Пренатална и перинатална психология

[Kuna]

Говорех за грешки в хранителния режим на майката.Не може да бъде прекалено с течности що се отнася до лактацията,но въпроса е,че трябва да има и достатъчен прием на витамин В,белтъчини,витамин С,витамин А,витамини Е и К и мастни киселини.Храненето е изключително важно,а тези витамини стимулират лактацията,но без достатъчен прием на течности (най-вече вода) няма как да се отделя нужното количество кърма.

Храненето на майката е важно за лактацията дотолкова, доколкото чрез него тя си набавя необходимото за собствения организъм. /Добавено - например вж. стр. 155, т. 78 ТУК/. Разбира се, че е важно да се храни пълноценно; няма спор, че витамините и пр. от естествени източници са жизненоважни, особено за кърмещи жени, но това се отнася в почти не по-малка степен изобщо за жени след раждане. Приемът на течности също е важен - един от ефектите от по-високия окситоцин при кърмещите, особено в първите месеци след раждането, е характерното пресъхване на устата и чувството на жажда и е нормално да се пие, за да се утолява то. И да, с течности може да бъде прекалено и резултатите да не са от най-приятните /Ето малко данни по въпроса, за да не съм голословна: There is no evidence to support pushing fluids beyond thirst. Dr Ruth Lawrence, in Breastfeeding: A Guide for the Medical Profession, cites several studies that suggest drinking beyond thirst may actually suppress lactation. Dr Lawrence states, “No data support

the assumption that increasing fluid intake will increase milk volume.”1 She also states that “restricting fluids has not been shown to decrease milk volume.” Her advice is to drink to thirst and to listen to the body’s cues to drink. In Successful Breastfeeding by the Royal College of Midwives is the statement that “thirst effectively regulates the fluid intake of a lactating woman and the practice of encouraging breastfeeding women to drink large quantities of liquid should be abandoned." http://jhl.sagepub.com/content/22/1/11.full.pdf

Идеята ми е, че често се набляга твърде много на храненето на майката и многото течности като залози за лактация, а де факто най-главното условие е правилното и достатъчно стимулиране чрез кърмене. Това исках да уточня. Всичко друго е нужно, но е второстепенно. Въпрос на правилна градация. Но разногласия винаги може да има, което е нормално, дори и в средите на колегите консултанти .

Така или иначе темата не е за това, а и освен сдруженията, предоставящи помощ в тази област, има и предостатъчно форуми, в които надълго и нашироко се водят всякакви подобни дебати.

/Собствено, кво му е на секса като стимулант? Даже си е екстра. Всяко антистрес занятие е добре дошло за каузата, ако ще и само хормонално погледнато /

[madlady]

Никой не е говорел за прием на хранителни добавки.Изброените от мен витамини се съдържат в определени храни,които са полезни и подпомагат лактацията.Кой говори за фармацевтика?Хумористичната ти гледна точка е забавна,но няма нищо общо с кърменето,за което ставаше дума.Не ми е ясно точно как човек може да прекали с течности като идва един момент на насищане на организма.Колкото и вода да пие една кърмеща жена,ако се храни обилно и рационално няма как това да и повлияе на кърменето (аз пиех страшно много,но нямах проблеми).И деде,почни да четеш какво съм написала,а не да решаваш,че съм казала нещо,което не съм.Това,че не съм хванала да изброявам храните съдържащи големи количества от даден витамин не значи,че съм казала хайде да се тъпчем с хапченца.Секса си е хубаво нещо,но няма място в темата.

Редактирано 16, 2011 от glishev
Изтрих цитата на скрития спамърски постинг. Няма нужда да крия самия отговор, той е информативен.

