Залавянето на Васил Левски

[kotev]

По време на реставрация в навечерието на 100 г. от смъртта на Левски в дувара на Марин поп Луканов са намерени много лири зазидани.

Грешна информация имате. Да четем внимателно въпросната публикация:

"През 1974 г. при изкопни работи в непосредствена близост до музей “Васил Левски”, построен на мястото, където е била къщата на Марин поп Луканов, се намериха 1364 златни монети с последна емисия 1867 г..."

Я тогава да попитам аз:

1.Какво значи това? Значи, че не са намерени в самата къща на Марин поп Луканов а в непосредствена близост.

2.Каква е съдбата на тези пари след като са открити?

3.На кого е принадлежало мястото където са открити?

4.Защо веднага се опитват да ни убедят, че те са скрити от поп Луканови?

5.Никъде в публикацията не се споменава за стени, зазидване, дувари и така нататък.

[resavsky]

Парите на комитетската каса държана от поп Кръстю са били 35 000 гроша.

Дори поп Минчо Кънчев във „Видрица" пише, че "поп Кръстю дължи 35 000 гроша на комитета, от които си направил хубава къща. За тези пари Левски му поискал сметка... "

Няма такова нещо.Поп Кръстьо не си е направил нищо къща нито си е купил лозе.Всъщност е починал в крайна бедност.

[каскадьора]

Тц, тц ... таз политкоректност!

[luby]

Няма такова нещо.Поп Кръстьо не си е направил нищо къща нито си е купил лозе.

Първо, това не го казва kotev, a поп Минчо Кънчев във „Видрица".

Всеизвестен факт е, че поп Кръстю не е построил къща, а е преправил къщата, която купил от турчина Идрис Чаръкчи с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал "за свои нужди".

Н. Цвятков уточнява в спомените си, как поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил от турчина Идрис Чаръкчи с парите, присвоени от комитетската каса....

По рано в темата неколкократно се изнася информация как веднага след освобождението поп Кръстю заплатил със пари с неустановен произход за да си купи и ремонтира къщата на турчина Идрис Чаръкчи.

Така че нека да сме наясно - поп Кръстю не е построил, а купил и предправил (преустроил) къщата закупена от Идрис Чаръкчи.

[КГ125]

Ти откъде знаеш, че са от комитетската каса? Само по сведението на Цветков ли?

[luby]

Ти откъде знаеш, че са от комитетската каса? Само по сведението на Цветков ли?

Да, по негово сведение.

На кого, ако не на Николчо Цветков да вярвам.

Той е бил най-довереният човек на Левски, него е избрал Апостола да го придружава в рискованото пътуване, той е вдигнал потурите и запасал заловеният и закопчан с белезници Левски в Къкрина.

На кого другиго да вярвам, ако не на Николчо Цвятков Бакърджийчето?

Никола Цвятков (вляво) с Христо Цонев Латинеца, 1878

Редактирано Април 10, 2012 от luby

[КГ125]

Не е достатъчно това. Той може просто да преповтаря слуховете, пуснати от поп Луканов, в чиито двор са намерени лири....

[resavsky]

Къде ги тези спомени на Никола Цветков?И в качеството на какъв ще поверят комитетски пари на поп Кръстьо?

[luby]

Къде ги тези спомени на Никола Цветков?И в качеството на какъв ще поверят комитетски пари на поп Кръстьо?

Гледам в темите за Левски юзърите са те затрупали с информация по въпроса. Ето поредната:

“Две главни причини обаче са подбудили най-много светиня му да вземе образа на Юда. Първата осезателна причина е била, че за да отхвърли той въжето от врата си, което щеше да му се падне като председател на комитета, то естествено беше, че това въже той трябваше да го метне другиму. Втората причина, която е подействувала на отец Кръстя да стъпи на Христовото тяло, е била златният телец. Както казах у него имало дебели комитетски суми, които нему щели да останат след предателството на Левски.”

Захари Стоянов

[resavsky]

Само дето поп Кръстьо не е бил председател на комитета в Ловеч.А именно председателя е съхранявал комитетските суми.

[resavsky]

Председател е бил Марин Поплуканов.

[КГ125]

И там са намерени парите след 100 години. Какво повече?

[luby]

И там са намерени парите след 100 години. Какво повече?

