Кандидатурата на принц Фердинанд за българския престол

[glishev]

Скоро с един приятел говорехме по Симеон Радев и си опреснихме някои страници от "Строителите...".

У мен се зароди въпросът - чия е първоначалната идея за издигането на кандидатурата на младия Кобургски принц? Радев излага поредицата от събития във Виена ден по ден, всеки може да се запознае с тях (пък и предполагам, че повечето тук сме чели книгата му).

От изложението му ми се струва, че може да се предположи, че кандидатурата на Фердинанд не е само негово лично решение (или на амбициозната му майка). Първоначалните му постъпки, поне както са изложени от Радев, свидетелстват за постоянен контакт с австрийското управление. Отношението на сваления Александър Батенберг към Фердинанд, както и самите факти около кандидата (австрийски офицер, от кралска кръв, дотогава добре приеман и в Русия) също правят вероятна "благословията", ако не и първоначалния замисъл на краля-император и канцлера му още преди първите контакти на принца с българската делегация.

Разбира се, най-добре би било някой немскоговорящ историк, специализиран в периода просто да замине за Виена и да почете здраво в министерските архиви там. Чудно ми е, че още никой не е сметнал такава тема за възможна, любопитна и важна. Ако знаех немски, щях вече да съм във Виена, честно.

А останалите какво мислите по въпроса? Има ли хляб в такова предположение? Или поне за разсъждаване върху отношението на австрийското правителство при кандидатурата на Фердинанд?

Разбира се, може и да откривам топлата вода и просто да не познавам публикацията, но май не е точно такъв случаят. Ако някой се сеща за други източници по тоя въпрос, съм адски любопитен. Впрочем, ако някой се юрне да заминава за Виена, нека после ме спомене с добра дума в предговора

П. П. Нека не обръщаме темата на спам. Не става дума за личността на Фердинанд, за династията на Кобургите, за имотите на Симеон ІІ, за монархията като такава, за участта на Родината и прочие. Става дума за отношението на Австро-Унгария към самата кандидатура и за евентуалните източници по предисторията на кандидатурата. И, моля, давайте мотиви за мненията си.

Благодаря

Редактирано Януари 19, 2011 от glishev

[Galahad]

Опасявам се, че едното знаене на немски е единствения проблем. Достъпа дори до родните архивни материали е доста ограничен. Освен това много ме съмнява, че при тридневна екскурзия до Виена ще може да се открият и изчетат нужните документи. Пък за повече трябва финансиране. Тъй че желаещите може да офертират на сайта на НДСВ и да се надяват, ако един ден те отново дойдат на власт проекта да стартира. До тогава ще си витаят пикантните клюки, как Фердинанд открил бълг. делегация в едно кабаре и се самопредложил за княз. При всички случаи обаче си има голям процент лична инициатива на Фердинанд и амбициите на Клементина Орлеанска да види издънка на екс-кралския си род отново на някакъв трон.

[glishev]

За амбициите работата е ясна. Без амбициите на Фердинанд и майка му вероятно щеше да има и други кандидати (впрочем, любопитно е, че няма австрийски такива). Това за кабарето не ми се обсъжда, жълто е. И не, нямах предвид тридневна екскурзия.

Редактирано Януари 19, 2011 от glishev

[Aspandiat]

В тази тема ще се отчета и аз с малко документация

По щастлива за форума случайност 2005 г. ми беше възложено да набера пълния текст на спомените на Константин Хаджи Калчев, единия от българите, довели Фердинанд в България. Преди 1989 г. само част от спомените бяха издадени, пълното издание направи "Изток-Запад" по ръкописа, предоставен от живеещия в Англия Джон Бризби, внука на Хаджи Калчев.

