Пренатална и перинатална психология

[Б.Богданов]

Ето затова най се разбирам с физици .Можем да си говорим без да ме гледат като психично болна .

Това в кръга на шегата,но както и колегата Богданов потвърди ние не живеем във вакум и влияем на всичко около нас ако ще и да е на ниво молекула.Това означава,че логично можем и да влияем с емоциите си на нещо като водата.Но това вече е предмет на друга тема,затова нека се придържаме към психологията и да оставим споровете за пренаталния период,тъй като никой от нас не може да знае със сигурност какво и как се случва тогава.

Казах само, че всяко тяло променя /изкривява/ пространството.

Едно масивно гюле от ръждиво желЕзо би внесло повече количествени изменения от човешко тяло със същия обем, без значение дали гюлето и човека са поставени в среда на космически вакум, плътна атмосфера или в течност.

А колко емоции притежава гюллето ... това оставям на вас да решите.

Редактирано Януари 28, 2011 от Б.Богданов

[Kuna]

А колко емоции притежава гюллето ... това оставям на вас да решите.

Ми толкова, колкото му предадеш с намеренията си. /Извинете, няма повече/.

[Б.Богданов]

*** /Извинете, няма повече/.

Да бе .. да!

[madlady]

Сега вече сериозно.Аз публикувах наблюдения,които учените изтъкват,когато става дума за пренатална психология.Аз не съм отричала наличието на психика преди раждането,а напротив подкрепям това твърдение,но дадох и пример където от чисто биологическа гледна точка се обяснява защо емоциите са важни да кажем.А колкото до другото казах само,че на мен ми звучи логично,тъй като всичко на този свят е свързано с отдаване или приемане на енергия,затова не можем да твърдим със сигурност,че емоциите ни (разглеждани като енергия) нямат влияние върху средата,която ни заобикаля.Но това беше просто нещо,което сложих като въведение в темата,а не нещото,за което да поведем спор,защото темата е за психология,а не за биология,квантова физика и т.н.Затова нека се върнем на темата по въпросите за перинаталната психология,защото за пренаталната могат да бъдат казани много неща,но никое не е абсолютна истина,а само твърдения и наблюдения на различни учени от различни области.

[Пандора]

Плача е начина по който детето показва от какво има нужда.Едно дете под две години не плаче,защото се глези!То има нужда от внимание,да бъде гушнато,нахранено и т.н.Най-голямата грешка е мисленето,че детето трябва да бъде оставяно да се наплаче.Малкото дете има нужда да бъде гушкано,да усеща присъствието на майка си,от която то не се е отделяло през последните 9 месеца,да му е топло и комфортно,да е нахранено и с чисти пелени.Макар и основни потребности всички тези неща носят своите послания на малкото човече,затова не трябва да се подхожда към тях лекомислено.

П.С.Редактирам малко поста си,защото го бях нахвърляла набързо и имаше нужда от известно дооформяне.

Според мен нещата трябва да са балансирани,детето има нужда от прегръдка и усещане за любов и грижа,но и с това не трябва да се прекалява.Слушала съм от очевидци ,че германците отглеждат по съвършенно различен от нас начин малките бебета и незнам това до колко влияе на изграждането на характера и психиката им.

Фридрих II Пруски бил обсебен от идеята да открие първоначалния език на човечеството.Мислел,че това е възможно ако се отгледат бебета,на които никой нищо не говори.

Разсъждавал така:когато започнат да се изразяват,отгледаните по този начин бебета ще заговорят на първоначалния език на човечеството.И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата,да ги мият и къпат,но да не им продумват.Мислел,че когато проговорят то ще е на староеврейски,гръцки или латински.Но резултата бил,че всички деца умрели.

Обаче децата имат склонност да си измислят свой език може би имитирайки това което чуват от възрастните.Като дете много четях една книга,която се намираше в къщи "От две до пет години" на Чуковски и много се забавлявах,обаче по-късно,моята дъщеря също си измисли свой език буквално и известно време само аз и разбирах.

[Kuna]

Често важността от физическия контакт на новороденото с обгрижващия не се дооценява, особено от по-старите авторитети за отглеждане на бебета и най-честият съвет все още е "не го дръж на ръце, за да не свиква и да не се разглезва."

Децата от раждането си имат нужда да бъдат в близък физически контакт /с майка си, в идеалния вариант, или с друг обгрижващ - баща, баба, детегледачка и пр./ и от най-ранна възраст постоянно да общуват с другите - да слушат гласовете на родителите си, да гледат лицата им. Така се стимулира както физическото, така и психическото и емоционалното им развитие. Различните бебета обаче може обаче по различен начин да сигнализират тази нужда - всички човешки бебета имат потребността от физическа близост, но не всички може да я обявяват по достатъчно ясен начин. Някои нямат особени видими проблеми да си стоят сами, други обратното. На първите някое и друго допълнително гушкане няма да навреди, напротив. На вторите отказът може да се отрази вероятно доста невротизиращо. Факт е, че вторият тип бебета са малко по-трудни за майката или обгрижващия, но пък това не трябва да се приема като досада, повод за нервене, лош късмет, че се е паднало такова бебе, или лично фиаско на родителите че не са успели да се преборят с тая склонност. Просто отглеждането на новороден човек си иска своето и е нормално това да доведе до някой и друг дискомфорт или несвършена домакинска работа за обгрижващите. Друг въпрос е, че ако бебето е на изкуствено хранене, то почти автоматично се лишава от една много важна редовна порция физически контакт, която природата му е предвидила да получава и която може да си е направо дефицит. Най-вероятно той по някакъв начин влияе не само на моментното му самочувствие, но и евентуално на по-дълготрайни модели на поведение, емоционалност и взаимоотношения. Този факт с по-малкото физически контакт, свързан с вида на хранене, пък хич не се отчита. А лесно може да се поправи, ако просто детето, като се храни с шише, бива гушкано при всяко хранене. Получаването на повече физически контакт, особено когато бебето го търси, се свързва с по-голяма увереност и спокойствие на детето по-нататък. /Това специално съм го коментирала и с педиатъра на децата ми и той ме успокояваше с тия мнения на психолози, като мърморех, че малкото, за разлика от голямото, от раждането си отказваше да заспива самичко, без да съм правела нещо по-различно/. Разбира се, други фактори също имат значение, но така или иначе гушкането е важно. В този смисъл "прекаляването" е доста неясно понятие, особено предвид това, че в първите месеци след раждането естествено за човешките бебета е именно да са долепени до майките си в голяма част от денонощието. Предвид нашата култура на отглеждане на бебета твърдо залагам на това, че бебетата по дефиниция не получават достатъчно физически контакт, а не на това, че има опасност да бъде прекалено с него.

