Проблемите с оръжието за българското освободително въстание

[К.ГЕРБОВ]

Почти във всички биографии на Васил Левски се отбелязва как той имал намерение да снабди бъдещите български въстаници със 100 000 пушки. Едва ли това, на пръв поглед огромно количество, е можело да бъде достатъчно за постигането на освобождението на България, защото както знаем, в кулминацията на Руско-турската война Дунавската руска армия е наброявала към 300 000 войника, да не говорим за артилерията, инженерната техника и пр. И при този числен състав, обаче, на 11/23 август 1877 г. руската победа е била поставена под въпрос и само подкреплението, което „пристига с гръм” на Шипка, дава обрат в развоя на войната.

Левски действително е споменавал за 100 000 пушки, но от текста в съответното писмо се вижда, че това е станало в ироничен план и просто не е разбрано правилно от изследователите. Всъщност, когато е написал въпросните думи, Апостолът е работел в контекста на изреченото от неговия по-късен почитател, писателя Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш!”

Намирайки се в очакване на „ненадейна революция”, през май 1871 г. Левски мисли да снабди хората от създаващия се в България революционен комитет с пушки, закупени от Узунджовския панаир. По това време Апостолът не е имал на разположение никакви парични средства и натяква това на сподвижниците си. В писмото си до Данаил Попов в Турну Мъгурели от 14 май той пише:„Ако бяха изпроводили нещата, сега щях с едно заобикаляне да свърша, което има да се върши, а сега ще се продължи йоще три месеца с второто ми пътувание. Пък парите трябва да ги имаме готови на 15 август, та на 15 септември да купим оръжие.”(1)

„Нещата” в случая са: квитанциите за получени суми и печатът на Привременното правителство в България, с който е трябвало да бъдат подпечатани тези квитанции, за да имат достоверност и ефект. По това време Васил Левски все още се държи донякъде почтено с имащите пари жители на Българско и се надява, че те най-малкото ще бъдат трогнати от високо патриотичните слова, с които започва печатното, така наречено „поканително-застрашително писмо”. Или поне ще бъдат стреснати от заплашителната негова част.

По-нататък в писмото до Д. Попов кратко се отбелязва, че идеята е: „да купим оръжие, от което искаме и колкото може да купим”. В едно следващо свое писмо от 27 юли 1871 г., до „г-да братята Муратооглулар”, т. е. до съзаклятието в Ловеч, и по-конкретно до Иван Драсов и Марин поп Луканов, Левски по-подробно обяснява, че бил писал на пазарджичани, софиянци и др. места, „да се съберат всичките и които от тях имат доверие в чорбаджиите като във фаизчии [лихвари] - чифути, турци, българи и пр., да вдигнат кой колкото може [пари]”. От своя страна Левски обещава: „и ний оттук ще гледаме по чисто народно с писмата и печатът да съберем по-скоро една сума да отидем на Узунджово дано се снабдяхме от каквото годе оръжие.”(2)

В последното изречение виждаме примиреност у Апостола, който вече желае да купи „каквото годе оръжие”, а не „от което искаме”. Той сякаш е предвиждал какво ще трябва да прави година след това, та сам е подчертал изразът „по чисто народно”. Уточняването за писмата и печатът ни подсказва, че под „народно” събиране на парите, авторът на писмото е подразбирал паричните суми, дадени доброволно или под заплаха за бъдещи неприятности, за което подробно ни известява споменатото печатно поканително-застрашително писмо.

Второто писмо на Левски от юли 1871 г. е написано във Филибе, т. е. в Пловдив, и очевидно в текста под „ний оттук” трябва да разбираме не „Ловешкия комитет”, а подписалият се под писмото: „Ваш Дервишолу Аслан”. Трябва да добавим, че по-това време, въпреки явно недоброто финансово начало, Левски е бил оптимист, защото очакванията му са: „Преди панаирът някой ден по-напред, ако [се] сдобияхме с парите, то може да се отиде и в Цариград, за да изкараме американска.” Логиката ни кара да приемем, че става дума за американска стока оръжие.

След тези уточнения, да се върнем към писмото до Д. Попов от 14 май 1871 г. и да прочетем целия пасаж за многото оръжие, с което Левски „бил планирал” да се снабди. „Парите трябва да ги имаме готови на 15 август, та на 15 септември да купим оръжие, от което искаме и колкото можем да купим”, е основната мисъл в писмото. След което Апостолът всъщност прави уговорка с думите: „Така го кроя, щото със сто хиляди пушки можем да се снабдим, ако сме в състояние, и дето искаме да си разпоставим из Българско, без да ни догади правителството.”

Малко особено се е изразявал Левски и затова неуспелите да го разберат, не само тук, но и на други места, са си съчинили куп неверни неща в неговите биографии. В случая, обаче, няма кой знае какво за разбиране. Със сто хиляди пушки организацията е имала възможност да се снабди, ако е имала пари за тях („ако сме в състояние”). След това е можела да си ги разпрати из България където иска, но само ако турското правителство не разбере („без да ни догади правителството”). Виждайки, че не може да преодолее нито първото, нито второто, Левски „така го крои”, че да се закупи оръжие, колкото е възможно и откъдето е възможно. Няма сведение, обаче, дали въобще е купена и една пушка от въпросния панаир.

Затова пък има описани случки, от които се вижда какви са били трудностите при внасянето на оръжие в България (тогава всъщност Турция). Както и какво е било качеството на оръжието, закупено от Узунджовския панаир.

