Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Мнения 290
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Поздравления за предоставените материали и интересната тема!

Редактирано от Б.Богданов
  • Потребител
Публикува (edited)

Дорис, опитвам се да разбера как от равенството -nSlmdu=enuSRdq се получава dq=-(lR/eR)du :hmmm:

Аз, съкращавайки nS от двете страни на първото равенство, получавам

-lmdu = euRdq ,

откъдето с прости преобразования се получава

dq=-(lm/eR)(1/u)du

С други думи, в (lR/eR) по невнимание си написала R в числителя, вместо m, но къде изчезва u? Наличието на това u доста променя нещата,защото вече имаме интерграл от du/u,а функцията 1/u има точка напрекъсване при u=0 и съответо интегралът от du/u в интервала [u,0] се явява несобствен интеграл от втори род,който е разходящ,тоест клони към безкрайност :Oo:

Явно си се предоверила на тази лекция 12, която си прикачила, авторът й е допуснал шокираща принципна грешка, ще ми е интересно дали някой тук ще се сети коя е тази грешка, аз засега ще мълча и ше гледам сеир :tooth:

Междувременно прикачвам извадка от реномиран учебник с правилната теоретична постановка на опита :good:

А целият учебник може да се свали тук:

http://rapidshare.com/files/444030686/Matveev_Elektricgestvo_i_magnetizm.djvu

Редактирано от Зитко
  • Потребител
Публикува

За доклада на моята десетокласничка Формулите не бяха нужни, така че наистина много не им обърнах внимание. Интересуваха ни по-скоро технически подробности - как е проведен експеримента, размери, материали, уреди, получени резултати. Как едни успявят да получат резултати, а други не.Да, има нещо нередно във формулите, благодаря за поправките. :v: Ще ги разгледам и ще изпратя на модератора промени.

  • Потребител
Публикува (edited)
Явно си се предоверила на тази лекция 12, която си прикачила, авторът й е допуснал шокираща принципна грешка, ще ми е интересно дали някой тук ще се сети коя е тази грешка, аз засега ще мълча и ше гледам сеир

Статията е добра и принципно е вярна.

Ако се проследят формулите (dWк = nSlmudu , dWQ = enuSRdq, dWк =dWQ )се вижда, че има изпусната буква в:

-nSlmdu = enuSRdq

трябва да бъде:

-nSlmudu = enuSRdq

И

dq=-( lR/eR)du

трябва да се поправи на:

dq=-( lm/eR)du

Редактирано от Doris
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

***

Междувременно прикачвам извадка от реномиран учебник с правилната теоретична постановка на опита :good:

А целият учебник може да се свали тук:

http://rapidshare.co..._magnetizm.djvu

Този материал изисква математически познания доста над изучаваното в средните общообразователни училища.

Редактирано от Б.Богданов
  • Потребител
Публикува

Статията е добра и принципно е вярна.

За съжаление не е - принципната грешка е в в равенството -dWк = dWQ, според което излиза, че цялата кинетична енергия на електроните се превръща в топлинна.Но от електродинамиката знаем, че всеки заряд, който се движи с ускорение, излъчва електромагнитни вълни, така че една част от кинетичната енергия на електроните се превръща и в енергия на създаваното от тях електромагнитно поле.Между другото, точно това е аргументът, с който се отхвърля планетарния модел на атома, предложен от Ръдърфорд, защото електроните, ако наистина обикалят около ядрото, ще излъчват електромагнитни вълни, в резултат на което кинетичната им енергия ще намалява и накрая ще "паднат" върху ядрото.

  • Потребител
Публикува (edited)

За съжаление не е - принципната грешка е в в равенството -dWк = dWQ, според което излиза, че цялата кинетична енергия на електроните се превръща в топлинна.Но от електродинамиката знаем, че всеки заряд, който се движи с ускорение, излъчва електромагнитни вълни, така че една част от кинетичната енергия на електроните се превръща и в енергия на създаваното от тях електромагнитно поле.Между другото, точно това е аргументът, с който се отхвърля планетарния модел на атома, предложен от Ръдърфорд, защото електроните, ако наистина обикалят около ядрото, ще излъчват електромагнитни вълни, в резултат на което кинетичната им енергия ще намалява и накрая ще "паднат" върху ядрото.

Цитираният от теб учебник също стига до извода от статията, само че по малко по-друг път.