[lila_va]

Обаче децата имат склонност да си измислят свой език може би имитирайки това което чуват от възрастните.Като дете много четях една книга,която се намираше в къщи "От две до пет години" на Чуковски и много се забавлявах,обаче по-късно,моята дъщеря също си измисли свой език буквално и известно време само аз и разбирах.

Вярно е. На моята до скоро дори аз не можех да и разбирам, напълно измислен език, изключително интересни разговори водеше... Унгаро-виетнамски, както го наричаше личният лекар Та той ни обясни, че често се случва, когато силното желание да разговарят, се появява у децата преди да се научат да говорят.

[madlady]

Измисления от децата език няма нищо общо с значението на думите и ласките за малкото дете.Всяко дете си има свой собствен език или иначе казано начин по който назовава нещата около него,като повечето до голяма степен се припокриват за съществените неща като хранене и т.н.Това обаче,не означава,че детето е проговорило на някакъв си език само,а просто е изразило чуваното от него по свой собствен начин.

Колкото за гушкането тук е много важно да споменем,че никой не може да прекали с гушкането на едно малко дете.Може да го гушкате,мачкате,да си играете с него,да му обръщате внимание и от това то няма да се разглези,а напротив ще се чувства обгрижвано и щастливо от постоянния контакт с родителите си.Детето се разглезва,когато започне да разбира и всичките му прищевки и капризи биват задоволявани и то знае,че не родителите,а то има контрола,но за това ще говорим по натам в темата.

[Kuna]

Поразтърсих се за информация относно благоприятните ефекти на тактилната стимулация при бебетата - гушкане, галене, бебешки масажи. Важен начин за бебетата да опознават света е чрез допира, грижовният и любящ допир за бебетата е много важен и "предизвиква физиологични промени, които помагат на бебетата да растат и да се развиват, заради стимулация на нерви в мозъка, подпомагащи усвояването на храната и намаляване на хормоните на стреса, което от своя страна подобрява имунната система."

An infant's first and primary mode of communication is touch. Dr. Lawrence Schachner, M.D. and professor of Dermatology at the University of Miami School of Medicine says "Our research suggests that touch is as important to infants as eating and sleeping. Consistent loving touch triggers physiologic changes that help infants grow and develop, stimulating nerves in the brain that facilitate food absorption and lowering of stress hormones, which results in improved immune system functioning." http://www.play-2-grow.com/research.htm

Интересни са резултатите от изследвания, проведени от Хари Харлоу, демонстриращи ефектите на социалната изолация и отделянето от майката сред маймуни (rhesus monkeys) http://en.wikipedia.org/wiki/Harry_Harlow - По-късно ще синтезирам, че нямам време сега.

[madlady]

Няма да се впускам в подробности за развитието на детето през различните периоди,защото това не е толкова нужно за настоящата дискусия и затова ще се огранича само в по-важните моменти на които трябва да се обръща внимание.

1.Плач

Искам да отделя повече време за плача,защото много често майките го игнорират поради някаква причина.Много са случаите на бебета,които се скъсват от плач,но родителите им не го смятат за нещо особено важно и затова ги оставят да си плачат.Тук тряябва да зададем въпроса:А как по-друг начин бебето ще ви каже какво иска ако не с плач?Единственият му начин на изразяване е плачът.Когато никой не му обръща внимание то се изпълва с ярост и отчаяние.Това би било сравнимо с това например ако вашата пералня се повреди и помещението,в което е разположена започва да се пълни с вода.Вие казвате на съпруга си,но той не ви обръща никакво внимание и продължава да си гледа неговата работа.Повтаряте втори и трети път и най-накрая вече почвате крещите и ви иде да го халосате с нещо по главата,за да ви обърне внимание и най-накрая се изпълвате с отчаяние,защо не ви пбръщат внимание.Когато бебето мине през няколко подобни преживявания дали ще е способно да изпитва доверие или да гледа на живота от добрата му страна?Много ясно,че не.Това чувство на отчаяние може да стигне до там,че като възрастен това дете да няма никакво желание към нищо и да не е способно да направлява само живота си.Друг вариант е да се изпълни с горчивина към живота и да стане злобен и неспособен да се довери никому човек или да кара хората принудително да му обръщат внимание,каквито са и повечето случаи на малолетните престъпници и вандали.

Както казахме и преди бебето винаги плаче с причина!

2.Слагане на гърне

Има множество майки,които почват да слагат децата си на гърне още през първата година.Това е невероятно голяма грешка!За да се научи да не се изпуска детето трябва да е овладяло известен брой по-сложни дейности,включително нервно-мускулния контрол върху сфинктера си.Това обаче е невъзможно за дете под 2 годишна възраст!!!Ранното приучаване към гърне води до множество проблеми,психози и психически травми между които трудности при създаване на социални контакти,различни страхове,прекалена привързаност към майката (това не е хубаво нещо) и напикаване.

3.Разглезването

Много по-лесно ще се научим да разбираме бебетата и децата ако се откажем завинаги от термина "разглезвам".Той датира от време,когато не сме били способни да изучим детското поведение.Самото понятие предполага,че ако обръщаме голямо внимание на децата си,когато са малки ни очаква истинска катастрофа,когато пораснат.Не можем да навредим на малко дете,на което показваме,че се интересуваме от него,но можем да навредим на по-голямо дете ако сме твърде снизходителни или се боим да проявим твърдост.