Къде са намерени парите?

[Galahad]

Грешна информация имате. Да четем внимателно въпросната публикация:

"През 1974 г. при изкопни работи в непосредствена близост до музей “Васил Левски”, построен на мястото, където е била къщата на Марин поп Луканов, се намериха 1364 златни монети с последна емисия 1867 г..."

Я тогава да попитам аз:

1.Какво значи това? Значи, че не са намерени в самата къща на Марин поп Луканов а в непосредствена близост.

2.Каква е съдбата на тези пари след като са открити?

3.На кого е принадлежало мястото където са открити?

4.Защо веднага се опитват да ни убедят, че те са скрити от поп Луканови?

5.Никъде в публикацията не се споменава за стени, зазидване, дувари и така нататък.

И как точно си представяш през 1974г. да излезе статия: "Откриха парите, които е получил от турските власти прадядото на другаря Андрей Луканов за това, че е предал Левски"?

Ми какво да е станало с парите - правнукът му с другарите си ги е усвоил. И още много други народни пари разбира се. То крушата не пада по-далеч от дървото.

Той е бил най-довереият човек на Левски, него е избрал Апостола да го придружава в рискованото пътуване, той вдигнал потурите и запасал заловеният и закопчан с белезници Левски в Къкрина.

И е сред основните кандидати да е предал Левски! Щото според неговите истории Левски е планирал да напуска хана точно по времето когато се появили заптиетата.

Защото едно е да искаш, ама друго е да можеш. Къде е Левски най-добре са знаели тези дето са били с него, а от ловчанлии - Поплукановия.

А и след като Левски сипвла стрихинин така обилно около себе си не би ли трябвало дядо поп да не е можел да свари да доживее до залавянето на Левски, ако е било известно, че е свил такава голяма сума?

Редактирано Април 10, 2012 от Galahad

[ДеДо Либен]

.

Редактирано Април 10, 2012 от ДеДо Либен

[pencov]

И е сред основните кандидати да е предал Левски! Щото според неговите истории Левски е планирал да напуска хана точно по времето когато се появили заптиетата.

Глупости.

Заптиетата не са се появили когато Левски "е планирал да напуска хана" а са обградили хана и систематичо са изловили всеки, който напускал обекта, включително и Левски и неговият спътник Николчо Бакърджията, дори и Христо Латинеца.

Чакъ когато извикалъ Христо Цоневъ, който билъ хванатъ вече навънъ, тогава едвамъ Николчо станалъ да отвори вратата. Около петь-шесть заптии, съ щикове въ рѫцетѣ, го посрещнали на вратата и го взели наоколо си. Запалили свѣщи и кандила изъ хана и претърсили отъ игла до конецъ где що се намирало.

— Донесете тоя гяуринъ вѫтре, — казалъ началникътъ на заптиитѣ.

И скоро до стената се изправилъ човѣкъ съ наведена глава, гологлавъ и раздърпанъ.

— Азъ помислихъ, че това лице е нѣкой селянинъ, заловенъ отъ заптиитѣ около хана, — говори Николчо. — Но като доближиха свѣщьта до непознатия, що да видишъ!? Той билъ Левски! Познахъ го само по дрехитѣ, защото цѣлото му лице бѣ облѣно съ алена кръвь, косата му и драхитѣ му — така силно омацани и отъркаляни съ снѣга. Не си вдигаше той главата да погледне нѣкого отъ присѫтствуващитѣ. Рѫцетѣ му бѣха извити и вързани отзадъ съ пояса му, гащитѣ му — развързани и ухото повиснало надъ страната!

— Елате ме опашете, — каза той на български. А никой отъ насъ не смѣеше да се доближи до него.

— Опаши тая свиня, бе пезевенкъ! — каза ми едно отъ заптиетата и азъ се приближихъ до него. Тогава той си повдигна главата и каза:

— Прощавайте, братя българи, и ти, о мило отечество! За тебъ отивамъ...