[glishev]

Бел. мод. Ей това е мъж като се намеси в тема за пренатална психология. Кара-вара, до секс го докара. Права беше една бг-блогърка като каза, че дедовците обожават да дават акъли на млади жени, били те майки или не. Това е известно като охнадедов синдром - несбъркваем е по неизбежното залитане към щенията на акълодателя. Скривам спама, че да не се срами мъжкото форумно население от тукашните си прояви. Смешно и неприлично е мъж да дава "ценни" указания на жена как се раждат и отхранват деца, когато очевидно не е лекар. Мъжкият интерес към темата може и да е чудесен, но когато е в рамките на добрия вкус. Коментар по въпроса също ще се трие, а авторът му ще получи още десет дни ограничаване на писането и моментална препоръка за постоянен бан пред администраторите съгласно форумните правила. Извинявам се за късната намеса.

Впрочем, темата за най-ранната психология наистина е любопитна.

Редактирано 16, 2011 от glishev

[Б.Богданов]

...

Впрочем, темата за най-ранната психология наистина е любопитна.

С това съобщение бих искал да поздравя участниците в дискусията.

Темата е адски интересна! С нетърпение очаквам по нататъшното и развитие. Ще бъде много жалко, ако бъде отклонена от основната и идея от безсмислени намеси и спам.

Също така искам да демонстрирам пълната си подкрепата към действията предприети от колегата Глишев, който със своята намеса спасява темата от неуместни отклонения

...

Поздрави .. Модератор физика - математика - Б.Б.

П.С. Моля да бъда извинен за офтопика.

[madlady]

Връщаме се по темата със следващата интересна тема свързана с перинаталната психология.

Значение на детските рисунки:

Вероятно в периода между 12 и 18 месеца вашето прохождащо дете ще се опита да “пише”, драскайки върху лист хартия, а следващите 18 - 24 месеца то ще ви изненада с нарисуваните от него вертикални и хоризонтални линии, може би дори кръгове. Покажете, че сте приятно изненадани от произведението му. Това ще го насърчи към цял куп нови умения. Рисуването с пастели развива както двигателните умения на детето, като сграбчване и задържане, например, така и находчивостта и неговото въобръжение.

Първо дайте на вашия млад артист достатъчно количество листове. Но нека бъдат от по-твърда хартия, тъй като нищо не подтиска така творческите способности както ужасяващите викове на мама, когато пастела се плъзне по покривката или разкъсва тънката хартия. Освен това добър избор са и плътните, твърди пастели или лесно перящи се химикалки в няколко основни цветове (така че то да не зацапва). Ако вашето прохождащо дете не е заинтересовано, му предложете други алтернативи. Цветните моливи, или водните боички може да възбудят неговия интерес. Да рисува с тебешир върху тротоара навън също би било вълнуващо за малчугана.

Не забравяйте и рисуването с пръсти. Докато бебчето ви учи как да държи и да борави с приборите е важно да се пробва и да рисува с пръсти. Това тренира двигателните му функции и творческите му способности едновременно. А ако то е уморено от рисуването, пробвайте щамповането. Отпечатването на ръчичките и крачетата му върху лист хартия е забавно, а ще бъде и чудесен подарък за мама. Може да му създадете интерес към природата като боядисва с четка листенца, жълъдчета, връхчетата на моркови, или венчелистчета на цветята и да ги използва като домашно направени щампи. В по-специални случаи го оставете да потопи рисуващото си пръстче в тортата или цветно плодово сокче. То ще упражнява своите двигателни умения и ще се забавлява ближейки пръстчетата си.

Защо децата се нуждая да си рисуват

От Андрея Л. Мак

Веднъж само докато се обърна, моята 25 месечна дъщеря беше изрисувала цялата стена с цветни завъртулки. Опитах се да и припомня, че се рисува само върху лист хартия, а не върху стените. Тя само погледна, показа щастливо своя шедьовър и каза: “Делфин”.

Драсканиците може да изглеждат за родителите безмислени, но за прохождащите е важна част от процеса на изследване на света. Някои от тях са толкова развълнувани от това да си драскат, че изглежда никога няма да им се наситят. От друга страна за родителите да оценят тази форма на изкуство е трудно, защото това води до ново пребоядисване в кухнята. Успокойте се и си спомните, защо детето ви се нуждае от рисуване:

• Подобрява двигателните функции. Давайки шанс на детето си да използва маркерите и пастелите му помагате да развие контрола върху пръстчетата си, по-късно ще му бъде нужно да използва вилицата, да пише с молив или да си мие зъбките.