За беда много майки се питат или се безпокоят дали няма да разглезят бебето си.Особена тревога има след като някой познат/приятел им каже,че ако правят нещо,ще го разглезят.Или пък мисленето,че когато се разплаче не трябва да се взима на ръце,защото ще свикне с това и ще разглези и трябва да научи,че не всичко става както му хрумне и по-добре да го научи от рано.Детето очевидно трябва да знае,че не може да върши каквото поиска.Но да го приучаваме на това на 6,7 месечна възраст е абсурдно.Не е възможно да се разглези бебе!!!Давайте му да яде,галете го,гушкайте го,пейте му песнички - това е най-доброто,което може да му се случи от психологическа гледна точка.Ще се чувства обичано,всичките му нужди ще са задоволени и ще изгради доверие към близките си и живота.

С това приключваме темата за ранното детство.

[Doris]

Измисления от децата език няма нищо общо с значението на думите и ласките за малкото дете.Всяко дете си има свой собствен език или иначе казано начин по който назовава нещата около него,като повечето до голяма степен се припокриват за съществените неща като хранене и т.н.Това обаче,не означава,че детето е проговорило на някакъв си език само,а просто е изразило чуваното от него по свой собствен начин.

Не всяко дете измисля собствен език. Едното от моите деца си беше измислило много думички, а другото - не. И тези думички изобщо не приличаха на думите, с които възрастните назовават съответните неща. Яйцето например беше наречено "ту".

[madlady]

Пак казвам,че това и изследванията на Фридрих II Пруски нямат нищо общо.Освен това повтарям,че всяко дете назовава предметите различно,защото всяко дете е различно,но това няма връзка с първоначалния език на човечеството и още по-малко със значението на разговорите за бебето.Естествено,че децата ти ще са различни,както и хората са различни.Но нека не намесваме въображението и начините на изразяване на едно дете в значението на думите,които му се отправят и дали изобщо му се говори и се обръща внимание на потребността му от физически контакт.Знам реални случаи от моята практика и обучение за деца,за които няколко думи или една дума,но повтаряна често може да има катастрофални последици.На един мъж например като дете му бяха казвали,че не трябва да се занимава с разговори с други деца и закачане на момичета,защото трябва да се грижи за майка си,която била много болнава."Непристойното" му държание (да си играе с другарчетата и да прави всички естествени за едно дете неща) било причината майка му да се разболее толкова тежко.Тези нищо и никакви думи са имали толкова голямо влияние върху психиката на това момче,че то престава да говори за доста дълго време,дистанцира се от връстниците си и става неспособно на нормални социални контакти с другия пол и всичко това е вкоренено до такава степен в главата му,че ще са нужни дълги години терапия,за да може да преодолее до някаква степен страховете си и чувството си за вина.Знам и за други случаи,когато на децата им е повтаряно,че са глупаци/глупачки,кръгла нула,лайно и разни такива "мили" изрази.Е резултата е не по малко ужасен за детето - липсва му самочувствие,недоверчиво е,готово да прави дори шокиращи неща,само за да привлече вниманието към себе си.Можем да си говорим за грозната страна на думите и действията,но темата ще придобие такъв отсенък,че чак ще ви се догади от прочетеното.

П.С.Проговаряне на един език и различно изразяване са две коренно различни неща .

[Doris]

Освен това повтарям,че всяко дете назовава предметите различно,защото всяко дете е различно,но това няма връзка с първоначалния език на човечеството и още по-малко със значението на разговорите за бебето.Естествено,че децата ти ще са различни,както и хората са различни.Но нека не намесваме въображението и начините на изразяване на едно дете в значението на думите,които му се отправят и дали изобщо му се говори и се обръща внимание на потребността му от физически контакт.

Искам да кажа, че някои деца, не всички, когато са на възраст около 2 години измислят думи, които нямат нищо общо с езика на околните. Не чакат мама или друг някой да им каже с каква дума да нарекат предметите наоколо, измислят думи и се опитват да комуникират с тях. Когато детето е едно, то след известно време изоставя измислените думи и започва да използва тези, от езика на околните, но при близнаци е наблюдавано създаване на "таен език", на който двете деца си общуват.

[madlady]

Съгласна съм с теб,но това е начина им да се опитат да назоват нещата около тях.Децата достигат до етапа,когато имат желание да покажат с думи какво желаят,но когато не знаят точното му име си измислят свое.Това е бебешки език,който е абсолютно нормално средство за комуникация и опознаване на околния свят,а не някакъв специфичен език като латински или гръцки.Примера,който аз дадох е бил за човек,който е смятал,че липсата на разговори с детето ще го накара да проговори на точно определен език,а не че ще си бърбори нещо в опитите си да подскаже на близките си какво иска.Ако на бебето не бъде говорено въобще не смятам,че то ще почне да бърбори изобщо,защото няма как да бърбори ако не вижда другите да го правят.

[Kuna]

Статия или есе по темата, засега без заглавие

Емоционалните и психически нужди на новороденото трудно могат да бъдат строго разграничени от чисто физиологичните. В този смисъл разбирането за причините и механизмите за типичните поведения и потребности на бебето непосредствено след неговото раждане е важно. То може да помогне да се справяме по-лесно с трудните моменти при отглеждането на бебето, като така се осигуряват условия не само за оптимална грижа за бебето в много по-дългосрочен план, но и за удовлетвореност и по-нисък стрес за родителите му.

Оптималното задоволяване на физиологичните потребности на човека още от раждането потенциално са свързани с основите и на оптимално емоционално и психическо развитие за години напред. Колкото повече удоволствие и усещане за сигурност получава новороденото и колкото по-пълноценно и естествено се задоволяват неговите най-непосредствени нужди, толкова повече са и ползите за неговото емоционално и физическо развитие.

Един кратък обзор на сетивните способности на новороденото може да покаже връзката, посочена по-горе.

