Числеността на Българската армия през Средните векове

[plamen_starbov]

Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство. По време на първите десетилетия след основаването на страната, армията се състои от прабългарска конница и славянска пехота. Ядрото на българската армия е била тежката кавалерия, която се състояла от 12 000-30 000 тежко въоръжени ездачи. На върха на своята слава през 9 и 10 век тя е една от най-големите военни сили в Европа и враговете ѝ се страхували от нея. Има няколко документирани случая на византийски командири, които изоставят нападението, защото не желаят да се конфронтират с българската армия на нейна територия.

Така започва в уикипедия статия за Българската средновековна армия. Трябва обаче да отбележа, че броят им в статията е според книга на Божидар Димитров. Може би няма данни, но нека да помислим по този въпрос. Според мен тя е наброявала в повечето години от съществуването си поне 70-100 000 души. Как мислите? Потърсих за подобна тема, но не намерих. Моля да ме извините, ако отварям дискутирана вече тема.

Редактирано Януари 10, 2011 от plamen_starbov

[ISTORIK]

За Второто българско царство:

По време на преминаването на кръстоносците от третия кръстоносен поход през българските и византийските земи братята Петър и Асен предложили през 1190 г. на крал Фридрих I Барбароса за евентуална борба с Византия 40 000-на армия, съставена от българи и кумани. По-късно те му предложили по-голяма - 100 000-на - армия за евентуална обсада на Константинопол,

През 1205 г. българите разполагали в Тракия с 40 000-на конница и многочислена пехота. Като съюзници на българите воювали и 14 000 кумани.

При обсадата на Солун българската войска била неизброима - като морския пясък или като звездите в небето.

В сражението при Пловдив 33 000-ната българска войска била разделена на 33 отряда. Най-малкият бил съставен от 900 д., а най-големият - този на цар Борил - от 1 600 д.

В сражението при Велбъжд през 1330 г. българската армия наброявала 15 000 д. На българска страна участвали и 3 000 татарски наемници.

В сражението при Русокастро българската армия наброявала 10 000 д. На българска страна участвали и 2 000 татарски наемници.

[T.Jonchev]

Така започва в уикипедия статия за Българската средновековна армия. Трябва обаче да отбележа, че броят им в статията е според книга на Божидар Димитров. Може би няма данни, но нека да помислим по този въпрос. Според мен тя е наброявала в повечето години от съществуването си поне 70-100 000 души. Как мислите? Потърсих за подобна тема, но не намерих. Моля да ме извините, ако отварям дискутирана вече тема.

Данни има, но са непълни и разхвърляни из един период от половин хилядолетие, така че не е възможно да се правят кой знае колко стабилни и общовалидни изводи.

Според мен ти мериш Средновековието с днешна мярка: тогава постоянни армии от съвременен тип няма. Имало е известни постоянни гарнизонни контингенти за охрана на граници и крепости, но те едва ли са били някакъв внушителен брой. По-големи армии са набирани по време на война - в някои случаи през първото царство в "действащата армия" са влизали до към 60 000 мъже. Естествено, това не са всички хора под оръжие, защото обикновено крепостните гарнизони от районите в посоката противоположна на военните действия, не са включвани. Те са охранявали границата в дълбокия тил (понякога не най-ефективно). Така че вероятно си прав за 70-100 000. Но това е по-скоро потенциал. Калояновите предложения към рицарите за 100 000 войници в подкрепа са по-скоро дипломатическо изхвърляне според мен.

[ISTORIK]

За древните българи

Древните българи (прабългарите) разполагали единствено с конница. При сформирането на военните отряди била възприета десетичната система - 10, 100, 200, 500, 1 000, 10 000... Съобразно с конкретната бойна обстановка, българите формирали отряди с разнообразна численост. Запазени са сведения за отряди, наброяващи 1 000, 2 000, 7 000 и повече.

През 540 г. българите взели 120 000 пленници; явно понякога числеността им била твърде голяма.