• Независимост: Светът на прохождащите е пълен с неща, които не са му позволени да прави и неща, които не бива да пипа. С един комплект от пастели и няколко листове хартия, то е свободно да използва, който цвят желае, каква фигурки да нарисува (точки или линии, бързо или бавно) и къде точно да ги разположи на листа. Когато завърши своето произведение, то ще е гордо, че се е справило само без да помоща на някой. Свободата от това да избираш и създаваш нещо със собствени сили и възможности помага да развива осещането за независимост.

• Уграмотява от рано: Завъртулките и линиите на детето правят възможно то да разпознава формите, а по-късно и буквите. С развитието си то ще научи, че неговите драскулките изобразяват различни обекти в реалния свят (като например “делфина“ на дъщеря ми), а това са първите стъпки към света на четенето и писането.

• Емоционалнен отдушник: Артистите често рисуват, за да изразят своите емоции, а това може да се хареса и на вашето дете. Малките бързо се разстройват при срещатите с предизвикателствата на деня: вашето дете може да не успее да закопчее ризката си или да построи висока кула от кубчетата си, или да използва думи, които вие да разбирате. Движенията и енергията, използвана, за да рисува го освобождава от чувствата и впечатленията, натрупани от неговата фрустрация.

Съвети към родителите:

Накарайте малчугана си по-често да рисува. Оставате го настрани, например на масата за хранене в кухнята, покрита с евтина и лесна за пране покривка. По този начин, няма да е толкова важно ако някои от линиите излезат извън очертанията на листа.

Подсигурете повечко листове. Стари кутии от зърнени закуски, опаковки и гърбовете на листове, които вече сте използвали, са подходящи за рисуване. Залепете голям лист хартия (тънка или облицовачна) на стената или на вратата на хладилника. Може и да подвържете няколко листа заедно, така че да заприличат на тетрадка, в която те да покажат своите творчески способности. Не се тревожете, ако не може да отгатнете какво е нарисувало детето ви. Задаването на множество въпроси относно рисунката може да обезсърчат малкия творец. Запомнете, че процесът на рисуване, оставя незабравими спомени у мъника, а не е важен крайния резултат.

Ако вашето дете изглежда, че търси мнение и съвет, кой цвят да използва за “чудесните зигзагобразни лини”, кажете: “Разкажи ми повече за твоята рисунка”.

Опитайте различни видове рисуване. Покажете му как да рисува с парче сапун върху запотен прозорец. Оставете го да рисува върху тротоара с цветен тебешир или с гъба и кофа с вода. Използвайки пръчка или лопата на пясъка може също да бъде забавно. Научете го да експериментира. Това ще развие неговото творческо мислене.

Научете децата си да рисуват

От Хелън Саут

Направляване на младите артисти

Децата се учат да рисуват по същия начин както се учат да говорят, а по-късно и да пишат – чрез копиране. Символите, които използваме за идеи, независимо дали са звуци, написани или илюстровани знаци, се научават веднъж. Светът около нас – семейството, обкръжението ни, медията – всичко може да се изрисува. Рисуването помага на децата да открият, че формите носят послание, и много по-важно, те може да създадат свои изображения със собствен смисъл (без чужда помощ).

Прохождащи: Моделирайте рисуването

Рисуването с бебечета и прохождащите дечица е много забавно. Започнете с прости форми и им дайте име. Те може да разпознаят много от тях в книжката им с картинки. Нарисувайте простички личица. Докато вие рисувате, им разказвайте: виж, колко весело е това дете с каква широка усмивка е, с къдрава косичка, и с обици. Рисувайте дървета, цветя, трева, къща, животни. Насърчавайте малките да се включват, да нарисуват нещо сами или да добавят детайли към вашите рисунки.

Покажете им цветовете – най-добре в началото основните, потърсете моливи или химикалки с цвят жълто, червено, зелено и синьо. Никога не се притеснявайте и подценявайте за липса на талант. За вашия мъник в този момент сте гений.