Разказът на Никола Обретенов

Никола Обретенов е участвал в заключителната фаза на общото събрание на БРЦК, състояло се в Букурещ от 29 април до 18 май 1872 г. Прибирайки се в Русе, той получил поръчка от Васил Левски да пренесе от Гюргево до Търново някои вещи, между които и една пушка, която последният бил купил за себе си. За трудностите, които е срещнал при осъществяването на това мероприятие, Обретенов разказва в книгата си „Спомени за българските въстания”, откъдето е следният откъс:

„Към края на юни уставът, както и другите книжа, бяха отпечатани и сам Левски ги донесе в Гюргево, гдето и мене извика. Аз отидох веднага, защото това беше по Петровден, когато там ставаше голям панаир и народът от Русе цяла неделя отиваше и се връщаше без паспорт. Левски ми предаде напечатания устав, квитанционните кочани и други книжа заедно с униформата, сабята и пушката си, за да ги прехвърля в България и препратя в Търново, отгдето трябваше да му се предадат. В същото време Левски ми повери и три изрезки таен шифър, които ние наричахме скари, за кореспонденция с Букурещ, Гюргево и Плевен. Сам той се върна обратно в Букурещ.

Багажът ми беше доста голям и подозрителен. Аз сам не можех да го пренеса, затова повиках на помощ майка си баба Тонка. Тя събра сестра ми Петрана, майката на Д. Горов, Тодорка Миразчиева („Дългата коса”), майка й баба Станка и други роднини от Гюргево. За пренасяне на пушката трябваше някой по-висок човек, затова стана нужда да се повика от Букурещ Наталия Л. Каравелова като най-подходяща, понеже беше слаба и висока. Жените превързаха всичко на себе си, а Каравелица преметна пушката на рамото си (към нея привърза с връв и сабята) и облече пардесюто си. Те тръгнаха за Русе с каик, за да бъдат сами и свободни. В каика Наталия не могла да седне, защото оръжието й пречело. Каикчията на няколко пъти канил коконата да седне, но вместо коконата баба Тонка отговаряла по турски на каикчията турчин, че „коконата много обичала да гледа Дунава, затова не искала да седне”.

Като пристигат на брега, веднага биват срещнати от Али ефенди, полицейския паспортен пристав на пристанището. Той, забелязвайки толкова жени, с майка ми, се обръща към нея и й казва: „Бабо, какъв е този калабалък с теб?” Майка ми, без да губи кураж, дава знак на другарките си да вървят напред, а тя се спира с Али ефенди и му казва: „Нали знаеш, че имам дъщеря мома! Ще я сгодя за един момък от Гюргево. Това са свати, които идат за годежа. Заповядай и ти да те почерпя с кафе, както е нашият обичай.” Али ефенди заминал, а тя побързала да настигне другарките си покрай Дунава, които вече изкачвали пътеката нагоре из брега. Излязоха право в къщата ни, гдето аз ги чаках. Едва успях да прибера всичко в скривалището, ето и Али ефенди пристигна от портата ни към улицата. Жените го поканиха и почерпиха с кафе и ракия, след това той си отиде. Разотиде си и компанията от Гюргево. Но Наталия Каравелова, на която връвта от пушката беше наранила рамото, остана у нас още няколко деня, докато позаздравее раната й.

Още на сутринта аз намерих каруца, за да отнеса всичко в Търново. Но багажът беше доста голям, пък и пушката и сабята не можеха да се укрият. Затова взех юрган и дюшек и образувах денк, в който наредих всичко. Денка увих в черга, заших го и обвързах с въже. През портицата към девическото училище пренесох денка и го турнах на каруцата, която беше спряла пред портала на училището. Тръгнахме за Търново. Не само съседите ни, но и квартирантите ни турци, в по-голямата ни къща в двора, не можаха нищо да узнаят, защото в училището можеше всеки да влиза и да излиза, без някой да държи сметка за това.

При конака (сега Областно управление) се качи на каруцата едно турско ефенди, офицер, който също заминаваше за Търново. Като видя товара ми, попита ме: „Защо носиш толкова багаж?" Казах му, че напускам Русчук и отивам да се ценя на работа в Търново.

Като стигнахме до махалата „Сарая” край Русе, каруцарят се обърна към мен и ме попита: „Момче, имаш ли тескере?” Казах му, че имам, и почнах да го търся из джебовете си, но не можах да го намеря. Казах, че съм го забравил в къщи. „Иди го намери и ми го донеси, защото на каруцарите е забранено от полицията да возят пътници без тескерета!”, отвърна ми той. Върнах се да се снабдя с тескере, защото с моя багаж аз трябваше непременно да замина. Отидох в участъка, гдето се даваха тескеретата, но чиновникът ми каза, че за да ми даде тескере, трябва да му занеса бележка от бирника, че съм си платил данъка. Отидох при бирника и го замолих да ми даде исканата бележка, та като се върна, ще му се изплатя. Но бай Стефан Гирдапски не искаше и да знае за подобна услуга, защото българите, турски чиновници, бяха по-лоши от самите турци. Представете си какво беше моето положение! Оставих багажа при турчина, а пари да платя данъка нямах. Съвсем съкрушен, отидох дома. Майка ми намери пари, платих данъка и се снабдих с исканото тескере, което показах на каруцаря. Като видях ефендито, че спи върху багажа ми, успокоих се.

Наближихме беклемето към с. Тръстеник на шосето и каруцаринът неочаквано се провикна: „Мехмед ага! Мехмед ага!” Изтръпнах й дъхът ми се спря на гърлото; мислех, че съм вече предаден. То било, че каруцаринът викал едного от стражарите, за да му предаде някаква връзка, изпратена от домашните му в Русе.