Редактирано Януари 10, 2011 от ISTORIK

[plamen_starbov]

Да, имате право. Но българската войска трябва да е имала и "специални части", както се наричат днес. В една схема беше представен следният ред: център, в него е пехотата, а крилата са запълнени с конници. Но това, което правеше впечатление е, че няма достатъчно обсадни машини. Схемата е от IX-X век. Вероятно еволюират схемите от Първо и Второ царство. Но по какво точно превъзхождаме византийската армия.

[ISTORIK]

Ако искаш, пробвай да редактираш уикипедианската статия...

[mitaca]

Значи темата трябва да се сепарира. Едно е пред християнския период, друго е ПБЦ, а съвсем друго ВБЦ.

Във всяка армия в което и да е време има специални части (е ся няма да дискутираме бойните зайци де ).

В пред християнския период всеки (пра)българин е бил боец. Дали е имало "славянска" пехота? По вероятно НЕ? Славяните не са били съюзници а подвластни. Те са си предпочитали ромейската номинална власт пред (пра)българския камшик. Но и (пра)българите са го разбирали. За това са ги ограничавали и ...отдалечавали. След "лошия" закон на Борис, славянските старейшини са разбрали, че е по-добре управител от колкото вожд и то гонен (ако е с/у централната власт). Т.е. автономията е добра, ама по-добре е да си "хранен човек", особено, ако "автономията" може да ти се клати (не само от хана/кана, а и от родни "претенденти").

След Петър (абе още при Симеон) веч славяни нямаме по българските земи, имаме БЪЛГАРИ! Значи това дет е направил Борис работи .

Армията при Самуил също е "камерна", но пък той не е бил добър пълководец.

Когато Асен и Петър освобождават България, надали е с участие на народното опълчение. Не за обявяването, а за битките. Времената са други. Тук много страници писахме за битката при Пловдив, ама 20 години по-късно вече воюват "профита".

Та такива ми ти работи .

[Galahad]

Това ми мяза на въпроса за числеността на бълг. армия между Освобождението и днес - а тя е много различна (територията расте, след ПСВ са клаузите на Ньойския договор, после пък при последните капитулации армията ни беше оптимизирана).

Та същата работа и за средновековната - територията се мени в пъти, начина на формиране на армията се мени радикално.

Все пак не е лошо който пуска такава тема да сложи поне малко данни. Да се развие това по-подробно трябва време, което ще рече, че някой и да се захване да направи нещо по-обстойно основната информация по темата ще се появи чак на 5-10 страница.

Редактирано Януари 10, 2011 от Galahad

[Aspandiat]

Пламене, ако дойдеш в събота на сбирката, ще ти дърпам ушите.

Вземи си бележка от последния абзац от горния пост на Галахад и се отучи, приятелче, да пускаш тема, а после да се изсулваш и повече ред да не драсваш в нея. Не ти се карам, правя ти забележка. Да не помислиш и ти като Дедето, че те репресирам.

[glishev]

Що бе, Щърбов е почти образцов юзър: пита, пуска ни мухата и с никого не се кара

Е, понякога задава направо отговори, а не въпроси, ама то никой не е съвършен.

Инак през цялото Средновековие войските постепенно намаляват. Ако в ІХ в. не е невероятно в дадена кампания да участват даже и няколко десетки хиляди души от една страна, то в ХІV в. нормалната бройка вече е в пъти по-малка. Което си има много причини и засяга както България, така и повечето други европейски страни. Човек може да го осъзнае като почете история - и изворите, и съвременните специалисти от време на време дават бройки, които спадат толкова повече, колкото по-късна е датата. Всъщност това сме го обсъждали и в Бойна слава, и тук. Пък и наистина се предполага, че студент по история трябва да умее да си вади заключения от прочетеното (другарска критика ти правим, Щърбов, ама ти не се шашкай и ела да лочиш бири с нас).

[monte christo]

Но по какво точно превъзхождаме византийската армия.

Въобще превъзхождаме ли я?