Усещането за допир

Това вероятно е най-важното сетиво за новороденото. Още от утробата основните дразнители, които му въздействат, са тези, свързани с осезанието. Плодът с цялата повърхност на тялото си реагира на тях – на околоплодните води, на вибрациите на гласа на майка си, играе си с пъпната връв и пр. След раждането е важно бебето да продължава да получава достатъчно тактилна стимулация – подходящи масажи, галене, просто близост до тялото на майката, допир кожа до кожа с нея. „Допирът стимулира невромускулното развитие, обвивката на нервните клетки, двигателната координация, възприятията и храносмилането.” http://www.british-ild.com/downloads/articles/baby-sense.pdf Ако по някаква причина не може да се осигури достатъчен контакт кожа до кожа с майката, то поне трябва да се създават максимални условия, които да позволяват успокояването и опознаването на себе си и света чрез допир – физически контакт, елиминиране на ненужни аксесоари, които пряко пречат на това – като например предпазните ръкавички за новородени, които пречат на бебето да докосва или да си лапа ръцете. Ползите от физическия контакт не са само за бебето. Приливът на окситоцин при любящо обгрижване на бебе предизвиква умиление и нежност, намаляват се нивата на стресови хормони, подобряват се устойчивостта към стрес и имунната система. Положителните емоции действат благотворно не само на съответния човек, но и могат да спомагат за по-спокойни отношения и сплотяване с другите. Най-бързият начин един възрастен да релаксира и да заспи е да гушне бебе, което спи.

Обоняние и вкус

Както по принцип в животинския свят, обонянието е особено важно за новороденото. Това, че на съзнателно ниво не можем да усетим силата на това сетиво и или ефектите му в поведението или физиологията на новороденото, не означава, че то не се влияе силно от различните миризми и вкусове. Установено е, че способността да се възприемат вкусове се развива още от утробата. След раждането, обонянието е един от най-важните механизми, които помагат на новороденото да се ориентира в новата среда и да изгражда връзки, чийто смисъл е осигуряване на максимално добри условия за оцеляване и благосъстояние. Мирисът на майката и на родителите въобще, мирисът на мляко – това са дразнителите, които стимулират и успокояват бебето, които то търси и от които има нужда. В този смисъл е важно да се осигурява възможно най-естествена среда на миризми за едно бебе. Козметичните продукти за родителите и бебетата, ароматизираните детергенти, миризмата на цигари и пр. са не само нетипични, нежелани или направо вредни дразнители, които объркват бебето, когато то обработва информацията от света около него, но и могат непосредствено да му създават раздразнителност и дискомфорт. Бебето често не е в състояние ясно да изрази или да отстрани тези фактори. /От собствен опит се убедих в това. Когато малкото беше на три месеца за първи път се наложи да го оставя на друг човек, много добре познат, с когото детето беше свикнало напълно, за да изляза по работа. Приготвих се за излизане, отидох да гушна малката и тогава се започна. Зарева неистово, сякаш я горят с нещо, гледаше ме с ужас и се отблъскваше от мен. Ние, естествено, се шашнахме. В крайна сметка се спасих, излизайки. Е, не без известни угризения, но с огромно облекчение ги оставих да се оправят, както могат. Поведението беше напълно необичайно, никога не беше изпадала в такава истерия, единствените по-неприятни случаи бяха за кратко при коликите. Допуснах, че може би детето е усетило несъзнателната ми нервност и притеснение, преди да я изляза, разбрало е, че мама я оставя и пр. Но не ми се струваше логично. Накрая се сетих, че за първи път, откакто се е родила, слагам парфюм и изобщо по-агресивна козметика. Малко, но парфюм. И не просто парфюм, а съвсем нов, различен от онзи, който неизменно ползвам в продължение на повече от десет години. Голямото ми дете реагираше по същия начин, когато ходехме при определени наши роднини, чийто дом е с много специфична миризма, силна и неприятна. Още с влизането той изпадаше в необясним рев и недаваше да припари до него друг, освен баща му и аз. Тогава се досетихме, че причината е миризмата и в случая с малката се учудих на собствената си момента недосетливост/. Друг пример колко е важно обонянието при бебетата, е един любопитен факт. По ареолите и зърната на гърдите са разположени жлезите на Монтгомъри, които се след раждането започват да отделят специфичен секрет. Една от функциите му е да улеснява бебето при храненето му, като миризмата и вкуса на този секрет е близък до тези на околоплодните води, с които бебето е свикнало.

Процесът обаче е двупосочен – както бебето реагира на миризми, така и майката го прави, особено, когато усети миризмата на собственото си бебе. Това става на много дълбоко и примитивно ниво и задейства различни инстинктивни механизми.

Слухът

Бебетата се раждат с добре развит слух, а средата, в която са възприемали слуховите дразнители в утробата, е много различна от тази във външния свят. Гласът на майката и изобщо на близките, е една от слуховите стимулации, които са най-типични и благоприятни за бебето. Гласовете, вариациите в интонациите, смехът, успокояващите ритмични звуци – всичко това влияе по един или друг начин. Слуховите стимулации трябва да са ненатрапчиви.

Зрение

Както и слуховите, така и зрителните стимулации трябва да са умерени и ненатрапчиви. Силната светлина не им е особено комфортна. Срещала съм различни мнения относно ярките цветове, момента на тяхното въвеждане като нарочна стимулация и способността на бебетата да виждат цветно. На едни места се препоръчва в първите месеци заобикалящите цветове да са по-пастелни, според други съвети ярките цветове, като оранжево, е добре да бъдат показвани на бебето съвсем рано. Не съм се задълбочавала по въпроса, но по интуиция бих заложила на първото.

От раждането си бебетата виждат доста добре на разстояние 8-12 инча от горната костна част на носа, като родителите инстинктивно се навеждат, за да гледат лицето на бебето си от малко разстояние. Бебетата най-напред започват да изучават горната част на лицата. http://health.howstuffworks.com/pregnancy-and-parenting/baby-health/newborn-development/understanding-newborn-characteristics-and-development-ga3.htm Гледката на усмихнатото и спокойно лице на майката и близките е важна за развитието на бебето, наблюдаването на динамиката на израженията също. /Способността да се възприемат изражения е много примитивна и важна/. Наблюдаването на движението на устата при говорене е началото на ученето да възпроизвеждат звуци и говор. Бебетата много бързо се научават да реагират на настроенията на близките си, заради улавянето на изражения и езика на тялото и притесненията и нервността на майките най-естествено могат пряко да влияят върху бебетата, по положителен или отрицателен начин. Както спокойствието, така и безпокойството, се излъчват и приемат, и могат да предизвикват емоционални и физиологични ефекти. Най-често първите усмивки на новороденото се предизвиква от лицето на майката или друг близък. /Малкото ми дете, много пестеливо на усмивки от самото си рождение, се разтапяше в най-широките си и лъчезарни първи волеви усмивки в мига, в който лицето на брат й се появеше в полезрението му/.