Константин Хаджи Калчев

СПОМЕНИ

"Съединението"

На 1 декемврий ние тримата отидохме в операта и заехме една ложа. След първия антракт дохожда едно лице при нас и ни съобщава, че един запасен австрийски офицер, далматинец, майор Лааба, желае да види Калчева. Аз веднага излязох и след като ми се представи, каза ми, че същата вечер в една от ложите се намира принц Фердинанд Кобургски и че много би желал, ако ми бъде приятно, да се запозная с него. Като имах предвид, че ние с готовност приемахме да се запознаем с високопоставени личности, които симпатизират на нашата кауза, отговорих му, че ще ми бъде много приятно да поздравя принца Фердинанда още сега в неговата ложа и се отправихме заедно към ложата му. Принцът стана, ръкува се много любезно с мене, каза ми, че му е много приятно да се запознае с един от видните български общественици. Така също и аз му благодарих за симпатиите му към нашия народ. След кратък разговор предлежеше да се вдигне завесата, аз станах да се сбогувам и той ми каза, че ще му бъде чест ако го посетя в двореца му следующия ден в 10 часа. Аз му отговорих, че му благодаря за поканата и че ще ми бъде много приятно да го посетя и се оттеглих при другарите си.

На следущия ден 2 декемврий Стоилов съобщи телеграфически на Начовича за тая среща.

На 2 декемврий в 10 часа посетих княз Фердинанда. Неговият дворец е на улицата "Щубенбастай", съседен с двореца на руското посолство. Чакаше ме облечен във военната си униформа с ордените си. Запасният майор Лааба, който ме придружи до двореца, се оттегли и свижданието ни беше само между мене и княза. По-рано запитах Лааба защо князът е искал предварително да се срещне с мене. Той ми отговори, защото се бил научил, че по време на Сръбско-българската война аз, като ординарец на главнокомандущия – началник на Западния корпус, полковник Николаева, съм имал често свиждания скняз Батенберга, та от мене по-добре би се информирал за казания княз, за неговото държание по време на войната и въобще за настроението на народа към него и дали няма народът и правителството му да настоят за неговото завръщание.

И действително, след обикновените приветствия първият въпрос, който ми отправи княз Фердинанд, беше за княз Александър. Аз се възползвах от случая и с всичката си откровеност разправих му всичко за него, за неговия рицарски характер, за готовността, с която се отзована поканата му от Южна България да се постави начело на Съединението, за неговата предвидливост, че руският император няма да му прости това, но той в интереса на българския народ е готов да се самопожертва. Най-после обясних му за неговото поведение и за храбростта, която прояви през времето на войната, за възторжената обич, с която целият народ посрещна неговото връщание в България. Запита ме, мислите ли, че той може да се завърне в България. Ако има възможност да стане това, отговорих аз, цял народ би го посрещнал с акламации и с отворени обятия. И днес в България най-отявлените националисти-патриоти като Захари Стоянов и Димитър Петков в органа се "Независима България" поддържат на всяка цена връщанието на Батенберга. Ако ли това не се случи, те искат републиканско управление за България. Регентът Стамболов обаче, който високо цени качествата на княз Александра, желае час по-скоро да се тури край на кризата и да се избере княз на България, макар и друго лице, което да притежава качествата и добродетелите на княз Александра. И ние тримата делегати, макар да сме всецяло предани на княз Александра и да ценим високо неговите достойнства, имаме за мисия да потърсим подобно лице.

При тия разяснения аз благодарих на княз Фердинанда дето се интересува толкова много за българското дело,запитах го не би ли се съгласил да бъде поставена и неговата кандидатура за българския престол. И аз вярвам, че след като Регентството и българското правителство узнаят за неговите достойнства, за неговото произхождение, за родствените му връзки с някои от Великите сили, които симпатизират на България, вярвам, че ще се убедят, че най-подходящото лице за българския престол ще бъдете Вие. Колкото се отнася до българския народ, който бе обикнал така задушевно княз Александър, ще обикне и неговия заместник, стига да има качества, подобни на неговите. Забелязах, че моите думи направиха дълбоко впечатление на княза. Той ми стисна ръката за моята откровеност, каза ми, че възприема благосклонно моите думи и че желал би да се срещне и с моите другари и да обмислим вкупом този въпрос. "На драго сърце ще сторим това", му отговорих аз и той ни определи свиждание на следния ден пак при него. След това продължихме разговора за поведението на генерал Каулбарс в България. Той ми заговори за тоя въпрос, защото знаел, че той бил военен аташе по-рано при княз Лобанова, руски посланик във Виена, а княгиня Клементина, майка на Фердинанда, а така също и той като съседи са били в приятелски отношения с княз Лобанова и се познавали много отблизо. Той ме увери, че княз Лобанов е голям приятел на българите и ме посъветва да го посетя лично. Запитах го мога ли евентуално да говоря за Вашата кандидатура на княз Лобанова. Без колебание, отговори ми той, може да му говорите. А това ме увери още повече за връзките между него и княз Лобанова.