Като стигнахме в Бяла, аз останах да спя в каруцата, макар че ефендито ми предлагаше стаята си. Аз не можех да оставя багажа си никому. В Търново ефендито слезе при конака, а аз отидох в Щърбакова хан, гдето оставих багажа си. После се запътих за дома на Иван х. Димитров, председател на Търновския революционен комитет. Казах му какво му изпраща Левски и останах да спя у него. Като се мръкна, той веднага изпрати своите верни комитетски работници да донесат багажа ми, извадихме всичко, заедно с пушката, сабята, дрехите и книжата и сутринта заминах обратно за Русе.”(3)

Горният откъс може да бъде прочетен по два начина. Ентусиазираните почитатели ще наблегнат на проявеното геройство от дейците на националноосвободителното ни движение и ще кажат: ето, тях не ги е било страх от нищо, даже са проявили съобразителност. Други, по-скептични, обаче, ще видят, че в разказът, озаглавен „До Търново с вещите на Левски”, основният проблем е бил пушката на Левски. Една единствена пушка, а колко главоболия, включително и наложилото се непланирано плащане на данък?

Всъщност проблемът при пренасянето на по-значително количество оръжие е бил дотам голям, че по-трезвите глави не са и помисляли да осъществяват такова мероприятие. Пристигайки в Българско, Васил Левски не е имал реална престава с какво се захваща. Това се вижда от писмото му до Данаил Попов от 5 февруари 1871 г. - същото писмо, с което поръчва печата на Привременното правителство за втори път. „Работата ни засега в Българско е тая, обяснява Апостолът: да търсим средства да си купим от по-чистото оръжие-пушки до четири-пет хиляди. И Турция ще я сгромолясаме заведнъж... А отгде и как ще ги пренесем, това ни е май мъчничко, но добър е господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика.”(4)

Четири-пет хиляди пушки му трябвали на Левски, за да събори Турция. Имал малък проблем с парите и не било ясно как ще внесе пушките в България. Впрочем Апостолът не е успял да преодолее още първото препятствие: да се снабди с пари за закупуване на оръжието. Просто не ги е търсил, където трябва.

Тук може да се направи интересен паралел с една история, която Панайот Хитов е описал в своите спомени. Войводата разказва за срещите си с Христо Георгиев през зимата 1866-1867 г. Поискал от заможния българин пари, за да купят оръжие за подготвяната за 1867 г. чета. Чорбаджията дал 100 лири, а войводата после пак отишъл при него, да даде пари за още две хиляди пушки, които щели да са нужни, ако се вдигне бунт в България. „Да не мислиш, че аз не мога да намеря пари за тез две хиляди пушки? - му казал Георгиев - Но кажи ми, где ще ги турим, как ще ги купим? Всичко ще се узнае, нищо няма да направим. Аз мога да намеря до петстотин хиляди жълтици, но с това само ще съсипем народа. Без вънкашна сила да помага, не можем.”(5) И двете предсказания на Христо Георгиев - че въстанието ще съсипе народа и той ще бъде освободен от външна сила, се сбъдват с Априлското въстание и Руско-турската война.

Разказът на Стоян Заимов

За един друг аспект - на некомпетентното отношение към реалните възможности на оръжието, което се е продавало по панаирите в България, свидетелства един разказ на Стоян Заимов. Става дума за опита за покушение, който Атанас Цвятков Узунов извършва над хаджи Ставри Примо. Последният е изявен гъркоман от Хасково. Имащ влияние пред одринския валия, той заплашвал да затвори българските училища в Хасково и околните села и да прати размирните хасковски учители в затвора. Затова революционният комитет в града взел решение гъркоманът Примо да бъде убит. В края на април 1873 г. с тази задача се наема Атанас Узунов.

Тъй като целият разказ за събитието е сравнително дълъг, тук ще бъдат предадени буквално два откъса, а връзката между тях ще бъде обяснена накратко. За освежаване на разказа си по събитията, на които е бил непосредствен участник, Стоян Заимов е използвал собствени имена-прякори, на лица и селища, за които се налага да се даде съответното пояснение: Мирчо Попов е Аспарух; Стоян Заимов - Звукарят; Аргириядис, Крадликов, Ивановият Костадин - Атанас Узунов; революционният комитет в Чирпан - Борич; революционният комитет в Хасково - Цеко; революционният комитет в Стара Загора - Атила. За да не се разсейва читателят, за да прави справка за какво точно става дума, в приведените откъси условните имена са заменени с истинските. Ето и откъсите:

„Мирчо Попов се нае да намери силен револвер, яка кама и чепици, нужни Узунову за предстоящето убийство. Надвечер на 3 май той посети почти по-видните членове на революционния комитет в Хасково, прибра им револверите, без да им съобщи причините на това. Намъкна у дома си около 13 револвера, всички с отворени евзи отгоре, купувани на Узунджовския панаир.

.............

Аспарух бе наредил върху миндерлика събраните през деня револвери и ками. Узунов ги разгледа всичките и намери, че нито един от тях не отговаря за случая.

— С тоя револвер едвам врабче можеш умъртви — каза Узунов, след като разгледа револвера на Димитракя поп Стефанов.

— А с тая кама жаба не можеш разпра, камо ли тлъстото шкембе на конашкия чорбаджия — каза пак Узунов, след като размаха надясно и ляво във въздуха камата на Кощи чорбаджи.

От донесените оръжия Узунов не одобри нито едно. Попов се притърча у Георгя Минчев и му донесе здрав остър нож, от средна големина, с черна костена дръжка. Узунов го одобри и го напъха в пояса си.