Движение и гравитация

Друг важен елемент от взаимодействието на човешкото бебе със света е свързан с влиянието на движението и гравитацията, изобщо взаимодействието с пространството. В утробата бебетата де факто са в условия на безтегловност. Ритмичните полюляващи се движения на майката са сред основните маркери на пренаталната физическа среда за бебето и те за него са най-естественото нещо на света. С раждането си му предстои да овладява едно ново пространство, с много предизвикателства както за тялото, така и за психиката. Начините и условията, по които и в които се справя с тях, могат да повлияят трайно върху способността за усвояване на основни умения по-насетне, за самосъхранението и т.н. Така например естественият етап за пълзене е много важен не само за развитието на мускулите и костите, но и за оптимално развиване на координацията, уменията да се пази от наранявания – изобщо за усвояване на взаимодействието с пространството, неговите свойства и елементи.

Когато бебето изразява ясна нужда да бъде носено или люляно, поведението му не е просто каприз, а е свързано с потребност за успокояване и за по-лесно осъществяване на прехода между така различните среди, в които се е намирало и с необходимостта в много кратък период да постига интензивно физическо и психологическо развитие.

В този смисъл причините за и задоволяването на инстинктивното поведение на бебетата са важни не само за да се гарантира непосредственото и лесно измеримо физическо благосъстояние на малките човеци. През първите месеци от живота на човека могат да се полагат условията за оптимално психологическо развитие занапред. Начинът на обгрижване и степента на разбиране на потребностите на бебетата потенциално въздействат върху способността за усвояване на основни моторни и когнитивни умения, върху изграждането на дълбоко вкоренени модели на реакции и взаимоотношения, върху адаптивността, самостоятелността и други социално значими качества и върху базата, касаеща адекватността в интимен план и психиката като цяло.

Използвала съм информация от тези два материала: http://www.british-ild.com/downloads/articles/baby-sense.pdf и , http://health.howstuffworks.com/pregnancy-and-parenting/baby-health/newborn-development/understanding-newborn-characteristics-and-development-ga3.htm , информация, на която съм попадала през годините от четене, научнопопулярни филми, педиатри и пр. Може да има някои стилистични или други кусури, ама като за импулсивно творение в грипно състояние, толкоз. Заглавие не можах сега да намеря.

[Doris]

Съгласна съм с теб,но това е начина им да се опитат да назоват нещата около тях.Децата достигат до етапа,когато имат желание да покажат с думи какво желаят,но когато не знаят точното му име си измислят свое.Това е бебешки език,който е абсолютно нормално средство за комуникация и опознаване на околния свят,а не някакъв специфичен език като латински или гръцки.Примера,който аз дадох е бил за човек,който е смятал,че липсата на разговори с детето ще го накара да проговори на точно определен език,а не че ще си бърбори нещо в опитите си да подскаже на близките си какво иска.Ако на бебето не бъде говорено въобще не смятам,че то ще почне да бърбори изобщо,защото няма как да бърбори ако не вижда другите да го правят.

Да,ако няма човек, на когото да подражава, детето няма да проговори - известни са случаи на деца, отгледани от животни, деца-вълци (синдром на Маугли). Обаче според мен бебешкият език на нормално гледаните деца е два вида.

Едни деца само се опитват да повтарят думите, които използват околните хора и дори и да не го правят много сполучливо, всички техни бебешки думи наподобяват думите, с които хората около тях общуват. Но има и деца, които още преди да са се научили да говорят проявяват склонност към словотворчество и една част от техния бебешки речник се окзва уникална, само тяхна , не свързана с майчиния им или какъвто и да е друг език.

Редактирано Януари 30, 2011 от Doris

[Kuna]

Склонна съм да се съглася с Дорис, поне по мои наблюдения.

[madlady]

Пак казвам,че това е провокирано от желанието за комуникация и не го прави изключително рядко срещано явление.Не мисля обаче,че това има някаква връзка с казаното дотук,затова не виждам смисъл да продължаваме да обсъждаме дали нечие дете е проговорило на свой уникален бебешки език или не (не искам да обидя никого с това изказване).В случая е ясно,че не става дума за проговаряне на даден език,затова предлагам да прекратим споровете по тази тема.Дайте да се ограничим в психологическата страна на нещата и да не започваме дискусии за неща,които нямат връзка с нея.

[madlady]

И все пак говорим за психология .

Нашите баби са привързвали краката на бебетата,за да не шават много много,но това не го прави правилно от никаква гледна точка,ами напротив довеждало е в много случаи до изкривяване на ставите,защото те не са могли да застанат на мястото си.В момента психолозите,педагозите и педиатрите преоткриват много стари истини,но има и нови неща,които са не по-малко важни.Като говорим за естествено раждане какво точно визираш - нормално влагалищно раждане или раждане без медикаменти и лекари?Някога жените са раждали седнали и полуклекнали държейки се за нещо,за да може бебето да се смъкне по-лесно надолу.Откакто жените почват да раждат легнали с вирнати крака започват проблемите и травмите при раждането ама това е друга тема.

П.С.Не може да роди почти всеки,а почти всяка жена.Мъжете не раждат все още (това в кръга на шегата).

[Kuna]

Не съм запознат с научните трудове на психолози в тази област, но стотици години, преди появата на пренаталните и перинаталните неща, нашите баби и прапра баби са открили и прилагали десетки идентични подходи. Ако се замислим, бременната жена, винаги е била на почит и уважение по нашите земи. Винаги всички са се стремили да намалят стресовите състояния около нея и да и осигурят спокойствие, разнообразна храна, топлина и обич.

Деде, нямам възражения по останалата част от мнението ти, дори напротив - самата аз съм горещ привърженик на всичко, изброено от теб с тирета, но по тази цитираната част имам "некои сериозни съображения"

Нашата култура е правила всичко възможно да създаде стресови състояния на бременните, дори и първоначалният замисъл да е бил много благороден или по-скоро прагматичен, а именно осигуряване на максимална сигурност и благосъстояние на майката и бъдещото потомство. Но крайният ефект е ограничение и стресиране. Примери за това са хилядите суеверия, които ограничават нормалното поведение на една бременна /или родилка, особено лехуса/, като ѝ вменяват постоянен страх, че може да навреди на нероденото си дете по всякакъв възможен и невъзможен начин. Примери могат да се дадат с хиляди, но няма да е по темата. Факт е, че тези стереотипи все още масово битуват в съвремието ни.