За да се свържат величините, характеризиращи частицата - заряд и маса с измерваемите величини - ток, съпротивление... в единия случай се разглежда промяната на скоростта на носителите на заряд като действие на електродвижеща сила за протичане на ток в проводниците със съпротивление R, в другия промяната на кинетичната енергия на носителите на заряд като промяна на енергията на електрическия ток в проводниците със съпротивление R - законът на Ом е в сила и за променлив ток. Няма значение каква част от кинетичната енергия на частиците се отдава на проводниците и какво част се излъчва в околното пространство, общата енергия е тази на тока - I2R .

Моделът на Ръдърфорд е бил заменен от планетарния модел на Бор, който просто въвежда постулат, че електроните не излъчват, когато са на определени орбити и доста успешно успява да опише атома на водорода.

Редактирано от Doris
  • Потребител
Публикува

Този материал изисква математически познания доста над изучаваното в средните общообразователни училища.

Да,така си е,някои неща във физиката не може да се обяснят само с умножение и деление, така че трябва да се чете яко в свободното време :)

  • Потребител
Публикува (edited)

Цитираният от теб учебник също стига до извода от статията, само че по малко по-друг път.

Физиката е твърде сериозна наука и когато я учим, или правим някакви справки, винаги трябва да използваме официални и авторитетни учебници - аз поне не мога да се доверявам безрезервно на всичко,качено в нета. Прикачвам ти извадка от още един популярен учебник, този на Савельев (Курс общей физики,т.II. Електричество).Ти би ли могла да посочиш някое авторитетно издание, в което е представен друг аналитичен подход към опита на Стюарт-Толмен?

Енергетичният подход, представен във въпросната лекция 12, просто не е коректен, защото не отчита енергийните загуби, дължащи се на електромагнитното излъчване на движещите се електроните.

Редактирано от Зитко
  • Потребител
Публикува (edited)

Зитко, лекцията , част която съм превела е също част от официален учебник - на Белоруски университет:

http://phys.bspu.unibel.by/

http://phys.bspu.unibel.by/static/um/phys/elektr/index_lek_elektr.htm

Само че този учебник е по-нов.

Курсът на Савелиев е този, по който аз учех преди около сто години.

Спомням си ,че по онова време учехме и философия, преподаваше ни Иванка Апостолова, която много наблягаше на теорията и практиката на познанието. Тя ни съветваше да прочитаме най-много един учебник, а след това да търсим нови и различни източници на информация, защото учебниците на практика повтарят едно и също от десетилетия.

Хубаво е когато и стари класически неща като опитът на Толмен се представят по малко по- различен начин за разнообразие. Като уравнение резултатът е същия:

Последната формула от лекция12:

e/m=l u/qR

може да се получи като се преобразува формула (69.1) от курса на Савелиев или формула (31.5) от учебника на А.Н Матвеев. Значи и те не отчитат някакви енергийни загуби от електромагнитно излъчване поради ускоряване на заряди. И в двата случая се прилагат основните закони на електричеството, като електродвижещата сила не е от приложено напрежение, а от механично действие.

Тук случващото се не е същото като при модела на Ръдърфорд. Няма сила, която да ускорява електроните и да ги кара да излъчват. Ускорението (забавянето) е приложено върху макарата. По времето на това забавяне се появяват електрони с относителни скорости спрямо йоните на проводника в диапазона от V0= 300 m/s до 0 m/s, а не електрони, скоростта на всеки от които намалява от 300 m/s до 0 m/s, има съществена разлика. Какво се случва с тези електрони - същото, което се случва с електроните, задвижени от обикновен източник на напрежение. Енергията, свързана с дрейфовата им скорост постепенно се отдава на Йоните от метала чрез удари. Проводникът се загрява, част от топлината се излъчва и в околното пространство. Тоест, в сила са законът на Ом и законът на Джаул-Ленц.

Редактирано от Doris
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Да,така си е,някои неща във физиката не може да се обяснят само с умножение и деление, така че трябва да се чете яко в свободното време :)

Напълно съм съгласен с това твърдение! И това се отнася не само за физиката.

Придобиване на качествено и количествено знание във всяка една област на науката изисква яко четене. Спор просто не може и да има!

Този доклад е предназначен за аудитория от ученици от десети клас.

В десети клас изучаваният материал по физика е само начално въведение в тази наука. Опитната постановка и обяснението на наблюдаваните явления трябва да бъдат съобразени с нивото на знания по математика.