Узунов измерваше револверите с оня, с който бе дошъл в Хасково. Донесеният револвер бе от средна големина, с бяла дръжка; патроните му се пукат отгоре с евзи. Кратката история на тоя револвер е следнята: Стефан Сливков, един от стълповете на революционния комитет в Стара Загора, пръв търговец между търговците в града, преди три години бе ходил на Узунджовския панаир за покупка на манифактураджиска стока; между многото подаръци, които бе купил за Левски, купи му и тоя револвер. Левски го носи цели две години и когато Любен Каравелов му проводи за подарък револвер в голям размер, от новата система, той, Левски, върна подаръка си на Сливкова. Стефан Сливков го по¬дари на Узунова, когато последният отпътува от Стара Загора за Чирпан да ръководи комитетските дейци при извършвание убийството на Саид ага Змията. Няколко пъти Узунов бе изпитвал силата на подарения нему револвер със стреляние в дъски и дъбици и намираше, че той не е от силните револвери.

— На далечно разстояние револверът ми слабо бие, ала отблизо ще ми услужи в случая — рече Узунов на Попов, след като прегледа наредените върху миндерлика револвери, всички долнокаче¬ствена узунджовска стока...”

Узунов се вмъква в „писаните конаци” на хаджи Ставри Примо, като излъгва, че е грък на име Аргириядис. Бил от Одрин и в него се била влюбила една българка. Баща й обаче не я давал на грък, затова Аргирядис я отвлякъл и дошли в Хасково. Носел и писмо от негов и на хаджи Ставри приятел. Молбата на Аргириядис била, хаджи Ставри да помогне двамата с българката да бъдат венчани, за което Примо с охота дал съгласие. Действащите лица по-нататък са: Узунов, хаджи Ставри, слугата му Иван Мечката и кьор хаджи Иван Малджията, съсед на Примо, който минавал за народен лечител и сам изготвял лекарствата в хаван. Стоян Заимов просължава:

„— Иване, отведи тоя човек в хана на Кощи чорбаджи и утре рано около един часа ще отидеш да го доведеш тук — заповяда господарят на слугата си.

Иван с махане на глава даде знак на селянина да го последва. Узунов измери очно разстоянието между себе си и Прима, вежливо се приближи до него на разкрач разстояние, спокойно бръкна в десния си селски джеб, нещо лъсна в юначната му ръка... Наместо „сбогом, лека нощ”, три думи, които трябваше да каже в случая, той, Узунов, наниза три куршума в лявата гърда на гъркоманина... Узунов, без да трепне, насочи револвера на Стефана Сливков в гърдите на хаджи Ставря, спокойно дръпна курока; евза се пукна, револверът избълва огън, оловено зърно се заби в лявата гърда, гърмеж се чу в „писаните конаци”; втора евза се пукна, револверът втори път избълва огън, второ оловено зърно се заби малко по-долу от първото; третя евза се пукна, трети куршум се заби в тлъстата гърда на хаджията, трети гърмеж се зачу в „писаните конаци”; трапезарията се напълни с барутен дим и замириса на развалени яйца... Примо се вкамени на мястото си: с настръхнала като четина коса, с отворени уста, с опулени, стъклени очи, както това се случва с хората във време на ужас, той, сякаш прикован, остана на миндерлика... Иван Мечката, наместо да се хвърли върху убийцата на господаря си, в страха си силно притвори вратата на трапезарията, замандали я отвънка и нададе вик, колкото го глас държи... Узунов се приближи до мнимо умрелия Прима: през дима от барута, който в гъсти кълба се въртеше около голямата му глава, го разгледа, увери се в моменталната му смърт и спокойно се запъти към вратата.

— Отвори, отвори, Иване — повика той на Мечката, който се дереше, та викаше на помощ домашните.

Вратата се не отвориха; Узунов се опита да изхвръкне през прозореца, да прескочи зида и да яхне вранята коня на Георгя Минчев, но прозорците на трапезарията са запречени с яки железни пръти. Дръпна веднъж, дваж, триж Узунов желязната решетка, ала тя и не мисли да се подчини на волята му. Той отново се завърна при вратата и се опита със сила да я отвори — да я изкърти.

Примо не бе умрял от моментална смърт, както си помисли Узунов. Той само за няколко минути бе примрял. Трите куршума едвам пробиха дебелата хабена жилетка и не отидоха по-навътре от лойния пласт на лявата гърда. Когато Узунов се опитваше да изкърти вратата, нещо тежко, около сто оки, се хвърли върху гърба му, захапа го за врата, стисна го в железните си ръце, силно го метна в средата на трапезарията и с все сила се тръшна отгоре му. Това бе мнимо умрелият Примо, пробуден от писъците на женорята и дечурлигата. У възкръсналия Прима, в случая на самозащита, бяха възкръснали всичките му физически сили, що разполагаше на младини. Узунов и Примо се сбориха на живот и смърт. Узунов напрегна последните си юнашки сили, изправи се в цял ръст с жъртвата си, метна Прима на пода, изпразни четвъртия патрон в него (куршумът удари в пода) и едвам сега се сети за ножа на Георгя Минчев.

Револверните гърмежи, писъкът на женорята и дечурлигата, гърмещият глас на Ивана, всичко на минутата достигна до ухото на кьор хаджи Ивана. Той начаса захвърли хавана на една страна, заграби дебела суровица-мешовица в ръка и по стълбата, що се опираше на зида (за която стълба преди малко мъмреше жена си), се прехвърли в хаджи Ставреви широки двори. Женорята го посрещнаха с молбата: „Хаджи, спасявай хаджията!”...