Децата в предучилищна възраст: Разширете лексиката им

Може да разширите речниковият фонд на вашето дете с визуални символи. Това става по същия начин както при четенето и писането. Започне ли детето ви да рисува, го попитайте какво изобразява. Може внимателно да го подучите, но не бъдете прекалено настойчиви. Конят...колко крака има? Четири? Кой язди коня? Има ли седло? В продължение на разговора може да му дадете съвет как да изобрази нови непознати обекти. “Как да нарисувам седло? Може би с крива линия, така ли?”. Може да им покажете как да ги изобразят като им нарисувате образец, който да следват. В тази възраст, вашите собствени умения не са от особена важност. Друг път, когато сте с вашия малчуган изрисувате някои моменти от живота си – какво правите, когато сте на работа, как пазарувате в супермаркета, някоя специална за вас почивка или екскурзия, как се чувствате, когато се е случило нещо важно. По този начин вие го учите не само процеса на рисуването, но и какво може да изрази то.

Децата в училище (възраст): Готови да градят умения

Когато детето ви започне да се интересува от пресъздаване сложни разкази, има добри двигателни способности (рисува точни и прецизни форми) и започва да търси прилика между рисунките и предметите, тогава то е готово да започне да рисуване реалистично. Важно е да запомните, че действителността е само един аспект от артистичното изразяване, а уменията в тази област трябва да се балансират чрез насърчаване на точни и прецизни линии, експериментация с цветове. На този етап някои деца ще се забавляват рисувайки с вас, докато други може да бъдат уплашени гледайки “правилния” и “верен” начин, по който се изобразяват обектите. Бъдете деликатни. Предлагайте им различни възможности и решения да изразят проблемите си.

Какво е значението на детските рисунки

Рядкост са прохождащите, които ще изспуснат шанса си да надраскат нещо върху попадналия им пред погледа лист хартия на масата. Листове, стени, врати на хладилници – младите Пикасовци и Рембрановци обикновнено не са предирчиви. Родителите често са възхитенитени от творбите на своите млади майстори, но има ли скрит смисъл в привидните на пръв поглед драсканици?

“В периода между година и половина и 2 години и половина, децата най-вече “чувстват” света чрез движенията на тялото си и споделят тези усещания с останалите“, казва Д-р Робърт Уинтър, председател на художествения отдел и координатор на програмата за терапията чрез изкуство на Леноър – Райн Колийдж в Хикори, Северна Каролина. Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за тяхното развитие. Може дори да откриеме и скрити послания за тяхното състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р Уинтър, родителите могат да следят за двигателни способности на децата си чрез наблюдаване на творческия им процес “от несвързаните и наслуки нарисувани линии, изрисувани с пастели до контролираните линии с моливи и маркери”.

Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но децата, които не изразяват интерес към рисуването в тази възраст може да бъде сигнал на забавяне на развитието им. Когато започнат да “назовават” своите драсканици, обикновено в периода между 3 години и половина и 4 години и половина, родителите вече трябва да насочат вниманието си. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.

Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?” “Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволо и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, старайки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той.

Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участаци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране. Въпреки, че обикновено няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, голямо, без пръсти кръгче на мястото на ръката понякога засвидетелства физическо малтретиране.

“Децата в тази възраст използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого”, казва Уинтър. “Когато налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът”. Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина и изведнъж показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия. “Често пъти, зад “безцветните” форми или символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контрас, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или фобия“, обяснява Уинтър.

Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изстрие или да я направи невидима. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него, може да е индикация че разговора по някакъв начин е болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а молива (пастела или маркера) може да се счупи при здравото му сграбчване.

При дешифриране рисунките, родителите трябва да запомнят, че отговора на чувствата и емоциите на децата им се крие в символите, цветовете и формите на обектите. “Но те са явни след продължителен период от време – от 6 месеца до година”, казва Уинтър. Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, и бяло, то това вероятно индикира проблем имащ предшествие.