Редактирано Април 11, 2012 от pencov

[Galahad]

Говоря за един по-раншен момент (2 часа по-рано), когато заптиетата още ги нямало:

Легнали да спятъ. Никакъвъ шумъ се не чувалъ отъ вънъ, освенъ бучението на вѣтъра въ широкия куминъ, лаенето на нѣколко гладни кучета въ селото и пиянскитѣ пѣсни на нѣкои селяни, които посрѣщали още отъ вечерьта утрешния свети Архидяконъ Стефанъ. После нѣколко часа Николчо Бакърджията се събудилъ цѣлъ цѣленичекъ разтреперанъ. Треперѣлъ той, защото видѣлъ твърде лошъ сънь, сънь необикновенъ. Сънувалъ Николчо, че отъ тавана на кѫщата висѣли нѣкакви страшни чудовища, които не го пущали да излѣзе навънъ. Станалъ той отъ леглото си и викналъ на другаритѣ си:

— Хайде да вървимъ!

Христо Цоневъ запалилъ кибритена клечица и, като погледналъ часовника си, казалъ, че е още рано. Освенъ това, пѫтьтъ, изъ който щѣли да пѫтуватъ нашитѣ приятели, Христо Цоневъ го е знаелъ само на два часа (разстояние), за това не трѣбвало да бързатъ толкова рано. И Христо Цоневъ щѣлъ да придружи пѫтницитѣ до известно мѣсто.

Легнали тѣ втори пѫть, но Николчо не заспалъ вече. После два часа Христо излѣзълъ отъ хана и отишелъ да обади на домашнитѣ си, че на другия день ще отсѫтствува отъ хана, а ако пита нѣкой, да кажели, че е отишелъ за свине по близкитѣ села.

Левски не станалъ въ това време; той казалъ само на Христа Цоневъ „по-скоро” и дръпналъ ямурлука презъ главата си. Външнитѣ врата на хана скрипнали и Христо Цоневъ излѣзълъ. Десетина минути следъ неговото заминаване сѫщата тая врата така силно се хлопнала, щото цѣлото здание се залюлѣло чакъ отъ основата. Левски и Николчо трепнали отъ най-напредъ, но после се успокоили, като помислили, че Христо Цоневъ може да се е завърналъ, и Николчо отишълъ да му отвори.

Е, може пък единият да е бил ясновидец, а другият да е тръгнал по никое време да казва на близиките си, че ще го няма и това по голямо съвпадение да е станало ама точно преди турците да влязат в хана.

систематичо са изловили всеки, който напускал обекта, включително и Левски и неговият спътник Николчо Бакърджията, дори и Христо Латинеца

Систематично са "хванали" първия излязал. Другите са излезли да бягат, защото турците са влезли вътре да ги търсят.

[pencov]

Говоря за един по-раншен момент (2 часа по-рано), когато заптиетата още ги нямало:

Чудесно. След като боравите с часове и минути, бихте ли направили хронологията по залавянето на Левски?

Кога пристига хайката, кога залавя Христо Латинеца, кога Апостола излиза по естествена нужда в яхъра и кога се потропва на вратата на хана и кога Николчо уведомява за това нищо неподозиращия Левски...

[каскадьора]

Мда, повод да престане търсенето на отговорите на тези толкова интересни въпроси е, че не може да се опише случилото се по минути...

[Galahad]

Чудесно. След като боравите с часове и минути, бихте ли направили хронологията по залавянето на Левски?

Кога пристига хайката, кога залавя Христо Латинеца, кога Апостола излиза по естествена нужда в яхъра и кога се потропва на вратата на хана и кога Николчо уведомява за това нищо неподозиращия Левски...

Ами следваме разказа, който ти цитира, по-точно направих малко връщане към момента,в койт овсе още е можело да се направи нещо.

Та пита се в задачката защо заптиетата до един момент улавят който е излязъл, а чак след това тръгват да влязат? И защо човекът по никое време е тръгнал да излиза? Дали пък турците не са чакали да излезе, та първо да разменят 1-2 думи и чак тогава да тръгнат да влизат. А и другият момък дали от сън се е притеснил или е размислил доколко е добре да остане в ханчето докато турците атакуват? Нали сънищата са проекция на мислите, които вълнуват човека преди да заспи?

Дали двамата спътници не са размислили, че ако "апостола със стрихинина" бъде обесен няма да им се налага занапред в студените зимни нощи да обикалят по полята рискувайки да попаднат на засада и да ги убият?

[pencov]

Ами следваме разказа, който ти цитира, по-точно направих малко връщане към момента,в койт овсе още е можело да се направи нещо.