Същият ден на връщание в хотела намерихме визитните картички на княз Фердинанда, доказателство, че бе ни посетил. При свижданието ми с моите другари, като им изложих целия разговор в подробности, който имах с Фердинанда, съгласихме се да го посетим на следния ден.

На 3 декемврий в 10 часа отидохме при него. Сега той беше облечен в граждански дрехи и след разменените ни поздравления продължихме открития вече въпрос за неговата кандидатура. Депутацията най-много наблегна на това, че който княз да дойде в България, той трябва да води националистическа политика, която да има за цел да запазине покътната българската независимост. Като считахме, че той напълно споделя тая наша мисъл, ние му казахме, че преди да стане изборът в България, имаме за задача да обиколим всичките дворове да изложим истинското положение на България, за да спечелим подкрепата на Великите сили за нашето дело. През това време ние го молехме и той от своя страна да направи каквото може, като имаме предвид неговите родствени връзки с разни дворове за подкрепата на нашата кауза, а така също да се постараем за одобрението на неговата кандидатура. Той ни отговори, че преди всичко като австрийски офицер трябва да поиска разрешението на австрийския император и веднага ще поиска аудиенция за това. По-нататък ще поиска съгласието и на австрийското правителство и ще употреби старанията си да няма препятствия от страна на руското правителство. Длъжен съм да кажа, че през 1883 г. той е бил в Москва като представител на Кобургския дом при коронацията на императора (Александър ІІІ), където е бил декориран от руското правителство след ласкавия прием, който му е бил оказан. И той много се надяваше, че след личното му познанство с императора неговата кандидатура няма да срещне съпротивление. От друга страна Кобургският дом беше в роднински връзки с австрийския, германския, белгийския и английския дворове.

На другия ден ние узнахме, че князът е имал аудиенция при австрийския император (Франц Йосиф) и е добил неговото разрешение за кандидатурата му в България. Естествено след това и австрийското правителство не можеше да не гледа одобрително на това, обаче каза ни се да се пази всичко това в тайна.

Същият ден депутацията посети княз Лобанова, за да узнае резултата от постъпките му в Русия. Той ни съобщи, че императорът се противопоставя на отиванието на депутацията в Русия, а щом това е така, отиванието ни в Русия е съвършено безполезно. На 4^-того Стоилов посети лично княз Фердинанда, след като вече се знаеше съгласието на австрийското правителство, за да му обясни за по-нататъшното наше пътуване и задействията, които биха се предприели занапред. Князът говори също, че и той ще продължи своето съдействие, а главно да се добие одобрението на рускотоправителство.