Тревожни сигнали

Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линиики за краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, например – но фигурата е все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност. Уинтър казва още, че “децата не могат да рисуват пространствени обекти така, както възрастните правят. Затова, пространствените взаймоотношения са неумесни. Нашето внимание трябва да се концентрира само върху графичните символи”. Така че, ако дете изрисува човек с крака, който изглежда, че виси във въздуха е напълно естествено.

“Кръга изобразява човешкото лице и обикновено е често срещано.”, казва Уинтър. Оттук децата започват да добавят детайлите – коса, очи, уста. Може много да бъде научено от тези символи. Уинтър набелязва няколко чисто тревожни сигнали. Той набляга отново, че отговорът се крие в символите, които се появяват понякога самостоятелно, а не да насочваме вниманието си към отделни събития.

• Неестествено големи уши, без обеци, може да е сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.

• Разстревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка, изобразяваща устата на неговото човече. Ако то обаче не я доизрисува докрай, може да е сигнал за неговата неспособност да общува.

• Когато дете нарисува “празни” очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния свят. Казано по друг начин, то е сляпо за реалността.

• Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.

Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да следат внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от тях които не произнасят!

[glishev]

Мадлейди, четох по-назад в темата, това, което казваш, че от гледна точка на детето дори негативното внимание е по-добро от никакво, така че хокането при беля и игнорирането при спокойна игра могат да имат за ефект повече бели. Стана ми интересно, защото имам известен опит в педагогиката, но с големи хлапета.

Възможно ли е това, което казваш, все пак да не е вярно? Ще направя едно може би тъпо сравнение. Когато хокам кучето си, то не се връща към белята, а се научава да не я прави. Същото се отнася и за вече голямо дете. Може би съвсем малкото дете също успява да отличи позитивното внимание (похвалата) от негативното внимание (хокането). Или?

Може би е възможно игнорирането при спокойно поведение и прекаляването с хокане при беля да фрустрират детето. И това да доведе не до активно беляджийство, а напротив - до пълна пасивност, което би било по-неприятен проблем. Ти как мислиш?

Ако детето бъде оставено да прави спокойно някакви безопасни бели, няма ли да развие лоши навици вместо да ги зареже? Системата на тоягата и моркова все пак е изпитана с времето

Споменаваш даването на награда като част от похвалата. Каква награда е адекватна за много малко дете? Лакомство (ако вече е прояло някакви неща освен кърма)? Или играчка (ако вече си играе с такива неща)?

Редактирано 19, 2011 от glishev

[lila_va]

• Неестествено големи уши, без обеци, може да е сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.

Това ме заинтригува Моята дъщеричка рисува човечета с толкова огромни уши, че понякога са по-големи от главата на горкото човече В същото време едва ли някой може да говори по-тихо от мен. Не повишавам тон дори когато съм ядосана за нещо. По точно обратен начин реагирам - ставам още по-тиха. Въпросът ми не е много по темата, но все пак, такива изключения не компрометират ли донякъде психологията като наука и изобщо как тя ги обяснява?

[madlady]

Мадлейди, четох по-назад в темата, това, което казваш, че от гледна точка на детето дори негативното внимание е по-добро от никакво, така че хокането при беля и игнорирането при спокойна игра могат да имат за ефект повече бели. Стана ми интересно, защото имам известен опит в педагогиката, но с големи хлапета.

Възможно ли е това, което казваш, все пак да не е вярно? Ще направя едно може би тъпо сравнение. Когато хокам кучето си, то не се връща към белята, а се научава да не я прави. Същото се отнася и за вече голямо дете. Може би съвсем малкото дете също успява да отличи позитивното внимание (похвалата) от негативното внимание (хокането). Или?

Може би е възможно игнорирането при спокойно поведение и прекаляването с хокане при беля да фрустрират детето. И това да доведе не до активно беляджийство, а напротив - до пълна пасивност, което би било по-неприятен проблем. Ти как мислиш?

Ако детето бъде оставено да прави спокойно някакви безопасни бели, няма ли да развие лоши навици вместо да ги зареже? Системата на тоягата и моркова все пак е изпитана с времето

Споменаваш даването на награда като част от похвалата. Каква награда е адекватна за много малко дете? Лакомство (ако вече е прояло някакви неща освен кърма)? Или играчка (ако вече си играе с такива неща)?