[Kuna]

Не битуват масово Куна, да не смесваме отношенията снаха- свекърва (свекървещица) в добрите семейства има любов и грижа по голяма от други народи и култури. Даже сме прочути с "перинаталните" грижи, които често продължават до 50 годишна възраст на "детето"

Ами единственото ми обяснение за това твое твърде странно наблюдение е, че не си имал възможност да сравняваш обгрижването по нашенски с това в "западните държави" И такова сравнение бая трудно може да мине в полза на нашите мили родни традиции.

Дори има много интересно противоречие в думите ти - последното изречение от цитата ти илюстрира неадекватността на грижите /да кажем възпитателните/ за децата като цяло у нас. Факт е, че у децата не се възпитава самостоятелност и това е пряк продукт на разбирането за прекалено обгрижване и свръхпротекция. Наблюдава се още от раждането на децата и често се формира именно такава психологическа нагласа на несамостоятелност и неестествени ограничения. Всичко започва от това, че родителите рядко оставят детето да се учи да се храни и облича само, да става само, когато падне, от това, че му се карат да не тича, щото ще се изпоти, да не сяда в пясъка, щото ще се изцапа и т.н. и т.н. Обратното - там, където наистина са нужни ограничения, последователност и търпение, често ги няма - детето иска да му се купи близалка, майката казва "не," то се тръшва и тя казва "ох, това дете много се налага и не мога да издържам" и му купува.

Не визирам отношенията "снаха-свекърва," въпреки че и те вероятно имат някаква връзка с въпроса. Онова, което ти си изброил с тирета, всъщност са много характерни подходи в културата на западняците, а не в нашата. Чудесни подходи, които ти, незнайно защо, ги приписваш на нашите традиции. Което е смехотворно. Ние много повече си падаме по "глезотии, театри" спрямо децата, не сме склонни да се отнасяме с децата като с равни, изнежваме ги /само забележи как на 10 градуса навън 99% от децата са с космонавти, шапки и качулки/ и пр. и пр. В нормалните държави не съм чула за бременна, която девет месеца не се подстригва, за новородено, което 40 дни не го изкарват навън - това става дума в началото на ХХІ век - или пък за раждане с операция под път и над път /да използвам и тоя пример/.

Идеята ми е, че не може да се идеализира нашето минало и традиции. В него има и добри неща, но и много стереотипи, които са неудачни и ретроградни и които много по-трудно се поддават на промяна и рационализиране.

Не е лошо да се придържаме към темата все пак, въпреки че начинът на гледане на деца, дори и по отношение на чисто физическото обгрижване, има съвсем преки психологически последствия.

[madlady]

Напълно съм съгласна с колежката Куна,което ме доведе на мисълта,че можем да говорим за митовете в отглеждането и възпитанието на детето и как тези погрешни схващания (погрешно мислене) могат да доведат до различни проблеми в по зряла възраст.

1.Вече говорихме за грешното схващане,че бебето трябва да бъде оставяно да плаче,за да си упражнява дробовете и както казахме то се оказа напълно погрешно от психологическа гледна точка и води до страхотни проблеми по-нататък.

2.Говорихме за ранното слагане на гърне и проблеми продиктувани от това,което искам да подчертая все още се прилага в детските ясли в България.Още от най-ранна възраст детето почва да се слага на гърне от сестрите в яслата,за да се научело.Няма нужда да обяснявам,че това е мислене още от времето на комунизма,но за съжаление все още си вирее при нас.

3.Тук вече ще говорим за сериозните грешки по отношение на кърменето.Много често в България индикатори за здравето на едно дете са килограмите отколкото начина на хранене.Всяко бебе,което навърши един месец отива на консултация с педиатър.В повечето случаи (да не кажа над 90%) педиатъра го измерва и ако то не отговаря на дадени стандарти,значи нещо не е наред с него и то трябва да бъде дохранвано с изкуствено мляко.От тук следва и резултата - когато майката дава изкуствено мляко с биберон на детето,тя не го стимулира да суче и то "вижда",че така е по-лесно и след известно време престава да суче изобщо,а знаем,че колкото по-малко суче едно бебе,толкова по-малко кърма се произвежда.Естествено е възможно майката да позлва помпи за кърма,но дохранването е първата стъпка към липсата на така нужния за бебето физически контакт.Да има случаи,когато една жена просто няма и не може да произведе нужното количество кърма,но те са 1%.При всички останали това се дължи на грешки в храненето,недостатъчен прием на течности и недостатъчна стимулация (тоест недостатъчно често слагане на гърда).Така или иначе това отношение към кърменето,което все още цари у нас предразполага майките да не кърмят децата си,което води до две неща:бебето не стимулира достатъчно небцето и сукателните си рефлекси и второ липсва физическия контакт,който присъства в кърменето,а това води до това,че детето свиква да не полага усилия и до фрустрации от липсата на майчина близост.

4.Ранно захранване.

Това е другия погрешен аспект на храненето на малкото дете,който все още вирее по нашите земи.У нас има множество майки,които започват да захранват децата си на 2 и 3 месечна възраст*, за да не се занимават с кърмене и да спестят пари от сухи млека.Познавам майки,които с гордост обявяват,че на 3 месечна възраст детето им е ядяло зеленчукови пюрета и докато достигне 6 месеца вече яде почти всичко.Това има своите негативни последици както поради факта,че бебето не е готово биологически за ткава храна,така и психологически последици свързани с насилването му да яде храна,за което още не е готово.Както можем да се досетим това може да доведе до страхотни проблеми със храненето,различни фрустрации,недоверие и т.н.

Според препоръките на УНИЦЕФ, до 1 годинка основната част от храната на бебето трябва да се състои от кърма. По тази причина, до годинка на детето трябва първо да се даде да суче, а пюретата и кашите да се предлагат след това. След навършване на годинка, първо се дават твърдите храни, след което детето се кърми, ако то иска. На детето трябва да се позволява да суче толкова често, колкото иска, между храненията и през нощта. Кърменето трябва да продължи до навършване на 2 години и след това, толкова дълго, колкото искат майката и детето.