[plamen_starbov]

Ей, няма го човек 12 часа и започва критиката. Майтапя се, разбира се. Момчета, няма да дойда в събота, имам доста задължения. Първо, да започна от бройката. Казах 70-100000 души. Правя заключение за тази бройка, тъй като я сравнявам малко и с днешно време. Да вземем, например, битката при Ахелой през 917 година. Лъв Дякон споменава, че 50 години по-късно, тоест 967 +/- някоя година, костите се виждат още. Значи, трябва да е било доста голямо сражение. 50,000 до 70,000 - сочи статията в уикипедия за броя на българските войски и, съответно, 62,000 до 80,000 - 110,000 - за ромеите. Доколкото днес е прието, тогава Византия събира почти цялата си войска. При 110 000 души, предполагам, би трябвало да има поне още 20 000 души акрити и войска срещу арабите, а може би още 5000 в Южна Италия. Излиза, че Византия има в този период около 140 000 войници. България, обаче, изостава вероятно поне с 40 000 души. Предполагам, чисто ориентировъчно, че до кризата от XIII век нашата армия да е брояла около 100 000 души. Не може да имаш големи територии и да имаш, да кажем, 30000 войници. Това май се случва с Византия през XIV век, ама тогава разпада на държавата е започнал. Но да се върна на темата.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B9

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9E%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%B0

Вторият линк е за битката при Онгъла. Там е посочено числото 10 000 българи, според академик Ангелов. Струва ми се съмнително, тъй като, ако тръгне пак Константин IV на поход, то той без проблем би победил българската армия. Следователно, трябва да е имало повече души армия. 10000, според мен, е подценен брой.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%92%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4

Тук, като трети момент, е посочена битката при Върбишкия проход. Никифор тръгва да покорява страната ни - подготвя, ако не цялата, то поне голяма армия. Според

източника - 60-80 000. За България - 50-65 000. Намирам тези числа за що-годе приемливи.

Извод: Както казахте, съфорумници, броят на войските се мени. Съгласен съм. Правя обаче и едно заключение - в отделни моменти нашата армия е имала известно предимство, понеже владетелите ни имат подкрепа и от местното население. Не винаги, но има.

Дано да съм хванал нещо положително.

[Стоедин]

Кога всъщност средновековната ни армия се професионализира напълно? При Калоян и Борил имаме все още големи армии(царски отряди, кумански наемници и вероятно многочислено опълчение). Показателно е как Йоан Асен II взима властта с помоща на руски наемници, а сетне при Колкотница се говори за малка набързо събрана войска и малко кумани за цвят. Кампаниите на този владетел са повече от странни и някък недовършени всеки път. Не означава ли това, че именно при младия Асен започва масовото закрепостяване на селяните и постепеното отпадане на опълчението за сметка на малобройна професионална армия. При Константин Тих сякъш все още имаме сравнително голяма армия, но след Ивайло войската ни е често символична.

От Асен до Борил се споменават цифри от 30 000 до 100 000(вероятно преувеличени, но не много) като потенциал на държавата, а от Ивайло насетне дори 15 000 вече се счита за многобройна сила. Ивайло разгромява две армии от по 10 000 и 5 000 души с значително по малобройни сили благодарение на яростта си и познаването на терена. Михаил Шишман при Велбъжд има 12 000 души+3 000 наемници. Предполагам тези 12 000 са предимно професионални войници как мислите? Или чак при Йоан Александър процеса е завършил и армията е само от профита? Или пък до края на българската държава си имаме опъчение от свободни селяни-войници?

[Стоедин]

Присетих се за тази тема докато четях за структурата на римските легиони. Няколко въпроса се породиха в мен.

1. Защо дисциплината в българската армия е драстично спаднала в сравнение с войската ни от Първото царство?(сравнявайки кореспонденцията на Борис с папата и доклада на Лала Шахин).

2. Защо липсва практиката за укрепяване на военния стан при поход? Все пак взаимстваме толкова неща от ромеите, но тази практика не ни допада.(Самуил е пословичен с нехайството си, но какво да кажем за Михаил Шишман, Вълкашин и Углеша. Сещам се за Крум и "обсадата му" на Цариград, но това като че ли е изключение, а не правило).

3. Липса на специализирана литература-съчинения посветени на тактика и стратегия.(малко теория би спестила Велбъжд, например).

4. Липса на висок боен дух. Понякога дори слух е довеждал до паническо отстъпление, да не кажа бягство(събитията край Димотика, ако не се лъжа при Йоан Александър). Подобни бягства са "лекувани" от римляните с децимация. За немърливост спрямо оръжието и коня наказанието е било смърт през Първото царство. Защо армията ни се превръща в недисциплиниранасбирщина през XIV век?