Провеждането на опити трябва да провокира интерес у учениците към природните науки.

Това имах предвид, като писах, че сканираните страници от Зитко не са подходящи за ученици от средните общообразователните училища.

Но за студенти изучаващи физика е задължително да притежават знания по математика необходими за разбиране на публикуваните формулите. Не напразно в СУ "Св. Кл. Охридски" студентите от физическия факултет изучават ММФ.

Поздрави Б.Б.

Редактирано от Б.Богданов
  • Потребител
Публикува

Ето тук има нещо интерестно, струва ми се:

при Галилей :biggrin:

Може да се "подмени" скорост с бързина на изменение - "честота", което, мисля, се прави при вълновите процеси, неявно. Дали пък не е по-правилният матмодел? :laugh:

...

  • Потребител
Публикува

Да, статията за Галилей е интересна.

Малко трудно е да замениш скорост с честота, все пак честотата се отнася за периодични процеси. :)

  • Потребител
Публикува

Обичайно хората си представят експериментитте на Галилей по този начин:

В статията, която намери Малоум2 е цитирано съчинението на Галилей -"Беседи и математически доказателства относно две нови науки"

http://galileoandeinstein.physics.virginia.edu/tns244.htm

Тук може да се види аналитичния подход по отношение на експеримента - разделянето на движението на хоризонтална и вертикална компонента, което е потвърждение на твърдението, че всъщност експериментите са правени с наклонени равнини:

Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да противоречи на широко приетата по онова време теория на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при падане и масата е описана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BE_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

Има ли някъде, подробно обяснение на експеримента на Айнщайн с който доказва неговата теория за гравитационното поле. Единственото, което съм чул е че той и още два екипа са наблюдавали слънчево затъмнение, по време на което светлината от една звезда се е отклонила с около 2 градуса минавайки покрай слънцето.

  • Потребител
Публикува (edited)

Има.

Експедициите за наблюдаване на слънчевото затъмнение през 1919 г. са описани доста подробно в книгата "Айнщайн - живот, смърт, безсмъртие" на Б.Кузнецов

http://www.gramotey.com/books/1269074888.htm

Самият Айнщайн описва резултатите. Могат да се намерят в "Специална и обща теория на относителността (общодостъпно изложение)"

...За един лъч светлина, който преминава покрай слънцето на разстояние Δ от неговия център, ъгълът на отклонението α ще бъде:

α=1,7 секунди/Δ

Може да се добави, че съгласно тази теория половината от това отклонение се предизвиква от нютоновото гравитационно поле на Слънцето, а другата половина - от геометричното изкривяване на пространството , предизвикано от Слънцето.

.....

За изследването на този важен извод ние сме задължени на Кралското дружество и на Кралското астрономическо дружество. Независимо от войната и предизвиканите от нея трудности от материален и психологически характер тези дружества организираха две експедиции - едната в Собрал (Бразилия), а другата - на о. Принсипи ( крайбрежието на Западна Африка) , и изпратиха няколко знаменити английски астрономи (Едингтън, Котиген, Кромлин и Дейвидсън), за да фотографират слънчевото затъмнение на 29 май 1919 г. Очакваното относително изместване на положението на звездите върху снимките на слънчевото затъмнение в сравнение с контролните снимки достигаше само няколко стотни части от милиметъра, така че при фотографирането и при следващите измервания бе необходима висока точност. Резултатите от тези измервания твърде удовлетворително потвърдиха теорията. Правоъгълните съставящи на наблюдаваните и пресметнатите отклонения на звездите (в ъглови секунди) са дадени на таблица 1

---------------------------------------------------------------------------------------------

..........................Първа координата....................Втора координата

номер......-------------------------------------------------------------------------------

на.................наблюдаема....изчислена............наблюдаема....изчислена

звездата.........стойност........стойност................стойност..........стойност

-------------------------------------------------------------------------------------------

11..............................-0,19.........-0,22....................+0,16.................+0,02

5...............................+0,29.........+0,31....................-0,46.................-0,43

4...............................+0,11.........+0,10....................+0,83.................+0,74

3...............................+0,20.........+0,12....................+1,00.................+0,87

(и т.н.)