Първо искам да уточня,че когато детето е още съвсем малко и не разбира няма как да му се втъпли какво е редно и какво не е.Но награда за добро поведение може да бъде давана винаги и тя може да бъде всичко:от похвала (при по-малко дете),до лакомство,нова играчка,да заведем детето да си купи сладолед и какво ли още не.Да кучето ти не повтаря нещо,за което си му се скарал,но дали го прави защото разбира,че не трябва да го прави или не го прави заради страха от наказанието?Защо страха трябва да е водещия фактор във възпитанието на децата ни?Когато "награждаваме" детето за неговото положително поведение,а не обръщаме внимание на негативното му (освен,когато е жизнено необходимо),ние му отправяме постоянен сигнал какво ни харесва.Всяко дете иска внимание и на всяко дете му харесва,когато родителите му го хвалят,вместо постоянно да му крещят и да му се карат.

Не бих казала,че ако оставим детето да си прави "бели" това ще доведе до лоши навици.В крайна сметка всички деца правят бели и това е начина,по който те опознават света,а и бели са защото обикновено света на възрастните не е пригоден за нуждите на едно малко дете.Каква беля ще направи детето ако си има собствено пространство за игра,което е организирано според нуждите му?Ако няма маси,шкафове пълни с чинии и чаши и още куп други опасни за едно дете неща,а има играчки подходящи за неговата възраст дали ще трябва постоянно да го дебнем да не събори нещо,да не бръкне в някой шкаф и така нататък?Много по-лесно е да се организира едно пространство лишено от опасни предмети,в което детето ни спокойно да може да се отдаде на игра и проучване отколкото да няма такова и то да е принудено да си играе между нашите ценни,чупливи и опасни за него вещи.Колкото до хокането аз лично предпочитам да "награждавам" детето си за всяко хубаво нещо,което е направило и така да го стимулирам да се държи добре,отколкото да прекарам цял ден във викане по него и забрани да не прави едно или друго,от което в крайна сметка аз ще съм с главоболие,а детето ще си кара работата без хич да му пука какво съм му приказвала.

[КГ125]

Това ме заинтригува Моята дъщеричка рисува човечета с толкова огромни уши, че понякога са по-големи от главата на горкото човече В същото време едва ли някой може да говори по-тихо от мен. Не повишавам тон дори когато съм ядосана за нещо. По точно обратен начин реагирам - ставам още по-тиха. Въпросът ми не е много по темата, но все пак, такива изключения не компрометират ли донякъде психологията като наука и изобщо как тя ги обяснява?

Ако говориш по-тихо тихо, може би с големите уши малката изобразява известното усилие, което полага да те чува?

[glishev]

Е, това с неговото си пространство е ключово, че как. Всеки го знае от собствен опит. То и за големите важи, не само за малките.

А да се научи да прави каквото ти харесва е началото на възпитание. С времето ще разбере и какво на него му харесва, ако не го тормозиш излишно. Но аз изобщо имам фюрерски склонности, защото съм свикнал да общувам с гимназисти, а не с пресни-пресни бебета. Може би има разлика в подхода. Гимназистите са много ориенталски настроени - заобичват те, когато им покажеш, че ги смяташ за идиоти, но, нали, ще се занимаеш с тях. С бебето може би трябва по-нежно, не знам.

Това, дето си го написала/превела за рисуването, е адски интересно.

[lila_va]

Ако говориш по-тихо тихо, може би с големите уши малката изобразява известното усилие, което полага да те чува?

Да, добро попадение!

Ами аз точно това имам предвид, всеки може да интерпретира ситуацията, както му пасва най-добре, което за мен поне е притеснително.

[madlady]

За добра интерпретация се изискват минимум 6 месеца наблюдение на детето,като трябва да се видят и отношенията на родителите/родителя с него и цялостното му поведение,за да може да бъде казано какво точно го притеснява.Тези значения на рисунките са най-общо казани,защото всяко от тези неща има поне още няколко значения,заради което е нужен този по-дълъг период на наблюдения.Затова това са общи насоки,а не задължително условие.Просто идеята е,че чрез рисунките детето казва адски много неща,просто ние трябва да се научим да им обръщаме внимание .