5. Защо военното дело при нас спира развитието си до Колкотница? Най-"грандиозната" ни победа след 1230 е при Русокастро(при огромното неравенство на силите резултата е жалък, особено сравнено с Ахелой от 917г.). Защо нищо не научаваме от фръзите, монголите и турците? Нито рицари(тежка кавалерия), нито стрелци(сложносъставен лък и лека кавалерия), нито еничари(тежка пехота, огнестрелно оръжие, тежки далекобойни лъкове, артилерия, "преторианци"), а само червендалести, подпийнали, мустакати, едри мъжаги, нелишени от смелост, но очевидно с нисък морал и лоша дисциплина(по Шахин). Всяко предизвикателство намира своето решение както в природата, така и във военното дело. Защо ние не успяхме да се справим с турците? С рицарите се справяме много добре, с татарите горе-долу, но с османлиите сме пълен провал! Защо?

6. Имаме ли профи армия или само механичен сбор на селски момци с елементарно снаражение и без никаква физическа, тактическа и пр. подготовка? Често се изтъква факта, че към XIII-XIV век армиите в Европа спадат като количество за сметка на професинални дружини-малки, но боеспособни. Любим пример са ми каталаните от началото на XIV век, които мачкат турците в Мала Азия, ромеите и аланите, а за десерт прегазват и френските рицари в средна Гърция. И всичко това с армия от порядъка на 5000-6000 души, ако не греша. Нашата армия намалява, но по боеспособна не става! Можем ли да наречем болярските феодални дружини професионални? Каква подготовка и въоръжение са имали пехотинците, конниците и стрелците ни в залеза на средновековната ни държавност? А флота? Все повече си мисля, че всичко е било една голяма импровизация завършила логично с катастрофа.

Редактирано Април 4, 2011 от Стоедин

[T.Jonchev]

Защо се чудиш. И до днес акъл не вземаме, това не е никак ново. Българският манталитет е един и същ от векове и турското владичество ни е прибавило само гяволъци за гарнитура.

Своя професионална армия (в смисъл постоянна - обучавана, дисциплинирана и пр.) през Средновековието България не е имала, с изключение на малки вероятно гарнизонни контингенти или владетелски дружини (гвардейци).

Десетките хиляди от ПБЦ (впрочем числата често се раздуват/редуцират по всевъзможни поводи без никакво сериозно основание и данни - вж. напр. статията за битката от 811г. от Уикито, която е посочил Пламен - там численостите са абсолютно фантазни, особено българската) са опълчение, каквото владетелите от ВБЦ (най-вече през XIV век) явно не могат да си позволят или не са в състояние да съберат.

[mitaca]

Професионална армия няма шанс, като се намеша опълчението. Нищо, че са Сульо и Пульо и Ханко от село Осеня. Профитата могат да спечелят битката, кампанията понякога, но войната не.

[Frujin Assen]

явно не могат да си позволят или не са в състояние да съберат

Или хронистите от по ранния период лъжат по гръмко. И това също го има.

Въпросът е принципно нерешим поради оскъдността на изворите. След 1230 имаме ясно очертана демилитаризация. И това си е тенденция. Битката при Велбъжд е сочена като проблем, обаче забележете. Сключва се примирие, пристига сръбското попълнение и те нападат. Даже сръбските историци обвиняват своя крал в безчестие и че е нарушил примирието. Цар Михаил ІІІ Шишман си урежда битка, при която че само денят и мястото, но дори и часът са уговорени на предния ден! Войните между балканските владетели приличат по скоро на роднински скандали, нежели на войните отпреди няколко века. В тоя смисъл и особено големи армии с големи възможности не са и необходими. После турците това ни го изкарват на всички балканци през носа, ама кой да знае че така ще стане...

[Стоедин]

Абе, това за през носа е вярно, но със съответните нюанси.

1. Сърбите започват някакви реформи във военното дело, които имат ефект. Не ги спаяват от покоряване, но имат силна и боеспособна армия, която се противопоставя на турци, монголи, унгарци, французи и пр. доста добре. Развиват кавалерията си в период в който ния окончателно сме я затрили, май...