Същият ден майор Лааба ми внуши, че е желателно аз лично да посетя княз Лобанова и да му съобщя за кандидатурата на принц Фердинанда, защото макар австрийското правителство да е пожелало да се държи тайна, обаче това беше станало достояние на много кръгове във Виена. Разбрах, че това бе желанието и на самия княз Фердинанд. Веднага аз посетих княз Лобанова, който ме прие този път много любезно и ме задържа дълго време. Още при първия разговор той почна да ми говори какво е правил за българите, когато е бил руски посланик в Цариград. Той е бил посланик преди Игнатиева. Разправи ми историята, когато му са подали едно прошение от името на българския народ от Христо Тъпчилещов до великия везир Кабразлията в конака му в Терапия, Цариград, и как е бил той изгонен, като му се е казало, че в Турската империя не може да се говори от името на българския народ, защото те познавали само рум-милет, т.е. гръцки народ и понеже той се е случил там, той се е застъпил и дал на великия везир първата лекция, за да разбере, че има български народ в Турската империя и че той населява много области на тая империя. За тая история аз съм разправил по-рано в настоящата си книга. Той се впусна да ми разправя неговото познанство с д-р Чомакова и с много други видни българи в Цариград. Додохме до по-новата история. Той ми каза, че не одобрява действията на Каткова, Победоносцева и други славянофили, които съветват да се действа агресивно в България. Напротив, каза ми, че Гирс е всякога съветвал да се действува умерено и миролюбиво, че същият Гирс е бил против изпращането на генерал Каулбарса за императорски комисар в България, а това назначение е било станало от самия император в негово отсъствие; че сам княз Лобанов така също е бил против това изпаращане, защото той познавал нервния и буен характер на Каулбарса лично, тъй като той е бил негов военен аташе във Виена. Аз останах дълбоко трогнат от тия думи на Лобанова и му благодарих горещо за неговите заслуги както в миналото спрямо българския народ, така и за неговите симпатии към него днес. Тогава доде ред и му казах за кандидатурата на принц Фердинанда, за срещите ми с него, всичко подробно. Той ми каза, че е чул за това нещо и ми поблагодари за моята и на другарите ми откровеност, като му добавих, че аз желая да зная неговото мнение за тая кандидатура, като го уверих, че неговото мнение ще бъде меродавно за нас и ще го предадем както на Регентството, така и на правителството. Това му стана особено приятно, обаче ми каза, че официално, като руски посланик, той не може да каже нищо, а като частно лице ми каза, че познава отблизо както княгиня Клементина, така и принц Фердинанда, че те са лица от голямо значение, с големи родствени връзки в разни дворове и ако евентуално обстоятелствата се сложат така, щото той да добие одобрението на Великите сили по Берлинския договор да стане български княз, това ще бъде от голяма полза за България. Всичко това да си остане между нас. Последните събития доказаха, че благодарение на подкрепата на княз Лобанова и на Ламздорфа в Петербург Русия призна княз Фердинанда.

...............................

Когато бяхме в Берлин, излезе една статия във французкия вестник "Тан" ("Temps") с ласкави отзиви за Кобургския принц Фердинанда, че бил внук на Луи Филипа във връзка с Бурбоните. Това не правеше добро впечатление в Берлин. Много добро впечатление ни произведе турският посланик в Берлин, когото посетихме. Той открито ни увери в благоразположението на Портата към нас, пожела ни успех на мисията ни и даде ни много добри напътствия. Ние и тримата посетихме поотделно редакциите на някои от берлинските вестници, впоследствиена което те дадоха ласкави отзиви за нас и за България. Също и разни кореспонденти на чужди вестници имаха свиждание с нас и фактът, че отдаваха голямо значение на нашата мисия, [пролича че] предаваха разговорите си телеграфически. Така например кореспондентът на лондонския вестник "Дейли Телеграф" в една дълга телеграма между друготоказва: "Днес след обяд имах много интересен разговор с г-н Константин Калчев за депутацията и оторизиран съм да ви дам следните сведения: членовете на депутацията са много доволни от рецепциите, които вчера граф Херберт Бисмарк им дал, и от турския посланик, когото тоже посетиха. Граф Бисмарк е наблегнал много пред тях, за да гледат да се разберат с Русия и ако е възможно, да приемат руската кандидатура на Мингрелския принц. Техният отговор е бил следният: Ние направихме всичко възможно, за да се споразумеем с Русия, но императорското правителство досега е счело това за абсолютно невъзможно. Колкото се отнася за кандидатурата на Мингрелския принц, ние по никой начин няма да я приемем. Той е един азиатец и във всяко отношение негоден за нас. Всичко, което ние искаме, то е да имаме един княз със значителни връзки в странство, който би приел да управлява страната плодотворно и да спази нейната независимост. Граф Бисмарк е подчертал, че е невъзможно за германското правителство да се намеси в частните и вътрешни дела на България, нито може да възприеме една посредническа роля. Депутацията признава правдивостта на германското поведение по тоя въпрос и са много признателни за добрите и общи съвети, които им са дадени. Относно кандидатурата на принц Фердинанд г-н Калчев ни каза, че тя не произхожда от нас, нито от австрийското правителство и затова не трябва да се счита това за демонстрация против Русия. Ние много съжаляваме, че не ни се даде една аудиенция в Петербург, за да можем да изложим пред руското правителство положението на България и нашите възгледи като българи, защото нашата мисия е да се знае точно истинското положение на работите в България".