Кьор хаджи Иван, кърджалийски гигант, отвори вратата на трапезарията, пред окото му блесна следната картина: Примо, прострян на пода, селянин някой си го яхнал и вади нож да го прободе в гърдите. Малджията силно замахна с дебелата суровица-мешовица; ръката на селянина сякаш увехна, ножът падна на пода. Втори път Малджията замахна и силно удари по тила непознатия нему селянин. Узунов изблещи очи и полумъртъв се простря в средата на трапезарията. Примо бе спасен. Малджията не се задоволи само с първите два сполучливо нанесени удари, той нанесе, дето завърне, още няколко силни удари по полумъртвия труп на селянина, сетне силно се тръшна на гръдния му кош, заплю лицето му и чак тогава се заинтересува за здравието на съседа си.

— Хаджи, ранен съм, с куршум съм ударен. Пазвата ми е пълна с кърви; спасявайте ме — обади се Примо, бидейки прострян на пода.”(6)

В протоколираните разпити по т. н. „Хасковско приключение” (въпросния атентат срещу гъркомана) е записано, че пред съда Ставри Примо е съобщил, че Узунов е стрелял два пъти и единият от куршумите е попаднал в тялото му. Този факт, обаче, не намалява оценката, че с оръжие, купено от Узунджовския панаир, не е можело да се решават проблеми. Напротив, даже се създават. Атанас Узунов се свестява след кеча с Примо и Малджията, но след съдебния процес, в Диарбекир са заточени освен него още 21 души.

Бележки:

1. Васил Левски. Народе???? С., 2002, с. 91.

2. пак там, с. 107-109.

3. Никола Обретенов. Спомен за българските въстания. С., 1983, с. 148-151.

4. Левски, пак там, с. 43.

5. Панайот Хитов. Как станах хайдутин (редактори Жени Божилова и Николай Хайтов). С., 1982, с. 208.

6. Стоян Заимов. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 година. С., 1983, с. 419-432.

[resavsky]

Три куршума в гърдите от една крачка разстояние и дори не е ранен сериозно.........Друг е въпросът че Атанас Узунов /гласен за заместник на Левски/едва ли трябва да изпълнява лично подобен атентат.Но проблема с кадрите на ВРО е бил повече от сериозен.Затова и авантюристи от калибъра на Димитър Общи и Бенковски получават сравнително високи постове без особени заслуги.Защото се е предполагало че са хора на оръжието.което поне за Бенковски не е вярно който преди Априлското въстание се е хващал за оръжието само когато е трябвало да се снима.

Редактирано Януари 6, 2011 от resavsky

[resavsky]

Въобще не ви ли прави впечатление че Априлското въстание е организирано от шепа интелкетуалци /или хоро на перото общо казано/ като Стамболов,Стоян Заимов,Захари Стоянов,Волов,Бачо киро ,Иларион Драгостинов,Никола Обретенов,Георги Икономов.Моите уважения към тях но нито един не може да се определи за войвода или дори да се каже че има някакъв боен опит преди 1876 г.Къде са опитните войводи Панайот Хитов,Филип Тотю,Жельо войвода,Ильо войвода?Защо няма един апостол който да е участвал н някоя от българските легии - а към 1876 г. има живи стотици участници в легиите в разцвета на силите си.Защо хората на оръжието са държани настрана от въстанието/или отказват да се включат в него/?

Редактирано Януари 6, 2011 от resavsky

[resavsky]

Пропуснах да отбележа че в Априлското въстание не взема и нито един от българите получили към 1876 г. военно образование /основно в Русия.А техния списък е повече от впечатляващ - Данаил Николаев,Сава Муткуров,Райчо Николов,Аврам Гуджев,Стефан Кисьов и още много доказани патриоти /и професионални военни/.Не вярвам че и един от тях би отказал да вземе участие във въстанието.Ако бъде поканен разбира се.

[Galahad]

При Априлското въстание голямият проблем е, че липсва ясна и добре изградена стратегия за хода на въстанието. При повечето от предходните въстания има много по-ясно формулирани планове поне за началния етап от развитието им. Втори е въпросът доколко тези планове биха били успешни, но ги има. При предшестващото Старозагорско въстание да речем има идеи за подривна дейност - палежи и дори покушение срещу султана, с цел създаване на хаос, групиране на силите на въстаниците и т.н. Не че се получава реализация, но има някакви идеи.

При подготовката на Априлското въстание подхода е по-скоро емоционален. Единствено в ІV рев. окръг има някаква по-прагматично създадена организация.

При това положение е ясно, че и идеята за набавянето на оръжие е също така по-скоро смътна. Вярно е, че при едно въстание по принцип има имправизация, но тогавас тя е в основата на всичко. Практически оръжие е наобходимо на първо време за обучение по стрелба. Втория етап вече трябва да е в хода на въстанието, по точно в началото да се превземат турски оръжейни арсенали. Не го разбирайте да се превземат най-силните тур. крепости и след обезоръжаване на гарнизона да се набави оръжие. Става дума за нападане на малки гарнизони и постове. Да речем в САЩ по време на Гражд. война знаменитата битка при Гетисбърг става на това място, защото ген. Ли се бил насочил към складове за обувки, за да обуе армията си. Но дори и докато Левски е жив, няма добре изградена визия за набавяне на оръжие и унищоване на противниковите муниции. В хода на руско-турската война примерно в Плевен по време на обсадата местното население върши подривна дейност за да намали ресурсите на Осман паша. Докато идеята за набавяне на оръжие от създаването на комитетите до самото избухване на въстанието си е това да са прави най-вече чрез закупуване. Но това донякъде си е нормално, защото подготовката се прави от занаятчии, търговци и земеделци, които повече разчитат на пазара, отколкото да планират набавяне на ресурси чрез военни операции, респ. намаляне на противниковите ресурси.