2. Власите също имат доста успехи срещу унгарци и турци по това време и отново тези успехи се дължат на кавалерията(основно). Влашките рейдове на юг от Дунав са показателни за самочуствието им, но и за тяхната боеспособност и маневреност.

3. Византия използва огнестрелно оръжие( не ги спасява, но поне опитват да са в крак с времето).

4. Албанската лига е сериозен съперник на османците без да разполага с големи ресурси(не по големи от нашите).

Всички са на нашето дереже, но се забелязват опити за реформи, за нововъведения, търсят решения. Само ние си караме постарому, по нанадолнището. Тук не е въпроса за числеността, а за качеството. Най-добре е голяма и сила, калена в битки армия, но ако я нямаш барем малка, ама професионална(от спартански тип) войска. При нас обаче нищо подобно. Като чета писмата издадени от "господин Търновски" как "кани" подчинените си, нищо чудно и никой да не се е отзовал...

[Frujin Assen]

Стоедине, наличните изворови данни за съжение не ни дават възможност да видим какво е било преди това, нито след това. Тоест, и да е имало реформи, и да е нямало, няма как да разберем.

[bggeneral]

Абе, това за през носа е вярно, но със съответните нюанси.

1. Сърбите започват някакви реформи във военното дело, които имат ефект. Не ги спаяват от покоряване, но имат силна и боеспособна армия, която се противопоставя на турци, монголи, унгарци, французи и пр. доста добре. Развиват кавалерията си в период в който ния окончателно сме я затрили, май...

2. Власите също имат доста успехи срещу унгарци и турци по това време и отново тези успехи се дължат на кавалерията(основно). Влашките рейдове на юг от Дунав са показателни за самочуствието им, но и за тяхната боеспособност и маневреност.

3. Византия използва огнестрелно оръжие( не ги спасява, но поне опитват да са в крак с времето).

4. Албанската лига е сериозен съперник на османците без да разполага с големи ресурси(не по големи от нашите).

Всички са на нашето дереже, но се забелязват опити за реформи, за нововъведения, търсят решения. Само ние си караме постарому, по нанадолнището. Тук не е въпроса за числеността, а за качеството. Най-добре е голяма и сила, калена в битки армия, но ако я нямаш барем малка, ама професионална(от спартански тип) войска. При нас обаче нищо подобно. Като чета писмата издадени от "господин Търновски" как "кани" подчинените си, нищо чудно и никой да не се е отзовал...

А защо не помислим върху наличните човешки ресурси, особено след Иван Асен II? Имаме две чумни епидемии, тръгнали от Константинопол и от Венеция. Напоследък чувам мнения, че сме били доста обезлюдени през 14 век, особено след черната чума. Ако няма хора, как да направиш армия......

[Стоедин]

Човешките ресурси през 14 век са кът не само за нас, а за целите Балкани, май. Въпроса е как да се оправяме с това което имаме. Липсват хора? Ами направи си малка, но боеспособна армия. Пак ще се върна на каталаните в началото на 14 век. Воюват срещу турци, ромеи, алани, френски рицари и всеки път със смазващо превъзходство. Срещу по големи армии, срещу тежка кавалерия, срещу лека кавалерия, срещу пехота, все си бият хората. Явно са били добре тренирани и екипирани, дисциплинирани и мотивирани. Въпроса е, защо ние не сме могли да изведем на бойното поле поне 10 000 войника, които да се опрат на османци и унгарци? От ок.1,5 мил. души(горе-долу толкова сме били през 14 век, според някои наши историци) може да се набере една армия от 15 000 човека без някакво свръх напрежение за държавата и народа. Какво е качеството на тази армия е по важно, според мен. Очевеидна е деградацията във военното дело след Калоян и Йоан Асен Втори.

1. Константин Тих(убит) е разгромен от селската армия на Ивайло.

2. Михаил Шишман(убит) е направен за смях при Велбъжд. Колко бяха дошлите каталански наемници начело с Душан? 500? Идеално за холивудски епос!