Редактирано от Doris
  • Потребител
Публикува (edited)

Обичайно хората си представят експериментитте на Галилей по този начин:

В статията, която намери Малоум2 е цитирано съчинението на Галилей -"Беседи и математически доказателства относно две нови науки"

http://galileoandein....edu/tns244.htm

Тук може да се види аналитичния подход по отношение на експеримента - разделянето на движението на хоризонтална и вертикална компонента, което е потвърждение на твърдението, че всъщност експериментите са правени с наклонени равнини:

И го повториха на Луната

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Редактирано от Б.Богданов
  • Потребител
Публикува (edited)

И го повториха на Луната

Тъй като на Луната силата на тежестта е 6 пъти по-слаба, предметите би трябвало да падат за 2,5 пъти повече време, ако падат от еднаква височина.

(В горния ми пост в цитата на Айнщайн Δ е измерено в земни радиуси )

Редактирано от Doris
  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

Може да се "подмени" скорост с бързина на изменение - "честота", което, мисля, се прави при вълновите процеси, неявно.

Бъркаш. Скорост и честота нямат нищо общо.

  • Потребител
Публикува

Бъркаш. Скорост и честота нямат нищо общо.

Здрасти! Добре дошъл.

Е, не говоря за да противореча нито на Дорис нито на горното от теб.

Но си запазвам правото на мислене, че и скоростта, и честотата са: бързина на изменение на ... нещо. Тоест - ИМАТ нещо общо. :biggrin:

Ако си прочел линка с Галилей, повод за моето предположение - това коментирах.

Скоростта е изменение на пътя за интервал време (ако време и пространство са разграничими).

Честотата е броят на повтарящите се изменения за единица време (неразграничими - няма интервал време).

Моментната скорост се "приравнява" формално към честота - интервал време клони към нула; можем да го приемем за "единица време". И става възможна представата, че за единица време имаме равни "забавяния-забързвания" (ускорителни движения, на тласъци) при равномерно движение с постоянна скорост - тук понятието постоянна е в смисъл на средно, което наблюдаваме. Моментните скорости са на тласъци, а средната скорост е на равномерно праволинейно движение - това обобщено виждаме.

...

  • Глобален Модератор
Публикува

Но си запазвам правото на мислене, че и скоростта, и честотата са: бързина на изменение на ... нещо. Тоест - ИМАТ нещо общо. :biggrin:

В този смисъл и ускорението е бързина на изменение - на скоростта. Но между скорост и ускорение има огромна разлика. Така че вкарването на всичко в един кюп, поради някакви силно повърхностни прилики е вредно.

Честотата е броят на повтарящите се изменения за единица време (неразграничими - няма интервал време).

Противоречиш си в рамките на едно изречение - двете подчертани части. Единица време е произволен интервал, зададен като еталонен, той не е НЯМАНЕ на интервал.

Моментната скорост се "приравнява" формално към честота - интервал време клони към нула; можем да го приемем за "единица време".

Това показва липса на основни познания по това за което се опитваш да говориш. Едно бъркаш за честотата, второ бъркаш за моментната скорост.

  • Потребител
Публикува

В този смисъл и ускорението е бързина на изменение - на скоростта. Но между скорост и ускорение има огромна разлика. Така че вкарването на всичко в един кюп, поради някакви силно повърхностни прилики е вредно.

Не е чак толкова вредно. Лесно се установява, че равномерното праволинейно движение е ИЛЮЗИЯ на обобщено наблюдение, т.е., гледаме бавно в сравнение с бързината на възможните изменения (СТО е хипотеза с ограничено приложение именно в рамките на тая илюзия).

Остават, в детайли - само ускорителни движения.

Понятието за "сила" се запазва при всички възможни движения. Затова става важно и понятието за "импулс" да се представя като "сила по време" :biggrin: а не само като "маса по скорост" където "скорост" е нещо илюзорно.

Преглед на мнение Малоум 2, на 04 март 2011 - 05:29 , каза:

Честотата е броят на повтарящите се изменения за единица време (неразграничими - няма интервал време).

Противоречиш си в рамките на едно изречение - двете подчертани части. Единица време е произволен интервал, зададен като еталонен, той не е НЯМАНЕ на интервал.

Не се е схванал контекста в който го казвам: различни са дименсиите за "скорост" и "честота". Вината е моя, щото не съм споменал, че при честота, имам предвид вълни. При честота, броят на повтарящите се изменения вече е фиксиран в дължина на вълната (постоянна е скоростта на вълните за средата). Без значение става понятието за интервал време, а при Свак даже понятие за време - няма. Нулево е, не съществува като възможен параметър сам за себе си.

...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!