Така погледнато си бие на очи дали идеята на Димитър Общи да се използва подходящия момент и да се оповести подготовката на мащабно въстание не е била по-удачна, вместо въстание с неясен план за развитие. Защото в крайна сметка Освобождението иде не пряко благодарение на въстанието, а косвено благодарение на външни сили.

Основния проблем при подготовката е, че прекалено много се е бързало без да има причина. Или както по-късно се казваше: петилетката за две години.

[resavsky]

ВРО и Гюргевският комитет страдат от липса на професионални революционери.Просто няма подготвени кадри - нито за войводи,нито за четници.Не че няма такива хора сред българската емиграция но те са игнорирани.Гюргевският комитет например представлява една сравнително ограничена група от емиграцията - условно казано младите крайни интелектуалци.Те всъщност и затова избягват в Гюргево от Букурещ - да стоят далеч от основната емигранска маса.А подготвени и смели хора през 1876 г. има - при Гредатин няколко седмици след въстанието виждаме 2 000 българи /при това командвани от българи/ да се бият като равни с елитните турски части.но поради редица съображения никой не ги кани да участват във въстанието.

[andreiS40]

Пропуснах да отбележа че в Априлското въстание не взема и нито един от българите получили към 1876 г. военно образование /основно в Русия.А техния списък е повече от впечатляващ - Данаил Николаев,Сава Муткуров,Райчо Николов,Аврам Гуджев,Стефан Кисьов и още много доказани патриоти /и професионални военни/.Не вярвам че и един от тях би отказал да вземе участие във въстанието.Ако бъде поканен разбира се.

Накъде биеш Ресавски?

Явно скрито критикуваш ръководителите на ВРО и на с8амото въстание в самоинициативност без наличие дори на зачатъци на военни знания.

[resavsky]

Съвсем правилно си ме разбрал Андрейчо.

[mitaca]

Хмммм, ако революциите (или въстанията) избухваха по план и ако се чакаха "обучени хора" все още щяхме да пасем козите (уфси-те ) на рода (т.е. щяхме да сме си в родово-общинния строй (според Маркс де)).

[resavsky]

Е да но за всяка революция се иска поне минимална подготовка и водачи които могат да поведат народа.А не като Стоян Заимов които в сюблимния момент се преоблича в женски дрехи и се скрива на един таван.

[mitaca]

Ако става въпрос за революции съм спец (абе поне така си мисля де). Та те избухват без подготовка. Справка - Френската!

[resavsky]

Все пак се надявам да приемеш че има разлика между национално-освободителна - буржуазно-демократична революция.Макар че доколкото си спомням Бастилията е превзета от войници от националната гвардия а не толкова от парижката тълпа.Дето се вика подготвени хора.

Редактирано Януари 7, 2011 от resavsky

[Frujin Assen]

Чувал съм, че най смели са новобранците, защото не знаят какво ги очаква. Ако погледнем реално на нещата аз лично поне, не виждам полезен ход който да не доведе до кланета. Номера с четите е пробван по рано. Планът е бил да напълнят балкана с чети, разбирай добре въоражени и подготвени хора. След което постепенно да се разраства въстанието. Да, ама номера не става. Оказва се невъзможно голям брой хора да живеят в планината. Турците просто ги унищожават. Малки чети да, това може, но те пък не могат да направят нищо по значително. България е малка и гъсто населена страна със смесено население. Това не е североамериканската прерия където индианците могат необезпокоявани да трупат оръжие и да се подготвят. Това дори не е и Сицилия където пристига Гарибалди само с 1000 души. Дори да приемем че пушките са изпратени по селата. Раздадени са на въстанниците, но кога и как те ще тренират? Един път ще излезе в полето, два, на третия любопитния комшия ще разнесе по цяло село какво прави бъдещия въстанник. Да се разчита на пленени пушки от турския арсенал... несериозно. Тоест, обявява се въстанието, но ако се провали плана за захват на оръжие от турски арсенал тия хора стават директно курбан на башибузука.

Сега, знам за Македония, но там работата е друга. Първо, това е планинска област, второ ВМРО има стабилен тил в лицето на България.

[resavsky]

Не трябва да се забравя че шум в Европа се дига главно благодарение на Баташкото клане.А това е един епизод който можеше и да не се случи ако Батак беше превзет от редовна турска армия.Със сигурност в Гюргево са планирали по мащабно въстание - както в пространството така и във времето.

[Frujin Assen]

Ами планирали са, защото не са имали реална представа за случващото се. Захари Стоянов си го пише, макар че е било забранено строго да се лъже всеки е надписвал в стремежа си да изкарат делото. Накрая става това което и без друго е щяло да стане. Явява се предател (когато са замесени много хора просто е въпрос на време да се намери предател) и отново очаквано въстанието избухва преждевременно.

Реалността е че пари и военно обучение за поне някаква по значима част може да предостави само чужда държава. И това е пробвано в първата и втора българска легия. Отново очаквано, който взема пари от чужда държава се поставя в нейна услуга и се съобразява на 100% с нейните условия. На тоя етап не е имало никоя държава която да тръгне да дава пари за военно обучение и оборудване на някаква българска военна част.

Ресавски, ти спомена за офицерите, че не били привлечени, да, това е така. Но истината е, че даже и да ги бяха повикали едва ли няякой щеше да се съгласи, най много работата да се разчуе и въстанието да се провали. В общи линии, както ти сам каза, имаме група интелектуалци, които не разбирайки нищо от военно дело се нагърбват с непосилна задача, без сами да го съзнават.

[Михов]

Според мен пък, дори и да бяха привлечени хора с военна подготовка, изходът от въстанието щеше да е пак същия. Може би само щеше да продължи по-дълго. Дори и с няколко военни, априлци нямат ресурса да се противопоставят на османската армия, а дори и на османските паравоенни формирования.