Тук прекъсвам телеграмата, която е дълга и дава други подробности върху България по запитвание на журналиста.

......................

Посетихме също и турския посланик в Рим, за когото предварително знаехме, че храни симпатии към България. Той ни прие много любезно и ни предаде чувствата на Високата порта за нашата кауза, които са тождествени с неговите. Помолихме го да запита Цариград дали ще бъдем приети да третираме изобщо по въпросите, които ни занимават. Веднага той предаде телеграфически нашата молба и на другия ден ни съобщи, че ни очакват в Цариград. Два дни преди тръгванието ни пристигна в Рим далматинецът фон Лааба, лицето, което, когато бяхме във Виена, бе най-горещ привърженик на кандидатурата на княз Фердинанда. Той дойде специално за нас да ни съобщи, че ерцхерцог Йохан Салватор, фелдмаршал в австрийската армия, в най-близки роднински връзки с Франц Йосифа, решил да се постави кандидатурата за българския престол. Ние му възразихме – защо си е променил той мнението, като по-рано той най-горещо поддържаше кандидатурата на принц Фердинанда. "Това е непредвидено, ни отговори той. Сравнение не може да става между ерцхерцог Йохана и принц Фердинанда. В Австрия общественото мнение и въобще цяла Австрия извънредно много почита тоя архидук, като го счита, че най-начетеният и най-ученият човек в страната е той и с много широки и либерални възгледи. И ще бъде голяма печалба за българския народ, ако се прокара тая кандидатура". Ние му възразихме, че преди всичко Берлинският трактат не позволява кандидат за българския престол от царствуващите династии в Европа. "И това е предвидено – ни възрази той. – Той е готов да се откаже от всичките си титли и права, които има като член на Хабсбургския род". Фон Лааба добави, че щом научил за тая работа, той сам отишъл при ерцхерцога Йохана и като приятел на българския народ, още и славянин, предложил неговите услуги. Тогава той бил натоварен с мисията да дойде и ни съобщи, че желае да има една среща с нас и то съвършено тайно, за да не се узнае в Австрия, затова той нагласи срещата да стане на италианска земя. Фон Лааба бе толкова настойчив и толкова убедителен, щото ние, тримата другари, след съвещание, решихме да приемем казаната покана и възложиха на мене да се срещна с ерцхерцога Йохана.

На другия ден двамата ми другари, Стоилов и Греков, тръгнаха за Цариград чрез Бриндизи, а поради срещата аз трябваше да се отправя по сухо от Италия за Австрия и по-нататък да стигна другарите си в Цариград.