Готово ли е детето за захранване?

Защо да изчакаме със захранването?

В по-голямата част от света отдавна са отминали времената на ранното завранване. Захранването, въведено в България по времето на комунизма все още се прилага само у нас. В бившия СССР то отдавна е отменено, като са взети предвид най-новите проучвания, проведени през последните 25-30 години. Всички те потвърждават едно:

ранното захранване, дори да мине без проблеми в бебешка възраст, носи вреди в дългосрочен план.

Организмът има "памет", която може да се прояви във всеки един момент от живота на човека.

Основната вреда от ранното захранване е повишеният риск от алергии, както и невъзможността да се повлияе съществено на вече появили се такива. За да причини една храна алергия, тя трябва да достигне до кръвоносната система. Имуноглобулин А защитава организма, като образува защитен слой от вътрешната страна на червата и не позволява на потенциалните алергени да достигнат до кръвоносната система. Храносмилателната система на бебето секретира минимални количества имуноглобулин А. Кърмата съдържа имуноглобулин А, но не достатъчно, за да предпази организма от проникване на алергени в кръвоносната система. Адаптираните млека не съдържат имуноглобулин А.

Ето още една причина да изчакате със захранването: Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от млякото, а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една година.

Между 4 и 7 месец, храносмилателната система на бебето започва да се развива много бързо. Тя започва да секретира повече имуноглобулин А, започва да пропуска избирателно веществата, които достигат до кръвоносната система. През този период започва и отделянето на слюнка, която не винаги е признак за поникването на зъбки - те понякога се появяват месеци по-късно. Нейната роля е да постави началото на храносмилателния процес и да започне да разгражда храните още в устата. Така тя подпомага смилането и усвояването им от организма.

Преди бебето да навърши 4 месеца, организмът му не може да се справи с потенциалните алергени и рискът от алергия е много по-висок. Според СЗО, захранването може да започне след навършени 4 месеца, но препоръчва да се изчака бебето да навърши 6 месеца.

Ето някои признаци, по които можете да разберете, дали детето ви е готово за захранване:

•То може да седи само;

•Може само да взима предмети и да ги слага в устата си;

•Гледа ви как се храните и проявява любопитство;

•"Иска си" от вашата храна (като издава звуци и гледа настойчиво, как се храните);

•Отваря широко уста, когато ви вижда да отваряте уста по време на хранене, и ви имитира, как ядете;

•Може да показва и да "си каже". Около 6-месечна възраст, бебетата могат да поискат храна, като посегнат към нея, или да я откажат, отвръщайки глава настрани. Понякога може да не разберете, какво иска да ви каже бебето ви. Тогава му предложете храна, но не го насилвайте, ако не я иска.

•Бебето ви се струва гладно, скъсява интервалите между храненията, и няколко дни на често кърмене не помагат. (Обикновено, ако става въпрос за период на по-интензивен растеж, след 3 до 10 дни кърмата ви се увеличава и задоволява нуждите на бебето.)

Не забравйте обаче: целта ви е да започнете да давате на бебето храни, различни от кърма, не да го натъпчете с тях!

* Не се шегувам.Познавам доста такива в Лясковец и Горна Оряховица.

5.Боя като средство за възпитание.

Освен озлобление и тежки психически травми боя не може да доведе до нищо друго.Не е тайна,че серийните убийци и изнасилвачите са били малтретирани психически,физически и сексуално в детска възраст и това е определило по-нататъшното им поведение.Старите разбирания,че боя изгражда,а не разгражда са точно толкова налудничави,колкото и мисленето,че Земята е център на Вселената.Най-общо казано насилието прилагано към детето ще доведе в повечето случаи до насилието,което въпросното дете ще прилага към другите.

6.Постоянните караници и критиките също имат обратен ефект на този,който искаме да постигнем.Когато детето направи нещо нередно обикновенно се спускаме да му се караме,да го хокаме и да му повтаряме да не пипа там.Но какво всъщност правим?Детето има нужда от внимание и е слконно да прави какво ли не,за да го получи.Най-често,когато детео се държи добре и си играе спокойно ние се зачитаме в някой вестник,гледаме телевизия и въобще правим всичко друго,но не и да му обръщаме внимание,защото то не прави нищо,което да изисква нашето внимание.Обаче,когато то направи беля ние реагираме мигновенно.Така детето вижда,че когато прави дадено нещо ние му обръщаме внимание и продължава да го прави,защото макар и отрицателно внимание е по-добре от нищо.Затова можем да приложим една много по-успешна тактика,която обаче изисква повече усилия от наша страна.Когато детето прави нещо,което ни харесва:играе си спокойно,не чупи и не хвърля нещо по пода можем да го възнаградим с похвала или с награда,а когато прави нещо,което не бихме искали да прави да се опитваме да не реагираме освен ако не е опасно за живота му.Стимулирайки го така,то ще почне да прави по-често добри неща отколкото лоши и малко по-малко това ще се превърне в навик,който вече няма за изисква постоянно награждаване.Тази система се прилага и при кучетата спасители,водачи и полицаи и е доказано,че действа безотказно.

[Kuna]

Общо взето ключовите думи за възпитаването на детето и създаването на оптимални условия за неговото психологическо /и физическо - ама това е друга тема/ развитие са две: търпение и последователност. Колкото по-рано един родител осъзнае това, толкова по-успешно може да общува с детето. Лесно е да се обобщи, но не е лесно да се постига на практика. По две причини. Едната може да се каже, че е субективна – т.е. дали отделният родител познава тези съвети и доколко успява ежедневно да ги прилага. Другият фактор бих го нарекла обективен – доколко има култура и система, които да популяризират и подпомагат прилагането на правилното психологическо отношение при възпитанието на децата. Смея да твърдя, че вторият фактор у нас липсва.