[andreiS40]

Чувал съм, че най смели са новобранците, защото не знаят какво ги очаква. Ако погледнем реално на нещата аз лично поне, не виждам полезен ход който да не доведе до кланета. Номера с четите е пробван по рано. Планът е бил да напълнят балкана с чети, разбирай добре въоражени и подготвени хора. След което постепенно да се разраства въстанието. Да, ама номера не става. Оказва се невъзможно голям брой хора да живеят в планината. Турците просто ги унищожават. Малки чети да, това може, но те пък не могат да направят нищо по значително. България е малка и гъсто населена страна със смесено население. Това не е североамериканската прерия където индианците могат необезпокоявани да трупат оръжие и да се подготвят. Това дори не е и Сицилия където пристига Гарибалди само с 1000 души. Дори да приемем че пушките са изпратени по селата. Раздадени са на въстанниците, но кога и как те ще тренират? Един път ще излезе в полето, два, на третия любопитния комшия ще разнесе по цяло село какво прави бъдещия въстанник. Да се разчита на пленени пушки от турския арсенал... несериозно. Тоест, обявява се въстанието, но ако се провали плана за захват на оръжие от турски арсенал тия хора стават директно курбан на башибузука.

Сега, знам за Македония, но там работата е друга. Първо, това е планинска област, второ ВМРО има стабилен тил в лицето на България.

Това е точно така!

Баш на място казано!

[andreiS40]

Ами планирали са, защото не са имали реална представа за случващото се. Захари Стоянов си го пише, макар че е било забранено строго да се лъже всеки е надписвал в стремежа си да изкарат делото. Накрая става това което и без друго е щяло да стане. Явява се предател (когато са замесени много хора просто е въпрос на време да се намери предател) и отново очаквано въстанието избухва преждевременно.

Реалността е че пари и военно обучение за поне някаква по значима част може да предостави само чужда държава. И това е пробвано в първата и втора българска легия. Отново очаквано, който взема пари от чужда държава се поставя в нейна услуга и се съобразява на 100% с нейните условия. На тоя етап не е имало никоя държава която да тръгне да дава пари за военно обучение и оборудване на някаква българска военна част.

Ресавски, ти спомена за офицерите, че не били привлечени, да, това е така. Но истината е, че даже и да ги бяха повикали едва ли няякой щеше да се съгласи, най много работата да се разчуе и въстанието да се провали. В общи линии, както ти сам каза, имаме група интелектуалци, които не разбирайки нищо от военно дело се нагърбват с непосилна задача, без сами да го съзнават.

Но резултати има, макар и Освобождението от 1877-1878г., в крайна сметка да бе частично.....

Аз съм голям черногледец, но не мога да открека, че чрез предизвиканата с Априлското въстание(20 април-12 май 1876г.) Руско-турска Освободителна войНА, ИЗПОЛЗВАХМЕ ПОСЛЕДНИЯ ШАНС ДА ИМАМЕ СВОЯ ДЪРЖАВНОСТ!РЕАБИЛИТИРАХМЕ ПРАВОТО СИ НА НАЦОНАЛНО-ДЪРЖАВНО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ!

Хубаво е да се замислим затова и то днес, когато си мразим държавността.

И друго, като гледам, какво сториха младотурците с Българите от Източна Тракия и Гюмурджинско през лятото на 1913г., с арменците през 1916г. и днес с кюрдите, съм 100% сигурен, че ако не беше Априлското въстание и останахме в рамките на Османската империя, то днес за нас Българите щеше да се говори в МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ, като някаква етнографска рядкост, ,,артефакт".....като на изчезнала нация.....

Редактирано Януари 8, 2011 от andreiS40

[Frujin Assen]

Хъм, Андрей твоите думи ме подтикват да направя една алтернативка в съответния раздел).

[Doris]

От един неуспешен опит за убийство направихте кардинални заключения - Левски не си бил свършил работата, Бенковски бил авантюрист, Априлското въстание станало известно само заради Батак. Защо не вземете да прочетете Записките на Захари Стоянов?

[resavsky]

Е какво пише в Записките което не сме чели?

[Frujin Assen]

Ами така е, Левски не си свършва работата, не ръководи освободителното въстание (което не го прави по малък мъченик за родината), Бенковски наистина е бил авантюрист, и точно такива хора са били нужни тогава, не е само заради Батак, но той е фитила. Чел съм Записките и изскренно се възхищавам от Захари Стоянов и патриотизма му, и което е по важно, от това че е честен и не скрива нищо.

[Doris]

Е какво пише в Записките което не сме чели?

Например, че е имало сред организаторите на въстанията хора с военно образование.