Според по-рано приготвената програма аз тръгнах през Венеция за Австрия и на една от гарите преди Венеция трябваше да ме чака ерцхерцог Йохан, който бе наел едно специално купе и по предварително нареждание началник станцията по мое запитвание щеше да ми посочи купето, [в] което следваше да се прехвърля. Така и стана. С пристиганието си на гарата отправих се до началника на станцията, който беше известèн и веднага ме въведе в специалното купе, където ме чакаше ерцхерцог Йохан. Свижданието ни с него беше извънредно любезно. Тоя необикновен човек още при появяванието ми ми направи такова поразително впечатление, което никога не ще забравя. И след разменените ни поздравления той веднага пристъпи към темата. Предварително обаче аз счетох за дълг да му изкажа нашата голяма благодарност, загдето така живо се интересува за българската кауза и готовността му да се откаже от своите си титли и големи почести, които го очакват като наследник на австрийския престол, за да предпочете да се постави начело на нашата млада държава. Той се видя много поласкан и добави, че ще ми обясни причините за всичко това. И действително, ние имахме тричасов непрекъснат разговор през пътуванието си все на тая тема. Не зная как, но и той бе си съставил понятие, че ние тримата делегати действително достойно представлявахме каузата на България. Той ми каза, че е следил всичките наши постъпки в Европа, особено когато бяхме в Англия, речите, които са били държани и прочие. Той ми каза, че ще бъде съвършено откровен, като разчита напълно на моята дискретност. И действително, той ми говори с голяма откровеност. "Аз зная, че макар и да се откажа от всичките си титли и връзки с Хабсбургската династия, пак в мирно време моята кандидатура ще възбуди големи протести в някои страни, още повече като се има предвид високия пост, който вземам в австрийската армия, но времената са бурни, предвижда се, че може да настъпят още по-важни събития и тогава сигурно аз ще мога да дойда в България, като разчитам, че в такъв случай и Народното събрание ще има смелостта да ме избере. Моите свободолюбиви мнения са известни не само в Австрия, но и в цяла Европа. Аз бях в най-интимни връзки с престолонаследника Рудолф. Ние двамата имахме много голяма привързаност към славяните в Австрия. Ние считахме, че те са гръбнакът на империята и че трябва най-много да се облегнем на тях и да им се дадат пълни права. За жалост смъртта на Рудолфа турна край на тия мечти. Аз трябваше да заместя престолонаследника, но аз следвах да поддържам, че ние трябва да се избавим да вървим по отъпкания път на своите прадеди и да влеем нов дух в армията ни и в тая смисъл написах една брошура, която предизвика негодуванието на всичките висши сфери в Австрия и главно в лицето на Франц Йосиф. Ние и двамата поддържахме, и аз и днес поддържам, че Австрийската империя трябва да даде пълна свобода на славяните и във връзка с всичките южни славяни, в които влизате и вие българите, да се състави една федеративна империя. В този порядък на мисли настъпи Сръбско-българската война и тогава аз разбрах, че в средата на Балканите се намира едно много жилаво племе с предназначение да изиграе голяма роля в южното славянство и за неговото обединение. Трябва да призная, че вашите геройски подвизи изненадаха цял свят и изпълниха и моята душа с възторг и удивление и моите мечти добиха крила. Аз си казах, че под егидата на Австрия може да се създаде голяма славянска федеративна държава, която не да съперничи на Русия, а да върви паралелно с нея като славянска държава. И тогава съвсем другояче би се сложил политическият строй в Европа".

Като излагаше горните мисли ерцхерцогът, лицето му доби по-оживен вид. Той извади една карта от джоба си, разтвори я и ми посочи: "Вижте, каза той, преди четвърт век французите ни отнеха Ломбардия и я дадоха на италианците. След седем години прусаците ни нападнаха и ние претърпяхме едно голямо поражение при Садова. Целта им беше да отбият нашето внимание от Германия и нашите аспирации на вмешателство в техните работи. Пак прусаците бяха умерени, другояче те можеха да влязат във Виена. А малко преди това имахме бунта на маджарите и жертвата, сторена по тая междуособна война. От горното виждате, че само славяните в империята останаха коректни и привързани към нас. Езикът, който вие българите говорите, е почти тождествен с хърватския и сръбския и никакви пречки не съществуват за федериране на южните славяни. А такава една империя ще се простре до Солун – Средиземно море, както ще владее и цялото Адриатическо море". И пак ми посочи всичко това в картата. "Ето защо аз искам да се поставя начело на вашия народ и уверен съм ще постигнем всичко това, защото вие доказахте, че имате голяма издържливост, воля и твърдост да защищавате позициите си на Балканския полуостров. Преди войната сърбите не ви познаваха, обаче те разбраха вашата стойност. Ако Вие споделяте моите мисли, предайте ги на Регентството, обмислете всестранно въпроса и ще очаквам вашето решение. Аз ще се споразумявам с Вас посредством майор Лааба и ще ви давам и моите упътвания, съгласно развитието на събитията". След тричасово пътувание ние се разделихме много любезно. Той слезе от влака, аз продължих пътуването си за Австрия.

