан Тервел в продължение на няколко десетилетия се разгаря остра борба за власт, която стихва едва при хан Телериг. Той е поставен на престола от боилите през 768 г. и още през есента на същата година успява да привлече като съюзници във войните с Византия славянското племе берзити, населяващи византийските земи около днешните градове Битоля, Прилеп и Велес.

След хан Телериг боилите издигат Кардам (777-796). Първите десетина години от управлението му преминават в укрепване на вътрешнополитическия живот на страната. На 20 юли 792 г. той разгромява ромеите при крепостта Маркели (дн. гр. Карнобат). Император Константин VI е принуден да подпише договор, с който се задължава да плаща годишен данък на българите.

Хан Крум пирува след победата над император Никифор I Геник. Манасиева летопис, 1335-1340 г., Апостолическа библиотека, Ватикан. Снимка: Росен Колев

През 796 г. на българския престол се възкачва хан Крум. Той поставя началото на нова династия български владетели. Първите години от управлението му съвпадат с важни политически промени в Европа. През последните десетилетия на VIII в. в Западна Европа бързо набира сили нова политическа сила - империята на франките. През 803 г. Карл Велики разгромява Аварския хаганат и завзема западната му половина. През 805 г. хан Крум ликвидира държавата на аварите и присъединява техните земи към България. В границите на българската държава влизат земите на славянските племена западно от р. Тимок - браничевци, тимочани, абодрити и др. На запад и северозапад България граничи непосредствено с Франкската империя по течението на р. Тиса. На север границата върви по билото на Карпатите, по течението на р. Днестър до Черно море. В отговор на българската експанзия през май 811 г. византийският император Никифор I потегля към България начело на огромна армия. Българската столица Плиска е опожарена и разграбена, а защитниците й - избити. В нощта на 25 срещу 26 юли Крум атакува византийските части при Върбишкия проход. Призори император Никифор I е убит, а синът му - Ставракий, е ранен, но успява да се спаси. Поражението е толкова страшно, че през следващите стотина години нито един византийски император не се решава да премине северно от Стара планина. През зимата на 813-814 г. хан Крум подготвя нечуван поход срещу Константинопол. Строят се стотици стенобойни машини. В разгара на приготовленията на 13 април 814 г. хан Крум умира.

При управлението на хан Крум етническият и административният дуализъм в българската държава изникват с нова острота. Крум е първият български владетел, който въвежда общи закони за всички поданици. До него обществените взаимоотношения на славяни и прабългари са се регулирали от собственото им обичайно право.

През втората половина на 816 г. синът на хан Крум - хан Омуртаг (814-836), сключва 30-годишен мирен договор с Византия. В Константинопол е изпълнена специална церемония. Жителите на византийската столица с удивление наблюдават как императорът извършва езически обичаи и се кълне да спазва договора. Българските пратеници докосват светия кръст и Библията и се заклеват в тях. Тази церемония трябва да гарантира взаимното им доверие.

Мирът с Византия дава възможност на хан Омуртаг да използва войските си за решаването на вътрешни проблеми. Започналата административна реформа предизвиква остра реакция на славянските племена западно от р. Тимок. Тимочани, абодрити и браничевци се отцепват. Заедно с други племена по течението на р. Тиса те търсят закрила от франкския император Людовик Благочестиви. През 824 г. хан Омуртаг започва дипломатическа преписка с Людовик. Той настоява за мирно уреждане на конфликта. В своите „Анали" биографът на Карл Велики - Айнхард, свидетелства, че писмата на българския владетел са оставени без отговор. Това принуждава хан Омуртаг да организира през 827 г. поход с лодки по р. Драва. Отцепниците са върнати и са им назначени управители. До сериозен конфликт с франките не се стига.

Мирните отношения с Византия позволяват на хан Омуртаг да отдели време и сили за строителство. Той изгражда нов дворец на р. Дунав. В чест на това събитие е поставена колона върху изкуствено възвишение по средата на пътя между столицата Плиска и р. Дунав с надпис:

Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа това, да си спомни за онзи, който го е направил.

През 831 г. хан Омуртаг умира. На българския престол е издигнат третият му син - Маламир. Той управлява кратко и умира твърде млад. По негово време е установена обща граница между България и Франкската държава. След него през 836 г. на българския престол сяда племенникът на хан Омуртаг - Пресиян (836-852). Година по-късно той изпраща войски към Солун, възползвайки се от бунта на славянското племе смоляни в Родопите срещу византийската власт. Император Константин VII Багренородни се опитва да спре българското настъпление южно от Родопите, но не успява. Българите стигат до Бяло море. През 837 г. с помощта на местните славяни Пресиян отвоюва от Византия по-голямата част от днешна Македония и поречието на р. Струма.

[plamen_starbov]

Българите завладяват цяла Добруджа, подчиняват местните славяни, обединени в съюза на Седемте племена и племето севери, стават пълновластни господари на земите на юг от р. Дунав и основават първата столица на новата държава - Плиска. Година след битката при Онгъла Византия подписва мирен договор с хан Аспарух - акт, който се възприема като признаване на българската държава.

Учил съм, че в историческата наука се налага мнението, според което прабългарите и славяните влизат в съюзнически отношения. Кое все пак е вярно?

[plamen_starbov]

На север границата върви по билото на Карпатите, по течението на р. Днестър до Черно море.

Границата не минава ли по Днепър? Съфорумци, моля за извинение, ако обиждам Apofis, но съм се срещал различни мнения и търся истината.

[Warlord]

Съюзнически отношения със сигурност е имало, но съществуват и подчинени съюзници

Северната граница е спорна, не може да се каже със сигурност, а и едва ли там в степта по това време е имало точни и трайни граници. Факт е, че при войните с маджари и хазари вражеските войски са преследвани поне до Днепър.

Редактирано Септември 23, 2007 от Warlord

[plamen_starbov]

Обикновено в старите атласи от комунистическо време границата минава по Днестър, а южната е някъде до към Епир. Може би политическата обстановка е оказала влияние. Между другото харесвате ли новия ми начин на писане?

[Warlord]

Според мен степите между Днепър и Днестър са били нещо като буферна зона или гранична марка.За южната граница вече има доста по-подробни сведения и може с доста голяма точност да се определи, зависи за кой период питаш.

[plamen_starbov]

Warlord, става въпрос за времето на цар Симеон. Трябваше да конкретизирам. Защото, както казах, по атласите от онова време границата минава до Епир. Знам за 904 година, когато е минавала на 20 километра насевер от Солун, но за по на юг около битката при Ахелой не ми е известно и затова попитах.

[Warlord]

При Симеон границата е била доста динамична - тук си поиграх да сложа някои възможно най точни граници - http://bgnauka.com/forum/index.php?showtop...amp;#entry18599

Виж през 924 - това е максимума на разширението при Симеон, целия Епир тогава е негов.

[plamen_starbov]

Благодаря, Warlord. Картата ти е отлична. Но имам едно предложение: да отворим ли тема за границите на българия при цар Петър? Стори ми се, че границата на твоята карта минава по Дунав в последните години от управлението му или аз греша.