Търпението и последователността се тренират още от раждането на бебето. Родителите, колкото и мотивирани да са около появата на едно желано дете, често се оказват на практика неподготвени точно по отношение на правилните грижи за детето от психологическа гледна точка. Педиатрите дават съвети за физическото обгрижване, но много рядко обучават родителите за желателните възпитателни методи. Или евентуално го правят само ако родителят поиска специална помощ. Вярно е, че има достатъчно достъпна литература, но малко родители я ползват, вероятно защото недооценяват важността на правилното възпитание на детето. А и често е много по-удачно и ефективно да се получат синтезирани съвети наготово от авторитетна фигура, като един педиатър. Проблемът не е само в това, че родителите недооценяват факта, че има правилен и неправилен начин да се отнасяш към детето си и последствията от съответния подход върху психиката му са дълготрайни. Дори сред хора, които се предполага да са професионалисти и да са специално обучени, като учителите в детските градини, положението е доста сериозно, особено сред по-възрастните поколения.

Далеч съм от мисълта обаче да стоварвам цялата вина върху неадекватната ни култура и да отричам личната отговорност. Защото дори когато родителите имат правилните познания /или дори интуиция/ и подготовка, пак е трудно, особено през първите три-четири години от живота на детето. По-лесно е да го плашиш с баби меци, торбалановци, поболяване на майката, изоставяне и пр., отколкото да спазваш думите си на 100%, да обясняваш търпеливо едно и също нещо по десет пъти, винаги и при всякакви обстоятелства да отказваш непозволени неща с твърд и спокоен тон, дори когато си преуморен и нервен, когато си се срещнал с приятели и искаш да се почувстваш човек, когато околните ти хвърлят неодобрителни погледи и направо ти казват да се засрамиш колко лош родител си или да си озаптиш детето, щото не са длъжни да го слушат. Няма на света система, която да те накара да осъзнаеш, че си отговорен за всяка дума, жест или постъпка пред детето си и да гарантира, че постъпваш винаги правилно, ако ти липсва усетът или волята. Но пък като няма такава система и култура вероятността това изобщо да стане е тъжно малка.

Мадлейди добре ги е написала работите. Само едно техническо уточнение, ей така, за да сме максимално коректни /щото съм си буквояд по природа, при това със специализирана квалификация точно в областта по т. 3 /.

3.Тук вече ще говорим за сериозните грешки по отношение на кърменето. *** Да има случаи,когато една жена просто няма и не може да произведе нужното количество кърма,но те са 1%.При всички останали това се дължи на грешки в храненето,недостатъчен прием на течности и недостатъчна стимулация (тоест недостатъчно често слагане на гърда).

Бих изменила последното изречение: При всички останали това се дължи на недостатъчно често слагане на гърда и грешки в храненето на бебето. Приемът на течности е важен, но не решаващ /често се стига до другата крайност - да се приемат самоцелно твърде много течности в стремежа да се постигне желаният ефект, което пък води до точно обратното. Прекаленият прием на течности води до намаляване на лактацията, колкото и парадоксално да звучи. Относно грешките в храненето - приемам, че става дума за грешки в храненето на бебето, нали? Инак, вече има достатъчно ресурси за надеждна информация и персонална помощ по въпроса, така че се ограничавам дотук.

[Kuna]

Е, мъжката гледна точка винаги е интересна

PS - а мъжкият интерес към тия въпроси е винаги похвален.

[madlady]

Говорех за грешки в хранителния режим на майката.Не може да бъде прекалено с течности що се отнася до лактацията,но въпроса е,че трябва да има и достатъчен прием на витамин В,белтъчини,витамин С,витамин А,витамини Е и К и мастни киселини.Храненето е изключително важно,а тези витамини стимулират лактацията,но без достатъчен прием на течности (най-вече вода) няма как да се отделя нужното количество кърма.Това е доказано от съвременните лекари и даже вече има сдружения на педиатри,които се занимават основно с проблемите при кърменето и храненето на детето.За наше огромно щастие такива има и у нас (Лече Лига например) и майките,които биха искали да знаят повече могат спокойно да се обърнат към подобни организации и сдружения и да им бъде даден съвет.

За другото Куна е права,че това все пак е отговорност и на педиатрите,но нека не забравяме,че родителите в 21 век имат на разположение най-различни начини за информиране:интернет,вестници,списания,книги,предавания по телевизията ако щете.Тъй че липсата на желание за информиране аз смятам за личен проблем повече отколкото за проблем на лекари и педагози,макар да съм далеч от мисълта да ги оневинявам.Аз постоянно споря с моята педиатърка,която с ушите си чух как каза на една майка,че трябвало да си дохранва детето.Направо ми идеше да я хвана за врата и да я питам,затова ли е избрала лекарската професия да говори глупости на хората.Наясно съм,че просто трябва да се говори повече по тези въпроси и да има подготвителни курсове за родители,но въпроса е самите родители да имат желание да се занимават,защото знам не малка част (а аз работя с деца и срещам родители постоянно),на които просто не им се занимава.Знаят,че кърменето е важно,но също така то изисква усилия.Трябва да седиш и да кърмиш по над половин час поне в началото,за да може детето,което още се учи да суче да си хапне нужното му количество.Когато кърмиш детето няма режим и се храни,когато поиска,а това си е затруднение,защото може да се наложи да се кърми до 10 пъти дневно.И като започнем,че една жена трябва да се грижи за правилното си хранене,да си почива,да кърми винаги,когато детето и поиска и го сравним с това да храниш детето с изкуствено мляко,за което можеш да ядеш каквото си искаш,да пушиш цигари,да пиеш кафе и изобщо да не се занимаваш да водиш здравословен живот,а и натъпкано с мляко дете яде по-рядко.Еми ето ви начина на мислене на повечето днешни майки.И това не си го измислям,просто съм разговаряла с доста такива и това е начина,по който те разсъждават.Бебетата им на по два три месеца и те вече по кафетатат с количките и с цигарата в устата.Мисля,че основния ни проблем е на първо място манталитета и после идва липсата на достатъчна информация,макар информация да има.А колкото до въпроса за лекарите това е една дълга и много сериозна тема,която включва първо липсата на нормално заплащане и условия,от което всички квалифицирани и кадърни кадри бягат в чужбина и второ липсата на желание за излизане от времето на комунизма,защото и това го има.

А колкото до това със секса,то има толкова принос към кърменето колкото аз към квантовата физика (разбирайте никакъв).