[glishev]

Благодаря

Изглежда, че ерцхерцог Йохан представлява себе си и своите, хм, смели замисли. Той всъщност не се опитва да бъде предпазлив; Фердинанд изглежда много по-благоразумен в този момент.

[Galahad]

Спомените разбира са нещо интересно, а и ценно, защото са от източник първа ръка. Но от друга страна са и малко стъкмени, та да са по-угодни на управляващите при списването им. От тях излиза едва ли не, че бълг. народ е поставил на Фердинанд като условие за идването му на власт да направи онова, дето е сторил.

  Цитирай

Депутацията най-много наблегна на това, че който княз да дойде в България, той трябва да води националистическа политика, която да има за цел да запазине покътната българската независимост.

Щото тя България не е имала независимост преди Фердинанд, пък да се води националистическа политика и да се чакат успехи без рискове като двете национални катастрофи е трудно, клонящо към невъзможно начинание.

Разбира се изборът му за княз без предварителни консултации с Великите сили е бил немислим. Но Фердинанд е бил движещата сила както за прокарването на собствената си кандидатура, така и за последващото си утвърждаване на трона, та до прогласяването си за цар на независима държава. Част от тези неща ги прави на гърба на Малинов и Стамболов, но това е положението в политиката. То цялата Британска империя е изградена на чужд гръб и не само тя.

Редактирано Януари 20, 2011 от Galahad

[glishev]

  Цитирай

Но Фердинанд е бил движещата сила както за прокарването на собствената си кандидатура...

Тъкмо това е под въпрос според мен.

[Galahad]

При Фердинанд определено няма като при предшественика му някаква ясна предопределеност. Докато Александър участва в Освободителната война и още отрано се готви за владетел на все още неосвободената територия. Докато Фердинанд и тогава, и после няма сериозен гръб, тъй че и във външната политика, както и във вътрешната и за напред му се налага да набляга на личната инициатива.

[glishev]

Инициативността му - ОК. Но и съгласуването на действията му с Австрия е факт, особено в 1908.

[КГ125]

От цитирания пасаж на спомените се вижда, че инициативата за срещата е на Фердинанд. Той праща посредник, кани делегацията, сондира положението и определено намеква за целта си, като разпитва за Александър и пр. и пр. /Ловък играч от младеж, а дали и тънките съвети на майка му не личат в тази история...Забележете колко дискретност и изисканост има в цялата работа... /

Определено се вижда, че Фердинанд именно затова търси контакт с българите!

Следователно - или, знайеки защо българските големци са там, князът /с помощта на изключителната си майка, или сам/, се е предложил и делегацията го е възприела, или е имало друг, предварителен разговор с някого и историята, която Хаджикалчев разказва, е "втората серия" или "първата глава след предговора".

Интересно, българските архиви на казват ли нещо за това?

ПП

Глишев, чудесен въпрос и тема!

[glishev]

Че младият Фердинанд действа предпазливо, не е учудващо. Нито той, нито майка му са глупаци. Но припомнете си текста на Радев с поредността на събитията. Не мога да бъда напълно сигурен, разбира се, но в постоянното споменаване на съобразяването с австрийското правителство и в съвсем бързата аудиенция при императора виждам своите основания да смятам, че може би още с прогонването на Батенберг Австрия започва да търси свой кандидат за българския престол (и проводник на своето влияние на Балканите). И го намира в лицето на Фердинанд. Предпазливата дипломация с постоянни сондажи, малки стъпки и далечни цели е типично австрийска.

[КГ125]

Със сигурност! Много е възможно на Фердинандови да е казано от двореца, че българите са дошли за да търсят княз и съответно трябва да се действа.

[glishev]

Нещо такова смятам и аз. Сега обаче остава да се докаже/отхвърли.

[dedenze]

Хитър и умен е бил Фердинанд, добра крава си е намерил, осигурил е 4 поколения след себе си . Не само се е натискал за престола, предполагам и доста взятки е дал на продажните български "парламентьори".

Кравата още се дои дами и господа, нали е природно тъпа !?

