Празнуването на Богоявление в Търново през 1260г.

[Galahad]

(за звуков фон при четенето

)

Известният византийски историк Георги Акрополит през 1260г. пребивавал в Търново няколко дни като пратеник на виз. император. Престоят му съвпаднал с празниците Рождество и Богоявление. По покана на тогавашния бълг. цар Константин Тих видния византийски сановник присъствал на тържественото честване на Богоявление. Макар и да не се впуснал в подробности как точно е протекло събитието, той отбелязал, че българските владетели празнували Богоявление "най-бляскаво". Щеше да е много хубаво да беше казал и нещо повече, но няма повече подробности. Тъй че как точно е протекло събитието може само да гадаем.

В близост до двореца е имало оформено площадно пространство, където най-вероятно е имало празничен парад. Вероятно на него са били носени и трофеите взети след разбиването на Исак ІІ Ангел в Балкана, тъй като по-натам Акрополит ги изброява, като казва, че българите ги държали не толкова за употреба, колкото за показ.

След това вероятно е имало литийно шествие, което се е спускало през Малката порта към Янтра, чието преминаване е било гледано от струпаното по стените на Царевец и Трапезица население.

По това време храмовете на Царевец, Трапезица и в Асеновата махала са били действащи и звуковия ефект от биещите черковни камбани сигурно е бил по-въздействащ от това, което може да се чуе по време на днешните спектакли "Звук и светлина". Интересно е дали по време на процесията към Янтра не е имало редуване на биене на камбаните на Царевец и Трапезица. Така би се постигнал ефекта на използваното в богуслужението антифонно пеене (протовоположно; псалтовете пеят от двата аналоя разположени от ляво и от дясно на царските двери). При всички случаи празнуването ще е било атрактивно, тъй като събитието са намира в края на "Историята" на Акрополит, и най-вероятно е описано след отвоюването на Цариград, което ще рече, че по това време авторовите критерии за "бляскаво" вече са били високи.

[К.ГЕРБОВ]

„Презъ зимата въ началото на 1235 год., когато се връщалъ отъ Палестиня и пристигналъ въ Цариградъ, св. Сава поискалъ да споходи „свата своего Асена цара загорскаго”. Когато продължилъ пѫтя си по море и стигналъ въ градъ Несебъръ (Месемврия), той го известилъ за пристигането си на българска територия. Иванъ Асѣнь II веднага изпратилъ свои близки хора съ коне, които да го доведатъ отъ тоя градъ, и заповѣдалъ да се устрои тържествена срѣща на светителя въ Търново, като и самъ царьтъ съ патриархъ Иоакима излѣзълъ да го посрещне. Това било преди Богоявление (6. януарий с. с.). Св. Сава билъ приетъ и настаненъ въ царския дворецъ, гдето му били отредени особени и топли стаи, а сѫщо и хора да му служатъ. Както въ навечерието, тъй и въ самия день на Богоявление светительтъ взелъ участие въ тържественитѣ църковни служби и самъ прочелъ надъ светата купель, която служела за кръстилница, молитвата за освещение на водата, а сѫщо поръсилъ следъ това самия царь и всички, които били съ него, и следъ службата обѣдвалъ наедно съ царя и патриарха. Въ българската столица св. Сава останалъ дълго време, защото царьтъ не го пущалъ поради суровата и тежка зима.” (Васил Н. Златарски. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280), с. 408.)

Горното сведение Златарски е взел от житието на св. Сава, написано от Теодосий Хилендарец. Не съм проучвал, присъствал ли е той на събитието, разказано ли му е за него или го е интерполирал.

Някъде бях чел, че именно на Богоявление Сава Сръбски се простудил и от това починал (изглежда от пневмония). Нищо чудно да е присъствал на хвърляне на кръста в Янтра и докато слязат и се качат в двореца, тогава да е настинал. Тя и службата ще да е била в "Св. 40 мъченици". Ако е така, значи житиеписецът на св. Сава е пропуснал нещо от церемонията или си я е измислил.

[Warlord]

Вероятно на него са били носени и трофеите взети след разбиването на Исак ІІ Ангел в Балкана, тъй като по-натам Акрополит ги изброява, като казва, че българите ги държали не толкова за употреба, колкото за показ.

Спомням си, че бившия министър без портфейл претендираше, че тва било първия музей в Европа или нещо такова.

Иначе темата е много интересна, смятам че трябва да се направи някаква възстановка. "Звук и светлина" обаче никак не е лошо най вече заради лазерите и прожекторите, през средновековието най-много е можело да се наслаждаваш на светлината от факлите, но пък съм съгласен, че масовия звън на камбаните (който няма начин да не е бил ритмичен) е бил по-завладяващ от тонколоните на "Звук и светлина".

Също е интересно при посещението на сръбския крал Стефан Милутин в Търново през 1310 г. как е протекла церемонията. Това си е доста рядко събитие, самият крал да дойде на лично посещение в столица на съседна държава, без войската си имам предвид Някой има ли пълния такст споменаващ за това събитие?

[Galahad]

За съжаление нито Теодосий, нито Дометиан не надхвърлят в житието на св. Сава при описанието на Богоявленския празник храмовото богослужение - Вечернята и водосвета на самия празник. Единствено споменава празничния обяд при царя.

При всички случаи имаме сведение за още едно височайше гостуване в бълг. столица по Богоявление.

За заболяването Акрополит говори за чума. Макар Акрополит да казва, че починал бълг. архиепископ от чума, то това е грешка, защото същия автор описва признаването на патр. сан на Йоаким І. В случая е бил подведен от това, че Сава е починал в Търново. Но Сава макар да е пребивавал в края на живота си извество време в бълг. столица е бил глава на сръбската църква, а не на българската.

Също е интересно при посещението на сръбския крал Стефан Милутин в Търново през 1310 г. как е протекла церемонията. Това си е доста рядко събитие, самият крал да дойде на лично посещение в столица на съседна държава, без войската си имам предвид Някой има ли пълния такст споменаващ за това събитие?

За съжаление по този въпрос изворовия материал далеч не е така изобилен. Казано е само, че след като се срещнал с виз. имп. Андроник и минал през Солун е посетил и Търново:

И срещайки се с българския цар в Търново, всякви права получил за своето кралство.