Синята жлъчка не винаги е синя

[К.ГЕРБОВ]

Работното заглавие на този материал бе: „Европейското кафе е синьо”. Видях, обаче, че за цикорията, или както я наричаме у нас - синя жлъчка, в интернет има много статии относно нейното приложение като заместител на кафето. Даже и стихотворение (ода) има съчинено на тази тема, което в шеговита форма предава истината, че човек приема придобитите си от дълго повторение навици, като нещо, без което не може, и намира всякакъв начин, за да ги оправдае. Затова реших да се спра на някои други интересни подробности около това растение, които акцентират на неговия привличащ визуален ефект.

Всъщност материалите, които помествам в тази част на форума, имат за цел да представят растенията, които могат да се видят в градските паркове и градинки, но не всички знаят техните наименование. Още по-малко пък се сещат да ги погледнат по-отблизо и да видят интересни подробности от външния им вид и какъв живот кипи по тях.

Синята жлъчка това лято направо заля София. Освен, че масовото присъстваше в парковете, тя успя да „излезе” от там и да достигне до централните пътни артерии. Докато чакат зелената светлина, шофьорите имаха възможност да си отморят очите. Причината за инвазията на растението бе най-вече, защото общината нямаше пари, за да заплати за окосяване на зелените площи. Пък и през лятото доста често преваляваше, та дивите растения се развиваха добре. Ще видим как ще е тази година. (Интересно е да се поразсъждава над темата, кога парковете имат по-приятен вид: когато са окосени или когато имат „див” вид, по-близък до естествената природа. Но не тук е мястото за такава дискусия.)

Синята жлъчка е лечебно, хранително и декоративно растение. В България му викат още синя млечка. В Европа е познато под името цикория, а специалистите го наричат Cichorium intybus. Растението е от едноименния род Цикория (Cichorium), семейство Сложноцветни, наричано още Астрови (Asteraceae). Многогодишно тревисто растение е, високо до 1-1,5 м. Стъблото е разклонено, а коренът е вретеновиден. Той съдържа голямо количество инулин, който е органично вещество от групата на полизахаридите, вид полифруктозан. Изсушените, нарязани и изпечени корени се използват като заместител на кафето.

След изсушаването на корените на цикорията съдържанието на инулин в тях може да нарасне до 75%. При изпичането фруктозата в корена се карамелизира, както обикновената захар, а цикорията добива кафяв цвят. Настойката от печена цикория е силна, гъста и ароматна. Тези и качества я доближават до кафето, но за разлика от него напитката от цикория не притежава тонизиращи свойства, тъй като в нея няма кофеин. Понякога нарочно добавят цикория към натуралното кафе, за да се получи хубава, много тъмна и с особен вкус напитка. В руските сайтове се отбелязва също, че корените на цикорията, понеже съдържат фруктоза, можели да се използват за производство на спирт.

Понеже стана дума за една шеговита история с кафе от цикория, да я спомена накратко. Един дядо така свикнал с ерзац-кафето от цикория, правено от бабата му, че когато тя починала и му приготвили истинско кафе, той не го харесал и казал, че бабиното било по-хубаво. В оригиналната словашка история се намеква, че кафето било много скъпо и затова бабата правела кафе от цикория. Нещо подобно се случи и у нас преди време. Държавата нямаше валута да купи бразилско кафе, виетнамското киселееше, а и то недостигаше, пък трябваше и за него да се изнася нещо за Виетнам. Затова внесоха от Полша кафето Инка. И като се почна една реклама, все едно, че ставаше дума за истинско нескафе. Докато всеки разбра колко струва и след това не си купи втори път от него.

Според уточненията известното кафе ИНКА GOLDEN LION, предназначено за сърдечно болни и диабетици, е разтворим екстрат от изсушена и изпечена цикория с някои добавки: брашно от житни растения и захарно цвекло.

Друго приложение на корените от синя жлъчка е за направа на сироп, използван в сладкарската промишленост. Има и специален сорт цикория, който се употребява за салата. Запознати твърдят, че още древните египтяни употребявали цикорията в храната, оценявайки лечебните й качества. Тя повишава апетита и улеснява храносмилането, има успокоителен ефект върху централната нервна система, засилва сърдечната дейност. Чаят от цикория помага при гастрити, ентерити, колити, подобрява работата на черния дроб и жлъчката (оттам идва и българското име синя жлъчка). Има диуретичен ефект и е особено подходяща при отоци от сърдечен произход, твърдят познавачи на народната медицина.

Използват се както корените, така и стръковете на растението. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента - октомври месец. След това се изсушават при определени условия и с тях се прави запарка или отвара.

Да оставим, обаче, приложенията на синята жлъчка, и да се насладим на самото растение, така като го виждаме в природата. По форма цветовете му наподобяват маргаритки, които са от същото растително семейство. По правило цветовете на цикорията са сини, затова и растението е наречено още синя жлъчка. Но естествено, че и при него има „бели лястовици”. На мен ми се удаде да видя и да заснема синя жлъчка с виолетови и с чисто бели цветове (албинос). За такива се споменава в интернет-сайтовете, но рядко се показват. Това ме накара да променя заглавието и да наблегна на цветовите разновидности.

Синята жлъчка цъфти от началото на юни до октомври. Освен, че е красиво цвете, приятно за човешкото око с успокояващия си син цвят, тя има и много почитатели от фауната. Около нея често пърхат пчели, оси и пеперуди, тъй като е медоносно растение и дава нектар и цветен прашец. На една от снимките горе неуморима труженичка се опитва да отнесе наведнъж в къщи целия цветен прашец, който е успяла да открие.

Стъблото на синята жлъчка е много здраво и често по него могат да се видят животински индивиди, установили се за по-дълготраен престой там. Най.често това са малките охлювчета, които не бързат за никъде и в дрямка очакват небесната влага. На първата снимка има и самотен скакалец, а на втората влюбени скакалчета са заели класическа поза: дребосък мъжкар, се е настанил на гърба на яка матрьона от същия вид, която безропотно понася неговото присъствие.