  Цитирай

П. П. Нека не обръщаме темата на спам. Не става дума за личността на Фердинанд, за династията на Кобургите, за имотите на Симеон ІІ, за монархията като такава, за участта на Родината и прочие. Става дума за отношението на Австро-Унгария към самата кандидатура и за евентуалните източници по предисторията на кандидатурата. И, моля, давайте мотиви за мненията си.

Благодаря

Изрично помолих да няма спам. По примера на колегите ще наложа трийсет дни за разводняване на темата, ако трябва. Бел. мод. Глишев

Редактирано Януари 20, 2011 от glishev
Помолих да няма спам.

[Galahad]

Това че бързо е получена аудиенция в двореца не означава, че австрийските управляващи са били информирани предварително. Но от друга страна Великите сили проявяват интерес към проблемите с бълг. държ. глава, защото си е част от боричкането помежду им. Тъй че си е нормално, че на толкова много места проявяват интерес да чуят новината. Може да гадаем много не само дали е имало подтик от императорския дворец, но и дали не са били замесени обитателите на една съседна на Фердинандовия дом сграда. Част от преставителите на руската политика са си давали ясна сметка, че нелепата кандидатура на Николай Дидиани е вкарала Русия в задънена улица и е нормално да са търсели някакъв изход. Не е за подценяване обстоягелството, че изправен пред Първата нац. катастрофа надеждите на Фердинанд са насочени към Русия, а не към Австрия. А това си е ориентир откъде може да са идвали обещания, ако го закъсе към кой може да се обърне за помош. Но факта, че Фердинанд не е сред по-рано спряганите катдидатури показва, че в началния етап е разчитал най-вече на себе си. Ако началния подтик е на австр. правителство, то тяхната дипломация е щяла да се опита да го лансира и по-рано. Прочутия кобургски нос по-скоро е подушил, че бълг. депутация бродеща в Европа е в безизходица и лесно може да се докопа до престол, за който при други обстоятелства е нямал никакъв шанс.

[КГ125]

И все пак, по-вероятно е да е било известно за какво е българската мисия. Дискретно, но известно.

ПП Малко хумор, но има връзка

Не ви ли напомнят първоначалните контакти сватосване? "Добър дееен, добъре ден, како еди коя си, минавах оттука, та рекох да ви видя как сте може ли ваша Иванка да ший"?

Та и Фердинанд - "радвам се да видя такива видни български общественици и да ги поканя в двореца си! Впрочем какъв беше вашият предишен княз? "

[glishev]

Е, отворете го малко Радев Няма да го преписвам. Ако хронологията му е точна, нещата си личат. Канцлерът и императорът са в течение, аудиенцията на Фердинанд при императора е уредена (вече наблегнах, че това не става за един ден), офицер отива в ложата на нашите като директно им съобщава, че има принци, който би разговарял с тях за българския престол, самата им визита при него е уредена внимателно и се говори по същество, но с всички необходими уговорки.

[Galahad]

Фердинанд може да е споделил идеята си с някой друг, например майка си и след това да се е срещнал с депутацията. Незивисимо кои са знаели преди срещата с българите, това не означава, че идеята не е на Фердинанд. Несъмнено предварително е сондирал и други мнения и си е бил осигурил някакво лоби. Но до срещата е извън големите сметки. Ако идеята е на австр. правителство, то дипломацията им е щяла да се постарае да се създаде някакъв подходящ имидж на Фердинанд в България, тъй като при всички случаи се е очертавала трудно утвърждаване на трона.

  Цитирай

Не ви ли напомнят първоначалните контакти сватосване?

Ами след като владетеля се "венчава" за царството, си е нормално да има и сватосване.

[КГ125]

Да, всичко говори, че такава е картинката, каквато я описвате в последните два поста

Надушили са австрийците, подканили са го или просто са му казали, ловката Клементина му е набила акъл в главата, а той с дворцова обиграност е проправил пътя си към владетелството.

Забравяме я тази забележителна жена, но без нея и уменията й тая работа не виждам как ще стане.

Редактирано Януари 21, 2011 от КГ125