В това време, когато всичко гореизложено в началото на предидущата глава се вършеше в България през 1875 година, по-главните български революционерни деятели от Старозагорското въстание и от другите революционерни пунктове бяха сполучили да избягат през Дунава в святата и благословена свободна Румъния, люлка на нашето политическо възраждание. По-главните измежду тия емигранти бяха: познатият вече на читателите Стефан Николов Стамболов (прекръщен Стойко Мъглата), родом из Търново; Панайот Волов (прекръщен Петър Банков), родом из Шумен, момък на 28-годишна възраст, ръст висок, лице смугло, весел и засмян завинаги, учил се в Русия, в Николаевската гимназия (едничкото лице между апостолите в 1876 г. със систематично малко-много образование), бивши учител в родния си град, а после бунтовник, племенник на прочутия български богаташ Маринчо Бенли; Христо Иванов Книговезеца, наречен Големият (за да се отличава от Христа Караминков, тоже апостол), родом от с. Къкрина, Ловченско, другар на Левски, най-старият български апостол, на 35-годишна възраст; Христо Караминков (Малкият), родом из Търново, бивш халач, на 28-годишна възраст, человек с начално образование, както и Големият Христо; Иларион Ив. Драгостинов, родом от Търновско Арбанаси5, момък на 26 години, хубавец и деликат, който беше предмет в Русчук и Търново на много нежни въздишки, учил се в Търново само, но говореше и пишеше на всичките почти европейски язици, в това число и турския язик, чиновник на железницата, отгдето беше избягал по Заарското въстание; Георги поп Тодоров (Икономов), родом от Сливен, на 28-годишна възраст, учил се в родното си място, запознат от млади години с хайдушкия живот, момък с буен характер, който беше готов да изтегли ножа си от най-малкото докачение; двамата синове на познатата вече баба Тонка, братя Никола и Георги Обретенови, родом от Русчук, първият на 28-годишна възраст, учил се в родното си място, а вторият на 26 години, учил се в Одеса в юнкерското училище и нарочно напуснал училището, да вземе участие в българското въстание; Стоян Заимов, родом от с. Тюркемишово, Чирпанска околия, на 30-годишна възраст, учител, тоже с местно образование и заточен в Диарбекир по хасковското приключение, но избягал от затвора и дошел в Румъния, за да стане изново бунтовник; Георги Бенковски (Гавраил Хлътев), родом от Копривщица, учил се в родното си село, скитник от дълго време по Мала Азия и Египет, а после прибягнал в Румъния, неизвестен до него време на никого; Георги Апостолов, родом от Заа-ра, на 29-годишна възраст, тоже с местно образование, избягнал от Заарското въстание; Никола Славков, родом от Търново, на 28-30 години, мъж с грамаден ръст, учил се в Русия, гдето и бил на военна служба (унтерофицер), така също неизвестен до него време на старите емигранти; Георги Измирлиев, родом из Македония (прекръщен Русеще), учил се в Русия в юнкерското училище, младо момче на, 22-25 години; Иваница Данчев, из, Свищов, с местно образование, на възраст 29-30 години; Тодор Кирков из Ловеч и други още младежи.

В началото на месец януарий всичките апостоли се разпределиха из окръзите, както следва: Стамболов, Караминков, Измирлиев, Хр. Иванов и Тодор Кирков - в I окръг (последните двама бяха помощници); освен тях тук дойдоха още, кажи го за апостоли, кажи го за войводи: Христо Донев, познатият на читателите дядо Никола от Хаинето, Пармаков, родом от Градец, руски юнкер, Семерджиев (Панов), родом от Търново, прочутият оряховски патриот Сидер и пр.; във II окръг - Ил, Драгостинов, Георги Икономов (последният се премести в IV окръг през месец априли на 10 число), Георги Обретенов и Стоил войвода, родом от с. Инджекьой, Новозагорско, който щеше да бъде като предводител; в III окръг - Заимов, Обретенов, Апостолов, Данчев, Славков, Ф. Симидов и Спас Сулчалията, от кокто четиримата бяха помощници; и в IV окръг - Волов, Бенковски, Каблешков и аз, помощници.

[Eньо]

Ами така е, Левски не си свършва работата, не ръководи освободителното въстание (което не го прави по малък мъченик за родината), Бенковски наистина е бил авантюрист, и точно такива хора са били нужни тогава, не е само заради Батак, но той е фитила. Чел съм Записките и изскренно се възхищавам от Захари Стоянов и патриотизма му, и което е по важно, от това че е честен и не скрива нищо.

Левски не може да бъде мъченик, защото е извършил убийство и грабежи над българи.

Изоставен от всички, достигнал предела на отчаянието и напуснат от съратниците си Левски изпада в дълбоки умопомрачителни кризи, като единствената му фикс идея е била да примами поп Кръстю със съхраняваните от него пари в Къкрина и да изпълни смъртната присъда, която той самия я е издал, понеже не се е намерил никой член на Тайната полиция, който да я изпълни.

Този маниакален замисъл се оказва фатален за неговия земен живот.

Заплахата за предстоящи покушения срещу заможни българи - чорбаджии и свещенници която Васил Левски отправя чрез своето писмо адресирано до Иван Фурнаджиев подтиква поп Кръстю да вземе решението да сътрудничи на турските власти по линия на неутрализиране на полудяващия Левски.

Васил Лъвски е стигнал до там, лично да участва в нападения срещу заможни българи, отказали да му дадат исканата сума в турски лири (откупване на живота срещу 100-150 турски лири и разписка).

Създадената по идея на Левски тайната полиция - специално назначени хора, чиято задача е била по даден от дякона знак да ликвидират всеки отказал да заплати, обещал и неплатил в срок или проявил несъгласие със неговите идеи отказва да изпълни дадените от него смъртни присъди. Видял се в безизходица, Левски решава да ликвидира поп Кръстю, но това му коства главата.

Ето част от заплашителните писма на Левски адресирани до заможни българи:

Денятъ на общонародното востание, което наближава ще бъде и денъ на справедливо возмездие.

Тогава на всекиму ще сe иска отчетъ и тяжки томува, който нищо не е направил за своя народ.

У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилiята му ще бъде изгонена изъ българско.

Вiя му пiйте iоще кръвтъ и предавате ги на мръснiятъ мъчителъ!

Разберете!

Решили сме вече!

Или да ви съберемъ, или да ви поразимъ - или сто и петдесетъ лири ще ви бъдатъ по-мили или веченъ животъ съ цялата ви фамилiя!

В. Лъвскiй

[Frujin Assen]

Тук думите са безсилни.