Та пита се в задачката защо заптиетата до един момент улавят който е излязъл, а чак след това тръгват да влязат?

Заповедта на каймаканина е била, да се улови Левски жив (да пазят да не го убият), така че блокадата и изчакването е рутинна мярка на заптиетата. Пресен е бил все още примерът на самоубилия се Ангел Кънчев и изчакването в засада е било задължителен атрибут на хайката в Къкрина.

И защо човекът по никое време е тръгнал да излиза? Дали пък турците не са чакали да излезе, та първо да разменят 1-2 думи и чак тогава да тръгнат да влизат.

Христо Латинеца е тръгнал да извършва класически прийом на проверка чистотата на пътя, но строго завардените подходи към хана са спрели маньовъра му в самото начало и той е неутрализиран.

А и другият момък дали от сън се е притеснил или е размислил доколко е добре да остане в ханчето докато турците атакуват? Нали сънищата са проекция на мислите, които вълнуват човека преди да заспи?

Оставането на Николчо Бакърджи в хана е по заповед на самият Левски.

Дали двамата спътници не са размислили, че ако "апостола със стрихинина" бъде обесен няма да им се налага занапред в студените зимни нощи да обикалят по полята рискувайки да попаднат на засада и да ги убият?

Както е известно и Христо Латинеца и Николчо Бакърджията са най-доверените гора на Левски, заедно със Мария Сиркова и Марин Поплуканов.

[Last roman]

Заповедта на каймаканина е била, да се улови Левски жив (да пазят да не го убият), така че блокадата и изчакването е рутинна мярка на заптиетата. Пресен е бил все още примерът на самоубилия се Ангел Кънчев и изчакването в засада е било задължителен атрибут на хайката в Къкрина.

Христо Латинеца е тръгнал да извършва класически прийом на проверка чистотата на пътя, но строго завардените подходи към хана са спрели маньовъра му в самото начало и той е неутрализиран.

Оставането на Николчо Бакърджи в хана е по заповед на самият Левски.

Както е известно и Христо Латинеца и Николчо Бакърджията са най-доверените гора на Левски, заедно със Мария Сиркова и Марин Поплуканов.

"Пенков", айде да /вземеш/ спреш да пишеш с няколко ника. И без това повечето те знаеме като "Еньо", "Аспарух". "Атилкесе" и пр. "оригинални" прякорчета.

[Galahad]

Заповедта на каймаканина е била, да се улови Левски жив (да пазят да не го убият), така че блокадата и изчакването е рутинна мярка на заптиетата. Пресен е бил все още примерът на самоубилия се Ангел Кънчев и изчакването в засада е било задължителен атрибут на хайката в Къкрина.

Христо Латинеца е тръгнал да извършва класически прийом на проверка чистотата на пътя, но строго завардените подходи към хана са спрели маньовъра му в самото начало и той е неутрализиран.

Оставането на Николчо Бакърджи в хана е по заповед на самият Левски.

Както е известно и Христо Латинеца и Николчо Бакърджията са най-доверените гора на Левски, заедно със Мария Сиркова и Марин Поплуканов.

Опасявам се, че няма голям смисъл посред зима да дремеш цяла нощ пред вратата на хана в засада и да влезеш вътре с гръм и трясък. Левски е имал опции не само да се гръмне, ами и да избяга.

При проверка на чистотата на пътя се взимат мерки ако проверяващия бъде хванат, то другите да разберат. А и е малко вероятно по никое време да са очаквали изненада пред хана при положение, че турците лесно е можело да влязат вътре. По-скоро турците са чякали да излезе някой, с който са си имали приказка.

Марин Поплуканов колко е бил верен е под въпрос, но определено за разлика от поп Кръстьо се е оказал доста заможен. Въпросните хора са се самообявили след Освобождението за най-верните, но втори е въпросът доколко Левски е бил на това мнение.

[каскадьора]

Бурджаните и Бердзените оттатък са хубава и умна работа, но по тукашната тема има статия в новия брой на списанието.

Статията е колкото нестандартна, толкова и едностранчива - без това да пречи на информативността й.

Редактирано Април 26, 2012 от каскадьора

[каскадьора]

Мдааа, нещо хич не ви се коментира толкова интересна тема?

Редактирано Април 29, 2012 от каскадьора