Колкото до гимназистите и децата разлика има и тя хич не е малка,което съответно влияе и на подхода .

[lila_va]

За добра интерпретация се изискват минимум 6 месеца наблюдение на детето,като трябва да се видят и отношенията на родителите/родителя с него и цялостното му поведение,за да може да бъде казано какво точно го притеснява.Тези значения на рисунките са най-общо казани,защото всяко от тези неща има поне още няколко значения,заради което е нужен този по-дълъг период на наблюдения.Затова това са общи насоки,а не задължително условие.Просто идеята е,че чрез рисунките детето казва адски много неща,просто ние трябва да се научим да им обръщаме внимание .

Колкото до гимназистите и децата разлика има и тя хич не е малка,което съответно влияе и на подхода .

Ясно, благодаря за разяснението

А ето и един прясно изрисуван пример с не така грамадни уши, но пък главата...

https://picasaweb.google.com/lilavastar/None#5575738893773260018

Много се забавлявам с тези рисунки! )

[КГ125]

Детето определено има талант да рисува! Рисунката е изразителна.

[madlady]

Продължаваме по темата с взаимодействието между детето и семейството му.

Семейството е много важен фактор в развитието и формирането на детето, както и за неговото възпитание. То е първата възпитателна среда, която играе ролята на едно микрообщество, което се намира в по-голямо общество и спада към някаква социална група. Семейството е мястото, където са първите стъпки на формиране на детето, което означава, че то усвоява своите умения за вътрешноличностно поведение във взаимодействието си със заобикалящия го свят. Семейството не само дава сигурност, която е необходима за развитието на детето и неговата психика, то е също така една социокултурна среда, в която си взаимодействат множество действия, реакции и отношения. Детето именно там открива контакта си с другите и със семейството.

Във възпитанието винаги индивидуализацията и социализацията на човешкото същество се допълват. Може да се каже, че едно възпитание е успешно, когато възпитаникът се развива и достигне до състоянието на възрастен и се включи в дадено общество, в което се чувства щастлив и полезен.

За децата от ПУВ най-важно мястл заемат семейството и детската градина. Те могат успешно да неутрализират отрицателните въздействия, ако положат усилие в работата си заедно. Семейството за детето не е само биологична среда, в която то се учи на основните неща от живота, а също така чрез връзката между членовете, то е незаменим фактор със социализиращ ефект.

Ключов момент в педагогиката на семейните отношения е общуването с децата, което носи радост и удовлетворение.

Според М.И.Лисина под общуване се разбира взаимодействие между двама или повече души. Това взаимодействие не е произволно, а е насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия. Според авторката взаимодействието цели установяване на отношения между хората и постигане на общ резултат. От това определение можем да направим извод, че взаимодействието е нещо, което стои много над традиционното схващане за общуването като словесен външен контакт и обмен на информация, всъщност то се разглежда като субектна система, в която едно дете израства социално и емоционално.

Родителите със своя опит, интелект и чувство са хората, които разгръщат книгата на живота пред детето и стъпка по стъпка откриват света пред него. Детето се нуждае от помощта на родителя, за да планува и организира своят ден и да уплътни времето си. От тяхната съвместа дейност би било тя учебна, трудова или игрова печелят и двете страни. Детето, защото активно опознава действителността около себе си, а родителят, защото му помага активно да се справя с живота. Така възпитаниети се превръща във всекидневно разбирателство между хората, независимо от това, че са на различна възраст, но са близки по дух и обич. Детето трябва да има възможност да развие собственото си „аз”, което означава че трябва да му се даде възможност за самостоятелност и индивидуализъм. И така с уважение и доброжелателност детето да се води към милосърдие, толерантност, емнатия и благородство в отношението си с другите.

Освен да общува с възрастните обаче, детето се нуждае и от това да общува с връстниците си, което означава че не трябва да бъдат затворени само в света на семейството си.