3. Русокастро при Йоан Алкесандър. С 4-5 пъти числено превъзходство, ако не се лъжа, постига едно голямо нищо. С дипломатически ходове отпосле се сдобиваме с далеч по големи територии.

4. Димотика?

5. Видин? Освободен с влашка помощ. Нямаше ли и турски контингент, впрочем?

6. Къде са нашите войски при Черномен, Плочник и Косово?

Йоан Шишман е управлявал 24 години. Време предостатъчно са сериозни реформи. Дали църковни земи да вземе, дали рицари да си произведе, не съм сигурен, но нещо е било необходимо да стори!

[RIZAR]

Стоедине , големи екстраполации си правиш.

1. Константин Тих(убит) е разгромен от селската армия на Ивайло.

2. Михаил Шишман(убит) е направен за смях при Велбъжд. Колко бяха дошлите каталански наемници начело с Душан? 500? Идеално за холивудски епос!

3. Русокастро при Йоан Алкесандър. С 4-5 пъти числено превъзходство, ако не се лъжа, постига едно голямо нищо. С дипломатически ходове отпосле се сдобиваме с далеч по големи територии.

4. Димотика?

5. Видин? Освободен с влашка помощ. Нямаше ли и турски контингент, впрочем?

6. Къде са нашите войски при Черномен, Плочник и Косово?

Йоан Шишман е управлявал 24 години. Време предостатъчно са сериозни реформи. Дали църковни земи да вземе, дали рицари да си произведе, не съм сигурен, но нещо е било необходимо да стори!

1.Константин Тих със счупения си крак е бил кауза пердута. Армията на Ивайло не е "селска" , защото и днес не е 1981г. ,а 2011г.

Армията на Ивайло издържа повече от 3 големи кампании и в определен момент води война на 3 фронта, ако не знаеш...

2.Михаил Шишман не е правен на никакъв смях. А ти си смешен с твоите познания по история. Сръбския крал вероломно е нарушил постигнатото няколкодневно примирие и разпръснатите български войски не са могли да се организират при мошеническия сръбски удар. Сръбските войски не са могли да отлепят от Велбъждското поле, защото при Мрака са спрени от пристигналите български подкрепления водени от брата на убития цар. Факта , че Земен остава в български предели сведочи слабоста на сръбската армия и неподготвеноста й за тежки планински преходи , а и факта, че българите могат да се оправят със сърбите дори и с половината си армия, което успешно практикуват чак до П.С.В.

3.4. Ноу ком.

5. При Видин за последен път , раздробените български държавици проявяват историческа далновидност ( за жалост съвсем за кратко). Обединените войски на Търново, Добруджа и Влашко изхвърлят маджарските войски не само от Видин , но и от т.нар. Северински Банат, който за пръв път в историята е даден на Влашкото воеводство.

6. Все едно да питаш къде са били сръбските войски през 1014г. при Ключ.

[Стоедин]

Чакай, чакай, малко.

1. Армията на Ивайло каква е според теб?

2. След Велбъжд слабите сърби поглъщат половината Балкани.

3. Русокастро, ако е битка с която да се хвалим, не мерси. Дай коментар, не бъди скромен!

4. Влашките войски са български? Ай, ай, ай...

5. Аналогията с Ключ ми е мъглява. Да не намекваш, че Търновското царство е завладяно от сърбите?

[T.Jonchev]

1.Константин Тих със счупения си крак е бил кауза пердута.

Но през 1265 не е кауза пердута въпреки същия счупен крак.

Проблемът въобще не е в крака.

[andreiS40]

Проблемът с българската войска през 14 век не е в човешкия ресурс, а в качеството!

Проблемът е че войските ни тогава са един нагрят КАШКАВАЛ!Демек мека, кекава работа ............

След Ивайло Българите като войска сме умрели кучета(извинета за грубостта на сравнението).

Дистанцията на епохата е ограмна и се чудя, защо няки съфорумници ги е страх ли, срам ли да кажа не занм, да назоват нещата с истинските им имена....

Във Второто Българско царство пръво е деградирала и за кратко възродена, но разлагаща се българската държавническа традиция, а от тук и военните традиции...

България сляпо копира ИРИ във всички области............